О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №…..
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, в закрито заседание на двайсет и шести ноември през две хиляди и двайсета
година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МИТЕВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
като изслуша
докладваното от съдия Ангелова, ч.гр.д.№
596/2020г.,за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.274,във вр.с чл.78 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в
гр.София,ЖК“Младост-4“-Бизнес Парк София,сграда 6, чрез адвокат В.Г.-***, срещу
Разпореждане № 813/17.09.2020г., пост. по ч.гр.д.№ 420/2020г. по описа на
РС-Луковит, в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на съдебни
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 120лв. Не се
съгласява с извода на районния съд,че представеният договор за правна защита и
съдействие не доказва реално плащане,в съответствие с императивните законови
изисквания, регламентирани със ЗДДС. Не споделя и тезата,че непредставянето на
фактура към договора за правна защита и съдействия следва да се приема за липса
на доказателства за реално извършване на разход от страна на „Теленор
България“ЕАД. Позовава се на практика на ВКС,в която се приема,че когато по
силата на нормативен акт е задължително плащането да се извърши по банков път
или е уговорено в договора за правна защита такова заплащане,само тогава следва
да бъде документално установено със съответните банкови
документи,удостоверяващи плащането.Счита,че крайният извод на съда противоречи
на ТРеш.№6/2013г.на ОСГТК на ВКС и на чл.113,ал.1 от ЗДДС. Излага,че в ЗДДС
няма забрана плащането между дружества,регистрирани по ЗДДС,да издават фактури
за извършените плащания и да не могат да извършват плащания в брой.Имат
задължението да издадат фактури за извършени плащания,но никъде не е посочен
метод за извършването му.Затова счита,че обжалваното разпореждане противоречи и
на цитираното тълкувателно решение. Счита изискването за съхранение на „кочани
за срок от 5 г.“ за лишено от правен и логически смисъл. Сочи,че както
адвокатското дружество,така и „Теленор България“ЕАД водят счетоводството си
изрядно и успешно са преминали
неколкократно данъчни ревизии без констатации за нарушения от счетоводна гледна
точка,вкл.и по ЗДДС.
По изложените съображения моли да се отмени разпореждането в частта,с която
заявлението е отхвърлено по отношение претенцията за присъждане на разноските
за адвокатски хонорар в размер на 120лв. и се дадат задължителни указания на
районния съд да издаде заповед и за тази претенция.
Въззивният състав,като съобрази
изложеното в частната жалба и доказателствата по ч.гр.д.420/2020г. по описа на
РС-Луковит, намира за установено следното:
По допустимостта.
Частната жалба е подадена своевременно.
Жалбоподателят е уведомен за атакувания съдебен акт на 28.09.2020г.,а частната
жалба е подадена на 30.09.2020г.-т.е.в рамките на едноседмичния срок. Подадена
е от легитимирана да атакува съдебния акт страна,поради което съдът приема,че е
допустима.
Разгледана по същество частната жалба е
неоснователна.
Установява се,че от „ТЕЛЕНОР
България”ЕАД с ЕИК *********,чрез адв.В.Г.-САК, е подадено заявление за
издаване на Д.Н.Н. ***. Образувано е
ч.гр.д.№420/2020г.по описа на съда. Предмет е вземане в общ размер на
277.14лв.,от която сума-224.67лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359894320944,от която
44.65лв.-стойността на три месечни абонаментни такси и 180.02лв.-неустойка за
предоставено за ползване устройство- TABLET
PRESTIGIO GRACE 3157 7 и
52.47лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за
мобилен номер 359890996570 от 18.09.2018г., представляваща стойността на три
месечни абонаментни такси. В заявлението са уточнени сключените от Д.Н.
договори за мобилни услуги,по които са налични тези задължения. Претендира се
също и законната лихва върху общодължимата сума с начало от подаване на
заявлението до окончателното й изплащане.
Отправена е молба да се присъдят и
направените разноски от държавна такса от 25лв. и адвокатски хонорар от 120 лв.
Като доказателства за ангажираното представителство е приложен Договор за
правна защита и съдействие с изх.№87831 от 20.07.2020г.,между „ТЕЛЕНОР
България”ЕАД и Адвокатско дружество „Г. и Петкова“ с ЕИК *********,със седалище
и адрес на управление в гр.София,бул.“България,№81,вх.“В“,ет.8,ап.22,
изразяваща се в подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу Д.Н.Н.. Отразено е, че е договорено възнаграждение в размер на 120лв. с
включен ДДС, платимо в брой. Отбелязано е, че е внесена сумата 120лв. с включен
ДДС. Представителната власт е обоснована и с Пълномощно от представителите на
„Теленор България“ЕАД към Йоанна Валериева Илчовска-юрисконсулт,с права да
извършва самостоятелно или чрез преупълномощени лица, действия свързани с
юридическо обслужване на дружеството. Приложено е и пълномощно от Йоанна
Валериева Илчовска към Адвокатско дружество „Г. и Петкова” и адв.В. Петкова Г.-САК,
за процесуално представителство на „ТЕЛЕНОР България”ЕАД.
С Разпореждане №813/17.09.2020г.
РС-Луковит е уважил заявлението за вземането по договора за лизинг в общ размер
на 227.14лв. и разноски за държавна такса от 25лв., но е отхвърлил претенцията
за присъждане на адвокатския хонорар от 120лв. Съдът е приел,че не е обосновано
реалното плащане на хонорара,с оглед липсата на приложена фактура, съгласно
изискването на чл.113 от ЗДДС и обявената като облагаема по този закон услуга
по процесуално представителство. Приел е,че при липсата на фактура договорът за
правна защита и съдействие не може да служи за разписка за извършено плащане.
Окръжен съд Ловеч споделя приетото от
РС-Луковит.
Съставът, като съобрази обстоятелството, че
упълномощеният адвокат е регистриран по ЗДДС, намира,че за обосноваване на
реално извършен разход, освен правилата на чл.78 от ГПК, са приложими и
специалните изисквания на ЗДДС,съотв.на ЗСч. Съгласно чл.113 от ЗДДС данъчно
задълженото лице-доставчик следва да издаде фактура за всяка извършена от него
доставка на услуга. В чл.112 от ЗДДС са изброени документите,с издаването на
които се удостоверява осъществяването на данъчното събитие- фактура, известие
към фактура и протокол. Липсата на някой от тези документи опровергава
твърдението за извършване на облагаемата сделка. В случая към заявлението не е
представена фактура по чл.113 от ЗДДС,с оглед на което правилно
първоинстанционният съд е приел, че няма доказателства за реално извършено
плащане. Действително-няма забрана да се извършва плащане в брой и такива
мотиви не са развити от РС-Луковит, но
това не отменя задължението на данъчно задълженото лице да издаде фактура за извършената
от него услуга.
При липсата на този основен реквизит,не би могло да се
приеме,че реалното плащане е обосновано и с представения договор за правна
защита и съдействие. Вписването в него като текст в договора на извършено
плащане в брой, също не е достатъчно,тъй като е нужно да се посочи как е
внесена сумата. Ако е преведена по банков път, следва да се представи
преводното нареждане. В случай,че е платено в брой-да се представи издаденият
касов бон. При отсъствието на посочените реквизити, не може да се приеме,че
договорът за правна защита и съдействие покрива изискванията на чл.6 от ЗСч.
Касае се за изпълнение на счетоводни стандарти за удостоверяване на реално
полученото плащане от данъчно задълженото лице. След като се твърди,че такъв
разход/приход е направен,той следва да е доказан с приложимите за плащането
реквизити,съгл. ЗДДС и ЗСч. В този смисъл е прието и в
ТРеш.№6/06.11.2013г.,пост.по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС, в т.1, където е
изложено,че договорът за правна помощ може да служи за разписка за извършеното
плащане,с изключение на случаите,когато по силата на нормативен акт е указан
специален начин на плащане. За адвоката-регистриран по ЗДДС, е поставено
допълнително изискване за удостоверяване на извършеното в негова полза плащане.
По изложените съображения съставът намира,че правилно
РС-Луковит е отказал да уважи претенцията за адвокатски хонорар и е отхвърлил
заявлението в тази част. Разпореждане №813/17.09.2020г.,пост.по ч.гр.д. №420/2020г. на
РС-Луковит, следва да се потвърди в обжалваната част.
По изложените съображения и на основание
чл.274,във вр.с чл.78 от ГПК, Окръжен съд-Ловеч
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №813/17.09.2020г.,постановено по
ч.гр.д.№420/2020г. на РС-Луковит,в частта,с която е отхвърлено искането за
присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 120 лв.,като правилно
и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.