Присъда по дело №206/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 31
Дата: 27 септември 2023 г. (в сила от 27 септември 2023 г.)
Съдия: Петър Пандев
Дело: 20221200200206
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 31
гр. Благоевград, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Пандев
СъдебниДесислава Воденова

заседатели:М.а Лазарова
при участието на секретаря Елена Костова
и прокурора И. Аль. Ф.
като разгледа докладваното от Петър Пандев Наказателно дело от общ
характер № 20221200200206 по описа за 2022 година
Въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. К. М., на 42 години, роден на *** г. в гр.Г.Д.,
с ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно образование,
разведен, осъждан, управител на ЕТ „Н. М.”, за виновен в това, че в периода
от 06.02.2006 г. до 30.08.2007 г., в гр.Г.Д., без съответно разрешение
изискващо се съгласно: чл.1, ал.4, т.1 от Закона за банките (ЗБ, отм. с § 5 от
преходните и заключителните разпоредби на Закона за кредитните
институции – ДВ бр.59 от 21 юли 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.), според
който: „Сделките по ал.1, и 2, т.3, 6, 10 и 12, наричани по-нататък „банкова
дейност”, може да извършва само лице, което е получило разрешение
(лицензия) за банка от Българската народна банка” и чл.13, ал.1 от Закона за
кредитните институции (ЗКИ, в сила от 01.01.2007 г.), според който: „За
извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ.”,
извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.1 ал.1 от ЗБ (отм.),
1
според който: „Банка е акционерно дружество, което извършва публично
привличане на влогове и използва привлечените парични средства за
предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск.”
и чл.2 ал.1 от ЗКИ, според който: „Банка е юридическо лице, което извършва
публично привличане на влогове или други възстановими средства и
предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен
риск.”, за които се изисква такова разрешение, предоставил парични кредити
в български лева на четири различни лица срещу задължението на същите да
върнат получените в кредит суми, ведно с договорената лихва върху тях,
както следва:
1. На 06.02.2006 г. предоставил паричен кредит в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева на Н. А. Б., с ЕГН **********, срещу издаване на запис на
заповед на посочената дата за сумата от 5000 /пет хиляди/ лева и срещу
задължението да върне получената в кредит сума, ведно с договорената върху
нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил
неправомерен доход в размер на 9000 /девет хиляди/ лева;
2. На 27.02.2007 г. предоставил паричен кредит в размер на 1000 /хиляда/
лева на Ф. М. Ю., с ЕГН **********, срещу издаване на запис на заповед от
същата дата за сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева и срещу
задължението да върне получената в кредит сума, ведно с договорената върху
нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил
неправомерен доход в размер на 200 /двеста/ лева;
3. На 12.03.2007 г. предоставил паричен кредит в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева на Р. П. Х., с ЕГН **********, срещу издаване на запис на
заповед от същата дата за сумата от 6000 /шест хиляди/ лева и срещу
задължението да върне получената в кредит сума, ведно с договорената върху
нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил
неправомерен доход в размер на 3000 /три хиляди/ лева;
4. На 30.08.2007 г. предоставил паричен кредит в размер на 20000
/двадесет хиляди/ лева на Р. Г. Б., с ЕГН **********, срещу издаване на запис
на заповед от същата дата за сумата от 25000 /двадесет и пет хиляди/ лева и
срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с
договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на
това получил неправомерен доход в размер на 40000 /четиридесет хиляди/
2
лева, като от гореописаната дейност Б. К. М. получил значителни
неправомерни доходи в общ размер на 52200 /петдесет и две хиляди и двеста/
лева , поради което и на основание чл.252, ал.2, пр.2, във връзка с ал.1 пр.1
НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му налага наказания "лишаване от свобода" за срок
от 1(една) година и 6(шест) месеца, чието изпълнение отлага за срок от 3(три)
години, считано от влизане на присъдата в сила на основание чл.66, ал.1 от
НК, както и наказание „глоба” в размер на 5000 (пет хиляди) лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. К. М., с посочена по-горе самоличност, за
невиновен в това, че в периода от 06.02.2006 г. до 30.08.2007 г., в гр.Г.Д., без
съответно разрешение изискващо се съгласно: чл.1, ал.4, т.1 от Закона за
банките (ЗБ, отм. с § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона
за кредитните институции – ДВ бр.59 от 21 юли 2006 г., в сила от 01.01.2007
г.), според който: „Сделките по ал.1, и 2, т.3, 6, 10 и 12, наричани по-нататък
„банкова дейност”, може да извършва само лице, което е получило
разрешение (лицензия) за банка от Българската народна банка” и чл.13, ал.1
от Закона за кредитните институции (ЗКИ, в сила от 01.01.2007 г.), според
който: „За извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от
БНБ.”, извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.1 ал.1 от ЗБ
(отм.), според който: „Банка е акционерно дружество, което извършва
публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства
за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен
риск.” и чл.2 ал.1 от ЗКИ, според който: „Банка е юридическо лице, което
извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства
и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен
риск.”, за които се изисква такова разрешение, като предоставил парични
кредити в български лева на четири различни лица срещу задължението на
същите да върнат получените в кредит суми, ведно с договорената лихва
върху тях, както следва:
1. На неустановена дата през месец май 2008 г. предоставил паричен
кредит в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на С. К. Р., ЕГН:**********, срещу
издаване на запис на заповед от 08.05.2008 г. за сумата от 10000/десет хиляди/
лева и срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с
договорената върху нея лихва в резултат, на което получил неправомерен
доход в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
3
2. На неустановена дата през м. декември 2008 г. предоставил
паричен кредит в размер на 2000 /две хиляди/ лева на Д. К. Т.,
ЕГН:**********, срещу издаване на запис на заповед за сумата от 5000 /пет
хиляди/ лева и срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно
с договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на
това получил неправомерен доход в размер на 400 /четиристотин/ лева;
3. На неустановена дата през м. юли 2007 г. предоставил паричен
кредит в размер на 3000 /три хиляди/ лева на С. Б. С., с ЕГН - **********,
срещу издаване на запис от 23.07.2007 г.на заповед за сумата от 5000 /пет
хиляди/ лева и срещу задължението да върне получената в кредит сума,
ведно с договорената върху нея лихва в резултат, на което получил
неправомерен доход в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.
4. На неустановена дата през м. януари 2007 г. предоставил
паричен кредит в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на В. К. А.., ЕГН:
**********, срещу издаване на запис на заповед от 26.01.2007 г. за сумата от
7 000 /седем хиляди/ лева и срещу задължението да върне получената в
кредит сума с договорената върху нея лихва в резултат, на което получил
неправомерен доход в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева.
5. На неустановена дата през 2007 г. предоставил паричен кредит в
размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на Ц. А. Ч., ЕГН:********** срещу
задължението да върне получената в кредит сума, ведно с договорената върху
нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил
неправомерен доход в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като на основание
чл.304 от НПК го оправдава по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1 пр.1 НК в тази му част.
На основание чл.53,ал.2,б.”б” от НК ОТНЕМА в полза на Държавата
равностойността на придобитото от подсъдимия Б. К. М. чрез престъплението
по чл.252,ал.2 НК в размер на 52200(петдесет и две хиляди и двеста) лева.
ПОСТАНОВЯВА да бъдат върнати на подсъдимия Б. К. М., с посочена
по-горе самоличност, иззетите в хода на ДП веществени доказателства –
протокол № 1 за завършени строителни работи и договор за строителство от
10.08.2008г. /съгласно протокол претърсване и изземване от 21.04.2010г./,
договор за покупко-продажба на МПС от 26.11.2009г., пълномощно от П.И.
за МПС, покана от ТД на НАП от 05.03.2010г., 3 бр. напомнителни писма по
4
договор за лизинг, 2 бр. сметки /предадени от подсъдимия с протокол за това
от 21.04.2010г./, 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа, модел 1203 с
поставена СИМ карта с логото на Вивател със сер. №
893590032000010923932, 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа", модел 1209,
СИМ карта на Глобул със сер. № 89359050000404614623 и поставена СИМ
карта с логото на ТИМ със сериен № 8939010001228744104 и 1 бр. мобилен
телефон, марка Нокиа, модел 6700с-1 и поставена СИМ карта на Глобул, №
89359051000001410119 и микро SD карта 1 GB /иззети с протокол за обиск от
21.04.2010г./ и иззетите с протокол от 15.05.2010г. за претърсване и изземване
от жилище в гр. Г.Д., ул. И.Д., ползвано от Б. М.- 1 бр. СИМ карта с логото на
"Mtel" сер. № 35901087021954843, 3 бр. СИМ- карти както следва: СИМ карта
с логото на "MobilTel" сер. № 893590198054166744-2; СИМ карта с логото на
"Mtel" сер. № 087081535854; СИМ карта с логото на "VIVATEL" със сер. №
89359030002002640807, 1 бр. мобилен телефон, марка "NOKIA", модел 6310,
със СИМ-карта на "Глобул", № 89359051000202693596, запечатани в бял
хартиен плик на ИСТ с per. № 4205/25.09.2012г. и 1 бр. преносим компютър.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок,
считано от днес за всяка от страните по делото, пред Апелативен съд- София.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
5

Съдържание на мотивите

/неразделна част от присъда №31/27.09.2023 г., постановена по НОХД № 206/ 2022 г. по описа на Окръжен
съд – Благоевград/

М О Т И В И :

С присъда №425/22.01.2016 г., постановена по НОХД №361/2014 г.,
Благоевградски окръжен съд признал подсъдимия Б. К. М., роден на *** г. в
гр. Г.Д., ЕГН: **********, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, неосъждан /реабилитиран/, безработен, за виновен в
това, че в периода от началото на м. февруари 2006 г. до края на м. декември
2008 г., в гр. Г.Д., без съответно разрешение, изискващо се съгласно: чл.1,
ал.4, т.1 от Закона за банките (ЗБ, отм. с § 5 от преходните и заключителните
разпоредби на Закона за кредитните институции – ДВ бр.59 от 21 юли 2006 г.,
в сила от 01.01.2007 г.), според който: „Сделките по ал.1, и 2, т.3, 6, 10 и 12,
наричани по-нататък „банкова дейност”, може да извършва само: лице, което
е получило разрешение (лицензия) за банка от Българската народна банка” и
чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ в сила от 01.01.2007 г.),
според който: „За извършването на банкова дейност се изисква лиценз
издаден от БНБ.”, извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.1
ал.1 от ЗБ (отм.), според който: „Банка е акционерно дружество, което
извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични
средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на
собствен риск.” и чл.2 ал.1 от ЗКИ, според който: „Банка е юридическо лице,
което извършва публично привличане на влогове или други възстановими
средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на
собствен риск.”, за които се изисква такова разрешение, като предоставил
парични кредити в български лева на 8 различни лица, срещу задължението
на същите да върнат получените в кредит суми, ведно с договорената лихва
върху тях, както следва:
1. На неустановена дата в началото на м. февруари 2006 г. предоставил
паричен кредит в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на Н. А. Б., ЕГН
**********, срещу издаване на запис на заповед за сумата от 5 000 /пет
хиляди/ лева и срещу задължението да върне получената в кредит сума,
ведно с договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %, като в
резултат на това получил неправомерен доход в размер на 9 000 /девет
хиляди/ лева;
2. На неустановена дата през м. януари 2007 г. предоставил паричен
кредит в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на В. К. А., ЕГН **********,
срещу издаване на запис на заповед за сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева и
срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с
договорената върху нея месечна лихва в размер на 7 %, като в резултат на
това получил неправомерен доход в размер на 1 050 /хиляда и петдесет/ лева;
3. На неустановена дата през м. февруари 2007 г. предоставил паричен
1
кредит в размер на 1 000 /хиляда/ лева на Ф. М. Ю., ЕГН **********, срещу
издаване на запис на заповед за сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева и
срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с
договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на
това получил неправомерен доход в размер на 200 /двеста/ лева;
4. На неустановена дата през м. март 2007 г. предоставил паричен кредит
в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на Р. П. Х., ЕГН **********, срещу
издаване на запис на заповед за сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева и срещу
задължението да върне получената в кредит сума, ведно с договорената върху
нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил
неправомерен доход в размер на 3 000 /три хиляди/ лева;
5. На неустановена дата през м. юли 2007 г. предоставил паричен кредит
в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на С. Б. С., ЕГН **********, срещу
издаване на запис на заповед за сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева и срещу
задължението да върне получената в кредит сума, ведно с договорената върху
нея месечна лихва в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.
6. На неустановена дата през м. август 2007 г. предоставил паричен
кредит в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на Р. Г. Б., ЕГН **********,
срещу издаване на запис на заповед за сумата от 25 000 /двадесет и пет
хиляди/ лева и срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно
с договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на
това получил неправомерен доход в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/
лева;
7. На неустановена дата през 2007 г. предоставил паричен кредит в
размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на Ц. А. Ч., ЕГН **********, срещу
задължението да върне получената в кредит сума, ведно с договорената върху
нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил
неправомерен доход в размер на 2 000 /две хиляди/ лева;
8. На неустановена дата през м. декември 2008 г. предоставил паричен
кредит в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на Д. К. Т., ЕГН **********, срещу
издаване на запис на заповед за сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева и
срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с
договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на
това получил неправомерен доход в размер на 800 /осемстотин/ лева, като от
гореописаната дейност Б. К. М. получил значителни неправомерни доходи в
общ размер на 56 170 /петдесет и шест хиляди сто и седемдесет/ лева –
престъпление по чл.252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1 пр.1 НК, като го оправдава по
отношение обвинението за предоставен паричен кредит в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева на С. К. Р. и получен неправомерен доход над посочената сума.
На основание чл.252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1 пр.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК
наложил на подсъдимия Б. К. М. наказания "лишаване от свобода" за срок от
2 години и „глоба” в размер на 5000 лева.
2
На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на така
определеното наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 години.
Заедно с това признал подсъдимия Б. К. М. с посочената самоличност за
невиновен в това, че в периода от началото на 2006 г. до края на 2008 г., в гр.
Г.Д., без съответно разрешение, изискващо се съгласно чл. 4 ал. 1 от Закона за
хазарта /ЗХ, Обн., ДВ, бр. 51 от 04.06.1999 г., отменен ДВ.бр. 26 от 30.03.2012
г., считано от 01.07.2012 г./, според който: „Хазартните игри на територията
на Република България се организират и провеждат само с разрешение на
Държавната комисия по хазарта." устройвал хазартна игра, по смисъла на чл.
36 ал. 1 от ЗХ, според който: „Хазартни игри, които могат да бъдат
разрешавани и организирани по този закон, са лотарии, томболи, тото, лото,
числови лотарийни игри Бинго" и "Кено", игри с игрални автомати и други
подобни съоръжения, игри на игрални маси в казино и залагания върху
резултати от спортни състезания и случайни събития.", като приемал залози и
изплащал печалби върху резултати от спортни състезания, а именно
футболни срещи, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.327, ал.1 от НК
/редакция на НК, ДВ. бр. 92 от 27.09.2002 г./, вр. чл.2, ал.1 от НК.
Признал подсъдимия Б. К. М. с посочената самоличност за невиновен в
това, че периода от 05.12.2006 г. до 04.11.2009 г., в гр. София, в качеството си
на управител на "М.Б.Г." ЕООД, два пъти извършил сделки, с имущество на
обща стойност 92950 лева, за което знаел, че е придобито от него чрез
престъпление, а именно: по чл. 252 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, извършено от него в
периода от началото на месец Февруари 2006 г. до края на месец Декември
2008 г., състоящо се в извършване, без съответно разрешение, по занятие, на
банкови сделки, за които се изисква такова разрешение, от която дейност е
получил значителни неправомерни доходи, както и от престъпление по
чл.327, ал.1 от НК, извършено от него в периода от началото на 2006 г. до
края на 2008 г., състоящо се в устройване на хазартна игра без съответно
разрешение, като отделните деяния са извършени, както следва:
1. На 05.12.2006 г., извършил сделка, като в качеството си на управител
на "М.Б.Г." ЕООД сключил с "МОТО-ПФОЕ" ЕООД, Договор за отдаване на
автомобил при условията на финансово обвързан лизинг с реф. № 95162, по
който договор, получил правото да ползва автомобил - марка „Ленд Ровер",
модел „Рейндж Ровер", с рег. № ***, срещу заплащане в полза на "МОТО-
ПФОЕ" ЕООД на авансова вноска в размер на 36250 лева, като е извършил
гореописаната сделка с имущество, а именно - паричната сума в размер на
36250 лева, за което знаел, че е придобито от него чрез престъпление по чл.
252 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, извършено от него в периода от началото на месец
Февруари 2006 г. до края на месец декември 2008 г, състоящо се в
извършване, без съответно разрешение, по занятие, на банкови сделки, за
които се изисква такова разрешение, от която дейност е получил значителни
неправомерни доходи, както и от престъпление по чл. 327 ал. 1 от НК,
3
извършено от него в периода от началото на 2006 г. до края на 2008 г.,
състоящо се в устройване на хазартна игра без съответно разрешение;
2. На 04.11.2009 г., извършил сделка, като в качеството си на управител
на "М.Б.Г." ЕООД сключил с "МОТО-ПФОЕ" ЕООД Договор за покупко-
продажба на моторно превозно средство, по който договор получил
собствеността върху автомобил - марка „Ленд Ровер", модел „Рейндж Ровер",
с рег. № ***, срещу заплащане в полза на "МОТО-ПФОЕ" ЕООД на парична
сума в размер на 56700 д лева, като е извършил горепосочената сделка с
имущество, а именно - паричната сума в размер на 56700 лева, за което знаел,
че е придобито от него чрез престъпление по чл. 252 ал. 2 вр. ал. 1 от НК,
извършено от него в периода от началото на месец Февруари 2006 г. до края
на месец декември 2008 г., състоящо се в извършване, без съответно
разрешение, по занятие, на банкови сделки, за които се изисква такова
разрешение, от която дейност е получил значителни неправомерни доходи,
както и от престъпление по чл. 327 ал. 1 от НК, извършено от него в периода
от началото на 2006 г. до края на 2008 г., състоящо се в устройване на
хазартна игра без съответно разрешение, поради което и на основание чл.304
от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.253, ал.3, т.2, вр. ал.1 от НК.
С решение №442/04.11.2016 г., постановено по ВНОХД № 333/2016 г.,
Апелативен съд – гр.София отменил първоинстанционната присъда и върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Благоевград.
С присъда №2634/16.06.2020 Г., постановена по НОХД №668/2017 г.,
Окръжен съд – Благоевград признал подсъдимия Б. К. М. - роден на *** г. в
гр.Г.Д., с ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно
образование, разведен, осъждан, управител на ЕТ „Н. М.”, за веновен в това,
че в периода от 06.02.2006г. до 30.08.2007 г., в гр.Г.Д., без съответно
разрешение, изискващо се съгласно: чл.1, ал.4, т.1 от Закона за банките (ЗБ,
отм. с § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
кредитните институции – ДВ бр.59 от 21 юли 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.),
според който: „Сделките по ал.1, и 2, т.3, 6, 10 и 12, наричани по-нататък
„банкова дейност”, може да извършва само лице, което е получило
разрешение (лицензия) за банка от Българската народна банка” и чл.13, ал.1
от Закона за кредитните институции (ЗКИ, в сила от 01.01.2007 г.), според
който: „За извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от
БНБ.”, извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.1 ал.1 от ЗБ
(отм.), според който: „Банка е акционерно дружество, което извършва
публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства
за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен
риск.” и чл.2 ал.1 от ЗКИ, според който: „Банка е юридическо лице, което
извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства
и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен
риск.”, за които се изисква такова разрешение, като предоставил парични
4
кредити в български лева на четири различни лица срещу задължението на
същите да върнат получените в кредит суми, ведно с договорената лихва
върху тях, както следва:
1. На 06.02.2006 г. предоставил паричен кредит в размер на 5000 лева на
Н. А. Б., с ЕГН **********, срещу издаване на запис на заповед на посочената
дата за сумата от 5000 лева и срещу задължението да върне получената в
кредит сума, ведно с договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %,
като в резултат на това получил неправомерен доход в размер на 9000 лева;
2. На 27.02.2007 г. предоставил паричен кредит в размер на 1000 лева на
Ф. М. Ю., с ЕГН **********, срещу издаване на запис на заповед от същата
дата за сумата от 1500 лева и срещу задължението да върне получената в
кредит сума, ведно с договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %,
като в резултат на това получил неправомерен доход в размер на 200 лева;
3. На 12.03.2007 г. предоставил паричен кредит в размер на 5000 лева на
Р. П. Х., с ЕГН **********, срещу издаване на запис на заповед от същата
дата за сумата от 6000 лева и срещу задължението да върне получената в
кредит сума, ведно с договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %,
като в резултат на това получил неправомерен доход в размер на 3000 лева;
4. На 30.08.2007 г. предоставил паричен кредит в размер на 20000 лева на
Р. Г. Б., с ЕГН **********, срещу издаване на запис на заповед от същата дата
за сумата от 25000 лева и срещу задължението да върне получената в кредит
сума, ведно с договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %, като в
резултат на това получил неправомерен доход в размер на 40000 лева, като от
гореописаната дейност Б. К. М. получил значителни неправомерни доходи в
общ размер на 52200 лева – престъпление по чл.252, ал.2, пр.2, във връзка с
ал.1, пр.1 НК, като го оправдал по обвинението за предоставени парични
кредити и получени неправомерни доходи, договорени под формата на лихви
на С. К. Р., Д. К. Т., С. Б. С., В. К. А. и Ц. А. Ч. и респективно- получен
неправомерен доход над посочената по-горе сума от 52200 лева.
На основание чл.252, ал.2, пр.2, във връзка с ал.1 пр.1 НК и чл.55, ал.1,
т.1 от НК наложил на подсъдимия Б. К. М. наказания "лишаване от свобода"
за срок от 2 години и „глоба” в размер на 5000 лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на така
определеното наказание на подсъдимия Б. К. М. “лишаване от свобода” за
срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.25, във връзка и с чл.23,ал.3 НК определил общо
наказание в размер на по-тежкото измежду наложеното на подсъдимия такова
по настоящото дело и по НОХД № 695/2015г. по описа на РС-Г.Д., а именно-
лишаване от свобода в размер на 2 години и глоба от 5000 лева.
На основание чл.25,ал.4 НК, във връзка с чл.66,ал.1 НК отложил
изпълнението на така определеното на подсъдимия общо наказание лишаване
от свобода в размер на 2 години за срок от 3 години от влизане на присъдата в
5
сила.
На основание чл.53,ал.2,б.”б” НК отнел в полза на Държавата
равностойността на придобитото от подсъдимия Б. К. М. чрез престъплението
по чл.252,ал.2 НК в размер на 52200 лева.
Съдът постановил да бъдат върнати на подсъдимия иззетите с протоколи
за това в хода на ДП веществени доказателства – протокол № 1 за завършени
строителни работи и договор за строителство от 10.08.2008г. /съгласно
протокол претърсване и изземване от 21.04.2010г./, договор за покупко-
продажба на МПС от 26.11.2009г., пълномощно от П.И. за МПС, покана от
ТД на НАП от 05.03.2010г., 3 бр. напомнителни писма по договор за лизинг, 2
бр. сметки /предадени от подсъдимия с протокол за това от 21.04.2010г./, 1
бр. мобилен телефон марка „Нокиа, модел 1203 с поставена СИМ карта с
логото на Вивател със сер. № 893590032000010923932, 1 бр. мобилен телефон
марка „Нокиа", модел 1209, СИМ карта на Глобул със сер. №
89359050000404614623 и поставена СИМ карта с логото на ТИМ със сериен
№ 8939010001228744104 и 1 бр. мобилен телефон, марка Нокиа, модел 6700с-
1 и поставена СИМ карта на Глобул, № 89359051000001410119 и микро SD
карта 1 GB /иззети с протокол за обиск от 21.04.2010г./ и иззетите с протокол
от 15.05.2010г. за претърсване и изземване от жилище в гр. Г.Д., ул. „И.Д." *,
ползвано от Б. М.- 1 бр. СИМ карта с логото на "Mtel" сер. №
35901087021954843, 3 бр. СИМ- карти както следва: СИМ карта с логото на
"MobilTel" сер. № 893590198054166744-2; СИМ карта с логото на "Mtel" сер.
№ 087081535854; СИМ карта с логото на "VIVATEL" със сер. №
89359030002002640807, 1 бр. мобилен телефон, марка "NOKIA", модел 6310,
със СИМ-карта на "Глобул", № 89359051000202693596, запечатани в бял
хартиен плик на ИСТ с per. № 4205/25.09.2012г. и 1 бр. преносим компютър.
С решение №88/23.03.2022 г., постановено по ВНОХД *134/2020 г.,
Апелативен съд – гр.София повторно отменил първоинстанционната присъда
и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд –
Благоевград.
Настоящото производство е образувано по внесен обвинителен акт от
Окръжна прокуратура- Благоевград срещу Б. К. М. от Г.Д. с обвинение за
извършено престъпление по чл.252, ал.2, пр.2, във връзка с ал.1, пр.1 от НК,
за това, че в периода от началото на м. февруари 2006 г. до края на м.
декември 2008 г. в гр.Г.Д. без съответно разрешение изискващо се съгласно:
чл.1 ал.4 т.1 от Закона за банките (ЗБ, отм. с § 5 от преходните и
заключителните разпоредби на Закона за кредитните институции – ДВ бр.59
от 21 юли 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.), според който: „Сделките по ал.1 и
2, т.3, 6, 10 и 12, наричани по-нататък „банкова дейност”, може да извършва
само: лице, което е получило разрешение (лицензия) за банка от Българската
народна банка” и чл.13 ал.1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ в сила
от 01.01.2007 г.), според който: „за извършването на банкова дейност се
изисква лиценз издаден от БНБ.”, извършвал по занятие банкови сделки по
6
смисъла на чл.1 ал.1 от ЗБ (отм.), според който: „Банка е акционерно
дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва
привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции
за своя сметка и на собствен риск.” и чл.2 ал.1 от ЗКИ, според който: „Банка е
юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или
други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за
своя сметка и на собствен риск.”, за които се изисква такова разрешение, като
предоставил парични кредити в български лева на 9 /девет/ различни лица,
срещу задължението на същите да върнат получените в кредит суми, ведно с
договорената лихва върху тях, както следва:
1. На неустановена дата в началото на м. февруари 2006 г. предоставил
паричен кредит в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на Н. А. Б., ЕГН
**********, срещу издаване на запис на заповед от 06.02.2006г. за сумата от 5
000 /пет хиляди/ лева и срещу задължението да върне получената в кредит
сума, ведно с договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %, като в
резултат на това получил неправомерен доход в размер на 9 000 /девет
хиляди/ лева;
2. На неустановена дата през м. януари 2007 г. предоставил паричен
кредит в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на В. К. А., ЕГН **********,
срещу издаване на запис на заповед от 26.01.2007г. за сумата от 7 000 /седем
хиляди/ лева и срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно
с договорената върху нея месечна лихва, като в резултат на това получил
неправомерен доход в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева;
3. На 27.02.2007г. предоставил паричен кредит в размер на 1 000 /хиляда/
лева на Ф. М. Ю., ЕГН **********, срещу издаване на запис на заповед от
2702.2007г. за сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева и срещу
задължението да върне получената в кредит сума, ведно с договорената върху
нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил
неправомерен доход в размер на 200 /двеста/ лева;
4. На неустановена дата през м. март 2007 г. предоставил паричен кредит
в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на Р. П. Х., ЕГН **********, срещу
издаване на запис на заповед от 12.03.2007г. за сумата от 6 000 /шест хиляди/
лева и срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с
договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на
това получил неправомерен доход в размер на 3 000 /три хиляди/ лева;
5. На неустановена дата през м. юли 2007 г. предоставил паричен кредит
в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на С. Б. С., ЕГН **********, срещу
издаване на запис на заповед от 23.07.2007г. за сумата от 5 000 /пет хиляди/
лева и срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с
договорената върху нея месечна лихва в размер на 120 /сто и двадесет/ лева;
6. На 30.08.2007 г. предоставил паричен кредит в размер на 20 000
/двадесет хиляди/ лева на Р. Г. Б., ЕГН **********, срещу издаване на запис
7
на заповед от 30.08.2007г. за сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева и
срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с
договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на
това получил неправомерен доход в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/
лева;
7. На неустановена дата през 2007 г. предоставил паричен кредит в
размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на Ц. А. Ч., ЕГН **********, срещу
задължението да върне получената в кредит сума, ведно с договорената върху
нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил
неправомерен доход в размер на 2 000 /две хиляди/ лева;
8. На неустановена дата през м. май 2008 г. предоставил паричен кредит
в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на С. К. Р., ЕГН **********, срещу
издаване на запис на заповед за сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева и срещу
задължението да върне получената в кредит сума, ведно с договорената върху
нея месечна лихва в размер на 250 лева.
9. На неустановена дата през м. декември 2008 г. предоставил паричен
кредит в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на Д. К. Т., ЕГН **********, срещу
издаване на запис на заповед за сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева и срещу
задължението да върне получената в кредит сума, ведно с договорената върху
нея месечна лихва в размер на 10 %, като в резултат на това получил
неправомерен доход в размер на 400 /четиристотин/ лева, като от
гореописаната дейност Б. К. М. получил значителни неправомерни доходи в
общ размер на 56 270 /петдесет и шест хиляди двеста и седемдесет/ лева.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура –
Благоевград поддържа изцяло внесения ОА като намира, че от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства се установява по несъмнен начин,
че подсъдимият е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
престъплението, предмет на повдигнатото срещу него обвинение. В тази
връзка моли съда да признае подсъдимия за виновен, като му бъдат наложени
наказания в съответен размер с приложение на нормите на чл.55, ал., т.1 от
НК и чл.66, ал.1 от НК.
Защитата, както и самият подсъдим считат, че обвинението не е
доказано. Развити са съображения в насока, че дейността, осъществявана от
М. и свързана с отдаване на парични средства на различни лица, не би могла
да се квалифицира като банкова дейност по смисъла на чл.252, ал.1 от НК.
Към настоящия момент условията на пазара били либерализирани и всеки
могъл да осъществява сделки, които не били забранени от закона. Заедно с
това липсвала последователност при тълкуването на посочения текст на
закона от състави на различни съдилища, в която връзка било инициирано
искане за издаване на тълкувателно решение от страна на ВКС.
Намират, че за да бъде осъществено престъплението, предмет на
внесения за разглеждане ОА, то следвало да се установи, че при отдаването в
8
заем на парични суми, следвало да бъдат уговорени, респ. получени
съответни лихви върху главниците. От събраните по делото доказателства
било видно, че свидетелите, с изключение на Ч., отрекли при получаване от
подсъдимия на съответните суми, а и при връщането им да са им искани, а
след това те да са заплащали лихви. От друга страна показанията на свид.Ч.
се опровергавали от тези на свидетелите Г. и Д.. Предвид изложеното
защитата намира, че обвинението срещу Б. М. не било доказано по несъмнен
начин, поради което и подсъдимият следвало да бъде признат за невиновен и
оправдан по всички пунктове от обвинението. Сочи се и това, че за по-
голямата част от деянията била изтекла абсолютната давност за търсене на
наказателна отговорност
В хода на съдебните прения подс.М. не отрича, че давал в заем парични
суми на различни лица, но отрича срещу това да е получавал лихви. В
последната си дума моли да бъде оправдан.
В хода на съдебното следствие са събрани гласни и писмени
доказателства, приобщени са заключенията на вещите лица по назначените
съдебно-счетоводни експертизи.
За да се произнесе, Окръжният съд прие за установено следното във
фактическо и правно отношение:
Подсъдимият Б. М. е на 42 години, със средно образование, живее на
съпружески начала, баща на две малолетни деца, неосъждан към
инкриминирания период, работи във фирма „Биомилк – М“ ЕООД – гр.Г.Д..
През 2006 г. и 2007 г. бил управител на фирма „М.Б.Г.“ ЕООД.
В началото на месец февруари 2006 г. свид.Н. Б., който се занимавал с
търговия на мебели, получил поръчка за обзавеждане на хотел, но тъй като не
разполагал с оборотни средства, решил да поиска заем от подс. М., за който
знаел, че се занимава с такава дейност. По тази причина се свързал с
последния и му поискал сумата от 5000 лева. Подсъдимият се съгласил при
условия, че свидетелят подпише в негова полза запис на заповед за исканата
сума, както и срещу задължението да върне получената в кредит сума, ведно с
месечна лихва в размер на 10%. Свидетелят приел и на 06.02.2006 г. подписал
запис на заповед в размер на 5000 лева в полза на Б. М. и той му предоставил
паричен кредит от същата сума. В продължение на година и половина свид.Б.
изплащал на подсъдимия всеки месец по 500 лева лихва, като междувременно
М. настоявал този свидетел да му прехвърли собствеността върху
управлявания от последния лек автомобил марка и модел „Рено Еспейс“ с рег.
№ ***. Тъй като по документи този автомобил се водел на Г. М., свид.Б. се
свързал с него и му казал, че за да си „изчисти сметките“ с подсъдимия, М.
следва да прехвърли собствеността върху автомобила на М., което и станало.
Тъй като Б. не успял да изплати главницата от 5000 лева, подсъдимият се
снабдил по съдебен ред с изпълнителен лист срещу този свидетел за
посочената сума.
9
През м.юли 2007г. на свид.С. се наложило да рефинансира паричен заем,
поради което се обърнал към подсъдимия, с когото били съседи, познавали се
много години, дори имали далечни роднински връзки и за когото знаел, че
разполага с парични средства, да му услужи със сумата от 3000 лева.
Последният се съгласил при условие, в негова ( на подсъдимия) полза С.
издаде запис на заповед, с което да бъде обезпечено връщането на сумата.
Свидетелят се съгласил, като на 23.07.2007г. /т.17, л.69, справка нотариус Б./
издал такава за сумата от 5000 лева на името на Б. М.. След около две
седмици свид.С. върнал сумата от 3000 лева на подсъдимия, като му дал и 120
лева от благодарност за услугата. В разпита си пред съда ( както в хода на ДП
и пред други съдебни състави) свидетелят сочи, че в нито един момент от
разговорите помежду им не станало въпрос свид.С. да заплати лихва на
подсъдимия върху дадената му в заем сума от 3000 лева.
На неустановена дата през месец януари 2007 г. свид.В. К. А. имал нужда
от пари и за целта се свързал с познатия си Б. М., с който били съграждани.
След проведената между двамата среща, подсъдимият му предоставил 7000
лева, като свид.А. се съгласил да подпише за тази сума запис на заповед в
полза на подсъдимия, което и сторил на 26.01.2007 г. За един кратък период
от време А. върнал сумата от 6300 лева, като останал да дължи на подсъдимия
700 лева. Поради това М. завел ЧГрД № 472/2008г. по описа на РС – гр.Г.Д., в
резултат на което срещу свид.А. била издадена заповед № 347 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ -записа на заповед.
В началото на 2007 г. свид.Ф. М. Ю. имала спешна нужда от пари и
познат я насочил към подс. М.. Последният се съгласил да й отпусне в заем
1000 лв., като същата се задължи да му върне сумата, ведно с месечна лихва в
размер на десет процента, както и да издаде запис на заповед в размер на 1500
лева. На 27.02.2007 г. Ф. Ю. издала в полза на подсъдимия запис на заповед за
сумата същата сума, но получила 1000 лева. След около 2 месеца
свидетелката върнала получения от нея кредит в размер на 1000 лева, както и
лихва в размер на 200 лв. Въпросните суми Ю. предала на сестрата на
подсъдимия.
През 2007 г. свид.Р. Б. бил кандидат за кмет на Община Хаджидимово,
поради което имал нужда от пари, поради което решил да поиска от
подсъдимия сумата от 25000 лева. Последният се съгласил да му предостави
исканата сума срещу месечна лихва в размер на 10%, както и издадена от
свидетеля в негова полза запис на заповед. На 30.08.2007 г. свид.Б. подписал
исканата ценна книга за сумата от 25000 лева. Впоследствие, в продължение
на две години, свид.Б. изплащал на подсъдимия ежемесечно по 2000 лева,
представляващи уговорената месечна лихва в размер на десет процента, като
по този начин заплатил на М. общо 48000 лева (по ОА 40 000 лева). До 2010 г.
върнал и главницата от 25000 лева.
Свид.Р. Х. често залагал пари на футболни срещи и тъй като през 2007 г.
изгубил значителна сума пари, се свързал с подсъдимия и му поискал кредит
10
от 5000 лева. М. се съгласил, но при условие, че Х. издаде в негова полза
запис на заповед за сумата от 6000 лева, както и срещу задължението да
върне получения кредит, ведно лихва в размер на 10% месечно. На 12.03.2007
г. свид. Х. подписал запис на заповед за сумата от 6000 лева, след което
подс.М. му предоставил заем от 5000 лева. През следващите 6 месеца
свидетелят плащал на подсъдимия лихва върху главницата от по 500 лева
ежемесечно, като по този начин му заплатил общо 3000 лева лихви.
През 2008 г. свид. Ц. А. Ч. бил началник на пощенска станция с.К., Общ.
С.. Същата година заложил на т.нар „черно тото“ значителна сума пари,
поради и което за времето от м.09.2008г. до 25.11.2008г. злоупотребил с
поверените му в това качество пенсии и обезщетения на жители на селото на
обща стойност 51970,72 лв., които присвоил, като за деянието си бил осъден
влязла в сила присъда.
За да се опита да възстанови липсите в пощенската станция, същият имал
голяма нужда от пари. От други хора разбрал, че Б. М. заемал парични суми
поради което и заедно със свой познат - С. Г., с псевдоним „Ч.“, се срещнали с
подсъдимия в гр.Г.Д.. При тази среща свидетелят заявил, че му трябват между
16 000 лв. и 18 000 лв. за период от 3 или 4 месеца, но след това се разбрали
за сума от 20000 лева. Подсъдимият му обещал, че ще му помогне, но ще
трябвало да заплати и лихви от по 2000 лв. на месец. За се да гарантира
връщането на сумата, на 27.08.2008г. Ц. Ч. продал жилището си,
представляващо двуетажна сграда в с.К., Община С., на С. Г. (вж. справка от
Служба по вписванията – гр.Г.Д. на л.141, съд.дело). За отпуснатите следства
не била издадена разписка или запис на заповед, като всичко било на устна
уговорка.
След като взел парите (в пачки, в банкноти по 50 лева, поставени в
найлонова торбичка), Ч. продължил да поддържа контакт по телефона със С.
Г., като след първия месец заплатил 2000 лв. върху главницата на паричния
заем именно на това лице. Тъй като свидетелят не могъл да се справи с
понататъшното изплащане на лихвите, Г. му заявил, че с М. му слагат
наказание от по 50 лева на ден, а тъй като отново не последвало плащане - от
следващия месец и по 100 лв. на ден. Поради това, че бил арестуван, както и
поради финансови затруднения, Ч. не върнал сумата от 20000 лв., която взел
от М., като останали дължими цялата главница и лихви.
Свид.Д. Т. имал нужда от пари, поради което на неустановена дата през
м.декември 2008 г. отишъл при Б. М. и му поискал сумата от 2000 лева.
Подсъдимият се съгласил при условие, че свидетелят издаде в негова полза
запис на заповед за сумата от 5000 лв., както и му предостави като
допълнителна гаранция големия талон на личния си автомобила си, марка и
модел “Фиат Пунто“. На 18.12.2008 г. Т. подписал пред нотариус Б. запис на
заповед за сумата от 5000 лева в полза свид.Т. А., тъй като свидетелят
получил сумата от 2000 лева именно от последния. През м.май 2009 год.
свид.Т. изплатил сумата от 2000 лева, но поради претендирани от подсъдимия
11
и А. още 600 лева за лихви, последният завел срещу свид.Т. изпълнително
дело № 364/2009г., което впоследствие по молба на взискателя.
На 08.05.2008г. бил издаден от свид.С. Р. в полза на подсъдимия запис на
заповед за сумата от 1000 лева /така справката-удостоверение от нотариус Б.
на л.75, т.17, ДП/. Пред съдебния състав свидетелят заявил, че не познава Б.
М., освен като съгражданин, не са приятели със същия, както и че не са
разговаряли никога лично, с изключение при среща преди съдебно заседание
по настоящото дело.
През 2008 година свидетелят развивал търговия с дрехи, в която връзка
имал нужда от пари. По този повод се обърнал към своя баща К. С.ов Р.,
който му помогнал със сумата от 5000 лв. Свидетелят предполагал, че
неговият родител е взел парите назаем от И.М., но не и от Б. (Б.) М.. За
взетата сума подписал гаранция пред нотариус Б., но в кантората дошъл друг
човек, не подсъдимия. По-късно върнал парите на лице, което не познавал
лично, а именно Т. А.. За заетите пари не плащал нещо повече от сумата,
която съм взел, но и при положение, че дал такива суми, то те били от
благодарност (за почерпка).
Както бе отбелязано по-горе, в хода на съдебните прения Б. М. не отрича
да е давал пари в заем, но твърди, че срещу това не е искал да му бъдат
заплащани месечни лихви.
Съгласно писмо от 25.07.2019 г. от БНБ подсъдимият М. не е „обект на
процедура за издаване на лиценз за извършване на банкова дейност“.
В хода на ДП са били назначени общо три финансово-икономически
експертизи, Видно от заключението на вещото лице П. е, че общият размер
на получената вследствие отпуснатите от подсъдимия кредити (като не са
били обсъдени тези на свидетелите Б. и Т.) лихва е 46620 лева. След
съответните корекции в заключение, изготвено в хода на производството по
НОХД № 361/14 г. и приобщено чрез прочитането му в хода на настоящото,
вещото лице сочи, че отпуснатите от подсъдимия средства на заем възлизат
на 63000 лева, а общият размер на получените от него лихви – на 46070лева.
Според изготвеното от в.л. В. заключение общо реализирания от подс.М.
доход от лихви в периода 06.03.2006 г. до м.05.2009 г. е 56270 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите С., Х., Б., Ю.,
Б., А., Ч., Т., Д. и Г., писмените такива - писмо от БНБ, справката за съдимост
на дееца, удостоверенията от служба по вписванията – Г.Д., справките от
нотариус Б., копия от записите на заповед на свидетелите А. и Б. и
заключенията на експертизите.
Съобразно обстоятелствата, които изясняват със своите показания
досежно това налице ли е била или не договорка за изплащане на лихва върху
главниците на отпуснатите в заем от подсъдимия парични суми или не и
заплащани ли са такива, свидетелите могат да бъдат обособени в две отделни
12
групи.
В първата от тях следва да бъдат поставени свидетелите Н. А. Б., Ф. М.
Ю., Р. П. Х. и Р. Г. Б.. Освен че по настояване на подсъдимия са издали в
негова полза записи на заповед за сумите, посочени по-горе, същите (както на
ДП, така и в хода на проведени съдебни следствия пред други съдебни
състави) сочат, че Б. М. е поискал и същите са му заплащали месечно парични
суми под формата на лихви върху отпуснатите им заеми.
Т. напр. свид.Р. Б. е последователен и категоричен, че в рамките на 2
години(след които върнал изцяло заетата му от подсъдимия сума от 25000
лв.), ежемесечно е заплащал на М. лихва в размер на 2000 лева или общо
48000 лева лихва (40000 лв. според ОА).
В тази насока са и показанията на свид.Ю.. При всеки свой разпит
същата заявява, че за да отпусне исканата от нея сума от 1000 лева,
подсъдимият й заявил, че следва да заплаща 10% месечна лихва върху
същата. В тази връзка и за два месеца същата е изплащала суми от по 100 лв.
Поради изминалия дълъг период от време и с оглед обстоятелството, че
свидетелката заяви, че не си спомня определени обстоятелства, съдът
приобщи към доказателствения материал по делото чрез тяхното прочитане
на показанията на този свидетел, дадени в хода на ДП. Доколкото последните
са по-близки до инкриминирания период, съдебният състав кредитира изцяло
същите, вкл. и относно размера на месечната лихва, която Ю. е заплатила на
подсъдимия.
Пред настоящия съдебен състав свид.Н. Б. заяви, че не си спомня
подробности относно взетия от М. заем. Това наложи да бъдат приобщени по
установения в процесуалния закон ред негови показания, дадени в хода на
ДП и пред друг съдебен състав (по НОХД № 361/14 г. по описа на БлОС).
Като последователни и логични, а и по-близки до времето на отпускане на
заема и условията, свързани с това, вкл. уговорката и заплащането на
конкретна месечна лихва, настоящият съдебен състав кредитира последните
изцяло.
Поради същите съображения съдът дава вяра на показанията на свид.Р.
Х., дадени в хода на ДП на 02.11.2009 г. В тези показания свидетелят сочи
изрично в каква връзка е поискал паричен заем от подс.М. както и при какви
условия. В последните определено се включват издаването на запис на
заповед за сума в размер, по-голям от отпуснатия, както и заплащането на
месечна лихва върху главницата за целия срок на заема. В тази насока
съдебният състав съобрази, че първоначалният разпит на свидетеля е
проведен на дата, която е най-близо до инкриминирания период, поради което
и е логично неговият спомен за обстоятелствата от м.март 2007 г. да е по-
ясен. Индиректно заявеното от свид.Х. се потвърждава и от установения
модел в поведението на подсъдимия, който е действал по идентичен начин
при отпускането на заеми и на други лица (свид. Ю., Б., Б.).
13
Във втората група попадат свидетелите С. Р., Д. Т., С. С., В. А. и Ц. Ч..
Във всичките си разпити, вкл. и пред настоящия съдебен състав, свид. С.
С. неизменно сочи, че е взел в заем от подс.М. посочената по-горе парична
сума, но нито при уговаряне, нито при даване на същата, подсъдимият не е
поставял условие за заплащане на лихва върху главницата. Дадените от С. на
М. 120 лв. били “за да се почерпи“. Съдът кредитира изцяло показанията на
този свидетел, вкл. и по отношение на сумата от 120 лева, доколкото това е
станало и по инициатива на С.. На това сочат и данните, свързани с успешно
рефинансиране на банков кредит със сумите, заети от М., както и краткия
период за ползване на последните – една седмица. Заедно с всичко това съдът
отчете и наличието на по-близки отношения в онзи период между свидетеля
и подсъдимия. Ето защо и житейски правдоподобно се явява изявлението на
С., че дадените от него на М. 120 лева при връщането на заема са били от
благодарност.
Поради отсъствието му от страната за продължителен период от време,
показанията на свид. В. А., дадени пред друг съдебен състав, бяха прочетени
по реда на чл.281, ал.1, т.4, пр.1 от НПК и по този начин – приобщени към
доказателствения материал по делото. В тези показания свидетелят
категорично отрича да са договаряли с подсъдимия лихва върху сумата от
7000 лева, която получил от последния в заем и за която издал запис на
заповед. Свидетелят сочи и това, че не е заплащал на М. лихва върху
главницата. Същевременно погасил своя заем като върнал парите на два
пъти лично на М.. В хода на съдебното следствие не бяха ангажирани други
доказателства, които да оборят твърденията на свид. А.. Ето защо и като
последователни, логични и непротиворечащи на останалия доказателствен
материал, съдът кредитира показанията на този свидетел.
Окръжният съд дава вяра и на показанията на свид. Д. Т.. В хода на
няколко разпита (на ДП и пред други съдебни състави), свидетелят
неизменно е заявявал, че през м.декември 2008 г. действително е поискал от
подсъдимия в заем сумата от 2000 лева, като последният се съгласил да му
отпусне такъв срещу 10 % месечна лихва. Същевременно Д. Т. получил
сумата от 2000 лв. от свид.Т. А., поради което на последния предал талона за
автомобила си и издал запис на заповед за 5000 лева. Именно по искания на Т.
А. впоследствие било образувано и респ. - прекратено изп.дело № 364/2009 г.
срещу свид.Т..
С присъда № 1280/07.03.2016 г., постановена по НОХД № 232/14 г. по
описа на БлОС, влязла в сила на 28.12.2016 г., Т. А. е бил признат за виновен
в извършване на престъпление по чл.252,ал.1 НК, поради това, че на
18.12.2008 г. в гр.Г.Д. е предоставил на Д. К. Т. от с.гр. кредит в размер на
2000 лева при договорена лихва от 8 % месечно до издължаване на цялата
сума, вследствие на което за период от три месеца е получил лихва в размер
на 480 лева. В мотивите към присъдата при обсъждане показанията на
разпитания по НОХД № 232/14г. като свидетел Д. Т. са били коментирани
14
твърденията на последния, че взаимоотношения по повод същия заем е имал
както с А., така и с М., но съдът е приел, че единствено съпричастен е именно
подсъдимия по делото Т. А., още повече, че „липсва обвинение за извършено
в съучастие престъпление“.
Показанията на свид.Ц. Ч. са вътрешно противоречиви, нелогични и
протировечащи на част от останалия доказателствен материал по делото.
Независимо от това, че заявява, че поддържа изцяло и заявеното при
предходните си разпити, ОС намира, че не следва да кредитира неговите
твърдения в насока, че уговарял лично с подсъдимия заплащането на лихви
върху отпуснатия му паричен заем. Тези твърдения се опровергават на пълно
от обстоятелството, че свидетелят продал през 2008 г. не на Б. М., а на С. Г.
къщата си в с.К., Община С., като по този начин гарантирал връщането на
дадените му 20000 лв. Освен това и след като получил парите, свидетелят
комуникирал по телефона предимно със С. Г., който му и напомнял, че не е
заплатил месечната лихва от 2000 лева върху главницата, а по-късно и за
наложените му дневни глоби за неизпълнението съответно от 50 лв. и 100 лв.
Важно обстоятелство се явява и това, че според показанията на свид.Ч.,
заемът бил взет за 3-4 месеца, като в крайна сметка не успял да върне
главницата, а и не заплащал и съответни лихви, без една, за която не е
сигурен на кого точно е заплатил. Свидетелят заявява че не си спомня
подробности, тъй като бил под силно напрежение, а и не желаел неговата
съпруга към онзи момент, с която били в развод, да разбере кога е продал
жилището. Освен това осъждането на свид.Ч. е за присвоени за месеците
септември- ноември 2008г. около 52000 лева /т.е. не за м.08.с.г./, т.е. същият е
разполагал със значителна сума и е могъл както да изплати своите дължове
или част от тях. Предвид така констатираните противоречия в показанията,
съдът не кредитира заявеното от свид. Ч. в посочената по-горе част.
Съдът не дава вяра и на изявленията на подсъдимия в частта им, че при
опускане от него на кредити на свидетелите Б., Ю., Б. и Х. същият не е
уговарял лихви с тях. Тези изявления се опровергават от показанията на
самите свидетели, както и от обстоятелството, че в негова полза са били
издавани записи на заповед.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че
с деянието си подс.М. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл.252,ал.2,пр.2 във връзка
със ал.1 от НК.
В периода от 06.02.2006 г. до 30.08.2007 г., в гр. Г.Д., без съответно
разрешение, изискващо се съгласно: чл.1, ал.4, т.1 от Закона за банките (ЗБ,
отм. с § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
кредитните институции – ДВ бр.59 от 21 юли 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.),
според който: „Сделките по ал.1, и 2, т.3, 6, 10 и 12, наричани по-нататък
„банкова дейност”, може да извършва само: лице, което е получило
разрешение (лицензия) за банка от Българската народна банка” и чл.13, ал.1
15
от Закона за кредитните институции (ЗКИ в сила от 01.01.2007 г.), според
който: „За извършването на банкова дейност се изисква лиценз издаден от
БНБ.”, М. извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.1 ал.1 от ЗБ
(отм.), според който: „Банка е акционерно дружество, което извършва
публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства
за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен
риск.” и чл.2 ал.1 от ЗКИ, според който: „Банка е юридическо лице, което
извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства
и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен
риск.”, за които се изисква такова разрешение, като предоставил парични
кредити в български лева на четири различни лица, срещу задължението на
същите да върнат получените в кредит суми, ведно с договорената лихва
върху тях, както следва:
1. На 06.02.2006 г. предоставил паричен кредит в размер на 5000 лева на
Н. А. Б., с ЕГН **********, срещу издаване на запис на заповед на посочената
дата за сумата от 5000 лева и срещу задължението да върне получената в
кредит сума, ведно с договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %,
като в резултат на това получил неправомерен доход в размер на 9000 лева;
2. На 27.02.2007 г. предоставил паричен кредит в размер на 1000 лева на
Ф. М. Ю., с ЕГН **********, срещу издаване на запис на заповед от същата
дата за сумата от 1500 лева и срещу задължението да върне получената в
кредит сума, ведно с договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %,
като в резултат на това получил неправомерен доход в размер на 200 лева;
3. На 12.03.2007 г. предоставил паричен кредит в размер на 5000 лева на
Р. П. Х., с ЕГН **********, срещу издаване на запис на заповед от същата
дата за сумата от 6000 лева и срещу задължението да върне получената в
кредит сума, ведно с договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %,
като в резултат на това получил неправомерен доход в размер на 3000 лева;
4. На 30.08.2007 г. предоставил паричен кредит в размер на 20000 лева на
Р. Г. Б., с ЕГН **********, срещу издаване на запис на заповед от същата
дата за сумата от 25000 лева и срещу задължението да върне получената в
кредит сума, ведно с договорената върху нея месечна лихва в размер на 10 %,
като в резултат на това получил неправомерен доход в размер на 40000 лева,
като от гореописаната дейност Б. К. М. получил значителни неправомерни
доходи в общ размер на 52200 лева.
От обективна страна са налице всички елементи на престъпния състав.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.252 от НК се изразява в
сключване на банкови сделки по занятие, за които се изисква разрешение по
закон, без деецът да притежава такова. Според закона за банките (действащ
до 01.01.2007г.), заменен със закона за кредитните институции след
01.01.2007г., към банковите сделки следва да бъде отнесено и банковото
кредитиране (системно заемане на парични средства на физически и
16
юридически лица срещу получаване на насрещна материална облага), което,
наред с влогонабирането се явява част от основната дейност на всяка банкова
институция. С цел гарантиране на стабилността на финансово-кредитната
система на страната, както и нейното нормално функциониране,
извършването по занятие на банкова дейност е поставено под разрешителен
(лицензионен) режим. Неспазването на този режим е възведено в
престъпление като това по чл.252 от НК., насочена към обезпечаване на
доходи на заемодателя, съответства на понятието за банково кредитиране.
Съдът не споделя становището на защитата, че е налице разнопосочна
съдебна практика относно приложението на чл.252,ал.1 от НК. Напротив,
както според правната теория, така и съгласно поС.ната практика на
съдилищата под т.нар.“лихварство" по посочения законов текст следва да се
разбира сключване на кредитни (банкови) сделки по занятие, за които се
изисква разрешение от специален закон, без деецът да притежава такова,
срещу материална облага ( уговорена лихва). Тази дейност е такава на
системно извършване, като от една страна следва да бъдат осъществени
няколко еднородни деяния, (според константната съдебна практика - поне три
на брой), а от друга – деецът да действа не само с намерение, но и да получи
определен доход. Ето защо и за да бъде налице престъпна дейност по смисъла
на чл.252, ал.1 от НК, то на горните условия следва да се подчинява
цялостната дейност по системно сключване на банкови сделки. Именно тези
признаци на усложнената престъпна дейност разграничават престъпното
деяние по този текст на закона и сключването на законни заеми по чл.240 от
ЗЗД.
Очертаните особености на престъплението по чл.252, ал.1 от НК, не
позволяват отделните дейния в рамките на същото да бъдат квалифицирани
като продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК. Ето защо и
изложените от защитата в хода на съдебните прения съображения в насока, че
липсата на квалификация по този законов текст не позволявало стореното от
М. да бъде третирано като единна престъпна дейност, не могат да бъдат
споделени.
Съдът намира, че в разглеждания казус Б. М. е реализирал
изпълнителното деяние на престъплението по чл.252, ал.2, във вр. с ал.1 от
НК, като през посочения по-горе период от време, на четири пъти е
предоставял в заем парични средства на различни лица, срещу заплащане на
уговорена месечна лихва ( (най-често от 10%). Условията, при които са били
осъществени посочените 4 заема, изпълват законовото изискване на чл.252,
ал.1 от НК за системност. Както техния брой, така и реализирането на
определени доходи сочат, че дейността е била извършвана по занятие.
Същевременно няма законово изискване подсъдимият обективно да се е
издържал от тази дейност или същата да бъде основен или единствен
източник на средства за живот. Ето защо и съдебният състав счита, че в
случая е било осъществявано системно заемане на парични средства от страна
17
на Б. М. срещу получаване на насрещна материална облага под формата на
лихви, без наличие на съответно разрешение за това.
Наведените от защитата доводи в насока, че осъщественото от
подсъдимия не представлява банкова дейност, тъй като същият използвал
собствени парични средства, а не такива осигурени чрез публично
влогонабиране; че за разлика от банките не е рекламирал отпускането на
кредити като осъществявана от него дейност; че не е предлагал на лицата –
заемополучатели да им предостави назаем парични средства, а те са го
търсили и молили за това, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Същите не се отразяват на съставомерността на деянието, тъй като бе
категорично установено обективираното поведение на подсъдимия на
системно извършване на банкови сделки – предоставяне на кредити на
различни лица срещу лихва.
Налице е и квалифициращия признак "значителни неправомерни
доходи". В тази насока бе съобразена възприетата в съдебната практика
стойностна характеристика на това понятие, базирана на минималната
работна заплата, която през 2006г. е била 160 лева, а през 2007г.- 180 лева.
Наличието на доходи в размер по-голям от 14 минимални работни заплати за
инкриминирания период ( или 2280 лева) позволяват да се приеме, че в
случая същите се явяват значителни по смисъла на закона. Ето защо и
доколкото общата сума на получените от М. доходи, за които съдът го намери
за виновен, възлизат на 52200 лева съдът прие, че се касае за получени от
последния значителни неправомерни доходи в резултат на осъществената
престъпна дейност.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, под формата на
пряк умисъл. Същият е съзнавал обществено опасния характер на стореното,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. В частност М. е имал ясна представа затова, че през
инкриминирания период системно е заемал парични средства на различна
стойност, период и лица, срещу което реализира доходи под формата на
месечни лихви върху главницата, без да има разрешение за това.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.252,ал.2, във вр. с
ал.1 от НК законът предвижда наказания "лишаване от свобода" от пет до
десет години и глоба от 5000 до 10000 лева, като е предвидена и възможност
за конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
При определянето вида и размера на санкциите, съдът се съобрази и със
степента на обществената опасност на деянието и дееца, с установените по
делото смекчаващи и отегчаващи отговорността на последния обстоятелства,
както и от целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Като отегчаващо обстоятелство съдът намира високия размер на
паричните средства, които подсъдимият е получил в резултат на престъпната
си дейност, който надхвърля многократно посочената по-горе стойностна
18
характеристика на признака „значителни неправомерни доходи“.
Като смекчаващи съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимия
към инкриминирания период, неголемия брой лица, на които същият е
отпуснал заеми срещу лихва – общо 4, обстоятелствата, свързани с това, че
същият работи, има семейство и се е грижил за негови непълнолетни лица.
Съдът отчете специално като изключително смекчаващо отговорността на М.
обстоятелство изминалия дълъг период от време от датата на последното
деяние до постановяване на настоящата присъда. Ето защо и прие, че с оглед
на горното е налице хипотезата на чл. 55, ал.1, т.1 НК в насока, че и най-
лекото, предвидено в чл.252, ал.2 от НК наказание от пет години "лишаване
от свобода" в случая се явява несъразмерно тежко спрямо дееца. Ето защо и
въз основа на принципа „reformatio in peus“ съдът му наложи наказание
лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца. С оглед данните
за материалното положение и имотното съС.ие на подсъдимия, на същия
следва да бъде наложено и наказанието глоба в минималния предвиден в
закона размер от 5000 лв. Съобразявайки с посочения по-горе принцип, съдът
не наложи алтернативното наказание, предвидено в чл.252,ал.2 НК-
конфискация на част или цялото имущество на дееца. Тези наказания съдът
намира за справедливи с оглед личността на дееца и счита, че определянето
на по-нисък размер на наказанията лишаване от свобода и глоба би било
обществено неоправдано и проява на прекомерна снизходителност спрямо
конкретния деец.
Като прие, че са налице всички условия на чл.66,ал.1 НК съдът отложи
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години от
влизане на присъдата в сила.
С така наложените по вид и размер наказания, съдебният състав намира,
че в оптимална степен ще бъдат постигнати целите на генералната и
специална превенции.
На основание чл.53,ал.2,б."б" от НК съдебният състав осъди подсъдимия
да заплати в полза на държавата равностойността на придобитото чрез
престъплението имущество, представляващо реализираните от дееца
значителни неправомерни доходи от престъплението му.
На основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимия Б. М. за
невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.252, ал.2, пр.2, във вр. с ал.1 от НК в частта му, касаещо деянията по
отношение на свидетелите С. Р., Д. Т., С. С., В. А. и Ц. Ч..
Както бе посочено и по-горе по отношение на тези лица съдебният състав
намира, че липсват категорични доказателства в насока, че при отпускане на
съответните парични заеми на всяко едно от тях М. е уговарял, респ. получил
допълнителни средства под формата на месечни лихви, глоби или др. Дори в
някои случаи свидетелите при връщане на заетите парични средства да са
давали на подсъдимия и допълнителни суми, то последните били единствено
19
„за почерпка“. И това обстоятелство се потвърждава както от факта на
еднократното им заплащане, така и несъответствието на техните размери
(които са много по-ниски) с обичайно търсената месечна сума от 10% върху
главницата.
Поради горните обстоятелства съдът намира, че деянията, попадащи
според ОА в усложнената престъпна дейност на подсъдимия и касаещи
свидетелите С. Р., Д. Т., С. С., В. А. и Ц. Ч., се явяват несъставомерни,
доколкото не е налице елемент от обективната страна на престъплението -
реализирането на определени доходи. Т.е. същата не може да бъде определена
като банкова дейност. Поради това и съдът оправда частично подсъдимия М..
С тези мотиви се постанови присъдата.


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
20
Съобщи за изтекли лични данни