Р Е Ш Е Н И Е
№ 20
гр. Силистра, 25 март 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Силистра,
в открито съдебно заседание
на двадесет и
осми февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Чернева
с участието на секретаря Анета Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело
номер 1 по описа за 2022 година на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от М.В.С. с
ЕГН – ********** ***, действащ чрез адв. К. Г. ***, с която се претендира от
съда да постанови осъдително решение срещу ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ гр. София,
за заплащане на сумата от 558. 00 лева, заедно със законната лихва от 10. 02.
2021 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в следствие на отменено като незаконосъобразно с Решение № 86
/ 28. 08. 2020 г. по адм. д. № 142 / 2020 г. на Административен съд – Силистра,
оставено в сила с Решение № 1747 / 10. 02. 2021 г. по адм. д. № 11463 / 2020 г.
на Върховния административен съд, V отд. Разпореждане от 03. 06. 2020 г.,
издадено от служител на Гранично полицейско управление Летище Варна на
основание чл. 64 ЗМВР, с което е било разпоредено на ищеца да се върне до три часа на адреса за
карантина в гр. Дулово, ул. Ал. Стамболийски № 18 и да остане на адреса до
изтичане на карантината или до отпадане на необходимостта. Претендира се и
присъждане на направените разноски от ищеца, както и присъждане на
възнаграждение на адв. Г. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
за оказаната на ищеца безплатна правна помощ, защита и съдействие на осн. чл.
38, ал. 1, т. 3 , пр. 2 от ЗА.
Ответникът Главна дирекция
„Гранична полиция“ гр. София, чрез процесуалния си представител гл. юриск. А. Н.,
е депозирала писмен отговор, че исковата претенция е неоснователна. Изтъква, че
липсва причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт на служителя на
„Гранична полиция“ и настъпилия вредоносен резултат, тъй като ищецът е бил
поставен под карантина от органите по чл. 61, ал. 4 от Закона за здравето и при
наличието на данни за това в Географската информационна система на МВР,
граничният полицай е бил длъжен да не го допусне до полета, без право да
извършва преценка на законосъобразността на наложената от здравните власти
принудителна административна мярка. В този смисъл изразява становище, че
граничните служители са действали в условията на обвързана компетентност и в
изпълнение на законоустановените им задължения.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
счита, че исковата претенция е основателна и следва да се уважи.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за
установено следното:
Производството е по реда чл. 203
от сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Между страните не е спорно и от
приетите по делото доказателства се установява, че ищецът е пристигнал в България на 30. 05.
2020 г., кацайки на Летище Варна, където е попълнил декларация, че престоят му
в страната ще бъде пет дни.
По това време е действала Заповед
№ РД – 01-274 / 21. 05. 2020 г. на министъра на здравеопазването, в т. 5 на
която е предвидено, че не се поставят под карантина лица, които влизат на
територията на Република България и са членове на семейство на български
граждани, съответно се намират във фактическо съжителство с български граждани,
когато срокът на техния престой е до седем дни. С предписание на РЗИ ищецът е
бил поставен под карантина, като предписанието не му е било връчено, но същият
е бил включен в списъка на РЗИ на лицата, поставени под карантина.
С Разпореждане от 03. 06. 2020 г., издадено от
служител на Гранично полицейско управление Летище Варна на основание чл. 64 ЗМВР, ищецът не е бил допуснат да се качи на самолета за обратния полет до
Великобритания, за който е имал закупен билет, като му е било разпоредено да се върне до три часа на адреса за
карантина в гр. Дулово, ул. Ал. Стамболийски № 18 и да остане на адреса до
изтичане на карантината или до отпадане на необходимостта. Тези обстоятелства
се установяват от материалите, съдържащи се в АД № 142 / 2020 г. по описа на
Административен съд – Силистра, като с Решение № 86 / 28. 08. 2020 г. по посоченото
дело, потвърдено с Решение № 1747 / 10.
02. 2021 г. по адм. д. № 11463 / 2020 г. на Върховния административен съд, V о.,
коментираното Разпореждане от 03. 06.
2020 г. е отменено с мотива, че актът не отговаря на изискването за форма
поради липса на мотиви. Посочено е, че в чл. 64, ал. 5 от ЗМВР са указани
реквизитите на полицейското разпореждане и съгласно т. 4 от разпоредбата същото
следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, като в случая
това изискване не е било спазено, поради което за адресата е било невъзможно да
разбере причината, поради която не е допуснат да се качи на самолета; едва в
съдебното производство е станало ясно, че разпореждането е издадено във връзка
с фигурирането на лицето в списъка на РЗИ на лицата, поставени под карантина.
Не е спорно също така, че
предписанието за поставяне на ищеца под карантина е било отменено със Заповед с
изх. № РД – 01-93 / 04. 06. 2020 г. на Директора на РЗИ – Варна. Приложени са
доказателства, че ищецът се е прибрал в Лондон на 05. 06. 2020 г., за което се е наложило
закупуването на нов самолетен билет на стойност 558. 00 лв., от която стойност
е формирана цената на заявената искова претенция за заплащане на имуществени
вреди (л. 6 от делото).
Съгласно разпоредбата на чл. 203
от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на
доказване лежи върху ищеца. Основателността на такъв иск предполага
предварителното установяване от ищеца на точно определени от законодателя
кумулативно налични предпоставки: 1. незаконосъобразен акт/действие или
бездействие, отменени по съответния ред или съответно признати от съда за
незаконосъобразни; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3.
извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат
на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за
гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между
незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда.
В конкретната хипотеза от страна
на ответника се оспорва единствено наличието на причинно-следствената връзка
между претърпяната имуществена щета (разходите за закупуване на нов самолетен
билет) и постановяването на отмененото разпореждане с мотива, че органът е
действал при условията на обвързана компетентност и не би могъл да преценява
законосъобразността на наложената от здравните власти принудителна мярка. Тази
теза не би могла да бъде споделена. В отмененото разпореждане липсват мотиви,
въз основа на които издаването му би могло да се обвърже с издаването на
предписание за поставянето на ищеца под карантина и именно поради липсата на
мотиви актът е отменен – т. е. съдът е бил в невъзможност да прецени
материалната законосъобразност на акта, включваща и преценката на фактическите
и правните основания за издаването му. Освен това отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обективна и безвиновна и не е необходимо да се изследва наличието на
виновно поведение от страна на издателя на разпореждането, а за възникване на
правото на обезщетение е необходимо установяване на незаконосъобразността на акта
(в този смисъл Решение № 15118 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1248/2020
г., III о.). Органът е издал акта при упражняване на правомощията си по чл. 16 Наредбата
за граничните контролно-пропускателни пунктове. Не се касае за действие,
извършено в изпълнение на приложената принудителна мярка по отношение на ищеца
по реда на дял V от АПК, а за постановяване на отделен
административен акт, от който са настъпили съответните последици. За ищеца, на
когото предписанието за поставяне по карантина не е било връчено, единственото
основание за недопускане до борда на самолета на 03. 06. 2020 г. е издаденото
полицейско разпореждане, което е било отменено като незаконосъобразно при
оспорването му по съдебен ред. Именно поради това разпореждане се е наложило
ищецът да пропусне полета си на 03. 06. 2020 г. и да закупи нов самолетен билет
за 05. 06. 2020 г., поради което причинно-следствената връзка между отменения
акт и имуществените щети, изразяващи се
в размера на разходите за закупуването на новия билет, се явява безспорно
установена. При този извод следва да се приеме, че всички предпоставки за уважаване
на исковата претенция са налице.
В заключение на гореизложеното съдът
счита, че предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да се уважи
изцяло, като върху размера на
обезщетението следва да се присъди и законната лихва, считано от постановяването
на решението на ВАС по адм. д. №11463 / 2020 г. – 10. 02. 2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на делото и на осн. чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 11.00 лв., формирани от внесената държавна такса и таксата
за банковия ѝ превод. Относно определянето на размера на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца адв. Г. в хипотезата на
чл. 38 от Закона за адвокатурата съдът счита, че приложение следва да намери
правилото по чл. 38, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно което
размерът на възнаграждението не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба
на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. С чл. 8, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е установен минимален размер от 300 лева за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с материален
интерес до 1000 лева. Ето защо за осъщественото процесуално представителство на
ищеца ответникът следва да заплати на адв. Кр. Г. възнаграждение в размер на
300. 00 лева.
Ето защо Административен съд гр.
Силистра
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична
полиция“ гр. София да заплати на М.В.С. с ЕГН – ********** *** сумата 558. 00 (петстотин петдесет и осем) лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в следствие на отменено като незаконосъобразно Разпореждане
от 03. 06. 2020 г., издадено от служител на Гранично полицейско управление
Летище Варна на основание чл. 64 ЗМВР, заедно със законната лихва върху сумата от
10. 02. 2021 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в
размер на 11. 00 (единадесет) лева.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ гр. София да заплати на адвокат К.Д.Г. ***, ЕГН
**********, с адрес на кантората: ***, сумата от 300. 00 (триста) лева на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл.
38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: