№ 1345
гр. Варна, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Г.а
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20223110102706 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано след обезсилване на решение №
261018/22.03.2021г., постановено по гр.д. № 10908/2019г. по описа на Районен съд – Варна и
връщането му за ново разглеждане с решение № 1919/20.12.2021г. по в.гр.д. № 1243/2021г.
на Окръжен съд – Варна, поради настъпила смърт на трето лице - помагач на страната на
ответниците И.И., починал на 01.01.2021г. преди приключване на съдебното дирене пред
първоинстанционния съд.
Образувано е по предявен от Ч. М. АТ. , ЕГН ********** с адрес гр. Варна,
********** и Н. М. АТ. , ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ********** срещу СТ. СВ. Д.,
ЕГН ********** и АЛ. СВ. Д., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Варна, ********** иск с
правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищците са собственици на реална част с площ от 780кв.м., изчертана на скицата на л.
495 от делото от имот, представляващ ПИ с идентификатор *****.****.4805 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-
73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 1279кв.м., находящ се в гр. Варна, район
А., кв. „Г.”, м-ст Б. юг, при граници на имота ПИ с идентификатори № №: *****.****.9756,
*****.****.1724, *****.****.2161, *****.****.3854, *****.****.1726 и при граници на
реалната част: ПИ с идентификатори № №: ПИ *****.****.3854, ПИ *****.****.1724, от
ПИ *****.****.9756, ПИ *****.****.1726 и останалата част от ПИ *****.****.4805,
основан на твърдения за придобиване на собствеността въз основа на наследяване от
родителите им М.К. А., поч. на 09.09.2003г. и Н.Ч. А.а, поч. 14.12.2013г., а те с договор за
замяна по НА № **, т. VII, д. № 2861/1979г., а в евентуалност въз основа на давностно
владение осъществявано в периода 1972г. до м. 03.2019г., вкл. с присъединяване владението
на праводателите им и осъждане на ответниците да предадат владението върху спорната
реална част от имота.
Ищците основават активната си материалноправна легитимация по исковете за
собственост, твърдейки в исковата молба и уточняващите я следното: Собственици са на
реална част от имот 3852 по КК с площ от 804кв.м., попадаща в стар ПИ 1725 по КП от
1
1979г. на „Западно от Г.“, м-ст С.л., актуализиран 1991г. и идентичен с ПИ 1725 по КП на м-
ст Б. юг от 1996г., с площ от 1000кв.м. и граници по документ за собственост: Д.Н.
/собственик на ПИ 1724/, С. А., Т.Н. и ДЗС. Твърдят, че се легитимират като собственици на
основание наследяване от родителите си М. А., поч. на 09.09.2003г. и Н. А.а, поч. на
14.12.2013г. От своя страна родителите им са придобили имота по силата на договор за
замяна по НА **/1979г. сключен с И.Л.Ш., а той чрез договор за замяна по НА № ***/1972г.
сключен с Д.Х.К.. Твърдят, че имотът не е бил обобществяван, вкл. в ТКЗС, ДЗС или други
организации, не е одържавяван и съответно не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. До
м.март 2019г. имотът е представлявал лозе и овощна градина. В периода от 1972г. до 1979г.
е бил владян необезпокоявано от И.Ш., след това от родителите на ищците и от тях, което
владение е продължило от ищците и след смъртта на родителите им. М.март 2019г.
установили, че е премахната оградата на имота, променени са нивото и релефът на мястото.
След справка установили, че имот 1725 по КП от 1996г. е с променени граници и реална
част от него с площ от 804кв.м. е включена в процесния имот 3852, закупен от ответниците
през 2018г. от лице, явяващо се купувач на наследството на Д.К.. Твърдят, че доколкото
през 1972г. Д.К. се е разпоредила с притежаваното от нея право на собственост в полза на
праводателя на родителите им, то към датата на открИ.е на наследството й, този имот не е
бил част от него и оттам ответниците не са придобили правото на собственост върху
спорната реална част. Доколкото имотът не е подлежал на реституция, то е нямало как и
наследниците на К. да заявяват право на възстановяване на реда на ЗСПЗЗ. В този смисъл
твърдят, че реституционното решение на ПК за този имот не е породило действие. Въз
основа на него обаче е бил изработен ПНИ и неправилно част от техния имот с площ от
804кв.м. е бил включен в имот 3852. Впоследствие ПНИ е бил интегриран и в КК. В
евентуалност се сочи имотът да е придобит по давностно владение осъществявано в периода
1972г. до м.03.2019г., присъединявайки владението на праводателите си. Искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват иска като неоснователен. Оспорват
ищците да се легимитират като собственици на спорната реална част на сочените основания.
Твърдят, че ищците и наследодателите им не се легитимират като собственици въз основа на
договора за замяна сключен с И.Ш., защото праводателят на последния Д.К. не е
притежавала правата признати й с НА за собственост на недвижим имот по давност с №
4/1972г. Оспорват имотът някога да е бил владян от ищците, респ. техните праводатели.
Оспорват да е налице идентичност между спорната реална част, стар имот 1725 по КП от
1979г. на Западно от Г. и имотите описани в НА № **/1979г., НА № ***/1972г. и НА №
*/1972г. Твърдят, че вписванията в разписния лист към КП от 1979г. са неверни. Твърдят, че
двата имота описани в НА № */1972г. са част от придобития с НА за покупко- продажба №
125/1946г. от Д.Х.К. /по мъж К.Н./ в съсобственост с Д.Г. К. /по мъж Г.Н./, имот
представляващ нива с площ от 17,2дка в м-ст П.н.л. при граници по крепостен акт №
250/08.12.1908г.- Г.Р., Д.Г., П.И. и гора. Този имот е бил отнет безвъзмездно и включен в
ДПФ на основание чл. 21, ал.1 ЗТПС /отм./. Имотът е бил със статут земеделска земя,
намирал се е извън строителните граници, а по- късно включен в територия на имоти
предоставяни за ползване по реда на пар. 63 ПЗР на ПМС № 456/1997г. Затова, дори и да не
е бил включван в ТКЗС, като отнет от бившия му собственик е подлежал на реституция на
основание чл.10, ал.4 ЗСПЗЗ. С НА за замянка № ***/1980г. с ДЗС Д. К., Д.И. е получила
нива от 3дка в м-ст С.л. като се сочи, че този имот е представлявал част от имота
притежаван от нея по НА № ***/1946г. Твърди се, че замяната е произвела своето действие
съгласно чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ и е останала в сила, защото е имало последващи
разпоредителни сделки от Д.И. по НА № 21/1980г. и НА № *3/1981г. Затова и с решение №
574/07.12.1998г. на ПК Варна е било признато правото на собственост в съществуващи
възстановими стари реални граници за нива от 4,600дка в терен по пар. 4. Твърдят, че
имотът по НА № */1972г. описан като лозе от 2150кв.м. е съставлявал ПИ 1728 и 1727 по
2
КП, а този придобит от наследодателя на ищците с НА № **/1979г. е бил имот № 1728,
който имот е бил придобит с НА № **/1994г. от В.К. на основание пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ по
силата на предоставено й право на ползване по ПМС 11/1982г. Доколкото наследодателят на
ищците М. А. е бил ветеринарен лекар по занятие, то по силата на чл. 12 ЗСГ /ДВ
бр.26/30.03.1973г./ имотът му е станал държавна собственост при влизане в сила на закона,
независимо че не е провеждана процедура по одържавяване. Затова и този имот е подлежал
на реституция по ЗСПЗЗ, което право се сочи да не е било упражнено от наследниците му.
Евентуално се твърди, че имотът придобит с НА № **/1979г. е стар ПИ 1726, който обаче е
придобит с НА № 24/1994г.от З.С. на основание пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ по силата на
предоставено й право на ползване по ПМС 11/1982г. и предвид липса на заявени
реституционни претенции от наследниците на М. А.. В евентуалност и при установяване
идентичност на имота по НА № **/1979г. с процесната реална част, се сочи този документ
да не е легитимиращ ищците титул за собственост, защото той е подлежал на реституция,
като одържавен на основание чл. 12 ЗСГ /отм./ и тези права не са били заявени от
наследодателя на ищците в установените в закона срокове. Оспорват твърденията до
м.03.2019г. имотът да е представлявал лозе и овощна градина, да е бил ограден и
впоследствие тази ограда да е била премахната. Оспорват и твърденията, че имотът не е бил
вкл. в ТКЗС, ДЗС или др., че не е бил одържавяван или отнет по др. начин, съответно че не е
подлежал на реституция. Твърдят, че се легитимират като собственици на имота въз основа
на договор за покупко- продажба по НА от 21.09.2018г. сключен с И.И., М.И. и Я.А..
Праводателите им са признати за собственици въз основа на наследяване и реституция. С
решение № 574/07.12.1998г. на ПК Варна в полза на Д.И., явяваща се праводател на Я.А., е
признато право на собственост в съществуващи възстановими стари реални граници на нива
от 4,60дка в м-ст П.н.л., установено с НА 125/1946г., представляващ имот 3852 по ПНИ и
КККР. Правото на собственост е възстановено с влязла в сила Заповед № Г- ПР-
297/13.12.2012г. на кмета на район А.. Оспорват Д.К. да е придобила правата по НА №
*/1972г. по давностно владение в периода 1962-72г., като твърдят, че тогава е била в сила
забраната на чл. 29 ЗСГ /отм./. Оспорват и ищците, респ. техните праводатели да са могли да
придобият имота по давност, тъй като на основание чл. 21, ал.1 ЗТПС /ДВ бр.
81/09.04.1946г./ държавата е станала собственик на имота на Д.К. и е действал мораторуима
на чл. 86 ЗС. Давност е могла да тече, но от 23.11.1997г., когато влиза в сила чл. 5, ал. 2
ЗВСОНИ, която давност обаче по отношение на земеделските земи се сочи да тече от
издаване на заповедта по пар. 4к ПЗР на ЗСПЗЗ, като приключваща реституционната
процедура. Потвърждават, че владеят имота, като владението им е било предадено с
изповядване на сделката по покупката му. Твърдят, че преди тази дата имотът е бил във
владение на праводателите им и владян от Я.А. от одобряване ПНИ на м-ст Б. юг със
заповед № РД-1-7706/467/04.12.2002г. на Областния управител. В евентуалност, твърдят да
са собственици на основание добросъвестно владение упражнявано от придобиване на
имота или обикновено такова, чрез присъединяване владението на праводателите си
осъществявано от 2002г. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски.
С определение № 12694/30.09.2019г. в качеството им на трети лица помагачи на
страната на ответниците по делото са конституирани И. Н. И. и Я.А.А. С писмено
становище Я.А. оспорва исковата молба по съображения идентични на изложените от
ответниците.
В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. Третото лице поддържа
становище си.
Правоприемниците на починалото трето лице – помагач Н.Н. и А.В. са редовно
призовани. В ОСЗ, Н.Н. настоява за отхвърляне на претенцията. А.В. не е изразила
становище.
3
В първото по делото съдебно заседание и по повод отговора, ищците уточняват
исковата си претенция. Твърдят, че имотът е бил ограден още при придобиването му през
1979г. от родителите им, като границата откъм имот 1726 е била синор, до началото на
2019г., когато са установили, че е била премахната. Оспорват твърденията праводателите на
ответниците да са владяли имота. Оспорват Д.К. да е притежавала права върху имота въз
основа на НА № */1972г., като твърдят, че същата е била собственик на имот 1725 към
момента на замяната с НА ***/1972г. вероятно въз основа на НА № ***/1946г. или протокол
на ТПС при ГНС от 28.02.1964г., признато впоследствие с КНА № ***/31.03.1980г.,
евентуално по наследяване от съпруга си К.Н.К. а той с продавателно от 04.03.1947г. или
договор за доброволна делба от 24.02.1947г., или по давност. Оспорват имотът да е бил
отчуждаван от Д.К., респ. вкл. в ДПФ. Твърдят, че при постановяване на решението на ПК
№ 574/1998г. не е било съобразено извършеното от Д.К. разпореждане с НА № ***/1972г.
Оспорват се и твърденията имотът- лозе от 2150кв.м. в м-ст Н.с.л. по НА № */1972г. са е
съставлявал имоти 1728 и 1727 по КП. Твърдят, че имотът по НА № **/1979г. е имот 1725, а
не както ответниците твърдят 1728 или 1726 по КП. Оспорват имотът да е бил отчужден от
бащата им по реда на чл. 12 ЗСГ, доколкото същият се е занимавал със селско стопанска
дейност и е нямал друг земеделски имот. Твърдят, че към 1957г., когато с решение № 24 по
протокол 17/03.10.1957г. е отчужден от Д. и К.К. имот е бил в действие чл.8 ЗТПС, а
Окръжно № ***0/06.12.1963г. е било издадено след отчуждаването, респ. не е имало
действие. В евентуалност се сочи да не е налице идентичност между отнетата част от имота
и процесния. Оспорват се и твърденията да са били налице пречки за придобиване имота по
НА № */1972г. по давност от Д.К., която с НА № ***/1972г. се е разпоредила чрез замяна със
собствения си имот № 1725 по КП. С тази връзка оспорват реституционното решение.
Твърдят и че неправилно по реда на чл. 16 ЗУТ от имота е отнета част със заповед №
3947/25.09.2019г. на кмета на Община Варна.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата
на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС.
На първо място съдът следва да посочи, че възражението на ответниците за
нередовност на исковата молба, доколкото липсва вписване на същата, предвид настъпилата
промяна в индивидуализацията на имота поради промяна в действащия план, е
неоснователно. В случая, исковата молба е била вписана, а настъпилата промяна в плана
касае урегулирането му с ПУП- ПЗР.
В казуса ищците твърдят да са придобили спорната реалната част от имота въз основа
на наследяване от родителите им М.К. А., поч. на 09.09.2003г. и Н.Ч. А.а, поч. 14.12.2013г.,
а те с договор за замяна по НА № **, т. VII, д. № 2861/1979г., а в евентуалност въз основа на
давностно владение осъществявано в периода 1972г. до м. 03.2019г., вкл. с присъединяване
владението на праводателите им. Ответниците оспорват твърдяното право заявявайки
собствени права върху имота придобити по силата на договор за покупко- продажба по НА
№ 139 от 21.09.2018г., а техните праводатели въз основа на наследяване и реституция по
решение на ПК № 574/07.12.1998г., в евентуалност по давностно владение осъществявано в
периода от 2002г. до м.09.2019г.
Затова, съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищците следва да
докажат твърденията си, че са собственици на спорната реална част въз основа на
наследяване от родителите им М.К. А., поч. на 09.09.2003г. и Н.Ч. А.а, поч. 14.12.2013г., а
4
те с договор за замяна по НА № ***, т. VII, д. № 2861/1979г., а в евентуалност въз основа на
давностно владение осъществявано явно и необезпокоявано с намерение за своене в периода
1972г. до м. 03.2019г., както и че спорната реална част се държи от ответника; идентичност
на процесната реална част с имотите по НА № **/1979г., НА № ***/1972г. и НА № */1972г.
Доказването на тези твърдения, възлага в тежест на ответниците пълно и главно
установяване наличие на годно правно основание, на което владеят спорната реална част от
имота при изчерпателност на основанията за това и в частност, че са придобили
собствеността по силата на договор за покупко- продажба по НА от 21.09.2018г. сключен с
И.И., М.И. и Я.А., а последните въз основа на наследяване и реституция с решение №
574/07.12.1998г. на ПК Варна в полза на Д.И., а в евентуалност въз основа на давностно
владение осъществявано явно и необезпокоявано с намерение за своене в периода 2002г. до
м. 09.2019г., както и идентичност на процесната реална част с имота по НА № ***/1946г.
Съобразно ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че:
Ищците са наследници по закон на М.К. А., починал на 09.09.2003г. и Н.Ч. А.а,
починала на 14.12.2013г.
С НА за покупко- продажба № 125/27.03.1946г. /л.394/ Д. К.Н. и Д. Г.Н. са закупили
имот- нива в землището на с. Г., м-ст П.н.л. от 17,2декара при съседи по крепостен акт от
08.12.1908г.- Г.Р., Д.Г., П.И. и гора. С договор за доброволна делба на недвижим имот от
24.02.1947г. /л.414/ Д. Х.Х., по мъж К.Н. е получила в дял собствеността върху 1,5декара от
имот в землището на с. Г., местност Л., при съседи: от две страни А.Д., И. Т. и път. С КНА
за собственост на недвижим имот по давност № 4/15.05.1972г. /л.98 и л. 396/ Д.Х.К. е била
призната за собственик по давностно владение на имот- лозе с площ от 2150кв.м. в
землището на с. Г., местност Н.с.л. при граници- Д.Н., ДЗС Д. К. и Д. К. К..
От издадените от община Варна удостоверения /л.473 и 474/ се установява, че
Д.Х.К. и Д. Х. И.а са едно и също лице. Същата е имала два граждански брака- първи
сключен на 11.06.1938г. с К.Н.К. починал на 09.02.1972г. и втория сключен на 13.12.1974г. с
Н.И.И., починал на 24.05.2008г.
С НА за замяна на недвижим имот № ***/09.08.1972г. /л.8 и л. 97/ Д.Х.К. прехвърля
на И.Л.Ш. имот представляващ лозе от 1000кв.м. в землището на гр. Варна, местност С.л.
при граници- Д.Н., С. А., Т.Н. и ДЗС. При сключване на договора, Д.К. се е легитимирала
като собственик въз основа на НА № */1972г.
С договор за замяна по НА № **/20.08.1979г./л.7 и л.95/ И.Ш. прехвърля така
придобития имот на М.К. А..
С решение № 24, т. 3 по Протокол № 17/03.10.1957г. /л.301/ на комисия по ППС с. Г.
на основание ПМС 651/11.10.1950г. са били отчуждени и причислени към ДПФ собствени
на Д. и К.К. имот- нива от 5,5декара в местност К., без посочени граници. Идентично
решение под № 15 е взето с протокол № 29/30.12.1960г.
С НА за замянка № ***/31.03.1980г. /л.167 и л. 173/ е удостоверено придобиването
от Д. Х. И.а по замянка с ДЗС Д. К. по протокол на ТПС при ГНС от 28.02.1964г. на имот-
нива в землището на гр. Варна, кв. Г., местност Край село от 3декара при граници: ДЗС, К.К.
и И. Т. в замяна на нейния имот- нива от 3декара в землището на гр. Варна, местност С.л..
5
С НА за покупко- продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 21/11.07.1980г. /л.166/ Д. Х. И.а продава на И. Н. И. 1декар от собствената си
хавра в землището на гр. Варна, кв. Г., местност С.л. при съседи- път, Д.И. и ДЗС. С НА за
продажба на недвижим имот № 43/24.11.1981г. /л.172/, Д. Х. И.а продава на съпруга си
Н.И.И. 1декар от собствената си хавра- лозе в землището на гр. Варна, кв. Г., местност С.л.
при съседи: от две страни ДЗС, И. Н. И. и С. Т. П.. При изповядване на двете сделки е
представен НА № ***/1980г.
С НА за покупко- продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 73/20.02.1986г. /л.114/ Д. Х. И.а продава на А. и Г.А. 1200кв.м. от собственото си
лозе в землището на гр. Варна, кв. Г., местност С.л. при съседи- път, В.К., Д. К. и Н.Г.. При
изповядване на сделката е представен НА № */1972г.
С НА обективиращ договор за покупко- продажба № 139/21.09.2018г., И. Н. И.,
М.П. И.а и Я.А.А.са продали на ответниците своя имот с идентификатор ****.3852 находящ
се в гр.Варна, кв. Г., местност Б.- юг с площ от 1303кв.м. При продажбата същите са се
легитимирали като собственици въз основа на реституция и договор за продажба на
наследство. Със заявление от 17.08.1992г. Д. Х. е заявила за възстановяване собствеността
върху земеделски земи в землището на с. Г. придобити с НА № ***/46г., а именно нива от
4,6дка в м-ст П.н.л. при съседи Г. Р., Д. Г., П.И. и път /л.391/. С решение на ПК №
574/07.12.1998г. /л.84 и л. 388/ и въз основа на заявление вх. № 50067/20.11.1991г. в полза на
Д. Х. И.а е било признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници
върху имот- нива от 4,600декара попадащ в терен по пар. 4 на Г., местност П.н.л.,
установено с НА № ***/1946г., без посочени граници в него.
Предхождащо на него, с решение № 348/06.05.1996г., ПК е отказала да признае
правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на имот с площ от
1декар в местност Л., с мотив, че имотът е бил отчужден за военни нужди с ПМС №
17/19.07.1949г. по протокол №87, парцел № 35 от списъка. На 06.01.2003г. Д.И. е починала и
е оставила наследници Я.А.А. племенница и съпруг- Н.И.И., починал на 24.05.2008г.
С договор за продажба на наследство с нотариална заверка на подписите от
18.03.2004г. Н.И. се е разпоредил с останалото от съпругата му наследство в полза на И. Н.
И.. Със саморъчно завещание обявено с протокол № 329/12.02.2003г. на нотариус рег. № 446
на НК Д.И. е завещала имуществото си на Я.А..
С влязла в сила на 30.12.2012г. Заповед № Г-ПР-297/13.12.2012г. на основание пар.
4к ПЗР на ЗСПЗЗ и при условията на пар. 4б, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ е било възстановено
правото на собственост на наследниците на Д. Х. И.а- Я.А.А.върху имот № 3852 по ПНИ на
м-ст Б. юг с площ от 1302кв.м. На 19.06.2014г. е изготвен и протокол за въвод.
За установяване твърденията на ответниците за осъществявано от тях владение
върху имота от закупуването му, по делото са ангажирани писмени доказателства, от които
се установява, че след придобиване на имота, ответниците са предприели действия по
урегулиране на имота. По тяхна инициатива за имота е изработен и одобрен ПУП- ПЗР,
6
респ. изменение на КККР, както и е отпочната процедура по подготовка на бъдещо
строителство /сключени договори с Енерго- про, осигурени собствени водоизточници чрез
сондажи, присъединяване към ВиК/.
Останалите представени писмени документи имат пряко значение към установяване
границите на спорния имот и поради това бидейки обект на изследване от назначените
технически експертизи, на този етап няма да бъдат обсъждани отделно.
По делото е изслушано и прието заключение по СТЕ изготвено от вещото лице
Ж.Б.. Съобразно заключението на в.л. относимите и действали за територията кадастрални
планове през годините са: КП от 1979г. /без данни за одобряване с конкретна заповед,
актуализиран 1991г/, КП от 1996г., ПКП от 1997г., ПСИГ от м.11.1997г., ПНИ от 2002г.,
2003г., КККР от 2008г. и ПУП- ПРЗ от 2019г. Територията е включена в строителните
граници на града от 1999г. По КП от 1979г. част от процесния имот попада с площ от
751кв.м. в ПИ 1725 / записан в разписния лист на И.Ш., без посочено основание / при
граници- ПИ 1724 /записан на Б.Я./, ПИ 1726 /записан на неустановен собственик/ и
останалата част от ПИ 1725. По КП 1996г. имотът с цялата си площ попада в имот ПИ 1724
/записан на Д.Н. Д., после на П.Ф. И./ с площ 498кв.м. и в ПИ 1725 с площ от 781 /записан
на И.Ш./ при граници- ПИ 1724, ПИ 726, останалата част от ПИ 1725 и път 9756. По ПКП от
1997г. попада с цялата си площ в имот № 1439 по ПСИГ от м.11.1997г. целият с площ от
9691кв.м., идентифициран на Д. Х. и представлява площта от 781кв.м. на припокрИ.е между
ПИ 1725 и процесния, при граници- 1444 и 1439. По ПНИ имотът попада в имот 3852,
целият с площ от 1903кв.м. записан на наследниците на Д. Х. и представлява площта от
781кв.м. на припокрИ.е между ПИ 1725 и процесния, при граници- 726, останалата част от
725, имот 724 и 9576. По всички действали планове за местността спорната реална част
/съобразно различието в попадаща площ от ПИ 1725 по различните планове/ попада в стар
имот 1439, в който имот попада изцяло и процесния.
Съобразно описанието на имота по НА № ***/1946г. в.л. счита, че е невъзможно да
се определи точното му местонахождение, доколкото липсва кадастрален план за
територията към него момент и неустановяването в ПСИГ на лицата посочени като съседи
като бивши собственици на стари имоти в обследваната зона. С ПСИГ от 1997г. за Д.И. и Д.
Николова са били идентифицирани два имота- стар 1439 с площ от 9691кв.м. и стар 439 с
площ от 9693кв.м.
Проследявайки отразените граници по НА № */1972г., с който Д. Х. е придобила по
давност лозе от 2150квм. в м-ст Н.с.л.- ДЗС, Д.Н. и Д. К. К., извършените от нея
впоследствие разпоредителни сделки с НА ***/1972 на 1000кв.м. в полза на И.Ш. и НА №
73/1986г. на 1200кв.м. в полза на Г. и А.А. и вписванията по КП 79г. и сл. относно
собствеността върху имоти 1724, 1725, 1726, 1727, 1728 и 1729, 2169, 2168 и ДЗС, в.л.
обосновава извод, че придобитият от Д. Х. имот с НА */1972г. е този обозначен на скица 1
между точки 11-12-13-14-15-16-17-18-19-20-11, с изключение на площ от 462кв.м. от имот
1726 щрихована с черни минуси. Така, придобитият от Д. имот се състои от две части, без да
граничат помежду си и обозначени като Т-1А с площ от 1018кв.м. и Т-2А с площ от
1200кв.м. Оттам съответно е направен извод, че е налице идентичност между имота
придобит от М. А. с НА № **/1979г. и този на И.Ш. по НА ***/1972г., с който И.Ш. е
придобил по замяна от Д. Х. лозе с площ от 1000кв.м. в м-ст С.л. при съседи Т.Н., Д.Н., С. А.
и ДЗС.
Имотът по реституционното решение № 574/07.12.1998г. според в.л. вкл. следните
имоти по КККР- 3852 с площ от 1303кв.м., 4718 с площ от 468св.м., 2142 с площ от
1177кв.м. и 4142 с площ от 1177квм., всички попадащи изцяло в площта на стар имот 1439 и
отговарящ на част от имота по НА 125/1946г. Спорната реална част от 781кв.м. припокрива
7
процесния имот и имот 1725 по КП от 1996г. при граници- 1726 /записан на З.П.С./, 3854
/записан на наследници на Е.А.Ж./, останалата част от имот 4805 и 1724 /записан на П.И./.
Съответно 763кв.м. от имота по НА № */1972г. се ситуира в имот 3852 възстановен с
решение на ПК № 574/1998г. и попада изцяло в границите на имот 1725. Част от имота по
НА ***/1972г. и част от имота по НА № 60/1979г. с площ от 781кв.м. попада в границите на
имот 3852, възстановен с решение на ПК 574/1998г. и е идентична с процесната част от ПИ
1725. От имота по НА 122/1980г. част с площ от 171кв.м. попада в имот 4718, а друга с площ
от 1177кв.м. попада в имот 2142 нямащи касателство с процесната реална част.
По отношение на имота по НА за замянка № ***/1980г. в.л. посочва, че същият е
описан с площ от 3 декара и граници: К.К., И. Т. и ДЗС. Към него момент е действащ КП
79г. и теренът, в който се намира имотът е означен като блок ДЗС и едва с актуализацията
на КП от 1979г. границата – блок ДЗС е отразена като имоти 2142, 2143 и 2144. Имот 2142
по КККР е вписан в съсобственост между Д. Х. и И. Н. И., имот 2143 е записан само на
И.И., на основание НА 21/1980г. с праводател Д. Х., а имот 2144 е вписан на Г.В. и
наследници на Н.С. на основание НА 12/1992г. с праводател Д. И. и предходни Н.И. и Д. Х..
Липсва идентичност на процесния имот с тези по продавателно от 04.03.1947г. и
договора за доброволна делба от 24.02.1947г. Спорната реална част попада изцяло в
границите на имота по решението на ПК и същата отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ.
За имота има изработен, одобрен и влязъл в сила ПУП, който е приложен и за който има
издадена заповед по чл. 16, ал. 5 ЗУТ със заповед № 3947/25.09.2019г. От огледа на терен,
в.лице е установило, че спорната реална част е оградена с телена мрежа на бетонни колове
по точки 1-2-3-4-5, без такава между точки 1-5 /скица 7/. Липсват сгради и постройки, като
наличен е единствено един орех на възраст около 25г. между точки 1-2-3-4-5-1. Няма данни
за одържавяване.
От заключението на в.л. по тройната съдебно- техническа експертиза се установява
следното: Със заповед № 3947/25.09.2019г. на кмета, за имота представляващ ПИ 3852 е
отреден ПИ 4805 с площ от 1279кв.м., приложена е улична регулация и 24кв.м. попада в
улица. Така процесната реална част става 781кв.м. Процесната реална част представлява
част от имот 1725 по КП 79г. с площ от 804кв.м., който ПИ е записан в разписния лист на
И.Ш. и ПИ 1724 с площ от 497кв.м. записан на Д.Н. Д., а впоследствие П.И.- ПМС 1986г.
Границите й са- ПИ 1726-без запис, останалата част от ПИ 1725- И.Ш. и ПИ 1724- П.Ф. и
път. В ПКП от 1997г. за имот 1726 е вписана З.П.С.. В ПНИ процесната реална част е част
от имот 3852 с площ от 1903кв.м. записан на Д. Х. въз основа на решение на ПК от 1998г. А
след изм. на КККР през 2008г. имотът се новообразува съгл. заповед от 2012г. в ПИ 3852 с
площ от 1303кв.м. записан на Я.А. и ПИ 1724 записан на П.И. с площ от 600кв.м. По
действащата КККР имотът представлява НПИ 4805 записан на ответниците с площ от
1279кв.м. и обхваща 781кв.м. от ПИ 1725 и 497кв.м. от ПИ 1724, при граници ПИ 9756-
улица, 1724- П.Ф., останалата част от ПИ 4805, 3854 на Г.К. и 1726- З.С.. Имотът по НА
125/1946г. съответства на стари имоти 1439 и 439 по местонахождение, вписване в
разписния лист на Д. Х. и Д. К. и по един съсед при отчитане правоприемство на М.Т.
/М.Г.Г., евентуално от баща си Г.Д.О., който е син на Д.Г.О.. С ПНИ на Д. Х. са отредени от
стар имот 1439 за възстановяване имоти №№ 2216- 4875кв.м., 3852- с площ от 1903кв.м.,
3853- 1578кв.м., или общо 8356кв.м. С вл. в сила ПНИ са новообразувани за възстановяване
на Х. следните имоти- 3852- 1303кв.м., 4718- 468кв.м., 2142- 1177кв.м. и 4142- 1177кв.м,
общо 4125кв.м., като процесната реална част попада в имот 3852.
Имотът по НА */1972г. съответства общо на имоти 1725, 1726 и 1727 по
местонахождение и три граници- от изток 1724-Д.Н. Д. /ПНИ П.И./, на югозапад- ДЗС
/1991г. път/ и на север- 1723 Н.К.К. /1991г.- 2168- Н.К.К. и 2169- П.Н.К./, ако се приеме
правоприемство с Д. К. К.. Действително, посочват, че не са установили документи за такова
правоприемство, но предвид особената фамилия и факта, че Д. К. е записан в НА на Г. и
8
А.А. като граница, приемат К.и като такава. В противен случай и при изключване на К.и
като граница, имотът би граничил от изток с Д.Н. Д., което би противоречало на
вписванията по плана и ако и да има техническа грешка, то тя не би могла да обхване
всички имоти, предвид вписванията на Д. по всички планове за имот 1727 и Ш. за имот
1725.Т.Н. в.л. не са установили в списъка на ползвателите, нито са установили документ да
му е предоставено право на ползване. И ако следва да се съобрази площта на имотите по НА
***/1972г. и № 61/1979г., в.л. сочат, че тогава имотът на Ш., респ. А. би следвало да се
ситуира в южните части на имоти 1725,1726 и 1727, което би противоречало на вписванията
по плановете. До този си извод в.л. са достигнали вкл. при съобразяване извършените
сделки от Д. Х. по НА ***/1972 и НА № 73/1986г. и че за имот 1729 от север е вписан в
ПНИ В.С., в чийто документ за собственост 37/1965г. за граница е посочено наследници на
К.Н. – съпруг на Д. Х.. Имотът получен от И.Ш. по НА ***/1972г. и имотът придобит от М.
А. по НА **/1979г. според в.л. съответстват на имот 1725, което съответствие са установили
по местонахождение, площ, вписване в разписния лист на И.Ш. и две граници- Д.Н. Д. 1724
от изток и ДЗС от югозапад. Уточняват, че употребеният термин „съответства“ е ползван за
случаи, когато има разлика в площта или някоя от границите. Не е възможно да се даде
отговор на въпроса дали процесният имот попада в отчуждения от Д. Х. с протокола от
1957г. доколкото в него е посочена само площ на отчуждения имот, но не и граници.
По делото са ангажирани и гласни доказателства- показанията на свидетелите М.П.
и С.С. водени от ищците, П.И., воден от третото лице помагач и Г.К. и Д. И., водени от
ответната страна.
Св. П. разказва, че се познава с ищците от 2002г. или 2003г. През есента на 2003г.
за пръв път отишъл на тяхното място в местност Б. юг. Ч. му споделил, че баща му М. имал
закупено място там. Не е виждал баща му, но заел, че е бил ветеринарен лекар. През 2004г.
свидетелят си закупил имот в близост в местност Б. Север, като от 2010г. започнал да живее
постоянно там. Описва мястото с площ от около 600кв.м. или декар, с неправилна форма,
по- тясно откъм страната на улицата. Когато отишъл за пръв път си личало, че мястото е
обработвано, имало няколко овощни дървета /круша или ябълка в дясно и череша от ляво от
входа/, зеленчукова градина с направени вади и лехи, а след нея лозе. Било оградено с
телена мрежа и се влизало през метална портичка с катинар, на която имало табела с име М.,
другото не се разчитало. След като бащата на Ч. починал през 2003г. постепенно мястото
било занемарено. Ч. бил човек на изкуството и не се занимавал със земеделие. Вътре станало
къпинак, от които 2017г. вече не се виждало дали има лози навътре в имота. За последно
ходил там през 2017г. оградата я нямало и в него били обособени като паркоместа, личало
си, че са паркирани коли там. Не влезли вътре, с Ч. гледали имота от улицата. Вляво мястото
било обработвано, но не помни дали е имало ограда. Допреди 5-6 години и в продължение
на около 4години минавал по един- два пъти покрай мястото, разхождайки кучето си. Други
хора в имота не бил виждал, нито на Ч. брат му. Не бил виждал и съседи. Свидетел С.-
разказва, че познава Ч. от 1969г., брат му и родителите му. За пръв път отишъл на имота
през 1980г. Описва, че мястото се намира на Г., на пътя, който е покрай Военното поделение
и който е за Б.. Било около декар, с правоъгълна форма. Бащата на Ч. се занимавал с
мястото. Докато бил жив, т.е до 2003г. мястото било поддържано. Имало лозе, сеели си
зеленчуци. В лявата страна от входа имало една череша, а малко по- навътре ябълка. Имотът
бил ограден с бетонни колове и мрежа, като в лявата страна ограда нямало, а нещо като
синор, който служел като граница на имота. Черешата била там, на границата със съседния
имот. В имота се влизало през метална портичка с катинар. На вратичката имало табела с
надпис М. А. и адрес гр. Варна, *****. След смъртта на М., ходил на мястото още няколко
пъти- през 2005-2006г. и за последно през 2012г. След смъртта на М. мястото вече не се
обработвало, имало храсти и с Ч. ходели главно там на разходка и заради черешата. Други
хора в имота не бил виждал, нито пък съседи. След 2012г. повече не бил ходил на мястото.
Свидетел П.И. посочва, че е собственик на имот 1724 по наследство от родителите
9
си, придобили го през 1982г. Те живели там в построена от тях вила от 1986г. до 2004г.,
когато починали. Посещавал имота си всяка седмица до 2004г., а след това пребивавал там
събота и неделя, за по ден- два, когато имал свободно време. Вече живеел за постоянно.
Познава ответниците от 2018г., когато придобили съседния на неговия имот – 4805 /посочен
като номер след предявяване на кадастрална скица на свидетеля/. Започнали да почистват
мястото и да работят, положили в югоизточната му част бетонови тръби за септични ями.
През 2002г. при него дошла Я.А. собственик по реституция и му казала, че мястото трябва
да се урегулира. Тя организирала всичко, дошли хора, които парцелирали мястото, като
неговото от около 800кв.м. станало 600кв.м., колкото било по документ за собственост. Я.
му платила направените подобрения. Това отнело около 2години. Преди парцелирането на
имота, той бил празно място и от средата на имота на свидетеля до този на Ж. /имот 2168/
имало телена ограда. След парцелирането му свидетелят не бил поставил ограда от страната
на С.. В имот 1726 не бил виждал никой, нито знае кой е собственик на имот 1727. От
страната на имот 1726 ограда нямало, като имот 1726 и 4805 било едно цяло. Едва, когато С.
станал собственик си забил коловете, като имот 1726 останал свободен. В него имало
отпадъчна пръст и нивото му било по- високо от това НА *805. Имотът на С. бил заграден
отпред от него, след като станал собственик. Преди това имало ограда от тел, която била
превзета от саморасли къпини, които изсъхвали и отново избивали. Вътре имало една круша
в близост до пътя и една череша. Никога не е виждал някой да обработва мястото, нито пък
в него да има зеленчукова градина. От 1982г. спомените му били само, че мястото е пълно с
къпини. Затова и силно се учудил, когато преди години видял своя съученик Н. пред имота,
който му казал, че мястото било негово. Не можел да влезе в него от къпини. Не бил виждал
сложена табела на мястото, нито бащата на Н.. Не познавал и човек с име И.Ш.. Свидетел
Г.К. също познава ответниците. Били съседи от 2018г. Той притежавал имот 2168, а синът
му през 2015г. придобил имот 3854 /посочени като номера след предявяване на кадастрална
скица на свидетеля/. Разказва, че собственици на имот № 1727 са Г. и А., който починал, на
1724 П., чийто баща се казвал Ф., на 1729 В. /ползван фактически от Д./ и на 1728 С..
Неговият имот бил предоставен за ползване на родителите му през 80-те години, но
фактически го ползвали от 1972-73г., като 1979г. направили постройка. От десет години
живеел постоянно там, а преди това през седмица или всяка седмица. След 1990г.
родителите му живеели постоянно там. В имота на С. от 1990г. никога не бил виждал хора,
нито да се обработва. Мястото било обрасло с диворастящи къпини и храсти, не можело да
се влезе в него. Имало едно голямо дърво на границата с имот 1726, но лозе не бил виждал.
Не е чувал за И.Ш. или М. А.. Не бил виждал имотът да е ограден откъм улицата или откъм
П.. Ограда имало откъм имот 2169 /собствен на брата на свидетеля/. От 4-5години имот 1726
бил натрупан с пръст. През 2015г. поставили ограда между имота на сина му и имот 4805 по
цялото протежение, като преди това почистили мястото от къпините и храстите. А. и С.
викали също трактор, изравнили мястото и поставяли бетонни шайби откъм П.. Не познавал
Я., но бил чувал за нея, доколкото с П. след 2000г. правили нещо като делба и имотът му
бил намален на 600кв.м. Направили ограда от задната страна, а отпред сложили стълбчета.
Св. Д. И. посочва, че от 1992г. ползва имот 1729, който бил на В.С.. До 2000г. ходел веднъж
в седмицата да го обработва, а от 2000г. имал фургон и живеел там, гледал животни. Не
познава И.Ш., нито М. А., не е чувал за доктора. Гледал зайци и берял люцерна в имот 1726,
който бил празно място. По спомен ограда между имотите 1726 и 1725 нямало, тъй като той
минал спокойно между тях. Назад във времето не бил виждал никой в имота, нито да се
обработва. Имало само саморасли къпини и трънки. В началото му нямало овошки, а ако е
имало то е възможно за долния край, където не можело да се стигне. В началото на 2018г. се
появили С. и С. в имота и цяла седмица разчиствали с багер.
Първият спорен по делото въпрос е налице ли е идентичност на процесната реална
част с имота придобит от праводателите на ищците.
Установената съдебна практика приема, че индивидуализацията на недвижимите
10
имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и
всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на
това обстоятелство. За да се установи идентичност между два имота, съществували към
различни периоди от време с различна индивидуализация е достатъчно те да съвпадат по
местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените
предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност,
достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на
собственост. Ако в различни периоди от време съседите/ или техните наследници или
правоприемници/ съвпадат, може да се направи извод, че и заключеният между тях имот не
е променен. Площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, са също
допълнителни белези, макар и да не са присъщи, доколкото зависят от начина на измерване
или могат да се променят при изменение на плана. Допустимите доказателствени средства
по установяване идентичност на имотите са експертни знания на вещи лица, включително и
за проследяването на съседите на имотите и тяхната съпоставка според отразеното по
различните планове, разписни листове и документи за собственост /така решение № 672 от
7.03.2011г. на ВКС по гр. д. № 1584/2009 г., I г. о., ГК/. Разписната книга, респективно
кадастралния регистър следва да отразява правото на собственост по действащия план,
доказано със съответните документи за собственост.
В конкретния случая наличните вписвания по плана, в т.ч. с актуализациите му, са
както следва: за имот 1725- И.Ш.; за имот 1724- по първоначален план Б.Я./без посочено
основание/, след актуализация 1996г. Д.Н. Д./без посочено основание/, а после П.Ф. И.
/първоначално без посочено основание, а после на основание ПМС 11/1982г./; за имот 1726-
без данни за собственост, а от 1997г. З.С. на основание протокол 15/12.11.1987г. ОбС; за
имот 1727- по КП от 1979г., актуализиран 1996г. Д. Х./без посочено основание/, като в ПНИ
имотът е отразен като 3853, а с КККР е записан на Г. и А.А. на основание НА 73/86г.; за
имот 1728- записан на Т.А. /без посочено основание/, като в ПНИ имотът е отразен като
3853, а с КККР е записан на С.Л. /на основание НА 127/2010г./, като в предходен момент е
признат на В.К. на основание НА 97/1994г.; за имот 1729- първоначално запи9сан на
неустановен собственик, а впоследствие с ПНИ на В.Н.С. на основание НА 85/1985г., като в
предходен момент е бил собственост на Н.С.Г. на основание НА 37/1965г.; за ПИ 2169 стар
1723- първоначално на неустановен собственик, впоследствие на И.Н. /без посочено
основание/, в КП 1996г. на П.Н.К. /без посочено основание/, в ПНИ отразен като имоти 3854
и 3855, а в КК като имот 4765 на Н.Н.; за имот 2168- първоначално записан на К.М. без
посочено основание, в КП 1996г. записан на Н.К.К., без посочено основание, в ПНИ записан
на Н.К.К. на основание протокол 22/1985г. на ОбН, а в КК на Георги Неделчев Кръстев на
основание заповед № 362/2009г.
Експертните заключения и на двете експертизи обосновават извод, че процесната
реална част попада в стар имот 1725, придобит от И.Ш. с НА ***/09.08.1972г., с който Д. Х.
се е разпоредила с придобито от нея право на собственост по давност признато с НА №
*/1972г. С въпросният НА */72г. на Д. е признато право на собственост върху имот с площ
от 2150кв.м. при граници ДЗС от юг, Д.Н. от изток и Д. К. К. от североизток. Към него
момент за територията е нямало изработен КП, поради което и установяване точното
местоположение на имота е извършено от вещите лица на база вписванията в КП от 1979г. и
последващите му актуализации, в т.ч. изследване собствеността на имотите в обследваната
територия. Имотът по НА ***/1972г., при която сделка Д. Х. се е легитимирала с НА
*/1972г. е записан като 1725, а този по НА 73/1986г. като имот 1727 и част от 1726. Този
извод е застъпен от всички вещи лица, с разликата, че по единичната експертизата
придобитият с НА */72г. имот според в.л. дефакто обхваща две части с обща площ от
2218кв.м. съответно обозначени в скица 1. Тройната експертиза сочи да е налице
съответствие на имота общо на имоти 1727, 1726 и 1725, установено по местонахождение и
три граници - Д.Н. Д., ДЗС и Д. К. К., доколкото попълването на КП 1991г. е с имоти 2169 и
11
2168 записани на П.Н.К. и Н.К.К. /ако се приеме, че те имат приемство с Д. К. К., предвид
особената фамилия, определена като рядка/, както и с факта, че имот 1729 е вписан в ПНИ
на В.Н.С. с документ за собственост НА 37/165г. /л.121/, където граница е К.Н., съпруг на Д.
Х.. Несъответствие е установено по отношение общата площ на трите имота от 2650кв.м. А
имотът по НА **/1979г. съответства на имот 1725 по местоположение, площ, вписване в
регистъра към плана и две граници- ДЗС- югозапад и Д.Н. Д.- изток. Т.Н. съобразно записа
по плановете е вписан за имот 1728, без документ за собственост, а впоследствие в плана на
ползвателите за този имот е вписана В.К.. Вписването на Т.Н. като граница в НА ***/72г. и
61/79г. според в.л. е некоректно, доколкото при съобразяване с площта на имота от 1дка,
следва че ситуирането на имота би следвало да е в южната част на имоти 1725, 1726 и 1727,
каквито граници по плановете няма отразени, нито вписвания. Така съобразно,
разминаванията на вписванията по плановете и обозначените граници в документите за
собственост- НА */1972г., НА ***/1972г. и НА 73/1986г. налагат извод, че не е доказано по
категоричен начин процесният имот да е идентичен на този по НА № ***/1972, съотв. НА
**/1979г. Имотът придобит от Д.К. по давност 1972г. е бил описан с площ от 2150кв.м. и
граници- Д.Н., ДЗС и Д. К.. Впоследствие, с НА ***/1972г. същата се е разпоредила с реална
част от него с площ от 1000кв.м. в полза на И.Ш. посочвайки границите на частта като Д.Н.,
С. А., Т.Н. и ДЗС. Границата С. А. не е установена по плановете от в.л. Границата Д.Н. по
плановете се установява за имот 1724, при това при актуализацията на плана 1996г., а преди
това е вписан Б.Я. и двамата без данни за основание за вписването им. Едва впоследствие
П.И. се вписва като ползвател, изкупил правото на собственост предоставено му по реда на
ПМС от 82г., което съответства на разказаното от него, а и на други писмени доказателства
по делото, че Я.А. е инициирала промяна в плана, в резултат на което имотът му е бил
ограничен до 600кв.м., плащала му е подобрения, той е изкупувал. Д.Н. Д. е приет за
граница, доколкото същият е вписан като такава в НА */72г. и последващите го НА
***/1972г. и НА 73/86г., въпреки че по първоначалните вписвания за имот 1724 е бил вписан
Б.Я.. Същевременно, налични са по делото документи, че Д.Н. е бил член на ТКЗС Черно
море Варна, както и че негова нива от 8,5дка и лозе от 1,5дка е било причислено към ДПФ
безвъзмездно/л.891/. Факт е и че с решение на ПК 168/20.01.1994г. на същият е възстановено
правото на собственост върху нива от 8,540дка в м-ст Т.т. по НА ***/1947г. /л.1020/. От това
обаче не може да се обоснове извод, че посочването му като граница на имота по НА
*/1972г. е невярно, доколкото тези документи не изключват възможността същият да е
притежавал имоти и в други местности на с. Г., още повече по заявление на Д. Х. й е
възстановена собствеността на този имот, като попадащ в стар 1439. По отношение
границата Т.Н., в.л. посочват, а и видно от изготвените скици, че Т.Н. е вписан за имот 1728,
съобразно което вписване се стига до съвпадане като граница със западната такава на имота
прехвърлен от Х. с НА 73/1986г. и придобит от А. /имот 1727/, посочена тогава като В.К. с
признати права с НА от 1994г. Според в.л. тази граница е сбъркана, но няма и данни като
западна граница на имот 1725 да е вписана З.С., идентифицирана за имот 1726. Изводът пък,
че имотът на Д.К. обхваща и се ситуира в имота 1725,1726 и 1727 е обоснован от в.л. с
установяването на три граници- ДЗС от юг, Д.Н. от изток и К.и от север. Наличието на
правоприемство между Д. К. и Н. и П. К.и съдът приема, че не е категорично доказано,
доколкото липсват доказателства за това, а в показанията си св. Кръстев собственик на ПИ
2168, който говори, че имотът е предоставен за ползване на родителите му през 80-те
години, но фактически ползван от тях 1972-73г., което съвпада по време на изготвяне на НА
*/1972г., както и на записванията по разписния лист, че собственик на имот 2168 е Н.
Кръстев /баща на свидетеля/ и 2169 П.Н.К.ъстев /брат на свидетеля/.
Изводът на в.л. за правоприемство е обоснован със специфичната и не често
срещана фамилия К.и, но при липса на категорични доказателства това да е така, изводът е
базиран на логически предположения, поради което същият не се кредитира от съда.
От изложеното следва, че безспорно установените граници по НА ***/1972г. са
12
само ДЗС и Д.Н., което се приема за недостатъчно да обоснове идентичност на имота.
Безспорно е обаче, че имотът попада в обхвата на реституционното решение с №
574/07.12.1998г. на ПК, въз основа на което праводателят на ответниците се е легитимирал
като собственик, както и че имотът попада в стар имот 1439 идентифициран на Д.К. въз
основа на НА № ***/1946г., части от които е възстановен с реституционното решение с №
574/07.12.1998г. на ПК.
Въз основа на изложеното се налага извод, че правозащитното възражение на
ответниците липса на идентичност на имота с този по НА */72г., респ. НА **/79г. е
основателно, поради което и съдът не дължи разглеждане на останалите им възражения
изключващи възможността Д.К., респ. М. А. да са притежавали права по посочените титули
за собственост. Следователно, първото въведено от ищците придобивно основание се явява
недоказано.
Следващият спорен по делото въпрос е дали ищците са придобили имота по
давностно владение.
Според трайно установената практика на ВКС /решение по гр.д.№ 3991/2016г. на
Първо ГО на ВКС/ придобивната давност е въведена в българското законодателство като
основание за придобиване на вещни права, с оглед виждането на законодателя, че ако едно
лице през определен период от време фактически упражнява правомощията, свързани с
притежание на вещно право, като собственикът бездейства и не защитава правата си, то
фактическото съС.ие следва да бъде приравнено на юридическото. Доколкото имотът, респ.
спорната реална част безспорно попада в обхвата на реституционното решение с №
574/07.12.1998г. на ПК, то относно възможността за придобиването му давност от значение е
кога е приключила реституцията. Ответниците черпят права от праводател собственик по
земеделска реституция, респ. ищците твърдейки давност не биха могли да възразяват, че
възстановеният имот не е бил собственост на реститута към момента на обобществяването,
тъй като на практика с това възражение би се повдигнал спор за материално право по чл. 14,
ал. 4 ЗСПЗЗ, страни по който могат да бъдат само лица, които са заявили имота за
възстановяване. Това разрешение е възприето в ТР № 9 от 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012
г. на ОСГК на ВКС. Решението на ПК, с което е възстановено правото на собственост е
постановено при първоначалната редакция на чл. 14, ал.1 т.1 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 98/1997/, която
не изисква решението да бъде придружено със скица, то има конститутивно действие за
възстановяване правото на собственост в съществуващи реални граници, само ако
описаният в него имот е достатъчно индивидуализиран и има възможност за обособяването
му към момента на реституцията. В противен случай, ОЗС следва да довърши процедурата,
като приложи чл. 18д, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, или ако това е невъзможно, да довърши
процедурата по реституция чрез определяне на реално обезщетение, или такова в
компенсаторни механизми. Относно степен и начин на индивидуализация се приема, че
когато това е извършено чрез посочване на граници и местонахождение или номер по стар
план няма съмнение, че решението на поземлената комисия има вещноправен ефект.
В случая решението на ПК, с което е признато право на собственост в съществуващи
стари възстановими реални граници не съдържа никаква индивидуализация на имота, като
изрично е посочено, че за издаване на КНА и сделки с него е нужна скица. Едва с ПСИГ от
м.11.1997г. е идентифициран имота на Д. Х.- стар 1439 с площ от 9691кв.м. Безспорно е и че
индивидуализацията на имота е направена в хода на производството съгл. експертните
заключения. За територията, в която попада имотът е проведено производство по
трансформиране предоставено право на ползване по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и
следва да се приеме, че едва с приемане и влизане в сила на ПНИ за местността приет със
заповеди от 04.12.2002г. и 11.03.2003г. реституцията е приключила и от този момент е
започнала да тече придобивната давност, доколкото това е моментът, в който се установяват
границите на имотите правото на собственост, върху които е възстановено. Следователно,
13
последващото издаване на заповедта по пар. 4к ПЗР на ЗСПЗЗ е ирелевантно. За да е налице
оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от
фактическия състав на придобивната давност, а именно, да е упражнявана фактическа власт
върху имота в продължение на предвидения в закона срок; тази фактическа власт да е
осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху имота. Т.е ищците на
първо място е следвало да установят, че са упражнявали върху имота фактическа власт-
лично или чрез другиго и на второ с намерение за своене. В чл. 69 ЗС е установена оборима
презумпция, задължаваща съда при доказан факт на осъществяване на фактическа власт
върху вещта, да приеме за осъществен и предполагаемия такъв за наличие на намерение за
държане на вещта като своя. От ангажираните по делото гласни доказателства обаче не
може да се обоснове извод, че ищците са осъществявали фактическа власт върху имота.
Данни за стопанисването му има до 2003г., когато все още техният наследодател е бил жив,
но както се посочи давност би могла да тече от 2003г. След това мястото е било изоставено
и не е поддържано, цялото е обрасло с къпини, в които смисъл са показанията на всички
свидетели, а през 2017г. е било видимо, че се е ползвало за паркиране на автомобили. Налага
се извод за неоснователност на исковата претенция и на второ въведеното придобивно
основание.
По разноските
При този изход на спора с право на разноски разполагат ответниците
При първоначалното разглеждане на делото са представени договори за правна
защита за платено адвокатско възнаграждение от по 1800лева от всеки от ответниците.
Релевирано е възражение за неговата прекомерност.
Минималният му размер по чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. е 1038, 32 лева и
съобразявайки фактическата и правна сложност на спора и проведените по делото
заседания, съдът преценява, че възражението е основателно и адв. възнаграждения следва да
бъде редуцирани до сумата от по 1500 лева за всеки от ответниците. Другите разноски са
650лева депозит за в.л. по първоначална СТЕ, 2100лева депозит по тройна СТЕ, както и
25лева за издадени съд. удостоверения и 107,50лева за такси за адм.услуги по издадените
съд. удостоверения. Така общият размер на разноските е в размер от 5882,50лева, които
следва да се присъдят, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
При новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд разноски в полза на
ответниците не се присъждат поради липса на доказателства за извършването на такива.
Разноски следва да се присъдят за производството по в.гр.д. № 1243/2021г. по описа
на Районен съд – Варна, съобразно мотивите на решението, чиито размер, според
представения списък и доказателства за извършването им пред въззивната инстанция
възлиза на сумата от общо 3 000 лв. или по 1 500 лв.
В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание е релевирано
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съобразявайки
действителната правна и фактическа сложност на делото, както и минималният им размер
от по 1038, 32 лева, то възражението за прекомерност, е неоснователно, поради което в
полза на ответниците, следва да се присъди на сумата от 3 000 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ч. М. АТ., ЕГН ********** с адрес гр. Варна,
14
********** и Н. М. АТ., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ********** срещу СТ. СВ. Д.,
ЕГН ********** и АЛ. СВ. Д., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Варна, ********** иск
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на
реална част с площ от 780кв.м., щрихована в оранжеви точки на скицата от заключението на
в.л. по тройна СТЕ на лист 1119 от делото, приподписана от съда и съставляваща
неразделна част от настоящото решение, от имот, представляващ ПИ с идентификатор
*****.****.4805 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 1279кв.м., находящ се в гр. Варна,
район А., кв. „Г.”, м-ст Б. юг, при граници на имота ПИ с идентификатори № №:
*****.****.9756, *****.****.1724, *****.****.2161, *****.****.3854, *****.****.1726 и при
граници на реалната част: ПИ с идентификатори № №: ПИ *****.****.3854, ПИ
*****.****.1724, ПИ *****.****.9756, ПИ *****.****.1726 и останалата част от ПИ
*****.****.4805, основан на твърдения за придобиване на собствеността въз основа на
наследяване от родителите им М.К. А., поч. на 09.09.2003г. и Н.Ч. А.а, поч. 14.12.2013г., а
те с договор за замяна по НА № **, т. VII, д. № 2861/1979г., а в евентуалност въз основа на
давностно владение осъществявано в периода 1972г. до м. 03.2019г., вкл. с присъединяване
владението на праводателите им и осъждане на ответниците да предадат владението върху
спорната реална част от имота, на осн. чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА Ч. М. АТ., ЕГН ********** и Н. М. АТ., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на СТ. СВ. Д., ЕГН ********** и АЛ. СВ. Д., ЕГН ********** сумата от
5882,50лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Ч. М. АТ., ЕГН ********** и Н. М. АТ., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на СТ. СВ. Д., ЕГН ********** и АЛ. СВ. Д., ЕГН ********** сумата от
3 000лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски в
производството по гр.д. № 1243/2021г. по описа на Окръжен съд - Варна, на основание чл.
78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на
ответниците Я.А.А. ЕГН ********** с адрес гр. Варна, **** и правоприемниците на
починалото в хода на производството трето лице – помагач И. Н. И., ЕГН **********,
починал на 01.01.2021г., а именно: Н. ИВ. Н., ЕГН **********, гр. Варна, ********** и АН.
ИВ. В., ЕГН **********, **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15