Р
Е Ш Е Н И Е
№
69/4.2.2021г..
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно
заседание на седми януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 1285 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Производството
е образувано по жалба на Н.И.С. ***, срещу Заповед за прилагане
на ПАМ № 20-4332-005022/03.08.2020г. на полицейски инспектор при СДВР, отдел
„Пътна полиция“СДВР. В жалбата се сочи, че оспорената заповед е
незаконосъобразна поради нарушаване на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят сочи, че административният
акт е с неясен диспозитив, без да е индивидуализирано ППС, чиято регистрация се
прекратява. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед. Представя се
писмена защита.
Ответната
страна - полицейски инспектор при СДВР, отдел „Пътна полиция“СДВР не се явява,
по реда на чл. 152, ал. 1 от АПК и в изпълнение на съдебни разпореждания
изпраща административната преписка, като не ангажира становище по жалбата.
Съдът намира
жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във
връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от
административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя на
27.08.2020 година, а жалбата срещу заповедта е депозирана пред административния
орган на 03.09.2020г.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и
възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност
по реда чл. 168, ал. 1 във
връзка с чл. 146 от АПК, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С оспорената
Заповед
за прилагане на ПАМ № 20-4332-005022/03.08.2020г. на полицейски инспектор при
СДВР на
жалбоподателя Н.С. на основание чл. 171, т. 2а, буква А от ЗДвП е
наложена следната мярка: прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца, като са отнети 2 броя регистрационни табели с рег. № ****. В мотивите
на заповедта е посочено, че при издаването е взето предвид АУАН серия АА №
822060/31.07.2020г., който е съставен за това, че Н.И.С., собственик на ЛА мерцедес
ЦЛК 200 компресор с рег. № *****, на 31.07.2020 година около 05, 25 ч. в гр. София,
по ул. „Проф. д-р Иван Странски“ при проверка не представя СУМПС(СУМПС №
*********, издадено на 19.11.2015г., отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП.
В
административната преписка е приложен АУАН серия GA № 184151 от
20.07.2020г., съставен заради това, че на 20.07.2020г. в 01.33ч. в гр. София на
ул. „Д-р Йордан Йосифов“ Н.И.С. управлява ЛА с рег. № **** и при извършена
проверка се установява, че водачът управлява МПС и не е изпълнил задълженията
си да заплати дължимите глоби в срока за доброволно плащане фиш К/3485562 от
25.03.2020г., като управлява с НП № 20-4332-007941. Иззето като доказателство е
СУМПС № ********* и СРМПС № *********. Със Заповед №
20-4332-004776/20.07.2020г. на инспектор при СДВР, отдел „Пътна полиция“ е
временно отнето СУМПС до заплащане на дължимата глоба.
От събраните
по делото доказателства се установява, че Н.И.С. е с издадено на 19.11.2015г.
СУМПС № ********* и Талон № 5770381.
Принудителната
административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за
прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене
на административнонаказателна отговорност. По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон,
поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за
прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се
издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави
на чл. 171 от ЗДвП е
извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната
норма административно нарушение, което се установява с акт за административно
нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица.
Описаните в
АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват
фактически обстоятелства, послужили за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл
процесната заповед съдържа фактическите обстоятелства по чл. 59, ал. 2, т. 4,
предл. 1 от АПК.
В хипотезата
на чл. 171, т. 2а, т. 1 от ЗДвП може
да се приложи ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство" на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, което управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач,
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния
кодекс.
Необходимата
материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна
мярка, е установено по надлежния ред управление на МПС от водач, чието свидетелството
за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП. В
случая релевантните факти - управлението на МПС от оспорващия на дата
31.07.2020г. и отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП СУМПС, което е
констатирано с АУАН серия АА № 822060/31.07.2020г. Съгласно чл.189, ал. 2 от ЗДвП АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното,
поради което на оспорващия принадлежи доказателствената тежест за
установяването на фактическа обстановка, различна от визираната в акта. В
случая такива доказателства не са представени.
По делото
безспорно се установи, че към момента на прилагане на ПАМ водачът на ППС е с
временно отнето свидетелство за управление на МПС, поради което оспорената
заповед е издадена в съответствие с материалния закон - чл.171 т.2а от ЗДвП.
Налице е едно от основанията по чл. 171, т. 2а от ЗДвП за прилагане на ПАМ, а
именно: свидетелството за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 от ЗДвП.
По аргумент
от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в
закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от
съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1от ЗДвП. Със
Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи са
определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, а със
Заповед № 513з-1618 от 26.02.2018 г. на Директора на СДВР са упълномощени
длъжностни лица от СДВР да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП,
включително и длъжността на издателя на оспорената пред съда заповед. Тоест той
е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в
частност на основание чл. 171, т. 2а.
Процесната
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата е
издадена от компетентен орган, както и в предвидената от закона /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ писмена
форма, при спазване на административнопроизводствените правила и
материалноправните разпоредби.
Съдът счита,
че възражението на жалбоподателя за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК за
неоснователно. В разпоредителната част на заповедта не е конкретизирано ППС,
чиято регистрация се прекратява. Настоящият съдебен състав намира, че това
обстоятелство не води автоматично до незаконосъобразност на оспорената заповед.
Това е така, тъй като МПС, чиято регистрация е прекратена, е индивидуализирано
подробно в мотивите на издадената заповед. Освен това в разпоредителната част
изрично са посочени и описани отнетите два броя рег.табели и СРМПС, като между
страните не се спори, че те са относими към същото ППС. По делото са събрани
достатъчно доказателства, от които е видно, че жалбоподателят е собственик на
ППС, марка и модел, чиято регистрация е прекратена с оспорения административен
акт. Това обстоятелство е отразено в представената от административния орган справка
за регистрация на МПС (л.13).
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Н.И.С.
***, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 20-4332-005022/03.08.2020г. на
полицейски инспектор при СДВР, отдел „Пътна полиция“СДВР.
Решението не
подлежи на касационно оспорване по аргумент на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/п/