Р Е Ш Е Н И Е
№
19.01.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 4972/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. Цв. ***, против Д.С.Д., с
която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№
3417/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника.
Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден
имот- на адрес гр. ***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия за
битови нужди, ползвал е ТЕ, за периода 01.12.2013-31.03.2016г, и не е погасил
задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на посоченият
адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция, от която
се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение с “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр.
София. Посочва се, че сумите за периода, са начислявани на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение, в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1
от Наредба № 16-334/06.04.2007 за топлоснабдяването.
Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от
дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението
по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 374,42лв., от
които сумата от 330,71лв. главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ,
за периода 01.12.2013-31.03.2016г и сумата от 43,71лв- лихва за забава, за
периода 04.02.2013-04.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
й изплащане. Претендират се разноски. Моли съдът да конституира като трето
лице- помагач-“ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София.
Ответникът Д.С.Д.,, в срока за
отговор изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва
се твърдението на ищеца, че ответника е потребил ТЕ,
за посоченият период, тъй като жилището не се отоплява; през имота не
преминават и тръби. Прави искане за спиране на
производството по делото, с оглед на образуваното ТД№ 2/2016г. на ВКС.
Съдът, като съобрази становищата на страните,
на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
С определение №3802/03.10.2016г.,
с което е изготвен проекто-
доклад по делото, като трето лице- помагач на страната на ищеца е конституирано
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, гр. София. Със същото определение, като неоснователни са
оставени искането на спиране на производството по делото.
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №2192/12.05.2016г.,
по ч. гр.д.№ 3417/2016г. по описа на ПлРС, срещу
издадена която, в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда
едномесечен срок, е предявен настоящия установителен
иск, поради което същият е допустим.
Безспорно по делото се установява,
видно от представеният по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот от дата 09.09.2013г., № 47, н.д. №326/2013г., на Нотариус *** И., че отв. Д.Д., е собственик на топлоснабден имот, находящ се в
гр. ***. По делото се установява също, че въз основа на заявление то ищеца, от
дата 11.09.2013г, отв. Д. е заявила откриване на партида на нейно име. .Видно от приложената към ч. гр.д. №3417/2016г.
по описа на ПлРС, препис- извлечение от сметка, се
установява, че ответникът е титуляр на партида, с аб.№
4019, за топлоснабден имот, находящ
се на посоченият адрес.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
По делото са приети представените
от третото лице-помагач- топлинен счетоводител, помесечни
справки за отчетената като потребена ТЕ, за имота на
ответника.
По делото е приета и изслушана
ССЕ, от заключението по която се установява следното: ответникът, с аб. № 4019, е използвал доставяната от ищеца ТЕ, за процесния период, която във връзка с консумираната ТЕ, за
всеки календарен месец, е възниквало задължение за плащане на определена сума,
за което са издавани данъчни фактури. Сумите са начислявани въз основа на изготвени отчети от фирмата, извършваща
дялово разпределение на ТЕ, в сградата,
на база отчет на уредите за дялово разпределение, а при ползване на топла вода-
на база показанията на водомерите. ВЛ е установило, че стойността на потребената ТЕ, за периода 01.12.2013-31.03.2016г., е общо
в размер на 330,71лв.- главница, от която- сумата от 294,24лв- ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сумата от 24лв- БГВ и сумата от
22,10лв- услуга дялово разпределение. ВЛ е установило, че в имота има 1
бр. водомери и 0 бр. уреди, считано от м. ноември 2014г.; начислените суми за отопление- без
ИРУ- щранг- лира в банята. ВЛ е посочило, че сумите за ТЕ, отдадена от сградната
инсталация са изчисление въз основа на действителния обем на жилището-
По делото е изслушана СТЕ, от
заключението по която се установява следното: имотът на ответника се намира в топлофицирана
сграда, с общ отопляем обем. 11206,08 куб.м.
В имота на отв.
Д. отоплителните тела са демонтирани; в имота не се ползва топла вода, няма и отопление в банята. ВЛ е
посочило, че в имота на ответника има сградна инсталация, която преминава вертикално през всички
апартаменти в сградата. ВЛ е изчислило също, че отопляемият обем на жилището на
отв. Д. е 209,31 куб.м.; в имота няма щранг- лира. В с.з. ВЛ посочва, че при посещение на място е
установил, че тръбите от сградната инсталация не са
изрязани, а са покрити с гипс-картон.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая, облигационната връзка
между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед
на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди,
се осъществява по публично оповестени Общи условия. Както бе посочено по- горе, по делото
безспорно се установи публичното оповетяване на Общите услови. Съобразно нормата на чл.145 от
ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към
една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и
на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се
установи, че на името на собственика на имота- отв. Д.
Д., е открита партида – с аб.№ 4019. С оглед на
изложеното, Съдът намира за безспорно установен факта, че ответника Д., има качеството на потребител на ТЕ, за процесния
период, и съответно същият дължи плащане на сумите, съставляващи потребена ТЕ. В случая, следва да се отбележи, че по делото се установи също, че в имота
на ответника, не се ползва отопление, в
т.ч. и щранг- лира в банята, поради което, съдът
кредитира напълно заключението по ССЕ, съобразно което, за имота на ответника, има начислена само ТЕ, отдадена от
сградна инсталация, и БГВ-за м. май 2014г. По делото
се установи също,че ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е начислявана за отопляем обем на
жилището, по – малък от действителния- ВЛ по ССЕ, е посочило, че тази сума е изчислявана на база обем на жилището-129,55 куб.м., а ВЛ по СТЕ
посочва, че действителният обем на
жилището е 209,31 куб.м. така на практика, се установява, че за имота на отв. Д. е
начислявана по- малка сума, за ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, от реално
дължимата, поради което, по арг. на по- силното
основание, същата дължи плащане на по- малката сума.
Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия,
клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи
обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до
деня на постъпване на дължимата сума.
В случая, следва да бъде
съобразено извършеното от ответника плащане на сумата от 30лв., през м. май
2016г. , която сума, съдът намира, че следва
да бъде отнесена към размера на дължимата лихва за забава, а не към съдебните разноски, както
неправилно е отразено в счетоводството на ищеца. Плащането е извършено след
образуването на заповедното
производство, и следва да бъде
съобразено от съда при постановяване на решението, съобразно нормата на
чл. 235, ал.3 от ГПК.
На основание гореизложеното,
съдът приема, че искът е частично основателен и следва да бъде признато за
установено спрямо ответника Д.Д., че дължи сумата от 330,71лв. главница, съставляваща
консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.12.2013-31.03.2016г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-12.05.2016г.,
до окончателното й изплащане, и сумата от 13,71лв. - лихва за забава, за
периода 04.02.2013-04.05.2016г, като за
разликата до пълният предявен размер на иска до 43,71лв, същият следва
да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
Следва в полза на ищеца да бъдат
присъдени направените от него разноски в настоящето производство, в размер на 635,63лв, по представеният списък по чл.80 от ГПК, както и направените разноски в заповедното производство, в размер на 188,57лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, че Д.С.Д., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна
индустриална зона, №128, представлявано от законния си представител Й. ***, сумата
от 330,71лв.- главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за имот, с аб.
№ 4019, за периода 01.12.2013г.-31.03.2016г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-12.05.2016г.,
до окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за
изпълнение №2192/12.05.2016г., по ч. гр.д.№ 3417/2016г. по описа на ПлРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Д.С.Д., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна
индустриална зона, №128, представлявано от законния си представител Й. ***, сумата
от 13,71лв.-
лихва за забава, върху главницата от 330,71лв., за периода 04.02.2013г.-04.05.2016г,
за която сума има издадена заповед за изпълнение №2192/12.05.2016г., по ч.
гр.д.№ 3417/2016г. по описа на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 43,71лв,
за същия период, ОТХВЪРЛЯ иска като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1,
вр. ал.8 от ГПК, Д.С.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ–
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
Източна индустриална зона, №128, представлявано от законния си представител Й. ***,
сумата от 635,63лв.-разноски по делото и сумата от 188,57лв - разноски по ч.гр.д.№ 3417/2016г на ПлРС,
съразмерно на уважената част от исковете .
Решението се постановява с
участието на третото лице- помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: