РЕШЕНИЕ
№ 3530
гр. София, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Б.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110203283 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 11-01-865 2023, гр.София, 25.01.2024г.,
издадено от Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция
(АДФИ), с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно
наказание „парична глоба“ в размер на 10 000.00 (десет хиляди) лева на А. Т.
М., с ЕГН: ********** за административно нарушение по чл.2, ал.2 от Закона
за обществените поръчки (ЗОП) вр. чл.247, ал.1 вр. чл.261, ал.2 от ЗОП.
Въззивният жалноподател М. обжалва наказателното постановление.
Излага инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се
липсата на извършено административно нарушение. Посочват се подробни
съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се
отмяната на санкционния акт. В съдебно заседание жалбоподателят М.,
редовно призован, не се явява, но се представлява от професионален
защитник, който пред съда и в писмена защита релевира допълнителни
аргументи в подкрепа на изложените от въззивната жалба. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна - Директор на Агенцията за държавна финансова
инспекция (АДФИ), редовно призована, се представлява от надлежен
процесуален представител, който инвокира пред съда и в писмена защита
доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната въззивна жалба.
1
Претендират се разноски.
Съдът в качеството си на последна инстанция по фактите, като
обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно
доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана на 21.02.2024г. в законоустановения
14 (четиринадесет) дневен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован
и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно
постановление, връчено на 08.02.2024г. с пощенско клеймо върху обратна
разписка на пощенски оператор, подлежащ на законов съдебен контрол от
родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от
ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите
по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
На свидетелите А. Н. П. и Г. К. Т. на длъжност главни финансови
инспектори към АДФИ била възложена извършването на административна
проверка, при която се установило следното:
Министерството на младежта и спорта (ММС) е юридическо лице на
бюджетна издръжка със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.
„Васил Левски“ № 75. Министърът на младежта и спорта е публичен
възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 4 от ЗОП.
ММС е било вписано в Регистъра на обществените поръчки (РОГ1) с партиден
номер: 01981. Министър на младежта и спорта бил К.. К. К. (за времето от
04.05.2017г. до 12.05.2021г.). Със заповед № РД-09-334/26.05.2017г. К. К. -
министър на младежта и спорта, е бил определен жалбоподателят А. Т. М. -
главен секретар на ММС (заемащ тази длъжност в периода от 26.05.2017г. до
21.04.2021г.), да организира и възлага обществени поръчки, провеждани в
министерството, чрез приложимите процедури по чл. 18, ал. 1 от ЗОП и чрез
събиране на оферти с обява или покана до определени лица по реда на глава
двадесет и шеста от ЗОП, включително да организира предварителните
действия по подготовката на процедурите, да одобрява документациите, да
назначава комисии и утвърждава докладите от работата им, да подписва
решенията и обявленията и други документи, издавани в хода на процедурите,
и да сключва договорите за възлагане на обществени поръчки. С издадено
писмено Решение с № D59625 от 09.09.2020г., което е било изпратено и
публикувано (под този регистрационен номер) в Регистъра на обществените
поръчки - част от платформата по чл. 39а, ал. 1 от ЗОП, жалбоподателят А. Т.
М. в качеството си на главен секретар на Министерство на младежта и спорта
и длъжностно лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, определено да
организира и възлага обществени поръчки по силата на Заповед № РД-09-
334/26.05.2017г. К.К. - министър на младежта и спорта, открил на основание
чл.178, ал.1 вр. чл.20, ал.2, т.1 вр. чл.18, ал.1, т.12 и т.13 от ЗОП процедура
2
чрез „публично състезание“ съгласно чл.18, ал.1, т.12 от ЗОП за възлагане на
обществена поръчка, вписана в Регистъра за обществени поръчки (РОП) с
УИН 01981- 2020-0043, в областта на „строителството“ с предмет:
,,Изграждане и оборудване на спортно съоръжение в дворното място на ОУ „
Отец Паисий “ в с. Т., община А. “ с прогнозна стойност 700 000.00 лева, без
ДДС. В рамките на тази процедура по възлагането на обществената поръчка
на всички участници в нея бил осигурен свободен, безвъзмезден и
безпрепятствен, улеснен достъп до документацията на поръчката. С
последвало Решение под регистрационен № D59625 от 09.09.2020г. на
Регистъра на обществените поръчки са били одобрени и публикувани в самия
регистър обявлението, с което се оповестявало решението за откриването на
процедурата и документацията за обществената поръчка. В одобрената
документация на възложената обществена поръчка била приложена писмена
методика, по силата на която се определяло начина за оценка на офертите на
участниците в поръчката въз основа на критерия - „оптимално съотношение
качество/цена“ на основание чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗОП. Възложената
обществена поръчка имала за предмет изграждането на физкултурен салон по
типов проект към Основно училище „Отец Паисий“ в село Т., община А.,
доколкото учебното заведение не притежавало салон и подходящ терен за
изграждането му. В последствие, последвало изготвянето на инвестиционен
проект в идейна фаза, включващ следните части - Архитектура, Конструкции,
Електроинсталации, Пожароизвестяване, Водоснабдяване и анализация,
ТОВК, Енергийна ефективност, Пожарна безопасност и защита на металната
конструкция. По този начин е следвало да се постигне - 1.). адаптиране на
проекта към прилежащия към училището терен, включващ изследване на
геологията, ситуационен план и разработване на част Пътна, Паркоустройство
и Благоустройство и Геодезия; 2.). изпълнение на авторски надзор върху
разработената част от проекта; 3.). изпълнението на строително-
монтажните работи, включени в инвестиционния проект и необходими за
въвеждане на обекта в редовна експлоатация съгласно нормативните
изисквания. В хода на проверката на свидетелите П. и Т. се установило, че в
Раздел III „Правна, икономическа, финансова и техническа информация”, в т.
III. 1.2) „Икономическо и финансово състояние“ на обявлението, с което е
било оповестено откриването на процедурата за възлагане на обществената
поръчка, е било поставено изискване от възложитела на поръчката всеки
участник в процедурата да притежава застраховка „Професионална
отговорност“ по чл. 171 от ЗУТ, като лице, изпълняващо строителна дейност,
за първа група, минимум пета категория строежи. Възложителят на
обществената поръчка - жалбоподателят М. (в това си качество), обаче, не
предвидил в документацията на поръчката за това поставено от него изискване
възможност за участниците в процедурата да имат еквивалентна застраховка
за професионална отговорност или гаранция в друга държава членка на
Европейския съюз или в страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, по смисъла на чл. 171а, ал. 1 от ЗУТ. В
обявлението и документацията на възложената обществена поръчка липсвало
посочване на информация спрямо чуждестранните лица, за които е било
3
възможно да участват в процедурата, че изискването за наличие на
застраховка за професионална отговорност или гаранция в друга държава
членка на Европейския съюз или в страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, по смисъла на чл. 171а, ал. 1 от ЗУТ, не се
прилагало за лице от държава членка на Европейския съюз или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, което се е установило на територията на Република България и
е предоставило еквивалентна застраховка за професионална отговорност или
гаранция в друга държава членка на Европейския съюз, или в страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство. По този начин
е била ограничена от възложителя на поръчката възможността на
потенциални участници в процедурата, неотговарящи на поставеното
изискване, но които разполагат с еквивалентен документ да представят оферта
за възложената обществена поръчка. В обявения срок за получаване на оферти
- до 23:59 часа на 30.09.2020г. в платформата са постъпили 5 (пет) оферти,
както следва: 1.). OF 105694/26.09.2020 г., 18:47 часа от участника ДЗЗД
.........; 2.). OF112600/30.09.2020г., 10:11 часа от участника „С. ДЗЗД; 3.).
OF122219/30.09.2020г., 17:12 часа от участника „В. ЕООД; 4.). ОF
119320/30.09.2020г., 17:17 часа от участника „П. ООД и 5.).
OF105825/30.09.2020г., 17:19 часа от участника „Н. ЕООД. С последвало
Решение № РД-16-128/02.11.2020г. на жалбоподателя М., е било обявено
класирането на участниците в обществената поръчка. За изпълнител в
процедурата бил определен участникът „Сатурн - Кабиле” ДЗЗД, а останалите
юридически лица, подали оферти, били отстранени. На 03.11.2020г.
посоченото Решение № РД-16-128/02.11.2020г. било връчено на участниците
чрез ЦАИС ЕОП, като на същата дата, то е било публикувано в РОП и в
профила на купувача на ММС, поддържан на ЦАИС ЕОП. В резултат на
проведената процедура, на 01.12.2020г. между Министерство на младежта и
спорта, представлявано от жалбоподателя М. и „С.” ДЗЗД, представлявано от
Х.И. Т. - представляващ ДЗЗД е бил сключен договор № 23-00-94/01.12.2020 г.
с предмет: „Извършване на СМР на обект: „Изграждане и оборудване на
спортно съоръжение в дворното място на ОУ „Отец Паисий“ в с. Т., община
А..“, подробно описани в Техническа спецификация. Съгласно чл. 6, ал. 1 от
договора, за извършване на инженеринга, възложителят се задължавал да
заплати на изпълнителя обща цена в размер на 699 354.86 лева без ДДС или
839 225.83 лева с ДДС, съгласно ценовото предложение на изпълнителя, която
включвало - 1.). цената за адаптиране на проекта - 8 100.00 лева без ДДС или 9
720.00 лева с ДДС и 2.). цената за изпълнение на СМР - 691 254.86 лева без
ДДС или 829 505.83 лева с ДДС. На 16.12.2020г. изпълнителят „С.” ДЗЗД
издал фактура № **********/16.12.2020г. на стойност 839 225.83 лева с ДДС
или 699 354.86 лева без ДДС, по която е бил отразен аванс в размер на 100%
от стойността на договора. Дължимата сума по фактура №
**********/16.12.2020г. в размер на 839 225.83 лева е била заплатена от ММС
с бюджетно платежно нареждане от 17.12.2020 година.
Въз основа на съставения АУАН № 11-01-865 от 31.07.2023г. е и
обжалваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 11-01-865 2023,
4
гр.София, 25.01.2024г., издадено от Директор на Агенцията за държавна
финансова инспекция (АДФИ), с което на основание чл.53 от ЗАНН е
наложено административно наказание „парична глоба“ в размер на 10 000.00
(десет хиляди) лева на А. Т. М., с ЕГН: ********** за административно
нарушение по чл.2, ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) вр. чл.247,
ал.1 вр. чл.261, ал.2 от ЗОП.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
еднопосочен начин от събраните по делото множество от писмени
доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както
и от показанията на свидетелите А. Н. П.и Г.К. Т. – служители на длъжност
финансови инспектори в АДФИ. Съдът кредитира изцяло писмените
доказателства по делото и показанията на разпитаните свидетели като пълни,
последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа
обстановка. Съдът не установява противоречия в доказателствените матерали.
Спорът по делото не е по фактите или доказателствата, а по правото и
приложението на закона. Показанията на разпитаните по делото свидетели са
еднопосочни, точни, конкретни, достоверни, логични, хармонични и
взаимодопълващи се от писмените доказателства. Предвид липсата на
противоречия в тях, както и поради липсата на такива в събраните писмени
доказателства по делото, съдът не следва да излага допълнителни
съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по
закон, съгласно приложените в съдебното производство заповеди, длъжностни
характеристики и други.
Съдът намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма
и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно чл. 57 от
ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови
пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно, ясно и
подробно описано в акта за установяване на административното нарушение,
като по идентичен начин е отразено и в наказателното постановление.
Нарушението е подведено правилно под съответната норма на материалния
закон.
АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране на
неговите права и правото му на защита.
Съдът намира, че административно-наказващия орган не е извършил
процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на
5
обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на
жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и
недоказани.
Административно-наказателното производство е образувано в сроковете
по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в
шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото в отговорност на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушената
материалноправна норма е посочена правилно.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗОП, възложителят може да определи по
отношение на кандидатите или участниците критерии за подбор, които се
отнася до 1). годността (правоспособността) за упражняване на
професионална дейност; 2.). икономическото и финансовото състояние и 3.).
техническите и професионалните способности.
Според чл. 61, ал. 1, т. 2 от ЗОП, по отношение на икономическото и
финансовото състояние на кандидатите или участниците, възложителите
могат да поставят изискване да имат застраховка „Професионална
отговорност”, когато такова изискване произтича от нормативен акт.
Според чл. 59, ал. 5 от ЗОП, възложителите посочват критериите за
подбор и документите, чрез които се доказва изпълнението им в обявлението,
с което се оповестява откриването на процедурата, или в поканата за
потвърждаване, на интерес, а при процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 13
от ЗОП - в поканата за участие в преговори. С критериите за подбор се
определят минималните изисквания за допустимост.
