Р Е Ш Е Н И Е
№ 1992
град Пловдив, 13.11.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа
докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД №1728 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано е по касационна жалба, предявена
от „Вагос“ ЕООД, ЕИК *********, чрез
адвокат Н.А., срещу Решение № 966 от 01.06.2023 г., постановено по а.н.д № 2111
по описа за 2023 г., на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление
№ 688339 – F645094 от 26.01.2023 г. на директор на дирекция „Обслужване“ при
Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив, с което
за нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за данък добавена стойност
на Вагос“ ЕООД на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък добавена
стойност, е наложена „имуществена санкция“ в размер от 700 лева.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че процесното деяние не
разкрива белезите на „маловажен случай“. Съдът не е съобразил обстоятелствата,
че лицата обективно нямат възможност да подават отделно СД или отчетни
регистри. Излагат се съображения за неизпълнение на разпоредбите на чл.40 от ЗАНН довели до ограничаване на правото на защита. Претендира се отмяна на
обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Иска се присъждане на съдебни разноски за първата инстанция.
Ответникът по касационната жалба – Директор на дирекция
„Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, не
изпраща представител.
С отговора на
касационната жалба се оспорва същата, претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение
същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е неоснователна.
Районният съд бил сезиран с жалба предявена от
касатора срещу наказателно постановление № 688339 – F645094 от 26.01.2023 г. на
директор на дирекция „Обслужване“ при Териториална дирекция на Националната
агенция по приходите. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
При извършена служебна проверка на 15.12.2021 г. в ТД
на НАП - Пловдив било установено, че „Вагос“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС
лице, не е спазило установения от закона срок за подаване на справка –
декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС
в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период 01.11.2021г. – 30.11.2021 г. до 14.12.20201г.
включително. Справката - декларация не е била подадена към момента на съставяне
на АУАН.
Описаната в АУАН фактическа обстановка била възприета
изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение по чл. 125, ал. 5 ЗДДС, наложил на нарушителя имуществена
санкция в размер на 700 лева. При определяне размера на санкцията са взети
предвид обстоятелствата, че СД не е подадена, а задълженото лице системно не
изпълнява задължения по ЗДДС, с оглед влязло в сила на 14.11.2022 г. НП № № 609655 – F630473 от 05.21.2022 г.
Относно възраженията за процесуални нарушения съдът намира, че такива не са допуснати. АУАН е съставен на 09.03.2022 г. неприсъствено в хипотезата на чл. 40, ал. 2, пр. първо от ЗАНН – "когато нарушителят е известен, но не може да се намери", след което е надлежно предявен на представляващ дружеството на 16.01.2023 г, а НП е издадено на 26.01.2023 г. Съгласно представените по делото известия за доставяне, изпратени до адреса на дружеството, е видно, че на разписките е отразено от пощенския оператор "непотърсена". Представени са множеството протоколи за посещение на адреса на дружеството за връчване на АУАН, от които е видно, че дружеството не може да бъде намерено на посочения адрес. При тази фактология се налага извод, че при съставянето и предявяването на АУАН, и при издаването на НП не е допуснато никакво процесуално нарушение, още по-малко такова, което да е ограничило или по какъвто и да е начин осеутило правото на защита на санкционираното дружество.
По преписката е налично изрично разпореждане на
директор дирекция „Обслужване“, с което е спрял производството считано от
28.07.2022 г. Спирането като действие има за правна последица спиране да тече
срока за издаване на наказателно постановление, съобразно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
С фактическото действие на връчване на акта за
установяване на административно нарушение е възобновено и производството по
налагане на административното наказание, което в случая е станало на 16.01.2023
г. При надлежно извършеното спиране на производството, извършено от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия, срокът за издаване на наказателното
постановление се удължава и така издаденото наказателно постановление се явява
законосъобразно, макар и издадено след 6-месечния срок.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно наказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42
и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН
и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка районният
съд приел, че нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от
субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът изложили
мотиви относно липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като
„маловажен случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на
наложеното наказание.
Фактическите констатации се подкрепят от събраните
доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка,
районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
При анализ на съдържанието на санкционната разпоредба
на чл.179, ал.1 от ЗДДС, съпоставена с отделните задължения на регистрирания по
ДДС субект-търговец, следва да се направи извод за това, че както неподаването
на справка-декларация по ДДС, така и неподаването на отчетните регистри по
чл.124 от ЗДДС, съставляват отделни административни нарушения, за всяко от
които е приложима санкцията по чл.179, ал.1 от ЗДДС. Това е така, защото всяко
от задълженията – за подаване на справка - декларация /по чл.125, ал.1 от ЗДДС/
и за подаване на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС /по чл.125, ал.3 от ЗДДС/
са отделни такива на задължения субект, относими към декларирането и съответно
към отчитането му, както впрочем е озаглавена и главата, в която се намират
посочените разпоредби на ЗДДС. В случая настоящата инстанция, следва да се
изхожда именно от хипотезата на санкционната разпоредба на чл.179 от ЗДДС,
която отграничава ясно две отделни изпълнителни деяния – както неподаването на
справка -декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, така и неподаването на отчетни
регистри по чл.124 от ЗДДС, съответно неподаването им в срок. Изискването да се
подават заедно, предвидено в нормата на чл.125, ал.3 от ЗДДС, произтича от
самия характер на отчетните регистри, въз основа на които именно, съгласно
чл.125, ал.1 от ЗДДС, се съставя и справката - декларация. Точно заради това са
предвидени и две отделни хипотези на нарушения при неподаване, на който и да
било от двата документа, респективно неподаването им в срок. Ето защо и
санкциониране на нарушителя за всяко от посочените в разпоредбата на чл.179 от ЗДДС отделни хипотези на нарушения не е недопустимо и е в съответствие с
нормата на чл.18 от ЗАНН. Отделно, не се установява и нарушение на правилото
„не два пъти за едно и също нещо“, като жалбоподателят не е и ангажирал
доказателства друго наказателно постановление по отношение на същото нарушение
да е влязло в законна сила. При
извършване на преценката относно спазване на принципа на пропорционалност,
който иначе, съгласно практиката на СЕС е задължителен за държавите – членки,
както относно определянето на състава на нарушението, така и относно тежестта
на санкциите, се вземат предвид най-общо „елементите, които могат да бъдат
отчитани при определянето на глобата“ /решение от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ
2001, С-501/14, EU: C: 2016: 777, т. 41, решение от 22 март 2017 г. по
обединени дела С-497/15 и С-498/15, Euro T., т. 43/, като строгостта на
санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях
нарушения /решение от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ -2001, С 501/14, EU: C: 2016:
777, т. 40 и решение по обединени дела С-497/15 и С-498/15, т. 42/. Спазването
на принципа за пропорционалност се осъществява именно чрез преценката по чл.28
от ЗАНН. Принципът на пропорционалност е относим категорично и към формалните
нарушения, извършени чрез действие или бездействие. В случая на конкретното
нарушение, с оглед на обстоятелствата, при които то е извършено, не може да се
обоснове извод, че същото е с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайните случаи на нарушение от този вид. За маловажен случай на
административно нарушение може да се приеме това административно нарушение,
което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).
В конкретиката на настоящия казус не са налице
обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Фактът, че
нарушението е първо не е достатъчен, за да се обоснове неговата маловажност.
Такова обстоятелство не може да бъде и липсата на дейност на задълженото лице.
В случая задължението за спазване на данъчна дисциплина е изпълнено едва след
покана от данъчната администрация и ясно указание, че на дружеството ще бъде
съставен АУАН. Това поведение не разкрива непредубедени действия за привеждане
на дължимото поведение с установения ред на държавно управление, а стремеж за
избягване на следващата се административнонаказателна отговорност, което по
същество не сочи на обстоятелство, отличаващо деянието от обикновените случаи
на нарушения от съответния вид. Нарушението засяга особено важни обществени
отношения, за които се дължи защита, дори когато няма данък за внасяне или
възстановяване. В този аспект липсата на вредоносен резултат също не откроява
нарушението от обикновените случаи на нарушения от съответния вид, тъй като се
дължи на типично фактическо въздържане от дължими действия, за чиято
съставомерност законът не поставя изискване за настъпване на вреда. При липсата
на смекчаващи обстоятелства, които да откроят случая като маловажен, не може да
бъде приложена хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
Следва също да се има предвид, че нарушената законова
разпоредба е предназначена да осигури нормално функциониране на обществените
отношения, свързани с данъчната отчетност, поради което поначало тяхното
нарушаване представлява деяние с по-сериозна степен на обществена опасност в
сравнение с други състави на административни нарушения. Търговските дружества
поради това и като осъществяват тази дейност по занятие и са регистрирани по
ЗДДС, следва да организират дейността си по такъв начин, че да изпълняват точно
и своевременно завишените законови изисквания към дейността си, предвид
специалната данъчна регистрация. Своевременното деклариране на данните по ЗДДС,
в това число и при нулеви стойности, е от значение за определяне на
задълженията, както на деклариращия, така и на негови контрагенти, като ЗДДС е
с повишени изисквания към отчетността на дейността.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Предвид изхода на делото на ответника следва да се
присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./ и с оглед
фактическата и правна сложност на спора, настоящият състав намира за
справедливо да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХXI състав,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 966 от 01.06.2023 г., постановено по а.н.д № 2111 по описа за
2023 г., на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА „Вагос“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
Националната агенция по приходите сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: