Р Е Ш
Е Н И Е № 260042
Гр. Пловдив, 19.10.2020
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Славейка
Костадинова
Катя
Пенчева
с участието на секретаря Нели Богданова разгледа докладваното от съдията
Вера Иванова в.т.д. № 381 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 30, постановено на 19.02.2020 г. по т.д. 48/2019 г. на Окръжен
съд – Хасково, в частите му, с които е осъдено на
основание чл.226, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД З. „Б.И.” АД-гр. С. да заплати на Б.И.Т. сумата 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди
болки и страдания,причинени от настъпило на 09.04.2014г. в С.З. пътно
транспортно произшествие, както и 275 лева - законната лихва, считано от
31.12.2018г. до 08.04.2019г., ведно със законната лихва до окончателното
изплащане, както и е осъдено З. „Б.И.”АД-гр. С. да заплати
по сметка на Хасковския окръжен съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата 400лв . -държавна такса и сумата 300лв. възнаграждение за вещо лице.
Жалбоподателят З.„Б.и.“АД-гр. С. моли решението да
бъде отменено в обжалваните негови части като неправилно по съображения, изложени
в жалбата от 16.03.2020 г., и да бъдат отхвърлени исковете изцяло или да бъде
намалено присъденото обезщетение, съответно, ведно с лихви и разноски. Като ответник в производството пред окръжния
съд оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на
доказателства в производството пред въззивната инстанция. Претендира за
присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата Б.И.Т. моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 13.07.2020
г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 8.04.2019
г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника З.„Б.и.“АД-гр. С. да й заплати сумата 26 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за търпени от нея неимуществени вреди за понесени
душевни болки и страдания и свързаните с това неудобства, които представляват
последица от увреждащо събитие ПТП на 9.04.2014 г., настъпило по вина на водача
Ц.К.Г. при управлението на лек автомобил
с рег. № ** **** **, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество съгласно полица № ГО **************, което обезщетение се
претендира от ищцата като увредено лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, пряко от застрахователя, поради новонастъпили здравословни
усложнения болки в десен крак и гръбнак, в резултат на които се забелязва
изменение в походката, а именно: новопоявила се деформация на дясна
подбедреница в проксимиална част, съпроводена със силни болки в дясна колянна
става, ограничени и силно болезнени движения, а също и периодични болки,
преминаващи и лумбо-сакралния отдел на гръбначния стълб, ирадииращи към десен
долен крайник, съпроводени с изтръпване; накуцване, дясна колянна става с
варусно изкривяване на дясна колянна става, както и изразен отток в дясно
коляна, положителен симптом танц на пателата, силна палпаторна болка около и
под латерална фасетка на пателата, положителен симптом на Кларк дясно коляно,
ограничен обем движения, положителни симптоми за менискална увреда на медикален
мениск, хипертрофия на паравертебрална мускулатура, дясно конвексно изкривяване
на гръбначен стълб в лумубсакрален отдел, палпаторна болка паравертебрално и
върху точки на вале за десен крайник; болки и страдания за невъзможността й
психически да се преодолее шока от факта, че ще бъде куца и няма да може да
ходи нормално, проявяващата се на тази база несигурност за бъдещето и
социалната й реализация и здравословен статус, възникнал страх от социални
контакти, страх от пресичане, страх от шофиране, нощни кошмари, както и факта,
че се касае за лице на 19 години, на което тепърва предстои житейска и
професионална реализация, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаването на исковата молба в съда 8.04.2019 г. както и ведно със сумата
801,67 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху
исковата сума от датата, на която застрахователят е отказал плащане, 18.12.2018
г. до 7.04.2018 г. Не ангажира нови доказателства в производството пред
настоящата съдебна инстанция. Претендира за присъждане на разноски за
въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд
провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на
чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя,
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
намери за установено следното:
Безспорно е между страните, че на 9.04.2014 г. в гр. С.З. е
настъпило ПТП, при което е пострадала ищцата Б.Т.. Безспорно е, че с присъда на
РС-С.З. е установено, че вината за настъпването на ПТП е на водача Ц.К.Г..
Безспорно е и наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „ГО“ за виновния водач при ответното дружество. Безспорно е още, че
от застрахователя на ищцата е било платено обезщетение в размер на 40 000
лв. след подписано споразумение от 12.03.2015 г. Твърдението на ищцата е, че през
месец ноември на 2018 г. нейното здравословно състояние се влошава, като тя
получава болки в десен крак и гръбнак, в резултат на които се забелязва
изменение в походката, като в исковата молба са описани новонастъпили
здравословни усложнения, които новонастъпили изменения в здравословното й
състояние представляват ексцес, поради което тя е поискала на 16.12.2018 г.
застрахователят да й изплати обезщетение и той е отказал с писмо от 18.12.2018
г. Затова ищцата претендира за присъждане на обезщетение в размер на
26 000 лв. за търпени неимуществени вреди, които представляват последица
от увреждащото събитие, ведно с лихви (законна и мораторна в размер на 801,67
лв.).
Ответникът
с отговора на исковата молба, подаден на 28.05.2019 г., оспорва исковете по
основание, както и по размер. Твърди, че съгласно споразумението от 12.03.2015
г. в уговореното застрахователно обезщетение са включени всички претърпени от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП,
както и вредите, които могат да настъпят при бъдещо влошаване на здравословното
състояние на увреденото лице и се намират в пряка причинно-следствена връзка с
ПТП. Счита, че вредите на ищцата са били вече обезщетени и оспорва те да се
дължат на влошаване на здравословното състояние на ищцата вследствие на ПТП,
което да не е било предвидимо и предвидено при сключване на споразумението.
Оспорва и причинно-следствената връзка между влошаването и увреждането от ПТП,
като счита, че то се дължи на други фактори и причини. Позовава се на т.10 от
ППВС 4/1975 г., съгласно която ако здравословното състояние на пострадалия бъде
влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението,
тогава му се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се
намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и
причини, като обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост
за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с обезщетението,
вече присъдено за първоначалното страдание, и ново обезщетение не се дължи също
така, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на
здравословното състояние е било предвидено и съобразено. Заявено е, че в случая
влошаване на състоянието на ищцата в сравнение с това преди 15.03.2015 г. няма,
като дори ищцата да е продължила да изпитва болки в коленете, това е било
предвидимо и отчетено към 15.03.2015 г., близо година след ПТП. Позовава се и
на решение № 95/2009 г. на ВКС по т.д. 355/2009 г., 1 ТО, с което е прието, че
независимо от продължителността във времето, през което ще се търпят
страданията, основанието за изплащане на обезщетение е породено с настъпването
на вредата и затова при определяне на размера на дължимото обезщетение се има
предвид и репарирането на бъдещите вреди, определими към момента на
увреждането. Заявено е, че проявлението на неимуществените вреди напред във
времето не ги прави бъдещи вреди, тъй като те вече са се проявили и
обективирали към момента на настъпване на вредата. Заявено е, че в случая
ищцата твърди, че става въпрос за влошаване на състоянието на дясната колянна
става и нарушение на походката, които вреди са установени още при ПТП, взети са
предвид при определяне на застрахователното обезщетение със споразумението и са
репарирани с изплащане на обезщетението. Заявено е, че при приемане това да са
новонастъпили вреди, то същите не са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Евентуално, ако се приеме, че искът е основателен, то се твърди,
че той е с прекомерно завишен размер, не кореспондира с принципа на
справедливостта и установената съдебна практика и не се доказва от
представените с исковата молба доказателства.
С
обжалваното решение окръжният съд е присъдил в полза на ищцата и в тежест на
ответника обезщетение в размер на 10 000 лв. ведно със законната лихва и
ведно с обезщетение във вид на мораторна лихва (275 лв.). Съдът приема, че във
връзка с твърдението за наличие на екцес по делото са изслушани СМЕ и СПЕ, като
СМЕ дава заключение, че между претърпяното ПТП и настъпилите усложнения не може
категорично да се посочи да е налице причинна връзка, а по отношение на
причинените психически травми от заключението на вещото лице се установява, че
травматичното преживяване не е доизчистено емоционално, ищцата продължава да
има незавършен процес на приемане на загубата на време, което води до зацикляне
на процесите на тревожност и депресия. Съдът посочва, че възникването на
правото на обезщетение за вреди от екцес е обусловено от обективното проявление
на последиците от влошаване на физическото и психическото здраве на увреденото
лице, пряко свързани с получените от ПТП увреждания на здравето. Съдът намира
за доказано увреждането на психическото здраве, в каквато посока е заключението
на съдебно-психологическата експертиза. Относно размера на причинените
неимуществени вреди съдът изхожда от заключението на СПЕ, като приема, че
стресът и безпокойството се настанили трайно в съзнанието й по време на
възстановяването, мисълта, че е непълноценна за семейството допълнително я
обременявала и безпокояла. Затова съдът приема, че предявеният иск за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в частта на психическите преживявания от
настъпилото ПТП е основателен, като относно размера на неимуществените вреди
съдът съобразява засягането в значителна степен на психическото състояние на
пострадалата и оценката на неговата пълноценност в ежедневието и спрямо
околните. Върху определения размер на обезщетението от 10 000 лв. съдът
присъжда законна лихва и мораторна лихва в размер на 275 лв. за времето от
отказа на ответника да заплати обезщетение за екцес до датата на исковата
молба.
С
въззивната жалба застрахователното дружество-застраховател твърди, че решението
в обжалваната негова част е неправилно, тъй като възприетите от окръжния съд
изводи относно причинените психически травми са неправилни, противоречат на
нормалната житейска логика и на действителната фактическа обстановка. Заявява,
че в производството пред окръжния съд не са събрани доказателства за наличието
на депресия. Заявява, че от заключението на СПЕ се установява, че у ищцата е
била налице психотравма в миналото, но такава липсва към настоящия момент.
Заявява, че вещото лице поставя под съмнение и излага твърдения, че сегашното
емоционално и психологично състояние на ищцата е възможно да са следствие и от
други фактори. Заявява, че заключението на СПЕ оборва и приетото от окръжния
съд, че е засегнато в значителна степен психическото състояние на пострадалата,
тъй като вещото лице е заявило, че у ищцата тревожността и стреса са в средни
нива, не е нещо, което да бъде до степен, което да пречи на всекидневния живот,
на реализацията, на липсата на планове и мечти или въобще на адаптацията в
живота, а напротив. Счита, че исковата претенция за претърпени неимуществени
вреди от Т. за нанесените й психически увреждания, търпени и към настоящия
момент, е неоснователна. Заявява, че са недоказани твърденията на ищцата, че
посочените от нея изменения в здравословното състояние са били именно в
резултат на процесното деяние, като от процесното деяние била претърпяла
посочените в исковата молба психологични увреждания и е преживян голям стрес и
промяна в психиката от процесното деяние. Заявява, че са недоказани твърденията
за промените в социалния й живот и емоционалната й състояние, като такива данни
по делото липсват, а приетото по делото СПЕ отхвърля с категоричност подобни
твърдения. Твърди, че окръжният съд не е обсъдил изложените от дружеството
твърдения относно това, че претенциите на Т. са репарирани към настоящия
момент, които излага отново във въззивната жалба. Посочва, че съгласно
споразумението от 12.03.2015 г. в уговореното застрахователно обезщетение са
включени всички претърпени от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди
в резултат на процесното ПТП, както и вредите, които могат да настъпят при
бъдещо влошаване на здравословното състояние на увреденото лице и се намират в
пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Посочва, че вредите са били вече
обезщетени и оспорва да се дължат на влошаване на здравословното състояние на Т.
вследствие на ПТП, което да не е било предвидимо и предвидено при сключване на
споразумението. Оспорва причинно-следствената връзка между влошаването и
увреждането от ПТП, като счита, че то се дължи на други фактори. Заявява, че
със заключението на СМЕ е даден отговор на въпроса относно характера и
произхода на твърдените телесни увреди у ищцата, който отговор опровергава
твърденията й, които са в пряка връзка с действителното психично състояние на Т..
Заявява, че това заключение опровергава твърденията за причинно-следствената
връзка между ПТП през 2014 г. и твърдените към момента новонастъпили здравословни
усложнения у ищцата, в. т.ч. и промяна в психологичното й състояние. Твърди и
че окръжният съд е определил несправедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди, който не отговаря и на съществуващите към момента в
страната икономически условия, стандарт на живот и съдебната практика.
С
отговора на въззивната жалба ответницата по нея възразява, че жалбата е
поставена на основата на това да бъдат извлечени изрази от контекста на СПЕ и
СМЕ, които след това да се интерпретират в твърдения, които нито едно от двете
вещи лица, доказано и с разпита в съдебна зала, не доказва и не твърди,
напротив, заключенията на експертите и въпросите, на които са дали отговори в
открито съдебно заседание, са довели до формиране на убеждение в съда,
обективирано в обжалваното съдебно решение. Посочва, че при изготвяне на
заключението от експертите е ясно, че други и различни травми ищцата няма.
Заявява, че изказаните в заключенията предположения на вещите лица не изключват
причинно-следствената връзка и следователно наличието на ексцес, още повече, че
в амбулаторната карта на ищцата няма никакви данни тя да е претърпявала други
произшествия или да има следа или намек за каквато и да е диагноза, свързана с
болки в колене, извън тези вследствие на процесното ПТП. Заявява, че стрес,
макар при средни нива, води до емоционални и поведенчески последици, свързани и
с физическото здраве, състояние и бъдеща реализация на ищцата. Относно
твърдението, че заключението на вещото лице по СПЕ за нивата на стрес и
тревожност на ищцата могат да се дължат и на други фактори, се обръща внимание
на това, че няма индикации за каквито и да било медицински интервенции или
диагностика на заболяване, в т.ч. и на психическо разстройство, в амбулаторната
карта на ищцата, която представлява удостоверяване на медицинското й здраве
през годините. Заявява, че консултацията с психолог непосредствено след ПТП не
може да бъде възприемано като основателен довод, който да препятства развитието
и задълбочаването на последиците от ПТП. Счита, че въпросът за вече платените
репарации касае по-скоро допустимостта на исковата молба, който на този етап от
производството счита за преклудиран. Посочва, че от окръжния съд претендираните
увреждания са възприети като нововъзникнали, което отговаря на изискването правото
на обезщетение за вреди от ексцес да е обусловено от обективно проявление на
ексцеса, т.е. от последващо влошаване на здравословното състояние на увреденото
лице, пряко свързано с получените при деликта увреждания на здравето. Посочва,
че предварителен отказ от обезщетение, направен преди да са настъпили вредите,
е недействителен и няма погасителен ефект спрямо бъдещото право на обезщетение.
Счита определения размер на обезщетението за справедлив.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ (2005 г., отм.)
във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от
1.01.2016 г.), при застраховка „Гражданска отговорност“ увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Съгласно нормата на чл. 223, ал.1, изр.1 от КЗ (2005 г., отм.)
във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от
1.01.2016 г.), с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица неимуществени вреди. Съгласно нормата на чл. 223, ал.2, изр.1 от КЗ (2005
г., отм.) във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ (в
сила от 1.01.2016 г.), застрахователят заплаща обезщетение и за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.
В случая между страните няма спор, че ищцата е претърпяла увреждания при ПТП на
9.04.2014 г., че отговорността на виновния водач е покрита от застраховка при
ответното дружество и че през 2015 г. от застрахователя на ищцата е било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 40 000 лв. за причинени
имуществени и неимуществени вреди вследствие на това ПТП. Няма спор, че от
страна на ищцата е било заявено до застрахователя искане за заплащане на обезщетение
през 2018 г. и че той е отказал да заплати такова, видно от представеното от ищцата
в копие с исковата молба писмо от 18.12.2018 г. Ищцата твърди с исковата молба
от 8.04.2019 г., че ексцес е налице, тъй като през месец ноември на 2018 г.
нейното здравословно състояние се влошило по начина, описан в исковата молба –
получава болки в десен крак и гръбнак, в резултат на които се забелязва
изменение в походката и търпи болки и страдания, невъзможност психически да се
преодолее шока от факта, че ще бъде куца и няма да може да ходи нормално,
проявяваща се на тази база несигурност за бъдещето и социалната й реализация и
здравословен статус, възникнал страх от социални контакти, страх от пресичане,
страх от шофиране, нощни кошмари, както и факта, че се касае за лице на 19
години, на което тепърва предстои житейска и професионална реализация. Затова ищцата
претендира за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
26 000 лв. ведно с лихви. Ответникът оспорва наличието на основание да се
претендира за плащане на такова обезщетение както с оглед оспорване наличието
на ексцес, така и с твърдение, че отговорността на ответното застрахователно
дружество не може да бъде ангажирана и при наличие на ексцес с оглед
уговореното в споразумението между страните от 12.03.2015 г. Окръжният съд е
приел, че няма влошаване на физическото здраве на ищцата, което да е в причинна
връзка с ПТП, но е налице увреждане на психическото здраве, с оглед на което
присъжда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. С оглед
разпоредбата на чл. 269, изр.2 от ГПК подлежи на изследване понастоящем във въззивното производство дали
е налице обективно проявление на ексцес, т.е. последващо, настъпило през 2018
г., влошаване на здравословното състояние на ищцата само в аспект на увреждане
на нейното психическо здраве (тъй като окръжният съд е приел липса на ексцес по
отношение на физическото й състояние), което да е пряко свързано с получените
при деликта увреждания на здравето, както и което да не е било предвидено и
съобразено при определянето и изплащането на обезщетението през 2015 г., съответно,
от което именно влошаване тя да търпи през 2018 г. неимуществени вреди и да претендира
за тяхното репариране от застрахователя.
Видно от представената в копие от ищцата с исковата молба
присъда № 138/30.09.2014 г. по НОХД 1196/2014 г. на РС-С.З., водачът, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответното застрахователно
дружество към момента на настъпилото на 9.04.2014 г. ПТП, Ц.К.Г. е призната за
виновна в това, че при управлението на МПС е нарушила посочени правила за
движение и по непредпазливост е причинила на Б.И.Т., на 14 години, двустепенна
средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма-контузия на
главата, счупване на черепната основа в областта на дясна средна мозъчна ямка с
разкъсване на дясната тъпанчева мембрана, която представлява нараняване,
проникващо в черепната кухина, както и счупване на дясната голямопищялна кост,
което е причинило трайно затруднение на движенията на десния крак, като
деянието е извършено на пешеходна пътека. Видно от заключението на СМЕ от
13.11.2019 г., изготвено от д-р Х.Е., причиненото нараняване, проникващо в
черепната кухина, което се дължи на счупването в основата на черепа ведно с
разкъсване на тъпанчева мембрана, като увреждане е овладяно в болницата. Видно
от същото заключение, било е причинено трайно затруднение в движението на
десния крак, което се дължи на счупването на големия пищял на подбедреницата,
срокът за възстановяването на което счупване е до 6 месеца за физически труд и
до 5 месеца за нефизически труд, при срок за имобилизация 4 седмици. Видно е от
същото заключение, че осем месеца след ПТП, през м. декември на 2014 г., по
повод характерни оплаквания е установено непълно прекъсване в предния рог на
вътрешния мениск на лявото коляно, по който повод е проведена артроскопия и е
отстранен част от мениска, за което частично разкъсване на мениск на лявото
коляно може да се приеме наличие на причинна връзка с процесното ПТП, което
разкъсване на мениск е причинило трайно затруднение в движението на левия крак,
което е продължило около 8 месеца и е било преодоляно от артроскопската
процедура към края на м. декември на 2014 г. Видно от същото заключение, 4
години след ПТП по повод характерни оплаквания с ЯМР е установено непълно
разкъсване на предния рог на вътрешния менискус на десния крак, като предвид
изминалия срок от 4 години от процесното ПТП не може категорично да се твърди,
че това увреждане е в причинна връзка с претърпяната автомобилна травма, а
оплакванията от болки в поясно-кръстния отдел на гръбнака не са свързани с
претърпяното през 2014 г. ПТП. От окръжния съд е прието с обжалваното решение, че
няма ексцес вследствие на настъпило през 2018 г. влошаване на физическото
състояние на ищцата, респективно, от което тя да понася нови болки и страдания,
с оглед на което да търпи неимуществени вреди, за чиято обезвреда сега
претендира. Както бе посочено по-горе, с оглед предмета на въззивното обжалване
и в рамките на заявените в жалбата оплаквания на жалбоподателя, на преценка
подлежи наличието на влошаване на психичното здраве на ищцата, което да не е
свързано със сочените в исковата молба като настъпили през 2018 г. (тъй като
това твърдение е прието за неоснователно от окръжния съд) физически усложнения,
но което следва да е свързано с причинените при ПТП през 2014 г. увреди, обаче то
да не е било предвидено при изплащането на обезщетението през 2015 г.
Видно от представеното от ответника с отговора на исковата
молба в копие споразумение от 12.03.2015 г., страните са се споразумели
дружеството да изплати на Б.Т. застрахователно обезщетение в размер на
40 000 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 9.04.2014 г. Както твърди
застрахователят, включително във въззивната жалба, в чл. 3 от това споразумение
е заявено, че в уговореното застрахователно обезщетение са включени всички
претърпени от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, резултат от
ПТП, както и вредите, които могат да настъпят при бъдещо влошаване на
здравословното състояние на увреденото лице и се намират в причинно-следствена
връзка с посоченото застрахователно събитие, а в чл. 6 от споразумението
увреденото лице заявява, че е съгласно с размера на определеното
застрахователно обезщетение, което покрива изцяло претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди и тези, които евентуално би търпяло за в
бъдеще по повод и във връзка с настъпилото застрахователно събитие. Несъмнено е
при така сключеното споразумение с оглед уговореното в чл. 6, че независимо от
продължителността на времето, през което ще се търпят страданията, основанието
за обезщетението е породено с настъпването на вредата, поради което при
определяне размера на дължимото обезщетение е имано предвид и репарирането на
бъдещите вреди, определими към момента на увреждането – тези, които нормално и
логично следват във времето в резултат на преодоляването на физическите и
психичните последици за пострадалата. Сключването на споразумението с оглед
уговорката по чл. 3, която касае включване в обезщетението и на вреди от ексцес,
обаче не се явява обстоятелство, препятстващо пострадалото лице да търси
обезщетение при ексцес, заявените в тази насока твърдения на жалбоподателя са
неоснователни. В случая направеното от увреденото лице при сключването на
споразумението на 12.03.2015 г. изявление в чл. 3 от него не представлява
валиден отказ от право на обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, настъпил
след 12.03.2015 г., тъй като такъв отказ е валиден само когато е извършен след
проявлението на ексцеса и настъпването на вреди от него в правната сфера на
пострадалата, а в случая се претендира за наличие на ексцес, настъпил през 2018
г. Затова в отношенията между страните понастоящем така заявеният през 2015 г.
отказ няма ефект спрямо сега претендираното като новонастъпило право на
обезщетение вследствие на твърдян от ищцата като настъпил през 2018 г. ексцес и
той е без значение за основателността на
прекия иск срещу застрахователя (в тази насока– решение № 43/15.03.2011 г. на
ВКС по т.д. № 414/2010 г., 2 ТО, ТК). Следва затова да се прецени
основателността на нейните твърдения за настъпване на ексцес с оглед нейното
психично състояние, съответно, основателността на нейната претенция за
присъждане на обезщетение за търпени именно от него неимуществени вреди.
Заявените в исковата молба твърдения конкретно относно
търпените през 2018 г. от ищцата болки и страдания (извън такива, свързани с
твърдените като новонастъпили здравословни усложнения, наличието на каквито е
отречено с решението на окръжния съд) са относно невъзможност психически да се
преодолее шока от факта, че ще бъде куца и няма да може да ходи нормално,
проявяваща се на тази база несигурност за бъдещето и социалната й реализация и
здравословен статус, възникнал страх от социални контакти, страх от пресичане,
страх от шофиране, нощни кошмари, както и факта, че се касае за лице на 19
години, на което тепърва предстои житейска и професионална реализация. Както е
установено в т.10 от ППВС 4/30.10.1975 г., след присъждане на обезщетение за
вреди от непозволено увреждане пострадалият има основание да търси ново
обезщетение за влошаване на здравословното състояние само ако то се намира в
причинна връзка с увреждането и ако при присъждането на първоначалното
обезщетение влошаването не е било предвидено и съобразено. Несъмнено е, че дете
на 14 години, което е преживяло ПТП с тежки физически увреждания, в рамките на
следващите четири години изпитва съмнения за бъдещото си здравословно
състояние, изпитва страх от пресичане и от шофиране. Това са обичайни
последици, които настъпват за психиката на всеки пострадал, особено когато той
е дете, поради което не може да се приеме, че такива притеснения у ищцата
представляват влошаване на нейното психично състояние. Съответно, обичайните
последици, настъпващи за психиката на пострадалия, са взети предвид при
сключването на споразумението от 12.03.2015 г., в чл. 6 от което изрично е
посочено, че увреденото лице е съгласно с размера на определеното
застрахователно обезщетение, което покрива изцяло претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди и тези, които евентуално би търпяло в бъдеще
по повод и във връзка с настъпилото застрахователно събитие. Видно от
заключението на психологическата експертиза от 15.01.2020 г., изготвена от в.л.
Д.Б., по време на катастрофата при ищцата се наблюдава остра стресова реакция –
има загуба на краткосрочна памет, която е съпроводена от негативни емоционални
преживявания, свързани с психотравмата и телесните увреждания, като всяка
загуба (а в конкретния случай с Б. – загубата на здраве) се преживява, като се
преминава през няколко психо-емоционални стадия – отричане, гняв, депресия,
приемане и ново начало. Видно от същото заключение, психологичното изследване
показва компоненти в средни стойности на тревожност, депресивност, като липсва
дисфункция в личностната сфера и социалното функциониране, характерни за
капсулирани травматични стресови разстройства. В същото заключение вещото лице
посочва, че въпреки всички обстоятелства Б. показва ефективни стратегии за
справяне в трудни житейски ситуации, взема решения за живота си. Видно от
заключението, периодът след травмата е съпроводен с дистрес, увеличена
тревожност, предприети медицински прегледи, които увеличават тревожността и
несигурността. Вещото лице посочва, че през този период ищцата е успяла да
продължи живота си, като завърши средно образование, започва да учи и за
бакалавър в сферата на помагащите професии, но неприемането на собственото й
преживяване й пречи да бъде емпатийна и към други хора с увреждания и/или
нарушения, затруднения (т.е. към различните). Според заключението останал е
ирационалния срам от случилото й се, усещането за несигурност и нуждата да има
около себе си подкрепящи хора/близки и въпреки че ги има, в настоящия момент не
се чувства удовлетворена, защото липсва усещане за субективен контрол над
вътрешния й свят, който води до усещане за щастие. Според заключението основната
причина за това е, че ищцата не е преминала докрай емоционалния път за справяне
с травматичната ситуация, а по-скоро зацикля в етап на неприемане, което
завихря срам, тревожност, несигурност. Посочено е в заключението от вещото
лице, че ищцата споделя, че изпитва ненавист към жената от автомобила, който я
блъска, и никога няма да й прости, което е някаква форма на гняв, който е втори
етап от преживяване на травматичното събитие. Според заключението след това се
появява усещането за депресия, което няма клинични показатели, за да се диагностицира
като такава, а само усещане, то се захранва от чисто физическата болка, която
се задълбочава, и изкривяването на крака. Според заключението на Б. й предстои
в този етап на депресия да извърши вътрешна психологическа работа, която досега
е избягвана, едва след това ще стигне до последния етап на емоционално справяне
с приемане и осъзнаване на реалността, което ще отвори възможността за ново
начало, свързано с ново поведение и взаимоотношения. Освен това в заключението
е посочено, че липсват данни за емоционално стеснен и свръхконтролиран
емоционален диапазон на преживяванията, наблюдава се отричане и потискане на
негативните преживявания от психотравмата – разказва дисоциирано за тях. Посочено
е, че при разказване за травматичните преживявания се наблюдава основно
фиксиране върху телесното й състояние, а не толкова върху вътрешните
преживявания, споделя желание за повишена активност, свързана с образованието
й, създаване на семейство, които по нов начин да осмислят живота й, има много
близка и доверителна комуникация с близките си, към момента на изследване при
молба да разкаже за травмата не се наблюдава отказ от разказ, повишена
тревожност, депресивност, в степен, които да пречат на социалното функциониране
на личността и на нейните планове и мечти за бъдещето. Посочва се, че анализът
показва наличието на психотравма в миналото, но не потвърждава въздействието на
тази психотравма към настоящия момент, както и наличие на силни емоционални и
поведенчески последици от нея, които да не могат да бъдат терапевтирани и
превъзмогнати при професионална психотерапевтична помощ, която не е търсена от Б.
до момента. Видно е следователно от заключението с оглед последния направен от
вещото лице извод, че наличието на психотравма в миналото не се установява да
въздейства на ищцата към настоящия момент, от което следва, че няма при ищцата
специални, нови проявления вследствие на психотравмата, както и няма наличие на
силни емоционални и поведенчески последици от психотравмата. Посоченото от
вещото лице обстоятелство, че ищцата не е преминала докрай емоционалния път за
справяне с травматичната ситуация, не се явява влошаване на нейното психично
състояние, а представлява субективно, с по-бавни темпове, развитие на обичайния
процес на възстановяване от психотравма. Доколкото вещото лице посочва относно
поява на усещането за депресия (което няма клинични показатели, за да се
диагностицира като такава, а е само усещане), че то се захранва от чисто
физическата болка, която се задълбочава, и изкривяването на крака, то доколкото
от СМЕ е отречено влошаване на физическото състояние на ищцата, няма основания
да се счита, че при ищцата има основания да се захранва усещане за депресия,
което да се счете за влошаване на нейното психическо състояние като резултат от
ПТП. В съдебното заседание на окръжния съд на 27.01.2020 г. при приемането на
заключението вещото лице Бонева отново посочва, че се констатира, че към и след
2018 г. ищцата има все още незавършил процес по емоционално приемане на
загубата на здраве, който се е случил чисто физически през 2014 г., но
емоционално не е преминала през етапите на приемане на загуба, като влошаване
на телесното здраве я кара да зацикля в едни процеси на тревожност и депресия,
за които до момента тя не е потърсила психологична помощ, както показват и
тестовете, които са около средните нива на тревожност и депресия, като, за да
се справи с това, ищцата трябва да премине по целия емоционален цикъл по
приемане на загубата на здраве такова, какво е било преди травматичното
преживяване. В съдебното заседание вещото лице посочва още, че причините за
сегашното емоционално и психологично състояние на ищцата, тъй като са минали 5
години от ПТП, могат да бъдат много и различни, една от тях може да е това, че
човек не може индивидуално, сам да премине през всички етапи на приемане на
каквато и да била загуба и би трябвало да потърси специализирана помощ. Също
така в съдебното заседание вещото лице посочва и че е възможно да има и други
фактори, които да определят сегашното й емоционално и психологично състояние,
вследствие на други ежедневни проблеми, които съпътстват живота на всеки.
Вещото лице посочва и че разговорът с ищцата показва, че тя всъщност по никакъв
начин не иска да приеме това като загуба, това преживяване като травматично и
загуба, да свикне с това и да отвори ново начало, че никога няма да бъде по
същия начин, както и че всъщност това я кара да се чувства тревожна, несигурна
– неприемането на тези тежки преживявания и интегрирането им в личния опит на
личността. Също в съдебното заседание вещото лице е посочило и че тревожността
и стреса са в средни нива, не е нещо, което да бъде до степен да попречи на
всекидневния живот, на реализацията, на липсата на планове и мечти или въобще
на адаптацията в живота, а напротив, като има средни нива, които са причинени
може би и от други фактори, но стои и това като травматично преживяване, което
не е доизчистено чисто емоционално като загуба. Не се установява при тези
обстоятелства психичното състояние на ищцата към 2018 г. да се развива по
начин, който да не е бил предвиден и отчетен към момента на обезщетяването през
2015 г., както и да е налице влошаване на нейното психично състояние, което да
е настъпило след 2018 г. по причини на физическите увреждания и на
психотравмата, получени при ПТП през 2014 г. Не се установява следователно
наличието на ексцес, за който застрахователят да дължи заплащане на обезщетение
на ищцата за търпени неимуществени вреди.
Установява
се, че въззивната жалба е основателна. Решението на окръжния съд в обжалваните
негови части е неправилно и следва да бъде отменено, като се отхвърли за
уважената от окръжния съд част предявеният от ищцата иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди. Следва да се отхвърли и акцесорният иск по
чл. 86,ал.1 от ЗЗД за присъждане на лихви – законна лихва и мораторна лихва,
като с оглед предмета на обжалването и постановеното от окръжния съд решение
претенцията относно мораторната лихва следва да бъде отхвърлена така, както е
постановено присъждането от окръжния съд, за сумата 275 лв., считано от
31.12.2018 г. до 8.04.2019 г.
При този изход от спора ищцата дължи да заплати на ответника
всички направени за производството разноски – 1 600,80 лв. за платено
адвокатско възнаграждение в производството пред окръжния съд, 225 лв. внесена
ДТ за въззивното обжалване и 1080 лв. за платено адвокатско възнаграждение в
производството пред апелативния съд, общо 2 905,80 лв. С решението на окръжния съд ищцата е
осъдена да заплати на ответника сумата 985 лв. за разноски по съразмерност, за
платено в производството пред първата съдебна инстанция адвокатско
възнаграждение. Затова сега в полза на ответното дружество и в тежест на ищцата
следва да бъде присъдена за разноски сумата 1920,80 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 30, постановено на 19.02.2020 г. по т.д. 48/2019 г. на Окръжен
съд – Хасково, В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е осъдено на основание чл.226, ал.1 от КЗ
и чл. 86 от ЗЗД З. „Б.И.” АД-гр. С. да заплати на Б.И.Т. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания,причинени от настъпило на
09.04.2014г. в гр. С.З. пътнотранспортно произшествие, както и 275 лева - законната лихва, считано от 31.12.2018г. до 08.04.2019г., ведно със
законната лихва до окончателното изплащане, както и е осъдено З. „Б.И.”АД-гр. С. да заплати по сметка на Хасковския окръжен съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК
сумата 400лв. -държавна такса и сумата 300лв. възнаграждение за вещо лице, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените с искова молба от 8.04.2019 г. от Б.И.Т., ЕГН ********** ***37 против ЗД“Б.И.“АД-****, ЕИК ********* обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника З.„Б.и.“АД-гр. С. да й заплати сумата 10 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за търпени от нея неимуществени вреди за понесени душевни болки и страдания и свързаните с това неудобства, които представляват последица от увреждащо събитие ПТП на 9.04.2014 г., настъпило по вина на водача Ц.К.Г. при управлението на лек автомобил с рег. № ** **** **, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество съгласно полица № ГО **************, което обезщетение се претендира от ищцата като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, пряко от застрахователя, поради новонастъпили през 2018 г. здравословни усложнения - болки и страдания за невъзможността й психически да се преодолее шока от факта, че ще бъде куца и няма да може да ходи нормално, проявяващата се на тази база несигурност за бъдещето и социалната й реализация и здравословен статус, възникнал страх от социални контакти, страх от пресичане, страх от шофиране, нощни кошмари, както и факта, че се касае за лице на 19 години, на което тепърва предстои житейска и професионална реализация, ведно със законната лихва върху сумата 10 000 лв. от датата на подаването на исковата молба в съда 8.04.2019 г. както и ведно със сумата 275 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху сумата 10 000 лв., считано от 31.12.2018 г. до 8.04.2018 г., поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТ.
ОСЪЖДА
Б.И.Т., ЕГН ********** ***37 да заплати на ЗД“Б.И.“АД-****, ЕИК *********
сумата 1920,80
лв. за направени разноски за производство по спора пред двете съдебни
инстанции ОС-Хасково и АС-Пловдив.
Решението може да се обжалва при
условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. София с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
(1)
(2)