Определение по дело №1379/2018 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ….                                            03.07.2018 г.                           гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД   XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на трети юли                                               две хиляди и осемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова

гр. д. № 1379 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът, след като констатира, че предявените искове са допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата и изтичане на срока по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, намира:

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като датата на съдебното заседание следва да бъде определена за м. септември 2018г. , поради предстоящата съдебна ваканция.

Следва бъде изготвен и съобщен на страните проекта за доклад по същото.

Следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими писмени доказателства по делото приложените към исковата молба документи.

 

Следва страните да бъдат напътени към доброволно уреждане на спора.

 

Предвид гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

  НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 25.09.2018 год., от 14.15 часа, за която дата да се призоват страните.

 

  СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:

  „Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр.с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с правно основание чл.  422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

   Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД твърди, че по подадено от него заявление по чл. 410 ГПК била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на ответницата Д.В.К. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за ищеца възниквал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу ответницата.

Обстоятелствата, на които основава вземанията си са следните:

Бил подписан Договор за паричен заем № 2534823 от 12 април 2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД, като заемодател и ответницата Д.В.К., като заемател, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Вземанията по този договор за заем били прехвърлени от „Изи Асет Мениджмънт” АД на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от 01.08.2017 г.,

Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 1000.00 лева, а последният усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което Заемодателят изпълнил задължението си. Ответницата Д.В.К. се задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1 162.04 лв., ведно с договорната лихва на 22 седмична/и и месечна/и погасителни вноски, всяка в размер на 52.82 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва). По договора за паричен заем ответницата Д.В.К. била извършила плащания в общ размер на 778,00 лева. Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 755,75 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 2534823 от 12 април 2016 г. между страните, ответникът дължал договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва била в размер на 0 лв. В сключения между страните договор, ответникът се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислявала еднократно след 3 дни от датата на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка била в размер на 505,61 лв.

Ответницата трябвало да изплати целия заем на 14.02.2017 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли, а ответницата по делото продължавала виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същата дължала и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 6.21 лв. от 14.02.2017 г. - датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 24.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

 Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол напросрочени задължения” ООД има  следните вземания срещу ответницата Д.В.К. - 755.75лв. главница; 505.61 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 6.21 лв. от 14.02.2017 г. - датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 24.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира за направените по делото разноски.

  В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответницата Д.В.К. не е подала отговор на исковата молба.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК разпределя доказателствената тежест, както следва:

Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелства, от които произтичат вземанията му по издадената заповед по чл. 410 ГПК. В случая това означава по искa по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 240, ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 99, ал.1 ЗЗД, че следва да установи наличието на валидно правоотношение, породено от сключен с ответника договор за заем, съдържанието на това правоотношение, предаването на заемната сума и падежа на задължението, сключването на договор за цесия и надлежното уведомяване на заемополучателя за извършената цесия. Относно иска за неустойка по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 92, ал.1 ЗЗД– ищецът следва да докаже, че такава клауза е уговорена и че ищецът е изправна страна, както и нейния размер.По иска за обезщетение за забава по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 92, ал.1 ЗЗД, че изискуемостта на главното вземане е настъпила, датата, на която това е станало, размера и периода на лихвата.

Ответникът следва да докаже своите възражения /правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу съществуването на  вземанията, респ. изискуемостта им. “

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора заверени преписи от: договор за уведомление  до Д.В.К., пълномощно с нотариална заверка на подписите от 21.09.2017 г. на Нотариус Маргарита Шамлиян, нотариус с район на действие РС-София, с рег. №042 на Нотариалната камара, рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г., пълномощно с нотариална заверка на подписите от 14.02.2017 г. на Нотариус Мила Енева, нотариус с район на действие РС-София, с рег.№140 на Нотариалната камата, приложение №1/01.08.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.217 г.,договор за паричен заем № 2534823 от 12.04.2016 г., предложение за сключване на договор за паричен заем от 26.04.216 г., тарифа на „Изи Асет Мениджмънт” АД и ред за предоставяне на потребителски кредити от „Изи Асет Мениджмънт” АД.

 

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА им, че в случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.

          

На основание чл. 146 във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване на делото, ведно с проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най – късно в първото по делото съдебно заседание.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: