№ 233
гр. Перник, 28.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско
дело № 20231700500144 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 264545/21.12.2022г., подадена от А. А. С.,
чрез адв. А. А. против РЕШЕНИЕ № 260209, постановено по гр.д. № 6067/2020 г. по описа
на Районен съд гр. Перник.
С Решението Районен съд Перник е признал за установено по отношение на А. А. С.,
че ищците В. Р. Е. и М. М. И. са собственици на част от имот с площ 422 кв.м., при граници:
УПИ VIII-583, УПИ III-582, УПИ II-584 и УПИ IV- 581, която площ е погрешно нанесена
към имот УПИ VIII с планоснимачен номер 583/петстотин осемдесет и трети/ вместо към
имот УПИ III с планоснимачен номер 582/ петстотин осемдесет и втори/ в квартал
30/тридесети/ по плана за регулация и застрояване на с. Люлин, община Перник, област
Перник, от 2008 г., съгласно заключението на вещите лица, по изслушаната тройна съдебно
техническа експертиза, като правилната кадастралната граница между двата имота е
изчертана от същите на скица /приложение 3 / към заключението им със зелен цвят, която да
се считат неразделна част от решението, приподписана от съда. Съдът е отменил
Нотариален акт № 142, том I, peг. № 2341, дело № 135/ 2021г. на нотариус Р.М., за
придобитото от А. А. С. право на собственост на основание на давностно владение върху
процесните 422 кв.м., които са част от УПИ III с планоснимачен номер 582/ петстотин
осемдесет и втори/ в квартал 30/тридесети/ по плана за регулация и застрояване на с. Люлин,
община Перник, област Перник, от 2008г., и погрешно нанесени като част от УПИ VIII с
планоснимачен номер 583/петстотин осемдесет и трети/. С решението А. А. С. е осъдена да
заплати на В. Р. Е. и М. М. И. направените разноски по делото в размер на 2550.00 лева.
С подадената въззивната жалба с вх.№ 264545/21.12.2022г., А. А. С. оспорва
първоинстанционното решение, като намира същото за недопустимо и постановено по
непредявен иск. Твърди, че по делото е предявен иск, с който се иска да се установи факт, а
именно, че е допусната грешка в плана за регулация и застрояване на с. Люлин, одобрен с
Решение № 91 от 22.04.2008 г. Жалбоподателката сочи, че в исковата молба не е
формулирано искане да се признае за установено по отношение на А. С., че ищците са
собственици на площ от 422 кв.м., както и не е формулирано искане съдът да определи коя е
правилната кадастрална граница между двата имота, по което се е произнесла първата
инстанция. Сочи като безспорен факт, че когато има несъответствие между
обстоятелствената част на исковата молба и формулираното искане в нейния петитум, то е
1
налице нередовност на исковата молба, което от своя страна води и до недопустимо
решение.
По подробно изложени съображения въззивникът твърди, че първоинстанционния
съд е постановил решението си в противоречие със събраните по делото доказателства и
достигайки до неправилни изводи. С жалбата се твърди, че по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР
не може да се предяви иск за допусната грешка в регулационен план, нито спор за
материално право, произтичащо от регулационния план, какъвто е предявения иск по
настоящия казус. В продължение сочи, че предявения иск по делото не попада в приложното
поле на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, тъй като тази разпоредба е приложима, когато е налице спор за
материално право, относно непълнота или грешка в кадастрален план, но не и според
твърдения за грешки в регулационен план. По подробно изложени доводи моли за
обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо. Прави се алтернативно
искане, решението да бъде отменено като незаконосъобразно и постановяване на ново, с
което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Прави се искане за
присъждане на сторените разноски по делото. Не се представят и не се сочи необходимост
от събирането на нови доказателства.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна:
М. М. И. и В. Р. Е., чрез адв. М. Х. Б. е подала отговор, с който оспорва подадената въззивна
жалба. Твърди, че сочените в нея основания за отмяна на първоинстанционното решение на
са налице. Счита решението на районния съд за правилно, законосъобразно и обосновано,
постановено в съответствие със събрания в хода на производството доказателствен
материал. В продължение намира, че същото е постановено при задълбочено изследване на
представените по делото доказателства, което е довело и до правилните изводи на съда.
Отбелязва, че исковата молба е вписана съгласно изискванията на закона. С отговора се
сочи, че по делото пред първата инстанция, съгласно направени и поддържани
доказателствени искания, както от ищците, така и от ответницата, са събрани достатъчно
доказателства, които са допринесли за изясняване на делото от фактическа страна, което е
допринесло за правилното решаване на спора. По подробно изложени мотиви моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено
изцяло обжалваното решение. Счита, че първата инстанция е постановила акта след
подробно и задълбочено обсъждане на всички доказателства и правилна преценка на
събраните в хода на делото доказателства, като е изложил и подробни мотиви за това. Прави
искане за присъждане на сторените разноски по делото пред двете инстанции. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба и отговора към нея, страните не са се позовали и не са
направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция
нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което
за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати
от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният
съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба и отговора, страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2
2
ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.04.2023
година от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ПРИЗОВАВАНЕТО с оглед процесуална икономия да се извърши по телефон или
електронен адрес, с УКАЗАНИЕ към страните, че явяването им в съдебно заседание не е
задължително, а становище по хода на делото и съществото на спора могат да изразят с
писмена молба, с препис за насрещната страна и прилагането на списък по чл. 80 от ГПК
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
до бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
запазят имиджа и тайните си;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото а на въззивника и препис от подадения
3
отговор на въззивната жалба.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4