Р
Е Ш Е Н И Е
№
23 20.08.2018г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав
На тридесети
януари две хиляди и осемнадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
2. ГАЛЯ
БЕЛЕВА
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1689 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение №1130 от 27.07.2017г. постановено по гр.д.№1560 по описа за 2016г.***
са уважени частично исковете на Д. А.С., ЛНЧ **********, представляван от адв.Валентина
Стефанова против Г.П.Д. ЕГН:**********, М.Г.П. ЕГН:**********, Д.Т.Ч. ЕГН:**********,
С.С.Г. ЕГН:**********, Т. Я.Т. ЕГН:**********, С.В.С. ЕГН:********** и Я.М.Г.
ЕГН:**********, като последните са осъдени солидарно да заплатят на ищеца
сумата от 6200 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и
сумата от 40 лв.- обезщетение за имуществени вреди за непозволено увреждане на
17.04.2011г.***, пред сградата на вероизповеданието „Свидетели на Йехова“, ведно
със законната лихва върху сумата от 18.04.2014г. до окончателното изплащане на
задължението. Искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над уважения размер до претендирания от 10000 лв., като
е отхвърлен и иска за присъждане на законна лихва за периода от датата на
увреждането- 17.04.2011г. до 17.04.2014г.
Ответниците
са осъдени солидарно да заплатят на ищеца разноските съобразно уважената част
от исковете- 1386,97лв., а последният е осъден да заплати на ответниците
разноски съобразно отхвърлената част от исковете както следва- 303 лв. на
ответника Д.; и по 314,14 лв. на ответниците П., Г., Ч., Г. и Т..
Срещу
решението са подадени три въззивни жалби.
Първата-
вх.№31663 от 18.08.2017г. е подадена от адв.Даков като пълномощник на М.П., Д.Ч.,
С.Г. и Т.Т.. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че
решението е неправилно, като са изложени подробни съображения. Според тези
въззивниците съдът неправилно е приел и обсъдил всички доказателства,
представени от ищцовата страна, въпреки оспорванията на ответниците и исканията
им за изключването им от доказателствата по делото. Неправилно съдът приел, че
претенцията е основателна и доказана в уважения размер, както и че вредата е
причинена от всички ответници. Развити са доводи, че задължителната сила на
присъдата съгласно чл.300 ГПК се ползва със сила на пресъдено нещо, но само за
конкретното деяние, обективирано в обвинителния акт (в случая- споразумението),
но не и за друго, различно деяние. Цитирана е и съдебна практика на ВКС. Сочи
се, че доколкото наказателния съд е диференцирал участието на всеки един от
ответниците и в случай, че тези действия осъществяват състава на престъпление,
което вече е било доказано, то тези елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане не следва да бъдат изследвани повторно от гражданския
съд. Наказателният съд е очертал освен предмета на престъплението, извършено от
всеки от ответниците, така и отговорността, която следва да носи относно
причинените вреди- имуществени или неимуществени. Затова намират, че от
задължителната сила на присъдата за гражданския съд не следва безпрекословно да
се приеме, че всички ответници са виновни и същите следва да носят солидарна
отговорност. Изложени са съображения относно спецификите на солидарната
отговорност, като се акцентира на това, че за да е налице такава, то
ответниците следва да са причинили едни и същи вреди. Възникването на такава
отговорност предполагало и един и същи юридически факт, от който да са
настъпили последиците. Ето защо, след като не е доказано в производството по
делото от кого именно са причинени описаните вреди, то в случая липсва
основание за солидарно осъждане на ответниците, още повече, че в наказателното
производство съдът не е приел наличието на съучастие помежду им. Изложени са
още доводи за съпричиняване от страна на ищеца, което според въззивниците
следва да се отрази на размера на присъденото обезщетение. Сочат се и
оплаквания, че съдът не е обсъдил заключението на в.л.Янков, че нараняванията
са причинени от едно лице и е възможно да е налице самонараняване. Молят за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете бъдат
отхвърлени изцяло като недоказани, а на въззивниците се присъдят разноските по
делото. Алтернативно се иска да бъде намален размера на присъденото
обезщетение. Съобразно указанията на съда е внесена държавна такса.
Втората
жалба- вх.№31734 от 21.08.2017г. по описа на БРС, е подадена от ответника Я.Г.
чрез адв.Стоянова. Същият обжалва решението в частите, с които е осъден
солидарно с останалите ответници да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва, както и разноски
по делото. Намира, че в обжалваните от него части решението е неправилно,
постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, а така също е и необосновано. Този въззивник също
сочи, че съдът е тълкувал неправилно нормата на чл.383, ал.1 НПК във връзка с
чл.300 ГПК относно задължителния характер на влязлата в сила присъда за
гражданския съд. Изтъква, че ако престъплението не включва съставомерни вреди ,
какъвто е настоящия случай, присъдата не се ползва със СПН относно вредите,
които следва да се установят при условията на пълно и главно доказване с всички
допустими доказателствени средства. Видно от диспозитива на определението, с
което е одобрено споразумението по наказателното дело, в него не били посочени
вреди за ищеца С., които да са му били причинени от деянието, за извършването
на което въззивникът Г. се е признал за виновен, поради което процесните вреди
следвало да бъдат доказани в гражданското дело при условията на пълно и главо
доказване. Сочи се също, че деянията не са извършени в съучастие с останалите
ответници, поради което не може да се търси солидарна отговорност по чл.53 ЗЗД.
Цитирана е съдебна практика на ВКС. Анализирани са доказателствата по делото и
са изведени изводи, че неправилно БРС е приел причинно-следствена връзка между
деянието на въззивника Г. и причинените на въззиваемия неимуществени вреди. Не
бил установен механизма на нанесените увреждания- дали същите са причинени от
юмручни удари или от хвърлени предмети. Не била установено участието на
въззивника в твърдяното нападение над ищеца. Експертът Янков изложил становище,
че нараняванията било възможно да бъдат причинени от много неща, защото нямат
специфичен характер, като не е изключил самонараняването като възможност. В
съдебно-медицинското удостоверение ищецът посочил, че бил ударен по главата с
камък, а други наранявания не били съобщени от него, нито били констатирани.
Съпругата на ищеца потвърдила, че по съпруга й не са нанасяни удари, а съпругът
й се самонаранил по ръцете. Акцентира се на това, че при инцидента на
17.04.2011г. са присъствали много хора, сред които и ответниците. На следващо
място са въведени оплаквания, че съдът не се е мотивирал при определяне размера
на обезщетението, поради което не било ясно каква част от присъденото
обезщетение била определена за вреди от нанесените телесни увреждания и каква
за негативните преживявания. Намира за неправилно и решението на съда в частта
за разноските, като според този въззивник същото следва да е 332 лв., или 40%
от 830 лв. Моли за отмяна на съдебния акт в атакуваните от него части и
постановяване на ново решение, с което исковете против въззивника Г. бъдат
отхвърлени изцяло, а на последния да се присъдят разноските за въззивната
инстанция. Съобразно указанията на съда е внесена държавна такса.
Третата
жалба- вх.№33804 от 7.09.2017г. по описа на БРС е подадена от Г.Д. чрез адв.Божилова-
Арабова.. С нея решението на БРС е обжалвано в осъдителните му части, касаещи
въззивника Д., включително присъдените на ищеца разноски. Този въззивник също е
изложил оплаквания за неправилност на решението. Поддържа възраженията си за
нередовност на исковата молба- не било ясно каква е претенцията на ищеца за
причинените му болки и страдания и тази за притеснението му за другите хора,
както и спрямо кой от ответниците какви вреди се претендират. Въпреки това
съдът осъдил въззивника Д. наравно с другите ответници както за причиняването
на телесните повреди на ищеца, така и за притеснението му за другите хора, като
не ставало ясно какъв е размера на обезщетението за всяко от двете увреждания.
Изтъква се, че двете вреди са различни по естеството и механизма сина
настъпване. Установено било, че телесните вреди са настъпили по друго време и
очевидно нанесени от различни хора, поради което счита, че е несъстоятелно да
се приеме, че всички ответници вкупом са
нанесли едновременно всички вреди. Необосновано, непочиващо на доказателствата
по делото съдът е осъдил въззивника Д. да заплати солидарно с останалите
ответници обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болка и страдание,
макар да нямало доказателства, че последният е упражнил под каквато и да било
форма физическа агресия спрямо ищеца, да му е нанесъл телесна повреда или да е
установена причинно-следствена връзка между телесните увреждания на ищеца и
поведението на Д.. Не било установено и че Д. с думи или действия е създал у С.
притеснение, че ще навреди на други хора в залата. След анализ на събраните
доказателства въззивникът е стигнал до заключението, че съдът е го е осъдил за
причинени телесни увреждания на ищеца и за притесненията му за други лица само
въз основа на предположение, което намира за недопустимо. Това предположение за
виновността на въззивника следвало от мотивите на съда, че самото участие на Д.
в неразрешения по надлежния ред протест на 17.04.2011г., още повече като водач
на ВМРО- гр.Бургас като политическа организация представлявало поведение,
намиращо се в причинно- следствена връзка с настъпилите от инцидента вредоносни
последици. Развити са подробни
съображения, като се акцентира, че доказателствената тежест в случая се носи от
ищеца, а законът презумира единствено вината, но само ако по несъмнен начин е
доказано извършването на деянието и неговото авторство. Според въззивника съдът
не бил обсъдил кои доказателства по делото доказвали противоправно деяние,
извършено от него. Изтъква се още, че не било ясно от кое доказателство по
делото съдът е приел, че въззивникът е водач на ВМРО-Бургас и какво съдържание
влага в това понятие. Отново без доказателства съдът приел, че ВМРО- БНД е
националистическа българска политическа партия, без да прави разлика между
национално и националистическо движение, което въззивникът намира за
недопустимо. Не било ясно и каква е връзката на тези съждения с предмета на
делото. В заключение е посочено, че от изложеното се установявало, че решението
е напълно необосновано и като такова следвало да бъде отменено в обжалваната
част. На следващо място за развити пространни съображения в подкрепа на
становището на въззивника Д., че съдът без основание, цитирайки решение на ЕСПЧ
по делото Караахмед срещу България вменил на въззивника задължение да отговаря
по ефективен начин за действията на демонстрантите, макар същият като физическо
лице, регионален координатор на местна структура на парламентарно непредставена
към този момент партия да нямал задължения, идентични с тези на властите, както
било прието в цитираното от съда решение. Необосновано съдът приел и че
увреждането било причинено от неколцина, макар от влязлото в сила определение
на наказателния съд да било установено кой от ответниците какви деяния е
извършил. Счита, че в тази връзка съдебната практика е трайна и
безпротиворечива, че не може гражданския съд да приема друго, различно от това,
което е приел наказателния. Неоснователно районният съд приел като годни
доказателства разпечатки от интернет, които били оспорени от ответната страна
като авторство и автентичност. Съдът не открил дори производство по оспорване
документ, въпреки надлежно и своевременно направените оспорвания, а в нарушение
на съдопроизводствените правила приел, че оспорването е недоказано, макар да не
разполага със специални знания за проверка на автентичността на представените
от ищеца писмени доказателства, които въззивникът счита за неистински
изявления, представени от негово име. Напротив, игнорирани били свидетелските
показания, съобразно които към датата на деликта не е имало електронна медия
списвана от ответника или от ВМРО-Бургас. Не почивал на доказателствата по
делото и извода на съда, че по делото имало електронна кореспонденция. Според
него нито едно от изявленията на хартиен носител не представлявало електронна
кореспонденция на отв.Д., нито било доказано между кои лица била водена тази
кореспонденция. В тази връзка не ставало ясно защо съдът не е изключил тези
неистински документи- неподписани писмени изявления от доказателствата по
делото. На следващо място в жалбата са обсъдени постановлението за прекратяване
на наказателното производство спрямо въззивника Д. поради несъставомерност на
деянието и липса на доказателства Д. да е организирал митинга с цел нападение
над представители на „Свидетели на Йехова“. Доказателства за осъществен деликт
от Д. спрямо С. не били събрани и в гражданското дело, нито била установена
причинно- следствена връзка между поведението на Д. и вредоносните последици за
С.. Несъстоятелен според въззивника е изводът на съда, че психическото насилие
над ищеца било и изтезание по смисъла на чл.1 от Конвенцията против изтезанията
и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Сочи
се, че по делото нямало доказателства, че въззивникът е извършил нещо
унизително за когото и да е по време на протеста или да е имал за цел унижение
на ищеца или да го е изтезавал. Нямало и доказателства въззивникът да се е
противопоставял на личните религиозни убеждения на „Свидетелите на Йехова“.
Пространно е развита тезата на въззивника, че единствените доказателства по
делото са в подкрепа на това, че той е упражнил своето право свободно да изрази
своето мнение за агресивното налагане на вярата на „Свидетелите на Йехова“ над
българските граждани, без да е използвал това свое право за накърняване правата
или доброто име на другиго или за призоваване към насилствена промяна на
конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване
на вражда или към насилие над личността. В заключение е посочил, че БРС
неправомерно е ангажирал отговорността му за това, че е упражнил едно свое
конституционно закрепено право. Произволно съдът приел, че упражненото от
въззивника право да изрази свободно мнението си
позицията си представлява проява на дискриминационно отношение. Цитирани
са решение на КЗД и на ВАС по повод жалба от 2011г. на „Свидетели на Йехова“,
като се сочи, че тези институции са приели обратното. Изтъква се още, че за
същия инцидент, при който пострадал ищеца имало постановени още четири решения,
в които било прието, че той не е извършил деликт, което според въззивника сочи
на недопустима предубеденост и тенденциозност у решаващия състав по това дело
във вреда та отв.Д.. Моли решението на БРС да бъде отменено в обжалваните от
него части, като вместо това се постанови нов съдебен акт, с който исковете
спрямо Д. бъдат отхвърлени, а на последния да се присъдят разноските за двете
инстанции. Прилага за сведение четири броя решения на БРС. Приложена е и
квитанция за внесена държавна такса.
По
делото са постъпили два броя отговори от страна на въззиваемия С., чрез адв. Стефанова.
Първият
е срещу въззивните жалби на въззивниците М.П., Д.Ч., С. Г., Т. Т. и Я.Г..
Същите се оспорват като неоснователни. Изложени са съображения, че тези
въззивници вече са признали вината си със сключените споразумения по ДП
1664/16г. по описа на БРП за съответните деяния, като освен това при условията
на реална съвкупност с тези им деяния са се признали за виновни и за участие в
тълпа, събрана за нападение на отделни граждани и техни имоти във връзка с
религиозната им принадлежност, като деянията са извършени виновни, при форма на
вина „пряк“ умисъл. Намира за неоснователни твърденията на въззивниците, че
след като има сключено споразумение, на въззиваемия нямало нанесени вреди.
Изтъква се, че въззиваемият не е бил информиран и привлечен като пострадала
страна по НОХД 3296/11 на БРС и по НОХД 2729/11г. на БРС, за да потвърди
нанесените щети, които не са били възстановени от въззивниците. Счита, че
видеоматериалът и свидетелските показания потвърждават нанесените щети,
изразяващи се в болка, страдание, унижение и депресия. Обсъдено е подробно
заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза, въз основа на което
въззиваемият намира, че са установени извършените от въззивниците действия и нанесените
от тях материални щети, присъствието на въззиваемия в сградата малко след
началото на нападението и участието му в защитата, при което е получил
процесните наранявания. Счита за безспорен факт обстоятелството, че
нападателите са действали организирано и като група, поради което намира, че
отговарят солидарно на основание чл.53 ЗЗД. На следващо място са изложени
съображения, че искът не е прекомерен, като е цитирана практика на ЕСПЧ,
обсъдено е, че обезщетението е съобразено с икономическата ситуация в страната,
още повече, че в случая пострадалият е
пряк потърпевш, а не само наблюдател на нападението. Изтъква се, че по-ниско
обезщетение би било погрешен сигнал, че е напълно допустимо да се извършва
побой над малцинствена група поради несъгласие с религиозните й вярвания, което
би окуражило и други лица към подобни нападения над мирни граждани. Чрез
насилническото нападение на въззивниците последните са възпрепятствали
нормалното провеждане на религиозното събрание на въззиваемия и останалите членове
на „Свидетелите на Йехова“ като са ги подложили на нечовешко и унизително
отношение, нарушавайки правото им на свобода на религията и сдружаване, като са
проявили спрямо тях и религиозна дискриминация. Цитирана е практика на ЕСПЧ.
Изтъква се, че организираният протест е бил в пряко нарушение на Закона за
събранията, митингите и манифестациите- чл.8 и 9, което според въззиваемия
доказва, че единственото намерение на организаторите и участниците в протеста
не е било просто един мирен протест, а е имало за цел публично да принизи
Свидетелите на Йехова заради тяхната вяра и принадлежност към религиозно
малцинство. Това било утежнено от участието на високопоставени и авторитетни
членове на ВМРО-Бургас, чиито позиции спрямо Свидетелите на Йехова били добре
известни, продължителността на демонстрацията и времето, през което се
провежда- официалният празник на Свидетелите на Йехова, обявяван всяка година в
Държавен вестник. Изложени са подробни съображения в подкрепа на становището на
въззиваемия, че действията на въззивниците не са представлявали просто
сплашване и тормоз спрямо него и останалите членове, а представлявало умишлено
насочване към тяхната религия, с което бил достигнат прага на чл.3 от
Европейската конвенция. Моли жалбите да бъдат отхвърлени, а на въззиваемия се
присъдят разноските за въззивната инстанция, включително адвокатски хонорар.
Вторият
отговор е срещу въззивната жалба на Г.Д., която също се оспорва от въззиваемия
като неоснователна. В него са преповторени част от доводите, съдържащи се в
първия отговор- тези по т.11, 12, 13, 14, 15, 16, 17 от първия отговор, които
са възпроизведени в т.4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 от втория отговор. Конкретно за
въззивника Д. се сочи, че видеоматериалът и свидетелските показания, както и
останалите доказателства по делото потвърждават отговорността на Д. –за
нанесените нематериални щети на въззиваемия. На първо място той бил
популяризирал протеста в интернет страницата на ВМРО, като поканата за
организирания митинг все още се виждала публикувана на същата страница. Всичко
било организирано от ВМРО, които изпратили настоятелна покана до всички местни
и национални медии да присъстват на протестен митинг срещу молитвения дом на
вероизповеданието „Свидетели на Йехова“, а видно от видеото на събитието имало
и медии и репортери, както и журналисти от СКАТ. Въззиваемият счита, че
въззивникът Д. е имал намерение организирания от него „протест“ да прерасне в
насилие, но дори да не е имал намерение насилието да придобие такъв размер, той
имал възможност да го предвиди и предотврати и най-малкото да уведоми
предварително органите на реда, за да не се стига до ексцесии имайки предвид
това, че му е било известно какви хора ще го придружават. Вместо това той
приканил участниците в протеста да носят факли и фойерверки, които да хвърлят
по хората от „Свидетели на Йехова“,
както и по сградата им за поклонение. Въззиваемия намира, че очакванията му
протестът да прерасне в насилие личал явно от страницата на Д. във Фейсбук.
Експертизата и свидетелските показания доказвали по безспорен начин, че Д.
носел и използвал мегафон с единствената цел да възпрепятства провеждането на
най-важното и свято за вероизповеданието събитие за годината. С думите си и
действията си той насърчавал и окуражавал по мегафона нападателите да
продължават нападението. Ясно се чувало пускането на революционни песни, както
и думите по диктофона „И преди, и сега, сектите са мафия!“ докато продължавало
нападението. По-надолу в изложението се акцентира на това, че Д. е бил
организатор на насилнически протест против Свидетелите на Йехова и против
свещеното им Възпоменание, предварително изготвил и разпространил на различни
места в град Бургас листовка за протеста, очевидно имал намерение протеста да
прерасне в насилие като приканил участниците да носят факли и фойерверки, които
да хвърлят по Свидетелите на Йехова и сградата им. По повод оплакванията в
жалбата за липса на увреждащо действие от страна на Д. са изложени доводи, че
самото му участие в неразрешения по надлежния ред протест, още повече като
водач на ВМР- Бургас като политическа организация придавало виновност на
поведението му за настъпилите от инцидента вредоносни последици, а поведението
му било в причинно- следствена връзка с тях. Изтъква се, че ако местен
политически лидер решава да участва в неразрешен протест в областта си, с мегафон и знамена на партията си, то той
трябва да приеме последствията. Отново е цитирана съдебна практика на ЕСПЧ.
Изложени са и доводи относно правната природа на солидарната отговорност,
целите на института, както и възможността по чл.53 ЗЗД за солидарна отговорност
в случай, че увреждане е причинено от неколцина. На следващо място се изтъква,
че с деянието на Д. са нарушени няколко основни права и свободи, пригласени от
КРБ- чл.30, ал.1, чл.29, ал.1, чл.6, ал.2, изр.2, чл.13, ал.1, чл.37, ал.1.
Деянието според въззиваемия попадало и в обхвата на нормите на чл.1,3, 4 7 от Хартата на основните права на ЕС.
Нарушена била и забраната за подлагане на унизително отношение. Подчертава се,
че психическото насилие на въззиваемия е и изтезание по смисъла на чл.1 от
Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или
унизително отнасяне или наказание, приета от ОС на ООН, понеже причинило
умишлено психическо страдание на лице, за да бъде то сплашено. Развити са
подробни аргументи, подкрепени със съдебна практика. Моли решението да бъде
отменено и да му се присъдят разноските по делото, включително адвокатско
възнаграждение.
По
допустимостта на производството съдът намира следното:
Въззивните
жалби на Я.Г. и Г.Д. са подадени против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения двуседмичен срок от връчването на решението на съответния
въззивник. Отговорите на въззивната жалба също са подадени в законния срок от
надлежно упълномощен адвокат.
Жалбите
на въззивниците Я.Г., Г.Д., М.П., С. Г. и Т.Т. са редовни и допустими.
Констатираните нередовности в тях са отстранени своевременно, като процесуалните
представители на въззивниците са заявили, че обжалват решението само в частите,
в които са осъдени да заплатя
обезщетения на ищеца, но не и в отхвърлителните части. Затова следва да
се приеме, че въззивниците имат правен интерес да обжалват решението в
атакуваните от тях части.
Въззивната
жалба на въззивника Д.Ч. е върната като нередовна с протоколно определение от
30.01.2018г., което не е обжалвани и е влязло в сила.
С
оглед изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за разглеждането на
делото по същество.
Производството пред БРС е образувано по исковата молба
на Д. А.С. със съдебен адрес *** (уточнена с писмена молба от 08.04.2016 г.), за
осъждане на ответниците Г.П.Д., М.Г.П., Т.
Г. Тотев (починал преди завеждането на делото, поради което производството
против него е прекратено), Д.Т.Ч., С.С.Г., Т. Я.Т., С.В.С. и Я.М.Г. да заплатят на
ищеца солидарно сумата от 10000 лв – обезщетение за неимуществени вреди (болки
и страдания), - за причинени физически страдания вследствие на удар с камък по
главата и обилно кръвотечение от раната; болки по тялото вследствие удари с
ръце и крака, получени при опита му да задържи входната врата и да предотврати
навлизането на тълпата в залата; както и психически вреди: паника при
бруталните и кървави сцени на насилие при атаката на сградата от страна на
тълпата; обида и унижение вследствие скандираните обиди и заплахи, както и
страх, че нападението няма да свърши докато не бъдат избити всички присъстващи
на събранието, сред които имало множество жени и деца, както и хора в
неравностойно положение, причинени му от ответниците на 17.04.2011 г.***, в
молитвения дом на религиозна институция „Свидетелите на Йехова в България”,
както и 40 лв.- обезщетение за имуществени вреди; ведно с обезщетение за
забавено плащане на двете главници, считано от деня на увреждането до
окончателното им изплащане. Твърди се в исковата молба и в уточняващата молба,
че на 17.04.2011 г.***, в молитвения дом на религиозна институция с
наименование „Свидетелите на Йехова в България”, ищецът, заедно с други
последователи на изповеданието, вкл. деца на някои от тях, са се събрали да
честват своя най-голям религиозен празник – Възпоменанието от смъртта на Исус
Христос. Твърди се, че на тази датата предварително организираните от ответника
Г.Д., в качеството му на областен председател на ПП ВМРО за Бургаска област, поддръжници
на партията, както и футболни фенове на ФК „Нефтохимик“ започнали неразрешен
протест пред сградата на молитвения дом, който ескалирал в насилие и прояви на
човешка и религиозна омраза. Твърди се, че останалите ответници са участвали в
тези действия хвърляйки камъни по сградата, ритайки входната врата, хвърляйки
пиратки и димки в коридора на молитвения дом и викайки обиди и заплахи към
събраните вътре хора („Смърт“, „Ще ви отрежем главите“, „Евреи“, „Изроди“,
„Боклуци“). Така ответниците тероризирали събраните вярващи и попречили на
провеждането на тържественото им богослужение. Ищецът, заедно с други мъже от
събранието се опитали да спрат нападателите, като подпирали от вътрешната
страна външната врата /изтръгната/, по-късно заменена с врата от друго
помещение, при което му били причинени физически травми, тъй като нахлуващите
блъскали по нея с ръце и крака. Твърди, че от получената рана на главата и
останалите удари, нанесени по различни части на тялото, в продължение на дни
страдал от силно главоболие и болки в тялото. Вследствие уплахата и стреса от
преживяното, ищецът страдал от безсъние в продължение на месеци, изпитвал страх
от вероятно ново нападение, както и за живота си и този на семейството му, а
така също и на останалите вярващи. Твърди също, че физическата и вербална
агресия му причинила още значителни психологически травми – обида, унижение и
страх. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
Предявените
при условията на обективно и субективно съединяване главни искове за
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди са с правно основание чл.45 ЗЗД, във вр.чл.52 ЗЗД, а акцесорните претенции за обезщетение за забавено
плащане са с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.84, ал.3 ЗЗД.
Неоснователни
са оплакванията, че исковата молба е нередовна, понеже не били конкретизирани
като отделни претенции вредите от отделните деяния. Налице е трайна съдебна
практика по въпроса /виж например решение по гр.д.№7046/14г. на ВКС/, според
която подобно разграничение в повечето случаи е невъзможно, тъй като всяко от
деянията само по себе си може и да не е от естество да предизвика сериозни
негативни последици, но кумулирания ефект от тях да има много по-голямо
отражение в емоционалната и психическата сфера на пострадалото лице. Дори да се
направи от ищеца разграничение как оценява вредите от всяка от деянията /което не е изискване за редовност на
исковата молба/, когато съдът установи наличието на обективна връзка между
деянията и общо причиняване на неимуществени вреди /както е в случая/, той
дължи определяне на глобално обезщетение при отчитане на кумулирания ефект на
отделните деяния.
Ответниците
са представили своевременно отговори на исковата молба, с които са оспорили
исковете. Оспорват твърдението на ищеца, че именно някой от ответниците е
извършил описаните в исковата молба действия, довели до нанасяне на посочените
физически и психологически травми на ищеца. В тази връзка заявяват, че в
одобрените от съда споразумения по НОХД №2729/2011 г. на БРС, ответниците са се
признали за виновни в извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като хвърляли
камъни, саксии и бомбички, ритали входната врата на сградата, но в
наказателното производство не било установено ищецът да е пострадал от
посегателството на някой от ответниците. Ответниците оспорват твърденията на
ищеца, че някой от тях е изричал обиди или заплахи. Оспорват наличието на
причинна връзка между уврежданията на ищеца и действията, за които са били
осъдени /с изключение на отв.Д./. Оспорват
искането за солидарно осъждане като считат, че деянията не са извършени в
съучастие. Исковете са оспорени освен по основание, и по размер. Ответникът Я.Г.
е направил и възражение за погасяване по давност на иска за обезщетение за
забава. Ответникът Д. оспорва твърденията, че е бил инициатор на каквито и да
било протовоправни действия, насочени срещу ищците; не било доказано да е
поставял конкретни задачи и да е насочвал към прояви на насилие останалите
участници в протеста. Ответникът Д. твърди също, че се е възползвал от правото
си да участва в митинг в защита на основните принципи и морални ценности, като
липсвали доказателства с подкрепата си за този митинг да е целил физическо или
друго нападение. Развити са подробни
съображения. Претендират разноски. Ангажират доказателства.
С обжалваното решение съдът е осъдил солидарно всички
ответници да заплатят на ищеца сумата от 6240 лв, от които 6200 лв. представляващи
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, а останалите 40 лв.-
обезщетение за имуществените вреди, за непозволеното увреждане, причинено му на
17.04.2011г.*** пред сградата на вероизповеданието „Свидетели на Йехова“, ведно
със законната лихва, начиная от 18.04.2011г., до окончателното изплащане на
сумата, като иска за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над уважения размер от 6200 лв. до претендираните 10000 лв. като
неоснователен.
Решението
на БРС е обжалвано само от ответниците. Поради липсата на подадена жалба /с оглед уточненията
на жалбите/, в останалата си /отхвърлителна/ част, решението е влязло в сила.
При
извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По
оплакванията за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи
произнасяне с оглед ограничените си правомощия съобразно чл.269 ГПК, съдът
намира следното:
Не се спори,
че на 17.04.2011г., в молитвения дом на вероизповедание „Свидетелите на Йехова“
в гр.Бургас, било насрочено събрание по повод празник на изповеданието, на
което събрание присъствал и ищецът /не се доказват твърденията му съпругата му
и дъщеря им са били също тям, напротив- от показанията на първата става ясно,
че отишли на мястото, след като вече нападението било приключило/. От доказателствената
съвкупност- писмени доказателства, свидетелски показания, експертиза и др. се
установява, че около 18.50 ч. в близост до молитвения дом на вероизповеданието
на неразрешен по надлежния ред протест се събрала група от хора, включително
членове на ВМРО, носещи знамена на организацията. Сред присъстващите били и
ответниците /не се оспорва от тях/, а за част от тях /без отв.Д./ това се
установява и от влязъл в сила съдебен акт. От събраното множество започнали да
обиждат членовете на вероизповеданието, да отправят към тях закани с убийство,
а част от групата се отправила към сградата и било извършено нападение срещу
сградата и събраните в нея хора. Установява се също посредством свидетелските
показания, че ищецът пристигнал в хода на случващото се /след първата вълна на
нападение- така св.С./, като веднага се включил към останалите мъже от
вероизповеданието, които се опитвали да попречат на нападателите да влязат в
залата, където имало събрани много хора, включително жени и деца. Свидетелят С.
установява, че заедно с ищеца държали вратата от едната тоалетна и с нея се
опитвали да затворят входа, понеже входната врата била извадена от пантите от
нападателите и изхвърлена настрани. Въпреки това през входа на сградата край
тях преминавали и достигали в преддверието и дори във вътрешността на сградата
хвърлени камъни, някои от които много големи по размер. Един от камъните ударил
ищеца по главата, при което той се строполил на земята /така св.П. и С./.
Когато се изправил бил окървавен и държал главата си в ръце. Свидетелите П. и С.
установяват още, че нападателите са били с качулки и очила, а е един от тях бил
с кафяво кожено яке. По-късно дошли представители на полицията и линейка, като
пострадалите, сред които и ищеца били откарани в болницата, за да им се окаже
медицинска помощ. От показанията на тези свидетели, както и на съпругата на
ищеца, се установява, че от раната на главата на ищеца останал голям белег, а
продължително време същият изпитвал силни болки както в главата, така и по
тялото, като последните са последица от поетите удари при опита му да задържи
вратата на тоалетната на мястото на входната врата и да възпрепятства
нападателите да влязат в залата. Представени са медицински доказателства-
съдебно-медицинско удостоверение №90/19.04.2011г., които също установяват
получената надлъжна рана и охлузване на главата на ищеца, както и три броя фактури
за направените от ищеца разходи във връзка с медицинската обработка на раната.
Свидетелката С. установява, че хематомите по тялото на ищеца изчезнали след
около месец- два, а за затварянето на раната се наложило да му направят шевове,
но въпреки това процесът продължил около месец. При пристигането ѝ в
болницата ищецът бил видимо уплашен, тъй като знаел, че тя и детето им ще
отидат за второто събрание, което било предвидено да се проведе същата вечер на
същото място. Първите няколко вечери ответникът приемал медикаменти да, за може
да се успокои и да заспи. Продължавал да има главоболие често, а емоционалните
рани все още не били заздравели.
Видно от
представените писмени доказателства, в съдебното заседание на 29.07.2011 г. по
НОХД №2729/2011г., БРС е одобрил споразумение по чл.381 НПК, с което
подсъдимите – част от ответниците в настоящото дело- М.П., Я.Г., Т.Т., С.Г. и Д.Ч.,
са се признали за виновни в извършено престъпление по чл.165, ал.3, вр.чл.163,
ал.1, т.2, НК, за това, че на 17.04.2011 г.***, пред сграда на религиозно
изповедание „Свидетели на Йехова”, участвали в тълпа, събрана за нападение на
отделни граждани и техни имоти във връзка с религиозната им принадлежност;
както и за виновни и в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 НК – при
условията на съвкупност, по същото време и на същото място, извършили
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като хвърляли камъни, саксии и бомбички, ритали
входната врата на сградата. За виновен по същите обвинения, с одобрено
споразумение в съдебното заседание от 16.09.2011 г. по НОХД № 3296/2011 г. на
БРС, се е признал и ответникът С.С.. Ответникът М.П. се признал за виновен и в
извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 НК, за това,
че на същата дата пред сградата на молитвения дом в гр.Бургас на вероизповеданието
„Свидетелите на Йехова“, по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с юмруци
в главата и ритници в тялото, е причинил лека телесна повреда на Николай Янков
Янков (който не участва в настоящото дело).
Съгласно
чл.383, ал.1 НПК, одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в
сила присъда. Според чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Ето защо, настоящият съдебен състав приема за установено
извършването на описаните в споразуменията престъпни деяния от ответниците /без
Г.Д./, изразяващи се в: участие в тълпа, събрана за нападение на отделни
граждани и техни имоти във връзка с религиозната им принадлежност на 17.04.2011
г. пред сграда на религиозно изповедание „Свидетели на Йехова” (престъпление по
чл.165, ал.3, вр.чл.163, ал.1, т.2, НК); както и в извършване на непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, чрез хвърляне на камъни, саксии и бомбички, ритане на входната
врата на сградата (престъпление по чл.325, ал.1 НК).
По повод
оплакванията в жалбите следва да се посочи, че никой от ответниците не е осъден
за извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 НК, за
това, че на същата дата пред сградата на молитвения дом в гр.Бургас на
вероизповеданието „Свидетелите на Йехова“, по хулигански подбуди, чрез нанасяне
на удари с юмруци в главата и ритници в тялото, е причинил лека телесна повреда
на ищеца.
От показанията
на разпитаните свидетели, както и представените по делото видеозаписи /за които
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, сочи, че от тях не
могат да бъдат идентифицирани лицата, извършили нападението срещу молитвения
дом и хората в него/ не се установява, че конкретния удар с камък по главата на
ищеца, както и травмите по тялото му от ударите по придържаната от него врата,
са били нанесени от ответниците.
При
така събраните доказателства, съдът приема следните изводи:
За
да бъде уважен искът по чл.45 ЗЗД, следва да е налице осъществен фактически
състав, както следва: деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност
на деянието, и причинна връзка между деянието и вредата. Поради липсата на
събрани доказателства за това, че някой от ответниците е извършил деянието – удар
с камък по главата на ищеца, вследствие на което той получили рана и
продължителни болки в главата, както и нанасени удари по вратата, придържана от
ищеца, вследствие на които получил хематоми и болки на различни места по тялото,
съдът приема, че липсва един от елементите на фактическия състав на деликта –
извършване на деянието, поради което искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат от описаното по-горе физическо
насилие се явява неоснователен и недоказан. Участието на ответниците /без Д./ в
тълпата, атакувала молитвения дом на вероизповеданието, не доказва извършването
от някой от тях на деянието нанасянето на удари и причинени физически болки конкретно
на ищеца. В тази връзка следва да се отбележи, че от приложения като
доказателство видеозапис и СТЕ по отношение на него, се установява, че
нападателите са били значително повече на брой хора от ответниците по делото,
поради което, при липсата на конкретни доказателства за обратното, не може да
се направи обоснован извод, че именно някой от тях е хвърлил камъка, който е
ударил ищеца. Отговорността за извършен деликт не може да почива на
предположения, тъй като е необходимо да се установи наличието на причинно-следствена
връзка между конкретни действия на ответниците и вредите, за които се търси
обезщетение.
Поради
неоснователност на иска за обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, причинени в резултат от физическата агресия чрез нанесен удар с
камък по главата на ищеца, неоснователен се явява и иска за присъждане на
обезщетение да имуществени вреди- заплащане на разходите за медицинската
обработка на раната.
Съдът
намира обаче за доказани обаче другата част от твърденията на ищеца- за изживяни
паника и стрес, обида, унижение и страх, последица от непозволеното увреждане
при нападението, извършено от ответниците /без Д./ на 17.04.2011 г.***.
Участието на ответниците /с изключение на Д./ в тълпа,
атакувала молитвения дом с изключително агресивни действия (установено по
отношение на всеки един от ответниците с влязло в сила споразумение по
наказателно дело), изразяващи се по-конкретно в: хвърляне на камъни
(ответниците Я.Г. и Т.Т.), на саксия и камък (отв.Я.Г.), блъскане и ритане на
вратата на сградата (за отв.Т.Т.), хвърляне на пиратки (отв.С.Г.), се
установява от одобрените от съда споразумения по НОХД № 2729/2011 г. на БРС и
НОХД № 3296/2011 г. на БРС, които са задължителни за гражданския съд по
отношение на това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Изключително
агресивното поведение на тълпата, атакувала молитвения дом на вероизповеданието
„Свидетелите
на Йехова в България”, част от която са били и ответниците /без Д./, доказва
основателността на иска за вреди, изразяващи се в изживян силен психически и емоционален
стрес, обида, унижение и страх, от непозволено увреждане, причинено на ищеца от
ответниците /без Д./. Ето защо съдът намира за установени всички елементи от
състава на деликта по отношението на ответниците /без Д./- деянието, вследствие
на противоправно поведение, вредоносния резултат /установените психически и
емоционални травми/, вината /която се предполага- чл.45, ал.2 ЗЗД, а в случая
се установява и чрез влезлите в сила споразумения/. Затова искът за обезщетение
за неимуществени вреди е основателен и доказан, поради което следва да бъде
уважен по отношение на ответниците /с изключение на Д./, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането /неправилно БРС е посочил следващата
дата, но поради липса на жалба това нарушение не може да бъде отстранено от
въззивната инстанция/.
Настоящият състав приема, че размерът на обезщетението,
определен от БРС- 6200 лв. следва да бъде редуциран, предвид гореизложените
мотиви, че не се установява нараняването на главата на ищеца и претърпените
болки от това, да се дължат на виновното поведение на ответниците /без Д./. Затова
въззивната инстанция приема, че предвид тежестта на психическите и емоционални
страдания на ищеца, както и интензитета на преживяванията му при атаката над
мирното събрание на вярващите, справедливото обезщетение по този иск следва да
бъде определено в размер на 4500 лв. Затова искът за обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер от 4500 лв., а за разликата
над тази сума следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид
несъвпадането на изводите на двете инстанции по този иск, решението на БРС
следва да бъде отменено в частта, с която в полза на ищеца е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди от ответниците /без Д./ над сумата от 4500
лв., а вместо това се постанови ново решение, с което този иск бъде отхвърлен и
за още 1700 лв. Това налага да бъде отменено решението и в частта за дължимите
разноски от ответниците в полза на ищеца.
Неоснователно
и недоказано е оплакването на въззивниците, че съдът неправилно не е отчел
възражението им за съпричиняване на вредите. В доказателствения материал по
делото, включително в приобщените към него видеозаписи, не се съдържат
доказателства за действия на ищеца, с които да е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат /например нападението да е било провокирано от ищеца/.
Неоснователни
са и оплакванията за липса на солидарна отговорност между ответниците. Съгласно
разпоредбата на чл.53 ЗЗД- ако увреждането е причинено от неколцина, те
отговарят солидарно. В производството по иска за обезщетение за причинените
вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на
съпричинителите, които отговарят солидарно, на основание чл.53 ЗЗД, тъй като
според чл.122, ал.1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото
задължение от всеки от солидарните длъжници. В този смисъл е и решение по
гр.д.№171/11г. на ВКС.
Съгласно
задължителното разрешение, дадено с т.2 от ТР №1/4.01.2001г. на ВКС по
тълк.д.№1/2000г., ОСГК, предвид общността на фактите по извършването на деликта
за всички ответници /с изключение на Д./ - участието им в тълпа, събрана за
нападение на отделни граждани и техни имоти във връзка с религиозната им
принадлежност, за която е установено, че е
атакувала молитвения дом, в който се намирал ищеца на 17.04.2011г. и който е
претърпял неимуществени вреди вследствие извършеното от тях нападение,
решението на БРС по исковете за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди следва да бъде отменено и за необжалвалия обикновен другар
на въззивниците- С.С., а така също и за въззивника Д.Ч., чиято жалба е върната.
В този смисъл е и актуалната съдебна практика- решение №78 по гр.д.№1561/2010г. I
г.о. на ВКС.
Основателна
е жалбата на въззивника Г.Д..
По
отношение на този въззивник по делото не се събраха доказателства, даващи
основание на съда да приеме, че нанесените на ищеца неимуществени вреди се
дължат и на негови действия.
Няма
съмнение, че Д. е участвал в нерегламентиран протест, изразявайки негативното
си отношение към вероизповеданието „Свидетели на Йехова“, наред с други членове
на ПП „ВМРО“- така св.С. Липсват обаче конкретни доказателства Д. да е бил
организатор на протеста- фактите, описани в постановлението за прекратяване на
наказателното преследване спрямо него- че е посещавал клубове и заведения,
където се събират екстремистки настроени футболни фенове, раздавал е брошури,
обещавал е да им предостави пиратки, както и че именно той ги е осигурил, не се
установяват по надлежния ред в настоящото производство, тъй като самото постановление
няма доказателствена стойност. Видно е, че в отговорите на исковата молба
всички останали ответници са отрекли да се познават с Д., а прокуратурата е
прекратила наказателното преследване спрямо него. Свидетелите, водени от ищеца
не са в състояние да установят конкретно изречени обидни квалификации към ищеца
или други насилнически действия спрямо него от страна на Д., а тъжбите и писмените
показания, дадени от пострадалите, приложени към исковата молба не съставляват
годни доказателствени средства в настоящото производство. Статиите в пресата /и
интернет/ установяват единствено негативното мнение на Д. спрямо дейността на вероизповеданието,
но е и конкретни негови действия, които са относими към причиненото над ищеца
насилие на процесната дата. Материалите от интернет сайтовете са оспорени като
доказателство, като ищецът, чиято е доказателствената тежест не е ангажирал
доказателства, установяващи авторството им.
Както
и по-горе в изложението беше посочено, деликтната отговорност не може да почива
на предположения, а следва да бъдат установени всички елементи на сложния
фактически състав на непозволеното увреждане, съобразно чл.45 ЗЗД и тъй като по
отношение на въззивника Д. това не бе сторено, то решението на БРС спрямо него
следва да бъде отменено изцяло, включително за дължимите от него разноски на
ищеца, а вместо него се постанови ново, с което исковете спрямо Д. бъдат
отхвърлени изцяло, както и искането за разноски.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №1130 от 27.07.2017г. постановено по
гр.д.№1560 по описа за 2016г.*** В
ЧАСТТА МУ, касаеща ответника Г.П.Д.
ЕГН:**********,***, включително и за разноските, които е
осъден да заплати съразмерно с останалите ответници– общо 1386,97 лв. , като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. А.С.,
ЛНЧ ********** срещу Г.П.Д. ЕГН:**********,***, И В ЧАСТТА за
осъждането му да заплати сумата от 6200 лв.- обезщетение за неимуществени вреди,
както и сумата от 40 лв.- обезщетение за имуществени вреди, причинени при
непозволено увреждане от 17.04.2011 г., извършено в молитвения дом на
религиозната институция „Свидетелите на Йехова в България“, ведно със законната лихва върху горните суми, както и искането за
разноски в полза на ищеца спрямо този ответник.
ОТМЕНЯ решение №1130 от
27.07.2017г. постановено по гр.д.№1560 по описа за 2016г.*** В ЧАСТТА МУ, с която М.Г.П. ЕГН:**********, Д.Т.Ч. ЕГН:**********, С.С.Г.
ЕГН:**********, Т. /Т./ Я.Т. ЕГН:**********, С.В.С. ЕГН:********** и Я.М.Г.
ЕГН:**********, са осъдени солидарно да заплатят на ищеца Д. А.С., ЛНЧ **********,
сумата от 1700 лв., представляваща
разликата между присъденото от БРС обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 6200 лв., и определеното от настоящата инстанция обезщетение в размер на
4500 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 1700 лв., както и ИЗЦЯЛО В ЧАСТТА, с която са
осъдени да му платят солидарно сумата от 40 лв.- обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 40 лв, както и В ЧАСТТА, с която са осъдени да заплатят разноски на ищеца,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. А.С.,
ЛНЧ ********** срещу Я.М.Г. с ЕГН **********,
М.Г.П. с ЕГН *********, Д.Т.Ч. с ЕГН **********, С.С. Г. с ЕГН **********, Т. /Т./
Я.Т. с ЕГН ********** и С.В.С. с ЕГН **********, за солидарно заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, причинени при непозволено увреждане от 17.04.2011 г.,
извършено в молитвения дом на религиозната институция „Свидетелите на Йехова в
България“ в гр.Бургас, допълнително и за
сумата от 1700 лв. , представляваща разликата над дължимото обезщетение в
размер на 4500 лв. до присъденото от БРС обезщетение в размер на 6200 лв., ведно със законната лихва върху тази
разлика от 1700 лв., както и
иска за сумата от 40 лв. обезщетение за имуществени вреди от същия
деликт, ведно със законната лихва върху сумата от 40 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1130
от 27.07.2017г. постановено по гр.д.№1560 по описа за 2016г.***, В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.