Р Е Ш Е Н И
Е
№………/2019г.
гр.Варна 08.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и четвърти септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№5601/2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата Р.Б.
сочи, че е потребител на електрическа енергия с обект на снабдяване в с.М****, с клиентски
номер **** и абонатен номер****, като е получила от
ответникът писмо с изх. № **** КШ****/ **** с приложена Фактура № **** от **** и писмо с
изх. № **** От Е.С. АД
с приложени към същото: Констативен протокол №**** за извършена проверка на измервателна системи и свързващите ги
електрически инсталации на клиент; Констативен протокол от метериологична
експертиза на средство за измерване №****; становище
за начислена ел. енегрия от 21.03.2019г. В писмото с
изх. № **** от „Е****“ АД е отразено, че в резултат на преизчислените количества енергия за клиентски номер****, абонатен №**** е издаден счетоводен документ на
стойност 1595,81лв. със срок за плащане 04.04.2019г.
От писмото
с с изх. №***** от „Е****“ АД е уведомена, че на 23.01.2019г служители
на „Е****“ АД са
извършили проверка на точността на измерване на обслужващата я измервателна
система и свързващата ги ел.инсталации, за което е съставен протокол, като в
резултат на тази проверка е констатирано неточно измерване/ неизмерване и е
направено преизчисляване на количеството потребена
ел. енергия.
Твърди се,
че ищцата не е извършвала никакво нарушение на своите задължения по договора за
присъединяване и пренос на ел.енергия.
При извършване на проверката описана в Констативен протокол №**** за извършена проверка на измервателна системи и свързващите ги
електрически инсталации на клиент, когато е извършена и подмяна на средството
за измерване на електроенергия не е присъствала тя или член на семейството й.
Цитираната
проверка счита, че за извършена абсолютно неправомерно, както и неправомерно и
е изчислена и коригирана потребена ел. енергия в
неоправдан размер. Напрактика за нея остава не ясно
кога е извършена проверка и в присъствието на кои лица същата е извършена, като
нито тя нито членове от домакинството и са присъствали при извършването и.
В случай,
че действително е била извършена такава проверка, то счита, че тя не отговаря
по никакъв начин на разпоредбите на ПРАВИЛАТА за измерване на количеството
електрическа енергия, издадени от Държавна комисия за енергийно и водно
регулиране, където са уредени принципите, начините и местата на измерване на
количествата продадена и закупена електрическа енергия и изискванията за
точността на измерване, проверката на техническите и метрологичните
характеристики на измервателните средства/системи и свързаните с тях
комуникационни връзки.
Твърди, че
не е имало грешка в точността на измерването и че от друга страна не са
изпълнени предпоставките и процедурите, предвидени в договорните условия и
нормативните актове за начисляване на неотчетена електроенергия. Коригирането
на сметката от страна на ответното дружество не е извършено при спазване на
изискванията на ОУ на ДПЕЕЕМ, като не е ясно как е определен периода на корекцията - 24.01.2018г. до 30.06.2018г.
както и периода 01.07.2018г. - 23.01.2019г.
При определяне на периода на корекция смятам, че преди всичко следва да
се вземе в предвид датата на монтажа на СТИ или на последната извършена
проверка. В нито един от предоставените и документи не е видно кога е монтирано
измервателното устройство и/или кога е била последната му проверка. Счита, че е
невъзможно да се разбере какви факти в действителност са установили
длъжностните лица, какво точно нарушение съм извършила и коя норма или правило
съм нарушила. Освен това измервателното средство е собственост и е поставено от
служители на ответните дружества и само те имат достъп до него. Електромера е
монтиран извън обекта чието количество изразходвана електроенерия
отчита. Тоест ако е извършвана накаква интервенция
върху измервателното средство, то е било единствено и само от служители в
ответните дружества. Налице е и порок
на коригирането на сметката за ел.енергия, тъй като това е извършено при
ползване на неравноправна клауза водеща до ощетяване на потребителя.
Поради изложеното и претенцията на "Е**** " АД за заплащане на горепосочената сума в левове, е неликвидна и не
би могла да стане такава, защото по същество е неоснователна, както по правопораждащ факт, така и по размер, а освен това не е и
изискуема.
Моли съда,
да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на "Е****"
АД, ***
ЕЖ****, че тя не дължи на ответника „Е**** " АД сума в размер на 1595.81лв. за обект находящ
се в с.М****, о**** Г**** клиентски номер **** и абонатен номер **** претендирана от ответниците за заплащане на неотчетена електроенергия и да
се присъдят сторените по делото разноски.
Ответното
дружество по реда на чл.131 от ГПК е депозирало отговор в който сочи, че счита,
че е налице правно основание за
възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца, а именно вземането
на „Е**** " АД
към ищеца за потребена електрическа енергия на
стойност 1595.81лв., конкретизирано по размер с фактура №**** Процесната сума
представлява цената на реално доставена и потребена
от абоната електрическа енергия в размер на 8284 кВТч,
и се дължи от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 38, ал.
2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „Е.С." АД, одобрени с Решение ОУ**** на КЕВР на 07.11.2007г., изменени и допълнени
с Решение ****наКЕВР. Не
оспорва, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно
правоотношение, по силата, на което ищеца е потребител на доставяна от
ответното дружество електрическа енергия. Потвърждава обстоятелството, че е
извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване на посочения
в исковата молба адрес на потребление, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол.
Сочи, че
разпоредбите на Общите условия имат обвързваща сила между страните.
Общите
условия на „Е.С." АД и „Е****
"
АД са годен източник на облигационни задължения между ищеца и двете енергийни
предприятия на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. Обвързващото им действие,
равнозначно на силата на закона, е последица от следните юридически факти:
Общите условия
са съставени, а след това и одобрени по надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл. 21,
ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ал. 1 вр. с чл. 94, ал. 3
от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (Приета с ПМС № 124 от
10.06.2004г.). Общите условия са издадени на основание чл. 98а от ЗЕ.
Същите са
публикувани, съгласно изискването на чл.98а, ал.З от ЗЕ в един централен и в
един местен всекидневник, както и на интернет страницата на ответното
дружество.
Липсва
допълнително писмено споразумение между страните по реда на чл. 98а, ал.5 от ЗЕ
и чл. 93, ал.З от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката,
резултат от изразено несъгласие на потребителя с Общите условия чрез внесено
при оператора на електроразпределителната мрежа заявление с предложение за
други специални условия в 30-дневен срок от влизането им в сила.
Приетите и
одобрени по съответния ред Общи условия са задължителни за ползвателя на
основание чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ без да е необходимо изричното му писмено
съгласие.
Ищцата и
ответното дружество са страни по облигационно правоотношение по договор за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е****" АД.
Ответното
дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява
непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в с. М**** с
клиентски №**** и абонатен
№****
Съдът
приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.124 от ГПК.
Като
писмени доказателства по делото са приети:
Копие от констативен
протокол №****, фактура №**** констативен протокол от БИМ
№**** становище за начисление на
ел.енергия от 21.03.2019г., справка за потреблението към 17.04.2019г.,
извлечение за фактури и плащания към 16.04.2019г., 2бр. писма на ответника до
ищцата от 22.03.2019г. и от 25.03.2019г. с обратни разписки и СТЕ.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса по предявен
отрицателен установителен иск освобождава ищцата от
носенето на доказателствената
тежест и прехвърля същата върху ответника в случай, че той оспорва претенцията
чрез навеждане на противоположни на нея положителни факти. Тази промяна в
страната носител на доказателствената тежест в
конкретния случай възлага върху ответното дружество тежестта да докаже, че
ищцата е потребител на ел.енергия и че сметката е коригирана с посочената в ИМ
сума законно, верността на извършените изчисления съгласно приложената
методика, че претендираната сума е за количество
ел.енергия, което е действително доставено до абоната.
Не се спори
и за наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
ел.енергия, по силата на който ищцата се явява потребител на доставяната от
ответното дружество ел.енергия през електроразпределителните мрежи на
„ЕНЕГО-ПРО Мрежи“ АД.
Съгласно
представената по делото фактура №*****
(л.32-32),
е начислена корекция въз основа на корекция в размер на 1 595.81лв., за
обект находящ се на адрес с.М**** с титуляр ищцата. За изготвяне на фактурата и извършване на начисленито ответникът се е позовал на констатациите
направени при проверка и отразени в Констативен протокол №**** в който е отразено, че е установена намеса в
работата на СТИ отразяващо консумираната в обекта ел.енергия. Посочено е, че
при извършване на проверката е установено, че СТИ е настроено по начин, че да
отчита ел.енергия в регистър който не е видим при регулярните проверки за
отчитане на ползваната ел.енергия.
Съгласно
представения констативен протокол от БИМ РО Русе в СТИ отчитащо ползваната на
адреса ел.енергия е била извършевна софтуерна намеса
довела до отчитане на част от ползваната ел.енергия в скрит регистър на
устройството отчитана като тарифа Т4, която не е видима при регулярно четене на
данните му.
Въпреки
изложеното обаче, ответникът не е доказал, че такова количество ел. енергия е
доставено на ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане.
Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото
ел.енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на
общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане
на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл е решение
№****, постановено по търг. дело №**** на ВКС, определение №**** постановено по търг.дело №**** липсват обаче безспорни доказателства за това от кой момент е
започнало начисляването на ползваната ел.енергия в скрития регистър на тарифа
Т4 на СТИ, а това от своя страна води до невъзможност да се установи еднозначно
стойността на тази енергия.
На следващо
място, като аргумент за недължимост на сумата, който
е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и
обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при
липса на проверки, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от
своя страна би довело до неоснователно обогатяване на ответното дружество. В
тази връзка разпоредбата на Общите условия и на двете дружества съществено противоречи
на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.
Задължителната
практика на ВКС се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за
вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, както е
регламентирано в Общите условия на ответника, противоречи на регламентирания в
чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо
ангажирането й при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане.
Що се
отнася до начислената сума за възстановяване на ел.захранване, то при извода,
че ответника не е имал право да претендира сумата за корекция последният не е
бил в правото си да прекъсва ел.захранването на имота и съответно да иска суми
за възстановяването му.
Следва да
се има предвид, че макар вещото лице да е посочило, че е трудно да бъде
извършено въвеждане на допълнителни данни в СТИ преди неговото монтиране, то
настоящия случай не е такъв. Водно от вписванията в констативния протокол на „Е**** е именно сваленото и изпратено за изследване в
БИМ, като това устроиство е монтирано на 29.04.2015г.
и е невъзможно да се установи от който момент и в кой период от тази дата се е
начислила енергията в тарифа Т4.
По
изложените съображения следва да се приеме, ЧЕ ответникът не е доказал при
условията на пълно и главно основание, че тази сума му се следва и предявените
искове следва да бъдат уважени.
Предвид
извода за основателност на претенцията ответника следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сторените в настоящото производство разноски възлизащи на 470лв.
при съобразяване направеното от ответника възражение за прекомерност.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА между „Е**** *** и ищеца Р.Г.Б. ЕГН********** ***, че ищецът
не дължи на „Е****“ АД сумата
от 1 595.81лв. начислена като корекция от ответното дружество за обект находящ се на адрес: с.М**** за периода от 24.01.2018г. до 23.01.2019г. за клиентски №**** и абонатен №**** на основание чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е****“ АД, *** да заплати на Р.Г.Б. ЕГН**********
*** сумата от 470лв., представляваща направените по делото съдебно деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: