Мотиви към Присъда № 219, постановена на 06.07.2017г. по н.о.х.д. № 4143 по описа на Районен съд –
Варна, пети наказателен състав за 2016г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 2452 по описа за 2014г. на 01 РУП при ОД на МВР – гр. Варна на С.Г.С. за това, че на 23.09.2014
г. в гр.Варна, причинил на С.Я.Й., в качеството му на полицейски орган -
командир на отделение при сектор „СООВ“ при ОД на МВР –гр. Варна, при
изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в навяхване на
лявата гривнена става, изразено чрез „разтягане наставите на ниво китка“ и
травматичен оток, с ограничаване на активните и пасивни движения за около 15-20
дни, което е обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота -
престъпление по чл. 131 ал.2 т.З, вр. чл.130 ал.1 от НК, както и за това, че на
23.09.2014 г. в гр.Варна, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважене към обществото - отправял псувни и
обиди по отношение на полицейските служители от сектор „СООВ“ при ОД на МВР - гр. Варна /органи на власт/ -
полицай С.Я.Й. и полицай Д.В.М., обръщайки се към тях с думите„Какви са тези
полицаи. Да го духат, да дойдат да ми направят свирка. Ако могат да ме
арестуват. Прости ченгета!“, като деянието е било съпроводено със съпротива
срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения
ред - престъпление по чл. 325 ал.2, вр.
ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатите
обвинения, като изразява своята позиция, че вината на подс. С. е доказана по
безспорен начин от събраните в хода на досъдебната и съдебната фаза на
производството доказателства, а именно показанията на свидетелите Й., М., Н., У.
и М., както и от заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза.
Представителят на Варненската районна прокуратура излага становище, че
останалите свидетели – П., Д., Г. и П. следва да се считат обвързани със
защитната теза на подсъдимия, тъй като същите се познават с него. Твърди, че
действията на подс. С. подлежат на квалификация по чл. 325, ал. 2 НК тъй като
са нарушили грубо обществения ред, особено с произнасянето на конкретните
реплики описани в диспозитива на обвинителния акт. От друга страна те били
съпроводени и със съпротива срещу орган на власт, тъй като С. се дърпал и не
позволил да му поставят белезници. Поведението му в тази посока дори ескалирало
в степен, че осъществил състава на престъпление по чл. 131, ал.2, т.3, вр. чл.
130, ал.1 НК по отношение на полицейския служител Й., действащ в служебно
качество по време на изпълението на функциите си. В случая дори била налице
идеална съвкупност, тъй като с действията си С. бил извършил състава на две
отделни престъпления, като телесната повреда била причинена с форма на вината
евентуален умисъл. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен по посочените
в ОА текстове, като счита, че подходящото за него наказание би било „лишаване
от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което да бъде отложено на
основание чл. 66 НК с три годишен изпитателен срок.
Упълномощеният защитник на
подс. С. адв. Д., изразява подробно становище за неоснователност на
повдигнатите обвинения, като пледира за липса на субективна страна у неговия
подзащитен. Твърди, че от показанията на полицейските служители не се
установява по какъвто и да е начин същите да са били обиждани, камо ли с
думите, описани като съставомерни такива в ОА. Дори обидни реплики да е имало
те са били насочени към противниковата агитка, за която лицата, затворени в
частния клуб са смятали, че са полицаите. Що се касае до обвинението за
нанесената телесна повреда такава безспорно била налице при св. Й., но било
възможно тя да е била получена в резултат на самонараняване – ускукване на
китката при опита за поставяне на белезници от страна на полицейския служител,
като същата по никакъв начин не се дължала на умишлени действия, предприети от
страна на подсъдимия С.. В този смисъл пледира съда да оправдае подзащитния му
и по двете повдигнати му обвинения.
Подс. С.Г.С., редовно призован
за датата на съдебното заседание, не явява.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Г.С. е роден на ***г***,
живущ понастоящем във Великобритания, гр. Лондон, ул. „Далмени авеню“ № 82,
Норбъри, пощенски код SW 16-4 RP, българин, български гражданин, със средно
образование, работи като фиксер, неженен, неосъждан - реабилитиран, с ЕГН: **********.
На 29.04.2014г. подсъдимият С.Г.С.
и приятелите му Г.К.П., Д.Д.Д., И.Г.Г. и С.В.П. били на футболна среща между съставите на
футболните отбори „Левски“ и „Спартак Варна“. След приключването на футболната
среща групата се насочила към едно заведение, което било частен клуб и което се
намирало в гр. Варна, на ул. „Цар Калоян“ до Римските терми и било с плътна
метална врата.
След като влезли в заведението
приятелите започнали да гледат телевизия, да пият – бира и да си говорят.
След известно време пред
вратата на частния клуб пристигнала друга група хора – също футболни фенове,
които започнали да крещят и да блъскат по вратата на заведението, като от
поведението им ставало ясно, че искат да влязат в клуба с намерение вероятно да
се сбият с лицата, намиращи се вътре.
Групата приятели в заведението
чули крясъците и чупенето на бутилките, като един от тях – св. С.В.П. решил да
излезе навън, за да ги попита какво искат.
В момента, в който излязал
видял, че пред вратата на клуба имало около 15-тина човека, някои от които били
с качулки и маски на главите. Същите се опитали да влязат в клуба, но другите
от групата на св. П. бързо залостили вратата, като единствено той останал навън
и получил удар с ръка в областта на лицето от някое от лицата пред заведението,
които били непознати за него, като от удара му потекла кръв от скулата.
Междувременно, крясъците,
блъскането и разбиването на бутилки изплашило живеещите на адреса на квартира
три момичета, сред които била и св. М.М.М., която се
обадила на телефон 112 и съобщила за случващото се в полицията.
Малко след това събралото се
множество пред клуба се разбягало, тъй като от към улицата, на която се намират
Римските терми се появил полицейски партул.
Патрулът се състоял от св. С.Я.Й.
и Д. В.М., които незабавно след пристигането си отишли при св. П.. По-рано
същия ден те вече се били отзовали на сигнал за сбиване на две футболни агитки
на ул. „Хан Аспарух“ в града и след като получили сигнал от дежурния незабавно
отишли на ул. „Цар Колян“, където пред вратата на частния клуб заварили св. П..
Служителите поискали да влязат
в клуба, но вратата му била заключена от вътре, тъй като групата намираща се в
заведението се страхувала, че буйстващите отпред хора могат да влязат в
заведението.
Междувременно от заведението се
чувала глъчка и силна музика, което мотивирало полицейските служители да
настояват, че трябва да влязат в клуба. Те тропали по вратата и викали
„Отворете, полиция“, като отвътре се чувала глъчка, ругатни и изрази,
изразяващи недоверие, че пред вратата на клуба действително стоят истински
полицаи – „Какви са тези полицаи“, „Те не са никакви полицаи“.
Тези реплики продължили
известно време, като междувременно св. П. също започнал да вика да отворят
вратата, защото навън действително има полицейски служители.
През това време, на мястото
дошли и свидетелите Ж.В.Н. и Н.Д.У., които също възприели отказа на лицата в
заведението да отворят вратата.
След известно време и след
увещания от страна на св. П., който неколкократно посочил, е полицаите били
истински, вратата най-после се отворила и полицаите Й., М. и Н. влезли в
заведението.
Първи до вратата се появил св. Г.К.П.
на когото полицейските служители незабавно поставили белезници, като го
подпрели с лице към стената, въпреки че той не държал нищо в ръцете си и не ги
заплашвал по никакъв начин. С него останал св. М..
След това, отново в близост до
вратата, на стълбите, бил задържан и св. Д.Д.Д.,
който на свой ред се дърпал и заявил, че нищо не е направил, но и на него били
поставени белезници.
Св. Йораднов разпоредил на
колегата си Н. да остане с Д., когото също подпрели на стената до св. П., като Н.
останал да ги пази.
В заведението вече били останали
само подс. С. и св. И.Г., които били най-долу. Й. влязъл вътре като малко преди
него вътре влязъл и св. Д. В..
Полицейските служители
разпоредили на лицата да представят незабавно документите си за самоличност, на
което подс. С. отговорил : „Какви сте вие? Махайте се оттука…нищо няма да ви
дам“. След това поискали от него да излезе доброволно извън помещението, но
същият отказал.
Поради това полицейските
служители решили да изведат С. принудително като се насочили към него, опитали
се да го задържат – да го хванат за ръцете, в резултат на което подсъдимият
започнал да се дърпа, посегнал рязко и се опитал да изблъска св. Й., ръкомахал
непрекъсното, като при един от опитите да избегне поставянето на белезниците,
ударил св. Й. със свита в юмрук ръка в областта на китката на лявата ръка.
Въпреки това полицаите успели
да го задържат, като му поставили белезници и го извели навън. Направен му бил
обиск на място и там била установена самоличността му.
Междувременно св. И.Г.
доброволно излязла от помещението.
Всички лица от приятелската
група били отведени в Първо РУП, като малко по-късно св. Й. почувствал силна
болка в областта на китката на лявата ръка.
Св. Й. бил прегледан впоследствие
от ортопед в МБАЛ „Св.Анна“ – гр. Варна. Издадено било медицинско удостоверение
№ 1055/2014 г., от заключението на което е видно, че вследствие удара на
свидетеля била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в навяхване и
травматичен оток на лявата гривнена става - извод потвърден и от заключението
на назначената в хода на досъдебното производство и приета от съда СМЕ.
Изложената фактическа
обстановка се установи от всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства, а именно: показанията на св. С.Я.Й., депозирани в хода на
проведеното съдебно производство, както и тези дадени на л. 34 от досъдебното
производство, приобщени на основание чл. 281, ал.5 НПК, показанията на св. Д. В.М.,
депозирани в хода на проведеното съдебно производство, както и тези дадени на
л. 41 от досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281, ал.5 НПК,
показанията на св. Ж.В.Н., депозирани
в хода на проведеното съдебно производство, както и тези дадени на л. 43 от
досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281, ал.5 НПК, показанията
на св. Н.Д.У., депозирани в хода на проведеното съдебно производство, както и
тези дадени на л. 45 от досъдебното производство, приобщени на основание чл.
281, ал.5 НПК, показанията на св. М.М.М., депозирани
пред съда, показанията на св.С.В.П., депозирани в хода на проведеното съдебно
производство, както и тези дадени на л. 49 от досъдебното производство,
приобщени на основание чл. 281, ал.5 НПК, показанията на св. Д.Д.Д., депозирани в хода на проведеното съдебно производство,
както и тези дадени на л. 50 от досъдебното производство, приобщени на
основание чл. 281, ал.5 НПК, показанията на св. Г.К.П., депозирани в хода на
проведеното съдебно производство, частично от показанията на св. И.Г.Г., също депозирани в хода на проведеното съдебно
производство, както и частично от
обясненията на подсъдимия С.Г.С.. Наред с гласните доказателства изложената
фактическа обстановка се изгради и на базата на приобщените на основание чл.
283 НПК писмени доказателства - справка
за съдимост на подсъдимия С., медицинско удостоверение и амбулаторен лист,
издаден на св. Й., както и от заключението на назначената в хода на ДП и приета
от съда съдебно-медицинска експертиза, намираща се на л.58 от ДП.
Анализирайки наличните по
делото гласни доказателства съдът раздели свидетелските показания на две
основни групи – свидетели-очевидци на действията, развили се в частния клуб
между подсъдимия и св. Й. (а именно показанията на св. С.Й. и св. Д. М. от една
страна и показанията на св. И.Г. и обясненията на подсъдимия С. от друга) и
свидетели – неочевидци на тези действия, а единствено на предхождащите ги
такива (показанията на св. Ж.Н., Н.У., М.М., С.П., Д.Д. и Г.П.).
С показанията на свидетелите –
неочевидци съдът си послужи изцяло при изграждане на своите фактически изводи,
които обаче доколкото не носят информация за съставомерни белези на
инкриминираните действия не следва да бъдат подробно и детайлно обсъждани.
Единственото, което съдът следва да отбелжи е, че при изграждане на своите
фактически изводи ползва не само показанията на свидетелите, депозирани
непосредствено в съдебно заседание, но и тези дадени на досъдебното
производство, тъй като повечето свидетели бяха неконкретни и непоследователни в
описаното от тях, което обстоятелство е логично предвид изминалия значителен
период от време между инкриминираните събития и проведените разпити в съдебната
фаза на производството.
Досежно показанията на
очевидците на инкриминираните действия те на свой ред следва да бъдат разделени
на две групи – в първата група следва да се отнесат показанията на пострадалия
свидетел С.Й. и на колегата му Д. М., а във втората показанията на св. И.Г. и
обясненията на подсъдимия С.С., които се намират в
добри, приятелски отношения.
Съдът даде изцяло вяра на
първата описана група, а именно тази на полицейските служители, на първо място
защото показанията им са логични, последователни и не съдържащи противоречия, а
на следващо място се подкрепят изцяло от заключението на назначената СМЕ според
което за да се стигне до увреждане като инкриминираното следва да има настъпило
взаимодействие между китката и някакви твърди, тъпи предмети, като вещото лице
е категорично, че е необходимо някакво взаимодействие, като е невъзможно със
собствена мускулна сила да се извие китката и да се получи увреждане като
описаното в експертизата. В този смисъл се опровергават твърденията на
защитата, че е възможно увреждането да е настъпило в резултат на самоусукване
на китката на св. Й. при опита му да постави белезници на подсъдимия.
За прякото взаимодействие между
Й. и подсъдимия С. свидетелстват както самия Й., така и показанията на св. М.,
който категорично посочва (в разпита си на ДП), че през цялото време докато Й.
е правил опити да го задържи, подсъдимият се дърпал и ръкомахал с ръце, с цел
да попречи на полицаите да извият ръцете му отзад, за да му поставят белезници,
като именно при това ръкомахане ударил св. Й. в областта на китката. Заявеното
от този свидетел се потвърждава от показанията на самия Й., а досежно резултата
и от заключението на медицинската експертиза, което даде достатъчно основания
на съда да се довери на заявеното от тези двама свидетели.
Що се отнася до показанията на
св. И.Г., съдът даде частично вяра на същите и то в частта, която същата описва
случилото се извън момента на поставянето на белезниците на подс. С.. Именно на
описанието на този момент от свидетелката съдът не се довери, тъй като не се
подкрепя от останалите налични по делото доказателства. Наред с това той звучи
нелогично и неприемливо, тъй като на разпореждане на полицейски органи да
предостави документите си за самоличност, респ. да излезе навън, след което да
му се поставят белезници подсъдимият според свидетелката само се е смеел. При анализа на тези показания съдът не
пренебрегна факта, че свидетлката и подсъдимия са в приятелски взаимоотношения,
което обстоятелство до известна степен я прави съпричастна към изграждането на
неговата защитна теза.
Наред с това, обясненията на
подсъдимия на свой ред не бяха възприети от съда в частта, касаеща липсата на
активни действия от негова страна при задържането му, тъй като същите
представялват негово основно защитно средство от една страна, а от друга се
опровергават категорично от заключението на съдебно-медицинската експертиза.
На свой ред съдът кредитира
изцяло заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза, тъй като
същото е пълно, задълбочено, компетентно изготвено и неоспорено от нито една от
страните в производството, които обстоятелства в своята съвкупност дадоха
основание на съда да го ползва при формирането на своите фактически изводи.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че с действията си подс. С.Г.С.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав, предвиден в
разпоредбата на чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 НК.
От обективна страна се
установи, че на 23.09.2014г. в гр. Варна, подсъдимият е причинил на полицейски
служител – С.Я.Й. - командир на отделение при сектор „СООВ“ при ОД на МВР –гр.
Варна, лека телесна повреда, изразяваща се в навяхване на лявата гривнена
става, изразено чрез „разтягане наставите на ниво китка“ и травматичен оток, с
ограничаване на активните и пасивни движения за около 15-20 дни, което е
обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота, като квалификацията
на деянието по чл. 131, ал. 2 от НК се определя от факта, че телесната повреда
е причинена на полицейския служител именно при изпълнение на службата му, т.к.
по времето на инцидента той е бил на работа и е изпълнявал служебните си
задължения, изразяващи се в извършването на проверка и прераснали в задържане
на лице за което е имал данни, че смущава обществения ред – правомощие, което е
предоставено на полицейските служители по ЗМВР.
От субективна страна, противно
на тезата на защитата, изложена в хода на съдебните прения, съдът счита, че деянието
е извършено при умишлена форма на вината. Подсъдимият е съзнавал, на първо място
служебното качество на лицето, което е правило опит да го задържи предвид
обстоятелството, че полицейските служители многократно преди влизането си в
частния клуб са се легитимирали като такива, както и фактът, че може да нанесе
телесно увреждания на същия, имащи характеристиката на лека телесна повреда
чрез извършваните от него действия, целящи да попречат на св. Й. да го задържи,
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието
и се е примирил изцяло с настъпването на общественоопасните му последици. В
този смисъл основателна е тезата на представителя на ВРП застъпена в съдебно
заседание, че в конкретния случай подсъдимият е причинил телесното увреждане
при евентуален умисъл, като е останал изцяло безразличен към обстоятелството,
че с действията си наранява полицейският служител.
Евентуалното несъгласие на
подсъдимия с действията на полицейските служители по задържането му в случая не
освобождават същия от отговорност независимо от това дали то е било основателно
или не, тъй като гражданите имат задължение да се подчиняват на полицейските
разпореждания, като евентуалното си несъгласие с тях биха могли да изразят
по-късно в това число преследвайки правата си по законоустановения ред.
Твърденията на защитата, че
подсъдимият е смятал, че свидетелите Й. и М. не са полицейски служители според
съда се опровергават напълно от съкупния анализ на свифдетелските показания,
които посочват по категоричен начин, че след като са отключили вратата всички
присъстващи в заведението вече са се били убедили в служебното качество на
лицата, намиращи се пред частния клуб, пожелали да влязат в заведението.
Що се отнася до другото
обвинение на подс. С. за извършено от него престъпление по чл. 325, ал.2, вр.
ал.1 НК, изразяващо се в извършването на непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и представляващи явно неуважене към обществото, а именно
отправяне на псувни и обиди по отношение на полицейските служители от сектор
„СООВ“ при ОД на МВР - гр. Варна /органи
на власт/ - полицай С.Я.Й. и полицай Д.В.М., обръщайки се към тях с думите: „Какви
са тези полицаи. Да го духат, да дойдат да ми направят свирка. Ако могат да ме
арестуват. Прости ченгета!“, като деянието е било съпроводено със съпротива
срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения
ред, след проведеното съдебно следствие и като анализира внимателно всички
събрани на ДП доказателства, съдът намери същото за категорично недоказано.
На първо място, в нито един
момент от проведеното наказателното производство свидетелите (в това число
полицейските служители) не са завили, че именно подсъдимият С. е отправял към
полицаите конкретно обидни реплики, камо ли със съдържанието изрично посочено в
диспозитива на обвинението.
Действително по делото има
данни, че ругатни са били отправяни от страна на групата, намираща се в частния
клуб докато вратата на клуба е била заключена, но по никакъв начин не става
ясно кое именно лице от присъстващите там е било автор на същите, какво конкретно
е било тяхното съдържание и дали същите са били отправени към полицейските
служители или към лицата, смутили спокойствието на свидетелите преди
пристигането на органите на реда, доколкото по делото се установи,ч е преди да
отворят вратата на клуба свидетелите са имали убеждението, че в заведението се
опитват да влязат не полицейски служители, а други лица с намерение да ги
наранят.
На следващо място, недоумение
буди обстоятелството, че в съдебно заседание представителят на ВРП недопустимо
разширява кръга на непристойните действия посочвайки, че подсъдимият е крещял и
е хвърлял бутилки, след като такива действия от негова страна не са били
инкриминирани на нито едно място в обвинителния акт, а дори и да бяха, то
извършването им от страна на С.Г.С. на
свой ред не се доказа в хода на проведеното съдебно следствие.
В този смисъл съдът намира, че
в случая не са налице действия подлежащи на квалификация по чл. 325, ал.1 НК,
поради което и безпредметно е да се обсъжда наличието на квалификация по ал.2
на същия текст.
Поради посочените съображения
съдът на основание чл. 304 НПК оправда изцяло подсъдимия по това вменено му
обвинение, за авторството на което в нито един момент от проведеното
наказателно производство не е имало събрани доказателства.
Доколкото разпоредбата на чл.
303, ал.2 НПК задължава съда да признае подсъдимия за виновен единствено когато
обвинението е доказано по несъмнен начин, какъвто настоящият случай не, то
единствената възможност на настоящия съдебен състав бе да признае подсъдимия С.
за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 НК.
По отношение вида и размера на
наложеното наказание:
Предвид обстоятелството, че
подсъдимият С.Г.С. беше признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131,
ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 НК, съдът следва да посочи, че конкретната законова
разпоредба предвижда за подобно деяние наказание „лишаване от свобода” за срок от
една до пет години.
В конкретния случай, като
смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът отчете факта, че
към датата на извършване на деянието същият е бил с чисто съдебно минало
доколкото за него е настъпила реабилитация по чл. 88а НК за осъждането му по
н.о.х.д. № 159/1999г. по описа на ВОС.
Отегчаващи вината обстоятелства
не се констатираха.
Предвид това съдът се
солидаризира с предложението на представителя на ВРП за извършеното от С., на
основание чл. 54 НК, да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в
минималния предвиден в закона размер, а именно за престъплението по чл. 131,
ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 НК за срок от една година.
Що се отнася до необходимостта
от ефективното му изтърпяване съдът прецени, че понастоящем това не се налага
доколкото на първо място касае се за лице, което отговаря на законовите
изисквания за приложението на разпоредбата на чл. 66 НК, а наред с това по
делото са налице данни, че подсъдимият работи в чужбина, това е била инцидентна
проява в живота му, като съдът намира,
че изолирането му от обществото в случая не се явява единствения начин за
неговото превъзпитание към спазване на установия в Република България законов
ред.
Поради това съдът реши, изтърпяването на така
определеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде отложено с тригодишен
изпитателен срок, който според съда ще бъде достатъчен, за да повлияе
положително на цялостното поведение на подс. С., като едновременно с това му
даде възможност да осмисли бъдещото си отношение към органите на реда.
На
основание чл. 189, ал.3 НПК подс. С. беше осъден да заплати сумата от 50 лева,
представляваща сторени по делото разноски в полза на Държавата по сметка на ОД
на МВР- Варна, както и сумата от 505, 53 лева по сметка на ВСС – разноски в
съдебната фаза на производството.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: