РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Пловдив, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора И. Перпелов
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно
дело № 20245000600263 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.34 ал.1 вр.чл.20 ал.1-3 от ЗПИИРКОРНФС.
Постъпила е жалба от адв.Д. И. Ц. като служебен защитник на засегнатото
лице Х. В. Д. против решение №93/27.05.2024г., постановено по ЧНД №
341/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е признато и
допуснато до изпълнение Решение № BHLN/611230024782/2023 от
11.12.2023 г., влязло в сила на 07.02.2024г., постановено от австрийски
несъдебен орган –BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT LEOBEN, с което на Х. В.
Д., ЕГН **********, българин, български гражданин, е наложена финансова
санкция общо в размер на 300 евро, за допуснати нарушения на по реда на §
32 Abs. 1 i.V.m. § 20 Abs. 1 BStMG;§ 20 Abs. Закон за заплащане на пътни
такси за федерални пътища 2002 г. (BStMG) с обща парична левова
равностойност 586.74лв.
В жалбата се твърди, че е нарушена процедурата при издаване на въпросното
решение за налагане на финансова санкция във връзка с правото на защита на
засегнатото лице и свързани с това непълноти в Удостоверението по чл.4 от
ЗПИИРКОРНФС, поради което се иска отмяната на решението на окръжния
съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Според представителя на Апелативна прокуратура- Пловдив жалбата е
неоснователна.
1
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните,
приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Въззивната инстанция констатира, че окръжният съд е извършил правилна и
задълбочена проверка и оценка на материалите по делото, като подробно е
обсъдил и преценил всички изисквания и основания на Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции / ЗПИИРКОРНФС/, за да признае и
допусне изпълнение на решението за налагане на финансова санкция,
постановено от австрийски несъдебен орган –
BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT LEOBEN, с което на Х. В. Д., ЕГН
**********, българин, български гражданин, е наложена финансова санкция
общо в размер на 300 евро, за допуснати нарушения на по реда на § 32 Abs. 1
i.V.m. § 20 Abs. 1 BStMG;§ 20 Abs. Закон за заплащане на пътни такси за
федерални пътища 2002 г. (BStMG) с обща парична левова равностойност
586.74лв.
Производството по делото е образувано по искане за признаване и
изпълнение на Решение на австрийски несъдебен орган, а именно :
BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT LEOBEN с рег. № BHLN/
611230024782/2023 от 11.12.2023 г., влязло в сила на 07.02.2024 г.,
постановено на основание чл.13 Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета,
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции по отношение на лицето Х. В. Д., ЕГН ********** от с. О., ул. “С.Г.“
№ *. Към искането е приложено Удостоверение по чл.4 от цитираното
Рамково решение – в оригинал на немски език и в превод на български език и
заверено копие на решението, въз основа на което е издадено
удостоверението.
Действително постъпилото искане за признаване и изпълнение на Решение
рег. №BHLN/611230024782/2023 от 11.12.2023 г., влязло в сила на 07.02.2024
г., постановено от австрийски несъдебен орган – Bezirkshauptmannschaft
Leoben, е придружено с изискуемите удостоверение и решение, като
Удостоверението по чл.4 от Рамковото решение, както е приел и първият съд,
съдържа всички реквизити, съгласно Приложение № 2 към чл. 4, ал.1 от
ЗПИКонфОтнНалФС.
По делото е депозирано и решение за налагане на парична глоба, което е
издадено от държава-членка на Европейския съюз – Австрия, а именно от
несъдебен орган въз основа на действия, които съгласно нейния национален
закон се преследват като правонарушения. Установява се от представеното
удостоверение, че Решението с № BHLN/611230024782/2023 е влязло в сила
на 07.02.2024 г
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИКонфОтнНалФС, въпросното решение е от
категорията актове за налагане на задължение за плащане, чието признаване
може да се иска от компетентния български съд, като се постанови и
2
съответното му изпълнение. Съгласно чл. 5 от ЗПИКонфОтнНалФС,
посоченото удостоверение е изпратено до компетентния орган в Република
България с надлежен превод на български език.
В удостоверението се сочи физическото лице, по отношение на което е
наложена финансовата санкция- Х. В. Д., ЕГН ********** от с. О., ул.“С.Г.“
№ *, посочена е и наложената финансова санкция в размер на 300 евро.
В удостоверението подробно са описани и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението от засегнатото лице Х. В. Д., включително по място
и време, а именно : За въпросното превозно средство (с допустимо общо тегло
от не повече от 3,5 т) не е била заплатена надлежно пътна такса, зависеща от
разстоянието.
Дата: 26.01.2023, час: 18:04
Населено място; Sankt M in O, A* Str.km ****,
Abschnitt Ubelbach-KN St. Michael, Fahrtrichtung: KN St. Michael /Австрия/
Регистрационен номер: *************
Посочена е и правната квалификация на допуснатото нарушение:
§ 32 Abs. 1 i.V.m. § 20 Abs. 1 BStMG;§ 20 Abs. Закон за заплащане на
пътни такси за федерални пътища 2002 г. (BStMG).
При тези данни съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 30, ал. 1 от
ЗПИКонфОтнНалФС, тъй като депозираното по делото решение за налагане
на парична глоба е постановено в административно-наказателно
производство в държава-членка на Европейския съюз и се отнася за деяние,
което съставлява административно нарушение и по българското
законодателство. В този смисъл са налице условията за признаване и
изпълнение на територията на Република България на това решение. Налице
е и хипотезата на ал.2 от посочената разпоредба, тъй като видно от
удостоверението се касае за деяние - поведение, което нарушава правилата за
движение по пътищата, като в този смисъл не се изисква и двойна
наказуемост. Налице са и условията на ал. 3 от посочената разпоредба за
признаване на решението, тъй като се установи по делото, че засегнатото
лице има местоживеене на територията на Република България.
Не са налице основанията за отказ, за признаване и изпълнение на
решението, визирани в чл. 35 от ЗПИКонфОтнНалФС - удостоверението е
пълно, с необходимите отметки, в какъвто смисъл са неоснователни
възраженията на защитата, а и отговаря като съдържание на решението за
налагане на парична глоба. Не е изтекла давност по българското
законодателство за изпълнение на решението. Наложената финансова санкция
е по-висока от 70 евро, като не са налице и останалите хипотези предвидени в
чл.35, в това число и по т.9 за отказване изпълнението на решението.
Освен това първият съд надлежно е проверил, съгласно чл. 35, т. 9 от
ЗПИКонфОтнНалФС, дали засегнатото лице, съгласно удостоверението е
3
било уведомено лично, или чрез упълномощен представител, относно правото
си да обжалва решението и относно сроковете за това, според
законодателството на издаващата държава, както и дали е било уведомено
лично или чрез представител относно производството, пак съгласно
законодателството на издаващата държава. Видно е от депозираното
удостоверение, че тези изисквания са били изпълнени от издаващата държава.
С оглед именно прилагане принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, съобразно и цитираното по-горе рамково Решение, това става между
компетентните органи на съответните държави членки на ЕС на базата на
взаимното доверие. В този смисъл е достатъчно в удостоверението по чл. 4 от
ЗПИКонфОтнНалФС да е посочено от издаващата държава, че по отношение
на засегнатото лице са спазени процедурите, посочени по-горе, както е
посочено в настоящето удостоверение.
Освен това е установено, че засегнатото лице не е представило доказателства
за пълното или частично изпълнение на наложената му парична глоба и
дължимите разноски – съгласно чл.33 от Закона.
С оглед на изложеното съдът правилно е признал и допуснал до изпълнение
процесното решение за налагане на финансова санкция, като е посочена и
левовата й равностойност по курса на БНБ за деня на постановяване на
решението за налагане на финансова санкция, с оглед разпоредбата на чл.16
ал.8 ЗПИКонфОтнНалФС, която е 586.74 лв.
Предвид на изложените съображения, обжалваното решение следва да се
потвърди като правилно, обосновано и законосъобразно, поради което ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №93/27.05.2024г., постановено по ЧНД №
341/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4