Решение по дело №1383/2021 на Районен съд - Добрич
| Номер на акта: | 183 |
| Дата: | 13 декември 2021 г. (в сила от 13 декември 2021 г.) |
| Съдия: | Галя Иванова Митева |
| Дело: | 20213230201383 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 3 декември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
М О Т И В И
към
Решение № 183/13.12.2021 г. по АНД № 1383/2021 г.
по описа на Добричкия районен съд
Срещу обвиняемия Е. С. АЛ., ЕГН ********** от с. Г*, обл. Добрич
Районна прокуратура – гр. Добрич е внесла в Районен съд – гр. Добрич
Постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание за извършено от него престъпление
по чл. 313, ал. 1 от НК за това, че:
На *** г., в гр. Д*, в писмена декларация, която по силата на чл. 160, ал.
1 от Закона за движение по пътищата и чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на българските лични документи, се дава пред орган на властта -
Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, за
удостоверяване истинността на изложените в декларацията обстоятелства,
потвърдил неистинна, а именно, че е откраднато свидетелството му за
управление на моторно превозно средство № *, издадено на 0* г. от ОД на
МВР - Добрич.
В съдебно заседание прокурорът поддържа внесеното предложение и
моли съдът да го уважи.
Обвиняемият не се явява, но се представлява от редовно упълномощен
защитник, който смята предложението на ДРП за основателно и прави искане
за налагане на наказание в минимален размер.
След преценка на събраните по делото относими, допустими и
възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Обвиняемият Е*. С. АЛ. ЕГН ********** притежавал свидетелство за
управление на МПС с № *********, издадено на *** г. от ОД МВР - Добрич.
С влязло в сила Решение на Районен съд Щ* от ***1 г. за управление
от обв. А. в нетрезво състояние му било отнето правото да управлява МПС,
както и е наложена забрана за издаване на ново със срок до * г. За тези
обстоятелства българските власти са бил уведомени от Прокуратура Щ*, като
СУМПС било изпратено на Главна дирекция „Национална полиция“, с писмо
с peг. № * г. по описа на Главна дирекция „Национална полиция“. На
21.07.2021г. в ОД МВР Добрич било изпратено и свидетелство за управление
№ *, издадено от ОДМВР Д* на лицето Е*. С. АЛ..
Междувременно, на ***г. обв. ЕРГ. С. АЛ. подал заявление за издаване на
ново свидетелство за управление на МПС пред Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР Добрич. Към заявлението той приложил Декларация вх. № *** г.,
в която заявил, че е откраднато свидетелството му за управление на МПС №
1
*, издадено на * г. от ОД на МВР Д*.
Заявлението и декларацията са били подадени пред служителя на Сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР Добрич - З*Г*В*, която е разпитана в
качеството на свидетел и е потвърдила, че тя е приела посочените документи.
Видно от заключението по назначената и изготвена Съдебно-почеркова
експертиза, подписът за „Декларатор“ в Декларацията е изпълнен от ЕРГ. С.
АЛ..
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин въз основа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства -
приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване
на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения
материал по делото: ********
Гореописаните писмени доказателства бяха преценени от съда както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, след което съдът ги прие като
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и в резултат на това за съда се
налага следният обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
При изложените фактически констатации и съображения, съдът намира
за доказано, че обвиняемият, като:
На 30.06.2021 г., в гр. Д*, в писмена декларация, която по силата на чл.
160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на българските лични документи, се дава пред орган на властта -
Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Д*, за
удостоверяване истинността на изложените в декларацията обстоятелства,
потвърдил неистинна, а именно, че е откраднато свидетелството му за
управление на моторно превозно средство № *, издадено на*** г. от ОД на
МВР - Д*, от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав.
Обвиняемият е годен субект да носи наказателна отговорност,
доколкото същият е пълнолетен и вменяем. Като извършител на
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК може да бъде всяко лице, изразено от
законодателя с формулировката „който”.
Обект на посегателство са обществените взаимоотношения, свързани с
лъжливо деклариране в документ – писмена декларация или съобщение,
изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или
постановление на министерския съвет се дават пред орган на властта, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства. С такова престъпление
се засяга правната сигурност на документирането и документооборота и се
затруднява дейността на държавните и обществените органи, както и
отношенията между гражданите
От обективна страна, на посочената в обвинението дата обвиняемият
2
е декларирал с Декларация вх. № * г. по описа на Сектор „Пътна полиция”
към ОД на МВР гр. Добрич обстоятелството, че свидетелството му за
управление на МПС е било откраднато, което обаче не отговаряло на
действителното фактическо положение, т. е. не е било истина, тъй като
свидетелството му за управление на МПС в действителност му било отнето от
полицейските власти в чужбина. Следователно обвиняемият съзнателно и
целенасочено е потвърдил неистина в посочената декларация, тъй като
желаел да му бъде издадено ново СУМПС, с което да управлява ползвания от
него автомобил.
От обективна страна, деянието е формално и бива довършено с
потвърждаването на неистина в декларацията. В този смисъл с деянието не са
причинени имуществени вреди.
По силата на чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи
„При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен
документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най -
близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в
дипломатическите или консулските представителства на Република България
в чужбина, а в случаите по чл. 39а - в Министерството на отбраната или в
дипломатическите и консулските представителства на Република България в
чужбина”.
Съгласно чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата „Дубликат
на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава,
когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден
или унищожен, за което притежателят подписва декларация”.
От субективна страна, деянието е извършено от обвиняемия виновно
при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 1, пр. І от НК,
тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
на тези последици.
Съдът не намира, че извършеното може да бъде определено като
малозначително деяние, като не е нА.це хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК. Това е
така, защото потвърждаването на неистина в писмена декларация, която се
дава пред орган на властта по силата на закон, указ или ПМС, е деяние с
висока обществена опасност, като криминА.зирано му в състава на чл. 313,
ал. 1 НК гарантира спазването на правовия ред в страната от гражданите и
държавните органи. При това деянието е наказуемо алтернативно и с
лишаване от свобода. Следователно законодателят е счел, че всяко такова
деяние е общественоопасно до степен да бъде обявено от закона за
наказуемо. В конкретния случай обществената опасност на извършеното от
обвиняемия е висока, тъй като по този начин същият, вместо да изтърпи
наложеното му наказание за извършеното от него нарушение на правилата за
движение по пътищата, е съставил неистински документ и е отразил
неверните обстоятелства в декларацията пред надлежните държавни органи.
3
Поради изложеното съдът счита, че в конкретния случай не може да намери
приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.
Ето защо съдът приема, че повдигнатото на лицето обвинение се
доказва по несъмнен и безспорен начин от събраните в хода на
производството доказателства, още повече че самият обвиняем чрез
процесуалния си представител не оспорва установената фактическа
обстановка, признава вината си и не желае да бъдат събирани други
доказателства.
При определяне НАКАЗАНИЕТО на обвиняемия за извършеното
престъпление, съдът взе предвид следното:
За да определи наказанието на обвиняемия съдът взе предвид степента
на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните
за личността му и констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността на обвиняемия:
В санкцията на правната норма на чл. 313, ал. 1 от НК законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до три години или глоба до хиляда
лева.
Обвиняемият е неосъждан, не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VІІІ от Общата част на НК. В пряк и
непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили
имуществени вреди.
С оглед нА.чието на материалноправните предпоставки, визирани в чл.
78а, ал. 1 от НК, съдът намира, че следва да освободи обвиняемия от
наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание
“глоба” в минималния, предвиден от законодателя, размер, което би
изпълнило целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл.
12 от ЗАНН, предвид факта, че обществената опасност както на деянието,
така и на самия извършител са невисоки - спрямо обвиняемия не са били
образувани други наказателни дела на производство, с добри
характеристични данни по местоживеене, които обстоятелства мотивираха
съда да приеме, че се касае за инцидентна противоправна проява и поправяне
и превъзпитание на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане на
минимално по размер административно наказание “глоба”. Ето защо, на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът постанови по отношение на Е*. С. АЛ.
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание “глоба” в размер на хиляда лева.
От друга страна този размер на наказанието е съобразен и с
ограничаващата разпоредба на чл. 78а, ал. 5 от НК, съгласно която когато за
извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-
леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера
на тази глоба.
В този смисъл, съдът определи административното наказание като
4
справедливо, респективно съответно на извършеното.
С Решението, съдът осъди обвиняемия да заплати сторените по делото
разноски в размер на 117 лв. по сметка на ОД на МВР - гр. Добрич.
С Решението съдът се произнесе и по приобщените писмени
доказателства - Заявление за издаване на документ за самоличност на
български граждани вх. № 5582/07.07.2021 г., Декларация по чл. 160 от ЗДвП
и по чл. 17 от ПИБЛД и други документи, послужили за издаване на СУМПС
на ЕРГ. С. АЛ., в оригинал /л. 56-61 от делото/, след влизане в сила на
решението да се предадат на Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР - Добрич
По изложените съображения, съдът постанови решението си.
СЪДИЯ:
22.12.2021 г. /Галя Митева/
5