Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. К., 24.06.2020 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Районен
съд - К., гражданско отделение в публично заседание на 22.06.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при
секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3272 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Гражданско дело
№ 3272/2019 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от „А.з.с.н.в.“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
поотделно от Димитър Бончев чрез
пълномощника юрисконсулт Велислава Любенова против Х.Д.К., с ЕГН **********, с
адрес: *** с правно основание чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК с цена на иска 2 814,74 лева.
Ищецът, чрез
процесуалния си представител сочи, че на 09.11.2018 г. било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Микро Кредит“ АД,
ЕИК *********, и „А.з.с.н.в.“ ООД, ЕИК *********, по силата на конто вземането
на „Микро Кредит“ АД срещу Х.Д.К., произтичащо от Договор за паричен заем
CrediGo ******* от 17.05.2018 г. било прехвърлено изцяло в собственост н. „А.з.с.н.в.“
ООД.
Сочи, че по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено писмо, съдържащо
Уведомително писмо от „Микро Кредит“ АД чрез „А.з.с.н.в.“ АД за извършената продажба на вземания, изпратено
чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в Договора за заем
постоянен адрес. Писмото се върнало в цялост. На 21.11.2019 г. ищцовото
дружество изпратило повторно писмо до длъжника чрез куриер с обратн.разписка -
товарителница № *******, като писмото отново се върнало в цялост.
Моли съда да
приеме като доказателство към настоящата искова молба - Уведомително писмо от
„Микро Кредит“ АД чрез „А.з.с.на в.“изх. № УПЦ-С-МКР/******* от 21.11.2019 г.
за извършената цесия, като същото бъде връчено
на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Сочи, че на
17.05.2018 г. „Микро Кредит“ АД е сключило с Х.Д.К., Договор за заем CrediGo № *******,
с който дружеството му е предоставило заем в размер на 1500,00 лева. С
подписването на Искането за заем, Заемополучателят декларирал, че подробно се е
запознал и приема Общите условия към Договора. Подписвайки Договора за заем,
Заемополучателят се е задължил да върне получената в заем сума по начина и в
срока, описани в Договора за заем.
Заемополучателят
се задължил да върне заема заедно с договорната лихва, която била в размер на
308,70 лева. Така, страните договорили общ размер на плащанията по заема от 1
808,70 лева, която сума Заемополучателят се задължил да върне на 15 равни
месечни погасителни вноски, в размер на 120,58 лева всяка, считано от датата на
първата погасителна вноска - 17.06.2018 г., като
Сочи, че Заемополучателят предоставил
съгласието си да бъде сключена застраховка „Защита“ по Групова полица на ЗК
УНИКА Живот АД. Така, застрахователната премия по Договора била определена в размер на 1125,00 лева, която
Заемополучателят се задължил да заплати на 15 броя равни вноски, всяка в размер
на 75,00 лева.
Сочи, че на
длъжника била начислена лихва за забава за периода от 17.07.2018 г. (датата на
първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на
заявлението в съда в размер на 81,04 лева.
Сумата, която
била погасена до момента, била в размер на 200,00 лева, с която били погасени
следните суми: 36,53 лева, представляващи договорна лихва; 88,47 лева,
представляващи главница и 75,00 лева - плащане по сключената застраховка.
Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който
да признае за установено по отношение н. длъжника Х.Д.К., ЕГН **********,***-ти
Пехотен Шипченски Полк, бл. 31, вх. Г, ет. 3, ап. 86, че същият дължи н.„А.з.с.на
в.“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми: главница в размер на 1411,53 лева;
договорна лихва в размер на 272,17 лева от 17.07.2018 г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 17.08.2019 г. (дата на последна вноска по
погасителен план); застрахователна премия в размер на 1050,00 лева за периода
от 17.07.2018 г. (падеж на първа погасителна вноска) до 17.08.2019 г. (падеж на
последна погасителна вноска); лихва за забава в размер на 81,04 лева за периода
от 17.07.2018 г. (датата на първата неплатена вноска) до датата на подаване на
заявлението в съда; законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в
районния съд до окончателното изплащане на задължението.
В срока за
отговор по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от назначения особен представител на ответника.
Сочи, че искът
бил недопустим, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК било нередовно. Заявителят обосновавал легитимацията си на нов и надлежен кредитор
на длъжника, в „Обстоятелства, от които произтича вземането“, че длъжникът бил
уведомен за извършената цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД. В случая липсвало
такова уведомление, като не било посочено как, кога и от кого бил уведомен.
Заявява, че
ответната страна не дължала изпълнение н.парично задължение към ищцовото
дружество „А.з.с.на в.“ ЕАД, тъй като нямала никакви взаимоотношения с него.
Ответникът не бил уведомен по надлежния ред за извършено прехвърляне на
вземането на друго лице. Съгласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор бил
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установявали вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне.
Счита, че
волеизявлението на цедента по чл. 99, ал.З от ЗЗД, направено в периода преди
образуване на заповедното производство, не било достигнало до длъжника. Счита,
че в случая кредиторът не можел да се позове на направеното връчване, доколкото
същото било изпълнено на особен представител на ответника. Статутът на особения
представител бил такъв, че той придобивал правата си не по силата на договор и
упълномощителна сделка, а произтичала от особения институт на чл. 47, ал.6, ГПК.
Сочи, че всички
предявени от ищеца искове в настоящото производство били недоказани по размер.
Претенцията била неоснователна, тъй като в исковата молба, за да установи
качеството си на кредитор, ищецът сочил, че вземането произтича от подписан
Договор за паричен заем от 17 май 2018 г. между „Микро Кредит“ АД като
заемодател и ответника и Застрахователна полица за застраховка „Защита“ от
същата дата, като се позовавал на сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г. н.осн.чл.99 от ЗЗД и
Приложение №1 от 09.11.2018 г. към него между „Микро Кредит“ АД - цедент и „А.з.с.на
в.“ ООД - цесионер. При така сключения договор за заем длъжникът имал
качеството на „потребител“, а Законът за потребителския кредит дерогирал
Търговския закон, затова следвало да се
установи дали договорът не съдържал неравноправни клаузи. Нормата на чл.24 от ЗПК изрично препращала към чл.143 от Закона за защита на потребителя, според
която норма неравноправна клауза в договор сключен с потребител, била всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаряла на изискването за добросъвестност
и водила до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Сочи, че уговореното между страните по Договора за паричен заем от
17 май 2018 г. - „Микро Креди“ АД и ответника начисляване на договорна
(възнаградителна лихва) с „фиксиран лихвен %“ 293 % и годишен процент на
разходите ГПР 49,70 % било нищожно на осн. чл. 26, ал1, предл. трето от ЗЗД и
представлявало неравноправни клаузи от договора.
Сочи, че
сочената в договора за кредит административна такса за събиране на вземането в
размер на 105 лв. била прекомерна и в нарушение на добрите нрави. Твърди, че
кредиторът не можел да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и
също действие. Видът, размерът и действието, за което се събирали такси и/или
комисиони, трябвало да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Съгласно чл.21 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна.
Сочи, че
договорът за застраховка бил сключен между ответника и „Уника“ АД. „Микро
Кредит“ АД не договаряло за себе си, а от името и за сметка на застрахователя.
Правата на „Микро Кредит“ АД като трето правоимащо лице по договора за
застраховка били ограничени до възможността да получи застрахователното
обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските
по премията. В договора за застраховка и в искането за сключването на такъв
липсвала изрична уговорка за плащане на вноските в полза на третото правоимащо
лице. Кодексът за застраховането забранявал изрично на обвързания агент да
събира премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни
услуги. Счита, че към датата на цесията
„Микро Кредит“АД не бил титуляр на вземане по договор за застраховка.
Моли съда да
отхвърли предявените обективно съединени искове.
От
фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Не се спори по делото, а това се
установява и от приложеното към настоящото частно гр. дело № ****/2019 г. по
описа на РС-К., че по отношение на Х.Д.К., въз основа н.заявление от 11.09.2019 г. от заявителя „А.з.с.на в.“ ЕАД
***, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за
сумите, които са предмет на настоящото производство, като същата е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
вземането си, като в указания срок същият е завел настоящия иск.
Ищецът е представил по делото заверено
копие от Договор за заем CrediGo № ******* от дата 17.05.2018 г., сключен
между „Микро кредит“ АД, ЕИК *********, гр. София, като кредитор и ответника в настоящото производство – Х.Д.К., като
кредитополучател с постоянен адрес ***. От договора за паричен заем е видно, че
кредиторът е отпуснал паричен заем в размер на 1 500,00 лева. Срокът за връщане на кредита
бил 15 месеца, с ГПР в размер на 49,70 %.
От представената по делото
Застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС32014******* е видно, че
ответникът е сключил застраховка към „Уника Живот“ АД със застрахователен
посредник „Микро кредит“ АД със застрахователна сума 1 500,00 лева,
застрахователна премия 1125,00 лева и срок н.застраховката 15 месеца.
Ищецът „А.з.с.на в.“ ЕАД *** е представил заверено
копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне н.вземания /цесия/ от дата 16.01.2015
г., сключен между „Микро кредит“ АД като цедент или продавач и „А.з.с.на в.“ ЕАД
*** като цесионер или купувач, Анекс № 1/11.12.2015 г. и Анекс № 3/16.12.2016г.
; Анекс № 4/22.01.2018 г. и Анекс от 14.01.2019 г. към същия договор, по силата на които титуляр на вземанията по
договора за паричен заем, предмет н.настоящото производство, става „А.з.с.на в.“ ЕАД
***. В представеното по делото приложение на позиция с № 200 е посочен кредит
на ответника Х.Д.К..
Представено е пълномощно, с което законният
представител на „Микро кредит“ АД упълномощава ищцовото дружество да уведоми от
името на „Микро кредит“ АД всички длъжници по вземания по кредити, които „Микро
кредит“ АД е цедирал с горе цитирания Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 16.01.2015 г., за
извършената цесия съгласно чл. 99 от ЗЗД.
По делото процесуалният представител на
ищеца сочи, че в изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД бил
направен опит чрез изпращане на писмено уведомление да се уведоми длъжника за направеното
прехвърляне, но пратката се върнала като непотърсена. В този смисъл в исковата
молба ищецът моли уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно
с исковата молба.
Въз основа на така установената по
делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за установяване на
вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.
За ищеца е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като издадената заповед за
парично задължение срещу ответника не му е връчена.
Искът е допустим, подаден от и
срещу надлежно активно и пасивно легитимирани страни, имащи правен интерес от
образуване и водене на настоящото дело.
Поради допустимостта на иска, съдът следва да разгледа
спора по същество.
В настоящото производство в тежест на ищцовата страна
бе при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже
съществуването на оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение
н.парично задължение по чл. 410 ГПК.
По делото не се спори, че ответникът е
сключил Договор за заем CrediGo № ******* от дата 17.05.2018 г. с „Микро кредит“ АД,
гр. София, като кредитор за сумата от 1
500,00 лева при условия, описани в приложения договор з.паричен заем.
По-късно между „Микро кредит“ АД и „А.за с.на в.“
ЕАД *** бил подписан Договор з.продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
дата 16.01.2015 г. и анекси към него, с които задължението н. ответника е
прехвърлено н.„А.за с.на в.“ ЕАД *** от приложеното Приложение.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД, задължение на цедента е да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение
между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването
именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Логично
законодателят е счел, че само това
уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника и ще обезпечи точното
изпълнение на задълженията му – спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на
чл.75, ал.1 от ЗЗД. Правно релевантно за действието на цесията е единствено
съобщението до длъжника, извършено от цеденета /стария кредитор/, но не и
съобщението извършено от цесионера /новия кредитор/.
Прехвърлянето има действие спрямо трети
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
Видно от практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК в Решение №123
от 24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ т.о. и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по
т.д.№1711/13 г. на І ТО, уведомление изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с получаването на същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, прил.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, какъвто не е настоящият случай.
Дори и съдът да приеме упълномощаването
за изрично, то не е налице надлежно уведомяване на длъжника. Няма доказателства
по делото, той да го е получил.
Ответникът по настоящото дело е представляван от назначен особен представител
по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, без самият ответник да е получил лично копие от
исковата молба и от уведомлението /при условие, че се приеме, че изхожда от
надлежно упълномощена страна/ за извършената цесия, т.е не е спазено
изискването на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД – цесията не е породила действие в
отношенията между новия кредитор и длъжника.
Процесуалното
представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено
законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл.47,
ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при
осъществяване на определените за това предпоставки – в т.см. т.6 от
Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/.
Назначеният от съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а
тези на страната, която представлява / т.см. т.7 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че
особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може
да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/
материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на
длъжника от стария кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, а и след като особеният представител не е осъществил
контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита за
уведомен за цесията чрез особения представител.
При тези данни следва, че извършеното с Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 16.01.2015 г. и анексите
към него, прехвърляне на вземания няма действие по отношение на длъжника –
ответник, тъй като з.извършеното прехвърляне не му е съобщено по предвидения от
закон.ред и затова ищецът „А.за с.на в.“ ЕАД *** няма качеството на кредитор
или правата на ищеца в качеството на цесионер по договора са непротивопоставими
на ответника.
Поради гореизложените мотиви, съдът
счита, че е безсмислено искането на процесуалния представител на ищеца за
отлагане на делото с оглед назначаване
на съдебно – счетоводна експертиза, като вещото лице отговори на поставените въпроси в исковата молба. Дори и
да бъде назначена такава, това няма да
доведе до промяна на мотивите на съда за отхвърляне на иска.
Предвид гореизложеното главният иск по
чл.422, ал.1 от ГПК, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С
оглед изхода на делото, съдът присъжда в тежест на ищеца сумата в размер на 427,00
лева, представляваща възнаграждение за особения представител по делото на
ответника, определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. з.минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Същата е изплатена с разходен касов
ордер н.особения представител.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.за с.на в.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър
Бориславов Бончев срещу
Х.Д.К., с ЕГН **********, с
адрес: *** иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК с цена на иска 2 814,74 лева /две хиляди осемстотин и
четиринадесет лева и 74 стотинки/ за установяване на вземане за
сумата от: 1411,53 - главница; 272.17 лв. – договорна лихва за
периода от 17.07.2018г. до 17.08.2019г.;1050.00лв.- застрахователна премия за
периода от 17.07.2018г. до 17.08.2019г.;81.04 лв.- лихва за забава за периода от
17.07.2018г. до 10.09.2019г.; Законна лихва от 10.09.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, както и 131,27 лв. разноски по делото, от които: 56,29
лв. държавна такса и 75 лв. юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № ****/2019
г. на Районен съд-К., като неоснователен
и недоказан.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд С..
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ ****/2019 г. по описа на РС-К..
Районен съдия