№ 20107
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110107423 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано е по искова молба на В. Г. В., подадена чрез адв. Х., срещу
***********, с която са предявени частични осъдителни искове, както следва: за осъждането
на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лв. – частичен иск от 5 000 лв.,
представляваща незаплатена част от дължимо обезщетение по застраховка „Каско на МПС“
по щета № 4000-1501-23- 00002, настъпила на 14.03.2023 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 10 лв. –
частичен иск от 494 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата в
размер на 5 000 лв., считано от датата на извършеното плащане 09.05.2023 г. до датата преди
подаването на исковата молба 08.02.2023 г.
В проведеното по делото открито съдебно заседание е допуснато изменение на
размера на предявените искове по реда на чл. 214 ГПК чрез увеличение, като искът за
заплащане на застрахователно обезщетение се счита за предявен за сумата от 4 748, 33 лв., а
искът за мораторна лихва се счита за предявен за сумата от 469, 74 лв.
В исковата молба се твърди, че ищецът В. Г. В. е собственик на л.а. ******** с рег. №
********. На 13.03.2023 г. ищецът паркирал лекия си автомобил в ****************, а на
следващия ден установил по автомобила множество щети – издраскани врати, увреден
капак, счупена предна решетка, счупен дистроник. Към датата на увреждането автомобилът
бил имуществено застрахован в дружеството на ответника по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ № 930002210014604/28.03.2022 г., валидна от 17.04.2022 г. до 16.04.2023 г.
На 14.03.2023 г. застрахованият ищец подал искане за обезщетяване на причинените вреди в
**********, била образуван щета № 4000-1501-23-000022, извършен бил оглед и опис на
причинените щети. На 09.05.2023 г. ********** е изплатило на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 1 918, 74 лв., което според ищеца не покрива всички вреди, поради
което и за него е възникнал правен интерес от предявяване на настоящата претенция. Моли
за уважаване на исковете и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от
1
********** чрез юрисконсулт П., в които исковете се оспорват като неоснователни.
Ответникът твърди, че извънсъдебно е изплатил застрахователно обезщетение в
деиствителния размер на вредите, възлизащ на сумата от 1 918, 74 лв., като е обезщетил
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от настъпилото застрахователно
събитие. В дружеството на ответника не е постъпвало изявление на ищеца, изразяващо
несъгласие с определеното застрахователно обезщетение, поради което и счита, че
********** не е дало повод за завеждане на делото. Поддържа, че съгласно приетите от
ищеца Общи условия – чл. 43 - обезщетенията при щети, настъпили в паркирано състояние,
за които не е представен документ, удостоверяващ по безспорен начин неговото настъпване
в това число и злоумишелни деиствия на трети лица не могат да надвишават 3 щети или 10
% от съответната застрахователна стоиност на автомобила. Оспорва претенцията за
мораторна лихва.
В открито съдебно заседание се явява процесуалния представител на ищеца, който
поддържа исковата молба, претендира разноски и представя списък.
Не се явява процесуален представител на ответника. В подадена писмена молба се
иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски, възразява се срещу правото на ищеца на
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото са отделени обстоятелствата, че В. Г. В. е собственик на л.а.
******** с рег. No ********, застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“ №
930002210014604/28.03.2022 г., валидна от 17.04.2022 г. до 16.04.2023 г., при **********, във
връзка с настъпило застрахователно събитие на 09.05.2023 г. ********** изплатил на В. Г. В.
сумата от 1 918, 74 лв., представляваща застрахователно обезщетение.
Отделените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените и приети
като писмени доказателства по делото документи: застрахователна полица №
93002210014604 по застраховка Каско на МПС, уведомление за настъпило застрахователно
събитие от 14.03.2024 г. и преводно нареждане от 09.05.2023 г. от застрахователната полица
се установява, че застрахователната стойност на автомобила е 43 000 лв.
Приет като доказателство по делото е опис по щета № 4000-1501-23-000022 от
14.03.2023 г., в който са отбелязани следните увреди по л.а. ******** с рег. № ******** и
необходими операции за отстраняването им: предна броня – ремонт, боядисване, „рамка
сензор парктр“ – подмяна, „упр устр радар сенз“ – подмяна, преден капак – ремонт,
боядисване, преден ляв калник – боядисване, предна лява врата – боядисване, задна лява
врата – боядисване.
Приети като доказателства по делото са Общи условия за застраховане на сухопътни
превозни средства без релсови превозни средства. В чл. 43 от раздел Х „Застрахователно
обезщетение“ е предвидено, че застрахователните събития, настъпили в паркирано
състояние на МПС, за което не е представен документ, удостоверяващ по безспорен начин
неговото настъпване, в това число и злоумишлени действия на трети лица, не могат да
надвишават както следва: до 3 щети, но не повече от 10 % от съответната застрахователна
стойност при леки автомобили.
Изслушана е съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение е прието като
доказателство по делото като неоспорено от страните. Съдът намира заключението на
вещото лице за обективно и професионално изготвено, като го кредитира с доверие и го
поставя в основата на фактическите си изводи. В отговор на поставените задачи вещото
лице е посочило, че стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по л.а.
2
******** с рег. № ********, описани в описа на застрахователя, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на застрахователното събитие е 6 667, 07 лв. За целите на
експертизата са извършени справки при доставчици на резервни части, различни от
официалния представител на марката на автомобила и експертът е установил, че за
увредените части не се предлагат алтернативни такива. Посочено е, че средната пазарна
стойност на норми час труд към 2023 г. за възстановяване на уврежданията по лек автомобил
л.а. ******** с рег. № ******** е 25 лв. без ДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени за разглеждане кумулативно при условията на акцесорност са главен
осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сума, представляваща
застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие, която ищецът в
качеството му на застрахован претендира от ответника в качеството му на застраховател по
договор за имуществена застраховка и акцесорен с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на мораторна лихва върху претендираната сума.
Съгласно чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено
застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен
риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на
застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество
вреди. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде
по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да тече от деня, в който застрахованият
е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ. Следователно предпоставките, които следва да са
налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ са: 1. Наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. Настъпване на застрахователно
събитие в срока на действие на договора, което е покрит от застраховката риск, и в причинна
връзка, с което са настъпили вреди в претендирания размер; 3. Изпълнение на задълженията
за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на
необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на настъпване на
застрахователното събитие.
Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорен между
страните по договора срок и което не може да надхвърля застрахователната сума, освен ако
това е предвидено в този закон. С оглед на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност.
По отношение на застрахователното обезщетение, което се дължи с оглед чл. 386, ал.
2 от КЗ, то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Меродавна за застрахователното обезщетение е действителната стойност на застрахованата
вещ и на вредите, причинени на нея в деня на застрахователното събитие и стойността, с
която може да се купи друга вещ от същия вид и същото качество като повредената.
Разпоредбите, уреждащи основанията за намаляване или отказ от плащане на
застрахователно обезщетение в Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г., са тези
на чл. 363 и чл. 364 КЗ - касаещи случаите на неточно обявяване на обстоятелства при
сключване на застрахователния договор; чл. 395 КЗ - свързана с неизпълнение задълженията
на застрахования за предотвратяване и ограничаване на вредите; чл. 403, ал. 4 КЗ, касаеща
отказа за заплащане на застрахователно обезщетение при умишлено неизпълнение на
3
задължението за съобщаване; както и общата разпоредба на чл. 408 КЗ, съгласно която
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: при умишлено причиняване
на застрахователното събитие от застрахования или застраховащия; при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, както и в други
случаи, предвидени със закон. Общата разпоредба на чл. 408 КЗ установява правилото, че
основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение е само това неизпълнение на
предвидени в застрахователния договор задължения, което е значително с оглед интереса на
застрахователя.
В случая по делото безспорно се установява наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение между страните по договор за имуществена застраховка
„Каско“ на л.а. ******** с рег. № ********.
Ответникът не оспорва да е настъпило застрахователно събитие, което да подлежи на
обезщетяване. Напротив във връзка със заявената извънсъдебно претенция от ищеца е
заплатил сумата от 1 918, 74 лв., представляваща дължимото според него застрахователно
обезщетение.
Съдът намира, че възраженията на ответника относно наличието на клаузи в Общите
условия, представляващи валидно основание за отказ от плащане, са изцяло неоснователни.
На първо място следва да се подчертае, че с отговора на исковата молба ответникът е
направил оспорване, че са налице основания по чл. 43 от Общите условия. Не са наведени
обаче никакви конкретни фактически твърдения относно настъпили застрахователни събития
в паркирано състояние. А и с оглед разпределената доказателствена тежест относно
възраженията му, ответникът е следвало да докаже възраженията си.
Освен това съдът с оглед служебното си правомощие да извършва проверка за
действителност на сделките, може да се направи извод, че клауза ограничаваща
отговорността на застрахователя е недействителна. Съгласно дадените задължителни
указания за тълкуване на закона съдържащи се в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на
решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата
страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства. В посочените разпоредби на на чл. 363, чл. 364 , чл. 395, чл. 403, ал. 4 и чл.
408 КЗ изчерпателно са изброени случаите, в които застрахователят може да откаже да
изплати застрахователно обезщетение. Ето защо и според настоящия състав клаузата,
съдържаща се в чл. 43 от Общите условия е нищожна, тъй като противоречи на
императивните цитирани норми на закона. По изложените съображения настоящият състав
намира, че възражението на ответника за наличие на договорно основание, въз основа на
което валидно да откаже изплащането на застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка е неоснователно.
Още повече, че самият ответник вече е заплатил застрахователното обезщетение,
чийто размер е счел за основателен, т.е. приел е, че са налице договорните основания за
заплащането му.
По отношение на размера на претендираното обезщетение, съдът намира, че исковата
претенция също е основателна. В случая вещото лице посочи, че действителният размер на
обезщетението за възстановяване на увредените детайли по средни пазарни цени е в размер
от 6 667, 00 лв. Извънсъдебно ответникът е заплатил сумата от 1 918, 74 лв., респективно
дължима е 4 748, 33 лв., до която е предявен главният иск.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответникът е заплатил
дължимото застрахователно обезщетение, поради което искът следва да бъде уважен в пълен
4
размер.
По отношение на иска за мораторна лихва: съдът намира, че същият е основателен и
следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 108 КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по
застраховки в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства. С
изплащането на обезщетение на 09.05.2023 г. в определен от него размер ищецът е изпаднал
в забава по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на остатъка от дължимия размер на
обезщетението. Изчислена с помощта на компютърна програма, с която съдът разполага ,
законната лихва възлиза за претендирания и приет за основателен период от 09.05.2023 г. до
08.02.2024 г. възлиза на 469, 74 лв.
Във връзка с изложените мотиви, съдът намира, че исковете са доказани по основание
и размер и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Обстоятелството, че извънсъдебно ищецът не е възразил срещу
определеното от ответника обезщетение не е основание за освобождаването на
застрахователя от разноски, още повече, че самият той е оспорил иска. По делото е
представен списък на разноски по чл. 80 ГПК, видно от който сторените от ищеца разноски в
общ размер от 1 379, 93 лв., представляващ сбор от следните суми: 293, 93 лв. - държавна
такса, 150 лв. - депозит за вещо лице, 990, 00 лв. - адвокатско възнаграждение с ДДС.
Представени са доказателства, че уговореното адвокатко възнаграждение е заплатено по
банков път. Неоснователно е възражението за прекомерност на уговорения и заплатен
адвокатски хонорар. Предявени са при условията на акцесорност два иска, а претендираният
хонорар с оглед размера им е сходен до минимума, предвиден с НМРАВ. Действително
същата не е задължителна, но при определяне на адвокатските възнаграждения съдът държи
сметка за проявения професионален труд на адвоката и достойното му заплащане, както и
разходите които има адвоката за осъществяване на своята дейност. В случая делото не се
отличава с правна и фактическа сложност, но адвокатът е положил усилия по изготвяне на
исковата молба, събиране на доказателства и е осигурил представител на доверителя си в
открито съдебно заседание, поради което липсват основания за намаляване на
претендираното възнаграждение поради което и искането за присъждане на разноски следва
да бъде уважено в пълен размер.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА ************, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в
******** да заплати на В. Г. В., ЕГН ********** с адрес ************ на основание чл.
405, ал. 1 КЗ сумата 4 748, 33., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
"Каско" по щета № 4000-1501-23-000022 за вреди на лек автомобил л.а. ******** с рег. №
******** от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 13.03.2024 г. в **** вследствие
на злоумишлени действия на трети лица, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба на 09.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 469, 74 лв. – обезщетение за забава в плащането на
главницата за периода от 09.05.2023 г. до 08.02.2024 г.
5
ОСЪЖДА ************, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в
******** да заплати на В. Г. В., ЕГН ********** с адрес ************ на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 1 379, 93 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6