Определение по дело №14892/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 25797
Дата: 14 ноември 2018 г. (в сила от 14 ноември 2018 г.)
Съдия: Валерия Иванова Братоева Дамгова
Дело: 20181100514892
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ……

гр. София, 14.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:     

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

АТАНАС МАДЖЕВ

като разгледа докладваното от съдия Братоева ч. гр. д. № 14892 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 436, ал. 4 вр. чл. 262, ал. 3, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство Г.П.Т., ЕГН **********, депозирана чрез процесуалния ѝ представител, адв. И.И., срещу разпореждане от 04.10.2018 г., с което  ЧСИ С.П., рег. № 921 в КЧСИ върнал жалбата й, вх. № 20520/02.10.2018 г. срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 29.08.2018 г., по изп. дело № 20179210401316, поради  просрочие.

В жалбата се сочи, че разпореждането било неправилно, тъй като на 30.08.2018 г. на адреса на кантората на адв. И.било залепено уведомление да се яви да получи книжата до 14.09.2018 г., а в периода 07.08.2018 г. – 15.09.2018 г. същата била в годишен отпуск, за което било оставено съобщение. При това положение ЧСИ злоупотребил с отсъствието на процесуалния представител на длъжника и не направил опит да уведоми последния. На 26.09.2018 г. при справка по изпълнителното дело длъжникът се уведомила за извършената публична продан и на 02.10.2018 г. депозирала жалба, със съображения, които са възпроизведени и в жалбата срещу връщането, но са неотносими на този етап от производството, която жалба била върната  в приложение на чл. 436, ал. 4 вр. чл. 262, ал.2, т. 1 ГПК - поради подаването й извън установения 1-седмичен срок. Формулира несъответно на предмета на жалбата искане съдът да отмени постановлението за възлагане на недвижим имот от 29.08.2018 г., включително като спре изпълнението по делото.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК от взискателя "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК *******, е постъпило възражение срещу подадената жалба, в което се оспорва основателността ѝ. Твърди се, че ЧСИ правилно е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ГПК и правилно е върнал жалбата като просрочена, тъй като законовите срокове съществували с цел обезпечаване на процесуалната дисциплина.

 Частният съдебен изпълнител С.П. излага мотиви по обжалваното действие, в които счита жалбата на длъжника за недопустима, евентуално - неоснователна. Счита, че процедурата по връчване на съобщения по чл. 51 ГПК била спазена, като освен това на електронен адрес на процесуалния представител на длъжника било изпратено съобщение за постановление за възлагане на 31.08.2018 г., поради което жалбата на длъжника срещу процесното постановление била подадена десет дни след като едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК бил изтекъл.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Предмет на депозираната жалба е единствено разпореждането на ЧСИ С.П. от 04.10.2018 г. по изп. д. № 20179210401316, с което върнал подадената от длъжника по изпълнението жалба, вх. № 20520/02.10.2018 г. срещу постановлението за възлагане на недвижим имот, поради подаването й извън установения в чл. 436, ал.1 ГПК 1-седмичен срок.

Изпълнителното производство пред ЧСИ е образувано по молба на взискателя „Р.Б.“ ЕАД, за принудително събиране на вземания, обективирани в изпълнителен лист от 14.08.2009 г., издаден по ч. гр. дело № 39658/2009 г. на СРС, 24 състав. В производството длъжникът Т. упълномощила за свой процесуален представител адв. И.Т.И., която представила пълномощното с молба, вх. № 24066/30.11.2017 г., в която молба посочила адрес за връчване на книжа и електронен адрес. Съобщението за изготвено постановление за възлагане, ЧСИ П.изпратил на адв. Т.на посочения от нея електронен адрес: *******@gmail.com на 31.08.2018 г., съответно съобщение е изпратено и на 29.08.2018 г. на посочения съдебен адрес:*** – партер, което е оформено с отбелязване, че на адреса е налице адвокатска кантора на И.И., но не е открито лице, което да получи съобщението и затова е залепено уведомление. В рамките на двуседмичен срок адресатът не се явил да получи книжата и затова с разпореждане от 17.09.2018 г. ЧСИ П.разпоредил да се считат за връчени на 15.09.2018 г.. Срещу постановлението за възлагане длъжникът Т. депозирала жалба, вх. № 20520/02.10.2018 г., която с обжалваното в настоящото производство разпореждане от 04.10.2018 г. съдебният изпълнител върнал като постъпила след предвидения 1-седмичен преклузивен срок.

 Жалбата изхожда от длъжника по изпълнението и е насочена срещу акт на съдебния изпълнител, с който същият извършил преценка за процесуалната допустимост на подадена в изпълнителното производство жалба по реда на чл. 435 ГПК срещу постановление за възлагане на недвижим имот.

Няма съмнение, че съдебният изпълнител като орган, ръководещ изпълнителния процес, разполага с правомощието да върне жалба, подадена срещу негови действия, ако са налице предпоставките, предвидени в чл. 262, ал. 2 ГПК и това правомощие произтича пряко от препращащата разпоредба на чл. 436, ал. 4 ГПК, включително е елемент от общото правомощие на съдебния изпълнител да извършва действията по администриране на жалбата, като прилага разпоредбите на чл. 260, чл. 261 и чл. 262 ГПК.

Подадената срещу постановлението за възлагане жалба от длъжника, вх. № 20520/02.10.2018 г. е просрочена и като такава е подлежала на връщане, съгласно чл. 436, ал. 4 вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.

В изпълнителното производство длъжникът Т. изрично упълномощила да я представлява адвокат, съответно всички книжа в рамките на това производство е следвало да бъдат връчвани чрез упълномощения адвокат, а не непосредствено на длъжника, като на адвокат И. Т.И.съобщението е връчено в приложение на чл. 51, ал. 2 ГПК – чрез залепване на уведомление. За прилагане на този способ е достатъчно в адвокатската кантора да не бъде намерено лице, което да получи съобщението. Няма необходимост да бъдат извършвани посещения в рамките на период по-продължителен от един месец. Професионалното качество на адресата – адвокат изисква същият да осигури лице, което да е на разположение за получаване на книжа. Затова при констатиране, че на посоченият адрес се намира адвокатска кантора именно  на упълномощения процесуален представител, но липсва лице, което да получи книжата, връчителят дължи да залепи уведомление. В този смисъл -определение № 194 от 17.03.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 328/2014 г., II т. о., ТК. Няма никаква необходимост от извършване на регулярни посещения в рамките на месечен период от време – адвокатът е длъжен да осигури възможност да получава книжата в адвокатската си кантора, като разпоредбата на чл. 40, ал. 6 ЗА изрично изисква адвокатът или адвокатът от Европейския съюз да има кантора в населеното място в района на адвокатската колегия, чийто член е, като адресът на кантората се заявява за вписване в адвокатския съвет. При залепване на уведомление адвокатът разполага с 2-седмичен срок за получаване на книжата и ползването на годишен отпуск не представлява основание за спиране течението на срока.

Действително, за периода до 01.09.2018 г. е в сила законодателното недоразумение за спирането на процесуалните срокове, което спиране по отношение на изпълнителните производства не намира приложение по силата на чл. 329, ал. 3, т. 6 ЗСВ, но дори да се приеме, че срокът не е текъл, то това касае само дните 30 и 31 август 2018 г., тъй като считано от 01.09.2018 г. разпоредбата е отменена. Това означава, че най-късно на 18.09.2018 г. съобщението за постановлението за възлагане е връчено на длъжника Т. чрез процесуалния й представител адв. Ива Тодорова. Затова жалбата, подадена на 02.10.2018 г. е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на законоустановения в чл. 436, ал. 1 ГПК 1-седмичен срок от връчване на съобщението, изтекъл на 25.09.2018 г. – присъствен ден. Това обуславя извод, че обжалваното разпореждане на ЧСИ е в правилно приложение на закона и не подлежи на отмяна. По тази причина не следва да бъдат обсъждани доводите в жалбата, касаещи постановлението за възлагане, тъй като са преклудирани, съответно не се налага и спиране на принудителното изпълнение.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 130543/11.10.2018 г. на длъжника Г.П.Т., ЕГН **********, срещу разпореждане от 04.10.2018 г. по изп. дело № 20179210401316 на ЧСИ С.П., рег. № 921 в КЧСИ, за връщане на жалбата й, вх. № 20520/02.10.2018 г. срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 29.08.2018 г., поради подаването й извън срока, предвиден в чл. 436, ал. 1 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                             2.