Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
при секретаря Анелия
Груева, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 13110 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение от 18.09.2020г. по гр. д. № 76521/2018 г. на СРС, I ГО, 40 с-в е признато за
установено по предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че Д.Й.Г. дължи
на „Ф.И.“ ЕАД сумата 225. 06 лв., представляваща главница по договор за
потребителски заем № PLUS – 10810208 от 26.06.2014г.,
сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и ответницата, ведно със законната лихва от
25.04.2018г. до изплащане на вземането и сумата 66. 30 лв. – лихва за забава за
периода от падежа на всяка просрочена вноска до 13.04.2018г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 26221/2018г. на СРС, 40 състав. С решението са отхвърлени
предявените искове за разликата над сумата 225. 06 лв. до пълния предявен
размер от 406. 39 лв. досежно главницата и за разликата над уважения размер от
66. 30 лв. до пълния предявен размер от 90. 07 лв. досежно иска за законна
лихва, както и изцяло иска за договорна възнаградителна лихва в размер на 160.
52 лв. за периода 05.12.2014г. – 05.07.2015г. и са присъдени разноски съобразно
изхода на спора.
Решението
в частта, с която са уважени предявените установителните искове по чл. 422 от ГПК, е обжалвано от ответника Д.Й.Г., чрез назначения
ѝ особен представител. Наведени са доводи, че цесията, от която черпи
права ищецът, е съобщена на длъжника с връчване на исковата молба по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК на назначения особен представител. Поддържа се, че особеният
представител не притежава представителна власт да приема волеизявления,
свързани с промяна в материалното правоотношение, каквато настъпва поради
правната природа на цесията. Твърди се, че уведомяването на адвокат- особен
представител не може да се отъждестви с уведомяване на ответник – длъжник по
реда на чл. 99, ал.3 и 4 ЗЗД. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и да отхвърли предявените искове.
Въззиваемият
„Ф.И.“ ЕАД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор, по подробно изложени
съображения. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като потвърди
първоинстанционното решение в атакуваната част. Претендира разноски за
въззивното производство.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в
обжалваната част.
Предявени
са искове по реда на чл. 422 от ГПК за признаване на установено, че Д.Й.Г. дължи
на „Ф.И.“ ЕАД суми по договор за потребителски заем от 26.06.2014 г., сключен с
„БНП П.П.Ф.“ ЕАД, които са били цедирани на ищеца с договор за прехвърляне на
вземания от 10.01.2017г.
По
делото е представен договор за потребителски кредит № PLUS -
10810208/26.06.2014г., по силата на който „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, в качеството му на
кредитодател е предоставило на Д.Й.Г. в качеството ѝ на кредитополучател
сумата от 500 лв. в заем за срок до 03.07.2015г., платима от заемополучателката
на 12 месечни вноски по 70. 86 лв. всяка.
Съгласно
заключението на приетата ССчЕ, заемната сума е преведена на заемополучателя по
банков път, като са налице доброволни плащания в общ размер на сумата 307. 44
лв.
Представен
е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г., сключен между „БНП
П.П.Ф.“ ЕАД и „Ф.И.“ ЕАД за прехвърляне на вземания по сключени от цедента
договори за потребителски кредит, посочени в приложение № 1 към договора. В приложение
№ 1 – списък на длъжниците и вземанията по чл. 2 към договора фигурира запис,
съдържащ единен граждански номер, съвпадащ с този на ответницата, датата на
сключване и номера на договора за кредит. По делото е представено изпратено от
цедента уведомление за извършено прехвърляне на вземания, за което няма данни
да е връчено на длъжника. По делото е представено и пълномощно, с което „БНП П.П.Ф.“
ЕАД упълномощава „Ф.И.“ ЕАД да уведоми длъжника за извършената цесия по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
За
да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че с връчването на
особения представител на ответницата на препис на исковата молба и приложенията
към нея, включващи и уведомлението по чл. 99, ал.
3 от ЗЗД, на нея е било съобщено за извършената цесия и тя е породила действие
спрямо нея. Приел е, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, прихванал
е заплатената сума от главницата и заплатената застрахователна премия и е
присъдил остатъка от главница и законна лихва за забава за периода на
падежиралите незаплатени вноски, определен по реда на чл. 162 ГПК.
Оплакването
в жалбата относно факта дали цесията е породила действие по отношение на
ответника - длъжник, с оглед установеното в чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД
императивно изискване за съобщаването й на последния, за да има обвързващ и за
него ефект, е неоснователно. По делото е представено изходящо от цедента
пълномощно на цесионера за уведомяване на длъжника за извършената цесия по чл.
99, ал. 3 ЗЗД. По силата на принципа на свободата на договарянето (чл. 9 ЗЗД)
няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника
за цесията, като такова упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД. От друга страна, при отсъствието на специални
изисквания в закона за начина на уведомяване на длъжника за цесията,
съобщението до него следва да се приеме за надлежно и когато изходящото от
цедента уведомление му е връчено като приложение към исковата молба, с която
цесионерът е предявил иск за изпълнение на цедираното вземане. Като факт от
значение за спорното право, настъпил във висящия процес, извършеното по този
начин уведомление от цедента до длъжника следва да се съобрази от съда при
разглеждане на исковата претенция на цесионера съгласно правилото на чл. 235,
ал. 3 ГПК. Без значение е в случая, че ответницата се представлява от особен
представител. Съгласно мотивите на решение № 198/18.01.2019г. по т. д. №
193/2018 г., ТК, І ТО на ВКС, при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал.
1-5 ГПК, с оглед охрана интересите на ответника, връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от
този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. С
оглед на това, настоящата инстанция приема, че изходящото от цедента, чрез нейния
пълномощник, уведомление за извършената цесия, представено с исковата молба на
ищеца - цесионер и достигнало до особения представител на ответницата с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което
осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Ето защо доводите на ответницата, поддържани в
жалбата, за липса на уведомяване за извършената цесия, са неоснователни.
Други
оплаквания не са релевирани в жалбата.
Поради съвпадането на крайните изводи
на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в атакуваната част.
С
оглед изхода на спора, на въззиваемия - ищец се дължат разноски в общ размер на
сумата 150 лв. – разноски за особен представител /50 лв./ и юрисконсултско
възнаграждение.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.09.2020г. по гр. д. № 76521/2018 г. на СРС,
I ГО,
40 с-в
обжалваната част за уважаване на исковете.
ОСЪЖДА, Д.Й.Г., ЕГН
********** да заплати на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 150 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.