№ 1394
гр. Плевен, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430104802 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Исковата молба е подадена от “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ” ЕАД с
***, против Н. М. М., ЕГН **********, с адрес: ***, с предявени искове по
чл. 415, ал. 1 от ГПК, за установяване на дължимост на следните суми:
1281,16 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ на посочения адрес за периода м.05.2019г. до м.04.2020г., ведно
със законната лихва от 14.01.2022г. до изплащане на вземането, 169,31 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 06.01.2022г., както и суми за
дялово разпределение 29,89 лева - главница за периода от м.05.2019г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 14.01.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, и 5,95 лева - лихва за периода от 01.07.2019г. до
06.01.2022г, за която е издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по
което е образувано ч.гр.д. № 511/2022г. на ***, по което съдът е издал заповед
за изпълнение срещу Н. М. М., връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради
което *** му е указал, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Ищецът
1
твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот в
***, за периода м.05.2019г. до м.04.2020г., като същата не е заплатена. Това
обстоятелство и връчването на заповедта на длъжника по чл. 47 ал. 5 ГПК,
според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия
иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането. Претендират се
разноски.
В едномесечния срок след получаването на исковата молба и
доказателствата, особения представител на ответника е представил отговор по
делото, в който е посочил, че се е свързал с ответника, който продължава да
живее на същия адрес в гр. София и той му е заявил, че ще си оправи
сметките с ищеца. Счита, че нито заповедното, нито исковото производство
са подсъдни на ПлРС и че делото следва да бъде прекратено поради
неподсъдност на делото. В с.з. особения представител заявява, че два или три
пъти е говорил с ответника и той по никакъв начин не е възразил, че има
такова задължение и не го спори, заявил е, че ще си плати и ще се яви в
заседанието, но не го е направил.
С определение от 07.08.2023г. е конституирано на основание чл.219 от
ГПК в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца ***. Същото
не е ангажирало становище по исковите претенции.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства намери за установено следното: Със Заповед №
354/07.02.2022г. по ч.гр.д. № 511/2022г. на ПлРС, съдът е разпоредил Н. М.
М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД, парично вземане размер и 1281,16 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ на
посочения адрес за периода м.05.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната
лихва от 14.01.2022г. до изплащане на вземането, 169,31 лева - мораторна
лихва за забава от 15.09.2020г. до 06.01.2022г., както и суми за дялово
разпределение 29,89 лева - главница за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 14.01.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, и 5,95 лева - лихва за периода от 01.07.2019г. до 06.01.2022г,
както и деловодните разноски по делото за платената държавна такса в
размер на 29,73 лв. и юрк. възнаграждение в размер на 50 лв. В заявлението,
по което първоначално е било образувано ч.гр.д. 1942/2022г. на СРС,
2
впоследствие прекратено и изпратено на ПлРС по подсъдност, е посочен
адреса на имота, за който се претендира вземането ***, ***. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и съдът е указал на
заявителя – „Топлофикация–София” ЕАД да подаде в едномесечен
установителен иск за дължимостта на посочената в заповедта сума, като такъв
е подаден в срок, включва сумите по издадената заповед за изпълнение, което
сочи допустимост на исковото производство по чл. 422 от ГПК.
Със заявление – декларация от 09.06.2017г. ответникът Н. М. М. е
поискал от ищеца партидата на топлоснабдения имот в ***, *** да бъде
променена на негово име, съгласно ОУ на ищеца, заявил е, че му е известно,
че дяловото разпределение се извършва от дружеството ***, съгласно избор
на ОС на ЕС. Налице е и декларация на собственика на имота – Иван Сивилов
за съгласие именно ответникът да бъде купувач не ТЕ от ищеца, като е
представен и договора за наем на имота от 02.06.2017г. Видно е, от договор
от 12.09.2002г., че третото лице помагач *** е сключило договор за доставка
и монтаж на уреди за отчитане на топлинна енергия и извършване на
индивидуално измерване на потреблението, включително издаване на общи и
индивидуални сметки, с ЕС на адрес ***, като срокът по договора
първоначално е бил двегодишен, но уговорката в чл.2, т.4 е, че договорът се
удължава автоматично с още една календарна година при неговото
непрекратяване с писмено предизвестие. Приложен е и протокол на общо
събрание на ЕС от 08.09.2002 г., с който е взето решение за сключване на
договор именно с топлинния счетоводител *** – ***. Приложен по делото е и
договора за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ от
03.06.2020г. между ищеца „Топлофикация-София“ АД и ***. От сключените
договори се установява, че заплащането е на изравнителни периоди.
Доказателство за това са и приложените Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-София“ АД на клиенти
в ***, публикувани във *** на 11.07.2016 г., в които, в чл.31 е посочено, че
клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: на 11
равни месечни вноски и една изравнителна вноска; на месечни вноски,
определена по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска;
по реална месечна консумация. По делото е приложена фактура ***, която
подробно сочи по пера задължението в общ размер от 1252.39лв. и е със срок
за плащане 14.09.2020г.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Доказа се по делото, че между страните са установени
облигационни отношения, като заявлението – декларация от 09.06.2017г., от
ответника до ищеца има ролята на сключен договор при общи условия, които
са публично известни и изрично приети от ответника в тази декларация. По
делото безспорно се установи от приложените писмени доказателства, че в
сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради
това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ. Липсват
възражения относно количеството доставена за имота ТЕ, нито относно
нейната цена, напротив - заявено е желание за заплащане на сумата, но не се
твърдя или представи доказателство, че същата е платена до приключване на
съдебното дирене от ответника.
Относно възражението на особения представител на ответника за
неправилно определяне на подсъдността на делото, следва да се отбележи, че
както в заповедното производство, започнало първоначално пред СРС и
изпратено по подсъдност в ПлРС, така и в исковото такова, са правени
справки за адресната регистрация на ответника, и неговият настоящ адрес, от
който съобразно чл. 411 ал. 1 изр. второ и чл. 113 от ГПК, се определя
местната подсъдност на делото, е в гр. Плевен. Поради горното, делото е
местно подсъдно именно на ПлРС и възраженията в тази насока са
неоснователни.
Поради всичко дотук изложено – доказаното качество на потребител
на ответника, доставеното и законосъобразно отчетено количество ТЕ,
неизпълнението на задължението за заплащане на начислените суми, се
налага извода, че по делото се доказва непротиворечиво, че исковите суми за
главница са дължими от ответника, а поради незаплащане на задълженията в
периодите по чл. 33 ал. 1 от ОУ на ищеца /45 дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят/ - дължими са и начислените лихви в
претендирания размер. Поради изложеното, исковете се явяват основателни и
доказани, и следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото, съдът следва да присъди разноските в
исковото производство, възлизащи на 429.73лв. /29.73лв. държавна такса,
100лв. юрк. възнаграждение, определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК и
300лв. разноски за особен представител/. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по
4
т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските
направени от ищеца и в заповедното производство, възлизащи на 79.73лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, ЧЕ Н. М. М.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ” ЕАД с *** с адрес на управление ***, ***,
представлявано от ***, следните суми: 1281,16 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ на адрес
***, ***, за периода м.05.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от
14.01.2022г. до изплащане на вземането, 169,31 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2020г. до 06.01.2022г., както и суми за дялово разпределение
29,89 лева - главница за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 14.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и
5,95 лева - лихва за периода от 01.07.2019г. до 06.01.2022г, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 354/07.02.2022г. по ч.гр.д. № 511/2022г. на
ПлРС.
ОСЪЖДА Н. М. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ” ЕАД с *** с адрес на
управление ***, ***, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128, разноски в
исковото производство в размер на 429.73лв.
ОСЪЖДА Н. М. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ” ЕАД с *** с адрес на
управление ***, ***, представлявано от ***, разноски по ч.гр.д. № 511/2022г.
на ПлРС в размер на 79.73лв.
Решението е постановено при участието на ***, като трето лице –
помагач на ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ” ЕАД.
5
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6