При поставянето на условието всеки участник да има валидна
застраховка „Професионална отговорност” по чл. 171 от ЗУТ, като лице,
изпълняващо строителна дейност, за първа група, минимум пета категория
строежи, възложителят, следва, обаче, съответно да посочи и допълнителна
информация като условие, че това изискване по чл.171 от ЗУТ не се прилага за
лице от държава членка на Европейския съюз или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, което се е
установило на територията на Република България и е предоставило
еквивалентна застраховка за професионална отговорност или гаранция в друга
държава членка на Европейския съюз, или в страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство. Правилен и обоснован е изводът на
актосъставителя Павлова и на административно-наказващия орган, че
жалбоподателя М. реално е нарушил чл.2, ал.2 от ЗОП, като е възпрепятствал
възможността и за участието на потенциални участници в процедурата,
неотговарящи на поставеното изискване, но които разполагат с еквивалентен
документ да представят оферта за възложената обществена поръчка. Правилен
и обоснован е извода, че действително в обявлението и документацията на
поръчката не се съдържа изрично позоваване на разпоредбата, отнасяща се до
чуждестранните лица - чл. 171а, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която изискването за
6
застраховка за професионална отговорност на лицата по чл. 171, ал. 1 от ЗУТ
не се прилага за лице от държава членка на Европейския съюз или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, което се установява на територията на Република България и е
предоставило еквивалентна застраховка за професионална отговорност или
гаранция в друга държава членка на Европейския съюз, или в страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство. Заложеното в
процесната обществена поръчка изискване за представяне на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ само по чл. 171 от ЗУТ необосновано
създава за лицата, разполагащи с такава по чл. 171а от ЗУТ, допълнителна
финансова тежест, защото при гарантирано от закона право. Правилен и
законосъобразен е извода, че липсва и друга формулировка в обявлението на
поръчката, с която възложителят да покаже, че е спазил изискването на чл.
171а от ЗУТ. Съдът приема, че възложителя на поръчката е ограничил
фактически участието в процедурата и на лица от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, които се установяват на
територията на Република България и които не разполагат със застраховка
„Професионална отговорност” по чл. 171 от ЗУТ, но биха могли да представят
еквивалентна застраховка за професионална отговорност или гаранция в друга
държава членка на Европейския съюз, или в страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство. Съдът счита, че жалбоподателя М.
като възложител на поръчката е ограничил конкуренцията, като не е
гарантирал възможността да участват в процедурата и лицата от държава -
членка на Европейския съюз или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, които са
установени на територията на Република България и могат да предоставят
еквивалентна застраховка за професионална отговорност или гаранция в друга
държава членка на Европейския съюз или в страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, по смисъла на чл. 171а, ал. 1 от
ЗУТ. Чуждестранните лица могат съобразяват своето участие с посоченото в
обявлението и документацията към обществената поръчка, поради което
липсата на предвидена еквивалентна застраховка или изричното позоваване
на 171а ЗУТ представлява нарушение, свързано с ограничителен критерий. В
този смисъл е и константната практика на ВАС по този въпрос – Решение №
7778 от 25.08.2022 г. по адм. дело № 1272/2022 г. по описа на ВАС, VII о.,
Решение № 9592 от 28.10.2022 г. по адм. дело № 6490/2022 г. по описа на
ВАС, VII о., Решение № 3080 от 23.03.2023 г. по адм. дело № 1075/2023 г. по
описа на ВАС, VII о., Решение № 8042 от 21.07.2023 г. по адм. дело №
3357/2023 г. по описа на ВАС, VII о., Решение № 8213 от 28.07.2023 г. по
адм. дело № 4140/2023 г. по описа на ВАС, VII о., Решение № 9965 от
19.10.2023 г. по адм. дело № 2926/2023 г. по описа на ВАС, VII о. и други.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗОП при възлагането на обществени поръчки
възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на
условия или изисквания, които дават необосновано предимство или
необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените
7
поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността,
количеството или обема на обществената поръчка. Верен и законосъобразен е
извода, че принципът на свободната конкуренция се реализира чрез
изискването процедурата за обществена поръчка да се провежда по начин,
който да позволява в максимална степен най-широко ефективно и реално
участие на заинтересовани лица. По-големият избор дава и по-голяма
възможност за конкуренция между участниците в процедурата, а това от своя
страна ще предопредели публичния ресурс на Държавата да се разходва
ефективно и с високо постигнати резултати, качество, реализация, гаранция и
други. Това гарантира и по-високите стандарти при избода на възложителите
и по-ефективно, целесъобразно и законосъобразно разходване на публичните
средства, включително и предоставяне на по-добри услуги за обществото.
От субективна страна следва да се посочи, че жалбоподателя М. е
осъзнавал, както качеството си на Главен секретар на ММС и възложител по
смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП на основание заповед № РД-09-334/26.05.2017г.
К. К. - министър на младежта и спорта (доколкото именно като такъв е
подписвал всички документи по конкретната обществена поръчка). Поради
това СРС счита, че нарушението по чл. 2, ал.2 от ЗОП е реализирано при
форма на вината – пряк умисъл.
Съдът приема, че процесното нарушение не следва да се третира като
маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като не разкрива значителни
отлики спрямо нарушенията от същия вид. С оглед особения характер на
защищаваните обществени отношения и поради степента на обществена
опасност на нарушението, настоящата инстанция намира, че деянието не може
да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Отделно от това, се касае за неефективно разходване на публични средства
чрез ограничаване на конкуренцията на свободната стопанска инициатива на
юридическите лица търговци, които са могли да предложат по изгодни
условия от спечелилия обществената поръчка участник.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерство на
младежта и спорта главният секретар осъществява административното
ръководство на министерството, поради което е сред лицата, на които може да
се делегира от министъра правомощието по възлагането на обществени
поръчки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП. Същевременно, съгласно чл. 6, т. 4
от Устройствения правилник на Министерство на младежта и спорта
министърът може да възложи (делегира) на главния секретар правомощията
си по възложител на обществени поръчки, в какъвто смисъл е и приложената
по делото Заповед № РД-09-334/26.05.2017 г. на министъра на младежта и
спорта. С оглед на изложеното, е видно и че към настоящия момент съобразно
разпоредбата на чл. 259 от ЗОП жалбоподателят А. М. се явява
административнонаказателно отговорно лице, поради което не е налице
хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
За така извършеното административно нарушение, законодателят е
предвидил в разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ЗОП, в редакцията й към
момента на извършване на нарушението (преди изменението с ДВ, бр. 88 от
8
2023г., в сила от 22.12.2023г.), налагане на административно наказание „глоба“
в размер на 2 % от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не
повече от 10 000 лева. В настоящия случай, стойността на сключения договор
по процесната обществена поръчка с включен ДДС се равнява на 839 225.83
лева. С оглед на това, санкцията съобразно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от
ЗОП следва да се определи в размер на 10 000 лева, доколкото 2 % от
стойността на договора с включено ДДС се равняват на 16 784.52 лева и
надвишават максимално допустимия размер по чл. 247, ал. 1 от ЗОП. С оглед
на това, на жалбоподателя А. М. законосъобразно е наложено наказание
„глоба“ в размер на 10 000.00 лева
Доколкото определеният в процесното НП размер на глобата на
жалбоподателя М. съвпада със законоустановения и посочен по-горе и от съда
размер на това наказание, както и поради всички други съображения,
изложени по-горе, СРС приема, че обжалваното Наказателно постановление
се явява законосъобразно, обосновано, правилно и при справедлив размер на
наказанието.
Следва да се посочи, че след изменението на чл. 247, ал. 1 от ЗОП с ДВ,
бр. 88 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., е увеличен размерът на максимално
допустимата санкция за извършване на нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗОП от 10
000 лева на 20 000 лева. С оглед на това, актуалната разпоредба на чл. 247, ал.
1 от ЗОП не се явява по-благоприятен за жалбоподателя закон по смисъла на
чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, поради което и правилно на основание чл. 3, ал. 1 от
ЗАНН на жалбоподателя е наложена санкция съобразно действащата към
момента на извършване на административно нарушение редакция на чл. 247,
ал. 1 от ЗОП, доколкото същата се явява по-благоприятен закон за нарушителя.
С оглед на това, атакуваното НП се явява законосъобразно и в санкционната си
част.
Решаващата инстанция на СРС приема, че е неоснователно възражението
от въззивната жалба, че административното нарушение неправилно е било
квалифицирано само по чл. 2, ал. 2 от ЗОП, вместо в привръзка с чл. 59, ал. 2
от ЗОП. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП съдържа конкретно правило за
поведение, а именно забрана ограничаване на конкуренцията чрез включване
на условия или изисквания в обществената поръчка, които дават необосновано
предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в
обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността,
сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Нормата на чл.
