Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Враца, 11.03.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, първи състав, в открито съдебно заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Нина Георгиева като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
2684 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е за разглеждане
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.
Ищецът К.В.С.
е предявил иск с правно основание по чл. 439 ГПК за признаването за установено
по отношение на ответника „Топлофикация - Враца“ ЕАД- Враца, със седалище и
адрес на управление: гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9, ЕИК *********, че
ищецът не дължи:
По
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2136/2014 година по описа на Районен
съд Враца:
- 2 784.56
лв. (две хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки)
главница за доставена топлина енергия за периода 30.03.2011 г. до 30.01.2014 г.
-385,13 лв.
(триста осемдесет и пет лева и тринадесет стотинки) мораторна лихва върху
главницата за периода от 31.03.2011 г. до 28.02.2014 г.
-законна
лихва върху главницата считано от 23.04.2014 г.
По
изпълнителен лист, издаден по гр.д. 3113/2014 година по описа на Районен съд Враца,
а именно:
-разноски по
делото 521.57 лв. , както и 611, 97 лв. разноски по ч.гр.д. № 2136/2014 година
по описа на Районен съд Враца.
В исковата
молба ищецът твърди, че на 30.03.2015
година на основание чл. 404 т.1 и чл.405 ал.1 от ГПК и влязла в сила Заповед за
изпълнение № 1687/25.04.2014 г. по ЧГД № 2136/2014 г. по описа на Районен съд
гр. Враца е издаден изпълнителен лист, както и на 30.03.2015 година на
основание чл. 404 т.1 и чл.405 ал.1 от ГПК и влязло в сила Решение №
128/04.02.2015 година по гр.д. № 3113/2014 г. по описа на Районен съд гр. Враца
е издаден изпълнителен лист по силата на които е осъден да заплати на
„Топлофикация - Враца“ ЕАД- Враца посочените по – горе суми.
На основание
издадените изпълнителени листа е образувано ИД № 20207220400737 по описа на ЧСИ
Георги Борисов, рег. № 722, район на действие Окръжен съд Враца, което е второ
по ред за това вземане.Посочва се, че
първото е образувано въз основан на същите изпълнителни титули и е
прекратено с Постановление от 25.08.2020 година на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, съответно с номер на изпълнителното дело 20157220400398 по описа отново на
ЧСИ Георги Борисов, вписан в КЧСИ с рег. № 722, с район на действие Окръжен съд
Враца.
Твърди, че
към настоящия момент не дължи на ответника горепосочените суми, тъй като
вземането е погасено по давност, като се излагат подробни съображения в тази
насока.
В срочно
подаден отговор, ответникът оспорва основателността на предявения иск.
Счита, че
неправилно в исковата молба ищецът заявява, че в процесния случай намира
приложения краткия тригодишен давностен срок.Последният се прилагал единствено
в процеса по установяване на вземания, произтичащи от незаплатена топлинна
енергия, но след приключване на исковия процес с влязло в сила съдебно решение,
по силата на чл. 117, ал.2 ЗЗД срокът на новата давност е 5 години. За
несъстоятелен се намира изложеният от ищеца довод, че задълженията са погасени,
поради изтекъл давностен срок, настъпил след образуване на изпълнителното
производство, тъй като погасяването на задължения поради изтекъл давностен срок
представлява санкция, която се налага при наличие на бездействие от страна на
кредитора, през определен период от време, каквото в случая не е налице. С
депозирането на молба за издаване на изпълнителен лист и на молба за образуване
на изпълнително дело Топлофикация - Враца ЕАД е извършила действия, които са
довели до прекъсване на 5 годишния давностния срок, като в последствие в хода
на образуваното изпълнително производство са извършвани редица изпълнителни действия.
Твърди се на следващо място, че в резултат на принудителни действия на ЧСИ по
делото редовно са постъпвали парични суми на 03.06.2015, 14.07.2015г.,
31.07.2015г., 31.07.2015г., 01.09.2015г., 12.10.2015г., 26.04.2018г, като
съгласно мотивите на т. 10 от ТР №2 /2013 г. на ОСГТК на ВКС изпълнителното
действие запазва значението си на факт, който прекъсва теченето на давностния
срок до момента, в който от поискания от взискателя изпълнителен способ
постъпват суми по изпълнителното дело.
Въз основа
на изложеното се иска от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна
и недоказана, като присъди направените в настоящето производство разноски.
Съдът,
като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото
е приет изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2136/2014 година срещу ищеца в полза на ответника по описа на
Районен съд Враца за сумите:1. 2 784.56 лв. (две хиляди седемстотин осемдесет и
четири лева и петдесет и шест стотинки) главница за доставена топлина енергия
за периода 30.03.2011 г. до 30.01.2014 г., както и 385,13 лв. (триста осемдесет
и пет лева и тринадесет стотинки) мораторна лихва върху главницата за периода
от 31.03.2011 г. до 28.02.2014 г.15.06.2010 г.
Приет като
доказателство по делото е и изпълнителен лист, издаден по гр.д. 3113/2014 година по
описа на Районен съд Враца срещу ищеца в полза на ответника, за сумите от 521.57 лв. -разноски по делото, както и за
сумата от 611, 97 лв. - разноски по
ч.гр.д. № 2136/2014 година по описа на Районен съд Враца.
От
приетото по делото копие от изп.дело № 20157220400398 по описа на ЧСИ Георги
Борисов, вписан в КЧСИ с рег. № 722, с район на действие Окръжен съд Враца се
установява, че същото е образувано на 17.04.2015 г. по молба на ищеца срещу
ответника за принудително събиране на сумите по посочените по – горе
изпълнителни листа.С молбата е поискан
изпълнителен способ – опис на движими вещи, собственост на длъжника,
находящи се в посочен в молбата адрес.
От молба с
вх. № 0332 / 15.06.2015 г. /л.35 / се установява, че взискателя – ответник по
настоящото дело „Топлофикация - Враца“ ЕАД- Враца е поискал да бъде извършен
опис на движими вещи, находящи се в жилището на длъжника в село Върбешница, ул.
„1 – ви май“, №7.Поскано е и налагане на възбрана върху същия имот, получен от К.В.С.
по наследство.Поискано е от съдебния изпълнител и извършване на справка за
наличие на трудови договори на длъжника.
От
приложения по делото протокол на ЧСИ – Георги Борисов /л.56 / от 30.07.2015 г.,
се установява, че опис на движими вещи на адреса в с. Върбешница не е извършен,
тъй като длъжникът не е открит на посочения по делото адрес.
От
приложеното по делото постановление за налагане на възбрана от 09.07.2015 г.,
вписано в службата по вписванията вх.рег. № 1980 / 10.07.2015 г., акт № 55, том I, се установява, че е наложена
възбрана върху ½ идеална част от имот, находящ се в село Върбешница,
собственост на К.В.С..
От
приложеното по делото запорно съобщение изх. № 6096 / 22.04.2015 г. на ЧСИ
Георги Борисов до АЛЕКСАНДРА -13 – Д -24 – АЛЕКСИ ТОДОРОВ, връчено на
работодателя на 08.05.2015 г., се установява, че на основание чл.450, ал.3,
чл.507, чл.508, вр. чл. 446 ГПК е наложен запор върху трудовото възнаграждение
на К.В.С., получавано от цитирания работодател.
Установява
се още, че с молба вх.№ 01029 / 07.02.2017 г. /л.68 / взискателя „Топлофикация
- Враца“ ЕАД- Враца е поискал да бъде извършен опис на движими вещи, находящи
се в жилището на длъжника.
От
приложения по делото протокол на ЧСИ – Георги Борисов /л.87 / от 18.01.2018 г.,
се установява, че опис на движими вещи на адреса в с. Върбешница не е извършен,
тъй като длъжникът не е открит на посочения по делото адрес.
Видно е от
приложената по делото молба вх. № 10416 / 14.11.2017 г. /л.77/, депозирана от „Топлофикация
- Враца“ ЕАД- Враца, че със същата е поискано от съдебния изпълнител да бъде
извършен опис на движими вещи, находящи се в жилището на длъжника в село
Върбешница, ул. „1 – ви май“, №7. Поискано е също така да бъде изискана справка
от Регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ /РБСС / от която да е видно
дали длъжника има открити банкови сметки и наети сейфове.Отправено е и искане
да бъде изискана справка за наличие на трудови договори на длъжника.
От
приложените по делото запорни съобщения на ЧСИ Георги Борисов от 18.12.2017 г. /л.79, 80 и 81 / се
установява, че е наложен запор на всички вземания на длъжника К.В.С. от „Банка
Пиреос България“ АД, „Обединена българска банка“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД.
Установява
се от направените отбелязвания върху приложения по цитираното изпълнително дело
изпълнителен лист, че в резултат на принудителни действия на ЧСИ по делото са
постъпвали парични суми на 03.06.2015, 14.07.2015г., 31.07.2015г.,
31.07.2015г., 01.09.2015г., 12.10.2015г., 26.04.2018г.
От приложеното
по делото гр.д. 3113 / 2014 г. по описа на Районен съд гр. Враца се установява,
че решение № 128 /04.02.2015 г., постановено
по гр. дело № 313/2015 г. по описа на РС Враца, въз основа на което е издаден
процесният изпълнителен лист е влязло в законна сила на 09.03.2015 г. От същата
дата е влязла в законна сила и заповед за изпълнение № 1687 / 23.04.2014 г.,
постановена по ч.гр.д. 2136 / 2014 г. по описа на РС – гр. Враца, въз основа на
която е издаден другия представен по делото изпълнителен лист.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.
С
предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума, ищецът
отрича претендираното от „Топлофикация - Враца“ ЕАД материално право и в тежест
на ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи
съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на
изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността.
За основателността на
предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на
вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който
период не е бил спиран или прекъсван.
Не е спорно между
страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че
на 30.03.2015 година на основание чл.
404 т.1 и чл.405 ал.1 от ГПК и влязла в сила Заповед за изпълнение №
1687/25.04.2014 г. по ЧГД № 2136/2014 г. по описа на Районен съд гр. Враца е
издаден изпълнителен лист, както и на 30.03.2015 година на основание чл. 404
т.1 и чл.405 ал.1 от ГПК и влязло в сила Решение № 128/04.02.2015 година по
гр.д. № 3113/2014 г. по описа на Районен съд гр. Враца е издаден изпълнителен
лист по силата на които ищецът е осъден да заплати на „Топлофикация - Враца“
ЕАД- Враца посочените по – горе суми.
На основание издадените
изпълнителени листа е образувано ИД № 20207220400737 по описа на ЧСИ Георги
Борисов, рег. № 722, район на действие Окръжен съд Враца, което е второ по ред
за това вземане.Първото е образувано въз основан на същите изпълнителни титули
и е прекратено с Постановление от 25.08.2020 година на основание чл.433 ал.1
т.8 от ГПК, съответно с номер на изпълнителното дело 20157220400398 по описа
отново на ЧСИ Георги Борисов, вписан в КЧСИ с рег. № 722, с район на действие
Окръжен съд Враца.
Съгласно разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, както е в
настоящия случай, срокът на новата давност е всякога петгодишен.
Следователно,
изискуемостта на вземането е настъпило на 09.03.2015 г., когато е влязло в сила решение
№ 128 /04.02.2015 г., постановено по гр. дело № 313/2015 г. по описа на РС
Враца, както и заповед за изпълнение издадена по реда на чл.410 ГПК, с № 1687 / 23.04.2014 г., постановена по ч.гр.д.
2136 / 2014 г. по описа на РС – гр. Враца.
В чл. 116, б.
"в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение.
Налагането на запор или
възбрана в изпълнително производство, съгласно т. 1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява
насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То
прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в
изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение в правната си
сфера – неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на
първоначалния и присъединените кредитори.
Както бе посочено по –
горе в мотивите, от молба с вх. № 0332 / 15.06.2015 г. /л.35 / се установява,
че взискателя – ответник по настоящото дело „Топлофикация - Враца“ ЕАД- Враца е
поискал да бъде извършен опис на движими вещи, находящи се в жилището на
длъжника в село Върбешница, ул. „1 – ви май“, №7.Поскано е и налагане на
възбрана върху същия имот, получен от К.В.С. по наследство.Поискано е от
съдебния изпълнител и извършване на справка за наличие на трудови договори на
длъжника.Следователно, давността е прекъсната един път с поискване от ЧСИ за
извършване на опис на движимите вещи на 15.06.2015 г., а след това на 10.07.2015
г., когато е вписано постановлението за налагане на възбрана от 09.07.2015 г.,
вписано в службата по вписванията вх.рег. № 1980 / 10.07.2015 г., акт № 55, том
I, с което е наложена възбрана върху ½ идеална част от имот, находящ се
в село Върбешница, собственост на К.В.С..След всяка от тези дати е започнала да
тече нова петгодишна давност.
Следващото изпълнително
действие, прекъснало давността е от 08.05.2015 г. – налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца, което се установи от приложеното по делото запорно
съобщение изх. № 6096 / 22.04.2015 г. на ЧСИ Георги Борисов до АЛЕКСАНДРА -13 –
Д -24 – АЛЕКСИ ТОДОРОВ, връчено на работодателя на 08.05.2015 г.
Установява се още, че с молба вх.№ 01029 / 07.02.2017 г. /л.68 / взискателя „Топлофикация - Враца“ ЕАД е поискал да бъде извършен опис на движими вещи, находящи се в жилището на длъжника.От приложения по изпълнителното дело протокол на ЧСИ – Георги Борисов /л.87 / от 18.01.2018 г., се установява, че опис на движими вещи на адреса в с. Върбешница не е извършен, тъй като длъжникът не е открит на посочения по делото адрес.Това изпълнително действие също е прекъснало течащата погасителна давност от 07.02.2017 г. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ищеца, че същото не е прекъснало давността, тъй като в протокола от 18.01.2018 г. е записано, че опис на движими вещи на адреса в с. Върбешница не е извършен, тъй като длъжникът не е открит на посочения по делото адрес. Същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на постановлението за възлагане / в.т.см. Решение № 37 от 24.02.2021 г., постановено по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV г. о., ГК, докладчик - съдия Белазелков /. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.В конкретния случай изпълнителното действие не е извършено, поради обстоятелството, че длъжника не е намерен на посочения адрес, а не в следствие на някакво бездействие или причина, която зависи от волята на кредитора.
Необходимо е да се
отбележи, че от приложените по делото запорни съобщения на ЧСИ Георги
Борисов от 18.12.2017 г. /л.79, 80 и 81
/ се установява, че е наложен запор на всички вземания на длъжника К.В.С. от
„Банка Пиреос България“ АД, „Обединена българска банка“ АД и „УниКредит
Булбанк“ АД.Това са изпълнителни действия, които също са прекъснали давността
от посочената дата 18.12.2017 г., откогато е започнал да тече нов срок за
давността.
На последно място, но не
и по важност, следва да се отбележи, че в резултат на принудителни действия на ЧСИ по делото са
постъпвали парични суми на 03.06.2015, 14.07.2015г., 31.07.2015г.,
31.07.2015г., 01.09.2015г., 12.10.2015г., 26.04.2018г., като постъпването на
суми в резултат на осъществените изпълнителни способи също са действия, които
прекъсват давността.
Само и единствено за
пълнота следва да се посочи, че подаването на молба с искане за образуване на
изпълнително производство и образуването на изпълнително дело преди изтичане на давностния
срок не прекъсва давността, тъй като не представлява предприемане на действия
на принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД според
даденото тълкуване на материалния закон в т. 10 на ТР № 2/2013 на ВКС, ОСГТК,
представляващо задължителна съдебна практика (в което изрично е разяснено
различието между предявяването на иск за прекъсване на давността по чл. 116, б
"б" ЗЗД и прекъсването на давността по чл. 116, б. "в" ЗЗД,
което настъпва многократно с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ
и с извършването на всяко изпълнително действие, а не с образуване на
изпълнително дело).
Поради
изложеното, съдът намира, че категорично се установява, че след образуването на
изпълнителните производства на 17.04.2015 г. и на 14.09.2020 г. не е изтекъл
период, с който законът свързва погасяване на вземането по давност. Както се
посочи по-горе, съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД след установяване на вземането със съдебно
решение започва да тече нова давност,
като в случая нова давност е започнала да тече, считано от влизане на решението
и заповедта за изпълнение в законна сила – 09.03.2015 г. За
нейното прекъсване е необходимо предприемането на действия за принудително
изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. Установи се по безспорен начин, че такива са предприети и
извършени, като между който и да е от тях не е изтекла 5 годишната погасителна
давност.
По
изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на
делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 150,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран,
Врачанският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.В.С., ЕГН: ********** ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумите от 2 784.56 лв. (две хиляди седемстотин
осемдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки) главница за доставена
топлина енергия за периода 30.03.2011 г. до 30.01.2014 г. и 385,13 лв. (триста
осемдесет и пет лева и тринадесет стотинки) мораторна лихва върху главницата за
периода от 31.03.2011 г. до 28.02.2014 г. по изпълнителен лист от 30.03.2015
г., издаден от РС Враца по по ч.гр.д. №
2136/2014 година по описа на Районен съд Враца, както и сумите от 521.57 лв. - разноски по гр.д. № 313/2015 г.
по описа на РС Враца и 611, 97 лв.- разноски по ч.гр.д. № 2136/2014 година по
описа на Районен съд Враца, по изпълнителен лист от 30.03.2015
г., издаден от РС Враца, които суми са
предмет на принудително събиране по изп. дело № 20207220400737 по описа на ЧСИ
Георги Борисов, с район на действие – ОС Враца, като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК К.В.С.,
ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация - Враца“ ЕАД- Враца, ЕИК ********* сумата
от 150,00 лв. разноски по делото.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните
съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: