Р Е Ш Е Н И Е
за поправка на очевидна фактическа
грешка
гр.Лом, 17 май 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия,
ІІІ състав на 17.05.2019г. в закрито заседание в следния състав:
Председател: Боряна Александрова
като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр. дело № 2215 по описа
за 2018 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
По настоящото дело съда е постановил
решение- № 101/16.04.2019г.- неприсъствено, съдът е постановил своя съдебен
акт, като се е произнесъл по иска на ищеца и е осъдил ответника ответника търговско
дружество”***” ЕООД да заплати, на осн.чл.232 ал.2 ЗЗД на ищцата С.З.Й., сумата
3451.50лв., дължима по договор за наем на
земеделска земя, сключен между страните
, за стопанската 201582016г., сема от 300 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане и разноско по делото – 740,92 лв.
На 7.05.2019г. е депозирана от ответника
молба с искане на осн.чл.247 от ГПК съда да допусне поправка на допусната от
него-съда, очевидна фактическа грешка, изразяваща се в постановяването на
цитирания по-горе диспозитив на
решението, касаещ сумата – дължима за стоп. 2015/16г. доводите за това са
следните: видно от приетият като доказателство па делото договор за наем на
процесната зем.земя, се установява, че същиата е 39,170 дка, умножена по 45
лв./наемна цена на декар/ е 1762,65 лв., а не 3451,50 лв.
При условията на чл.247 ал.2 от ГПК
на ищеца е връчен препис от молбата и в даденият му едноседмичен срок той
депозира писмено становище.
На двете страни е съобщено, че съда
ще се произнесе с решение за поправка на очевидна фактическа грешка, в закрито
заседание.
След
преценка на събраните по делото доказателства съда приема за установено
следното от фактическа страна:
Делото е образувано по искова молба, с която са
предявени няколко иска:
-Първият е за неизплата сума за
отдадена под наем земеделска земя , за стопанската 2015816г. видно от
представения и приет като доказателство по делото договор за наем на земеделска земя, се
установява, че ищцата е предоставила за временно възмездно ползване
притежаваните от нея земеделска земи – общо
76,690 дка, само 39, 170 , а именно нива ПИ 164004, находяща се в
землището на с.*** , обл.Монтана.
-Вторият: за обезщетение- лихва за забава в
плащането – 300 лв.
В хода на делото- в открито съдебно заседание,
проведено на 26.02.2019г., ответника не се е явил, процесуалният представител
на ищцата е взел становище , съда да
се произнесе с неприсъствено решение. При конкретно
изложените в протокола съображения, съда е указал, че са налице предпоставките
за това, след което, на 16.04.2019г. е постановил решението си- № 101. То е
неприсъствено и съдържа общо два осъдителни зиспозитива:
ОСЪЖДА търговско дружество “***” ЕООД , със
седалище и адрес на управление: с. ***, обл Монтана, ЕИК ***, да заплати на С.З.Й., с ЕГН **********, следните
суми:
-
сумата в размер на 3451.50 лв.
– дължима по договор за наем на земеделска земя сключен между страните за
стопанската 2015/2016г.,
-
сумата в размер на 300.00 лв.
обезщетение за забавено плащане от датата на падежа 01.10.2016г. до постъпване
на ИМ в съда 08.11.2018г., ведно със законната лихва за това ,считано от
постъпването на ИМ в съда – 09.11.2018г. до окончателно изплащане на вземането,
както и сумата в размер на 740.92 лв. /двеста лева/ – разноски по
производството, от тях 190,92 лв. – ДТ и
550 лв. адвокатско възнаграждение.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:
Производството за поправка на ЯФГ е
уредено с текста на чл.247 ал.1 от ГПК. Касае се в случая за допусната от съда
грешка при изчислението на дължимата сума за отдадената под наем зем.земя.
Още в съдебното заседание, в което
ищеца е направил и искане за постановяване на неприсъствено решение,
съдията-докладчик е констатирал, че са налице условията на чл.238 и чл.239 от ГПК за това, като е изложил и аргументи в подкрепа на становището си, вкл. и че
иска е вероятно основателен.
С диспозитива си обаче съда е
постановил осъдителен диспозитив- като неправилно е изчислил общо дължимата
сума- Отдадената по наем зем.земя е 39,170 дка, договорената между страните
наемна цена е 45 лв., или дължимата сума е обща 1762,65 лв., а не както
неправилно е изчислена – 3451,50 лв. Това разминаване между иначе правилно
формираната воля на съда и външното й изразяване може и следва да бъде
отстранена в производството по поправка на ЯФГ. В случая, предвид естеството на
допуснатата от съда фактическа грешка, съдията-докладчик е преценил, че не е
необходимо да се провежда открито съдебно заседание с призоваване на страните
за изслушването им.
При изложеното и на осн.чл.247 ал.1
от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка
в постановеното по делото решение № 101/16.04.2019г.- неприсъствено, като
ПОСТАНОВЯВА в диспозитива на решението като вместо:
ОСЪЖДА търговско дружество “***” ЕООД , със
седалище и адрес на управление: с. ***, обл Монтана, ЕИК ***, да заплати на С.З.Й., с ЕГН **********, следните суми: сумата в размер на
3451.50 лв. – дължима по договор за наем на
земеделска земя сключен между страните за стопанската 2015/2016г., сумата в
размер на 300.00 лв. обезщетение за забавено плащане
от датата на падежа 01.10.2016г. до постъпване на ИМ в съда 08.11.2018г., ведно
със законната лихва за това ,считано от постъпването на ИМ в съда –
09.11.2018г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на
740.92 лв. /двеста лева/ – разноски по производството, от тях 190,92 лв. – ДТ и 550 лв. адвокатско
възнаграждение.
Да се чете
за вярно:
ОСЪЖДА търговско дружество “***” ЕООД , със
седалище и адрес на управление: с. ***, обл Монтана, ЕИК ***, да заплати на С.З.Й., с ЕГН **********, следните суми: сумата в размер на
1762.65 лв. – дължима по договор за наем на
земеделска земя сключен между страните за стопанската 2015/2016г., сумата в
размер на 300.00 лв. обезщетение за забавено плащане
от датата на падежа 01.10.2016г. до постъпване на ИМ в съда 08.11.2018г., ведно
със законната лихва за това ,считано от постъпването на ИМ в съда –
09.11.2018г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на
740.92 лв. /двеста лева/ – разноски по производството, от тях 190,92 лв. – ДТ и 550 лв. адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е нераздебна част от решение №
101/16.04.2019г. и подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: