Регистрационния номер ще бъде генериран след предаване заГрад
подпис на актаВарна
В ИМЕТО НА НАРОДА
IVа
Окръжен съд – Варна
състав
На 17.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Ивалена О. Димитрова
Секретар:Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20203100501508 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна
жалба от Областна дирекция на МВР – гр. ***** с адрес: гр. ***** ул. ***** представлявана
от Д.С.П., чрез гл. юрисконсулт *****, срещу Решение № 1252/09.03.2020 г., постановено по
гр. д. № 16877/2019 г. по описа на ВРС, XII състав, с което СЕ ОСЪЖДА Oбластна дирекция
на МВР – гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на М. Ц. Ц. , ЕГН **********, с адрес: гр. ***** ж.к.
****, сумата от 1586,76 лева, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 17.10.2016 г. - 30.09.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 17.10.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата в размер на 238,74 лв., представляваща лихва за забава, както и
съдебно-деловодни разноски в размер на 360 лева, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Жалбоподателят Областна дирекция на МВР – гр. ***** счита първоинстанционното
решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в разпоредбите на
ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ,
включително и за прилагане на издадените въз основа на Кодекса подзаконови нормативни
актове, в т.ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че
размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно
разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди и е недопустимо прилагането на
горепосочената Наредба. Излага още, че от чл. 9, ал. 3 от НСОРЗ се прави извод, че същата
не намира приложение спрямо държавните служители – полицейски органи. Сочи още, че
ищецът не изпълнява служебните си задължения на 5-дневна работна седмица, а на сменен
режим на работа, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не намира приложение.
Твърди, че не става ясно от решението как съдът е определил коефицент от 1,143 за
1
превръщане на нощните часове труд в дневни. Моли за отмяна на решението. В условията
на евентуалност моли да се отхвърли частично искът за периода 1.01.2018 г. – 16.07.2018 г.
поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща преизчисляването на нощен към
дневен труд, за сумата от 314,33 лева – сбор от дължимата сума за първо и второ
тримесечие на 2018 г., и мораторна лихва в размер на 45,28 лева - сбор от дължимата сума за
първо и второ тримесечие на 2018 г. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 23, т.1 от Наредба за
правна помощ.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият М. Ц. Ц. , чрез адвокат С. Т. , депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на
първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на преобразуван
нощен труд от страна на работодателя в претендирания размер при коефицент 1,143. Моли
за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът Областна дирекция на МВР - ***** редовно
призован, не се представлява.
В съдебно заседание въззиваемият М. Ц. Ц. , редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат С. Т. .
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на М. Ц. Ц. , ЕГН
**********, с адрес: гр. ***** ж.к. ****, срещу Областна дирекция на МВР – ***** с адрес:
гр. ***** ул. ***** за заплащане на сумата от общо 1461,09 лв., претендирана като
неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 235,66
часа за периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 17.10.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, и сумата от 99,72 лева, представляваща лихва за забава на основание чл. 86
ЗЗД върху главницата от 1461,09 лева, изчислена върху всяко неизплатено месечно
възнаграждение, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане,
до датата на предявяване на иска.
В исковата молба ищецът излага, че за процесния период е бил държавен служител
по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника, на длъжност старши
полицай в 4-то РУ при ОД на МВР - **** Предвид непрекъсваемия работен процес, същият
полагал труд на 12-часови смени, съобразно утвърден месечен график. Твърди, че за
периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил нощен труд от 1648 часа, който,
преизчислен с коефицента 1,143, възлиза на 1883,66 часа, или води до допълнителни 235,66
часа преобразуван нощен труд, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в
размер на 1461,09 лева. Претендира и лихва за забава. Моли исковата претенция да бъде
уважена и да му бъдат присъдени разноските.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт
*****, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция като
неоснователна. Не оспорва, че ищецът за исковия период е полагал труд по служебно
правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е полагал извънреден и нощен
труд. Сочи, че за тях, наред с трудовото възнаграждение, му е било заплащано редовно
съобразно ЗМВР и подзаконовите нормативни актове. Оспорва възможността за
преобразуване на положения нощен труд в дневен при приложение на разпоредбите на КТ и
НСОРЗ. В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на положените от ищеца
2
нощни смени и часове нощен труд, тъй като същите се разминават с отразеното в платежни
бележки от АИС „ТРЗ“ – МВР, за процесния период.
В съдебно заседание е допуснато изменение чрез увеличение на размера на
предявените от М. Ц. Ц. срещу ОД на МВР – ***** искове, както следва: по иска с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР - за сумата от 1586,76 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 17.10.2016 г. - 30.09.2019 г.; по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД - за сумата от
238,74 лв., представляваща лихва за забава.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че за исковия период от 17.10.2016 г. до 31.10.2019 г.
ищецът М. Ц. Ц. е полагал труд като старши полицай в 4-то РУ при ОД на МВР – ****
Видно от кадрова справка № 59142/15.11.2019 г., младши инспектор М. Ц. Ц. в
процесния период е заемал последователно длъжностите: старши полицай в група
„Охранителна полиция“ към 4-то РУ при ОД на МВР – ***** считано от 27.07.2016 г.;
старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“
към 4-то РУ при ОД на МВР – ***** считано от 31.08.2018 г.
Получаваното трудово възнаграждение от ищеца през процесния период,
включително за нощен и извънреден труд, се установява от представените от ответника
платежни бележки.
Видно от протоколи за отчитане на отработеното време между 22:00 ч. и 6:00 ч.,
графици за дежурствата, заявления на ищеца за ползване на платен годишен отпуск, както и
справка за въведени болнични листи, за процесния период ищецът е положил нощен труд,
както следва: от 17 октомври до 31 декември 2016 г. – 161 часа; от 1 януари до 31 март 2017
г. – 128 часа; от 1 април до 30 юни 2017 г. – 136 часа; от 1 юли до 30 септември 2017 г. – 200
часа; от 1 октомври до 31 декември 2017 г. – 128 часа; от 1 януари до 31 март 2018 г. – 144
часа; от 1 април до 30 юни 2018 г. – 152 часа; от 1 юли до 30 септември 2018 г. – 152 часа; от
1 октомври до 31 декември 2018 г. – 136 часа; от 1 януари до 31 март 2019 г. – 136 часа; от 1
април до 30 юни 2019 г. – 144 часа; от 1 юли до 30 септември 2019 г. – 3 часа.
От заключението на изготвената пред първата инстанция ССчЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, се установява следното: за периода от 17.10.2016
г. до 30.09.2019 г. М. Ц. Ц. е положил общо 1620 часа нощен труд, за които, след
преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от ОД на МВР –
***** брутно възнаграждение в общ размер на 1586,76 лева за разликата от 231 часа
преобразуван нощен труд, както и 238,47 лева лихва за забава.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Ищецът е държавен служител в ОД на МВР - ***** поради което и намират
приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/,
доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по
отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по
служебно правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност, през процесния
3
период ищецът е полагал труд през нощта /22.00 – 06.00 часа/ съгласно графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /ДВ, брой 53 от 27.06.2014 г./ подзаконовият
нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, е наредба на Министъра на вътрешните работи. За процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.
Съгласно чл. 3, ал.1 на действащата през процесния период Наредба №8121з-
776/29.07.2016 г., за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния
процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а съгласно ал. 3 на
същия член, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Никъде в цитираната разпоредба не се сочи, че нормалната
продължителност на нощния труд за работещите на смени е 8 часа. Предоставена е
единствено възможността, с цел да се осигури непрекъсваемост на работния процес,
часовете положен нощен труд да са до 8. Последното по никакъв начин не противоречи на
общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
В подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му, влезли в
сила от 11.08.2015 г. до 23.07.2019 г. и действащи в процесния период. Съгласно ал. 1 от
същия, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3, работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период; при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта, между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съдът намира, че
посочената разпоредба не установява нормална продължителност на нощния труд, а само
определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите на
МВР.
Факт е, че в Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична норма за преобразуване
на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143, каквато е имало в чл. 31, ал. 2 на
действащата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (математическият смисъл
на текста на цитираната разпоредба, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период,
е идентичен с математическия смисъл на преизчисляване на часовете положен нощен труд с
коефицент 1,143). Липсата на изрична норма обаче не може да се тълкува като законово
въведена забрана за преобразуване на отработените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен, а представлява празнота в специалната уредба. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът приема, че
субсидиарно приложение намира общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата /обн. ДВ, брой 9 от 26.01.2007 г., последно допълнение за процесния
период - ДВ., бр.49 от 29.06.2012 г. /. В чл. 9, ал. 2 на същата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,
т.е. коефицент 1,143.
4
Възражението на жалбоподателя, че правната регламентация на нощния труд на
държавните служители с полицейски правомощия в системата на МВР се изчерпва с
нормите на чл. 187, ал.1 ЗМВР във вр. с ал. 3 на същия член и чл. 179 ЗМВР, както и с
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР гласи, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Специалната закрила по съществото си включва действието на разпоредбите на по-високия
нормативен акт по отношение на лицата, за които е предвидена. Същата се изразява в
правото на държавните служители от системата на МВР да работят при условията на нощен
труд, предвидени в КТ и неговите подзаконови актове.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими и на общо основание по отношение на лица
със служебно правоотношение в МВР, тъй като КРБ утвърждава като основно достижение
на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му
реализация. Тя гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд, без
оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители,
полагащи труд.
Наведеното в евентуалност възражение, че преизчисляване не следва да бъде
извършено за периода от 01.01.2018 г. до 16.07.2018 г. предвид нормата на чл. 9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съдът намира за неоснователно.
Цитираната разпоредба касае не преизчисляването и компенсациите, дължими на работника
или служителя за положения нощен труд – разглеждани в чл. 9 от НСОРЗ, а единствено
методиката на отчитане на работното време през нощта пред Инспекцията по труда. В
подкрепа на това е и фактът, че и двете наредби са част от действащото право в посочения
период.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че исковата
претенция се явява доказана по своето основание и положеният от ищеца нощен труд следва
да бъде преизчислен по горепосочените правила. От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че ищецът за периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил
1620 часа нощен труд, които, при преизчисление с коефициент 1,143 за превръщането им в
дневен такъв, генерират разлика от общо 231 часа труд над нормативно определените.
Дължимото възнаграждение за последните, съобразно заключението на вещото лице,
възлиза общо на 1586,76 лева.
Основателността на иска за главното вземане, обуславя основателност и на
акцесорната претенция за лихва за забава. Същата е доказана по размер със заключението на
вещото лице по ССчЕ, поради което следва да се уважи в цялост.
Следователно предявените искове, като основателни, следва да се уважат, а
5
решението на първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Поради съвпадащ резултат от разглеждането на делото по същество, въззивният съд
не може да преразглежда произнасянето по отношение на разноските.
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 480.00 лева с вкл. ДДС (400 лв.
без вкл. ДДС), представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно
приложения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ и съдействие.
По възражението за прекомерност на възнаграждението:
Направеното искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК в писменото становище на процесуалния
представител на въззивника е неоснователно, съдът счита, че претендираният хонорар в
размер на 400,00 лева без вкл. ДДС съответства на обема на оказаната правна помощ и
съдействие и в този смисъл не е прекомерен.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1252 от 9.03.2020 г., постановено по гр. д. № 16801 по
описа за 2019 г. на Районен съд – ***** XII състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – гр. ***** с адрес: гр. ***** ул. ***** ДА ЗАПЛАТИ на М. Ц. Ц. , ЕГН
**********, с адрес: гр. ***** ж.к. ****, сумата в размер на 480,00 лева с вкл. ДДС,
представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7