ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41887
гр. София, 22.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в закрито заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Гражданско дело № 20231110140047 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. В. В., с която е предявен иск с
правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД против „Ф., за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от 391,02 лева, представляваща
недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит
№ ., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
– 18.07.2023 г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 22.02.2023 г. между нея и ответното дружество е
сключен договор № 1. за предоставяне на потребителски кредит. Съгласно чл.
1 от договора, ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 3 000
лв. Съгласно чл. 3 от договора, ищцата е трябвало да върне общо сумата от
4050 лв., която представлява сбор от главница в размер на 3 000 лв. и лихва в
размер на 1 050.00 лв., при лихвен процент 35%. Съгласно чл. 2 от договора,
плащанията по договора трябвало да бъдат извършвани на 18 вноски съгласно
погасителния план, неразделна част от договора. Според погасителния план и
според договора, както и според представената преддоговорна информация,
първото плащане е трябвало да бъде извършено на 24.03.2023 г., а последното
на 15.08.2024 г. Съгласно чл. 4 от Договора годишният процент на разходите
(ГПР) по кредита бил в размер на 49.66 %, изчислен по реда на чл. 8.4 от
Общите условия на ответното дружество и включвал разходите, включени в
общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Ищцата поддържа, че в чл. 5 от договора било
предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от M. в
полза на дружеството, като изрично било посочено, че с одобряването от
дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката,
свързана с обезпечението не можела да се отмени нито от кредитополучателя,
нито от лицето, предоставило обезпечението. Освен това, в чл. 5 от договора
било посочено, че при неговото сключване кредитополучателят потвърждава,
че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания
1
поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и
предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от
кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит. Кредитополучателят
декларирал, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител дава
еднаква възможност на кредитополучателя да получи кредит при едни и същи
търговски условия. Ищцата твърди, че изложеното в чл. 5 от договора е
невярно, тъй като при направена справка в сайта на дружеството - се
установява, че няма как да бъде попълнен и подаден формуляр за отпускане
на потребителски кредит без да бъде дадено съгласие кредита да бъде
обезпечен с поръчителство от дружество гарант. Съответно няма как да бъде
сключен договор за кредит с ответното дружество, без кредитополучателят да
се съгласи по договора да има гарант, независимо какво пише в общите
условия или договорите, които ответникът сключва със своите клиенти.
Ищцата сочи, че съгласно чл. 1.6 от договора за гаранция (поръчителство) с
M. таксата за предоставяне на гаранция била в размер на 3 030 лв., която
следвало да се заплаща по следната банкова сметка в Пощенска Банка - IBAN:
., BIC: .) на 18 вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени
съгласно погасителния план, който бил неразделна част от договора, като
датата на първото плащане била 24.03.2023 г., а крайният срок за издължаване
на таксата – 15.08.2023 г. Посочената банкова сметка всъщност била
банковата сметка на ответното дружество и именно на нея ищцата заплатила
сумата по договора предсрочно. Ищцата поддържа, че видно от
представеното платежно нареждане е заплатила сумата от 3 391,02 лв. към
датата на подаване на исковата молба в съда, а видно от удостоверението за
наличие на задължение към ответното дружество от 27.03.2023 г. нямала
непогасени задължения към ответното дружество, тъй като е погасила
предсрочно задълженията си по договора. Ищцата сочи, че при сключването
на процесния договор имала качеството на потребител и съответно към него
следвало да намерят приложение разпоредбите на Договора за потребителски
кредит. В тази връзка поддържа, че договорът за потребителски кредит е
недействителен поради това, че в него не е посочено кои разходи формират
ГПР; възнаграждението за гарант не било включено в ГПР като разход и
потребителят нямал възможност да откаже предоставянето на подобна
гаранция, защото тя била задължително условие за получаване на кредита;
договорът за поръчителство бил нищожен; в договора нямало посочен лихвен
процент на ден. Поддържа, че чистата стойност на кредита възлизала на
сумата от 3 000 лева, а от представените по делото доказателства се
установявало, че ищцата е заплатила на ответното дружество 3 391,02 лв.
Поради недействителността на договора ищцата дължала на дружеството
единствено чистата стойност на договора за потребителски кредит и
съответно сумата от 391,02 лв. била получена от него без основание.
Претендира разноски.
Към исковата молба се представят писмени документи. Посочва се, че
поначало няма основание за назначаване на съдебно-компютърна и съдебно-
техническа експертиза по делото, но в случай, че съдът счете за необходимо
тяхното назначаване, поставя задачи към тях.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва
2
твърдението, че договорът е недействителен. Сочи, че в договора били
включени всички реквизити, изискуеми от закона, в това число право на отказ
от същия. Поддържа, че формирането на ГПР е императивно установено, като
същият се изчислява съгласно посочената в Приложение № 1 към ЗПК
формула. Законът не поставял условие да бъде включена тази формула в
договора за кредит, а само изчисленият съгласно нейните правила ГПР,
съответно сумата по договора за кредит, която потребителят се задължава да
заплати. Формулата за изчисление на ГПР включвала като елементи при
изчисляване единствено главница, лихви, разходи по кредита, погасителни
вноски, като това е императивно установено в закона и не подлежи на
промяна. Сочи, че описанието на математически операции в договора нямало
да внесе яснота за кредитополучателя, поради което законодателят не е
предвидил задължение за включване на формулата за изчисляване на ГПР в
договора. Твърди, че ищцата е можела да обезпечи договора за кредит по
различни начини, включително с поръчителство от избрани от нея физически
лица и съответно сключване на договор за поръчителство с M., не било
задължително условие при отпускане на кредита. Поддържа, че ответникът не
само не е бил длъжен да включи сумата, уговорена между потребителя и
трето лице в договора за поръчителство, в ГПР по кредита, но съгласно nap. 1
от ДР на ЗПК не е имал право на това. Поддържа, и че сумата по договора за
поръчителство не е била известна на кредитодателя преди потребителят да
избере именно M. като поръчител. Твърди, че в чл. 3 от договора за кредит
ясно е посочена общата сума, която следва да бъде върната от ищцата,
съответно по пера - главница и лихва, поради което за ищеца е била налична и
индивидуално уговорена всяка една сума, която тя е следвало да върне. Сочи,
че ищцата е разполагал и с правото по чл. 29 ЗПК да се откаже от сключения
договор за потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му без да
дава обяснения за това и без да дължи обезщетение и неустойки. Това нейно
право било предвидено и в чл. 9 от договора. Ответникът поддържа, че
сключването на договор за гаранция от кредитополучателя не било
задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличавало
възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от
него размер и при предлаганите от кредитора условия. Поддържа, че
уговорката за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство от
M. е индивидуално уговорена, тъй като именно този вид обезпечение било
избрано от ищцата при подаване на заявката за кредит. Претендира разноски.
Представя писмени документи и прави доказателствено искане за
назначаване на съдебно-техническа експертиза с посочените в отговора на
исковата молба задачи.
От ищцата е постъпило становище към отговора на исковата молба, в
който поддържа, че е невярно твърдението на ответника, че е имала свободен
избор относно вида обезпечение по договора за потребителски кредит и
възнаграждението за гарант е следвало да се включи в ГПР. Твърди, че
обстоятелството, че не се е отказала от договора за кредит няма отношение
към задължението й да заплаща такса гарант по договора.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на
страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
3
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: предявен е осъдителен иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
2. Доказателствена тежест:
УКАЗВА на ищцата, че е в нейна доказателствена тежест да докаже
при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1)
сключването на договор за предоставяне на потребителски кредит с ответното
дружество, с посоченото в исковата молба съдържание 2) извършено плащане
на сумите по договора за потребителски кредит в полза на ответника.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже
наличието на валидно правно основание за получаване на платената от
ищцата парична сума.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1. че между М. В. В. и „Ф. е сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит
2. за обезпечаване на договора за потребителски кредит между страните,
ищцата е сключила договор за гаранция (поръчителство) с M., в който е
предвидена такса за предоставяне на гарант
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправност на
клаузи на договора, сключен с потребител, за което предоставя на страните
при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за
евентуалното наличие или липса на неравноправност на клаузите по договора
за кредит.
По доказателствата:
Съдът намира, че следва да допусне приемането на представените към
исковата молба и с отговора на исковата молба документи като писмени
доказателства.
Основателни са исканията за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза по поставените в исковата молба задачи и за допускане на
съдебно-компютърна експертиза по поставените в исковата молба и отговора
на исковата молба задачи.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК
Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 19.02.2024 г. от
9,45 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че
най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА на страните проекта на доклад по делото, съобразно
4
мотивната част на настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приемането на
представените към исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, по която
вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши
необходимите справки, отговори на поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението на съдебно-
счетоводната експертиза в размер на 350 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ю., тел. ..
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за поставените задачи след
представяне на доказателства за заплатен депозит.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-компютърна експертиза, по която
вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши
необходимите проверки – включително и на компютърните системи на
ответника, отговори на поставените в исковата молба и отговора въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението на съдебно-
компютърната експертиза в размер на 400 лева, от които 100 лв., вносими от
ищеца, и 300 лв., вносими от ответника, в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за поставените задачи след
представяне на доказателства за заплатен депозит.
ПРИКАНВА страните към спогодба.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5