О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                          Година 19.02.2020                        Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На 19 февруари                                                          Година две хиляди и двадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 6642 по описа за 2019 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, гр. София против Ж.И.Ж.. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото не е постъпил отговор от ответника.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба документи, да се уважи искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите в исковата молба, да се допусне като веществено доказателство  диск със записани текстове на договора за кредит и общите условия,  както и да се приложи ч.гр.д.№4164/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд. На основание чл.183 от ГПК следва да се укаже на ищеца да завери представения с исковата молба преписи на съобщения по електронна поща от 02.11.2018г. и 2 бр. от 03.11.2018г. и разписка за извършено плащане, тъй като в противен случай същите няма да бъдат приети като доказателства по делото. По искането на ищеца допускане на веществено доказателство – компактдиск, съдържащ звукозапис, съдът ще се произнесе след събиране на доказателства за начина, по които е извършено записването с оглед разпоредбата на чл.32 от КРБ, за което следва да бъдат дадени указания на ищеца. Следва да се отхвърли искането по чл.192 ГПК, тъй като не е посочено третото неучастващо в делото лице и не е представено молба с препис за него. 

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

              ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: договор за предоставяне на кредит № 228591 от 03.11.2018г.; общи условия за предоставяне на кредит от разстояние.

                 ДОПУСКА като веществено доказателство по делото: компактдиск със записани текстове на договора за кредит и общите условия.

                 УКАЗВА на ищеца да завери представените с исковата молба преписи на електронна поща от 02.11.2018г. и 2 бр. от 03.11.2018г. и разписка за извършено плащане, тъй като в противен случай същите няма да бъдат приети като доказателства по делото.

                 УКАЗВА на ищеца, че следва да посочи и представи доказателства за начина, по които е извършен звукозаписът, съдържащ се приложения към исковата молба компактдиск.

                 ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца по чл.192 ГПК.

                НАЗНАЧАВА съдебно–счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба и отговора на исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Михаил Димитров Михов. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лева, който да се внесе ищеца в тридневен срок от съобщението по набирателната сметка на Старозагорския районен  съд.

               ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№ 6642/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.

               ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 24.03.2020 г.  от 10,30 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след внасяне на определения депозит за възнаграждението му.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото както следва.

 Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, гр. София против Ж.И.Ж.. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 03.11.2018г. сключил, в качеството на кредитодател, с ответника по делото, в качеството на кредитополучател, Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 228591. Договорът бил сключен при условията на ЗПФУР. Сключването на самия договор се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приемал същите. След това кандидатът получавал имейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъдел одобрен, той получавал на личния си имейл договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало по следния начин: клиентът получавал чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четирицифрен уникален код. Той получавал втори имейл, в който се съдържал специален линк, като след отварянето му следвало да въведе получения от него код. Преди извършване на паричния превод клиента получавал обаждане на посочен от него телефонен номер, а разговорът се записвал. По този начин той отново потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответникът посочил следния телефонен номер: ********** и следният имейл: ********@***.**. Активиращият код бил 9215. Сключването на договора чрез електронната платформа и последващото потвърждаване на сключването по време на телефонния разговор било годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. До входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба постъпили плащания в размер на 502.72 лв. разпределени, както следва: 216.66 лв. главница, 121.55 лв. лихва, 144.51 лв. неустойка, 20.00 лв., разходи за извънсъдебно събиране. На ответника бил отпуснат кредит с главница в размер на 1300.00 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора сумата била преведена на ответника по посочен от него начин: покасово на каса на „Изи пей“ АД. Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора за кредит вземането на главница било разсрочено на 18 броя вноски за периода 03.12.2018г. - 26.04.2020г. От тях вноските за главница за 03.12.2018г., 02.01.2019г. и 01.02.2019г. били изцяло платени. Платената главница била в общ размер 216.66 лв. Размерът на 17 от вноските бил 72.22 лв., като последната 18-та вноска била в размер на 72.26 лв. Дължими оставали вноските за периода 03.03.2019г. - 26.04.2020г.  в размер на 1083.34 лв. Направен бил опит да се уведоми потребителя за обявяване на предсрочна изискуемост. Моли съда, ако  приеме, че вземането не е надлежно обявено за предсрочно изискуемо, да определи като изискуеми всички вземания за главница към момента на формиране на сила на присъдено нещо. При изплащане на вноските по кредита клиента трябвало да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която била фиксирана и не търпяла изменения по време на договора. Договорната лихва била уточнена в договора. Съгласно чл. 2, ал. 4, т. 3 от него лихвеният процент бил в размер на 40.15 %. Погасена била лихва в размер на 121.55 лв. за периода 03.11.2018г. - 03.03.2019г. Дължима била лихвата за периода 01.02.2019г. - 31.07.2019г. в размер на 178.75 лв. В заявлението била допусната техническа грешка, като била посочена начална дата 03.03.2018г., а коректната такава била 01.02.2019г. Следователно и коректният период на дължимата договорна лихва бил 01.02.2018г. - 31.07.2019г., а размерът - 178.75 лв. Вземането за неустойка не се  претендира с исковата молба. Депозирал пред Районен съд Стара Загора заявление по реда на чл. 410 от ГПК и по ч.гр.д. № 4164/2019г. била издадена заповед за изпълнение, надлежно връчена на ответника по делото. Връчването било осъществено по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на уведомление. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Ж.И.Ж., че същият му дължи сумата от 1262.59 лв., от които: 1083.84 лв., главница по предоставения кредит, 178.75 лв., претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 01.02.2018г. - 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до пълното погасяване на дължимата сума. Моли съда да осъди ответника да му заплати направените разноски в заповедното производство настоящото производство. По делото не е постъпил писмен отговор от ответника. От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4164/2019г. по описа на Старозагорския районен съд, съществува. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от неизпълнени задължения по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 228591 от 03.11.2018г. Тежестта да се докажат фактите, от които произтича вземането се носи от ищеца, който следва да установи сключването на твърдения договор и изпълнението на задълженията си по него, респ. изпадане на ответника в забава по отношение на задълженията му по договора. 

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

            Да се връчи на страните препис от определението.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: