Решение по гр. дело №49170/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17717
Дата: 2 октомври 2025 г.
Съдия: Мирослав Валентинов Стоянов
Дело: 20241110149170
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17717
гр. С, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110149170 по описа за 2024 година
Предявени са следните искове от К. В. Ц., ЕГН: **********, адрес: гр. С, ул. „К.“ № 3,
вх. А, ет. 4, ап. 10, срещу „В.БГ“ ЕООД, ЕИК: **********, седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Д. Х.“ № 52-54:
по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на договор за кредит № *******/15.03.2024 г., Анекс
от 13.04.2024 г. и Анекс от 14.05.2024 г. – поради противоречие на закона,
заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави;
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми: 40,43 лв. – договорна лихва за периода от 15.03.2024 г. до 14.04.2024 г.;
198,06 лв. – такса „бързо разглеждане“; 414,42 лв. – такса „удължаване на
кредит“ по анекс от 13.04.2024 г. и анекс от 14.05.2024 г., ведно със законната
лихва от 20.08.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че по силата на процесния договор получил сумата от 1200 лв. с
лихва за срока на кредита от 40,43 лв. и такса за бързо разглеждане на кредита от
198,06 лв. с краен падеж на 14.04.2024 г., както и сумите от 259,20 лв. и 155,22 лв. за
удължаване срока на договора със съответни анекси. На 23.05.2024 г. заплатила
процесните суми. Излага съображения, че в случая се касае за потребителски спор,
към който се прилагат правилата на ЗПК. Оспорва, че таксата за бързо разглеждане
очевидно заобикаля закона, защото в общите условия не се предвижда обикновена
заявка за отпускане на кредит, като таксата е около 20 % от отпуснатия заем, което
нарушава еквивалентността между таксата и извършената услуга от кредитора. Сочи,
че клаузата относно тази такса е неравноправна като неиндивидуално уговорена,
противоречи на чл. 10а ЗПК, поради което се дължи връщането й като платена при
начална липса на основание. Твърди, че таксата за удължаване срока на договора
заобикаля закона, тъй като длъжникът заплаща сума за право, което притежава, във
връзка с промяна на договора, каквато представлява неговото удължаване, постигнато
между страните по спора. Размерите на ГПР и ГЛП били неправилно посочени, с което
1
се нарушават добрите нрави и цитирани разпоредби от ЗПК.
В срока по чл. 131 ГПК „В.БГ“ ЕООД оспорва основателността на исковете по
подробно изложени съображения.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже: по иска по чл. 26 ЗЗД - сключен
между него и ответника договор за паричен заем със соченото в исковата молба
съдържание; по исковете по чл. 55 ЗЗД - извършено плащане на процесните суми в
полза на ответника на основание съответни процесни клаузи.
В тежест на ответника е да докаже: по иска по чл. 26 ЗЗД - процесните договори
съдържат валидни и равноправни клаузи, както и своите възражения; по иска по чл. 55
ЗЗД - наличие на основание за получаване на платените от ищеца суми въз основа на
валидно обвързващи страните договорни клаузи.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: наличие на
заемно правоотношение между страните по силата на процесния договор със соченото
в исковата молба съдържание, както и че ищецът изплатил на ответника сумите в
съответни размери, посочени в исковата молба.
Освен безспорния си характер, условията по сключения между страните договор
за кредит и анексите към него, се установяват и от приложените по делото писмени
доказателства – договор за кредит № *******/15.03.2024 г., анекс за удължаване на
срока от 13.04.2024 г. към договор за кредит № *******/15.03.2024 г. и анекс за
удължаване на срока от 14.05.2024 г. към договор за кредит № *******/15.03.2024 г.
Видно от приложения по делото договор за кредит № *******/15.03.2024 г.
ответникът се задължил да предостави на ищеца сумата от 1200 лв., която ищецът се
задължил да върне в срок от 30 дни, с краен падеж 14.04.2024 г., ведно с договорна
лихва в размер на 40,43 лв., при лихвен процент за срока на договора 40,99 % и
годишен процент на разходите (ГПР) 49,70 %, такса за бързо разглеждане в размер на
198,06 лв. и обща дължима сума по договора в размер на 1438,49 лв. Посочено е, че
посоченият в договора ГПР не включва разходите, които кредитополучателят може да
се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задълженияи таксите за
допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово
искане.
Видно от приложения по делото анекс за удължаване на срока от 13.04.2024 г.
към договор за кредит № *******/15.03.2024 г., страните са уговорили удължаване на
срока на договора за кредит с 30 дни, при което крайният падеж за връщане на общата
дължима сума по кредита е станал 14.05.2024 г., за което ищецът се задължил да
заплати такса в размер на 259,20 лв., като всички останали клаузи по договора
закредит остават непроменени.
Видно от приложения по делото анекс за удължаване на срока от 14.05.2024 г.
към договор за кредит № *******/15.03.2024 г. страните са уговорили удължаване на
срока на договора за кредит с 14 дни, при което крайният падеж за връщане на общата
дължима сума по кредита е станал 25.05.2024 г., за което ищецът се задължил да
заплати такса в размер на 155,52 лв., като всички останали клаузи по договора
закредит остават непроменени.
Освен безспорния си характер, обстоятелството, че ищецът е заплатил на
2
ответника по процесния договор за кредит сума в общ размер на 1439,49 лв., от които
1200 лв. – главница, 40,43 лв. – договорна лихва и 198,06 лв. – такса за бързо
разглеждане, по анекс от 13.04.2024 г. – сумата от 259,20 лв., а по анекс от 14.05.2024 г.
– сумата от 155,52 лв., се установява и от приложените по делото писмени
доказателства - преводно нареждане за кредитен превод от 23.05.2024 г., 2 бр. разписки
(от 13.04.2024 г. и от 14.05.2024 г.), удостоверение с изх. № 25105/31.05.2024 г.,
издадено от „В.БГ“ ЕООД, и 3 бр. справки от ответника за постъпили плащания.
Като писмени доказателства по делото са приети Общи условия, приложими
към договора за кредит, неоспорени от страните. В т. 4.2. от същите е предвидено, че
кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо
разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане
е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане
отстрана на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на
отговор до петнадесет минути от изпращането му. А съгласно т. 4.2., когато искането
за отпускане на кредит постъпи извън работно време за кредитора, в неработен ден
или на официален празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените
петнадесет минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и
ускорена процедура за отговор в срок до два часа от началото на първия следващ
работен ден. Видно от т. 4.4. от общите условия, за заявката на услугата за бързо
разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за бързо
разглеждане, която се начислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за
кредит. Дължимата сума за тази услуга се посочва в специалните условия на договора
за кредит и е включена в тарифата на кредитора, налична на началната страница.
Съгласно т. 7.1., изр. 2, от ОУ, годишният процент на разходите не включва разходите,
които кредитополучателят заплаща в резултат от неизпълнението на договорните си
задължения, както и разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени
на кредитополучателя по негово искане.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните и
което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че по процесния
договор за кредит ищецът е заплатил на ответника сума в общ размер на 1853,21 лв.,
от които на 13.04.2024 г. сумата от 259,20 лв. – такса за удължаване за срок от 30 дни,
на 14.05.2024 г. сумата от 155,52 лв. – такса за удължаване за срок от 14 дни, и на
23.05.2024 г. сумата от 1438,49 лв. – главница, договорна лихва и такса за бързо
разглеждане. Вещото лице е изчислило, че ако при формиране на ГПР се включи и
таксата за бързо разглеждане в размер на 198,06 лв., то ГПР би бил в размер на
807,46%, в който случай действителният размер на ГПР би надвишил 11,71 пъти
максималния допустим размер на ГПР от 68,95%, а ако при формиране на ГПР освен
таксата за бързо разглеждане в размер на 198,06 лв., се включат и таксите за
удължаване на срока на договора в общ размер на 414,72 лв., то ГПР би бил в размер
на 1019,52 %, в който случай действителният размер на ГПР би надвишил 14,79 пъти
максималния допустим размер на ГПР от 68,95%.
На първо място, съдът намира, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3
ЗПК, а ответникът кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Според легалната
дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е
3
доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме,
че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото
договор за по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 ЗПК, спрямо който договор са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и чл. 143-147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни
клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Относно таксата за бързо разглеждане съдът намира, че не е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. В контекста на
дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е
образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената
величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори
и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Отделно посочването само с
цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в
договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка
една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за
яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В Общите условия е уговорено, че таксата за бързо разглеждане гарантира
експресна обработка на получаване на отговор на искането за отпускане на кредит – до
15 минути от изпращането. Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на
кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за
предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са
4
услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по
договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с
договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. Но кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. В настоящия случай с въведената с
договора за паричен заем такса за бързо разглеждане на документи по същество се
цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояване на кредита.
Подобни клаузи противоречат на чл. 33 ЗПК, тъй като преследват забранена от закона
цел да се присъди още едно допълнително плащане, чиято сума не е включена в
размера на ГПР. На практика дейността, за която е начислена тази такса, не е
допълнителна услуга, доколкото разглеждането на документите преди предоставянето
на заетата сума, дори и експресно, безспорно е типично действие по усвояване на
кредита и съставлява присъщ за основния предмет на договора разход. Целта на
таксите и комисионите по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се
покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната
услуга по предоставяне на кредит, като същевременно съобразно чл. 10а, ал. 2 ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление
на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставянена кредита, както и да
събира повече от една такса за едно и също действие. С оглед изложеното таксата за
бързо разглеждане противоречи и на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която
забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита. Изложеното изцяло се отнася и за
уговорените в сключените между страните анекси такси за удължаване на срока на
договора за кредит, които също противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Таксата за бързо разглеждане и таксите за удължаване на срока на договора за
кредит представляват действие по усвояване и управление на кредита във времево
отношение. Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването, респ. управлението
на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно
която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Към датата на сключване на процесния
договор – 15.03.2024 г., законната лихва по просрочени задължения е била в размер на
13,79 %, т.е. ГПР не може да надвишава 68,95 %.
Уговорените възнаграждения за т. нар. допълнителни услуги представляват разход
по кредита, той следва да бъде включен при изчисляването на ГПР, който е индикатор
за общото оскъпяване на кредита. Този извод следва от легалната дефиниция на
понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 ДР ЗПК -
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. С
тези допълнителни плащания се покриват разходи, които следва да бъдат включени в
5
ГПР, при което съгласно заключението на ССчЕ същият би надхвърлил 14,79 пъти
законовото ограничение. Така с тези суми реално се увеличава печалбата на кредитора,
защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително
възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от
49,70 % не отговаря на действителния такъв. Несъмнено, действителният размер на
ГПР по кредита би бил по-висок след като бъдат включени и начислените такса за
бързо разглеждане и такси за удължаване на срока на договора. Посочването в
договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
В актуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д.
№ 1646/2022 г. на ВКС, II т.о., се приема, че установената недействителност
(нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на
договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22
ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на
договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от
задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата
последица, както и непосочването му.
Създадената конструкция от договор за кредит и допълнителни „услуги“ към него
на практика съставлява опит за заобикаляне на законовите норми за защита на
потребителите и натоварване на заемополучателя с допълнителни плащания, които да
не бъдат отчетени в ГПР и така формално той да бъде фиксиран в привидно
съответстващ на чл. 19, ал. 4 ЗПК процент. Така биват нарушени и принципите на
добросъвестността и справедливостта, като се стига до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В допълнение на
изложеното дотук, съдът приема, че двата анекса, предвиждащи задължение за
плащане на такса за удължаване на срока на договора за кредит, са нищожни и като
противоречащи на добрите нрави, тъй като размерът на уговорените в тях такси е
несъвместим с краткия срок за погасяване на задължението за връщане на заетата сума
от 14, респ. 30 дни, и които водят единствено до свръхзадлъжнялост на
кредитополучателя. Допълнителен аргумент за това, че начисляването на такса за
удължаване на срока на договора противоречи на добрите нрави е обстоятелството, че
кредитополучателят като страна по договора има право да предложи на насрещната
страна по него и да преговаря с кредитодателя за изменение на договора досежно
неговия краен падеж - арг. от чл. 9, вр. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, като приемането на
предложението на кредитополучателя, респ. изменение на договора досежно неговия
краен падеж, не представлява предоставена от кредитора допълнителна услуга по см.
на чл. 10а ЗПК. Предвид това, съдът намира, че уговорките в процесните анекси
противоречат на добрите нрави, тъй като с тях се цели постигане на неприсъщ
резултат на конкретния вид сделка, при които едната страна-кредитор се обогатява
неоснователно за сметка на другата-потребител, използвайки икономически по-
силната си позиция и подготвеност за участие в гражданския и търговския оборот. Ето
защо съдът приема, че тези такси са неоснователно начислени в тежест на ищеца като
част от платените от него за погасяване на кредита суми.
С оглед на гореизложеното, оспореният в настоящото производство договор за
6
потребителски кредит, анекс от 13.04.2024 г. и анекс от 14.05.2024 г., се явяват
недействителни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.
10 вр. чл. 22 ЗПК поради противоречие на закона, заобикаляне на закона и
противоречие на добрите нрави.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Поради това, че сключеният между страните
договор, е недействителен, ищцата дължи заплащане само на чистата стойност на
кредита, а именно сумата от 1200 лв., но не и договорна лихва в размер на 40,43 лв.,
такса „бързо разглеждане“ в размер на 198,06 лв. и такса „удължаване на кредит“ в
общ размер на 414,42 лв., поради което същите подлежат на връщане на осн. чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените искове са доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
върху сумите от 40,43 лв. – договорна лихва за периода от 15.03.2024 г. до 14.04.2024
г.; 198,06 лв. – такса „бързо разглеждане“; 414,42 лв. – такса „удължаване на кредит“
по анекс от 13.04.2024 г. и анекс от 14.05.2024 г., следва да се присъди и законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.08.2024 г. до окончателното
плащане.

По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски от 368,08 лв. за платена държавна такса и депозит за ССчЕ.
Претендира се и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т.
3 ЗАдв. Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху
който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е
сборът от цената на всички искове (Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т.
д. № 2982/2019 г., II т. о.).
Ответникът е направил основателно възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на ищеца адв. М. П. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на
ищеца в размер на 400 лв., определен от съда при съобразяване с минималния такъв,
следващ от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото осъщественото от
адвоката процесуално представителство е в защита на един интерес, по предявени
искове, произтичащи от едно спорно правоотношение и имащи една цел, както и
съобразявайки липсата на фактическа и правна сложност на делото. Следва да бъде
застъпена позиция, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в
източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния
интерес по същите, като съдът следва да съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК.

По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. В. Ц., ЕГН: **********,
адрес: гр. С, ул. „К.“ № 3, вх. А, ет. 4, ап. 10, срещу „В.БГ“ ЕООД, ЕИК: **********,
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Д. Х.“ № 52-54, иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, че договор за кредит №
*******/15.03.2024 г., Анекс за удължаване на срока от 13.04.2024 г. и Анекс за
удължаване на срока от 14.05.2024 г., сключени между страните, са нищожни поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД „В.БГ“ ЕООД, ЕИК: **********,
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Д. Х.“ № 52-54, да заплати на К. В. Ц.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С, ул. „К.“ № 3, вх. А, ет. 4, ап. 10, следните суми:
40,43 лв. – договорна лихва за периода от 15.03.2024 г. до 14.04.2024 г.;
198,06 лв. – такса „бързо разглеждане“;
414,42 лв. – такса „удължаване на кредит“ по анекс от 13.04.2024 г. и анекс от
14.05.2024 г.,
ведно със законната лихва върху всяка главница от 20.08.2024 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „В.БГ“ ЕООД, ЕИК: **********,
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Д. Х.“ № 52-54, да заплати на К. В. Ц.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С, ул. „К.“ № 3, вх. А, ет. 4, ап. 10, сумата от 368,08 лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАдв. „В.БГ“ ЕООД, ЕИК:
**********, седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Д. Х.“ № 52-54, да заплати на
адв. М. П. П., личен номер ********* при САК, адрес: гр. С, ул. „М“ № 30, сумата от
400 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита и съдействие
на К. В. Ц. по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8