Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1265 от 07.10.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, петнадесети
състав, на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Станимир Христов
Членове: 1. Диана
Ганева
2. Галя Русева
при секретаря В. С. и прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия
Христов касационно наказателно административен характер дело номер 1493 по описа за 2020 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция на труда“ – Бургас чрез процесуален представител - старши юрисконсулт В. Николова против Решение № 571/ 02.06.2020 г., постановено по НАХД № 372/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 02-0002772/14.01.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на «Бългериън Уайт Шелс» ООД, ЕИК ********* за нарушение на чл. 128, т. 2 във връзка с чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от същия кодекс е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Касаторът релевира възражение, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се от съда да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови потвърждаване на процесното наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Николова, която поддържа жалбата на основания, изложени в нея и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - «Бългериън Уайт Шелс» ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Сливница“ № 6А, ет. 6, офис 12, представлявано от А.Г.А.и с процесуален представител адв. Н.Т.,***, представя писмен отговор на касационната жалба, в която посочва, че доводите на жалбоподателя са несъстоятелни, излага мотиви във връзка с възраженията в жалбата и претендира обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски по представен списък. В съдебно заседание дружеството – ответник не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска от съда да потвърди обжалваното решение.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на «Бългериън Уайт Шелс» ООД против Наказателно постановление 02-0002772/14.01.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на касатора за нарушаване на чл. 128, т. 2 във връзка с чл. 270, ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл.414, ал. 1 от същия кодекс е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Приема се за установено от фактическа страна, че при извършена проверка от служители на дирекция „Инспекция по труда” е констатирано, че дружеството в качеството си на работодател, към 01.10.2019 г. не е изплатило трудовото възнаграждение на В.Г.Б.за месец август 2019 г., в размер на 740,19 лева, на длъжност работник риболов в стопанисвания от дружеството обект Цех за преработка на миди, находящ се в гр. Черноморец. Посочено е, че съгласно вътрешните правила за работната заплата, това възнаграждение е следвало да бъде изплатено на Б. до 30.09.2019 г. Съставен е акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление. Правно значимите обстоятелства са установени чрез събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства. За да отмени процесното наказателно постановление районният съд е приел, че са допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство – в наказателното постановление не са посочени дата и място на нарушението. Първоинстанционният съд счита, че описаното деяние не представлява административно нарушение, тъй като не е налице хипотезата на чл. 83 от ЗАНН. Приел е също, че неизплащането на заплата на работник, респ. служител по своята същност е трудов спор относно изпълнението на трудово правоотношение.
Решението на Районен
съд – Бургас е неправилно и следва да се отмени.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е
решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
Следва да се приеме за основателно заявеното
в жалбата твърдение, че наказателното постановление отговаря на изискванията за
съдържание, предвидени в чл. 57 от ЗАНН. Неоснователно
първостепенният съд е приел, че е налице липса на посочени дата и място на
нарушението. В АУАН и НП прецизно е описано мястото, където се извършва
работата – цех за преработка на миди, находящ се в гр.Черноморец, където
именно, според чл. 270, ал. 1 от КТ, е следвало да бъде изплатено начисленото
трудово възнаграждение. Конкретно е посочена и датата, на която най-късно е
следвало да бъде изплатено възнаграждението – 30.09.2019г., като към
30.09.2019г. все още не е осъществен състава на нарушението. Посочена и датата
01.10.2019г. на която вече е изтекъл определения срок за изплащане на
възнаграждението и съответно е осъществен състава на нарушението. В този смисъл
касационният състав намира, че административнонаказващият орган надлежно е
изпълнил задължението по чл. 57, ал. 1, т. 5, предл.
второ от ЗАНН и не е налице процесуално нарушение. Следва да се отбележи и
обстоятелството, че в случая административното нарушение се осъществява чрез
бездействие, т.е. всяка следваща дата, след която работодателя е дължал, но не
е изплатил дължимо трудово възнаграждение осъществява признаците на
административното нарушение.
Основателно е и възражението, че юридическата отговорност на дружеството може да бъде ангажирана чрез налагане на имуществена санкция по смисъла на чл. 83 от ЗАНН. Като се има предвид, че КТ е специален закон спрямо ЗАНН, и че в нормата на чл. 414, ал. 1 от КТ налагането на имуществената санкция не е свързано с неизпълнение на задължения към държавата или община, то правилно административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция на дружеството.
Следва да се отбележи, че твърдението в първоинстанционното решение относно характера на спора между работодателя и работника във връзка с неизплащането на трудово възнаграждение за конкретния случай е несъстоятелно. Работникът ще получи възнаграждението си по реда, определен в КТ, но успоредно с това няма пречка да бъде ангажирана юридическата административнонаказателна отговорност на дружеството за нарушаване на разпоредбите на трудовото законодателство.
Като е достигнал до изводи, различни от изложените, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а обжалваното наказателно постановление – да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 63, ал.1, изречение второ
от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 571/02.06.2020 г., постановено по НАХД № 372/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002772/14.01.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас.
ОСЪЖДА «Бългериън Уайт Шелс» ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Сливница“ № 6А, ет. 6, офис 12, представлявано от А.Г.А.да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.