Определение по дело №325/2019 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 8
Дата: 10 януари 2020 г. (в сила от 4 февруари 2020 г.)
Съдия: Виктор Динев Атанасов
Дело: 20197120700325
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ … …

 

   град Кърджали, 10.01.2020 год.

 

Административен съд – Кърджали, ………….......................… в закрито ...................................

съдебно заседание на десети януари ……………………..…………………………..…………..……………......…..

през 2020/две хиляди и двадесета/ година,

в състав:

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР АТАНАСОВ

 

при секретаря …………………………………..…….....…………………………..………….....…………….....…...............

с участието на ……………………………………………………………………………………………………………..………….

като разгледа докладваното от ………………..... съдията Виктор Атанасов ……….............................…   

административно дело ……..... №325 ……..... по описа за ........................ 2019 год. ………...……....

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

          Образувано е по искова молба, подадена от Ф.Р.Ю., с посочен адрес ***, против Национална агенция по приходите/НАП/, като с така подадената искова се претендира да бъде осъден ответникът да й заплати сумата в размер на 50000/петдесет хиляди/ лева. Сумата се претендира като обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, които й били причинени в периода от втората половина на 2016 год. до настоящия момент, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от втората половина на 2016 год. до окончателното й изплащане, изразяващи се в негативни психически изживявания, психически разстройства, несигурност, безпокойство, напрежение, причинени от действията на служители на НАП Офис - Кърджали и Офис - Пловдив, които довели до огромно възмущение, гняв, разочарование, непрекъснат стрес, безпокойство, тревоги, несигурност от изхода на спора, постоянно напрежение с психоемоционален стрес, усещане за безсилие със съпътстващите го обезсърчаване и пълно обезверяване в институциите - НАП, ТД на НАП Офис - Пловдив и Офис Кърджали, недоверие в работата на данъчните органи, хронично безсъние, нисък праг на търпимост и толерантност, тотално разстройство на работата и загуба на клиенти, инервация на нервите, влошено семейно положение, всички претърпени в резултат на поведението на контролните органи на НАП Офис - Кърджали и Офис - Пловдив. С исковата молба ищцата моли да й бъдат присъдени и направените от нея деловодни разноски, за което прилага и документ за платена държавна такса.

Ищцата твърди в исковата молба, че през втората половина на 2016 год. й била извършена проверка от органите на HAП – Пловдив офис Кърджали, в качеството й на управител на „Сема Строй” ЕООД, като в хода на проверката била многократно привиквана от служителите на НАП - Пловдив и от офис - Кърджали, като били привиквани и лицата, с които е била в трудови правоотношения и които следвало да дават обяснения във връзка с дейността, която извършват в търговското дружество, което управлявала. Твърди, че многократно представяла доказателства, като представяла и отговори на ЦУ на НАП във връзка с отправени от нея питания до ЦУ на НАП, с оглед спазване на българското законодателство и че дейността, която извършвала, била съобразена с отговорите, които получавала от ЦУ на НАП Пловдив и че именно защото у нея имало стремеж да спазва българското законодателство, отправяла и съответните питания, за да съобрази поведението си с изискванията на закона. Сочи, че на 15.06.2016 год. й бил връчен Акт за установяване на административно нарушение с №***, от С. М. Ю. - *** в ТД на НАП град Пловдив - офис Кърджали, като била направила Възражение с Вх.№***/*** год., но било издадено наказателно постановление с №***/*** год., с което били наложени 6 броя глоби по *** лева, на обща стойност *** лева, на основание чл.355, ал.2 от КСО, в  резултат на извършената проверка за период от м.април 2014 год. до м.декември 2015 год., за подаване на неверни данни на декларации Образец №6. По-нататък в исковата молба ищцата развива твърдения, че не била извършила описаните в наказателното постановления нарушения, но въпреки това, на 03.08.2016 год. й било връчено наказателно постановление с №***/*** год., издадено от С. М. Ю. - *** в НАП Офис Кърджали, след което са изложени доводи и съображения за незаконосъобразност на това наказателно постановление. На следващо място ищцата твърди, че след няколко месеца й се обадили служителите на НАП - Пловдив - Х. Р. - *** , Дирекция „Контрол” и Й. Д. П. - *** при ТД на НАП Пловдив, като й връчили Заповед за възлагане на ревизия, както и искания за предоставяне на документи, но въпреки, че винаги заявила обстоятелства и доказателства за осигуряване на работниците за временно пребиваване в чужбина/***/, както и спазване на данъчното и осигурителното законодателство по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, от началото на 2016 год. до 2019 год. винаги била рекетирана от служителите на НАП Пловдив Офис - Кърджали, както и от посочените двама служители на ТД на НАП Пловдив. Твърди, че сигнализирала директора на НАП - София с молба Вх.№***/*** год. за констатираните от нейна страна злоупотреби със служебното положение, неспазването на  функционалните  процедури и  действия, от служителите на НАП Пловдив  - Х. Р. *** , Дирекция „Контрол” и Й. Д. П. - *** при ТД на НАП Пловдив. Счита, че е бил нарушен и   принципът на обективността, въведен с чл.3, ал.1, както и чл.76, ал.1 от ДОПК, т.к. констатациите им винаги били некаконосъобразни, неправилни и необосновани, както и винаги били налице процесуални нарушения. Ищцата твърди, че органите по приходите през цялото време си позволявали да погазват заложените в ДОПК принципи за обективност, за добросъвествост и за служебно начало, което също винаги допринасяло за издаването на незаконосъобразни и необосновани действия от тяхна страна, като счита, че обективното и пълно изследване на всички относими доказателства и точното прилагане на закона би довело до съвсем различен резултат, което, за съжаление, никога не се осъществило в продължение на години. По-нататък в исковата молбла са изложени твърдения, че проверките и ревизиите били извършвани по реда на чл.122 и чл.124а от ДОПК, без обаче органите по приходите да били установили по съответния ред наличието на обстоятелства, даващи възможност за провеждането им по този ред, като са развити доводи в тази насока. По-нататък, в една значителна част от исковата молба/на почти три страници/, са изложени разсъждения относно тълкуването и прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) №987/2009 г. за неговото прилагане на Европейския парламент и на Съвета, които определят правилата за приложимото осигурително законодателство за наетите и самостоятелно заетите лица - граждани на държава-членка в рамките на Европейския съюз, като според ищцата, вместо да тълкуват и прилагат правилно относимите към казуса законови разпоредби, които коментирала по-горе, те предприели действия за извършване на насрещни проверки на командированите и некомандированите в *** работници на дружествата й, както и изпратили уведомление по реда на чл.205 от НПК, до Прокуратурата на РБългария, за извършено престъпление по чл.255б от НК, регистрирано в ОП - Кърджали под №***/*** год. Ищцата сочи, че във връзка с образувана фаза на разследване за данъчно третиране на получени пари под формата на командировъчни - дневни пари, предоставила доказателства и писмени обяснения на *** И. Д., с peг.№*** от *** год., като в резултат на извършената проверка било образувано и досъдебно производство №**/*** год. по описа на ОП - Кърджали, за извършено престъпление по чл.255б от НК, както и сочи, че предоставила безброй доказателства и обяснения в ОП – Кърджали, с Вх.№*** от ***, както и възражение с Вх.№*** от *** год, като излага довод, че било недопустимо тълкуване на законите от страна на служителите на НАП, т.к. те били длъжни единствено да ги спазват обективно. По-нататък отново са изложени твърдения за недобросъвестни действия от страна на служители на ТД на НАП - Пловдив, включително и по отношение на начина, по който те събирали доказателства в подкрепа на своите твърдения, който, според ищцата, прекрачвал границата на нормалното поведение, защото действително те имали право да изискват информация от работниците в търговското дружество, което проверяват, но счита, че нямали право да подават информация, която не отговаря на действителната фактическа обстановка, като по този начин създавали едно усещане на недоверие, което водело до проблем в общуването й с работниците, а и с бизнес партньорите й. По-нататък ищцата твърди в исковата молба, че в периода 2017 – 2018 год. била на лечение в ***, находяща се в ***, *** и че според нея, ***, твърди, че отрицателните емоции, които й били причинени от комплексните проверки на служителите на НАП Офис - Кърджали и Офис - Пловдив, довели до емоциално разстройство, което довело до ***. В заключение ищцата счита, че са й нанесени неимуществени вреди в периода от втората половина на 2016 год. до настоящия момент, изразяващи се в негативни психически изживявания, психически разстройства, несигурност, безпокойство, напрежение, причинени от действията на служители на НАП Офис - Кърджали и Офис - Пловдив, които не можели да бъдат измерени количествено, защото ставало дума за материални блага, които не са оценими като количество, но били оценими като качество, тъй като сериозно затруднявали ежедневието й, отразяват се на самочувствието й, на честта и достойнството й, на името й в обществото като човек, нравствен и морален, спазващ българското законодателство и че всички тези действия довели до огромно възмущение, гняв, разочарование, непрекъснат стрес, безпокойство, тревоги, несигурност от изхода на проверките, постоянно напрежение с психоемоционален стрес, усещане за безсилие със съпътстващите го обезсърчаване и пълно обезверяване в институциите - НАП, ТД на НАП - офис Пловдив и офис Кърджали, недоверие в работата на данъчните органи, хронично безсъние, нисък праг на търпимост и толерантност, тотално разстройство на работата и загуба на клиенти, инервация на нервите(!?), претърпени в резултат на поведението на контролните органи на НАП  Офис - Кърджали и Офис Пловдив. Ищцата заявява, че всички тези негативни емоции не били свързани с факта, че й се извършва данъчна ревизия и тя нямала нищо против служителите на НАП да изпълняват служебните си задължения, но имала против начина, по който проверката била извършвана - подаването на неправилна информация на работниците на управляваното тогава от нея търговско дружество, т.к. въведени в заблуждение, същите проявявали агресивно поведение спрямо нея и й било изключително трудно да им обясни, а и да й повярват, че това, което им е казано от проверяващите от НАП, не отговаря на истината. Според ищцата, изобщо изначално бил опорочен начина на събирането на „нужните” за служителите на НАП доказателства - писмени и гласни, като всичко това довело до отлив на работници от дружеството й, защото веднъж било възникнало съмнение у тях относно начина им на работа, което съмнение се дължало на поведението на контролните органи и на противоречивата информация, която те поднасяли на работниците. Ищцата твърди също, че това се отразило и на отношенията й с бизнес-партньорите, които се отдръпнали от нея, като счита, че тази противоречива информация била поднасяна с цел органите на HAII да съберат несъществуващи срещу нея доказателства, за да й съставят РА. Твърди, че част от работниците й отказали да дават такава информация и не били привиквани повторно, но тези от тях, които се поддали на натиска, били привиквани по няколко пъти, за да могат да подпомогнат административното „обвинение” и всичко това довело до емоционален срив и шок у нея, тъй като това, което се говорело на работниците, не съответствало на действителната фактическа обстановка и петняло името й безвъзвратно и така, вместо да се грижи за здравето си, трябвало да провежда редица разговори с работниците, в които многократно да обяснява, че това, което се подава като информация от НАП, не отговоря на действителността. Твърди също, че въпреки обясненията и разговорите й с тях, много работници напуснали дружеството и тя изпитвала сериозни затруднения да намери работници, тъй като името и авторитетът на дружеството й били сринати безвъзвратно, а на нея вече не се гледало като надежден работодател и бизнес-партньор, а бивала възприемана като човек, срещу когото се води досъдебно производство за извършени данъчни престъпления и въпреки че същото било прекратено, обществеността и нейните бизнес-партньори не били запознати с това, за да се отнасят по-различно с нея. Според ищцата, всичко това се дължало на поведението на органите на НАП - Пловдив и Кърджали, като счита, че извършената от котролните органи на НАП проверка поставила под сериозно изпитание и семейният й живот със съпруга й, т.к. ***, те все по-често се улавяли, че обсъждат действията на контролните органи на НАП и отново стигали до отчаяние. Твърди, че често съпругът й я успокоявал след всеки неин емоционален срив, който завършвал с непрестанен плач, ***. Твърди, освен това, че се отчуждила от всички нейни и техни приятели, с които преди се срещали и излизахме навън, а сега изпитвала срам и безпокойство, че когато излезе навън, което се случвало изключително рядко, някой би подел темата за извършваната й проверка, защото по неволя, най-близките й приятели били запознати с тормоза, на който била подложена от НАП Офис - Кърджали и Пловдив, години и месеци наред и че към момента, все още изпитвала затруднения при движението на търговската си дейност, т.к. изпитвала непрестанен страх, че не върши нещо както трябва, въпреки непрестанния й стремеж за спазване на българското законодателство. Твърди още, че се намирала в един затворен кръг, от който не можела да излезе и че това било така, защото при отправено питане до ЦУ на НАП, как се тълкува съответната норма от закона, за да я приложа и тя, то отговора на ЦУ на НАП не се приемал от служителите в териториалните поделения на НАП Офис -  Кърджали и Офис - Пловдив, в резултат на което била обвинена в нещо, за което отправила и получила съответното тълкуване, именно от компетентния за целта орган, но въпреки това била санкционирана от органите на НАП, като сочи, че била изпратила до ОП - Кърджали  жалба с Вх.№***/*** год., за откриване на конкретните служители на НАП, нарушили основните законови разпоредби.

           С оглед на така изложеното в исковата молба, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди Националната агенция по приходите, да й заплати сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, които са й причинени в периода от втората половина на 2016 год. до настоящия момент, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от втората половина на 2016 год. до окончателното й изплащане, изразяващи се в негативни психически изживявания, психически разстройства, несигурност, безпокойство, напрежение, причинени от действията на служители на НАП Офис - Кърджали и Офис - Пловдив, които довели до огромно възмущение, гняв, разочарование, непрекъснат стрес, безпокойство, тревоги, несигурност от изхода на спора, постоянно напрежение с психоемоционален стрес, усещане за безсилие със съпътстващите го обезсърчаване и пълно обезверяване в институциите - НАП, ТД на НАП Офис - Пловдив и Офис - Кърджали, недоверие в работата на данъчните органи, хронично безсъние, нисък праг на търпимост и толерантност, тотално разстройство на работата и загуба на клиенти, инервация на нервите, влошено семейно положение, всички от които претърпени в резултат на поведението на контролните органи на НАП Офис - Кърджали и Офис - Пловдив, както и моли да й бъдат присъдени и направените от нея деловодни разноски, за което прилага документ за платена държавна такса.

          Исковата молба, ведно с доказателствата към нея и с приложена вносна бележка №*** от *** год. на „ЦКБ” АД ***, за внесена държавна такса, в размер на 20.00/двадесет/ лева, е била адресирана и подадена в Районен съд – Кърджали, като по този повод в същия съд е било образувано гражданско дело №***/*** год. по описа на Районен съд – Кърджали. С Определение  №826 от 19.07.2019 год., постановено по това гражданско дело №***/*** год., Районен съд – Кърджали е прекратил производството по исковата молба на Ф.Р.Ю. с вх.№***/***год., по която е образувано това гр.дело №***/*** год. по описа на същия съд и делото е било изпратено по подсъдност на Административен съд - Кърджали.

Редовно призована за насроченото съдебно заседание, ищцата Ф.Р.Ю. от ***, не се явява и не се представлява. От същата преди съдебното заседание е постъпило писмено становище, в което заявява, че поддържа исковата молба, така както е предявена по посочените в нея основания, като в същото излага и допълнителни доводи за незаконосъобразност на констатациите на органите на ТД на НАП – Пловдив, свързани с приложението на Регламент (ЕО) №884/2004, по отношение на работници на управляваното от нея дружество, команировани в ***.   

Ответникът по иска – Национална агенция по приходите – град София, като юридическо лице към министъра на финансите, чрез гл.юрк.Р. Т., в месечен срок от получаването на преписа от исковата молба, е депозирал отговор на исковата молба, в която са развити подробни доводи и съображения в насока за неоснователност на така предявения иск, като в същия отговор ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли така предявения иск като неоснователен и недоказан, както и да му присъдено юрисконсултско възнаграждение.      

Редовно призован за съдебното заседание, ответникът се представлява от редовно упълномощения си процесуален представител – гл.юрк.Р. Т., която оспорва исковата молба и счита същата същата за неоснователна, тъй като в нея не се сочели конкретни доказателства относно отменен незаконосъобразен акт, а също така нямало посочено и конкретно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред. Отбелязва, че в исковата молба ищцата сочи, че били извършвани множество проверки и ревизии от органите по приходите към ТД на НАП - Пловдив и офис - Кърджали, но не е уточнила точно какви проверки са извършвани, като сочи, че ищцата има регистрация като ЕТ и регистрация на ЕООД – 6 броя, на които тя е управител, както и има регистрация като земеделски производител и моли съдът да съобрази тези доводи. Моли, също така, да бъде присъдено на ответника юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че предявеният иск е неоснователен, като сочи, че от доказателствата по делото не се установява да е осъществен фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като липсва, както отменен незаконосъобразен административен акт, така и действие или бездействие на длъжностни лица от администрацията по повод осъществяване на административна дейност. Поради това предлага съдът да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователна така предявената искова молба.   

Кърджалийският административен съд в настоящия състав, след като прецени данните по делото, събраните и приложени по делото писмени доказателства, доводите и становищата на страните и служебно се занима с въпроса за допустимостта на така предявената искова претенция, прие за установено следното:

Не се спори между страните, а се установява и от приетите писмени доказателства по делото, че против ищцата Ф.Ю., в качеството й на управител на дружество-осигурител „Сема Строй” ЕООД, с ЕИК ***, от С. М. Ю., на длъжност *** при ТД на НАП - Пловдив Офис Кърджали, е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №*** от 15.06.2016 год., за извършени нарушения на чл.355, ал.2 от КСО, както и няма спор, че въз основа на този АУАН №*** от 15.06.2016 год., от директора на офис Кърджали при ТД на НАП – Пловдив е било издадено наказателно постановление №*** от *** год., представено по делото и прието като доказателство/л.32-л.38/, с което, за описаните в същото 8/осем/ броя нарушения на чл.355, ал.2 от КСО, на ищцата Ф.Ю. са били наложени 8/осем/ броя наказания „глоба”, всяка една от които в размер на ***/***/ лева. Видно от представениото заверено копие от това наказателно постановление и разписката към него, същото е било връчено лично и срещу подпис на ищцата Ю., на датата 03.08.2016 год., а от положената върху него заверка накрая е видно, че същото е влязло в законна сила на 11.08.2016 год., т.е. същото не е било обжалвано по предвидения в ЗАНН срок и ред.   

Между страните няма спор, а това става видно и от изложеното в исковата молба, че на основание чл.110 и следв. от ДОПК, на дружеството „Сема Строй” ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от ищцата Ф.Р.Ю., в качеството й на управител на същото, е била извършена ревизия от инспектори по приходите в ТД на НАП – Пловдив и съответно е бил издаден Ревизионен акт №*** от *** год., представен по делото и приет като доказателство/л.39-л.47/, с който РА са били установени допълнително задължения по ДОО, ЗО, УПФ и данък по ЗДДФЛ. Видно от този Ревизионен акт №*** от *** год., същият е издаден от И. К. К., на длъжност *** в ТД на НАП – Пловдив и от Й. Д. П., на длъжност *** в ТД на НАП – Пловдив, като обхватът на ревизията по видове задължения и по периоди е бил, както следва: 1. Универсален пенсионен фонд - за осигурители - от 28.04.2014 год. до 31.12.2015 год.;  2. ДОО - за осигурители - от 28.04.2014 год. до 31.12.2015 год.; 3. Вноски за здравно осигуряване/ЗО/ - за осигурители - от 28.04.2014 год. до 31.12.2015 год. и 4. Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения - от 28.04.2014 год. до 31.12.2015 година. Следва да се отбележи, че от мотивите към този ревизионен акт е видно, че констатациите, направени при извършената ревизия на „Сема Строй” ЕООД, с ЕИК ***, са били подробно изложени в изготвен Ревизионен доклад №*** от *** год., който, ведно с приложенията към него, е бил връчен на лицето, т.е. на управителя на ревизираното търговско дружество, на 24.03.2017 год., както и става ясно, че срещу този ревизионен доклад е било подадено в законоустановения срок по чл.117, ал.5 от ДОПК, възражение с Вх.№*** от *** год. на ТД на НАП – Пловдив, като към същото са били приложени и описаните писмени доказателства. В ревизионния акт – т.2 от същия, е изложено подробно мотивирано писмено становище относно това възражение, като със същия са установени задължения на дружеството/главници и лихви, описани по видове задължения и периоди/, възлизащи общо в размер на *** лева. Този ревизионен акт е бил връчен на представляващия дружеството на 30.05.2017 год., като става ясно, че в предвидения в чл.152 от ДОПК 14-дневен срок, същият не е бил обжалван по задължителния административен ред, пред директора на Дирекция „ОДОП” Пловдив и съответно, същият е влязъл в законна сила на 14.06.2017 година.

Следва да бъде отбелязано, че в писмения отговор на исковата молба, от ответника е изложено твръдение, че след издаването на ревизионният акт, управителката на „Сема Строй” ЕООД – ищцата в настоящото производство – Ф.Р.Ю., е прехвърлила дружеството на трето лице, като вписването на това обстоятелство в Търговския регистър било извършено на 19.05.2017 год., поради което и след тази дата тя дори не може да претендира за претърпени вреди, но не са представени доказателства в подкрепа на това твърдение.

При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Настоящото производство е по реда на чл.203 – чл.207 от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. В случая, с исковата молба се претендира заплащането на сумата в размер на 50000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, които същата твърди, че са й причинени в периода от втората половина на 2016 год. до настоящият момент, ведно със законната лихва върху тази сума, считано също от втората половина на 2016 год. до окончателното й изплащане. В исковата молба, обаче, няма посочен административен акт, а не се твърди и да има такъв, съответно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата – в случая конкретно на Национална агенция по приходите, при или по повод изпълнение на административна дейност, който или които да са отменени по съответния ред и в резултат на които, от ищцата да са претърпени твърдените неимуществени вреди. Фактическият състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните три предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Както бе посомчено и по-горе, с исковата молба се претендира заплащането на сумата от 50000 лева, която се претендира като обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Както вече бе посочено, за наличието на основание по чл.1 от ЗОДОВ за уважаване на предявен иск, трябва да са налице няколко кумулативно дадени от законодателя в чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ условия, едно от които е незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата(общината), при или по повод изпълнение на административна дейност, които следва да са отменени по съответния ред. В случая, с така предявената искова молба се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се негативни психически изживявания, психически разстройства, несигурност, безпокойство, напрежение, причинени от служителите на НАП, които довели до огромно възмущение, гняв, разочарование, непрекъснат стрес, безпокойство, тревоги, постоянно напрежение с психоемоционален стрес, недоверие в работата на данъчните органи, хронично безсъние, нисък праг на търпимост и толерантност, загуба на клиенти, всички претърпени в резултат на поведението на контролните органи на ТД на НАП Пловдив и офис Кърджали. Тук следва да се нпосоми, че съгласно чл.17, ал.6 от ДОПК, задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съответно, в чл.19, ал.1 от Закона за Национална агенция по приходите/ЗНАП/ е регламентирано, че Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал.1 може да се искат след тяхната отмяна, съгласно чл.19, ал.2 от ЗНАП, като в чл.19, ал.3 от ЗНАП е предвидено, че отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. При това положение, като съобрази фактическите обстоятелства, твърде пространно и емоционално изложени в исковата молба, на които се основава спорното право и формулираният петитум, съдът приема, че предявената от Ф.Ю. искова претенция се основава на твърдения за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни актове и действия нта служители от ТД на НАП – град Пловдив – орган на НАП, съгласно чл.7, ал.2 от ЗНАП и в този смисъл, искът следва да бъде квалифициран като иск по чл.19, ал.1 от ЗНАП и чл.17, ал.6 от ДОПК, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Така, при прилагането на посочената по-горе нормативна регламентация следва извода, че за да възникне правото да се търси обезщетение по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.19, ал.1 от ЗНАП и чл.17, ал.6 от ДОПК, е необходимо искът да е предявен след отмяната на незаконосъобразния акт, действие или бездействие на орган/служител/ на НАП, по съответния ред, като отклонение от този принцип е въведено с нормата на чл.19, ал.2, изр.ІІ/второ/ от ЗНАП/респ. с чл.204, ал.2, ал.3 и ал.4 от АПК/. Правораздавателната власт на съда се лимитира от фактическите твърдения в исковата молба и от направените с нея искания, като принцип на исковото производство е диспозитивното начало – ищецът е този, който посочва предмета на спора и съответно очертава рамките му чрез наведените фактически обстоятелства, на които се основава исковата претенция. В случая, видно от пространната обстоятелствена част и от петитума на исковата молба, твърдяните като незаконосъобразни действия на служители на приходната агенция – такива от ТД на НАП – Пловдив и от Офис - Кърджали, с които от фактическа страна е обоснован предявения иск с правно основание чл.19, ал.1 от ЗНАП и чл.17, ал.6 от ДОПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и съответно настъпването на твърдяните неимуществени вреди, са предприетите от посочените сружители на НАП действия – съставяне и връчване на АУАН и издаване на наказателно постановление въз основа на него, т.е. образувано, проведено и завършено производство по ЗАНН, както и образувано ревизионно производство по ДОПК, срещу търговското дружество „Сема Строй” ЕООД, на което дружество, управител в този период е била ищцата Ф.Р.Ю. и което ревизионно производство е приключило с посочения по-горе Ревизионен акт №*** от *** год., издаден от посочените двама служители от ТД на НАП – Пловдив. Следователно, исковата претенция за присъждане на обезщетение се основава на претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни актове и действия на тези служители на Национална агенция по приходите, но по аргумент от нормата на чл.19, ал.2 от ЗНАП, едно от процесуалните условия за упражняване правото на иск за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на орган на НАП и съответно процесуална предпоставка за допустимост на иска е, същият да е предявен след като актът или действията са отменени, като незаконосъобразни. В случая, обаче, тази процесуална предпоставка категорично не е изпълнена, като съображенията за това са следните:

В случая, производство по обжалване пред съдебна или административната инстанция, което да е приключило с отмяната на съответният акт, като неправилен и незаконосъобразен, не е налице, т.е. в случая не е налице отменен по съответния ред незаконосъобразен акт, издаден при или по повод изпълнение на административна дейност. Както бе посочено и по-горе, издаденото срещу ищцата Ф.Р.Ю. наказателно постановление №*** от *** год. на директора на офис Кърджали при ТД на НАП – Пловдив,  не е било обжалвано от нея по съответния ред и е влязло в законна сила на датата 11.08.2016 год. По същия начин, издаденият от посочените двама служители на ТД на НАП – Пловдив Ревизионен акт №*** от *** год., с който РА са били установени допълнителни задължения по ДОО, ЗО, УПФ и данък по ЗДДФЛ, на представляваното от ищцата търговско дружество „Сема Строй” ЕООД, не е бил обжалван по задължителния административен ред, пред директора на Дирекция „ОДОП” - Пловдив и съответно, същият е влязъл в законна сила на 14.06.2017 година. Следователно, в случая не е изпълнено процесуалното условие по чл.19, ал.2 от ЗНАП/аналогично и по чл.204, ал.1 от АПК/ и респ., не е налице процесуалната предпоставка за допустимост на иска.

Следва да се добави, че не представляват фактически, а правни действия и образуването и извършването на данъчни проверки по реда на чл.110, ал.3 – ал.5 от ДОПК, както и образуването на данъчна ревизия по чл.122 от ДОПК или по чл.124а от ДОПК, като редът, по който се осъществява защитата срещу актовете и действията на служителите на НАП, извършващи проверките или ревизиите, също е предмет на специална нормативна уредба в ДОПК, чрез обжалване на актовете или действията им по административен и съдебен ред. Доколкото тези правни действия и актове не са били обжалвани и респ. не са били отменени като незаконосъобразни по предвидения за това в ДОПК процесуален ред, не са налице предпоставките за допустимост на иска, предвидени в чл.19, ал.2 от ЗНАП.

Законово регламентираната обусловеност на допустимостта на предявения иск с правно основание чл.19, ал.1 от ЗНАП и чл.17, ал.6 от ДОПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в хипотезата на претендирано обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразни актове и действия на служители на ТД на НАП – Пловдив и на Офис - Кърджали, с които в хода на образувано администпадвнонаказателно производство, а впосведтвие и ревизионно производство, от установена по надлежния ред незаконосъобразност на издадените актове и действия, води до извод, че в случая не е налице процесуалната предпоставка по чл.19, ал.2 от ЗНАП/респ. по чл.204, ал.1 от АПК/ за разглеждане и произнасяне по същество по исковата претенция на Ф.Р.Ю., за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъборазни актове и действия на посочените служители от ТД на НАП – Пловдив и от Офис – Кърджали. Предвид тези съображения, съдът в настоящия състав намира, че така предявеният иск се явява процесуално недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а исковата молба следва да бъде върната, съответно, образуваното въз основа на нея съдебно производство по делото – прекратено на това основание.

При този изход на спора по настоящото дело, по отношение претендираното с предявения отговор на исковата молба и в съдебно заседание, от процесуалния представител на ответника - гл.юрк.Р. Т., юрисконсултско възнаграждение, съдът намира това искане за основателно. Така, на ответника по иска следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер по 100 (сто) лева, на основание чл.144 от АПК, във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, като това е минималният, предвиден в Наредбата, размер и именно той следва да бъде присъден в полза на ответника.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.130 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л И :

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по административно дело №325/2019 год. по описа на Административен съд – Кърджали.

ОТМЕНЯ протоколно определение от 10.12.2019 год., постановено по административно дело №325/2019 год. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е даден ход на делото по същество.

 

 

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Ф.Р.Ю., с адрес ***, с ЕГН **********, иск срещу ответника - Национална агенция по приходите - София, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата в размер на 50000.00/петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, причинени й в периода от втората половина на 2016 год. до настоящия момент, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от втората половина на 2016 год. до окончателното й изплащане, изразяващи се в негативни психически изживявания, психически разстройства, несигурност, безпокойство и напрежение, причинени от действията на служители на ТД на НАП Пловдив и на Офис - Кърджали, довели до огромно възмущение, гняв, разочарование, непрекъснат стрес, безпокойство, тревоги, несигурност от изхода на спора, постоянно напрежение с психоемоционален стрес, усещане за безсилие със съпътстващите го обезсърчаване и пълно обезверяване в институциите - НАП, ТД на НАП - Пловдив и Офис - Кърджали, недоверие в работата на данъчните органи, хронично безсъние, нисък праг на търпимост и толерантност, тотално разстройство на работата и загуба на клиенти, инервация на нервите, влошено семейно положение, всички претърпени в резултат на поведението на контролните органи на ТД на НАП -  Плровдив и на Офис – Кърджали.

         ВРЪЩА исковата молба, подадена от Ф.Р.Ю., с адрес ***, с ЕГН **********, срещу Национална агенция по приходите - София, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата в размер на 50000.00/петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, причинени й в периода от втората половина на 2016 год. до настоящия момент, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от втората половина на 2016 год. до окончателното й изплащане.

 

 

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №325 по описа за 2019 год. на Административен съд - Кърджали.

 

 

 

 

ОСЪЖДА Ф.Р.Ю., с адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите - София, сумата в размер на 100.00/сто/ лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

ПРЕПИС от настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото, както и на Окръжна прокуратура – Кърджали.

 

 

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, чрез Административен съд – Кърджали, в 7/седем/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                     С Ъ Д И Я :