Решение по дело №79/2025 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 43, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/27.02.2009 г.)

Образувано е по жалба, подадена от А. Ц. Г., УРН: ***, адрес: [населено място], област Перник, [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4, чрез адвокат Х. С. – САК, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, за Кампания 2020, изх. № 02-140-6500/2408 от 16.11.2022 г., на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), в ЧАСТТА, в която е намалена заявената от жалбоподателя субсидия по схема ПНДЖ3 (Преходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с производството), в размер на 606.88 лв. (шестстотин и шест лева и осемдесет и осем стотинки).

 

В жалбата се твърди, че издаденото писмо, в оспорената му част, е неправилен и незаконосъобразен акт, издаден при съществени противоречия с процесуалния и материалния закон, при неустановяване на обективните факти и обстоятелства. Излагат се съображения, че мотивите, обосновали процесния акт са непълни в степен, равна на липса на мотиви, а по същество, че не са налице основания за извършеното намаление. От съда се иска да отмени оспореното уведомително писмо в ЧАСТТА, в която е намалена заявената от жалбоподателя субсидия, по схема ПНДЖ 3, с 606.88 лв. и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – заместник - директорът на ДФЗ, паралелно с окомплектоването на административната преписка депозира пред съда Становище изх. рег. № 02-140-6500/2408 от 18.03.2025 г. (л. 18). В същото се съдържа информация за извършените изчисления по схема ПНДЖ 3.

В проведеното на 15.05.2025 г. съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява и не се представлява.

В проведеното на 15.05.2025 г. съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена молба с вх. рег. № 1160 от 14.05.2025 г., депозирана от ответника, по електронен път, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Й. Т. (пълномощно на л. 14). В същата, подобно на изложеното в молба вх. № 873 от 09.04.2025 г. (л. 86), се изразява становище за неоснователност на жалбата, като от съда се иска да я остави без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като алтернативно се прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, приема следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице адресат на издадения административен акт, разполагащо с правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК да оспори същия по съдебен ред, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се дължи разглеждането ѝ.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна:

По делото не се спори, което се установява и от доказателствата, съставляващи административната преписка по издаване на оспорвания акт, че жалбоподателят А. Ц. Г. е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, регистрирана в Интегрираната система за администриране и контрол (И.) под уникален регистрационен номер (УРН) ***.

На 08.05.2020 г. А. Ц. Г., УРН: ***, подава заявление за подпомагане (л. 31) с уникален идентификационен номер (УИН): 14/290520/55557, за кампания 2020 г., включително по схема ПНДЖ 3. Неразделна част от заявлението е Таблица за отглежданите животни през 2020 г. (л. 37-44), с декларирани общ брой животни – 161 броя овце.

На въведените в заявлението данни са извършени автоматични проверки, обективирани в „Резултати от автоматични проверки“ (л. 49), при които не са констатирани несъответствия. Заявителят е запознат с резултатите от автоматичните проверки на 08.05.2020 г.

Административното производство приключва с издаването на процесното уведомително писмо с. изх. № 02-140-6500/2408 от 16.11.2022 г., на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което след извършено намаление – с 606.88 лв., по заявлението за подпомагане, депозирано от А. Г. е оторизирана сума по ПНДЖ 3 в размер на 5 499.85 лв.

В оспорения административен акт е посочено, че на въведените в заявлението данни са извършени административни проверки и/или проверки на място, а тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на И., като не се представят доказателства в тази насока. В представеното по делото Становище, също се сочи, че на декларираните в заявлението на кандидата данни са извършени административни проверки, както и че заявлението не е избрано за извършване на проверка на място, като липсват доказателства в тази насока.

Уведомителното писмо съдържа две таблици: Таблица 1: Оторизирани суми (в лева) и Таблица 2: Извършени плащания (в лева).

Съгласно отразеното в Таблица 1, по схема ПНДЖ 3, след извършено намаление с 606.88 лв., е оторизирана сума от 5 499.85 лв., вместо заявените 6 106.73 лв.;

Под Таблица 1 са направени разяснения относно съдържанието на всяка от колоните. Относимо към извършеното в процесния случай намаление, по отношение на колона 3 „Намаления“, са посочени четири основания за извършване на намаления на субсидията. В Уведомителното писмо не се съдържа конкретизация кое/кои от така посочените четири основания за извършване на намаление се отнася/т до извършеното намаление по схема ПНДЖ 3. По отношение на колона 6 „Оторизирана сума“ е посочено, че това е сумата, получена като разлика между исканата сума и приложимите намаления и редукции.

Видно от отразеното в Таблица 2, колона 6 „Изплатена сума“, оторизираната сума по схема ПНДЖ 3 – 5 499.85 лв., е изплатена в пълен размер. По отношение на съдържанието на Колона 6 на Таблица 2 е пояснено, че отразява сумата, преведена по банков път по банковата сметка, посочена от бенефициента в заявлението за подпомагане.

В Уведомителното писмо е посочено, че ставката за схема ПНДЖ 3 (лв./бр. животно) за Кампания 2020 е 37.93 лв.

Уведомителното писмо е връчено на жалбоподателя на 04.02.2025 г. чрез изтеглянето му от СЕУ на същата дата, видно от приложеното по делото известие за доставяне/връчване (л. 17).

По делото се приобщиха като доказателства още: Решение на Управителния съвет (УС) на ДФЗ от 19.08.2022 г., обективирано в т. 2 на Протокол № 197 от заседание на УС на ДФЗ, проведено на 19.08.2022 г. (л. 57), за назначаване на Г. Щ. Т. за изпълнителен директор на ДФЗ; Решение на УС на ДФЗ от 19.08.2022 г., обективирано в т. 8 от Протокол № 197 от заседание на УС на ДФЗ, проведено на 19.08.2022 г. (л. 58), за назначаването на В. И. К. за заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, с ресори „Директни плащания на площ“ и „Информационни технологии“; Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л. 59), за делегиране на правомощия на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ В. И. К., по т. 1, а именно да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г.; Решение на УС на ДФЗ от 13.07.2023 г., обективирано в т. 12.5 от Протокол № 197 от заседание на УС на ДФЗ, проведено на 13.07.2023 г. (л. 72), за освобождаването на В. И. К. от поста заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, с ресори „Директни плащания на площ“ и „Информационни технологии“; Решение на УС на ДФЗ от 13.07.2023 г., обективирано в т. 12.2 от Протокол № 197 от заседание на УС на ДФЗ, проведено на 13.07.2023 г. (л. 72), за назначаването на П. С. за заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, с ресори „Директни плащания на площ“ и „Информационни технологии“ и Писмо вх. № 1032 от 29.04.2025 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) (л. 97) с приложена към него Таблица (л. 98 – л. 100), извлечение от СИРЖ (Система за идентификация и регистрация на животни), съдържаща данни за налични към 23.09.2020 г. женски дребни преживни животни (овце) над 12-месечна възраст в животновъден обект с рег. № 2414-0132, собственост на А. Г. – 155 броя животни.

При така установената фактическа обстановка, като обсъди доводите и възраженията на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, Административен съд – Перник, извежда следните правни изводи:

Относно компетентността на органа, издал акта:

Съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП (ред. към датата на издаване на оспорвания акт – 16.11.2022 г.), Разплащателната агенция (РА) приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми, мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции на Общата политика по рибарство. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г., ДФЗ – РА уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1. В чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП е разписано, че ДФЗ изпълнява функциите на РА от датата на издаване на акта за акредитация, каквато не е спорно по делото, в случая е налице. Според чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на РА, като организира, ръководи нейната дейност и я представлява, а сред правомощията му по чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ (по чл. 21, ал. 1 от ЗПЗП), е и вземането на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от РА (т. 7). Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕФСУ и по този закон, и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

Оспореното уведомително писмо е издадено на 16.11.2022 г. от В. К., в качество ѝ на заместник-изпълнителен директор на ДФЗ. По делото се представиха доказателства, както за материалната, така и за персоналната компетентност към 16.11.2022 г. на подписалото процесното уведомително писмо лице – Решение на УС на ДФЗ от 19.08.2022 г., обективирано в т. 8 от Протокол № 197 от заседание на УС на ДФЗ, проведено на 19.08.2022 г. за назначаването на В. И. К. за заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, с ресори „Директни плащания на площ“ и „Информационни технологии“, както и Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ – Г. Щ. Т., назначен с решение на УС на ДФЗ от 19.08.2022 г., за делегирането на правомощие на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ В. И. К. да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Следователно актът е издаден от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Относно формата на акта:

Оспореният акт е издаден в писмена форма (арг. от чл. 59, ал. 3 във вр. с чл. 2, ал. 1 от АПК) съответна и на изискването на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г., съгласно която ДФЗ – РА, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по ал. 1, а същият съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-3 и т. 5-8 от АПК.

Оспореното уведомително писмо не отговаря в пълнота на изискванията, установени в чл. 59, ал. 2 от АПК към съдържанието на писмените административни актове, тъй като при издаването му не е съобразено императивното правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – за мотивирането му посредством посочване на фактическите и правни основания за неговото издаване. Съображенията са следните:

Не се установи при проверката на съдържанието на оспорения акт или на съставляващите административната преписка по издаването му документи (Тълкувателно решение № 16 от [интернет адрес] г., ОСГК на Върховния съд), наличието на посочени фактически и правни основания за извършените намаления на исканата от жалбоподателя сума за подпомагане по схема ПНДЖ 3. Т.е. от съдържанието на уведомителното писмо, както и на документите, съставляващи преписката по издаването му не може да се установи, какви са причините, съответно нормативното основание, за извършеното намаление. Това е така, тъй като в оспорения административен акт не е посочено, кои факти от приетите за установени от административния орган при извършените задължителни административни проверки, евентуално проверки на място, са обосновали намалението на исканата от жалбоподателя сума по процесната схема.

В поясненията към Таблица 1 на уведомителното писмо е посочено, че се отчитат:

• намаления на субсидията след извършени административни проверки спрямо данните на СИРЖ на БАБХ към референтната дата или период на задържане и/или след извършени проверки на място;
• намаления на субсидията поради недостатъчно реализирано количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент на мляко или недостатъчно реализирани на пазара животни, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания;
• намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;
• наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 8, § 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013.

От така съдържащите се пояснения не става ясно, коя от посочените четири хипотези е обосновала извършеното намаление на исканата от жалбоподателя сума за подпомагане по схема ПНДЖ 3. Не става ясно и дали намалението по тази заявена схема е извършено на едно или няколко от посочените основания. В този си вид поясненията към колона 3 „Намаления“ на Таблица 1 от писмото по съществото си представляват единствено механично възпроизвеждане и изброяване на множество правни и неконкретни фактически основания, всяко от които би могло да обоснове намаление на субсидията. Формулирано по този начин обаче, волеизявлението на административния орган не съставлява, нито фактическите, нито правните основания, обусловили издаването на административния акт.

Посочването в писмото, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез И. след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, съответно че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на И., поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, не изпълнява изискването за позоваване и на друг документ, в който се съдържат мотивите на административния акт.

Не става ясно, какви именно проверки са извършени по подаденото заявление – само задължителните административни проверки, или и проверки на място. Не се представят и доказателства в тази посока. В оспореното писмо липсва препращане и към какъвто и да е друг документ, посочен с номер, дата, относими части, съставител, от чието съдържание да се установят фактическите основания за извършените намаления.

Въз основа на горното се приема, че оспореният акт е немотивиран в частта, с която е извършено намаление на исканата от заявителя сума с 606.88 лв., довело на свой ред до оторизиране на сума от 5 499.85 лв., вместо поисканата сума от 6 106.73 лв. (при заявени 161 бр. животни Х 37.93 лв.)

Липсата на мотиви във всички случаи е достатъчно основание за отмяна на издаден административен акт.

Мотивирането на административните актове е една от гаранциите за тяхната законосъобразност. Непосочването на фактически и правни основания е нарушение, както на изискването за форма, така и лишава адресата на административния акт от възможността да организира адекватно защитата си. Последица от липсата на мотиви е, че адресатът на оспорвания административен акт е поставен в невъзможност да установи съображенията на административния орган, обосновали извършеното намаление, за да може адекватно да организира защитата си. Поставен в такава невъзможност е и съдът, който следва да извърши контрол за законосъобразност на административния акт въз основа на фактите, посочени в него, каквито в случая липсват.

Във връзка с горното следва да се посочи, че Становище изх. № 02-140-6500/2408 от 18.03.2025 г., представено по делото по повод депозираната жалба срещу Уведомително писмо изх. № 02-140-6500/2408 от 16.11.2022, независимо съдържащо твърдение, че „на декларираните данни в заявлението на кандидата са извършени административни проверки, резултатите, от които са детайлно представени в изпратеното УП“, както и съдържащо данни, че „заявлението на бенефициента не е избрано за извършване на проверка на място за животни“, не кореспондира със съдържанието на процесното писмо – подобни данни, вън от изчислената разлика между исканата сума и извършеното намаление, представляваща и оторизираната по схемата сума, оспореният акт не съдържа. Във връзка с обективираното в Становището твърдение – за резултатите от извършените административни проверки, по делото не се представиха и конкретни доказателства. На свой ред съдържащата се в цитираното Становище „детайлна информация за извършените изчисления по схема ПНДЖ 3… по заявление с УИН: 14/290520/55557…“, е предоставена едва след депозиране на жалбата, съответно не е документ, част от административната преписка по издаване на уведомителното писмо.

Не представлява доказателство, част от административната преписка и представената по делото Таблица за налични към 23.09.2020 г. женски дребни преживни животни (овце) над 12-месечна възраст в животновъден обект с рег. № 2414-0132, собственост на А. Г.. Независимо че информацията е относима към дата 23.09.2020 г., съответно релевантна към заявление за подпомагане УИН: 14/290520/55557, за кампания 2020 г. по схема ПНДЖ 3, Писмо вх. № 1032 на изпълнителния директор на БАБХ е изготвено на дата 29.04.2025 г., съответно също не е част от преписката по издаване на оспорваното писмо. Недопустимо е едва по повод съдебното оспорване на административния акт да се сочат факти и правни основания, обосновали издаването му. Излагането на мотиви към акта след сезирането на съда с жалба, не може да се приеме за удовлетворяващо изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност на административните актове (в същия смисъл например Решение № 11117 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4818/2024 г.).

С оглед горното съдът счита, че уведомителното писмо в оспорената му част съществено противоречи на императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК (в съответствие и с Тълкувателно решение № 16 от [интернет адрес] г., ОСГК на Върховния съд и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г.).

По изложените съображения оспореното уведомително писмо, в обжалваната му част, следва да се отмени, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразено с мотивите на настоящото решение, като се определи и срок за произнасяне, който според съда следва да е едномесечен, считано от датата на влизане в сила на настоящото решението.

Предвид направените констатации, съдът счита, че не е необходимо да изследва останалите предпоставки за законосъобразност, посочени в разпоредбата на чл. 146 от АПК, тъй като дори и изпълнени, същите не биха могли да санират констатирания съществен порок на оспорения административен акт.

Относно разноските:

Основателна при този изход на спора е претенцията на оспорващия за присъждане на направените съдебни разноски.

До приключване на последното съдебно заседание, от страна на жалбоподателя, не е представен списък на направените разноски. По делото, вън от приложеното пълномощно (л. 5) не са представени и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Представено е доказателство за заплатена държавна такса в размер на 10.00 лв. – платежно нареждане (л. 6). Съгласно застъпеното задължително становище, по т. 1, от Тълкувателно Решение № 6/2012 по описа на ВКС, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.

Във връзка с изложеното, на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с § 1, т. 6 т ДР на АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сума в размер на 10.00 лв., представляващи доказани по настоящото дело съдебни разноски.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, за Кампания 2020, изх. № 02-140-6500/2408 от 16.11.2022 г., на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), в ЧАСТТА, в която е намалена заявената от жалбоподателя субсидия по схема ПНДЖ3 (Преходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с производството), в размер на 606.88 лв. (шестстотин и шест лева и осемдесет и осем стотинки), като незаконосъобразно.

ИЗПРАЩА преписката на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН: 14/290520/55557, за кампания 2020 г., по схема ПНДЖ 3, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение, съобразно дадените мотиви, представляващи задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, с код по БУЛСТАТ: *********, седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на А. Ц. Г., УРН: ***, адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4, сума в размер на 10.00 лв. (десет лева), представляващи съдебни разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.