М О Т И. В И.
към присъда № 30 / 03.07.2019 г. по НОХД № 496
по описа
за 2019 год. на Районен съд град Монтана
С обвинителен акт на РП – Монтана подсъдимата С.П.Д. е обвинена в това, че на
04.03.2015г. в град Монтана, в качеството си на длъжностно лице, по смисъла на
чл. 93, ал.1, б. „б” от НК - търговски представител на фирма „К. Е. Е., с ЕИК xxxx
, по сключен Договор за търговско представителство от 29.04.2014г. в град
София между „К. Е. Е., с ЕИК xxxx , от една страна и. „С. -. и. С.” Е., с ЕИК
xxxx , представлявано от управителя В. Е. Д., чрез пълномощника си С.П.Д. xxx,
наричано в договора търговски представител от друга страна и. надлежно
упълномощена от „К. Е. Е., с ЕИК xxxx , с пълномощно от 03.09.2014г, peг. № xxxx
, с удостоверени подписи пред И. С. П., нотариус в район PC София, с peг. № xxxx
на Нотариалната камара от Г.Н.Н. - управител на фирма „К. Е. Е., с ЕИК xxxx ,
със следните права: да внася средства без ограничение по разкрита в „АЛФА БАНК”
АД, клон България-офис Лом, разплащателна сметка на „К. Е. Е., IBAN: xxx; да
тегли в брой суми от посочената сметка с IBAN: xxxимум 2 000.00лв. дневно; да
получава регулярни и. месечни извлечения, свързани с извършените транзакции по
разплащателната сметка на дружеството; да разписва документи за актуален дълг,
предсрочно погасяване на К. и. документ за приключен К. от името на
дружеството, за клиентите на търговски представител в град Лом; да подава и.
получава документи, извършва правни и. фактически действия във връзка с
изпълнение на възложените ангажименти и. отговорности залегнали в сключения
договор за търговско представителство, от името и. за сметка на „К. Е. Е. -
присвоила чужди пари в размер на 500.00лв, собственост на „К. Е. Е., ЕИК xxxx ,
която сума е била предназначена за отпускане на К. по Договор за паричен заем
за продукта „Е. а.” xxxx . сключен между „К. Е. Е., ЕИК xxxx , от една
страна и. Е.И.. xxx от друга страна, връчени в качеството и. на длъжностно лице
по смисъла на чл. 93, ал.1,б.„б” от НК - търговски представител на фирма „К. Е.
Е., ЕИК xxxx , поверени и. да ги пази и. управлява - престъпление по чл. 201
пр.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението в хода на съдебните прения, като навежда доводи,
че деянието е доказано. Моли съда да определи наказанието при условията на
чл.54 от НК, като отложи изпълнението му на основание чл.66 ал.1 от НК.
Гражданският
ищец „К. Е. Е., чрез представителя си Г.И.. моли съда да осъди подсъдимата Д.
да заплати сумата по обвинението, която представлява обезщетение за причинени
от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането.
Подсъдимата С.П.Д. не се признава за виновна по повдигнатото й обвинение, като дава
подборни обяснения. Защитникът й в хода на съдебната прения моли съда да
постанови оправдателна присъда, като излага доводи за това.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни. Изслушано е
заключение по назначената на досъдебното производство съдебно-графологична
експертиза изпълнена от вещо лице З.З..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и. възраженията
на страните намира за установено следното:
Подсъдимата С.П.Д. xxx, с постоянен адрес xxx и. настоящ адрес xxx.
Към настоящият момент не е осъждана за извършени престъпления от общ характер,
както и. не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Безработна е.
Гражданските ищци „К. Е. Е. са развивали дейност по отпускане на кредити, въз
основа издаден лиценз, удостоверение № XXXX от 23.10.2012г. от БНБ за
вписване същата, като финансова институция в регистъра на БНБ и. ЗКИ.
Управителят на фирма „К. Е. Е. Л. Т. сключил Договор за търговско
представителство от 29.04.2014г. в гр.София с фирма „С. - Д. и. С.” Е.,
представлявана от управителя В. Е. Д., чрез пълномощника си С.П.Д. xxx
/подсъдима в настоящето производство/-арг.л.33-39 от том 2 от ДП/.
На л.41, том 2 от ДП е приложено нотариално заверено пълномощно peг. № xxxx от
03.09.2014г. от нотариус peг. № xxxx И. С. П., с район на действие PC София, от
което е видно, че подсъдимата С.Д. е надлежно упълномощена от Г.Н.Н., управител
на „К. Е. Е., със следните права: да внася средства без ограничение по разкрита
в „Алфа Банк” АД, клон България - офис Лом, разплащателна сметка на „К. Е. Е.,
IBAN: xxx; да тегли в брой суми от посочената сметка с IBAN: xxxимум 2000лв.
дневно; да получава регулярни и. месечни извлечения, свързани с извършените
транзакции по разплащателната сметка на дружеството; да разписва документи за
актуален дълг, предсрочно погасяване на К. и. документ за приключен К. от името
на дружеството, за клиентите на търговски представител в гр. Лом; да подава и.
получава документи, извършва правни и. фактически действия във връзка с
изпълнение на възложените ангажименти и. отговорности залегнали в сключения
договор за търговско представителство, от името и. за сметка на „К. Е. Е..
Последните са представлявани изцяло от подсъдимата С.Д. в открит офис на фирма
„С. Д. и. С." Е. в гр. Монтана, където са отпускани кредити от името и. за
сметка на фирма „К. Е. Е..
През пролетта на 2015г. гражданските ищци установили финансова злоупотреба, а
именно липса на парични средства на дружеството, във връзка с отпуснати
кредити. Лица от гр.Лом и. гр. Монтана се водили, като кредитополучатели със
сключени договори за парични заеми с фирма „К. Е. Е., като при среща с тях,
същите са отрекли да са сключвали договор за заем и. да са получавали такъв от
кредитната институция. Свидетелката Г. Н. през месец март 2015г. подала сигнал
за установеното в прокуратурата.
Свидетелката И..П. била кредитен консултант в офиса в град Монтана на фирма „С.
Д. и. С.” Е.. Същата имала задължението да набира клиенти, да изготвя
предложение за паричен заем и. да събира вноски по отпуснати кредити от
клиенти. Задължението на свидетелката П. е било да въвежда в системата
платената сума по даден К., като удостоверява плащането с номера на съответния
касов бон. Паричните средства са се водили на каса.
Свидетелката И..П. лично познавала свидетелката Е.Д.. Последната дошла в офиса
в гр. Монтана и. заявила, че спешно й трябва К. в размер на 500.00 лева.
Свидетелката П. попълнила Предложение за сключване на договор за паричен заем №
03000651 от 27.02.2015г. и. другите документи към него. Свидетелката Е.Д.
подписала документите изписвайки, където е необходимо три имена, дата, подпис и.
вярно с оригинала.
Подсъдимата С.Д. се запознала с документите за кандидатстване за К. на
свидетелката Е.Д. и. дала становище, като офис организатор да се отпусне
кредита.
Същият ден, подсъдимата С.Д. казала на свидетелката И..П., че се обадили от
офиса в гр. София, като я били уведомили, че свидетелката Е.Д. е одобрена за
кредита, и. парите по същия ще получи чрез „Easypay”. Свидетелката И..П. отишла
с такси при свидетелката Е.Д., за да подпише Договор за паричен заем за продукта
„Е. а.” № xxxx от 27.02.2015г. за сумата от 500.00лв. Свидетелката Е.Д.
подписала договора, като и. било обяснено, че парите ще получи чрез „Easypay”.
Съгласно утвърдената практика договорът бил сканиран и. изпратен в ЦУ на „К. Е.
Е. гр. София от подсъдимата С.Д..
Свидетелката Е.Д. неколкократно посещавала „Easypay”, но така и. не получила
никакви пари. Поради това по-късно отишла в офиса на фирмата, придружена от
сина си свидетеля Б.Д.. Подсъдимата Д. й казала, че няма налични пари в касата и.
не може да изплати исканата сума. Свидетелката Е.Д. заявила в офиса пред подсъдимата
С.Д. и. свидетелката И..П., че парите вече не са и. нужни и. се отказва от
искания К.. Свидетелката П. попитала подсъдимата С.Д. какво да прави с договора
за заем, като тя й казала да го остави настрани.
На 27.02.2015г, когато е сключен договора в касата на офис Монтана са имали за
деня 1 100.00лв. наличност, видно от справка на л.69, том 2 от ДП. След
проверка в Централното управление и. системата на „К. Е. Е. гр. София, свидетелката
И.. установила, че на 27.02.2015г., когато е подписан договора и. би следвало
да се изплати отпуснатата сума, не е извършено съответното плащане. По
системата е установено, че плащането по договор № xxxx / 27.02.2015г. е
станало на 04.03.2015г. в размер на 500.00лв, видно от справка на л.68, том 2
от ДП. Изискванията и. практиката във фирмата са били по К. одобрен и. неусвоен
в рамките на три дни се отказва изплащане от страна на „К. Е. Е. и. било
необходимо да се кандидатства отново. В случая кредита бил усвоен в
противоречие на вътрешните правила на компанията на четвъртия ден.
Практиката при отпускането на кредите е предлагане на клиентите на три варианта
за усвояване на сумата - в брой, по банков път и. по „Easypay”. Ако клиента
изявявал желание парите да му бъдат преведени по „Easypay” това можело да стане
единствено чрез Централния офис в град София, като предварително се изчаквало
получаването на набора от документи, включително договора за заем и. запис на
заповед, сканирани и. прикачени в единната централна система, което давало
основание да се процедира за самото плащане. В случая на 27.02.2015г. в офиса е
имало касова наличност достатъчна за изплащане на кредита на клиентката -
сумата от 500лв.
От Централен офис на „К. Е. Е. София, по сключен договор xxxx /27.02.2015г.
между „К. Е. Е. и. свидетелката Е.И..Д. не е отпускана сумата в размер на
500.00лв. по „Easypay”, нито има прикачена бележка за изявено желание от страна
на клиентката в системата за изплащане по този начин. Сумата в размер на 500.00лв.
е усвоена чрез изплащане на 04.03.2015г. от каса, а не на 27.02.2015г, както би
следвало да бъде.
След няколко дни свидетелката И..П. при направена справка в системата
установила, че на името на свидетелката Е.Д. се дължи вноска по кредита. Тя
попитала подсъдимата С.Д., защо лицето фигурира в системата, на което получила
отговор, че е грешка и. системата още не е премахнала задължението й.
Свидетелката И..П. е категорична в показанията си, че на свидетелката Е.Д. не е
изплатен К. в размер на 500.00лв, макар да е подала документи за отпускането му,
както и. не е внасяла съответните вноски.
През месец март 2015г. свидетелката И..П. не посещавала офиса по нареждане на
подсъдимата Д..
В показанията си свидетелката Е.Д. е категорична, че макар и. да е подписала
необходимите документи, касаещи отпускане на К. в размер на 500.00лв. от фирма
„К. Е. Е., такъв не е получила нито в брой, нито чрез превод.
През месец май 2015г. служители от фирма „К. Е. Е. са се обадили, че не си
внася вноските по кредита, като тя им е обяснила, че не е получила К. и. се е
отказала от същия. В последствие е подала жалба в полицията.
На досъдебното производство е назначена и. изпълнена от вещо лице З.З. съдебно
- графическа експертиза, от заключението, на която се установява, че: 1. Подписите
на „заемодател” в Договор за паричен заем за продукта „Е. А.” xxxx . сключен
между „К. Е. Е. и. свидетелката Е.И..Д. са изпълнени от подсъдимата С.П.Д..
Подписите
на „Заемател” в същия Договор са изпълнени от свидетелката Е.И..Д., като на последната
страница подписите на страните са разменени. 2. В Стандартен Европейски
формуляр за представяне на информация за потребителски кредити ръкописния текст
и. подписа са изпълнени от лицето И..К.П.. 3. Ръкописният текст и. подписа
при заверката в ксерокопие на лична карта на Е.И..Д. от 27.02.2015г. са
изпълнени от нея. 4. Предложението за паричен заем № 03000651/ 27.02.2015г.
изписването на имената, датата и. подписа на гърба след „Кредитоискател” са
изпълнени от лицето Е.И..Д.. Ръкописният текст при попълването на останалия
ръкописен текст и. подписа за „кредитен консултант” в този документ са
изпълнени от лицето И..К.П.. 5. В декларация за съгласие за предоставяне на
лични данни от Е. И.. Д. от 27.02.2015г. ръкописния текст при
изписването на имената, датата и. подписите на гърба са изпълнени от лицето Е.И..Д..
Съдът
изцяло възприема експертното заключение като компетентно и. обективно дадено, а
още повече и. не оспорено от страните по делото.
Изложените
фактически положения съдът приема за установени въз основа на събраните по
делото доказателства – показанията на свидетелите Г.Н.И.., Г.Н.Н., И..К.П., Е.И..Д.
и. Б.Д.Д., както и. заключението на вещото лице З.З. по възложената съдебно -графологична
експертиза, която съдът изцяло възприема, като обективна и. компетентно дадена.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, като обективни и.
безпристрастни. Същите напълно съответстват и. на събраните в хода на
производството писмени доказателства.
Обясненията
на подсъдимата С.Д. дадени в хода на съдебното следствие съдът намира за
естествена защитна позиция. Те не кореспондират нито със събраните в хода на
производството гласни доказателства, нито с писмените такива. Тези обяснения
остават напълно изолирани.
По безспорен и. категоричен начин е доказано в процеса, че подсъдимата С.Д.
и. управителят на фирма „К. Е. Е. са сключили Договор за търговско представителство
от 29.04.2014г, че подсъдимата е надлежно упълномощена от Г.Н., управител на „К.
Е. Е. с права във връзка с работата й, че подсъдимата е имала офис на фирма „С.
Д. и. С.” Е. в гр. Монтана, където са отпускани кредити от името и. за сметка
на фирма „К. Е. Е., че свидетелката И..П. била кредитен консултант в офиса в
град Монтана.
Спорното
по делото дали подсъдимата е извършила действия, които от обективна и.
субективна страна да съставляват престъпния състав по чл.201 пр.1 от НК.
Изпълнителното деяние при длъжностното присвояване се изразява в извършване от
длъжностното лице на действия на разпореждане с повереното му имущество,
парични суми или други вещи в свой личен или чужд, личен или колективен
интерес, без да има право за това, тоест разпорежда се с него като със свое,
защото преустановява разпоредителните действия с имуществото, съобразно
неговото предназначение, определено по надлежния ред с акт на собственика, в
случая юридическото лице – „К. Е.” Е.-Бургас, във връзка с изпълнение на
задачи, включени в дейност му. В тази връзка следва да се посочи, че деецът
превръща държането на имуществото от името и. за сметка на лицето или
организацията собственик, от посочените в чл. 93, т. 1, б. „б” НК, във владение
за себе си, като отнема възможността на собственика да се ползва от имуществото
и. започва сам да извлича облаги за себе си, а чрез фактически или правни
действия се разпорежда и. в полза на друго физическо или юридическо лице, без
да има право за това. Субективната страна на изпълнителното деяние се характеризира
с това, че деецът извършва действието на „своене” със съзнанието, че това
действие представлява посегателство върху имущество, което му е било поверено
за пазене или управление, поради което и. в резултат на разпоредителните
действия юридическото лице по чл.93, ал.1, б.”б” НК търпи щети, а деецът или
третите лица, на които се предава имуществото го получават без правно основание
и. това става окончателно и. безвъзмездно, при отсъствие на каквото и. да е
намерение имуществото да се върне или замести. Обстоятелствата, приети за
установени и. включени в предмета по чл.102 НПК съдържат признаците именно на
такова съставомерно поведение на подсъдимата.
В
тази връзка следва да се има предвид, че длъжностното присвояване е резултатно
престъпление, като същото се счита довършено с безвъзвратното засягане на
възможността собственикът на вещта да се разпорежда с нея, в следствие на акта
на имущественото разпореждане (фактическо или юридическо). Според практиката на
върховната инстанция изпълнителното деяние при длъжностното присвояване се
изразява във външнопроявена промяна на съотнасяне на дееца към връченото му или
поверено имущество, спрямо което упражнява фактическа и. юридическа власт и.
съответно владее или управлява от името и. за сметка на определено ЮЛ, изразено
в противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждите пари, вещи и.
материални ценности, в личен интерес, и. в други форми на неправомерно действие
по отклоняване на инкриминирания предмет от патримониума на представляваното
дружество, като престъпният резултат се изразява в реално причинената вреда на
чуждото имущество /В този смисъл Решение № 331/26.04.2007 г., пост. по н.
д. № 1075/2006 г. по описа на ВКС, докладчик съдията Ц. П. и. Решение №
523/07.04.2011 г., пост. по н. д. № 590/2010 г. по описа на ВКС, докладчик
съдията Гроздан Илиев/.
От
събраните по делото писмени и. гласни доказателства безспорно е установено, че
в инкриминирания период подсъдимата С.П.Д. е имала качеството на длъжностно
лице по смисъла на чл.93 ал.1 б.Б от НК. Документите във връзка с искания от
свидетелката Е.Д. К. били приети от свидетелката И..П., която впоследствие ги
предоставила на подсъдимата С.П.Д., която от своя страна дала съгласие за
отпускане на К.. Видно от приложените писмени доказателства, а именно - справка
за наличностите, се установява, че към деня, на който е бил отпуснат кредита -
27.02.2015г. офисът на „К. Е.”, представляван от подсъдимата Д. е имал наличност
по сметката, тъй като тя е имала възможност да тегли по две хиляди лева и. е
разполагала с пари, които да преведе за отпуснатия К.. Това обаче не е сторено
от подсъдимата Д.. Свидетелката Е.Д. търсила парите, които и. били необходими
точно в тоя момент и. когато не ги получила се отказала от кредита. Факт е
обаче, че кредита е бил усвоен, тъй като има надлежни доказателства в тази
насока. Нещо повече, когато свидетелката Д. се отказала свидетелката П.,
предоставила по искане на подсъдимата цялото кредитно досие на първата. Факт е,
че кредита е усвоен, тъй като свидетелката П. е видяла това в системата няколко
дни след отказа от кредита от Е.Д.. Подсъдимата Д. заявила, че това е грешка,
но на практика това не е било така, тъй като е имало и. внасяне на част от
сумата. Безспорно е, че свидетелката Е.Д. не е получила кредита, както и. че не
е внасяла съответни вноски. Това е правено то лицето усвоило кредита.
Свидетелката П. е категорична в показанията си, че свидетелката Д. повече не е
идвала в офиса нито да търси К., нито да внася вноски по него. Всичко това води
до извода, че от обективна и. субективна страни подсъдимата С.П.Д., в
качеството си на длъжностно лице – кредитен консултант, е присвоила сумата от
500.00 лева, собственост на „К. Е.” Е., които са били представени за
предоставяне по договор за паричен заем за продукта „Експресс а.”.
При така установената безспорна фактическа обстановка съдът намира от правна
страна, че с деянието си подсъдимата С.П.Д., осъществява обективните признаци
от състава на престъплението по чл.201 пр.1 от НК, като на 04.03.2015г. в град
Монтана, в качеството си на длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, ал.1, б. „б”
от НК - търговски представител на фирма „К. Е. Е., с ЕИК xxxx , по сключен
Договор за търговско представителство от 29.04.2014г. в град София между „К. Е.
Е., с ЕИК xxxx , от една страна и. „С. -. и. С.” Е., с ЕИК xxxx ,
представлявано от управителя В. Е. Д., чрез пълномощника си С.П.Д. xxx,
наричано в договора търговски представител от друга страна и. надлежно
упълномощена от „К. Е. Е., с ЕИК xxxx , с пълномощно от 03.09.2014г, peг. № xxxx
, с удостоверени подписи пред И. С. П., нотариус в район PC София, с peг. № xxxx
на Нотариалната камара от Г.Н.Н. - управител на фирма „К. Е. Е., с ЕИК xxxx ,
със следните права: да внася средства без ограничение по разкрита в „АЛФА БАНК”
АД, клон България-офис Лом, разплащателна сметка на „К. Е. Е., IBAN: xxx; да
тегли в брой суми от посочената сметка с IBAN: xxxимум 2 000.00лв. дневно;
да получава регулярни и. месечни извлечения, свързани с извършените транзакции
по разплащателната сметка на дружеството; да разписва документи за актуален
дълг, предсрочно погасяване на К. и. документ за приключен К. от името на
дружеството, за клиентите на търговски представител в град Лом; да подава и.
получава документи, извършва правни и. фактически действия във връзка с
изпълнение на възложените ангажименти и. отговорности залегнали в сключения
договор за търговско представителство, от името и. за сметка на „К. Е. Е. -
присвоила чужди пари в размер на 500.00лв, собственост на „К. Е. Е., ЕИК xxxx ,
която сума е била предназначена за отпускане на К. по Договор за паричен заем
за продукта „Е. а.” xxxx . сключен между „К. Е. Е., ЕИК xxxx , от една
страна и. Е.И.. xxx от друга страна, връчени в качеството и. на длъжностно лице
по смисъла на чл. 93, ал.1,б.„б” от НК - търговски представител на фирма „К. Е.
Е., ЕИК xxxx , поверени и. да ги пази и. управлява.
От обективна страна с действията си подсъдимата С.П.Д. осъществява обективните
признаци от състава на посоченото престъпление.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при условията на пряк
умисъл с целени и. настъпили обществено опасни последици, като е съзнавала
обществено опасния характер на стореното от нея.
Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и. незачитане на
установения в страната правов ред и. правилата на поведение.
С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от подсъдимата С.Д.
престъпление съдът намира, че същата следва да се признае за виновна, за
извършеното от нея престъпление.
При определяне вида и. размера на наказанието съдът съобрази всички смекчаващи и.
отегчаващи вината обстоятелства.
Смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало.
Отегчаващи вината обстоятелства – няма.
Непризнанието на вината не може и. не следва да се приеме като отегчаващо
вината обстоятелство.
Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и. имащи
значение за отговорността на подсъдимата, я характеризират като лице с
невисока, степен на обществена опасност, а обществената опасност на деянието й
е отчетена в предвиденото по закон наказание за този род престъпления.
С оглед на горното съдът намира, че размерът на наказанието следва да се
определи при условията на чл.54 от НК в минимума на посочения в нормата, а
именно ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
Не са налице законни пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК в процесният
случай –подсъдимата не е осъждана за извършени престъпления от общ характер,
наложеното наказание по настоящето дело е лишаване от свобода до три години,
както и. за поправянето и. превъзпитанието на дееца не е наложително да се изтърпява
ефективно. Предвид на това съдът постанови изпълнението на наложеното наказание
да се отложи на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане в законна сила на присъдата.
С така наложеното по вид и. размер наказание съдът, счита, че ще могат да се
постигнат целите и. задачите на личната и. генералната превенция, а наказанието
да въздейства поправително, предупредително и. възпитателно по отношение на
тази подсъдима и. по отношение на останалите граждани.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
На основание чл.84 от НПК в настоящият наказателен процес е предявен граждански
иск от „К. Е. Е. със седалище и. адрес на управление град Бургас,
представлявано от Г.Н.И.., управител против подсъдимата С.П.Д. за сумата от
348.20 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
04.03.2015г. до окончателното им изплащане.
Съдът се произнесе по гражданският иск, като намери, че същият е ОСНОВАТЕЛЕН.
Съдът
счете, че обвинението повдигнато на подсъдимата Д. е доказано, поради което
съдът призна подсъдимата за виновна и. следва да възстанови причинената имотна
увреда – сумата от 348.20 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждането – 04.03.2015г. до окончателното им изплащане.
При
този изход на делото подсъдимата С.Д. следва да заплати на основание чл.189
ал.3 от НПК по сметка на РС - Монтана сумата от 50.00 лева държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, сумата от 25.00 лева разноски за вещо
лице, а по сметка на ОСлО при ОП-Монтана сумата от 207.80 лева, както и. по
5.00 лева държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: