№ 195
гр. Ямбол, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500167 по описа за 2022 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на В.
К. С. с ЕГН **********, Д. Д. С. с ЕГН ********** и С. К. С. с ЕГН **********, тримата
чрез адв. Л. А. от АК–Сливен против Решение №97/07.03.2022 г., постановено по гр.д.
№2395/2021 г. по описа на ЯРС в частите му, с които са допуснати до делба подробно
описаните недвижими имоти, както и в частта на отмяна на нотариалния акт.
В посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:
ДОПУСКА ДЕЛБА на основание чл. 34 ЗС на следните недвижими имоти: Нива с
площ с площ 22 998 кв.м., в м."Вето село" в землището на с.Калояново, представляваща ПИ
с идентификатор № 35537.44.24, при съседи ПИ №№ 35537.44.66; 35537.44.12; 35537.44.58;
35537.44.59; 35537.44.62; 35537.44.63; 35537.44.; Лозе с площ с площ 12 998 кв.м., в
м."Жълтата пръст" в землището на с.Калояново, представляваща ПИ с идентификатор №
35537.38.4, при съседи ПИ №№ 35537.38.176; 35537.38.5; 35537.38.46; Нива с площ с площ
7 315 кв.м., в м."Бешчала" в землището на с.Калояново, представляваща ПИ с
идентификатор № 35537.47.5, при съседи ПИ №№ 35537.47.6; 35537.47.159; 35537.47.4;
35537.35.167; Овощна градина с площ с площ 5 272 кв.м., в м."Рупов дол" в землището на
с.Калояново, представляваща ПИ с идентификатор № 35537.18.27, при съседи ПИ №№
35537.18.240; 35537.18.6; 35537.18.7; 35537.18.88; 35537.18.8; 35537.18.26; 35537.18.15.;
Нива с площ с площ 5 519 кв.м., в м."Под Корията" в землището на с.Тополчане,
представляваща ПИ с идентификатор № 72816.54.32, при съседи ПИ №№ 72816.54.33;
72816.54.35; 72816.54.31; 72816.54.288;
между следните съделители и при следните квоти: В. Н. Д., ЕГН ********** -
36/432 ид.ч. , К. Т. К. , ЕГН **********- 12/432 ид.ч., Г. К. Т., ЕГН ********** - 12/432
ид.ч., Ж. К. П.,ЕГН ********** - 12/432 ид.ч., И. А. Ж., ЕГН ********** - 18/432 ид.ч., В. Д.
И., ЕГН ********** - 9/432 ид.ч., Н. Д. Н.,ЕГН ********** - 9/432 ид.ч., М. И. Д., ЕГН
1
********** - 12/432 ид.ч., Т. Д. Д.,ЕГН ********** - 12/432 ид.ч., П. Д. Д., ЕГН **********
- 12/432 ид.ч., С. В. Б.,ЕГН ********** - 72/432 ид.ч., К. А. Й., ЕГН **********- 24/432
ид.ч., Р. С. Т., ЕГН ********** - 24/432 ид.ч., Д. Д. С.,ЕГН ********** - 8/432 ид.ч., В. К. С.,
ЕГН ********** - 8/432 ид.ч., С. К. С.,ЕГН ********** - 8/432 ид.ч., Д. Д. С., ЕГН
********** - 12/432 ид.ч., В. К. В., ЕГН ********** - 12/432 ид.ч., Д. П. И., ЕГН **********
- 12/432 ид.ч., И.П.Б. -Г., ЕГН ********** - 12/432 ид.ч., Т. В. С.,ЕГН ********** -24/432
ид.ч., С. Г. Г., ЕГН ********** - 18/432 ид.ч., В. Г. В.,ЕГН ********** - 18/432 ид.ч. и М.
В. П., ЕГН **********- 36/432 ид.ч.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 ГПК, издадения в полза С. Н. С. нотариален
акт №**** г., дело №1104/96 г., за удостоверените права над 1/6 ид.ч.
С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува с твърдения за недопустимост,
неправилност и необоснованост на същото по отношение частите, с които са допуснати до
делба следните недвижими имоти: Нива с площ с площ 22 998 кв.м., в м."Вето село" в
землището на с. Калояново , представляваща ПИ с идентификатор № 35537.44.24; Лозе с
площ с площ 12 998 кв.м., в м."Жълтата пръст" в землището на с.Калояново, представляваща
ПИ с идентификатор № 35537.38.4; Нива с площ с площ 7 315 кв.м., в м."Бешчала" в
землището на с.Калояново, представляваща ПИ с идентификатор № 35537.47.5; Овощна
градина с площ с площ 5 272 кв.м., в м."Рупов дол" в землището на с.Калояново,
представляваща ПИ с идентификатор № 35537.18.27, както и в частта за отмяната на
нотариалния акт. В жалбата е изложено становище, че посочените недвижими имоти не са
съсобствени между страните по делото, а са собствени на ответниците. Твърди се, че ЯРС е
приел некоректна фактическа обстановка при оценка на фактите и обстоятелствата, както и
че е подценил или игнорирал част от тях, като е надценил други, което е довело до
неправилност на решаващите правни изводи в постановеното съдебно решение. Сочи се, че
изложените мотиви към обжалваното решение са изключително лаконични и формални,
което е попречило да бъдат подведени фактите по делото към съответните правни норми и
да бъде подбрана правилно приложимата съдебна практика, като е посочена такава и са
изложени съображения в тази насока. Изложени са и твърдения, че не става ясно как и кога
според съда е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността в
конкретния случай, след като имотите описани и в Решение №1751 от 24.10.2016г. на ОСЗ
Сливен, влязло в сила през 2021г., са допуснати до делба по гр.д.№1624/2003г. на СлРС
(сега преобразувано в гр.д.№2301/2021 г. на ЯРС. Сочи се, че изводът на съда, че не можело
да се придобие по давност имот, за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за
възстановяване на собствеността, защото процедурата не била приключила 2016 г. или 2019
г., е неоснователен и недоказан, доколкото е опроверган от приключила процедура по
възстановяване, поради допускането до делба на имоти през 2003 г., включени в решение по
чл.27 от ППЗСПЗЗ (което съдът е приравнил на такова по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ) от 2016 г.
Въззивниците твърдят, че още с постановяване на решението по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и след
влизането му в сила е признато, че са възстановени конкретните земеделски земи, описани в
решението по преписка вх.№09116 от 22.08.1991 г., което опровергава извода на
първоинстанционния съд, че производството по възстановяване не е приключило.
Жалбоподателите са посочили, че изложените мотиви към обжалваното решение са
изключително формални, при което са останали недооценени определени факти и
обстоятелства, а освен това и са били подведени към неправилни изводи за приложението на
съдебната практика. Според въззивниците, изложените мотиви към обжалваното решение са
изцяло повлияни от практика на ВКС към различни факти и обстоятелства от събраните
доказателства по настоящия казус, а освен това, в жалбата се твърди, че липсват мотиви по
възраженията на ответниците, като са изложили подробните си съображенията в тази
насока. Жалбоподателите са възразили, че въпреки своевременно направеното
доказателствено искане за допускане на трети свидетел, който не е могъл да се яви в съдебно
2
заседание поради внезапна и непреодолима причина - тежко заболяване на неговия баща и
постъпването му в реанимация, ЯРС незаконосъобразно е отказал да изслуша свидетеля в
друго съдебно заседание. Молят ЯОС да отмени атакуваното решение на ЯРС в
обжалваните части и да постанови ново решение по съществото на спора, с което да
отхвърли иска за делба по отношение на посочените четири имота и отхвърли иска за
отмяна на нотариален акт на основание чл.537, ал.2 ГПК. Заявена е претенция за
присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция.
В срока по чл.263 ГПК В. Н. Д. е упражнил правото си на писмен отговор и е
изразил становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за законосъобразност,
правилност и обоснованост на първоинстанционното решение. Въззиваемият е взел
становище по всяко от твърденията на въззивниците във въззивната жалба и е изложил
съображенията си в тази насока. Посочил е, че Решение №107/31.01.1995 г на ОСЗ–
Сливен/ПК/ е нищожно, защото противоречи на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ- при жив собственик
няма как да се възстанови собствеността на наследниците му и твърди, че ЯРС не се е
произнесъл по искането му това решение да бъде обявено за нищожно. Моли ЯОС да
потвърди атакуваното решение и да обяви Решение №107/31.01.1995 г на ПК–Сливен за
нищожно като противоречащо на чл.10,ал.1 ЗСПЗЗ .
В срока по чл.263 ГПК Н. Д. Н. също е упражнил правото си на писмен отговор и е
изразил становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за законосъобразност,
правилност и обоснованост на първоинстанционното съдебно решение. Въззиваемият
твърди, че са неверни и необосновани доводите изложени в жалбата , че процедурата за
възстановяване на собствеността на земеделски земи по ЗСПЗЗ в конкретния случай е
приключила през 2002 г., като е изложил съображенията в тази насока. Посочил е, че
изводът на съда, че не могат да се придобият по давност имоти, поради неприключила
процедура по ЗСПЗЗ е основателен и доказан. Изложил е становище за невярност, от една
страна на твърдението, че мотивите на съда са формални и са недооценени определени
факти и обстоятелства, а от друга страна, че липсват мотиви по възраженията на
ответниците. В отговора е застъпено твърдението, че са неоснователни възраженията на
жалбоподателите, че текста в чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ не изследва момента на приключване
производството по възстановяване на земеделска земя.По отношение на искането за
допускане на третия свидетел пред въззивната инстанция е посочено, че не е конкретизирано
какви факти, различни от събраните, ще се доказват. Моли ЯОС да остави в сила
атакуваното решение.
Въззиваемите К. Т. К., Г. К. Т., Ж. К. П., И. А. Ж., В. Д. И., М. И. Д., Т. Д. Д., П. Д.
Д., С. В. Б., К. А. Й., Р. С. Т., Д. Д. С., В. К. С., С. К. С., Д. Д. С., В. К. В., Д. П. И., И.П.Б. -
Г., Т. В. С., С. Г. Г., В. Г. В., и М. В. П. не са се възползвали от процесуалното си право на
отговор и в законовия срок не са депозирали такъв и не са заявили становище по въззивната
жалба.
В хода на въззивното производство (на 06.06.2022 г.) въззиваемия И. А. Ж. е
починал, поради което въззивния съд с определение от 12.08.2022 г. конституира на негово
място наследниците му С. С. Ж., К. И. Х. и А. И. А..
В о.с.з. въззивниците не се явяват, но чрез процесуалния си представител – адвокат
А. от СлАК, поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея и искат уважаването й.
В о.с.з. въззиваемите не се явяват, с изключение на В. Н. Д., който се явява лично и
поддържа заявеното в писмения отговор становище за неоснователност на въззивната жалба
и иска отхвърлянето й, съответно - потвърждаване на атакуваното решение.
Въззиваемата С. В. Б. се представлява от адв. В. К. от ЯАК, която оспорва жалбата и
иска потвърждаване на атакуваното решение.
Въззиваемите Н. Д. Н. и М. И. Д. се представляват от адв. Я. Д. от БАК, която
3
подържа становище за неоснователност на въззивната жалба и иска отхвърлянето й,
съответно - потвърждаване на атакуваното решение.
След преценка на доказателствата по делото, относими към обжалваната част от
решението на първостепенния съд, Окръжният съд приема за установено следното от
фактическа страна:
Фактическата обстановка е правилно установена от първостепенния съд и не е
спорна между страните. Правния спор е досежно изводите, които следват от установените
факти.
Така не е спорно, а и от представените удостоверения за наследници на Община
Сливен от 17.08.2021 год., страните са наследници на общия наследодател К.С.Я., поч. на
*** год. От удостоверение за наследници №9400-2378/05.02.2021 год. се установява, че
наследници по закон на починалия в хода на процеса К. В. С. /07.01.2021 год./ са Д. Д. С. и
В. К. В.; от удостоверение за наследници на починалия ответник Д.Н.Д. /*** год./, се
установява, че негови законни наследници са В. Д. И. и Н. Д. Н.; от удостоверение за
наследници изх.№ 76/21.02.2022 год. се установява, че след смъртта си ищцата В.В.Д. е
оставила един законен наследник – В. Н. Д.. Наследници на починалия хода на въззивното
производство (на 06.06.2022 г.) въззиваем И. А. Ж. са С. С. Ж., К. И. Х. и А. И. А..
С исковата молба и уточненията ищецът твърди, че заедно с ответниците са
собственици по силата на наследствено правоприемство на делбените пет недвижими имота,
придобити по силата на Решение №1751/2016 год. на ОСЗ – Сливен и Решение
№393/08.12.1998 год. Видно от Решение №393/08.12.1998 год. ОСЗГ Сливен възстановява
на осн. чл.27 от ППЗСПЗЗ правото на собственост върху нива, имот №054032, находяща се
в с.Тополчане. Видно то Решение №1751/24.10.2016 год. на ОСЗ Сливен, на осн. чл.27 от
ППЗСПЗЗ на наследниците на К.С.Я. по преписка вх.№А9119/09.12.1992 год. е
възстановено правото на собственост върху общо 11 недвижими имота, сред които и 4 от
процесните, посочени със стари имотни номера, както следва - №018027, №038004,
№044024, №047005 и четирите находящи се в землището на с.Калояново. С част втора от
решението ОСЗ – Сливен отказва да признае правото на възстановяване на собствеността на
същите 11 недвижими имота, като в мотиви е посочено, че решението отменя решение
№107/31.01.1995 год. по заявления от 1991 год. на С. Н. С. и В.К.С., както и че имотите не
се възстановяват на осн. чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, т.к. има спор за материално право и
заинтересованите лица трябва да осъществят правата си по съдебен ред. С влязло в законна
сила на 18.07.2017 год. решение по гр.дело №5796/2016 г. на СлРС, образувано по жалба на
ищеца по настоящото дело В. Д., Решение №1751/24.10.2016 год. на ОСЗ Сливен е било
признато за нищожно в частта, с която се отказва да се признае право на възстановяване на
собствеността на наследниците на К.С.Я. върху 11-те недвижими имоти.
Решение №1751/24.10.2016 год. на ОСЗ Сливен е било обжалвано и от ответниците
по настоящото дело Д. С., В. С. и С. С., в частта, с която се отменя Решение на ОСЗ Сливен
№107/31.01.1995 год. с искане за прогласяване нищожността му и в частта, с която се
възстановява правото на собственост на наследниците на К.Я., като незаконосъобразно /с
приложената жалба от 02.07.2019 год./. Първоначално с Определение №3244/26.09.2019 год.
на СлРС по гр.дело № 3658/2019 год., гореописаната жалба е оставена без разглеждане, а
делото прекратено. С определение от 28.02.2020 год. АС – Сливен е оставил в сила
Определение на РС – Сливен, с което жалбата на ответниците е оставена без разглеждане,
освен в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата, с която се иска прогласяване на
нищожност на решението на ОСЗ в частта му наречена „мотиви“, с която по същество се
отменя решение на ПК – Сливен по 2 бр. заявления от 22.08.1991 год. и делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия. С решение № 260017/14.08.2020 год.,
СлРС е отхвърлил жалбата на тримата горепосочени ответници против решението на ОСЗ –
Сливен. В мотивите си съдът е приел, че към момента на постановяване на решение на ОСЗ
4
с влязло в сила съдебно решение е разрешен спорът за правото на собственост на
процесните имоти, като същите са възстановени на наследниците на общия наследодател
К.С.Я., както и че страните са обвързани от силата на пресъдено нещо на влезлите в сила
съдебни решения. Ето защо съдът приел, че не е налице нищожност в мотивите на
атакуваното решение. С решение № 5/31.03.2021 год. на АС – Сливен решението по гр.дело
№3658/2019 год. е потвърдено.
В подкрепа на твърденията си за съсобствения характер на процесните недвижими
имоти, ищецът е представил и копие от решение №1304/27.09.2002 год. на ВКС, с което е
потвърдено решение №126/23.03.2000 год. по в.гр.д.№ 118/2000 год. на ОС – Сливен и с
което е разрешен спорът за правото на собственост на процесните имоти, като същите са
възстановени на наследниците на общия наследодател К.С.Я..
С Решение №19/21.03.2008 год. АС – Сливен е задължил ОСЗГ – Сливен да се
произнесе по молбата на Н.Т.Д. /наследодател на ищеца/ относно възстановяване правото на
собственост на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ на името на лицето К.С.Я..
Представен е НА за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ
№**** г., издаден въз основа на влязло в сила решение на ПК – Сливен №107/31.01.1995
год., с който С. Н. С. /син на общия наследодател/ е признат за собственик на имоти
№018027, №038004, №044024, №047005. Ответниците са представили и по делото е приета
пълната преписка по издаване на посоченото решение №107/31.01.1995 год. С НА за
продажба на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №127/29.08.1997 г. С. Н. С. /син на
общия наследодател/ продава на сина си К.С.С. пет недвижими имота, вкл. четири от
делбените имоти №018027, №038004, №044024, №047005. С НА №1/02.05.2000 г. К.С.С. и
Д. Д. С. продават на Д.В.И. и Ц.И.И. подробно описани недвижими имоти, сред които и част
от делбените, а именно №018027, №038004, №044024, №047005. С НА №26/27.12.2007 год.
Д.В.И. и Ц.И.И. продават на В. К. Д. по ½ ид.ч. от имоти №038004, №044024. С НА
№27/27.12.2007 год. Д.В.И. и Ц.И.И. продават на С. К. С. имоти №018027 и №047005, както
и по ½ ид.ч. от имоти №038004, №044024 С НА №118/16.03.2018 год. Д.Ц.Д. и В.ка К. С.
продават на Д. Д. С. по ½ ид.ч. от следните имоти №038004, №044024.
Страните в настоящото производство са представили доказателства, че между
същите е висящо друго дело за съдебна делба, първата фаза на което е приключила с
Решение №25/26.01.2006 год. на ВКС по гр.д.№686/2005 г., 1-во г.о., с което решението от
28.03.2005 г. на СлОС и решението от 07.09.2004 г. на СлРС са обезсилени в частта, с която
е допусната делба на посочени имоти, в т.ч. и процесните имоти с №054032; №018027,
№038004, №044024, №047005. В мотивите си ВКС е изложил, че действително с влязло в
сила решение по гр. дело №118/2000 год. на СлОС, по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ между
съделителите е признато за установено, че четири от посочените имоти, които са
възстановени с решение на ПК от 1995 год. на С. Н. С. /син на общия наследодател/ към
момента на образуване на ТКЗС са принадлежали на общия наследодател К.Я., т.е. че
правото на възстановяване на собствеността върху тези имоти принадлежи на всички
наследници по закон на общия наследодател, но последващо решение на ОСЗГ за
възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ не е постановявано, т.е. производството
по възстановяване на собствеността все още не е приключило, поради което и липсва годен
за делба обект.
По делото пред ЯРС са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. У.
посочва, че знае какви имоти имат съделителите С. , В. и Д. в с.Калояново.Тези имоти били
продадени от техния баща К. С. на други лица. След като са продадени искали да си купят
отново бащините земи. Те били от баща му С., възстановени от ПК през 1995 год. Върнали
ги на дядото С., той ги продава на сина си К. през 1997 год., а К. С. през 2000 год. ги
продава на Д. и Ц. от *. Доколкото свидетелят знаел, собствеността е възстановена на
бащата на С. С. - К.Я.. Т.к. си контактували свидетелят знаел и земите, които притежават по
5
местности и размери. След 2007 год. С. и В. купуват тези земи отново от лицата от * и
оттогава те си ги обработвали лично. В селото нямало кооператив и свидетелят не знаел да
са ги давали на някого. На място на свидетеля му изглеждало, че земите в „Бешчала“, „Вето
село“ и „Косорито„ се обработвали на масиви и по-логично било да са отдадени под аренда.
В другите местности С. и В.ка имали праскови и лозе, които си обработвали. Не са му
споделяли да се водят дела с роднини и едва когато го поканили за свидетел по делото,
разбрал че имат други роднини, които имат претенции. Мисли, че роднините им от самото
село нямат претенции. Историята за земята свидетелят знаел от С., В. и майка им Д.. Всички
се познавали в селото и затова свидетелят знаел, че земята е тяхна. Свидетелят знаел кои са
двамата синове на К.Я., но не знаел да има дъщери. От 2007 год. до сега земите се работели
от В.ка и С..
Св. И. посочва, че през 2000 год. със съпруга си искали да си закупят земя и
закупили 53 дка от К. С. в с.Калояново. Имало документ за собственост, но не се сеща точно
какъв. Описва подробно закупената земя. След проверка дали има спорове за земята били
уверени, че всичко било чисто. През 2007 год. решили да продадат земята и разбрали, че С.
проявява интерес. През периода 2000 – 2007 год. спорове за земята нямало и към тях никой
не се бил обръщал. Свидетелката не се познавала с продавачите преди сделката. Всичко
станало случайно. Земята платили в брой.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са
легитимирани и имат правен интерес от обжалването.
В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, при проверка на валидността и
допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и
допустимо.
При преценена по същество въззивната жалба се намери за неоснователна,
решението на ЯРС в атакуваната част се прецени за правилно, а изложените мотиви се
споделят изцяло и на осн. чл.272 ГПК въззивния съд препраща към тях.
Тъй като пределите на въззивното обжалване се определят от въззивника с
въззивната жалба, то при проверката, която ще извърши въззивния съд следва да се занимае
с тази част от правния спор, която е въведена от въззивниците. Както вече се посочи,
въззивниците В. К. С., Д. Д. С. и С. К. С. оспорват решението на първостепенния съд в
частта, с която ЯРС е допуснал до делба следните недвижими имоти: Нива с площ с площ
22 998 кв.м., в м."Вето село" в землището на с. Калояново , представляваща ПИ с
идентификатор № 35537.44.24; Лозе с площ с площ 12 998 кв.м., в м."Жълтата пръст" в
землището на с.Калояново, представляваща ПИ с идентификатор № 35537.38.4; Нива с
площ с площ 7 315 кв.м., в м."Бешчала" в землището на с.Калояново, представляваща ПИ с
идентификатор № 35537.47.5; Овощна градина с площ с площ 5 272 кв.м., в м."Рупов дол"
в землището на с.Калояново, представляваща ПИ с идентификатор № 35537.18.27, както и в
частта, с която е отменил на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт №**** г. , дело
№1104/96 г., за удостоверените права над 1/6 ид.ч.
Производството по делото е за делба и е във фазата по допускането й. За да достигне
до извода, че към настоящия момент процесните имоти са съсобствени на страните по
делото, районния съд е приел, че правото на собственост върху тях е възстановено по реда
на ЗСПЗЗ на наследниците на общия наследодател К.С.Я.. Районния съд е намерил за
неоснователни възраженията на ответниците В. К. С., Д. Д. С. и С. К. С., че те са
индивидуални собственици на четири от имотите (тези, въведени като предмет на
въззивното производство), поради придобИ.ето им по давност, за периода след
възстановяването им до предявяване на исковете за делба.
6
Защитавайки се против така предявения иск, ответниците В. К. С., Д. Д. С. и С. К.
С. са въвели възражение, че са придобили процесните четири делбени имота, находящи се в
с.Калояново по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, т.к. същите са
възстановени с Решение №107/31.01.1995 г. на ПК – Сливен на общия им наследодател С.
С., който в последствие се е снабдил с КНА от 1996 год. и продал имотите на сина си К. С..
Посоченото възражение, основано на разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, въззивния съд
намира за неоснователно така, както правилно е приел и районния съд. Съображенията са
следните:
По принцип правото на собственост, след като веднъж е възникнало, не може да
бъде изгубено от неговия титуляр, освен ако друго лице не го придобие по първичен или
оригинерен способ. Придобивната давност, като оригинерен способ за придобИ.е право на
собственост, включва във фактическия си състав следните два елемента: владение и
определен срок от време. Владението, съгл. чл.68, ал.1 от ЗС, представлява упражняване на
фактическа власт върху определена вещ. За да може владението да произведе действието на
придобивната давност, то трябва да бъде постоянно, непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнено и с намерение да се държи веща като своя собствена. Когато съсобствеността е
възникнала по пътя на наследяването, съсобственикът, който упражнява фактическата власт
върху целия имот се явява владелец на своята идеална част и държател на идеалните части
на останалите съсобственици. Презумпцията на чл.69 ЗС не намира приложение в
отношенията между сънаследници. За да придобие по давност правото на собственост върху
чуждите идеални части съсобственикът – сънаследник следва да превърне с едностранни
действия държането във владение. Действията трябва да са явни и недвусмислени и да
показват отричане владението на останалите съсобственици, както и да са доведени до
знанието на последните. (в т.см. ТР №1/2012 г. по т.д.№1/2012 г. на ОСГК на ВКС).
В настоящия случай, както вече се посочи въззивниците се силаят да черпят права
от Решение №107/31.01.1995 г. на ПК- Сливен, с което собствеността върху процесните
четири имота е възстановена на наследодателя им - С. Н. С..
Както правилно е посочил ЯРС, собствеността върху земеделските земи се
възстановява по реда на нарочно и уредено в ЗСПЗЗ административно производство пред
съответната местно компетентна общинска служба по земеделие. Решението на ОСЗ за
възстановяване на собствеността е стабилен административен акт с конститутивно действие,
изразяващо се във възникване на собственически права за лицата, ползващи се от акта, т.е.
въз основа на него лицата, в чиято полза се постановява то се легитимират като титуляри на
правото на собственост върху земеделски земи, които се реституират по реда на ЗСПЗЗ. При
наличие на спор досежно обстоятелството кой е притежавал правото на собственост върху
земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, този
спор следва да бъде разрешен по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, като постановеното по този
ред съдебно решение, винаги се следва от решение на органа по поземлената собственост, с
което правото на собственост се възстановява в полза на лицата или на техните наследници,
на които е признато правото на собственост към миналия момент, т.е. - определя се титуляра
на правото на собственост към настоящия момент. До постановяване на такова решение
производството по възстановяване на собствеността върху земеделските земи не е
приключило.
Освен това необходимо е да се посочи и че решението по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ се
ползва със сила на присъдено нещо по отношение на страните по делото, техните
наследници и частни правоприемници, като на основание чл.298 ГПК, решението за
уважаване на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ установява със задължителна сила съсобствения
характер на недвижимия имот, подлежащ на реституция по ЗСПЗЗ към момента на
образуване на ТКЗС и легитимира посочените в него наследници като съсобственици на
описаните в него имоти.
7
В процесния случай действително с Решение № 107/31.01.1995 год. по преписка
№09116 на ПК- Сливен, собствеността върху процесните четири имота е възстановена на
наследодателя на въззивниците - С. Н. С..
В последствие обаче, след успешно проведен иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ,
производството по който е приключило с Решение №1304/27.09.2002 г. на ВКС по гр.д.
№2148/2000 г. на V-то г.о., с което е потвърдено решение №126/23.03.2000 год. по в.гр.д.№
118/2000 год. на ОС – Сливен е признат съсобствения характер на процесните 4 бр.
недвижими имоти, като правото на собственост върху тях е възстановено в лицето на всички
наследниците на общия наследодател К.С.Я.. Както вече се посочи именно това решение по
чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на страните по
делото, техните наследници и частни правоприемници, като на основание чл.298 ГПК,
установява със задължителна сила съсобствения характер на недвижимите имоти, посочени
в него към миналия момент на образуване на ТКЗС, както и кои лица са техните
собственици - всички наследници на общия наследодател К.Я..
Въз основа на това обсъдено решение, е издадено Решение №1751/24.10.2016 г. на
ОСЗ Сливен, с което на наследниците на К.С.Я. по преписка, вх.№А9119/09.12.1992 год. е
възстановено правото на собственост върху общо 11 недвижими имота, сред които и 4 от
процесните, посочени със стари имотни номера, както следва - №018027, №038004,
№044024, №047005 и четирите находящи се в землището на с.Калояново. Посоченото
решение на ОСЗ е било обжалвано във всички негови части, като окончателно е влязло в
законна сила на 31.03.2021 г. При това положение, както правилно е заключил
първоинстанционния съд, до образуване на настоящото дело за делба, искова молба по което
е подадена на 19.03.2019 г., сроковете по чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗС, съответно от 5 и 10 години
не са изтекли, поради което е ненужно да бъдат обсъждани останалите елементи от
фактическия състав на придобивната давност, в частност упражняването на фактическа
власт явно и необезпокоявано. Само за изчерпателност може да се посочи, че с оглед
многобройните дела между сънаследниците , владението не може да се приеме за
необезпокоявано, а от извършените сделки се очертава един период от 2000 г. до 2007 г.,
през който земите са били във владение на трети лица - извън кръга на сънаследниците.
При изложените съображения, възражението във въззивната жалба за
необоснованост на атакуваното решение с твърдение, че изложените от ЯРС мотиви били
изключително лаконични и формални, което попречило да бъдат подведени фактите по
делото към съответните правни норми и да бъде подбрана правилно приложимата съдебна
практика, не се сподели от въззивния съд. Напротив - изложените от ЯРС мотиви са
подробни, изводите на съда са обосновани, т.е. направени са въз основа на правилно
установена фактическа обстановка и след съобразяване със съдебната практика.
Не се сподели и е неоснователно и твърдението на въззивниците, че имотите
описани в Решение №1751 от 24.10.2016 г. на ОСЗ Сливен са допуснати до делба по гр.д.
№1624/2003г. на СлРС. Това твърдение не кореспондира с приложените по делото
доказателства. Така видно от Решение №25/26.01.2006 г. на ВКС по гр.д.№686/2005 г., I г.о.
решението от 28.03.2005 г. на СлОС по гр.д.№97/2005 г. и решението от 07.09.2004 г. на
СлРС по гр.д.№1624/2003 г. са обезсилени в частта, с която е допусната делба на посочени
имоти, в т.ч. и процесните имоти с №054032; №018027, №038004, №044024, №047005.
Причина за това според мотивите на ВКС е, че действително с влязло в сила решение по
гр.дело №118/2000 г. на СлОС, по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ между съделителите е
признато за установено, че четири от посочените имоти, които са възстановени с решение на
ПК от 1995 год. на С. Н. С. /син на общия наследодател/ към момента на образуване на
ТКЗС са принадлежали на общия наследодател К.Я., т.е. че правото на възстановяване на
собствеността върху тези имоти принадлежи на всички наследници по закон на общия
наследодател, но последващо решение на ОСЗГ за възстановяване на собствеността по реда
8
на ЗСПЗЗ не е постановявано, т.е. производството по възстановяване на собствеността все
още не е приключило, поради което и липсва годен за делба обект.
Предвид изложените съображения въззивния съд приема така, както правилно е
приел и ЯРС, че всички имоти, предмет на иска за делба са съсобствени между страните по
делото, поради което следва да се допуснат до делба, в т.ч. и четирите ниви в землището на
с.Калояново, а издаденият по отношение на тях констативен нотариален акт за собственост
следва да бъде отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК.
В атакуваната част от първоинстанционното решение, Районният съд, като е
достигнал до същите правни изводи е постановил един правилен съдебен акт, който не
страда от пороците, визирани във въззивната жалба и при усл. на чл.272 ГПК следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №97/07.03.2022 г., постановено по гр.д.№2395/2021 г.
по описа на ЯРС в частта, с която са допуснати до делба: Нива с площ с площ 22 998 кв.м.,
в м."Вето село" в землището на с. Калояново , представляваща ПИ с идентификатор №
35537.44.24; Лозе с площ с площ 12 998 кв.м., в м."Жълтата пръст" в землището на
с.Калояново, представляваща ПИ с идентификатор № 35537.38.4; Нива с площ с площ 7 315
кв.м., в м."Бешчала" в землището на с.Калояново, представляваща ПИ с идентификатор №
35537.47.5; Овощна градина с площ с площ 5 272 кв.м., в м."Рупов дол" в землището на
с.Калояново, представляваща ПИ с идентификатор № 35537.18.27, както и в частта, с която
е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК издадения в полза на С. Н. С. Нотариален акт
№**** г., дело №1104/96 г. на нотариус при СлРС, за удостоверените права над 1/6 ид.ч.
В останалата част Решение №97/07.03.2022 г., постановено по гр.д.№2395/2021 г. по
описа на ЯРС, като необжалвано, е влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9