59, ал. 2 от ЗОП от своя страна единствено пояснява, че възложителите могат
да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор
по ЗОП, които са необходими за установяване на възможността им да
изпълнят поръчката. В този смисъл, разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП
съдържа конкретно правило за поведение и описва състав на административно
нарушение, като за приложението й не е необходимо препращане към други
разпоредби от същия нормативен акт, в частност към чл. 59, ал. 2 от ЗОП.
Аргумент в тази насока е и санкционната разпоредба на чл. 247, ал. 1 от ЗОП,
която посочва като административно нарушение единствено чл. 2, ал. 2 от
ЗОП, но не и чл. 59, ал. 2 от ЗОП. С оглед на това, съдът счита, че вмененото
9
на жалбоподателя М. административно нарушение правилно е било
квалифицирано като такова по чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
Неоснователно е и възражението, че от съдържанието на АУАН и НП не
се разбирало за какво точно действие или бездействие е ангажирана
отговорността на А. М. – че е въвел ограничителното условие или че одобрил
обявление, в което вече е било включено същото от комисия, която подготвя
документацията по обществената поръчка. В случая не е предвидена
административнонаказателна отговорност за отделните длъжностни лица,
които са изготвили отделните документи с включени изисквания към
участниците по обществената поръчка, а за упълномощеното лице, което е
определило същата, включвайки я като част от възложената обществена
поръчка. В случая, както се посочи по-горе, това лице се явява именно А. М., а
не лицата от определения експертен екип. Ирелевантно е обстоятелството
дали жалбоподателят е имал компетентност да прецени, предвид спецификата
на предмета на възложената обществена поръчка, дали процесното условие
отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Съгласно разпоредбата на чл. 22,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗОП възложителят издава решение за откриване на
процедурата, като със същото одобрява обявлението, с което се оповестява
откриване на процедурата, както и документацията към обявлението.
Правилно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на А. Т. М..
В разпоредбата на чл. 259 от ЗОП е регламентирано, че наказанията по
чл. 247-256 от ЗОП се налагат на определеното по реда на чл. 7, ал. 1 и ал. 2
ЗОП длъжностно лице. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОП
възложителят може да определи длъжностно лице, което да организира и/или
възлага обществени поръчки. От приложената по делото Заповед № РД-09-
334/26.05.2017 г. на министъра на младежта и спорта, е видно, че на основание
чл. 7, ал. 1 ЗОП последният е определил А. Т. М. – главен секретар на
Министерство на младежта и спорта, да организира и възлага обществени
поръчки, провеждани в министерството. Доколкото в случая се касае за
публично състезание, процедура, посочена в разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т.
12 ЗОП, то и същата с оглед стойностния си праг попада в приложеното поле
на чл. 22, ал. 2, т. 1 от ЗОП. С оглед на това, в случая А. Т. М. се явява
упълномощено лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗОП, на което е възложено
правомощието да организира и възлага процесната обществена поръчка.
Поради това и последният се явява административнонаказателно отговорно
лице по смисъла на чл. 259, вр. чл. 247, ал. 1 от ЗОП.
В заключение, съдът не споделя останалите изводи на въззивния
жалбоподател от жалбата му и писмената му защита, тъй като същите изцяло
и в изложената пълнота обслужват упражняваната защитна функция в процеса
и като най-заинтересована страна да избегне инициираното
административно-наказателно обвинение, като счита, че с приемане на
неоснователността на тезите от въззивната жалба, с изложените от съда
изводи от фактическа и правна страна се опровергават обратните по
съображения доводи на жалбоподателя от жалбата му, поради което съдът
10
приема, че на същите е отговорено и не следва отново да им се
противопоставят аргументи за тяхната неоснователност, с цел процесуална
икономия.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе
разноските за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от съда в
пределите от 80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема на
осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата
страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 11-01-865 2023, гр.София,
25.01.2024г., издадено от Директор на Агенцията за държавна финансова
инспекция (АДФИ), с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено
административно наказание „парична глоба“ в размер на 10 000.00 (десет
хиляди) лева на А. Т. М., с ЕГН: ********** за административно нарушение
по чл.2, ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) вр. чл.247, ал.1 вр.
чл.261, ал.2 от ЗОП
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКА А. Т. М., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ
НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНА
ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ с адрес гр.София, ул. „Леге“ № 2 чрез
законният й представител на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК
вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
вр. чл. чл.63 от ЗАНН, сумата от 150.00 лева за дължимо възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11