№ 2154
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110130151 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от ЗАД „..................“
ЕИК .......... против „ДЗИ ..........“ АД ЕИК ...................., с предявен иск с правно
основание чл. 411 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 1463,99 лв., представляваща остатък от
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по полица №................ със
срок на застрахователното покритие от 08.06.2021 г. до 07.06.2022 г., ведно със законна
лихва за периода от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” по
полица №................ е заплатил на застрахования сума в размер на 7475,15 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение, за вреди по л.а. „............ с рег.№ ..........
вследствие на ПТП, настъпило в гр.Пл.............. на 09.11.2021 г. около 11.57 ч., по вина
на водача на л.а."........." рег.№..........., чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответното дружество. Ищецът изпратил регресна покана до ответника за
възстановяване на сумата, но последният заплатил сумата в размер на 6001,15 лв.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП. Не оспорва съществуването на валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП по договор за имуществена
1
застраховка, по която признава извършеното плащане на застрахователно обезщетение
в размер на 7475,15 лв. за ремонт на процесния лек автомобил. не оспорва механизма
на ПТП, за което вина носи застрахования при ответното дружество водач. Оспорва
застрахованият при ищцовото дружество автомобил „............ рег.№.............. да е бил в
гаранционния срок на експлоатация, което да е обусловило необходимостта от
отремонтиране в официалния сервиз на марката автомобили. Поддържа, че същият е с
дата на първоначална регистрация над 4 години преди датата на ПТП. Оспорва като
завишена средната пазарна стойност на сервизен час. Оспорва като превишени
начислените от ищеца ликвидационни разноски. Моли съда да отхвърли исковите
претенции и да му присъди разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателност на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено
застраховане и вследствие виновно и противоправно поведение на водача на
застрахованото при ответника по застраховка гражданска отговорност МПС, е
настъпило конкретното събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже наведените
правоизключващи обстоятелства, както и плащане.
Между страните не се спори, че на 09.11.2021 г. около 11.57 ч. в гр. Пл.............. е
реализирано ПТП с участието на л.а. „............ с рег.№ ................ и л.а."........." рег.
№..........., към датата на което по отношение на л.а. „............ с рег.№ ................ е била
валидна имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото дружество. По делото липсва
спор, че към 09.11.2021 г. гражданската отговорност на водача на л.а."........." рег.
№........... е била застрахована при ответното дружество, както и че ищецът е обезщетил
застрахования при него собственик на л л.а. „............ с рег.№ ................ за
реализираната щета по автомобила със застрахователно обезщетение в размер на
7450,14 лв. Не се спори между страните и изрично се признава от ищеца в исковата
молба, че след отправена регресна покана до ответното дружество е последвало
частично плащане в размер на 6001,15 лв.
За посочените безспорни между страните обстоятелства по делото са представени
и писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП (л. 9), полица за
имуществена застраховка „Каско“ (л. 5-8), преводно нареждане за кредитен превод (л.
21) към дружеството, предоставило сервиз по щетата – „Б..........“ ООД.
По отношение механизма на ПТП, въз основа на констативния протокол за ПТП и
2
на кредитираното от съда заключение на съдебноавтотехническата експертиза,
неоспорено от страните, се установява, че на 09.11.2021 г. около 11.57 ч. в
гр.Пл.............., на ул. „СВ.св. ...“ л.а. „............ с рег.№ ................ е претърпял ПТП,
настъпило по вина на водача на л.а."........." рег.№............ Вещото лице посочва, че към
датата на ПТП л.а. „............ с рег.№ ................ е бил на около 4 години след пускане в
експлоатация. Въз основа на заключението на САТЕ се установява, че в резултат на
ПТП са настъпили увреждания по имуществено застрахования при ищеца л.а. „............,
изразяващи се в отразените щети в описа, изготвен от представители на ищеца в
качеството му на застраховател.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а
съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната
стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е.
по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан
от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /така
решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение №
52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т.
д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1 069/2010 г. на
ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др./.
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди,
но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка "Каско"
/плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и
не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат
съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнал
регресният дълг.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация
преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката
(официален фирмен сервиз) – следващото се застрахователно обезщетение е това, за
стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и
която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при
липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил
пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в
официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база
3
средната пазарна цена, тоест - изхожда се от възстановителната стойност на
имуществото (в този смисъл и формираната по реда на съдебна практика).
Установява се, че автомобилът е произведен през 2017 г., а процесното събитие е
реализирано през 2021 г. От страна на ищеца с исковата молба не са заявени твърдения
автомобилът да е бил гаранционен или от момента на първата регистрация до момента
на настъпване на събитието да е изтекъл срок по-кратък от три години.
В случая размерът на парична сума, до която се простира отговорността на
застрахователя по "Гражданска отговорност", следва да се определи при съобразяване
средните пазарни цени към деня на увреждането, тъй като това би било достатъчно за
пълното репариране на вредите. Несъмнено, при пазарна икономика със свободна
конкуренция между множество стопански субекти е обичайно да се предлагат и по-
високи цени за ремонт на МПС (особено в оторизирани за марката автосервизи), но
тези по-високи цени не следва да се вземат предвид при определяне на задължението
на застрахователя по реда на чл. 411 КЗ, ако, от една страна, заплащането на средната
пазарна цена е достатъчно за пълното отстраняване на вредите, а от друга страна -
отремонтирането на застрахованото имущество в официален за марката сервиз се
дължи единствено по силата на уговорка между страните по договора за имуществена
застраховка, без да произтича като задължение по нормативен път за застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност".
На фона на горното съдът намира, че по делото не е установено автомобилът да е
бил гаранционен, съответно да е пуснат в експлоатация в срок до 3 години от
настъпване на застрахователното събитие, поради което и клаузата, обективирана в
специалните условия към застрахователния договор за застраховка "Каско" №...............
предвиждаща отстраняване на частични щети по избор на застрахования в оторизиран
сервиз, обвързва само страните по договора. От същата за задължения по регресната
претенция застраховател няма как да възникне допълнителна отговорност за разликата
над средната пазарна стойност на щетите към момента на причиняване на увредата,
която е и нормативно установената граница за размера на регресното вземане. В случая
размерът на действителните вреди по средни пазарни цени съгласно заключението на
САТЕ възлиза на сумата от 6806,39 лева, за която сума е възникнало регресно вземане
в полза на ищеца. От ответника е заплатена сумата в размер на 6001,15 лв., поради
което и за сумата в размер на 805,24 лв. искът се явява основателен и следва да бъде
уважен, а за разликата до предявения размер- да бъде отхвърлен. От друга страна,
съдът намира, че претендираните ликвидационни разноски в размер от 25 лв. са в
обичаен размер, поради което и същите следва да се включат към общия размер на
обезщетението. С оглед на изложеното процесният регресен иск следва да се уважи за
сумата от 830,24 лв., като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
1463,99 лв. Като законна последица следва да се присъди върху уважената главница и
4
законната лихва от дата на подаване на исковата молба - 07.06.2022 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция право на разноски възниква
и за двете страни.
Ищецът е представил доказателства за сторени разноски в общ размер от 657,54
лв. за платена държавна такса, депозит за съдебноавтотехническа експертиза и
адвокатско възнаграждение. От тях, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, му се следват
372,91 лв. съобразно уважената част от иска.
Ответникът е направил разноски в общ размер от 300 лв., от които 200 лв. депозит
за съдебноавтотехническа експертиза и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минимален размер. От тях, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва
да му се присъди сумата в размер на 129,87 лв. съобразно отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ вр. чл.45 ЗЗД „ДЗИ ..........“ АД ЕИК
.................... с адрес гр............, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „..................“ ЕИК .......... със
съдебен адрес гр........... септември“ №51, ет.2, сумата от 830,24 лева, представляваща
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №0300-21-777-
509950 за вредите, причинени на л.а. „............ с рег.№ .............. при ПТП в гр.
Пл.............., настъпило на 09.11.2021 г. в резултат на виновно противоправно поведение
на водач със застрахована гражданска отговорност при „ДЗИ ..........“ АД, ведно със
законната лихва върху тази сума от 07.06.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 830,24 лева до предявения размер от
1463,99 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ДЗИ ..........“ АД ЕИК ...................., ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „..................“ ЕИК .......... сумата от 372,91 лева, представляваща
разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.8 ГПК ЗАД „..................“ ЕИК ..........
ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ ..........“ АД ЕИК ...................., сумата от 129,87 лева,
представляваща разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6