Определение по дело №257/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 май 2020 г. (в сила от 29 май 2020 г.)
Съдия: Яни Георгиев Гайдурлиев
Дело: 20202100200257
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

     106                                       21.05.2020 г.                            град Бургас

 

Бургаският окръжен съд,                                      наказателно отделение

На двадесет и първи май                                                          година 2020

В открито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ

 

Секретар: Лена Димитрова

Прокурор: А. Ангелов

като разгледа докладваното от съдия Гайдурлиев

ЧНД № 257 по описа за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл. 70 от НК и е образувано по молба на осъдения А.З.С., ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода за срок от две години, наложено по НОХД № 30/2018 г. по описа на Районен съд – Търговище.

В съдебно заседание началникът на Затвора – Бургас изразява становище за неоснователност на молбата на осъдения, тъй като счита, че не е налице втората материална предпоставка, визирана в чл. 70, ал. 1 от НК, а именно, че осъденият не е дал доказателства за своето поправяне.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване и пледира същата да бъде оставена без уважение.

Осъденият А.З.С. поддържа молбата си за условно предсрочно освобождаване и моли тя да бъде уважена.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и като прецени поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие следното:

Лишеният от свобода А.З.С. е роден на *** г. в гр. *** и е с регистриран постоянен адрес ***. Той е ****, ** гражданин, ***, с *** образование и е с ЕГН **********.

С присъда № 12/12.03.2018 г. по НОХД № 30/2018 г. по описа на Районен съд – Търговище, А.З.С., ЕГН ********** е бил признат за виновен за извършено на 19.02.2017 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, и е бил осъден на лишаване от свобода за срок от две години, като е бил определен първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е било приведено наказанието лишаване от свобода за срок от една година, наложено на С. по НОХД № 250/2015 г. по описа на Районен съд – Нова Загора. Присъдата е влязла в сила от 11.09.2018 г.

Наказанието по НОХД № 30/2018 г. по описа на РС – Търговище, осъденият е започнал да търпи в Затвора в гр. Плевен на 23.07.2018 г., като на 09.08.2018 г. е бил преместен в Затвора в гр. Бургас. Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд - 21.05.2020 г., осъденият С. е изтърпял фактически 1 (една) година 9 (девет) месеца и 28 (двадесет и осем) дни, от работа 1 (един) месец и 13 (тринадесет) дни или всичко 1 (една) година, 11 (единадесет) месеца и 11 (единадесет) дни, с остатък за изтърпяване от 19 (деветнадесет) дни.

От документите, приложени в затворническото досие на С., се установява, че преди да започне да изтърпява наложеното му по НОХД № 30/2018 г. на РС – Търговище наказание лишаване от свобода за срок от две години, същият е изтърпял за времето от 25.07.2017 г. до 23.07.2018 г. наказание лишаване от свобода за срок от една година, наложено му по НОХД № 250/2015 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

Считано от 02.01.2020 г. първоначално определеният строг режим за изтърпяване на наказанието е бил заменен на общ и осъденият С. е бил приведен в ЗООТ „Строител“, където пребивава и към настоящия момент.

В корпуса на затвора осъденият е полагал доброволен труд при почистване на общите помещения в 6-та група, в която е бил настанен. След привеждането му в ЗООТ „Строител“, С. е бил е изведен на работа на външен работен обект към фирма „Елит“, но поради въведеното в страната извънредно положение тази трудова дейност е била преустановена. Включвал се е в провеждането на празнични програми.

В хода на поправителното въздействие в местата за лишаване от свобода по отношение на осъдения С. са били извършени общо две оценки на риска от рецидив и вреди - една първоначална, при постъпване в затвора в гр. Бургас, и една последваща.

Първоначалната оценка на риска от рецидив и вреди е била установена в средни стойности - 56 точки, с изразени проблемни зони: отношение към правонарушението и умения за мислене. Рискът от вреди е бил в средни нива по отношение на обществото.

При изготвената втора по ред оценка на правонарушителя (във връзка със замяната на режима в по-лек и прекатегоризацията в „отрит“ тип), степента на риска от рецидив се е понижил от 56 на 54 точки, отново в границите на средните стойности, като проблемни зони с необходимост от корекционно въздействие са били отчетени: отношение към правонарушението и умения за мислене.

По време на изтърпяване на наказанието осъденият С. е бил награждаван и не е бил наказван.

Становището на началника на затвора в гр. Бургас за условно предсрочно освобождаване на осъдения С. е отрицателно. Посочено е, че при осъдения има актуални проблемни зони, а именно: - отношение към правонарушението – осъденият С. демонстрира в недостатъчна степен приемане на отговорност за собственото си криминално поведение, не осъзнава напълно факторите допринесли за извършване на правонарушението и не изразява съжаление за поведението си; - умения за мислене - липса на способност за разпознаване на проблемите и взимане на адекватни решения за тяхното преодоляване, както и липсата на способност за осъзнаване на последствията, което от своя страна предопределя високата вероятност от предприемане на рискови действия.

С оглед на така установените фактически положения, настоящият съдебен състав счита, че за осъдения А.С. не са налице всички предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно освобождаване. Действително, в случая е налице първата предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК, тъй като осъденият С. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание от две години лишаване от свобода, а именно 1 (една) година, 11 (единадесет) месеца и 11 (единадесет) дни, с остатък за изтърпяване от 19 (деветнадесет) дни.

При извършване на преценката за наличието на втората предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК - дали осъденото лице със своето поведение и отношение към труда е дало доказателства за своето поправяне, настоящият съд намери, че от данните по делото не може да се направи категоричен извод за настъпили трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в поведението на осъдения С., характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил.

Съгласно установената съдебна практика – ППВС № 7/75 г., изм. с ППВС № 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.

Анализирайки в тази връзка всички обстоятелства, характеризиращи поведението на осъдения и резултатите от пенитенциарното въздействие спрямо него по време на изтърпяване на наказанието по НОХД № 30/2018 г. по описа на Районен съд – Търговище, настоящият съд приема, че набелязаните като план на присъдата цели, свързани с изграждане на трайни нагласи за законосъобразен начин на живот, все още не могат да се приемат за постигнати. В този смисъл съдът заключи, че осъденият С. не се е поправил трайно след осъждането му за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК и не са постигнати целите, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК. По изложените съображения съдът намери, че към настоящия момент осъденият на лишаване от свобода С. не следва да бъде условно предсрочно освободен, тъй като е необходимо по отношение на него да се продължи корекционно – възпитателната работа в условията на затвора за трайна положителна промяна и постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК. Предвид на това молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 440 от НПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А.З.С., ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода за срок от две години, наложено по НОХД № 30/2018 г. по описа на Районен съд – Търговище, като към 21.05.2020 г. фактически изтърпяната част е 1 (една) година, 11 (единадесет) месеца и 11 (единадесет) дни, а остатъкът за изтърпяване е 19 (деветнадесет) дни.

Определението може да бъде обжалвано от осъдения и от началника на Затвора – Бургас, и протестирано от прокурора в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд - Бургас по реда на глава двадесет и втора от НПК.

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: