О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
09.01.20** г., гр. Д.
Д.
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,
двадесет и първи състав, в закрито съдебно заседание на девети януари през две
хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
Разгледа докладваното от съдията гр. д. №2406 по описа на ДРС
за **г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от В.И.С. с ЕГН **********,***,
чрез упълномощения адвокат И.Ж. от ДАК и от Я.И.С.,
ЕГН **********,*** срещу М.К.К.
с ЕГН ********** ***, П.С.Б., ЕГН **********,***
и М.П.Б., ЕГН **********,***. Искът
е с правно основание чл.440, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищцовата страна излага, че В.С. е собственик на недвижим имот, а именно: ** с площ от
30.70 кв. м. с административен адрес: гр.Д., ул. „**” №**, вх.**, ет.**, с идентификатор №**,
при граници и съседи: на същия етаж – имот с идентификатор №**, имот с №**,
имот с №**, под обекта – **, над обекта – имот с №**, имот с №** Сочи се, че собствеността върху гореописания имот С. е придобил по давност /по време на ** си с Я.С., следователно в режим
на **/, чрез установено
непрекъснато и несмущавано владение от м. декември **г. до настоящия момент.
Владението му е било предадено от изпълнителите на строежа на сградата, в която
се намира обекта – ЕТ „**” и ЕТ „**”, след фактическото му завършване, в
изпълнение на поети от едноличните търговци задължения по договор за изграждане
на обект от **г.
След
като е било издадено разрешение за ползване на сградата, не се стигнало до
прехвърляне на собствеността по нотариален ред, тъй-като изпълнителите имали
неуредени отношения със собствениците на имотите, върху които е била построена
сградата, а също така и другият обект, за който ищецът е имал сключен договор с
едноличните търговци не бил предаден.
Независимо
от горните обстоятелства, ищецът твърди, че от момента на предаване на
владението върху **а единствено той е упражнявал фактическа власт върху обекта
лично или чрез трети лица /наематели/, като върху свой имот и никой не е
извършвал действия, с които да смути владението.
В
средата на м. май 2012, В. С. узнал, че върху имота му има насочено
принудително изпълнение за събиране на вземане на втория и третия ответник
срещу първия – М.К..***, ищецът узнал, че М. К. К. се е снабдил с титул за
собственост, чрез оформена сделка – покупко-продажба на недвижим имот, оформена
с нот. акт №**, том **, дело №**г. на СВ гр.Д. и върху имота има наложена
възбрана от ЧСИ С.С. по изп. дело №**. Към настоящия момент бил извършен опис
на имота и предстояло обявяване на публична продан на същия.
Ищецът
твърди, че М.К. не е собственик на ** с площ от 30.70 кв. м. с административен
адрес: гр.Д., ул. „**” №**, вх.**, с идентификатор №**,
тъй-като, при осъществяване на покупко-продажбата през **г. липсва съгласие на
продавачите за извършване на сделката – ** надлежно упълномощаване и защото
ищецът е придобил имота по давност – чрез установено непрекъснато и несмущавано
владение от месец декември **г. до настоящия момент.
Предвид
гореизложените обстоятелства, ищецът сочи, че за него възниква правен интерес
от установяване липсата на права на първия ответник М. К. върху процесния имот.
Ищецът е
формирал петитум, с който иска съдът да постанови решение, с което да признае
по отношение на ответниците П.Б. и М.Б., че М.К. не е собственик на описания
по-горе недвижим имот.
ИМ е
била вписана в СВ гр.Д. на 03.06.**г., видно от приложените доказателства за
това на л.** по делото.
С
разпореждане от 02.07.**г. ДРС е изпратил на ответниците преписи от исковата
молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от М.К.
лично на 05.07.**г., от П.С. и М.П., чрез процесуалния им представител – адв. Д.
М. на 10.07.**г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаване на съобщението, са депозирани два отговора, съответно от М. К., чрез процесуалния му
представител – адв. Д. Д. и от П. С. и М. П., чрез упълномощения от тях адвокат Д. М..
Така в своя отговор М.К. сочи, че оспорва
иска, счита го за неоснователен. Излага, че от 20.10.**г. единствено той е
собственик на процесния имот, като в подкрепа на това си твърдение прилага нот.
акт №**, том **, рег. №**, дело №**г. по описа на СВ гр.Д.. Ответникът сочи, че
предишните собственици на постройката и терена върху него, а именно: М.М.А., З.М.Д.,
К.К.С., И.В.С., Г.М. П., И.И.Т., П. Д.Т., Ж.Н. И., М. И. П., И. П. И., чрез
пълномощниците си са продали на М. К. процесния имот за сумата от 8802 лв.
В горепосочения
нот. акт са цитирани приложените към молбата за изповядване на сделката
документи, а именно: пълномощни от продавачите, което
опровергавало твърдението на ищцовата страна, че при
извършване на покупко-продажбата през **г. липсвало надлежно упълномощаване,
което правело сделката нищожна.
Ответникът заявява, че ищецът В.С. е бил
уведомен за гореупоменатата сделка в края на м. декември **г., като между
последния и М. К. е било подписано споразумение за уреждане на отношенията им,
но то не е било изпълнено от ищеца и е престанало да има действие между
страните след 31.03.**г.
В отговора на ИМ се излага, че през годините са били провеждани няколко разговора между В. С. и ответника К.,
но те не са довели до уреждане на имуществените им отношения. Така, първата
покана за диалог е била отправена от М.К. до В.И. на 22.10.**г., придружена със
справка и рекапитулация на задълженията му, включващи и процесния имот. В дадения на ищеца 3-дн. срок по тази първа покана не е
последвал отговор от страна на поканения.
К. излата, че нотариална покана е била изпратена от него до ищеца на **.11.**г. Същата е била получена от В. С.
на 21.11.**г. Била е проведена среща между страните, съставен е бил протокол,
но той не е бил подписан от ищеца, като отново не се е стигнало до постигане на
споразумение между спорещите.
С оглед гореизложеното, М. К. твърди, че В.
И. не е осъществявал, както сочи „необезпокоявано, непрекъснато и несмущавано
владение” върху процесния имот. Ответникът оспорва обстоятелството, изложено в
ИМ от ищеца, че е придобил спорния имот по давност, която е започнала да тече
от **г. до сега.
През м. март **г., ответникът е узнал, че „**”
ООД с ЕИК **** ползва под наем сградата като фризьорски салон. С нотариална
покана, М. К. е поканил на разговор
съдружничките в горепосоченото ООД – А.Б. и П.К., за да разбере кой, кога, при
какви условия и как е отдал под наем процесния имот, но въпреки, че поканата е
била получена от двете управителки на ЮЛ на **.03.**г. до среща и разговор не
се е стигнало.
М. К. твърди, че е подал жалба с вх. №**.**г.до
РП гр.Д., по повод невъзможността да ползва имота си, но прокуратурата е
отказала да образува досъдебно производство с Постановление от 12.06.**г.
Ответникът заявява, че след изграждане на
блока по ул. „**” №**, обектите в него, включително и процесния **, са станали
собственост на собствениците на терена по силата на приращението по смисъла на
чл.92 от ЗС. Всички обекти на горепосочения административен адрес са били изброени в Разрешение за строеж №** от 10.06.**г. и в
издадените по-късно нотариални актове за собственост. В тези документи ищецът В.С.
не фигурирал като собственик.
През **г., носителите на правото на
собственост на обектите в сградата на цитирания адрес упълномощили М. К. и А.Д.Ж.
да се разпореждат с процесния имот, включително и с правото упълномощените лица
да договарят сами със себе си.
Ответникът сочи, че от 20.10.**г. е
собственик на спорния **, а до тази дата той е заплатил всички данъци и такси
за него от името на собствениците, като в подкрепа на това твърдения е приложил
квитанции за платени задължения, в които заявява, че стои неговия подпис. М. К. *** процесният имот се води на негово име.
Ответникът излага, че В. И. отдавайки под наем **а на трети лица е извършил едно
неправомерно действие, с което се е облагодетелствувал /неоснователно обогатил/ от чуждия имот и е реализирал печалба.
М. К. оспорва истинността на представеното
от ищеца към ИМ Разрешение за ползване №**г., в частта, където В. И. е записан
като собственик на процесния имот, както и оспорва двата нотариални акта /н.а. №**, том **, дело №**г. по
описа на нотариус при ДРС и н. а. №**, том **, н.д. №**г. по описа на Т. **
съд/ и договора за наем и
по-конкретно съдържащото се в него изявление, че наемодателят /ищеца/
предоставя за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот.
М. К. заявява, че представената от В. И.
експертна оценка на определената пазарна стойност на процесния имот е в размер
на 9700 лв. и е прекалено занижена, като твърди, че изготвената такава за нуждите на
изпълнителното дело посочва цена на имота в
размер на 33000 лв.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК
е постъпил отговор по ИМ от двамата
ответници П.С.Б. и М.П.Б., чрез упълномощения от двамата адвокат Д. М. от ДАК,
в който отговор последните заявяват, че предявеният иск е недопустим, а
разгледан по същество – неоснователен. Излагат се следните съображения:
правното основание на исковата претенция е чл.440 ал.1 от ГПК, като тук ИМ
следва да се подаде от всяко трето лице, чието право е засегнато от
изпълнението по изпълнителното дело, за да се установи, че имуществото върху
което е насочено изпълнението не принадлежи на длъжника. В случая, ищецът
трябвало да докаже качеството си на трето лице,
както и че имуществото не принадлежи на длъжника. Ответната страна твърди, че
В. И. не е доказал чрез представените доказателства към ИМ, че има качеството
на трето засегнато лице, въпреки твърденията му, че е собственик на имота,
обект на изпълнението по изпълнителното дело, както и че е придобил процесния **
на основание придобивна давност, считано от м. декември **г. до настоящия
момент. Ответниците оспорват, че ищецът е собственик на процесната сграда, че
владението върху нея му е било предадено от
изпълнителите на строежа. В този аспет П. С. и М. Б. оспорват приложените към
ИМ схема №**г., /същата не е актуално, с оглед датата и на съставяне/, в която
като собственик на обекта фигурира ищецът, тъй-като схемата сама по себе си не
може да е доказателство за титул на собственост, а също така се оспорва и
договор за изграждане на жилище от **г. От него не може да се установи кога е
завършен обекта, кога за съставени акт №** и акт №** за въвеждане в
експлоатация и т.н. Ответниците предполагат, че след подписването на
горецитирания договор от **г. е имало и анекси към него, които не са
представени от ищеца. Предвид гореизложените обстоятелства ответната страна
счита, че всички права и задължения на страните по договора от **г. са погасени
по давност.
П. С. и М. Б. излагат, че наличието на нот.
акт №**, том **, дело №**г. на СВ гр.Д. категорично изключва верността на
ищцовото твърдение, че В. С. е владял имота от м. ****г. до сега, тъй-като
продавачите по сделката от **г. /покупко-продажба/ доказват, че до тази година
собствениците на **а са били други лица, а не ищецът, а също така и площта на
обекта, посочен в нот. акт е 34.38 кв. м., а не 30.70 кв. м., както твърди В. С..
От представеното към ИМ Разрешение за
ползване №**г., изд. от РДНСК гр.Д., се налага съждението, че процесният имот
би могъл да бъде владян от ищеца най-рано, считано от 02.03.**г., а не от **г.,
както твърди В.И.. Същият не е приложил към доказателствата с ИМ описаните три
документи в горецитираното разрешение за ползване, а именно: нот. акт №**, том **,
дело №**г. и нот. акт №**, том **, дело №**г. на
РС Д. и разрешение за ползване №**г. /тези три цитирани документа са приложени
към отговора на М.К./.
Ответниците твърдят, че ищецът не се
легитимира като собственик на процесния ** и с представения от него договор за
наем №** от 07.01.**г. В този договор отдаваният
под наем имот е описан като ** №** с
площ от 30.70 кв. м., без да е посочен идентификаторът му по КК на гр. Д..
Ответната страна оспорва договора за наем, тъй-като същият не е нотариално
заверен, ** меродавна дата, което налага извода, че е бил съставен по повод
настоящото дело и единствено за целите на ищеца в процеса.
Ако горецитираният договор бъде приет като
доказателство, то следвал изводът, че В. С. е
отдал под наем един чужд имот.
Ответниците П. С. и М. Б. молят съдът да
прекрати производството по настоящото дело, поради недопустимост на предявения
иск, защото ищецът ** активната легитимация да го завежда, тъй-като **
качеството на трето лице, на което да е засегнато
определено право от изпълнението по изпълнителното дело. От събраните
доказателства се налагал изводът, че ответникът М.К. се легитимира като
собственик на процесния имот, видно от нот. акт №**, том **, дело №**г. на СВ
гр.Д., а не В.С.. Последният моли съдът да приеме за установено, че М. К. не е
собственик на **а, което по същество е оспорване на горецитирания нот. акт, но
в случая ищецът не е страна по сделката от **г. и поради това не е активно
легитимиран да я атакува, още повече в производство с правно основание чл.440 ал.1 от ГПК, в което ищецът би следвало да
доказва, че имуществото върху което е насочено изпълнението за парично вземане
не принадлежи на длъжника.
При условията на алтернативност, ако съдът
не прекрати производството по делото, поради недопустимост на иска, ответниците
молят, той да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, защото безспорно
собственик на процесния имот от **г. до сега е М.К., поради което е невъзможно
ищецът да е придобил собствеността по давност, а и защото В. С. с представените от него доказателства не
установява, че имуществото, върху което е насочено изпълнението принадлежи на
длъжника.
Ответниците считат, че приложените към ИМ
документи са неотносими към спора и не следва да бъдат приети, с изключение на нот.
акт №**, том **, дело №**г. на СВ гр.Д..
В срока за произнасяне, съдът намира, че следва да
прекрати производството по делото, поради недопустимост на иска, дължащ се на
липса на правен интерес от страна на ищците да водят настоящия съдебен спор.
В исковата
си молба ищците излагат, че спрямо техния собствен недвижим имот, представляващ
**, находящ се в гр.Д.,
ул. „**” №**, вх.**, ет.**, с идентификатор №** е насочено принудително
изпълнение по изп.
дело №** по описа на ЧСИ С.С. за парично вземане на взискателите П.С.Б. и М.П.Б. срещу длъжника М.К.К.. Това е породило правният им интерес от предявяване на
настоящия иск по чл. 440 от ГПК, за установяване спрямо ответниците, че длъжника
М.К.К. не е собственик на **, находящ се в гр.Д., ул. „**” №**, вх.**, ет.**, с идентификатор №** с
площ от 30.70 кв.м.
В исковата молба се съдържа и
изявление на ищците, че същите владеят процесния имот от ** год., че са негови
собственици на основание придобивна давност, че от **г. до сега само те
несмущавано и необезпокоявано упражняват фактическата власт върху **а. Правният
им интерес е обоснован с принудителното изпълнение спрямо имота.
Не се спори, че ищците са трети
за изпълнителния процес лица. Твърдението на ищците е, че владеят имота от **
год. По това също ** спор между страните.
Искът по чл. 440, ал.1 ГПК е
отрицателен установителен иск, чиято цел е установяване несъществуването на
правото на собственост на длъжника върху обекта на изпълнението.
Налице е трайна съдебна практика,
че правен интерес от водене на иск по чл. 440, ал.1 ГПК имат третите лица, които
не са във владение на обекта на принудително изпълнение: така например
Определение № 214 от 23.04.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 187/2009 г., I г.о.,
ГК и Определение № 608 от 09.11.2009 г. на ВКС по ч. т. д. №507/2009 г., I т.о.,
ТК, в които се приема, че за да е допустим този иск, е необходимо
изпълнителното производство да е започнало и да е насочено изпълнение към
имуществото, предмет на иска, и то все още да не е приключило, както и ищецът да не е във владение на имота, в
който случай ще следва да защити правата си по чл. 435, ал. 4 ГПК. Неучастващо
в принудителното производство лице, в чието владение се намира имотът, върху
който е насочено изпълнението може да осъществи защитата на правата си по реда
на чл. 435, ал. 4 от ГПК, където да опровергае твърдяното право на собственост
на длъжника. При незаконно изпълнение също има други способи за защита по исков
ред.
Абсолютна
процесуална предпоставка за реализиране на правото на защита чрез
установителния иск е да е налице правен интерес за ищеца, който липсва в случая,
защото ищците владеят имота, обект на принудителното изпълнение и този факт е
безспорен по делото. Последната от трите кумулативно дадени предпоставки за
упражняване правото на защита по чл.440 от ГПК не е налице за ищцовата страна,
поради което предявеният иск е недопустим и производството по него следва да
бъде прекратено.
Водим от
гореизложените съображения и на основание чл.252 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от В.И.С. с ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвокат И.Ж. от ДАК и от Я.И.С., ЕГН **********,*** срещу М.К.К. с ЕГН ********** ***, П.С.Б., ЕГН **********,*** и М.П.Б., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.440
ал.1 от ГПК, с който ищците молят съдът да приеме за установено, че ответникът М.К.К.
/длъжник по изп. д. №** по описа на ЧСИ С.С./ не е собственик на недвижим имот, представляващ ** с площ от 30.70 кв. м. с
административен адрес: гр.Д., ул. „**” №**, вх.**, ет.**, с идентификатор №**,
при граници и съседи: на същия етаж – имот с идентификатор №**, имот с №**,
имот с №**, под обекта – **, над обекта – имот с №**, имот с №**
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. д. №2406 по описа на ДРС за **г.
Определението подлежи на обжалване пред ДОС с частна жалба в едноседмичен
срок от получаване на съобщението от ищците.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: