Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово,
18.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на двадесет и
шести юни две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1655 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД и чл. 441 от ГПК.
Ищците Г.Н.Г. с ЕГН **********, С.Г.Г. с
ЕГН ********** и Ц.Г.Т. с ЕГН ********** - всички със съдебен адрес: ***
твърдят, че с влязло в законна сила решение по гр. дело № 843/2016 г. по описа
на КрлРС било признато за установено по отношение на ответника „С.Г.Г.“ ООД, че
ищците не му дължат сумите по изпълнителен лист издаден от Районен съд Карлово
по ЧГрД № 630/2013 г., както следва: главница в размер на 169.51 лева и лихва в
размер на 50.29 лева за периода от време от 29.03.2010 г. до 12.02.2013 г.,
както и направените разноски по това дело в размер на 169.00 лева. Първият
ответник образувал изпълнително дело № 223/..г. при Ч.К.П. *** (втория
ответник) за сумата от 1002.58 лева, в която били включени посочените по горе
суми, както и направени разноски по изпълнителното дело – 288 лева, такси по
Тарифата към ЗЧСИ в размер на 268.32 лева. За събиране на горните суми бил
наложен запор върху пенсията на ищеца Г.Н.Г. и била удържана сумата в размер на
1 328.19 лева през периода от 01.08.2016 г. до 31.08.2017 г. включително.
Това било посочено в удостоверение изходящ № 3039-15-9 от 06.10.2017 г. на НОИ
ТП-П.. В хода на разглеждане на гр. дело № 843/2016 г. по описа на КрлРС, с
определение № 349 от 28.04.2017 г. било допуснато обезпечение на иска, предявен
от ищците срещу „С.Г.Г..чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело №
223/..г. по описа на Ч.К.П. Препис от определението бил изпратен служебно на
ответника Ч.К.П. и бил занесен лично от първия ищец. Въпреки това, вместо да
спре изпълнението, ЧСИ продължил да прави удръжки до 31.08.2017 г. С действията
си ответниците причинили на ищците вреда в размер на сумата от 1328.19 лева,
която била неправилно удържана от пенсията на ищеца Г.Г.. Процесната сума била
удържана от пенсията на първия ищец - Г.Н.Г. от страна Ч.К.П. след като
изпълнението било насочено срещу тримата ищци, които били солидарни длъжници по
силата на закона (ЗН). Още повече, силата на решението по гр.д. № 843/2016г на PC Карлово се отнасяло
за тримата ищци и им давало правомощия да си търсят правата по съответния ред,
т.е. да предявят настоящия иск. Ответниците им причинили вреда в размер на
претендираната сума от 1328.19 лева и за тях възниквал правния интерес да
предявят правата си по съдебен пред, предвид факта, че първият ответник не е
следвало да образува изпълнително производство по гр.д.№ 630/2013г. ,за
претендираните суми – главница в размер на 169.51 лева и лихва в размер на
50.29 лева за периода от време от 29.03.2010 г. до 12.02.2013 г., както и
направените разноски по него в размер на 169.00 лева- общо 388,80 лева, поради
изтекла погасителна давност, а вторият ответник не е спрял удържането от
пенсията на първия ищец - Г.Г. след издаване на обезпечителната заповед за
спиране на изпълнението и е продължи удържането до 31.08.2017 г. в размер на
939.39 лева, т.е. двете суми образуват исковата претенция, ведно със законната
лихва, считано от деня на подаване на исковата молба до пълното изплащане на
претендираната сума.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
осъди ответниците да му заплатят както следва:
Да осъди ответника „С.Г.Г.“ ООД, ЕИК .. със
седалище и адрес на управление:***, законен представител: С.И.Ц. да им заплати
сумата от 388.80 лева, представляваща платена от ищците сума на отпаднало
основание – по изпълнително дело № № 223/..г. по описа на Ч.К.П. ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска – 25.10.2017 г. до
окончателното плащане;
Да осъди ответника Ч.К.П. да му заплати
сумата 939.39 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
от процесуално незаконосъобразно изпълнение, ведно със законната лихва, считано
от предявяване на иска – 25.10.2017 г. до окончателното плащане;
Претендират за разноските по делото.
Ответникът „С.Г.Г.“ ООД, ЕИК .., счита иска
за недопустим, оспорва го като неоснователен. Твърди се, че срещу Д.Д. Г. било образувано заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК. След влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.
410 от ГПК бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано
изпълнително дело № 2014.0400223, при Ч.К.П. peг. № .. Съгласно разпоредбите на
чл. 414 от ГПК, преди да бъде издаден изпълнителен лист, длъжникът можел да
възрази писмено срещу заповедта за изпълнение - право, което не било упражнено
в законоустановения срок. Г-жа Г. също така имала възможност да възрази в
едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, ако е била лишена от
възможност да оспори вземането, съгласно чл. 423 ГПК. Не можело да се иска
установяването на факти, за които вече има влязъл в сила осъдителен диспозитив,
а именно - заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист, въз основа на
нея, поради това, счита твърденията, посочени в исковата молба за
неоснователни. В конкретния случай фактите и обстоятелствата, на които се
позовавал ищецът в исковата си молба, били преклудирани със силата на пресъдено
нещо. Оспорването от ищците, основало па факти и обстоятелства, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането, следвало да се извърши с
възражението по чл. 414 ГПК. Сочи съдебна практика. Законът е изброил правните
способи на защита на длъжника срещу незаконосъобразно изпълнение, така както
същите систематично и последователно били изброени в нормите на чл. 414, чл.
419. чл. 423, чл. 424 ГПК, и чрез които той можел да се защити в рамките на
проведеното срещу него заповедно производство. Пропускът на длъжника да
депозира възражение срещу заповедта в срока по чл. 414 ГПК, било възражение,
което се намира извън предметните предели на така предявения иск. Процесуалното
бездействие на длъжника да депозира възражение по реда на чл. 423 ГПК не можело
да компенсира процесуалната невъзможност подобни възражения да бъдат включени в
иск с това правно основание, В тази насока била и константната практика на ВКС,
посочена в отговора. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме
иска за допустим, оспорва го като неоснователен, доколкото липсва правен
интерес от водене на процесното дело срещу С.Г.Г.ООД, тъй като с договор за
цесия от дата 31.01.2014г. вземането е било цедирано от С.Г.Г.ООД на С.Г.Ги
Г.ООД, съгласно договора за цесия. За осъществяване правните последици на
договора за цесия било достатъчно постигането на съгласие между цедента и
цесионера, че със сключването му вземането преминава от цедента в патримониума
на цесионера. Към момента на изплащане на сумите, ответникът е бил различен от
този, на когото същите са били изплатени, поради сключения договор за цесия от
дата 31.01...г., т.е. липсва валидно правно основание за предявяване па
исковата претенция.
МОЛИ съда да прекрати производството поради
недопустимост на иска, а при условията на евентуалност – да го отхвърли като
неоснователен. Претендира за разноските по делото. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Ответникът Ч.К.П. *** действие – Окръжен
съд Пловдив, с адрес град П., ул. Й.Г. №.оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че изп. дело № 2014.0400223 по описа на Ч.К.П. било образувано по молба
с вх. № 3397/18.01...г. на взискателя С.Г.Г.ООД срещу длъжника Д.Д. Г. с ЕГН
********** с постоянен настоящ адрес *** ..
Взискателят претендирал събиране на сумите, посочени в приложения
Изпълнителен лист, издаден на 20.06.2013 г. от Районен съд Карлово на основание
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 630/2013 г. на Районен съд
Карлово, както и разноските в изпълнителното производство. Съдебният изпълнител
изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение с изх.№ 7092/05.02...г.
чрез БП с писмо с обратна разписка, която била върната с отбелязване, че
пратката не е потърсена от получателя. Поради липса на връчване, на 15.01.2015
г. била изпратена от съдебния изпълнител до длъжника нова покана за доброволно
изпълнение с изх. № ..г. Видно от отбелязването на Б.П. ЕАД, отново пратката не
била потърсена от получателя. На длъжника била изпратена трета покана за
доброволно изпълнение с изх.№ 30463/03.06.2015 . по куриер, която отново била
върната с отбелязване, че по данни на роднина, лицето живее в чужбина. В хода
на изпълнителното производство съдебният изпълнител направил актуална справка
ГРАО — НБДН“ и установил, че длъжникът Д.Д. Г. е починала. Постъпила молба с
вх. № ..г. от взискателя да се извърши справка за наследници на длъжника и ако
има такива, да бъдат конституирани на мястото на длъжника. На основание чл. 429,
ал.2 от ГПК Ч.К.П. конституирал наследниците на починалия длъжник Д.Д. Г. –
ищците в настоящия процес, като изпратил покани за доброволно изпълнение на
всеки от тях. Г.Н.Г. получил лично покана за доброволно изпълнение с изх.№
46401/11.07.2016 г., като след направена справка в НОИ му бил наложен запор
върху получаваната от пенсия. С постъпващите суми от наложения запор върху
пенсията започнало погасването на дълга на длъжника. С оглед постъпило
удостоверение по чл. 191 от ДОПК с вх.№ 53393/08.10.2016 г. и на осн. чл. 458 ГПК, към дълга на същия длъжник са присъединени за събиране публичните му
задължения в размер на 467.73 лева. Вземанията на Д. били с привилегия по чл.
136 от ЗЗД. Размерът на удръжката от пенсията на длъжника Г.Н.Г. бил променян
от НОИ в съответствие с промените на минималната работна заплата и съобразен
със законовите разпоредби. Постъпващите суми били разпределяни от съдебния
изпълнител съгласно привилегиите в чл. 136 от ЗЗД, като видно от изготвените
протоколи за разпределение били погасявани задълженията на длъжника Г.Н.Г.
както следва: общо 360.30 лева на взискателя С.Г.Г.ООД за платени такси и
разноски по ТТРЗЧСИ, както и приети разноски в изпълнителното производство с
привилегия по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД, които били преведени от Ч.К.П. на
взискателя в периода от 15.08.2016 г. до 17.01.2017 г. Вземането на взискателя
за главница, лихви и разноски, посочени в Изпълнителния лист, не било
погасявано от постъпилите суми от запора на пенсията: общо 326.10 лева на
Ч.К.П. за дължими такси и разноски по ТТРЗЧСИ с привилегия по чл. 136, ал.1,
т.1 от ЗЗД, които са преведени от специалната сметка на ЧСИ в сметката за такси
и разноски в периода от 15.08.2016 г, до 17.05.2017 г.; общо 371.60 лева на Д.
чрез ТД НАП П. за дължими от длъжника Г.Н.Г. публични вземания с привилегия по
чл. 136, ал.1, т.6 от ЗЗД, които били преведени от Ч.К.П. на присъединения по
закон взискател Д. чрез ТД НАП П. в периода от 17.01.2017 г. до 17.05.2017 г.
Постъпилите в периода от 09.06.2017 г. до 10.08.2017 г. от запора на пенсията
суми в общ размер 270.19 лева не били разпределяни от съдебния изпълнител и
подлежали на възстановяване поради причина, посочена по-долу. На длъжника
С.Г.Г. била изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 46441/11.07.2016
г. Видно от отбелязването на БП на писмото с обратна разписка, пратката не била
потърсена от получателя. Поради липсата на връчване, на същия длъжник била
изпратена нова покана за доброволно изпълнение с изх.№ 64990/11.10.2016 г.,
която била получена от бащата на длъжницата на 19.10.2016 г. и се считала за
редовно връчена. Длъжникът С.Г.Г. не плащала никакви суми за погасяване на
дълга по изпълнителното дело. На длъжника Ц.Г.Т. била изпратена Покана за
доброволно изпълнение с изх.№ 46443/11.07.2016 г. Видно от отбелязването на БП
на писмото с обратна разписка, ПДИ била получена от бабата на длъжницата на
..г. и била редовно връчена. Длъжникът Ц.Г.Т. не плащала никакви суми за
погасяване на дълга по изпълнителното дело. На 02.06.2017 г. в кантората на
Ч.К.П. постъпило писмо с вх. № 34955/02.06.2017 г. от Районен съд Карлово, към
което било приложено Определение № 349/28.04.2017г. на PC Карлово, постановено
по гр.д. № 843/2016 г. и съгласно което било допуснато обезпечение на
предавания иск чрез спиране на принудителното изпълнение по изп. дело №
2014.0400223 по описа на Ч.К.П. Никоя от страните - взискател или длъжници, не
представила на съдебния изпълнител в периода от 28.04.2017 г. до 02.06.2017 г.
(а и до момента) обезпечителната заповед относно допуснатото от съда обезпечение.
Въпреки това, на основание чл. 432 от ГПК с постановление от 05.06.2017г.
Ч.К.П. спрял принудителното изпълнение по изп. дело № 2014.0400223. ЧСИ
изпратил уведомления до страните за спиране на изпълнителното производство,
които били получени от лицата и били редовно връчени. Съгласно установената
съдебна практика постъпилите след спиране на изпълнителното дело 3 броя удръжки
от пенсията на Г.Н.Г. в общ размер на 270.19 лева, НЕ били разпределяни от
съдебния изпълнител и се съхранявали в специалната сметка на ЧСИ до
окончателното решаване на спора от съда. Едва с изменението на ГПК от
27.10.2017 била създадена нова ал.2 на чл. 432, в която изрично било уредено,
че за времето на спиране на изпълнителното производство не се правят удръжки
върху пенсията. Наличната сума от 270.19 лева, представляваща 3-те вноски
(постъпили след спиране на изпълнителното дело) на дата 09.06.2017 г. - 85.50
лева, на дата 11.07.2017 г. - 85.80 лева и на 10.08.2017 г. - 98.59 лева, били
предвидени за възстановяване след предоставяне на банкова сметка *** Г.Н.Г. и с
оглед прекратяването на изпълнителното производство. На 16.11.2017 г. в
кантората на Ч.К.П. била регистрирана молба с вх.№ 93781/16.11.2017 г. от
взискателя С.Г.Г.ООД, ведно с приложени Решение от 07.07.2017 г. по ЧГД №
843/2016 г. на Карловски Районен съд и Определение от 15.09.2017 г. по ЧГД №
843/2016 г. на Карловски Районен съд, с искане за прекратяване на
изпълнителното производство срещу длъжниците поради постановените съдебни
актове. С оглед редовността на представените писмени доказателства и на
основание чл. 433, ал.1, т.7 от ГПК, Ч.К.П. незабавно издал постановление за
прекратяване на изпълнителното производство с изх. № 106479/16.11.2017г.
Съобщенията за прекратяване били изпратени за връчване на страните. С оглед
изпълнение на служебните задължения и видно от писмените доказателства по
изпълнителното дело, Ч.К.П. предприемал добросъвестно и своевременно
съответните действия както за изпълнение на Заповедта за изпълнение по чл. 410
от ГПК и издадения въз основа на нея Изпълнителен лист от 20.06.2013 г. относно
събирането на дълга и на присъединените публични вземания, така и за спиране и
за прекратяване на изпълнителното производство след представяне на
доказателства за законни основания на това. Изпълнителните действия са
извършени от Ч.К.П. съгласно действащите законови разпоредби и по никакъв начин
не са основания за завеждане на тези искове. Действията на Ч.К.П. по
изпълнителното дело НЕ били обжалвани по реда на чл. 435 и сл. от ГПК пред
Окръжен съд Пловдив, нито от починалата длъжница Д.Д. Г., нито от впоследствие
конституираните като длъжници наследници - Г.Н.Г., С.Г.Г. и Ц.Г.Т.. Със своите
действия съдебният изпълнител не нарушил процедурата на ГПК по събиране на
вземането, а действал на основание издаден и валиден изпълнителен лист до
влизане в сила на Решение от 07.07.2017г. по ЧГД № 843/2016 г. на Карловски
Районен съд. Също така следвало да се отбележи, че не било в правомощията на
съдебния изпълнител да се произнася относно давността за събиране на
присъдените суми — това било в прерогативите на съда. С оглед на гореизложеното
и на писмените доказателства по изпълнителното дело, оспорва предявената
претенция и счита за неоснователен иска на ищеца Г.Н.Г. за осъждане на Ч.К.П.
да му заплати (възстанови) суми, събрани от запор на пенсията в хода на
изпълнителното производство, за които ясно било посочено на какво основание, на
кого и на коя дата събраните суми са разпределени и преведени от съдебния
изпълнител в изпълнение на служебните му задължения. Таксите и разноските,
начислени по ТТРЗЧСИ и събрани в хода на изпълнителното производство, били
законовоопределени и дължими за извършените изпълнителни действия по искане на
взискателя. При обезсилване или отмяна на акта, въз основа на който е издаден изпълнителния
лист, събраните такси и разноски не следвало да се търсят за възстановяване от
съдебния изпълнител, а от взискателя по общия исков ред. Абсолютно
неоснователен бил иска на С.Г.Г. за осъждане на Ч.К.П. да й заплати суми,
събрани от запор на пенсията на другия длъжник Г.Н.Г., при условие, че
длъжницата С.Г.Г. НЕ плащала нито лев за погасяване на дълга. Абсолютно
неоснователен бил иска на Ц.Г.Т. за осъждане на Ч.К.П. да й заплати суми,
събрани от запор на пенсията на другия длъжник Г.Н.Г., при условие, че
длъжницата Ц.Г.Т. НЕ плащала нито лев за погасяване на дълга.
МОЛИ съда да отхвърли исковете като
неоснователни. Претендира за разноските по делото.
Претендира за разноските по делото, както
следва: 300 лева - по иска на Г.Н.Г. срещу Ч.К.П. 300 лева - по иска на С. Г.
Г. срещу Ч.К.П. 300 лева - по иска на Ц.Г.Т. срещу Ч.К.П. В случай, че му бъдат
присъдени разноските по делото, предоставя банкова сметка *** Ч.К.П. по която
да бъдат преведени:
IBAN: ***АРИЯ
Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
От събраните по делото доказателства,
отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че в КрлРС е било образувано
ЧГрД № 630/2013 г., по което е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на член 410 срещу длъжника Д.Д. Г., с която е разпоредено да
заплати на кредитора - „С.Г.Г..– ответник в настоящия процес, както следва:
169.51 лева – главница, 50.29 лева лихва за забава за периода от 29.03.2010 г.
до 12.02.2013 г. и 169.00 лева – разноски по заповедното производство. Не се
спори, че заповедта е влязла в законна сила и въз основа на нея е бил издаден
изпълнителен лист от 20.06.2013 г. са посочените в заповедта суми. С молба вх.
№ 03397 от 18.01...г. кредиторът е поискал образувано на изпълнително
производство срещу длъжника по заповедното производство, представил е издадения
изпълнителен лист и въз основа на това, вторият ответник образувал пред себе си
изпълнително дело № 223/..г. На
05.02...г. била изпратена покана за доброволно изпълнение по изп. дело №
223/..г. на Ч.К.П. която е върната невръчена. Невръчени са върнати и
последващите покани за доброволно изпълнение до длъжника Д.Д. Г. от 15.01.2015
г. и 03.06.2015 г. На 04.02.2016 г. е подадена молба от взискателя за
пристъпване към принудително изпълнение чрез опис на движимо и недвижимо
имущество на длъжника. На 04.04.2016 г. е изпратена нова ПДИ до длъжника, която
е върната в цялост, с отбелязване, че длъжникът е починал. На 18.05.2016 г.
съдия-изпълнителят е изготвил справка в НБД „Население“, от която установил, че
длъжницата Д. Г. е починала, в справката са посочени и лицата от роднинския
грък на починалия длъжник. На 11.07.2016 г. била изпратена покана за доброволно
изпълнение по до наследниците на Д.Д. Г., а именно - Г.Н.Г. (получена на
26.07.2016 г. с известие за доставяне на л. 73 от изп. дело), С.Г.Г. (получена
на 19.10.2019 г. с известие за доставяне на л. 102 от изп. дело) и Ц.Г.Т.
(получена на 16.07.2016г. с известие за доставяне на л. 67 от изп.дело). В
поканите е посочено, че лицата се на основание чл. 429, ал.2 от ГПК са
конституирани като законни наследници и правоприемници на починалия длъжник Д.
Г.. Със запорно съобщение изх. № 46392/11.07.2016 г. бил наложен запор върху
пенсията на Г.Н.Г. за дължима сума в размер на 1001.83 лева, представляваща
дължими суми по издадения изпълнителен лист възлизащи на 388.80 лева, а
разликата над тази сума - разноски по изпълнителното дело. Във връзка с предприетите
изпълнителни действия, по изпълнителното дело е постъпило уведомление от НАП,
ТД –П., че първият ищец има публични задължения в общ размер на 467.73 лева
(л.94 от изпълнителното дело). Установено е, въз основа на изпратеното от
О.К.удостоверение за наследници от ..г., че длъжницата е починала на ..г., като
е оставила наследници по закон съпругът и двете си деца, ищци в настоящия
процес.
Въз основа на запорното съобщение по
изпълнителното производство са постъпили и разпределени суми, както следва:
На 10.08.2016 г. - 125.80 лева (л.76 от
и.д.);
С протокол за извършено погасяване на дълг
от 15.08.2016 г. сумата е разпределена както следва: 53.50 лева за такси по
ТТРЗЧСИ, 72.30 лева – на всискателя (л.77 от и.д.);
На 10.09.2016 г. - 125.80 лева (л.107 от
и.д.);
На 11.10.2016 г. – 125.80 лева (л.108 от
и.д.);
На 10.11.2016 г. - 125.80 лева (л.109 от
и.д.);
С протокол за извършено погасяване на дълг
от 15.11.2016 г. сумата е разпределена както следва: 213.12 лева за такси по
ТТРЗЧСИ, 164.28 лева – на всискателя (л.110 от и.д.);
На 12.12.2016 г. - 125.80 лева (л.120 от
и.д.);
С протокол за извършено погасяване на дълг
от 20.12.2016 г. сумата е разпределена както следва: 13.48 лева за такси по
ТТРЗЧСИ, 112.32 лева – на всискателя (л.110 от и.д.);
На 11.01.2017 г. – 85.80 лева (л.128 от
и.д.);
С протокол за извършено погасяване на дълг
от 17.01.2017 г. сумата е разпределена както следва: 9.21 лева за такси по
ТТРЗЧСИ, 11.40 – НАП, 65.19 лева – на всискателя (л.129 от и.д.);
На 09.02.2017 г. – 85.80 лева (л.135 от
и.д.);
С протокол за извършено погасяване на дълг
от 14.02.2017 г. сумата е разпределена както следва: 9.19 лева за такси по
ТТРЗЧСИ, 76.61 лева – на НАП (л.136 от и.д.);
На 09.03.2017 г. – 85.80 лева (л.145 от
и.д.);
С протокол за извършено погасяване на дълг
от 17.03.2017 г. сумата е разпределена както следва: 9.20 лева за такси по
ТТРЗЧСИ, 76.60 лева – на НАП (л.146 от и.д.);
На 10.04.2017 г. – 85.80 лева (л.152 от
и.д.);
С протокол за извършено погасяване на дълг
от 12.04.2017 г. сумата е разпределена както следва: 9.21 лева за такси по
ТТРЗЧСИ, 76.59 лева – на НАП (л.146 от и.д.);
На 11.05.2017 г. – 85.80 лева (л.18 от
делото);
С протокол за извършено погасяване на дълг
от 17.05.2017 г. сумата е разпределена както следва: 9.19 лева за такси по
ТТРЗЧСИ, 76.61 лева – на НАП (л.19 от делото);
На 12.06.2017 г. – 85.80 лева (л.23 от
делото);
На 20.07.2017 г. – 85.80 лева (л.42 от
делото);
На 16.08.2017 г. – 98.59 лева (л.41 от
делото);
Така, общо постъпилите по изпълнителното
производство от наложения запор върху пенсията на ищеца суми са в размер на
1398.19 лева, от тях за дължими такси по ТТРЗЧСИ са разпределени 326.10 лева;
по сметка на взискателя са постъпили суми в размер на 414.09 лева и в полза на
Д., за непогасени публични задължения – в размер на 317.81 лева. Общи
разпределената сума възлиза на 1058 лева. Остатъкът от 270.19 лева е станал
неразпределен.
По изпълнителното производство е приложено
писмо от НАП, ТД П. (л.44 от делото), с което ЧСИ е уведомен, че удръжките от
пенсията на ищеца Г.Г. спира, считано от 01.09.2017 г. На 29.07.2016 г. тримата
ищци са предявили иск срещу ответника С. ООД с правно основание чл. 439 от ГПК
за признаване за установено, че ответниците не му дължат сумата по издадената
заповед за изпълнение по ЧГрД 630/2013 г. по описа на КрлРС поради настъпили
след образуване на съдебното изпълнение факти – изтекла погасителна давност.
Било образувано гр. дело №843/2016 г. по описа на КрлРС, като с определение №
349/28.04.2017 г. е допуснато обезпечение на предявения иск чрез спиране на
принудителното изпълнение по изпълнително дело № 223/..г. по описа на Ч.К.П.
Върху определението е направено отбелязване за издадена обезпечителна заповед
на 04.05.2017 г. Заповедта е получена от ищците на 12.05.2017 г., видно от направеното
отбелязване на л. 75 от гр. дело № 843/2016 г. на КрлРС. С писмо изх. № 2016 от
04.05.2016 г. препис от определението на КрлРС е изпратен на ответника Ч.К.П.
Видно от материалите по изпълнителното производство (л. 23 от настоящото дело)
същият е получен на 22.05.2017 г. и регистиран в кантората на ЧСИ на 02.06.2017
г. Няма данни ищците да се представили пред ЧСИ издадената в тяхна полза
обезпечителна заповед. С постановление от 05.06.2017 г. ЧСИ е спрял
изпълнителното производство и е съобщил за това на страните по него. С Решение
№ 224 от 07.07.2017 г. по гр. дело № 843/2016 г. по описа на КрлРС, влязло в
законна сила на 05.08.2017 г. бил уважен искът на ищците в настоящия процес, с
правно основание чл. 439 от ГПК и е признато за установено по отношение на
ответника С.Г.Г.ООД, че същите не му държат сумата по изпълнителния лист издаден,
от Районен съд – Карлово по ч.гр.д. № 630/2013г. в размер на 169.51 лева и
лихва в размер на 50.29 лева за периода от време от 29.03.2010г. до
12.02.2013г., както и направените разноски по него в размер на 169.00 лева,
поради изтекла погасителна давност, ведно с другите дължими разноски по
образуване на изпълнителното дело №
2014.0400223 на Ч.К.П. *** действие при Окръжен съд Пловдив, поради
погасяването им по давност.
На 16.11.2017 г. по изпълнителното производство постъпила молба от взискателя
за прекратяването му, на основание влязлото в законна сила решение на КрлРС, с
която бил приложен заверен препис от решението. С постановление от същата дата
(л.66), ЧСИ прекратил изпълнителното производство. За постановлението длъжникът
Г.Г. е уведомен със съобщение от16.11.2017 г. (л.67), изпратено по куриер на
20.11.2017 г. и върнато в цялост поради неоткрит получател. С това съобщение
длъжникът е поканен да представи банкова сметка, ***ния остатък от удържаната
сума в размер на 270.19 лева. Съобщението за прекратеното производство и
поканата за доброволно изпълнение на този длъжник са връчвани на един и същи
адрес. Представен е по делото договор за цесия 31.01...г. сключен между
ответника С.Г. ООД като цедент и С.Г. Ги Г.ООД като цесионер, по силата на
който ответник е прехвърлил вземанията по редица свои вземания. Няма данни
договорът да е съобщен нито на първоначалния длъжник, нито на наследниците му.
Няма данни цесионерът да е встъпил в изпълнителното производство и да е
получавал вземане по него.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД,
предявен срещу „С.Г.Г.. ООД:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1 от ЗЗД,
подлежи на връщане полученото без основание, или с оглед на неосъществено или
отпаднало основание. Безспорно по делото се установява, че към момента на образуване
на изпълнителното производство кредиторът С.Г.Г.ООД е имал вземане спрямо
първоначалния длъжник, респективно – спрямо наследниците му, поради наличие на
влязла в законна сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Т.е.
твърденията на ищците, че този ответникът не е имал право да образува
изпълнително производство срещу тях са напълно неоснователни. Давността е
институт, който не се прилага служебно, а само по възражение на длъжника.
Негово право е да възрази за изтекла погасителна давност и само съдът е този,
който преценява дали са налице предпоставките за погасяване на определено
вземане по правилата на чл. 110 и следващите от ЗЗД. Към момента на
конституиране на наследниците на починалия първоначален длъжник, такова право
не е било упражнено нито от него, нито от тях. Поради което кредиторът е имал
основание да образува изпълнителното производство. Тук съдът отчита, че същото
е било образувано още през ..г., а смъртта на първоначалния длъжник е настъпила
на ..г. – две години
след образуване на изпълнителното производство. С влизане в законна сила на
решението по ЧГрД № 843/2016 г. по описа на КрлРС, е отречено вземането на С.Г.Г.ООД спрямо тримата ищци по вземането по ЧГрД №
630/2013 г. на КрлРС, въз основа на което е било образувано изпълнителното
производство. Както съдът посочи, решението е влязло в законна сила на 05.08.2017 г., поради което едва след тази
дата, за ищците в настоящия процес е било налице основание да претендират
сумите, като платени на отпаднало основание. Безспорно е по делото, че
единствено ищецът Г.Г. се е обеднил вследствие на образуваното изпълнително
производство. Само от неговата пенсия са правени удръжки, поради което само
неговия иск за суми получени на отпаднало основание следва да бъде уважен. Не
се споделя доводът му, че сумите следва да бъдат присъдени в полза на тримата
ищци, тъй като в изпълнителното производство същите са били солидарни длъжници.
Законът за наследството не урежда между сънаследници да възниква солидарно
задължение, напротив, същите получават, както активи, така и пасиви до размера
на наследствения си дял. Доколкото сумите, получени от ответника С.Г.Г.ООД от ищеца Г.Г. са получени на отпаднало
основание, същите подлежат на връщане, на основание чл. 55, ал.1, пр. ІІІ-то от ЗЗД. Установено от материалите по изпълнителното дело, че в ползва на
всискателя са разпределени суми в общ размер на 414.09 лева. Ищецът претендира
от този ответник сума в размер на 388.80 лева, представляваща платена сума на
отпаднало основание – по изпълнително дело № № 223/..г. по описа на Ч.К.П.
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 25.10.2017 г. до
окончателното плащане, до този размер искът му следва да бъде уважен.
Неоснователен се явява доводът на ответника, че не е пасивно легитимиран
доколкото вземането е било прехвърлено с договор за цесия. Ответникът е бил
взискател по изпълнителното производство и сумите са постъпили в неговия
патримониум, респективно той се явява неоснователно обогатилото се лице на
отпаднало основание. По отношение на останалите две ищци производството следва
да се прекрати поради недопустимост на иска – същите не са обосновали правния
интерес от предявяването му.
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 441 вр. с чл.
45, ал.1 от ЗЗД, предявен срещу Ч.К.П.
Разпоредбата на чл. 441, ал.1 от ГПК
предвижда отговорност на частния съдебен изпълнител, за вреди настъпили от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение като отговорността се
реализира по правилата на чл. 45 от ЗЗД за репариране на вреди от деликт. За да
се ангажира деликтната отговорност на едно лице е необходимо да е налице деяние
(действие или бездействие), същото да е противоправно, от него да са причинени
вреди, да е извършено виновно и да е налице причинна връзка между деянието и
вредата. С оглед посоченото в чл. чл. 441 от ГПК само действията по
принудително изпълнение могат да ангажират отговорността на ЧСИ и първата
предпоставка действие – не е спорна в процеса, доколкото в образуваното
изпълнително производство суми са постъпвали с оглед предприетото принудително
изпълнение – запор върху вземане на ищеца Г. от неговата пенсия. Като основание
за незаконност на действието ищците сочат една причина - липсата на право да
осъществява принудително изпълнение, тъй като е било постановено спиране на
изпълнението, а впоследствие – вземането спрямо ищците е било признато за
недължимо. Доводът им е неоснователен. Първо, следва да се отбележи, че
длъжниците не са представили обезпечителната заповед пред съдия-изпълнителя, а
писмо за допуснатото обезпечение на иска е било изпратено от Районен съд
Карлово. ЧСИ незабавно е уведомил страните, че принудителното изпълнение е
спряно. Постъпилите по сметката на ЗСИ суми от наложения запор не са били
разпределяни. Не длъжниците, кредиторът е уведомил съда за влязлото в законна сила
решение, с което вземането му е било отречено със сила на пресъдено нещо и
вследствие на това ЧСИ е прекратил изпълнителното производство. Нито едно от
действията на ЧСИ не е било обжалвано от дължниците. От писмото на НАП, ТД П.
се установи, че със съобщението от 05.06.2017 г. НАП е уведомена за спряното
изпълнение, не е установено кога е получено съобщението в НАП, доказано е че
удръжките от пенсията на ищеца Г. са преустановено считано от 01.09.2017 г.
всички суми, постъпили след 05.06.2017 г. в общ размер на 270.19 лева, не са
разпределяни, а са останали в специалната сметка на ЧСИ и подлежат на връщане.
След прекратяване на изпълнителното производство, длъжникът Г. е бил поканен да
си получи остатъкът от сумата в
посочения размер. За времето, когато изпълнението е било спряно, ЧСИ не е бил
ограничен да не прави удръжки до влизане в сила на разпоредбата на чл. 432,
ал.2 от ГПК (обн. ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г.), единствено не е имал право да
извършва разпределение на сумите до отпадане на пречките за продължаване на
принудителното изпълнение, което е и сторено. Не се установи никаква
процесуална незаконосъобразност в действията на ЧСИ по конституирането на
правоприемниците по реда на чл. 429, ал.2 вр. с чл 227 от ГПК и действията по
изпълнението, а и незаконосъобразните изпълнителни действия се обжалват пред
Окръжния съд. При липса на противоправно поведение, само на това основание
деликтната отговорност на ЧСИ не може да бъде ангажирана и искът следва да се
отхвърли поради липса на една от основните предпоставки за уважаването му.
Съдът намира за нужно да коментира и
размера на твърдяната вреда, както и основанията за претендирането й от всеки
от ищците. Ищците претендират ЧСИ да бъде осъден да им заплати сумата от 939.39
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от процесуално
незаконосъобразно изпълнение, ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска – 25.10.2017 г. до окончателното плащане. За тази сума в изпълнителното
производство е установено следното: 317.81 лева е преведена в полза на Д. за
публични задължения на ищеца Г.Г., 326.10 лева представлява такси по
изпълнителното производство, а остатъкът от 295.48 лева е формиран от
неразпределените 270.19 лева, постъпили след наложената обезпечителна мярка и
част от задължението, платено на кредитора в размер на 25.29 лева. Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.1 от ГПК, разноските по прекратеното
изпълнително производство са за сметка на взискателя, когато производството се прекрати на основание чл.433 ГПК, изключая поради
плащане, настъпило след образуването (каквото не е налице в случая).
Основанията за прекратяване на изпълнителното производство се състоят в
първоначална липса или последващо отпадане на някое от условията за допустимост
на изпълнителното производство. С прекратяването на изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал.1 от ГПК – по искане на взискателя и поради отричане
на правото му със сила на пресъдено нещо, е налице отпадане на условията за
допустимост на извършеното изпълнение. Една от последиците е, че извършените
изпълнителни действия се обезсилват с обратна сила и че взискателят дължи на
длъжника връщане на цялата внесена сума, включваща и таксите и разноските по
изпълнението (вкл. таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ) по аргумент от чл. 79, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 433, ал. 1 ГПК (Решение № 640 от 04.10.2010
г. на ВКС по гр.д. № 920/2009 г., IV г. о
Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г.о.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК). От момента на отпадане на основанието
(прекратяване на изпълнителното дело), взискателят дължи връщане на всичко,
което е получил, а не както се претендира в настоящия случай – ЧСИ. Т.е. до
размера на претенцията от 326.10 лева е несонователна, доколкото тази сума
подлежи на връщане от взискателя, а не от ЧСИ. Сумата от 317.81 лева е преведена в полза на Д. като
присъединен кредитор за установено публично задължение на ищеца Г.. ЧСИ
стриктно е изпълнил задължението си да плаща суми в полза на кредитор с
привилегия, ищецът не оспорва, че сумата е дължима, т.е. дори да бяха налице
предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ЧСИ, за този размер
претенцията е неоснователна, защото вреда в патримониума на взискателя не би
настъпила, предвид задължението му към Д.. Сумата от 270.19 лева подлежи на
връщане, и ищецът може да упражни правото си да посочи банкова сметка, ***, с
оглед поканата до него. Същата не е постъпила н ничий патримониум, не е
разпределена и неполучаването й до момента се дължи единствено на процесуалното
бездействие на ищеца, да си я потърси. Сумата от 25.29 лева е преведена в полза
на всискателя, представлява част от отреченото вземане с решението по чл. 439
от ГПК, доколкото в него се сочи, че се отричат всички разноски в
изпълнителното производство, макар в процеса да не са били установени по
размер.
Искът, предявен от двете ищци се явява недопустим
поради липса на правен интерес от предявяването му. Същите законосъобразно са
били конституирани като длъжници по силата на настъпилото наследствено
правоприемство, но спрямо тях действия по принудително изпълнение не са били
предприемани, а както съдът посочи по-горе, само предмет на иска по чл. 441 от ГПК са вреди, настъпили от незаконосъобразни действия по принудително
изпълнение. Същите не сочат такива и съдът следва да прекрати производството по
отношение на тези ищци поради липса на правен интерес.
ОТНОСНО разноските:
С оглед изходът от процеса, следва, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК се осъди ответника С.Г. ООД да заплати на ищеца Г.Г. разноски
съразмерно с уважената част от иска в размер на 109.81 лева. Следва, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът Г.Г. да заплати на ответника Ч.К.П.
разноски по производството в размер на 300 лева за отхвърлената част от иска.
Следва, на основание чл. 78, ал.4 от ГПК да се осъдят ищците да заплатят на
Ч.К.П. разноски в размер на по 300 лева всяка от тях, доколкото такива са
претендирани и за прекратяване на производството.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал.1, пр. ІІІ-то от ЗЗД, „С.Г.Г.“ ООД, ЕИК
.. със седалище и адрес на управление:***, законен представител: С.И.Ц. да заплати на Г.Н.Г. с ЕГН ********** *** сумата
от 388.80 лева, представляваща удържана от Г.Н.Г. сума на отпаднало основание –
по изпълнително дело № № 223/..г. по описа на Ч.К.П. *** действие – Окръжен съд
Пловдив, с адрес град П., ул. Й.Г. №.ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска – 25.10.2017 г. до окончателното плащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по
иска, предявен от С.Г.Г. с ЕГН ********** и Ц.Г.Т. с ЕГН ********** - двете със
съдебен адрес: *** за осъждането на „С.Г.Г.“ ООД, ЕИК .. със седалище и адрес
на управление:***, законен представител: С.И.Ц. да им заплати сумата от 388.80
лева, представляваща удържана от Г.Н.Г. сума на отпаднало основание – по
изпълнително дело № № 223/..г. по описа на Ч.К.П. *** действие – Окръжен съд
Пловдив, с адрес град П., ул. Й.Г. №.ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска – 25.10.2017 г. до окончателното плащане, поради
недопустимост на иска.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 441,
ал.1 от ГПК вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД, предявен от Г.Н.Г. с ЕГН ********** ***
за осъждането на ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ К.П. с рег. № . на КЧСИ, район на
действие – Окръжен съд Пловдив, с адрес град П., ул. Й.Г. №., о.. да заплати на
Г.Н.Г. сумата от 939.39 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от процесуално незаконосъобразно изпълнение по изпълнително
дело № 2138..г. по описа на ЧСИ, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска – 25.10.2017 г. до окончателното плащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „С.Г.Г.“ ООД, ЕИК .. да заплати на
Г.Н.Г. с ЕГН ********** разноски съразмерно с уважената част от иска в размер
на 109.81 лева.
ОСЪЖДА Г.Н.Г. с ЕГН ********** да заплати
на ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ К.П. с рег. № . на КЧСИ направените по делото
разноски в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА С.Г.Г. с ЕГН **********да заплати на
ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ К.П. с рег. № . на КЧСИ направените по делото
разноски в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Ц.Г.Т. с ЕГН **********да заплати на
ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ К.П. с рег. № . на КЧСИ направените по делото
разноски в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.