№ 567
гр. Бургас, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20232100500441 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба на ответницата Н.П., гражданин на У., с
код по БУЛСТАТ: **********, с адрес: гр. Н., к.к. С. б. к-с РОУЗ ГАРДЪН РЕЗИДЕНС, ет.
*, ап. *** , БУЛСТАТ: ********** подадена чрез адв. Петър Атанасов, със съдебен адрес:
гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 23 срещу решение № 445 от 14.12.2022 г., постановено
по гр. дело № 527/2022 г. по описа на Районен съд- Несебър, с което на основание чл. 38,
ал. 1 от ЗУЕС вр. с чл. 86 от ЗЗД е осъдена да заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ НА
ЖИЛИЩНА СГРАДА „РОУЗ ГАРДЪН РЕЗИДЕНС“, с идентификатор 51500.506.602,
представлявана от председателя на управителния съвет – Милен Проданов, БУЛСТАТ:
********* сумата в размер на 1424евро, представляваща сбор от разходи за управление и
поддържане на общите части в етажната собственост /по 569,60 евро годишно/ и такси за
фонд „Ремонт и обновяване“ /по 142,40 евро годишно/ за 2021г. и 2022г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2022г., до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 176.77 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 01.04.2021г. – 16.05.2022г., и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
направените по делото разноски в общ размер от 611,40 лв., от които 161.40 лв. – платена
държавна такса и 450 лв. – платено възнаграждение за един адвокат.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като се твърди,
че е неправилно по съображения, че е постановено в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи, че
1
неправилно съдът е приел, че след като решението на ОС на ЕС не е атакувано в
преклузивния срок по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, същото се е стабилизира и извън този срок не
може да се иска отмяната му, нито поради нищожност, нито поради незаконосъобразност.
Излага, че съдът не е следвало да откаже обсъждане на всички възражения за нищожност,
като цитира разясненията, дадени в решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. на
ВКС. Счита също за неправилни изводите на съда, че практиката на ВКС не допуска
инцидентно позоваване на нищожност, като в подкрепа на становището си цитира съдебна
практика в определение № 89 от 22.05.2017г. по ч.гр.д. № 1464/2017г. на ВКС, като сочи, че
нищожността следва да се прогласи ако липсва законосъобразен орган на управление и ако
избраната форма на управление не е съобразена със закона. В тази връзка се твърди, че в
процесния случай се касае за решение на един изцяло некомпетентен орган. По изложените
в жалбата съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение и връщането му за
ново разглеждане от друг състав на съда, поради твърдения, че липсва произнасяне по
същество от първоинстанционния съд. В съдебно заседание, въззивницата не се явява и не
изпраща представител.
В законния срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ НА ЖИЛИЩНА СГРАДА „РОУЗ ГАРДЪН РЕЗИДЕНС“, чрез
упълномощения си адвокатски представител е депозирала писмен отговор по въззивната
жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно, обосновано, законосъобразно и
постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, както и със
задължителната практика на ВКС, поради което се явява правилен извода на съда за
основателност на иска. Излага доводи, че съгласно цитираното в жалбата решение № 39 от
19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. на ВКС правилно първоинстанционният съд е приел, че
по делото нито се твърди, нито се доказва решенията на ОС на ЕС от 03.09.2020г. да са
оспорени в законоустановения в чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС срок, поради което същите са
задължителни за етажните собственици. Сочи, че тъй като законът не определя кои пороци
водят до незаконосъобразност и кои до нищожност на решенията на ОС на ЕС, като заявява,
че възраженията за незаконност следва да се взимат предвид само в случай, че решенията са
оспорени по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Счита за правилни изводите на съда, че поради
липсва на оспорване на решенията в законния срок, възраженията, насочени срещу
законността им по съображения, че сумите се претендират на основание нелегитимно ОС на
нелегитимна ЕС, тъй като в комплекса са построени две отделни сгради и нарушение на чл.
51, ал. 1 от ЗУЕС, не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство. На следващо
място въззиваемият оспорва като невярно твърдението на въззивника, че възраженията му
не са обсъдени в първоинстанционнното производство, като заявява, че дори в подкрепа на
мотивите си съдът е цитирал многобройна съдебна практика. Излага, че цитираното в
жалбата съдебна практика, обективирана в определение № 89 от 22.05.2017г. по ч.гр.д. №
1464/2017г. на ВКС, е неотносима към процесния случай, като сочи съдебна практика
относно правния характер на решенията на ОС на ЕС. Счита за правилен изводът на
първоинстанционния съд, че са доказани всички елементи от фактическия състав на
предявения иск- че ответницата е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на
ЕС, че е налице влязло в законна сила решение на ОС на ЕС от 03.09.2020г., с което е
определен размера и падежа на таксите, дължими от етажните собственици за управление и
поддръжка и за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2021г. и 2022г. С оглед гореизложените
2
съображения, въззиваемият моли за потвърждаване на решението на районния съд и
присъждане на разноските пред въззивната инстанция. В съдебно заседание, въззиваемата
ЕС не изпраща представител. Представя писмено становище, в което заявява, че поддържа
писмения си отговор. Претендира присъждане на разноските за въззивното производство
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. При условията на евентуалност е направено
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните,
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство пред Районен съд- Несебър е образувано по
предявените от ищеца ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ НА ЖИЛИЩНА СГРАДА „РОУЗ ГАРДЪН
РЕЗИДЕНС“ обективно съединени искове за осъждане на ответницата Н.П. като собственик
на самостоятелен обект с идентификатор 51500.506.602.2.40, придобит съгласно нот. акт от
15.03.2019г. в процесната сграда в режим на ЕС да му заплати въз основа на влязло в сила
решение на ОС на ЕС от 03.09.2020г. сумата в размер на 1424 евро, от която сумата от
1139.20 евро, представляваща сбор от дължимите разходи за управление и поддържане на
общите части в етажната собственост за 2021г. и 2022г. /по 569.60 евро годишно/ и сумата
от 284.80 евро, предствляваща сбор от дължимите такси за фонд „Ремонт и обновяване“за
2021г. и 2022г. /по 142,40 евро годишно/, както и сумата от 158.98 лв. представляваща
сборна мораторна лихва върху главницата за 2021г. от 712 евро за периода 01.04.2021г. –
16.05.2022г. и сумата от 17.79лв., представляваща сборна мораторна лихва върху
главницата за 2022г. от общо 712 евро за периода 01.04.2022г. – 16.05.2022г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
Районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание чл. 38, ал. 1
от ЗУЕС вр. с чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че горепосочените суми за такси за поддръжка и
управление на ЕС и такси за „Ремонт и обновяване“ за 2021г. и 2022г. са дължими на
основание влязлото в сила решение на ОС на ЕС от 03.09.2020г. с падеж до 31.03 за всяка
текуща година. Твърди, че ответницата не е заплатила в посочения срок претендираните
суми, поради което се иска осъждането й да ги заплати, заедно с обезщетение за забава.
В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответницата, чрез
адвокатския си представител е оспорила исковете, по съображения, че процесните суми се
претендират въз основа на решение на нелегитимно ОС на нелегитимна етажна собственост,
тъй като в комплекса се построени две отделни сгради. Предвид това счита за недопустимо
изпълнението на такова решение, взето от нелегитимен правен субект. На следващо място
ответницата Твърди се, че е налице пълно неизпълнение на задълженията по поддръжка на
общите части, като се сочи, че общите части за изцяло неподдържани. Излага се също, че
процесното решение за заплащане на такса поддръжка е взето в нарушение на чл. 51, ал. 1 от
ЗУЕС. Направено е възражение за частично плащане, касаещо погасяване на задълженията
за 2021г., като не се оспорва, че ответницата не е заплатила претендираната от нея такса за
2022г. поради липса на поддръжка на комплекса.
С обжалваното решение, е прието, че възраженията на ответницата за нищожност на
процесното влязло в сила решение на ОС на ЕС /в т.ч., че сумите се претендират въз основа
на нелегитимо решение и са определени в противоречие с чл. 51, ал. 1 от ГПК / са
преклудирани, тъй като са направени извън срока по чл. 40, ал. 2 от ГПК. Предвид това е
счетено, че решението на ОС на ЕС от 03.09.2020г., с което са определени подлежащите на
заплащане такси за управление и поддръжка на ЕС и таксите за фонд „Ремонт и обновяване“
3
е влязло в законна сила и обвързва всички собственици, в т.ч. и ответницата за исковия
период 2021г. и 2022г. за заплащане по 4 евро за кв.м., респ. 1 евро на кв.м. съобразно
притежаваните от нея ид.ч. от правото на собственост върху самостоятелен обект в сградата
съответно такса за управление и поддръжка и такса във фонд „Ремонт и обновяване“.
Изложено е, че доколкото бюджета на ЕС се формира от заплащане на дължимите от
етажните собственици такси, едва след събирането им следва да се извърши поддръжката на
общите части. Наред с това е посочено, че при неправилно разходване на събраните суми в
закона е предвидена процедура в ЗУЕС, която след установяване на такова обстоятелства с
решение на ОС на ЕС може да доведе до неприемане на отчета на УС на ЕС за извършените
в комплекса разходи. За неоснователно е счетено направеното от ответницата възражение за
частично плащане на дължимите суми, а именно тези за 2021г. предвид липсата на
доказателства в тази насока.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. При извършване на служебна проверка по реда на чл.
269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването - и допустимо.
По съществото на спора, от фактическа страна съдът намира следното:
Районният съд е установил правилно фактическа обстановка по делото, въз основа на
релевантните факти и обстоятелства, която настоящата инстанция изцяло възприема. Въз
основа на нея се установява, че с решенията на ОС на ЕС от 03.09.2020г., взети по т. 3 и т. 4
от дневния ред са определени съответно годишна такса за управление и поддръжка на
общите части на комплекса в размер 4 евро/кв.м. и годишна парична вноска във „Фонд
Ремонт и обновяване“ в размер на 1 евро/кв.м.от площта на всеки самостоятелен обект,
включваща застроената площ и ид.ч. от общите части на сградата в кв.м., като вноските са
платими ежегодно в срок до 31.03 за всяка текуща година.
Процесните решения по т. 3 и т. 4 от ОС на ЕС, на което ищцовата ЕС основава
исковата си претенция не са били предмет на съдебен контрол за законосъобразност в срока
по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, поради което същите са влезли в законна сила.
По делото е установено също, че чрез покупко-продажба, обективирана в нот. акт
***/**.**.****г. на нотариус Линка Чуткина, с район на действие- РС- Несебър ответницата
е придобила правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент с
площ от 110.50 кв.м., ведно с прилежащите 131.90 кв.м. ид.ч. от общите части на процесната
сградата в режим на ЕС или общо 142.40 кв.м.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по
делото, както и релевантните въз основа на нея факти и обстоятелства. Въз основа на тях е
направил правилни фактически и правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата
съдебна инстанция, поради което на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща
към тях. В допълнение с оглед наведените в жалбата доводи и при служебна проверка за
спазване на императивните норми на ЗУЕС, настоящата инстанция намира следното:
Съобразно нормите на чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. с чл. 11, т. 5 и т. 7 от ЗУЕС всеки от
етажните собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата, както и таксата за фонд „Ремонт и обновяване“, чийто размери са
определени с решение на ОС на ЕС съгласно чл. 51 от ЗУЕС. В случая решението на ОС на
ЕС, с което по т. 3 и по т. 4 са определни годишните размери на дължимите от етажните
собственици такси за управление и поддръжка и такси за фонд „Ремонт и обновяване“ е
4
влязло в законна сила и обвързва етажните собственици.
По отношение на направеното в жалбата възражение, че процесното решение на ОС на
ЕС, въз основа на което се претендират процесните сума е нищожно, по съображения, че е
взето от нелегитимно общо събрание на нелегитимна етажна собственост, тъй като в
комплекса са построени две отделни сгради, настоящата инстанция, основавайки се на
константата съдебна практика относно въпроса може ли инцидентно извън срока по чл. 40,
ал. 2 от ЗУЕС да се навеждат доводи за нищожност на влязло в сила решение на ОС на ЕС
на това основание, обективирана в решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по
описа на I гр. о. на ВКС и определение 472 от 10.10.2018г. по ч.гр.д., споделя направените
от първоинстанционния съд доводи, че извън определения от закона срок не може да се иска
отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Така даденото
разрешение е съобразено напълно със задължителната практиката на ВКС, която е
константна по този въпрос и която не допуска инцидентно позоваване на нищожност на
решения на ОС, извън срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС.
Що се касае до цитираното в жалбата определение № 89 от 22.05.2017г. по гр.д. №
1464/2017г. на ВКС, същото касае различна хипотеза, неотносима към процесния случай,
както правилно е съобразил районния съд.
От гореизложеното се налага извода, че като е приел за преклудирани възраженията,
насочени срещу законосъобразността на решенията на ОС на ЕС, а именно, че сумите се
претендират на основание нелегитимно общо събрание на нелегитимина етажна
собственост, тъй като в комплекса са построени две отделни сгради и, че същите решения са
взети в нарушение на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, районният съд не е допуснал нарушение нито на
процесуалните правила, нито на материалния закон. Следва да се отбележи, че доколкото
законът не прави разлика за вида незаконосъобразност на решенията на ОС на ЕС, само в
срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС могат да се навеждат възражения както за нищожност, така и
за незаконосъобразост. Извън този срок законът не допуска отмяна нито на нищожните,
нито на незаконосъобразните решения. В случая поради необжалване пред съда в срока по
чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, процесното решение на ОС на ЕС е влязло в законна сила и се е
стабилизирало, поради което дори и ако е било налице неспазване на някои правила от
предвидените от закона за свикване и провеждането му, както и за вземане на решенията,
възражения не могат да се правят инцидентно извън срока чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС.
Ето защо, тъй като претенцията на ищеца за заплащане на дължимите от ответницата
като собственик на СОС в процесната ЕС суми за такси за 2021г. и 2022г. се основава на
влезли в сила решения по т. 3 и т. 4 на общото събрание на етажната собственост, които
подлежат на изпълнение съгласно чл. 38 от ЗУЕС, предявените искове се явяват доказани
както по основание, така и по размер. При липса на доказателства претендираните суми,
ведно с лихвите да са платени в изискуемия срок исковете правилно са изцяло уважени в
претендираните размери. Поради основателност на главните претенции, също правилно
районният съд е присъдил и претендираното обезщетение за забавено заплащане на
главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
С оглед пълното съвпадане на изводите на районния съд с тези на настоящата
въззивна инстанция за основателност на предявените искове, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, в
т.ч. и в частта за разноските.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК в полза на
въззиваемия-ищец следва да се присъдят направените във въззивното производство разноски
за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. в
Мотивиран от горното, Окръжен съд- Бургас
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 445 от 14.12.2022 г., постановено по гр. дело №
527/2022 г. по описа на Районен съд- Несебър.
ОСЪЖДА Н.П., гражданин на У., с код по БУЛСТАТ: **********, с адрес: гр. Н.,
к.к. С. б. к-с РОУЗ ГАРДЪН РЕЗИДЕНС, ет. *, ап. *** , БУЛСТАТ: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ НА ЖИЛИЩНА СГРАДА „РОУЗ ГАРДЪН
РЕЗИДЕНС“, с идентификатор 51500.506.602, представлявана от председателя на
управителния съвет – Милен Проданов, БУЛСТАТ: ********* направените във въззивното
производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 600 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6