Р Е Ш Е Н И Е
262440/6.8.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
четиринадесети състав, гражданско отделение
в открито съдебно заседание,
проведено на шести юли две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при
участието на секретаря Кичка Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7156 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на Т.Х.Й. с ЕГН ********** *** чрез процесуален представител адв. Б.М. с
която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове против „Е.Е.Г.“
ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление ***, както следва: иск с пр.осн. чл.128, т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 2409.80
лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода месец май
2017 г. - месец февруари 2018 г. включително, обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2017 г.
и за 2018 г. в размер на 374.67 лева,
обезщетение за забава върху дължимото трудово възнаграждение за периода 30.6.2017 г. - 22.6.2020 г. в размер на 636.16 лева, както и законна
лихва върху всяка главница от завеждането на иска до окончателно изплащане на
задълженията, разноските по делото и адв. възнаграждение.
Твърденията в молбата от които ищцата
черпи права са, че е работила в
ответното дружество по трудово правоотношение
от 02.04.2014 г. на длъжност „строител жилища" с код по НКПД
71112001. Договореното първоначално между страните месечно трудово
възнаграждение е било в размер на 300 лева /триста лева/ и е било платимо не по
- късно от 30-то число на месеца, следващ този в който е бил положен труда. На
01 юни 2018 г. трудовото правоотношение е прекратено, за което не й е връчена
заповед, нито й е заверена трудовата книжка с отразяване на стажа
при ответника. Трудовите възнаграждения на работниците в обекта са
изплащани в брой. При прекратяване на трудовия договор работодателят не е платил дължимото възнаграждение на ищцата в
размер на по 290 лева за всеки от
месеците май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2017 г.
и месеците януари, февруари, март, април и май 2018 по 295 лв. Тя е била
освободена от работа без да й е платено обезщетението за неползван
отпуск. Ищцата е канила многократно ответника да изпълни задължението
си, но без резултат.
Задълженията по месеци за целия период
са посочени в таблица, както и за лихва
за забава от датата на възникване на
задължението за заплащане на съответната сума за всеки месец до датата на
завеждане на исковата молба, както следва:
- за м. 05.2017 г. трудово възнаграждение в
размер на 290 лева, лихвата за периода 30.05.2017 г. до 22.06.2020 г. в размер
на 90,22 лева
- за м. 06.2017 г. трудово възнаграждение в
размер на 290 лева, лихвата за периода 30.06.2017 г. до 22.06.2020 г. в размер
на 87,72 лева
- за м. 07.2017 г. трудово възнаграждение в
размер на 290 лева, лихвата за периода 30.07.2017 г. до 22.06.2020 г. в размер
на 85,31 лева
- за м. 08.2017 г. трудово възнаграждение в
размер на 290 лева, лихвата за периода 30.08.2017 г. до 22.06.2020 г. в размер
на 82,81 лева
- за м. 09.2017 г. трудово възнаграждение в
размер на 290 лева, лихвата за периода 30.09.2017 г. до 22.06.2020 г. в размер
на 80,31 лева
- за м. 10.2017 г. трудово възнаграждение в
размер на 290 лева, лихвата за периода 30.10.2017 г. до 22.06.2020 г. в размер
на 77,90 лева
- за м. 11.2017 г. трудово възнаграждение в
размер на 290 лева, лихвата за периода 30.11.2017 г. до 22.06.2020 г. в размер
на 75,40 лева
- за м. 12.2017 г. трудово възнаграждение в
размер на 290 лева, лихвата за периода 30.12.2017 г. до 22.06.2020 г. в размер
на 72,98 лева
- за м. 01.2018 г. трудово възнаграждение в
размер на 295 лева, лихвата за периода 30.01.2017 г. до 22.06.2020 г. в размер на 72,71 лева
- за м. 02.2018 г. трудово възнаграждение в
размер на 295 лева, лихвата за периода
30.02.2018 г. до 22.06.2020 г. в
размер на 69,17 лева
- за м. 03.2018 г. трудово възнаграждение в
размер на 295 лева, лихвата за периода 30.03.2018 г. до 22.06.2020 г. в размер
на 66,87 лева
- за м. 04.2018 г. трудово възнаграждение в
размер на 295 лева, лихвата за периода 30.04.2018 г. до 22.06.2020 г. в размер
на 64,33 лева
- за м. 05.2018 г. трудово възнаграждение в
размер на 295 лева, лихвата за периода 30.05.2018 г. до 22.06.2020 г. в размер
на 61,87 лева
Общия размер на дължимото трудово
възнаграждение за м.май, м.юни, м.юли, м.август, м.септември, м.октомври,
м.ноември и м.декември 2017 г. и месеците януари, февруари, март, април и май
2018 е в размер на 2409.80 лева, а
дължимата лихва за забава е 636.16 лева за периода 30.6.2017 г. -
22.6.2020 г., обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 20 дни за 2017 г. и за 9 дни за 2018 г., изчислено по реда на чл. 177 КТ към деня на
прекратяването на трудовото правоотношение е 374.67 лева, обезщетението за забава върху
дължимото трудово възнаграждение за
периода 30.6.2017 г. - 22.6.2020 г. е в размер на 636.16 лева, съгласно
допуснато изменение на исковите претенции по размер.
Искането е дължимите суми да й бъдат преведени по следната банкова
сметка: ***:***, титуляр на сметката Т.Х.Й..
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество. Изразява следното становище по предявените
искови претенции:
1. Не
оспорва тврърдението, че ищцата Т.Х.Й. се е намирала в трудово правоотношение
с дружеството за периода от05.2017г. до
05.2018г.;
2. Считано
от 01.02.2017г. с допълнително споразумение към Трудов договор №
44/02.06.2014г. лицето е преназначено на два часа, видно от представеното ДП ,
както и подписана от работника ведомост за получени възнаграждения от март
2018г.;
3. До
март 2018г. работникът Т.Х.Й. не се е явявала, за да си получи трудовото
възнаграждение в посочения ден и час за претендирания в исковата молба период,
като се е явила единствено и само през месец март 2018г. За да получи
възнаграждението си, видно от представена ведомост за март 2018г.;
4. Оспорва
размера на претендираното възнаграждение, а именно месечния му размер, считано
от 01.02.2017г. Т.Х.Й. е с трудово възнаграждение в размер на 150 лв. месечно и
следва да и бъде заплатено следното възнаграждение, посочено в табличен вид.
Общия размер на дължимото възнаграждение за периода е 1812,90 лева като оспорва
претендираните с исковата молба лихви по периоди, поради неявяването на
работника за получаване на трудовото възнаграждение, видно от представената ведомост
за месец март 2018г. - при явяване на лицето, на същото е изплатено
възнаграждението за съответния месец, както и факта, че същото е запознато с
размера на трудовото си възнаграждение;
Оспорва претендираните суми за неизползван
платен годишен отпуск, поради факта, че лицето не е подавало молба за същия
през съответния период и системно не се е явявало на работа, както и не е
претендирало за заплащането му към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение.
Оспорва искането за заплащане на
разноските по делото, както и за адвокатско възнаграждение, поради факта че
държавна такса за образуване на делото не се дължи, както и няма представени
писмени доказателства за заплащане на адв. възнаграждение.
Предявените искове са с пр.осн.чл.128 КТ,
чл.224, ал.1 и чл.86 ЗЗД.
В съдебно заседание ищцата чрез
процесуалния си представител поддържа молбата и моли да се уважи.
Ответникът
не изпраща представител.
Съдът след преценка на събраните в
производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От
доказателствата по делото се установява по
безспорен начин, че ищцата и ответното дружество са били в трудови правоотношения по силата на трудов договор № 44/02.06.2014 г.
по силата на който тя е работила при ответника
на длъжност „строител, кв.степен“ с уговорено
трудово възнаграждение в размер на 300.00 лева, на 4-часов работен ден.
Съгласно представено с отговора на исковата молба допълнително
споразумение към трудов договор, считано от 01.02.2017 г. е променена
длъжността на ищцата Т.Й. „строител, кв.степен работник строителство, срок –
безсрочен, при 5-дневна работна седмица и 2-часов работен ден, с основно
месечно възнаграждение в размер на 150.00 лева. Видно от споразумението в него
липсва подпис на работника и липсва отбелязване за датата на връчването му на същия. Работодателят е
представил справка за дължимото трудово възнаграждение на ищцата за периода от
01.02.2017 г. до 01.06.2018 г.
От заключението на проведената ССЕ, основно и допълнително, което съдът
цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че след
съобразяване само с доказателствата по делото, както е поставена задачата на
вещото лице по заключението от 08.06.2021 г., за периода от 01.05.2017 г. до
28.02.2018 г., размерът на дължимото нетно
възнаграждението на ищцата, така, както е уговорено в трудовия договор,
вкл.допълнително възнаграждение за професионален опит и стаж е 2409.80 лева след приспадане на задължителните удръжки за
ЗОВ и ДДФЛ. Обезщетението по чл.224 КТ
за неизползван отпуск за 2017г. и за 2018 г. е 374.67 лева. Обезщетението за забава от падежа на всяко плащане
/30-то число на следващия месец до подаване на исковата молба/, съобразено, че
възнаграждението се изплаща от 15-то до 30-то число на следващия месец е 636.16 лева - таблица 1.
Вещото лице е изготвило и втори вариант
при съобразяване с представеното от ответника допълнително споразумение
от 01.02.2017 г. съгласно което трудовото възнаграждение на ищцата е 150.00
лева. Така изчислено възнаграждението на
ищцата вкл. допълнително
възнаграждение за професионален опит и стаж е 1204.90 лева след приспадане на задължителните удръжки за
ЗОВ и ДДФЛ. Обезщетението по чл.224 КТ
за неизползван отпуск за 2017г. и за 2018 г. е 187.22 лева. Обезщетението за забава от падежа на всяко плащане
/30-то число на следващия месец до подаване на исковата молба/, съобразено, че
възнаграждението се изплаща от 15-то до 30-то число на следващия месец е 318.08 лева - таблица 2.
Единствения спорен въпрос между страните, който е релевантен в
настоящото производството по предявените
искове е размерът на трудовото възнаграждение на ищцата Т.Й. след като ответникът не оспорва,
че има задължение към ищцата за периода на исковата претенция от м.05.2017 г.
до м.02.2018 г. и за м.04. и м.05. на
2018 г. Оспорва иска за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск с аргумент, че ищцата не е поискала да ползва отпуск.
Между страните няма спор, че трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено на 01.06.2018 г.
Във връзка с оспорването от страна на ищцата,
че представеното от ответника допълнително споразумение от 01.02.2017 г. към
трудов договор №44/02.06.2014 г. не е подписано от нея, съдът е дал указания на
ответника да представи същото, като му е указал последиците от възпрепятстване
събирането на доказателствата. Документът
не е представен по делото. Липсата
на подпис на ищцата се установява от
представеното копие на документа, поради което и съобразно разпоредбата на
чл.161 ГПК същото не се ползва с доказателствена сила. Ето защо при
определяне размера на задължението на
ответното дружество към ищцата следва да се вземат предвид сумите по първия
вариант на заключението на ССЕ, а именно: нетно
възнаграждението вкл.допълнително възнаграждение за
професионален опит и стаж 2409.80 лева, обезщетение по чл.224 КТ за неизползван отпуск за 2017г. и за 2018 г. 374.67
лева, обезщетение за забава от падежа
до подаване на исковата молба 636.16
лева.
Съдът цени заключението на ССЕ като
пълно, ясно, обосновано и компетентно
дадено. Същото е изготвено въз основа на доказателствата по делото, съобразно
поставената задача. Заключението не е оспорено от ответното дружество.
Последното като страна в производството не
е провело успешно главно и пълно
доказване на възражението си, че е изплатило на ищцата дължимите суми по трудов
договор № 44 от 02.06.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл.161 ГПК, вр.чл.193,
ал.3 ГПК и разпределената доказателствената тежест, съдът приема, че
такова не е изплатено.
Анализът
на доказателствата по делото води до категоричен
извод за основателност на предявените
искове в посочените размери, които са доказани по размер, поради което следва
да се уважат изцяло.
По въпроса за разноските:
По направеното искане на осн.чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва
да заплати на ищцата разноски за производството в размер на 600 лева за
възнаграждение на процесуалния й представител.
По
въпроса за дължимата държавна такса за производството:
На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на РС Варна държавна такса за осъдителните претенции в размер
на общо 296.40 лева, както и
възнаграждение на вещо лице в размер на 440 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Е.Е.Г.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***
да заплати на Т.Х.Й. с ЕГН ********** *** сумата 2409.80 /две хиляди четиристотин и
девет лева и 80 ст./ лева,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода месец май 2017 г. -
месец февруари 2018 г. включително ведно със законната лихва от
завеждането на иска 29.6.2020 г. до окончателно изплащане на сумата;
сумата 374.67 /триста седемдесет и четири лева и 67 ст./ лева, представляваща дължимо обезщетение
по чл.224 КТ за неизползван платен
годишен отпуск за 2017 г. и за 2018 г., ведно със законната лихва от
завеждането на иска 29.6.2020 г. до окончателно изплащане на сумата; сумата 636.16 /шестстотин тридесет и шест лева
и 16 ст./ лева, представляваща дължимо
обезщетение за забава върху дължимото трудово възнаграждение за периода 30.6.2017 г. до
22.6.2020 г., на осн. чл.128, т.2 КТ, чл.224 КТ и чл.86 от ЗЗД, както и разноските за
производството в размер на 600
/шестстотин/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА
„Е.Е.Г.“ ООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление *** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС Варна държавна такса в
размер на 736.40 лева, на осн.чл.78,
ал.6 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: