Р Е Ш Е Н И Е
№ 1907
гр. П., 20.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – П., гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на двадесет
и първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря АНТОНИЯ СТОЕВА, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 03655 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- П.” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв.
„Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор, с искане да
бъде установено спрямо ответника М.Х.Х. с ЕГН **********,
адрес ***, че дължи сума за консумирана
топлинна енергия в общ размер на 792.78 лв. /Седемстотин деветдесет и два лв. и 78 ст./ от
които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер
на 644.86 лв. /Шестстотин четиридесет и четири лв. и 86 ст./
за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. ; както и сумата от 147.92 лв. /Сто
четиридесет и седем лв. и 92 ст./- законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.07.2014г. до 20.10.2017г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
до окончателното изплащане на сумите, както и направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски.
С молба рег. № 33669/22.11.2019г. ответникът в настоящето производство
и длъжник в предходно проведеното заповедно производство, а именно гр. д.
2461/2019 по описа на Районен съд П. оттегля възражението си с вх. №
12347/22.04.2019г. по отношение на следните суми: 45.64 лв. – главница за
периода 01.03.2016г. – до 31.03.2016г. и 6.69 лв. мораторна лихва върху тази
главница за съответния период от 10.05.2016г. до 20.10.2017г.
Съгласно константната съдебна практика, възражението по чл. 414 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск на страната, в чиято
полза е издадена заповедта по чл. 410 ГПК, доколкото наличието на това
възражение формира правния интерес от самия иск. Същото обаче е оттегляемо
съгласно чл. 416 ГПК, за което действие не е предвиден ограничителен срок и
следователно може да бъде реализирано във всеки един момент от висящността на
спора в исковото производство.
В настоящия случай е видно, че ответникът е оттеглил възражението
си по чл. 414 ГПК, макар и това да е сторено преди постановяване на
първоинстанционното решение. Поради това и с оглед горните съображения,
предявените от „Топлофикация-П.“ АД, гр. П. срещу М.Х.Х. обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за сумите 45.64 лв. – главница за периода
01.03.2016г. – до 31.03.2016г. и 6.69 лв. мораторна лихва върху тази главница
за съответния период от 10.05.2016г. до 20.10.2017г. се явяват процесуално
недопустими поради липса на правен интерес, предвид на което и производството в
тази му част следва да бъде прекратено.
Производството следва да продължи за СУМАТА в общ
размер от 740.45 лв. /Седемстотин и четиридесет лв. и 45 ст./ от
които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в
размер на 599.22 лв. /Петстотин деветдесет и девет лв. и 22 ст./ за
апартамент, находящ се на адрес гр. П., кв.
"**** за периода от 01.05.2014г. до
29.02.2016г. и от 01.04.2016г. до 30.04.2016г.,
както и сумата от 141.23 лв. /Сто четиридесет и един лв. и 23 ст./ законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014г. до 20.10.2017г. ,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 05.04.2019г. до окончателното изплащане на
сумите, за което е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410
№ 1753/08.04.2019 по ч.гр. д. № 2461/2019 по описа на Районен съд П..
Ищецът ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД твърди, че между топлопреносното
предприятие и ответникът била налице облигационно правна връзка създадена по
повод продажба на топлинна енергия, тъй като ответника притежавал за процесния
период качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди” по смисъла на
Параграф 1, т. 2а от ДР от ЗЕ, а отношенията между тях били уредени по начин
установен в Общи условия съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ и публикувани във в-к
"СъП." бр.29 от 29.04.2008 Съществуващото правоотношение било
възникнало с присъединяване на имота, към топлопреносната мрежа и откриване на
партида на абоната на топлофициран имот и в качеството си на "клиент на
топлинна енергия за битови нужди" и съгласно Общите условия на договора -
ответника бил задължен в 30-ет дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнася да заплати потребената топлинна енергия в размер посочен в
ежемесечните фактури. .На основание чл. 139 от ЗЕ, разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост/CEС/. се извършва чрез система
за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от закона. В конкретния случай, по време на процесния
период лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ е извършвало
услугата „дялово разпределение на топлинната енергия” в изпълнение на
разпоредбата на чл. 140, ал. 5 от ЗЕ.Съгласно чл. 155. ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите
за топлинна енергия, са начислявани от топлофикация по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период, са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата топлинен счетоводител на база реален отчет на уредите в съответствие
с Методиката към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 за топлоснабдяване /НТ/. При
условие, че резултатът от изравнителните сметки на ответника със сума за
доплащане, то тя са прибавя към дължимата сума за процесния период. В случай,
че резултатът от изравнителните сметки е сума за възстановяване, то от нея
служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най -
старото.
Ответника в законоустановения едномесечен срок, е подал отговор, с който оспорва предявената искова
претенция по основание и размер, тъй като няма качеството на потребител на
топлинна енергия
В
открито съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната искова
претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по
делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно заседание, редовно призован се представлява от особен представител, който оспорва
изцяло предявената искова претенция при подробно изложени съображение и в
писмено възражение и писмени бележки.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.д 2461/2019
по описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в
настоящото производство.
По
образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на
подаденото заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение №1753/08.04.2019
Съдът
не е успял да връчи лично на ответника заповедта за изпълнение, същата му е
връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК, предвид на което и
съдът е дал указания на заявителя в заповедното производство ако желае в
едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането.
В хода
на образуваното производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК, ответника
оспорва, че е в договорни отношения с ищеца, тъй като не е собственик на имота
и не дължи претендираните от ищеца суми.
При така установените
фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на
ищцовото дружество сумата в общ размер 792.78
лв.
Така предявеният
иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане на ответника
да заплати сумите, като предвид характера на иска в настоящото производство на
първо място следва да бъде доказано наличието на облигационна връзка между страните
предвид направеното оспорване на ответника, че е потребител на топлинна енергия
за процесния период за топлоснабден имот находящ се в гр. П., кв. "**** и няма качество на клиент
на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. При това под клиент на топлинна
енергия по смисъла на тази разпоредба се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие “право на ползване”.
Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява
въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е
необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само
факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на
клиент, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и
ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на
правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота,
без да е необходимо сключването на последващ договор. За да бъде уважен така
предявеният иск, ищцовото дружество е следвало да установи, че ответникът е
имал качеството на клиент по смисъла на чл. 153 на ЗЕ.
В конкретния случай
е направено възражение за липса на това качество, което прави този факт спорен
между страните по делото. При това положение, по силата на чл. 154 от ГПК
ищцовото дружество е било длъжно да ангажира доказателства, че ответникът е
собственик или притежава ограничено вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот.
Видно от
приложеното по делото заверено ксерокопие на Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот от 29.06.2018г. ответникът e отчуждил правото на собственост върху
процесния имот, като в текста на нотариалния акт е посочено, че той черпи права
на собственост от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
03.04.1995г.. По делото не бяха представени доказателства, от които да се
установява, че прехвърлителят не е имал само голата собственост, а съгласно
нотариалния акт ползването да е било запазено за друго лице, както и че това
лице вече евентуално е било починало. Приложения нотариален акт е само индиция
за собственост, но не и категорично доказателство, че ответника е имал
качеството на собственик и клиент на топлинна енергия.
С оглед на горното,
по делото не е установено, че за исковия период ответникът М.Х.Х. е бил клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот - находящ се в
гр. П., кв. "****,
поради което и същият не може да се счита за задължено лице за доставената и
ползвана топлинна енергия за апартамента за посочения период.
Постигнатата между
страните по договора за покупко-продажба на недвижимия имот уговорка за
безвъзмездност на ползването изключва задълженията по чл. 57 от ЗЗД, а именно -
без вещният ползвател да плаща разноските свързани с ползването на имота, в
това число и за консумираната топлинна енергия. Последица от
вещнопрехвърлителния ефект на този нотариален акт е наличието на
доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на
собственост в полза на М.Х.Х., респ. учредяването на безвъзмездно право
на ползване в полза на прехвърлителя, настоящ ответник, включително за
безвъзмездния характер на ползването. Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД
договорът има силата на закон, поради което и съдът приема, че безвъзмездното
учредяване на правото на ползване изключва задълженията на ползвателя по чл. 57
от ЗС за процесния период след 15.12.2015г. /в този смисъл решение № 450 от
18.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 508/2008 г., III г. о., ГК/. Няма правна
пречка в хипотезата, при която върху собствения на едно лице имот е учредено
вещно право на ползване, собственикът да заяви изрична воля именно той, а не
титулярът на вещното право на ползване, да встъпи в облигационното
правоотношение с ищцовото дружество- доставчик на топлинна енергия, включително
с оглед диспозитивния характер на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС. При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, този правен субект дължи
цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие се
презумира с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество /в този смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т. дело
№ 2/2017 г. на ОС на ГК/.
На следващо място
по делото не бяха ангажирани доказателства от ищцовото дружество, че именно
ответника е подала молба за откриване на партида. С оглед на горното, по делото
не е установено, че за исковия период ответникът М.Х.Х. е бил клиент на топлинна енергия за
топлоснабден имот - находящ се в гр. П., кв. "****, поради което и същият не може да се счита за
задължено лице за доставената и ползвана топлинна енергия за апартамента за
посочения период.
В тази връзка е без
значение обстоятелството, че видно от приложеното към исковата молба извлечение
от сметка за неплатени в срок задължения, произтичащи от доставка на топлинна
енергия, на името на М.Х.Х. е открита партида на имота, тъй като
правоотношението възниква не въз основа откритата партида, а въз основа на това
дали лицето има качеството на клиент. Откриването на партида е последица от
придобиването на самото качество, поради което и само откриването на партида
само по себе си е без значение. Липсват данни на какво основание е открита
партида на името на ответника, поради което само от откриването на тази партида
не може да се направи извода, че същият има качеството на клиент. Това води до
неоснователност на така предявените положителни установителни искове по чл.
124, ал. 1 от ГПК за главницата и за лихвата и същите следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на
разноските, настоящия съдебен състав намира, че съгласно чл.78, ал. 4 ГПК
ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, но в настоящия
случай, ищецът е инициирал исковото производство по указание на заповедния съд
по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК въз основа на надлежно подадено възражение по чл.
414 ГПК. Следователно, ищецът е бил принуден да търси искова защита, обуславяща
извършването на съдебно деловодни разноски и по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК
разноските следва да бъдат присъдени за сметка на ответника съразмерно на
частта в която производството е прекратено. На ответника му се дължат разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
По
отношение на дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013
на ОС ГТК на ВКС, настоящия съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и
разпределяйки отговорността за разноските, както в исковото така и в
заповедното производство, и предвид прекратяване на производството в една част
и отхвърляне на исковете на ищеца в останалата част следва да се изследват
разноските сторени от всяка една от страните. Ищеца е сторил разноски в общ
размер 200.00 лв., от които в настоящето производство - 125.00 лв., както
следва: държавна такса - 25.00 лв. и юристконсулско възнаграждение - 100.00 лв.
и в заповедното - 75.00 лв., от които 25.00 лв. - държавна такса и 50.00 лв. -
юристконсулско възнаграждение. Видно от представените доказателства ответника е
сторил разноски в настоящето и в заповедното производство в общ размер на 600.00 лв., от които в заповедното производство
- 300.00 лв. /300.00 лв. – възнаграждение за един адвокат и 0.00 лв.- други съдебно деловодни разноски/ и в
настоящето производство - 300.00 лв. /300.00 лв. – възнаграждение за един адвокат и 0.00 лв. – други съдебно-деловодни разноски/
Предвид посочените размери на сторените разноски на ищеца се дължи
заплащане от ответника на сумата от 13.20 лв., представляващи сторените от него
разноски, съразмерно на частта от исковете, в които производството е прекратено
поради оттегляне на възражението от ответника. На ответника следва да бъде
присъдена сумата от 560.40 лв., съответстваща на частта от сторените от него
разноски съответстваща на отхвърлената част от исковете.
На последно място съдът намира, че издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, в частта в която производството се
прекратява, следва да бъде обезсилена, тъй като настоящия съд е компетентния
съд съгласно т.13 от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Водим от горните мотиви и на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в частта в която е образувано и водено по
искова молба подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от
Изпълнителния директор, с искане да бъде установено спрямо ответника М.Х.Х. с
ЕГН **********, адрес ***, че дължи сума за консумирана топлинна енергия в общ
размер на 52.33 лв. от които: 45.64 лв. – главница за периода 01.03.2016г. – до
31.03.2016г. и 6.69 лв. мораторна лихва върху тази главница за съответния
период от 10.05.2016г. до 20.10.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата в размер на 45.64 лв. от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на сумите.
ОБЕЗСИЛВА заповед № 1753/08.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК издадена
по ч.гр.д. №02461/2019г. по описа на Районен съд – П., в частта в която е
издадена за сумата в общ размер на 52.33 лв. от които: 45.64 лв. – главница за
периода 01.03.2016г. – до 31.03.2016г. и 6.69 лв. мораторна лихва върху тази
главница за съответния период от 10.05.2016г. до 20.10.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата в размер на 45.64 лв. от датата на депозиране
на заявлението до окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ предявеният по
отношение на М.Х.Х.
с ЕГН **********,
с адрес *** че ДЪЛЖИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино”
ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор СУМАТА в общ размер
от 740.45 лв. /Седемстотин и четиридесет лв. и 45 ст./ от които: главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 599.22 лв. /Петстотин
деветдесет и девет лв. и 22 ст./ за апартамент, находящ се на адрес гр. П.,
кв. "**** за периода от 01.05.2014г. до 29.02.2016г.
и от 01.04.2016г. до 30.04.2016г., както и сумата от 141.23 лв. /Сто
четиридесет и един лв. и 23 ст./ законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.07.2014г. до 20.10.2017г. , ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението - 05.04.2019г.
до окончателното изплащане на сумите, за което е издадена заповед изпълнение на
парично задължение по чл. 410 № 1753/08.04.2019
по ч.гр. д. № 2461/2019 по описа на
Районен съд П. като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.”
АД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв.
„Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор, ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.Х. с ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА
от 560.40
лв. лв. /Петстотин и шестдесет лв. и 40
ст./ представляваща направените съдебно деловодни разноски съразмерно отхвърлената
част на исковете.
ОСЪЖДА М.Х.Х. с ЕГН
**********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от
Изпълнителния директор СУМАТА от 13.20 лв. лв. /Тринадесет
лв. и 20 ст./ представляваща направените съдебно деловодни разноски
съразмерно на прекратената част на
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от
същото за прилагане по ч.гр.д. 2461/2019
по описа на съда, като същото бъде върнато и докладвано на съдията-докладчик
издал заповед № 1753/08.04.2019
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.