РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. Перник, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720101026 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на З. Г. З. с ЕГН: **********, с
адрес: *************** срещу „Стомана Индъстри“ АД. Ищецът твърди, че в периода
от ********** до ********** (с изключение на периодите от **** до **** и от ****
до ****) при ответника (посочвайки конкретните му наименования във времето) е
заемал **** **** и **********.
Твърди, че общият му трудов стаж до момента е 37 години, 01 месеца и 21 дни
от които 35 г., 04 м. 07 дни като **** като ***************, извършвал е
*************, при необходимост ********** извършвайки **********, свързани с
***************. Участвал е при провеждането на **********, текущи и планово-
предупредителни ***************, в **** на *****, поддържане ред и хигиена на
работното място.
Твърди, че в резултат на извършваната при ответника ****, в среда с
изключително завишени норми ****, е получил професионално заболяване като с
Епикриза ИЗ ******** е поставена окончателна диагноза ***************.
**********. *************** в стадий на **********, като в епикризата е
отбелязано, че лицето се оплаква от ************* с чувство на ************* през
последните години, често придружено от непостоянен **********, замайвания с
**********е.
При обсъждане на УНГ ЛКК ********** било отбелязано: предвид
професионалния маршрут на пациента, обективната находка и резултатите от
проведените изследвания, се прие, че се касае за ********** с изявен ********** и
*************** с професионална ******** и се насочва с БИ към ТП на НОИ -
Перник за търсене на причинно следствена връзка с оглед вредности на работната
среда, като е отразено и че подлежи на медикаментозна терапия, динамично
1
проследяване.
От Протокола № *************. за извършено проучване на професионална
болест се установявало, че “заболялото лице и заемало ****та **** при ответника за
общо 35 г.и 4 м. - първа категория, както и че при извършеното проучване Комисията е
установила че З. Г. З. е с над 35 г. трудов стаж при различни работодатели, при които
основно е работил като **** при сходни условия на труд, а в конкретния случай
водеща следва да бъде ****та и условията на труд в Стомана Индъстри АД, гр.
Перник.
Позовава се ма Епикризата ИЗ *************9, издадена от ***************,
съгласно която окончателната му диагноза е *************** - *************** в ст.
на ********** в резултат на проведено лечение за периода от *******************
Твърди, че заболяването му *************** е признато за професионално на
**************, като освен това професионалният им характер е констатиран от
медицинските органи с ПРОТОКОЛ ********** за извършено проучване на
професионална болест и ************* на ***************, влязло в сила на
**********
Твърди, че в резултат на професионалната болест получил 60 %
неработоспособност за период от *************
Съгласно Епикриза ********** с период на лечение ********** издадена от
*************** *************** - ********** се установява, отново е постъпил в
отделението по повод ************* в *****, *************** като през последните
********** години ************* и периодично има ***************, като е
провеждано стационарно изследване и лечение и е работил в среда с ***************.
Съгласно Епикриза по ИЗ ************* с период на лечение *************
издадена от *************** *************** отново е постъпил в отделението по
повод на следните оплаквания - ***************, ***************,
***************е, като оплакванията датират от години като е преждевременно
стационално изследване и лечение с променливи резултати и от **** има постоянен
***************. Лекуващите специалисти изразили мнение, че се касае за случай с
“***************, като това е посочено и като окончателна диагноза по тази
Епикриза и съм оставен за наблюдение от *************
Последвало ново лечение в периода от ************* в ***************
*************** се установява по повод на следните оплаквания - ************* в
*****, ***************. *************** работил в среда с ***************,
признат проф. характер на заболяването - *************, като оплакванията датират
от няколко години, като от ********** дни тотално са ********** има
*************** е проведен *************** и след преглед е насочен за лечение в
отделението. Лекуващите лекари посочват, че се касае за случай с ***************
като това е посочено и като окончателна диагноза по тази Епикриза и е оставен за
наблюдение от *************
Било изготвено последващо ЕР на ТЕЛК ************* издадено от
*************** че процента на т.н.р. професионално заболяване вече е 65.0%, като
за настоящото професионално заболяване - *************** - са признати 65% ТИР
по т. 5, р. 1, ч. 3 с пожизнен срок и с преди това признат професионален характер по
надлежен ред с ЕР на ТЕЛК *************. цитиран и по горе и е влязло в законна
сила на ********** видно от отбелязването върху него.
Твърди, че страданията му предхождат момента, в който е започнал лечение, че
заболяването му се засилва, а симптомите и негативните последици са все по –
неблагоприятни като и прогресират с доста бързи темпове. Твърди, че е налице ексцес
2
на заболяването и то в много по-висока степен, над първоначално установения такъв и
от предходното ЕР на ТЕЛК *****, установило увреждането и признато за
професонално такова.
Професионалното заболяване ************* е в степен на ****, със
*************** води до все по често и изразени функционални нарушения от страна
на ***************. Заболяването и освен това е свързано с постоянен
**************************************** ***** *************** от години, с
оплаквания от************ характер, което налага медикаментозно лечение и
периодично /********** постъпване за лечение в болница за последната година
**********
Твърди, че към момента дори са налице усложнения с по-високи степени на
ниска ********** степен на ****, като границата на ************* - в предходното
ЕР на ТЕЛК ***** отразена - ***************, което води несъмнено до извода за
наличие на коренна промяна в степента на *************** което предпоставя ниска
или почти никаква ********** при наличие на други и **********.
Счита, че е налице ексцес в професионалното и заболяване, съставляващ
неимуществени вреди, които могат да бъдат репарирани със сума в размер на 10000,00
лева за това заболяване и неговия ексцес.
Твърди, че заболяването му причинява болки, страдания и неудобства в личния
живот и в общуването му със останалите хора, като го прави непълноценен гражданин,
който и непрекъснато следва да съблюдава определен режим на лечение - вече със
системно лечение със медикаменти, което не трябва да спира за да поддържа
сравнително в добро състояние организма и, да полага неимоверни усилия да
********** да се ********** при ********** и на ***** което и с оглед наличните
МПС в движение и при пресичане на улици следва да се върши с изключително
повишено внимание и осторожност, да се ********** за това, тъй като ********** не
е водещ, а такъв се явява вече ********. Не на последно място следва да се приучава
да разпознава ********** на останалите лица и ******** по поведението и
движението на **** им и ******** които излъчват, което обаче не е лесен процес за
усвояване и допълнително натоварват организма на ищцата.
Твърди, че по повод предходен процес по гр.д. № 645/2021 г. по описа на
Районен съд – Перник му е определено обезщетение в размер на 15000 лева,
потвърдено от въззивната инстанция и касационната такава и при 60% т.н.р.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сума в размер на 10000,00 лева, за ексцеса на трудовото му
заболяване – ************* с призната трайна неработоспособност вече от 65 % за
това заболяване към ********** по ЕР на ТЕЛК, съставляващи неимуществени вреди
за претърпените от ищеца болки и страдания от настъпване на този ексцес констатиран
с Експертно решение № ********** ********** на *************** влязло в
законна сила на ********** като необжалваемо, като процента на тр.нам.
работоспособност е 65 % т.н.р. за професионалното и заболяване, ведно със законна
лихва от момента на констатиране на ексцеса - увреждането - ********** върху
главницата от 10000,00 лева до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
Моли съда да допусне предварително изпълнение на решението.
В срочно депозиран писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита,
че от представените по делото доказателства не се установява твърдения ексцес. Не
било установено и твърдяното професионално заболяване, тъй като не е спазена
съответната административна процедура.
3
Поддържа, че от Експертно решение № ********** ********** на
************* се установява общо заболяване, а не професионално.
Оспорва ищецът да страда от соченото в исковата молба, както и причинно-
следствената връзка между страданията му и ****та, която е извършвал при него.
Сочи, че ищецът е работил при три отделни работодатели, поради което
обективно не може да се установи при кои от тях е ******** категорично оспорвайки
това да е станало при условията **************.
Оспорва да е уведомяван за Експертно решение № ******************** на
*************.
Намира претенцията за завишена съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД,
позовавайки се на данните, че намалената трудоспособност е 65%, в сравнение с 60%
по ЕР *****, ************ ***************е незначително променена –
**************** по данни от изследването *****, а по това от ***************
поради което не е налице качествена промяна в заболяването.
Прави възражение по чл. 200, ал. 3 КТ за прихващане между получаваните от
ищеца средства по пенсия във връзка с *************** и обезщетението за
неимуществени вреди, предмет на настоящото производство.
С оглед изложеното моли предявеният иск да бъдат отхвърлен.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните се представляват като поддържа така изложените
тези.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото не е спорно, включително обявено за обстоятелство, което се
признава и не следва да се доказва с доклада по делото, че ищецът и ответникът са
били обвързани от валидно трудово правоотношение за посочените в исковата молба
****и - **** и **********и в съответно посочените периоди от ********** до
********** (с изключение на периодите от **** до **** и от **** до ****).
По делото са представени и приети редица писмени доказателства,
установяващи наличието на твърдяното трудово правоотношение и заболяването на
ищеца, като съдът не анализира същите, тъй като първите са относими към безспорни
по делото обстоятелства, а част от втората група касаят проявата на самото
заболяване, разгледано в друго съдебно производство и са неотносими към твърдения
ексцес.
По делото е представено също и последващо ЕР на ТЕЛК *************
издадено от *************** от което се установява, че процента на т.н.р.
*************** вече е 65.00 %, като за настоящото професионално заболяване -
*************** - са признати 65% ТИР по т. 5, р. 1, ч. 3 с пожизнен срок. Върху него
е отбелязано, че е влязло в сила на ***************
Ответникът е оспорил изрично да е уведомяван, но тази защитна теза се
опровергава от представените по делото доказателства. С писмо, изх. ********** на
МЗ, ответникът е уведомен за ЕР на ТЕЛК ************* като същото му е връчено
на **********. съгласно приложената по делото обратна разписка. Липсват данни, а и
твърдения това експертно решение да е обжалвано по надлежния ред (съгласно чл. 12
от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и
отчитане на професионалните болести, решенията на ТЕЛК подлежат на обжалване по
реда на чл. 112 от Закона за здравето в 14-дневен срок от получаването им), поради
4
което съдът приема, че е влязло в сила на посочената в него дата – **********
По делото е приета СМЕ, неоспорена от страните, която съдът изцяло кредитира
като обективно изготвена от лице, притежаващо съответните специални знания. В нея
вещото лице детайлно разглежда генезиса на заболяването от първоначалното му
проявление до датата на експертизата. Констатира, че към настоящия момент
*************** е *************** за *************, или ************* на
********** *************** **** и ********** **** в сравнение с предходното
ТЕЛК решение. Разяснява, вкл. в съдебно заседание, че ЕР на ТЕЛК №
******************** е постановен съгласно действащата НМЕ, който е била с
различна редакция към изготвяне на ЕР на ТЕЛК № ************* Пояснява, че в
настоящата редакция степените на загуба на **********, поради което диапазоните са
различни. При ТЕЛК ***** ищецът е бил с НТР от 60 % за определен срок, а сега е с
65% пожизнено. Сега попада в новосъздадена група на „***************“ от
***************, а в предходната редакция на наредбата попадал в диапазона от
*************** – „************* ***************. Двете групи се припокриват в
диапазоните на ***************, като разликата е че в новата редакция е получава
по – висок % (65) неработоспособност и е пожизнена. Обективно, разликата е в
конкретните *************** допълнителна ***************, които могат да се
свържат с ***************, тъй като ищецът не страда от други, относими към
*************** ***************.
Към изготвяне на експертизата ищецът е в невъзможност да
възприема*************** като изпитва затруднения да **************–
**************. Чува само с**************. Заболяването се изразява в
************* на *****, дразнещ **************, намалена **************,
**************, не е свързано с болки. Тези признаци ще продължат и за в бъдеще,
като заболяването не подлежи на лечение. Могат да се ползват средства, които обаче
действат само протективно и симптоматично.
По делото са събрани устни доказателства чрез разпит на свидетелите Ц.Б.Д. и
А. Ц. З.(**************).
Свидетелят Ц. Б. Д. е заявил, че познава ищеца от дълги години. Знае за
състоянието му като наблюдава, че *************** се увеличава. Преди е шофирал
въпреки вложеното **************, но към настоящия момент е преустановил това
като се страхува да кара и колело. Преди е било възможна **************, но сега тя
е напълно невъзможна. Налага се при контакт с него да бъде в непосредствена близост
за да може ищецът да **************за да разбере**************. В момента е в
пълна невъзможност да посети**************. Не може да гледа**************.
Единствения вариант за него бил с************** според лекуващия го лекар.
Ползвал такъв, но трудно **************и с него. През последните де години разбира
все по – малко от това, което му се **************. Оплаквал се от **************.
Свидетелят А. Ц. З. е заявил, че ************** е започнала преди много
години и прогресивно се е влошавала. Автомобил почти не шофира, а преди пет
години е ползвал такъв. Сега избягва да излиза навън, като дори са се преместили да
живеят на село, тъй като ******** го дразнели и **************. Почти ********** в
момента, като повечето разчита да ****************** на събеседника
си**************. **************не използва, защото чрез него не може да
възприеме какво му се**************************** **** почти не ползва, тъй като
и с него**************.
По делото е приета ССЕ, неоспорена от страните, която съдът изцяло кредитира
като обективно изготвена от лице, притежаващо съответните специални знания.
Вещото лице е изследвало получените от ищеца суми за периода от ***************
5
отпуснати от НОИ, като изчислило, че от общата сума в размер на 121311,33 лева,
23955,90 лева са във връзка с пенсията му за инвалидност, получавано поради
професионална болест.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи на съда:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, съгласно който за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт
на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Предмет на спора са неимуществените вреди, претърпени от ищеца.
В чл. 56, ал. 3 КСО се предвижда, че към професионалната болест се отнасят и
нейното усложнение и късните последици. Съгласно т. 10 от Постановление № 4 на
Пленума на ВС от 30.10.1975 г. от принципа за пълното обезщетяване за понесените от
непозволеното увреждане вреди следва, че ако здравословното състояние на
пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено
обезщетението, му се дължи ново обезщетение за самото влошаване. Съдебната
практика на ВКС по приложението на чл. 200 КТ при ексцес от трудова злополука и
професионалната болест приема, че при реализиране на имуществената отговорност на
работодателя в тези случаи следва да се установи: 1 усложнено и влошено здравно
състояние на работника или служителя, пострадал от трудова злополука или
професионална болест, като влошено здравно състояние е налице, както когато е
довело до намаляване на работоспособност, така и когато се изразява само в изостряне
на болки и страдания, без те да са довели до увеличаване на степента на трайна
неработоспособност и 2. причинна връзка между трудовата злополука или
професионалната болест и ексцеса.
В Решение № 185 от 27.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5264/2008 г., III г. о., ГК се
приема, че Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й
последици - т.н. "ексцес". Усложнения, резултат от призната професионална болест, са
такива допълнителни здравни състояния, които възникват след и са в причинно-
следствена връзка с признатата професионална болест. Признаването на определено
заболяване за професионална болест, настъпилите усложнения и причинно-
следствената връзка с професионалната болест е от изключителна компетентност на
ТЕЛК, а по реда на обжалване на НЕЛК. Експертното решение на ТЕЛК има
двойствен характер - от една страна то представлява индивидуален административен
акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от
друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в
частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който
е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от
който зависи съществуването на правото.
Съдът намира, че в настоящото производство безспорно се установиха
елементите от фактическия състав на предявения иск - съществуването на валидно
трудово правоотношение с ответника към твърдения период, наличието на
професионално заболяване, в конкретния случай ексцес, констатирана по съответния
административен ред с влязъл в сила административен акт, претърпени
неимуществени вреди/болки, страдания, неудобства. Установява се и причинно-
следствена връзка, тъй като вещото лице по СМЕ е посочило, че генезиса на
професионалното заболяване на ищеца е резултат от извършваната от него трудова
дейност и той не страда от други, относими към *************** заболявания.
6
Съдът не споделя възражението, че ищецът е работил при три отделни
работодатели, поради което обективно не може да се установи при кои от тях е
заболял. По делото се установи, че ответникът, със сегашното си наименование, е
правоприемник на дружествата, в които ищецът е полагал труд. Данни за това се
съдържат и в показанията на свидетелите, които са единодушни, че независимо от
наименованието на работодателя, ****та извършвана от ищеца е била еднотипна и в
едно и също предприятие.
Съдът не споделя възражението, че ищецът не е доказал наличие на
професионално заболяване по съответния законов ред. Както бе посочено – налице е
ЕР на ТЕЛК, което е влязло в сила.
Спорен по делото е и въпросът за размера на дължимото се на ищецът
обезщетение за неимуществени вреди за причинените му увреждания.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието, „справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение,
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички
понесени от конкретното **************, страдания и неудобства - емоционални,
физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху
психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му
състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.
Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради
което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една
от проявните форми на която са и нормативно определените лимити за отговорността
на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид обстоятелства,
които се установяват от СМЕ и събраните гласни доказателства.
От показанията на свидетелите се установи, че състоянието на ищеца
прогресивно се влошава през последните две години, като е налице дискомфорт в
ежедневието му. С оглед на отношенията му със страната, настоящият състав съобрази
неговите показания във връзка с разпоредбата чл. 172 ГПК, с която законодателят е
създал едно предположение относно възможна заинтересованост на посочените в
разпоредбата лица от изхода на делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши
преценка на тяхната обективност с оглед на всички други данни по делото и доколко
поведението на свидетеля изключва заинтересоваността да е повлияла на
достоверността на показанията му. В конкретния случай съдът намира, че показанията
на свидетеля относно неговите лични възприятия пряко кореспондират с външните
проявления на заболяването, изложени в СМЕ и от другия свидетел, поради което
съдът ги кредитира в цялост. Същите се подкрепят и от приетите по делото като
писмени доказателства от проведените изследвания, от които се установи периода и
етапите на заболяването, както и неговото развитие.
Съгласно показанията на свидетелите ищецът вече не управлява МПС, не излиза
7
от вкъщи и не комуникира с приятелите си, вкл. се е наложило да се изнесе от града,
търсейки по – тиха обстановка, в която да живее. Напълно му е невъзможно вече да
**********, а и при лична среща трудно възприема това, което му се казва
(********** ****). Единственото средство, което го е облекчавало – **************
************** вече също не помага в ежедневието на ищеца.
Данните от СМЕ еднозначно показват, че ексцес е налице, като обективната
промяна е**************, което е в пряка причинна-следствена връзка с увреждането.
Съдът приема, че макар и обективните показатели за настъпилия ексцес да не са със
значителен цифров размер – допълнителна загуба на ********** ***************
**** и 1 дБ за ************* в сравнение с предходното ТЕЛК решение, то
обективното състояние на ищеца е изключително близо до следващата категоризация –
„**************“ – между 81 и 95 %. Същият е получил и по – висок процент т.н.р.
При тези данни съдът намира, че справедливото обезщетяване на ищеца за
ексцеса на професионалното му заболяване следва да се определи в размер на 7500,00
лева, като искът бъде уважен за тази сума и отхвърлен до пълния предявен размер от
10000,00 лева като неоснователен. При основателност на главната претенция, следва
да бъде уважена и акцесорната за присъждане на законна лихва от датата на второто
ТЕЛК решение.
В допълнение следва да бъде посочено, че при определяне на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът отчете също, както че
професионалното заболяване на ищеца прогресира с бързи темпове, така и социално
икономическите обстоятелства в страната, характеризиращи се непрестанно покачване
на цени за стоки и услуги.
Възражението на ответника по чл. 200, ал. 3 КТ е своевременно направено с
от********** на исковата молба. Съдът се осведоми, че е образувано т. д. №
1/**********, ОСГК по въпроса (формулирам с разпореждане от **************и
*****) - „Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл.
200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия
обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ?“.
Първоначално този въпрос е различно формулиран - „При определяне размера на
дължимата от работодателя разлика съгласно чл. 200, ал. 3 КТ, следва ли и
обезщетението за неимуществените вреди от трудовата злополука или
професионалното заболяване да се намали с обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване?“. Към настоящия момент няма постановено задължително
тълкуване.
Разминаването, и вероятно противоречията в практиката, се проявяват в
резултат на възприетия подход в някои решения на ВКС, съгласно които дължимото
обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на претърпените
имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди.
ВКС приема, че имуществените вреди се установяват по вид и размер и се кумулират,
неимуществените вреди се определят по справедливост и от получената обща сума се
намалява полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване
съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ. Този подход, макар и принципно правно
издържан, създава затруднения, когато по делото не се претендират имуществени
вреди. В конкретния случай ищецът претендира единствено неимуществени вреди в
резултат на ексцес, настъпил след ЕР на ТЕЛК *************. По делото не се
претендират имуществени вреди - загуби и/или пропуснати ползи от неполучено
възнаграждение, което да се съпостави с получено обезщетение.
Ответникът е направил възражение за намаляване на определеното от съда
обезщетение със сумите, получени от ищеца от общественото осигуряване във връзка с
8
признатата му трудова неработоспособност. Този съд приема, че такова намаляване не
може да се прави. Двете вземания (за имуществени и неимуществени вреди), макар
да произтичат от един и същ правопораждащ факт – професионално заболяване, не са
идентични. Едните репарират претърпени загуби и пропуснати ползи (обичайно
разликата между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност или пенсия
и пропуснатото по-високо трудово възнаграждение), а другите репарират болки и
страдания.
Осигурените средства под формата на пенсия за инвалидност имат социален
характер. Те репарират обичайната нужда от лечение и медикаменти, която лицето има
с оглед конкретното заболяване. Тези средства обаче са неотносими нито към
пропуснатото по-високо възнаграждение, нито към търпените болки и страдания.
Последните се репарират по правилото на чл. 52 ЗЗД в определен от съда справедлив
размер. Така в Решение № 43 от 8.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 174/2012 г., IV г. о., ГК
се приема, че - в нарушение на закона - чл. 51, ал. 1 ЗЗД и задължителната съдебна
практика - ППВС № 4/1968 г., въззивният съд е приспаднал от дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, сумата, която е изплатена на ищеца като
обезщетение за временна неработоспособност. Това плащане касае имуществените
вреди на ищеца, които не са предмет на спора по делото.
В този смисъл е и Решение № 54 от 23.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3649/2018
г., III г. о., ГК, в което се приема, че когато обезщетението от общественото
осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се
приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от
трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в
този случай неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до
неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира
причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение,
съответно неимуществените вреди, няма връзка с обезщетението по общественото
осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение,
представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза.
Получаването на двете обезщетения - за неимуществени вреди по чл. 200 КТ и
обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото
възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а
напротив - до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди.
При този правен извод, съдът намира тук обсъденото възражение за напълно
неоснователно.
Неоснователно е и възражението за погасяване по давност на исковата
претенция. В чл. 358, т. 3 КТ е предвидена специална тригодишна давност за
настоящия иск. Началото на давностния срок се определя по общите правила – чл. 114,
ал. 1 ЗЗД. Това е моментът, в който влезе в сила експертното решение за
потвърждаване на професионалната болест по чл. 62, ал. 3 КСО. В конкретния случай
– **********, като до предявяване на настоящия иск – 07.03.2024 г. са минали едва 6
дена.
По разноските:
Разноски са претендирани от ищеца и при този изход от спора следва да му
бъдат присъдени такива съобразно изхода от спора. От доказаните такива размер на
2000.00 лева за заплатено процесуално представителство следва да му бъдат
присъдени в размер на 1500,00 лева.
По правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски. От
доказаните такива в размер на 1910,00 лева с ДДС следва да му бъдат присъдени
9
477,50 лева съобразно изхода от спора.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд Перник
671,76 лева за депозит за вещо лице, както и държавна такса в размер на 300,00 лева
съобразно изхода от спора и 5,00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 КТ „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Владайско въстание“
№ 1 да заплати на З. Г. З. с ЕГН: **********, с адрес: *************** сума в размер
на 7500,00 лева, ведно със законна лихва от ********** до окончателно изплащане на
задължението, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от ексцес на професионално заболяване, установен с ЕР на ТЕЛК
************* издадено от *************** като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 10000,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД да
заплати на З. Г. З. сума в размер на 1500,00 лева разноски в настоящото
производство съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК З. Г. З. да заплати на „СТОМАНА
ИНДЪСТРИ“ АД сума в размер на 477,50 лева - разноски съобразно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „„СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД да
заплати по сметка на Районен съд Перник сума в размер на 671,76 лева за депозит
за вещо лице, 300,00 лева държавна такса и 5,00 лева в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10