Определение по дело №296/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Окръжният съд е сезиран с жалба от адвокат Д. К. в качеството му на пълномощник на А. А. А. като правоимащо лице по смисъла на чл.111 от НПК, срещу постановление с вх. № 4671/2010 година от 11.01.2011 година на О. П. – Б., с което се отказва връщането на сумата от 10 800 /десет хиляди и осемстотин/ лева, приобщени като веществено доказателство по ДП № 1503/2010 година по описа на 01 РУП – Б.. Иска се неговата отмяна и връщане на иззетите пари на А.. В жалбата се изтъква, че на адвоката е отказан достъп до прокурорската преписка и досъдебното производство, поради което искането за отмяна на атакуваното постановление ще бъде мотивирано след запознаване с доказателствата по делото. Към жалбата е приложен заверен препис от адвокатското пълномощно.

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по ДП № 1503/2010 година по описа на 01 РУП – Б. и прецени наведените в жалбата аргументи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Досъдебното производство № 1503/2010 година по описа на 01 РУП – Б. е образувано по реда на чл.212, ал.2 от НПК с извършването на претърсване и изземване в лек автомобил марка „Ситроен Берлинго” с ДК № СА .. МХ, управляван от А. А. А. от гр. Д.. В автомобила са открити и съответно иззети вещи, за които се предполага, че са с културно – историческа стойност. Установените на място лица са предали доброволно намиращите се в тях вещи като А. с протокол за същото действие от 20.12.2010 година е предоставил на разследващия орган мобилния си телефон и сумата от 10 800 /десет хиляди и осемстотин/ лева. Именно връщането на тези пари се претендира от страна на защитника на А..

В мотивите към атакуваното постановление се изтъква, че при предприемане на първите действия по разследването се е работело по оперативен сигнал за незаконна продажба на вещи с културно - историческа стойност. В този смисъл значителната сума, предадена доброволно от страна на А., е възможно да бъде свързана с предполагаемата сделка, имаща за предмет такива вещи. За установяване истинността на парите, с постановление от 03.01.2011 година, разследващият полицай по досъдебното производство е назначил съдебно-техническа експертиза, която да установи дали са истински 100-те банкноти от по 100 лева и 40-те банкноти от по 20 лева, предадени от А.. И към днешна дата експертизата, възложена на вещо лица към БНБ, не е дала заключение по поставения въпрос. Отделно от това предстои назначаването на изкуствоведска експертиза по отношение на откритите движими вещи, за да се отговори на въпроса налице ли са вещи с културно – историческа стойност по смисъла на чл.278 от НК. Наблюдаващия прокурор се е разпоредил и за извършване на проверка относно произхода на посочените средства. Свързвайки тези действия с разпоредбата на чл.111, ал.1 от НПК, която принципно прогласява, че до приключване на наказателното производство иззетите веществени доказателства не се връщат на притежателите им, прокурорът е постановил отказа си за процесните 10 800 лева.

Правното основание на депозираната жалба е разпоредбата на чл.111, ал.3 от НПК. Предходната алинея от същия текст допуска връщането на предмет, приобщен като веществено доказателство, но само ако това не затрудни разкриването на обективната истина и освен това не е предмет на административно нарушение. Идеята е връщането на вещта по никакъв начин да не стане пречка за развитието на наказателното производство и разбира се да се гарантира бъдещото правилно приложение на закона. Отделно от това А. А. А. има качеството на правоимащо лице по смисъла на чл.111, ал.2 от НПК, което се обяснява с обстоятелството, че първото действие по разследването е извършено спрямо управляван от него автомобил и той доброволно е предал на разследващия орган намиращите се у него 10 800 лева, които могат да имат значение за установяване на обективната истина по делото. Жалбата му обаче е неоснователна. И то по съображенията, изтъкнати и в атакуваното постановление. Назначаването на съдебно-техническа експертиза, която да установи истинни ли са паричните купюри, в които е материализирана сумата от 10 800 лева, очевидно с оглед етапа на разследването, е непреодолима пречка за тяхното връщане на притежателя им. Отделно от това предстои изясняване на произхода на тези пари, за които е налице разпореждане на наблюдаващия прокурор къмто разследващия полицай. Едва след получаване на резултата от тези действия и при наличието на преценка, че връщането на сумата няма да попречи за установяване на обективната истина по делото, както и че парите не са предмет на административно нарушение, може да се пристъпи към тяхното връщане на правоимащия, в случая жалбоподателя А..

Само за яснота съдът отбелязва, че по никакъв начин не са нарушени правата на А., с оглед изтъкнатото от пълномощника му обстоятелство, че при изготвяне на жалбата не му е осигурен достъп до досъдебното производство и прокурорската преписка. Това може да се случи само и по преценка на прокурора или разследващия орган, ако не е пречка за установяване на обективната истина. В противен случай претенцията за запознаване с материалите по делото в тяхната цялост може да стане най-рано при предявяването на материалите по него и то при положение, че на А. му бъде повдигнато обвинение. Отделно от това в мотивите към прокурорското постановление, връчено по надлежния ред, се съдържат всички необходими данни, за да се упражни пълноценно правото на правоимащия по смисъла на чл.111, ал.2 от НПК.

По изложените съображения Окръжният съд не намира основания за ревизиране на атакуваното постановление, поради което и на основание чл.111, ал.3 от НПК

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА постановление с вх. № 4671/2010 година от 11.01.2011 година на О. П. – Б., с което се отказва връщането на сумата от 10 800 /десет хиляди и осемстотин/ лева на правоимащия А. А. А. от гр. Д., приобщени като веществено доказателство по ДП № 1503/2010 година по описа на 01 РУП – Б..

Определението на съда е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: