Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
7 8 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №31 от 12.01.2012 година, и Решение №860 от 06.08. 2012 година, постановено по реда на чл.247 от ГПК, поради което е неразделна част от Решение №31 от 12.01.2012 година, и двете постановени по ГР.Д.№455 по описа за 2009 година на В. районен съд, са уваженипредявените от П. И. К., ЕГН-*, с адрес гр. П., ул.”П.” №211, .4, А.7, против М. Н. К., ЕГН-* и К. П. К., ЕГН-*, и двамата с адрес гр. В. Т., ул.”П. П.” №4 „Б”, обективно кумулативно съединени искови претенции: обуславяща с право основание чл.22, ал.3 от СК, отм., но приложим към настоящото производство на основание параграф 4, ал.1 от ПЗР на сега действащия СК; и обусловена -положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.77, ал.1, предложение първо и трето от ЗС; като еотхвърлено направеното на основание чл.537, ал.2 от ГПК искане; присъдени са разноски в полза на ищеца. Постъпила е въззивна жалба в законоустановения срок, подадена от ответниците чрез процесуалния им представител. Обжалва се решението, в частта, в която са уважени предявените искови претенции. Изложено е твърдение в какво се счита, че се състои неправилността на решението, доводи и съображения във връзка с това твърдение. Навеждат се доводи и за изтекли давностни и преклузивни срокове на извършената сделка на 23 февруари 2000 година. Направено е искане да бъде отменено решението и да бъдат отхвърлени исковите претенции, поради изтекла давност; алтернативно като недопустими, поради изтекли преклузивни срокове; и алтернативно, ако съдът приеме, че подлежат на разглеждане да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В съдебно заседание процесуалният представител по пълномощие на ответниците поддържа изложеното във въззивната жалба. Претендират се разноски. Постъпил е отговор в законоустановения срок, подаден от процесуалния представител по пълномощие на ищеца. Заето е становище, че жалбата е неоснователна и обжалваното решение е правилно. Изложени са доводи във връзка със становището. Направено е искане да бъде оставена въззивната жалба без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание процесуалният представител по пълномощие на ищеца поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба. Претендират се разноски. Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са обективно кумулативно съединени искови претенции: обуславяща с право основание чл.22, ал.3 от СК, отм., но приложим към настоящото производство на основание параграф 4, ал.1 от ПЗР на сега действащия СК; иобусловена - предявен по реда на чл.124, ал.1 от ГПК положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.77, ал.1, предложение първо и трето от ЗС във вр. с чл.19, ал.1 и ал.3, чл.26, ал.1, предложение второ и чл.27 от СК, отм., но приложим към настоящото производство на основание §4 от ПЗР на сега действащия СК. Посоченото от ищцовата страна правно основание на предявените претенциите не обвързва съда. Съдът е задължен, като има предвид твърдяните в исковата молба факти и направеното искане в същата, да определи правното основание на предявения иск - т.е. ищецът е задължен да определи фактическите основания на претенцията си и претенцията си, а съдът е задължен да определи приложимата материално-правна норма. В настоящия казус изрично в исковата молба е направено искане„желаем унищожаване на сделката, тъй като тя е породила правно действие за страните по нея”. Изрично е посочено в исковата молба, че „основание за унищожаването е липсата на съгласие на съпруга-съпритежател, в случая ищеца”. Посоченото „основание” и изразеното „желание” настоящият състав счита, че са достатъчни за да се направи извод – съдът е сезиран с искова претенция с правно основание чл.22, ал.3 от СК, отменен, но приложим към настоящото производство на основание §4 от ПЗР на сега действащия СК. Без значения са употребените изразни средства. Не е нужно да се използват точните правни и законови понятия при формулиране на петитума. Съдът е длъжен да установи В.ГР.Д.№268/2012 г. ВТОС действителната воля на ищцовата страна, като има пред вид твърдяните факти и искането – видът на търсената защита. Щом се твърди, че единият съпруг се е разпоредил с недвижим имот, който е в режим на СИО, без участието на другия съпруг, се касае не за „нищожност” по смисъла на чл.26 от ЗЗД или за „висяща недействителност” по смисъла на чл.42 от ЗЗД, не и за ”унищожаемост” по смисъла на чл.27 и сл. от ЗЗД, а за „относителна и висяща недействителност”. Сделката е породила действие спрямо участвалия в нея съпруг и приобретателя по сделката. Поради което неучаствалият в сделката съпруг има възможност да защити правото си чрез иск в шест месечен срок от узнаването. В този смисъл е както теорията, така и съдебната практика. Например Р-е №339/ 09.05.2006 г. по гр. д. №281/2005, II Г.О. на ВКС. Целта на този иск - видът на търсената защита е обявяване на сделката за недействителна по отношение на неучаствалия в нея съпруг-ищеца, като сделката трябва да бъде оспорена по исков път в шестмесечен срок от узнаването.След изтичането на шестмесечен срок от узнаването действието на сделката се стабилизира и обвързва с обратно действие и неучаствалия в нея съпруг. Освен отразеното в исковата молба„желание за унищожаване на сделката, тъй като тя е породила правно действие за страните по нея”, е направено искане и „да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на ½ идеална част от имота, предмет на атакуваната сделка. Поради което настоящият състав приема, че съдът е сезиран не само с иск по чл.22, ал.3 СК, отм., но приложим към настоящото производство, а и с положителен установителен иск за собственост, предявен по реда на чл.124 от ГПК с посочените по-горе правни основания. Преценявайки решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо в обжалваната част. Относно валидността на решението. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението в обжалваната част. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Преценявайки решението в обжалваната част по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението в обжалваната част за правилно.Съображенията за този извод са следните: Районният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства, които районният съд е обсъдил. Освен това обсъждайки депозираните в първоинстанционото производство свидетелски показания по отделно и в тяхната съвкупност настоящият състав приема за установени същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Мотивите са следните: По делото са депозирани свидетелски показания на две групи свидетели, едните посочени от ищцовата страна, други посочени от ответната страна. Показанията на двете групи свидетели са противоречиви и взаимно изключващи се относно обстоятелство – кога ищецът е узнал за сключване на процесната сделка. Съдът дава вяра на свидетелските показания на свидетелите, посочени от ищцовата страна, не зависимо от тяхната вероятна заинтересованост по смисъла на чл.172 от ГПК, като има предвид, че те се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства – съдържанието на подадената от ищеца искова молба за развод; извършената проверка в имотните регистри; изпращаните сума за заплащане на данъци. Твърдението на ответната страна, че посочените документи са съставени целенасочено за да се установи друг момент на узнаване за сключване на процесната сделка, са недоказани. С оглед на изложенотосъдът счита посочените свидетелски показания за достоверни. Съдът не кредитира свидетелските показания на свидетелите, посочени от ответната страна, като има предвид тяхната вероятна заинтересованост по смисъла на чл.172 от ГПК и факта, че установяват обстоятелства, които не са подкрепени от други събрани по делото доказателства, и са в противоречие с установени обстоятелства чрез другите свидетелски показания, които както се посочи по-горе, са подкрепени от събраните по делото писмени доказателства. Изложеното мотивира настоящият състав да приеме за доказана тезата на ищеца - кога е узнал за процесната сделка. Във въззивното производство не са събирани доказателства. В.ГР.Д.№268/2012 г. ВТОС От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, и от приетото за установено, посочено по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи: По отношение на обуславящата искова претенция. За да бъде уважен предявеният иск по делото трябва да е доказано осъществяване на фактическия състав, визиран с разпоредбата на чл.22, ал.3 от СК, отм., но приложим към настоящото производство, а именно: - сключената по време на брака на страните по делото разпоредителна сделка, чието обявяване за относително недействителна се иска, да е с предмет недвижим имот, придобит в режим на СИО; - сделката да е сключена от единия съпруг-ответник, без участието на другия съпруг-ищец; - съпругът-ищец, който не е участвал сделката, да е предявил исковата претенция в шест месечен срок от узнаване за сключената сделка. „Липсата на участие” на другия съпруг не е регламентирано изрично с посочената правна норма, но произтича от нейното тълкуване, извлича се от израза „разпореждането да е извършено от единия съпруг”. „Липсата на участие” може да се изразява както, когато прехвърлител по сделката е само единият съпруг, така и когато прехвърлители по сделката са двамата съпрузи, като единият се представлява от другият, и има порок в упълномощаването, независимо от вида порок. В настоящия казус чрез събраните по делото писмени и гласни доказателства е установен посочения по-горе фактически състав, като пред нотариуса, който е изповядал процесната сделка, е представено пълномощно, с което ищецът е дал права за представителство на търг. Налице е порок в упълномощаването, който води до неучастие на ищеца в сключване на процесната сделка. Освен изложените обобщени изводи съдът като взе предвид, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, чиито правни констатации,освен фактическите, както се посочи при обсъждане на събраните по делото доказателства, също приема за свои. Установените по делото факти обосновават извод за доказаност на всички посочени по-горе елементи от фактическия състав, от който произтича претендираното от ищеца право. Въззивният съд напълно възприема съображенията на районния съд, обосноваващи правните му изводи. На основание чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК въззивният съд дължи произнасяне само по отношение на посоченото във въззивната жалба. По отношение на направените оплаквания във въззивната жалба. Ответникът обосновава изложените във въззивната жалба алтернативни искания с твърдения за: -изтекли давностни и преклузивни срокове за предявяване на исковата претенция; -невъþможност чрез представеното удостоверение, изготвено от нотариус Б., да се оборва обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт, с който е оформена процесната сделка; -невъзможност да се оборва доказателствената сила на нотариален акт след изтичане на пет години от сключване на сделката, тъй като нотариалният акт дава право на „собственика да придобие правото на собственост по давност”. По отношение на първото твърдение относно характера на шест месечния срок, визиран с разпоредбата на чл.22, ал.3 от СК, отм. Срокът е преклузивен, не е давностен. И теорията и трайната съдебна практика са категорични в тази насока. Твърденият за приложим три годишен срок, е визиран, като преклузивен, при унищожаване на договори. Както се посочи при определяне на правната квалификация на предявените искови претенции, сделка, сключена при условията на чл.22, ал.3 от СК, отм., не е нито „нищожна” по смисъла на чл.26 от ЗЗД, нито е „висяща недействителност” по смисъла на чл.42 от ЗЗД, нито е ”унищожаема”по смисъла на чл.27 и сл. от ЗЗД, а е „относително недействителна” по отношение на ищеца-неучаствал в сделката съпруг. Това е така защото се касае за разпореждане с имот, който съпрузите притежават в СИО, а не се касае за обикновена дялова съсобственост. Законодателят е създал специална разпоредба, уреждаща последиците при разпореждане с недвижима вещ, СИО, от единия съпруг без представителна власт. По отношение на първото твърдение относно „изтичане” на шест месечният срок, визиран с разпоредбата на чл.22, ал.3 от СК, отм. Както се посочи при обсъждане на събраните в първоинстанционното производство доказателства, настоящият състав приема за доказана тезата на ищеца - кога е узнал за процесната сделка, по изложени вече съображения. Приетият за доказан факт, кога ищецът е узнал за процесната сделка, обосновава извод за предявяване на исковата претенция в шест месечния преклузивен срок. Относно второто твърдение за невъзможност чрез представеното удостоверение, изготвено от нотариус Б., да се оборва обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт, с който е оформена процесната сделка. Процесният НА е официален свидетелстващ документ относно удостоверените в него обстоятелства, едно от които е, че ответницата е действала в качеството на пълномощник на ищеца. Като такъв документ има обвързваща доказателствена сила, която може да бъде оборвана по реда на чл.193 от ГПК чрез посочените в чл.194 В.ГР.Д.№268/2012 г. ВТОС от ГПК доказателствени средства, едно от които „сравнение с други безспорни документи”. В настоящия казус „друг безспорен документ” по смисъла на посочената правна норма е представеното по делото удостоверение, издадено от нотариус Б. С него е удостоверено с обвързваща доказателствена сила, какви права са дадени с пълномощното, представено пред нотариуса, изповядал процесната сделка. Това е така защото: На първо място номерът на регистъра и дата, посочени в удостоверението, издадено от нотариус Б., и номерът на регистъра и дата, посочени в процесния НА, съвпадат напълно. Касае се за едно и също пълномощно. На второ място безспорността се извлича от разпоредбата на чл.7, аÙ. 1, т.4 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, по силата на която задължително в общия регистър се записват хронологично извършените удостоверявания на съдържание, на дата, на подписи и дата, както и на верността на преписи. Регистърът се изготвя по образец, съгласно приложение №1 към ал.2 на чл.7 от Наредба №32. А, съгласно разпоредбата на чл.28а, ал.2 от Закон за нотариусите и нотариалната дейност тези регистри се пазят 10 години. Изложеното обосновава извод, че чрез вписаните в регистъра данни с обвързваща доказателствена сила се удостоверя - кой, кога, за какво е дал пълномощно. Обвързващата доказателствена сила не може да бъде оборена само поради факта, че в регистъра няма данни за упълномощения. Посоченото съвпадение на номера и датата, както и хронологичното записване в регистъра са достатъчни за да се направи извод – с пълномощното, което е представено пред нотариуса, изповядал процесната сделка, ищецът е дал права за представителство на търг. Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК тежестта на доказване неистинността на такъв вид документи лежи върху ответната страна. Оспорването не е доказано. Поради което посоченият документи има обвързваща доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства. Относно последното твърдение. Институтът на кратката придобивна давност е неотносим към оборване или не на обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт, относно удостоверените чрез него обстоятелства. По изложените съображения обуславящата искова претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена. По отношение на обусловения установителен иск за собственост. Искът е процесуално допустим. Правният интерес при установителния иск е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и на процеса.За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес. Относно извода за правния интерес е достатъчен факта, че ответниците оспорват твърдяното от ищеца право. Освен това ищецът има правен интерес от УИС, защото вторият ответник има титул за собственост - НА, който създава привидност, че правото на собственост, което ищецът твърди, че притежава, се притежава от друго лице. Целта на УИС - видът на търсената защита, е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът притежава твърдяните права на собственост, и те не се притежават от лицето, което притежава титул за собственост по отношение на тези права. Искът е и основателен. Основателността на обуславящата искова претенция, прекратеният брак между ищеца и първата ответница, и приложението на разпоредите на с чл.19, ал.1 и ал.3, на чл.26, ал.1, предложение второ и на чл.27 от СК, отм., обосновават основателността на установителния иск за собственост. Поради което и обуславящата искова претенция е основателна и доказан и следва да бъде уважена така, както е предявена. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението в обжалваната част е правилно. Жалбата е неоснователна и решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено. При този изход на делото ответниците дължат на ищеца направените разноски във въззивното производство. Но, тъй като няма представен документ, удостоверяващ, че такива са направенÞ, не следва да се присъждат. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №31 от 12.01.2012 година, и Решение №860 от 06.08. 2012 година, постановено по реда на чл.247 от ГПК, поради което е неразделна част от Решение №31 от 12.01.2012 година, и двете постановени по ГР.Д.№455 по описа за 2009 година на В. районен съд, в обжалваната част. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |