Решение по дело №1917/2023 на Административен съд - Пловдив

   Р Е Ш Е Н И Е

 

№1676

 

гр. Пловдив, 16.10.2023 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пловдив – ХХXI – касационен  състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ 2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

При секретар	РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА	и с участието
на прокурора	БОРИС МИХОВ	изслуша докладваното
от съдия	СВЕТОМИР БАБАКОВ
по к.адм. дело № 1917 по описа на съда за 2023 г.

        Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр.  чл.63в, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Х.И. К. от гр. Пловдив, чрез адв. Д. срещу РЕШЕНИЕ 1000 от 07.06.2023 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах. дело № 1972/2023г., с което е потвърдено наказателно постановление № 22-1030-000171/09.02.2022, издадено от Началник група  в ОДМВР Пловдив, с-р. „ПП“, с което на Х.И. К. са наложени глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДВП.

        В касационната жалба са развити съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Касаторът моли съда да постанови  решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пловдив и спорът да бъде решен по същество, като се ОТМЕНИ изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание, касаторът се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата.

        Ответникът по касационната жалба- Началник група С-р „ПП“ при ОДМВР Пловдив не се представлява в съдебн заседание.

        Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ дава заключение за  неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.

        Административен съд- Пловдив, в настоящия  състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване  разпоредбата  на чл.218, ал.1 и 2  от АПК, приема  за  установено  следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.       

Разгледана по същество е  ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

На 13.09.2022г., около 13:40 часа, в обл.Пловдив, на път – Втори клас № 86, км. 0 – път, отворен за обществено ползване, свидетелят  П. Д. – в качеството му на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, спрял за проверка движещ се по същия път товарен автомобил „Рено Кангу“, с рег.№ **. При това същия установил, че последното МПС било собственост и управлявано от жалбоподателя Х. К., както и че същото МПС не било регистрирано по надлежния ред – предвиден в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи. Регистрацията на МПС с рег.№ ** била прекратена на 29.07.2022г., по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като собственикът му, в двумесечен срок от придобиването му, не изпълнил задължението си да го регистрира.

След произнасяне на прокурора с Постановление за отказа да се образува досъдебно производство от 26.01.2023г., материалите били изпратени по компетентност на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр. Пловдив, който издал обжалваното наказателно постановление.

Районният съд коментирал събраните по делото доказателства и установил фактическа обстановка, идентична с изложената в АУАН и НП. От правна страна районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, същите съдържат изискуемите реквизити, а по същество са извършени твърдените в НП нарушения.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

По делото липсва спор, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Липсва спор, а и от доказателствата по делото се установява, че на 27.05.2022 г. процесното МПС е сменило собствеността си и в двумесечен срок- до 27.07.2022 г. не е било регистрирано от новия собственик „В. и Ко“ ЕООД, поради което на 27.07.2022 г. регистрацията на автомобила е била прекратена служебно. За да се приеме обаче, че нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДВП е било осъществено е необходимо да са ангажирани и доказателства, че нарушителя е бил наясно със служебно прекратената регистрация, а такива доказателства по делото липсват.

Тук следва да бъдат направени някои важни уточнения:

Първо, касаторът не е собственик на автомобила а негов водач. Собственик е юридическо лице- „В. и Ко“ ЕООД.

На следващо място- правната постановка, че не е нужно да се доказва знание за служебно прекратената регистрация у водача е важима само в хипотезата, в която водачът е и собственик на превозната средство, защото именно собственикът е придобил МПС-то и е наясно кога е сторено това, както и че в нормативно определения срок не е предприел действия по регистрирането му на свое име. Дали собственикът познава законът и по- специално задължението да регистрира МПС-то в двумесечен срок е ирелевантно за ангажиране на административно-наказателната му отговорност. Незнанието на законово задължение не е извинително в случаите, в които на нарушителя са известни всички юридически факти, пораждащи задължението за регистрация- 1/ че МПС-то е променило собственика си по надлежния ред, 2/ че е изтекъл период надвишаващ двумесечния по чл. 143 ал.15 от ЗДвП, 3/ че в този период не са предприети действия по регистрация на МПС-то от новия му собственик. Когато обаче водачът не е собственик е необходимо да се докаже, че той знае за прекратената регистрация на автомобила. Не може да се изисква от всяко трето лице, което управлява един автомобил да знае кога е придобит от собственика му и дали в двумесечен срок от придобиването му последния го е регистрирал на свое име. Налице е в случая хипотезата на чл. 14 от НК, съгласно която незнанието на фактически обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключват умисъла относно това престъпление, като съгласно ал.2 на същия член тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, освен когато самото незнание не се дължи на непредпазливост. Без съмнение, К. е бил длъжен да положи дължимата грижа да разбере дали МПС- то което управлява отговаря на всички изисквания на закона да се движи по пътищата за обществено ползване, но тази дължима грижа включва проверки, които може да извърши всеки един обикновен гражданин- дали автомобилът има валидна ГО, валидна винетка, както и дали е преминал годишен технически преглед. Ако автомобилът не е със свалени регистрационни табели, при което прекратяването на регистрацията му е очевидно, няма как да се изисква от водача на чуждо МПС да изследва въпросите, свързани с прехвърлянето на собствеността, кога е станало това, да изчислява срокове, в които новия собственик е бил длъжен да регистрира автомобила си на свое име, за да прецени, че управлява МПС, чиято регистрация е евентуално служебно прекратена на основание чл. 143 ал.15 от ЗДВП. В тази връзка следва също да се добави, че държавата не е осигурила електронен регистър за проверка на МПС с прекратени регистрации, какъвто регистър например има за действащите застраховки ГО, както и за заплатените винетни такси.

 Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, и вместо него да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да се отмени оспореното наказателно постановление.

При този изход на спора, на касатора се дължат разноски за процесуално представителство, които се констатират в общ размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.1 от АПК,

 СЪДЪТ,

 

 

                                                  Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ 1000 от 07.06.2023 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах. дело № 1972/2023г. и вместо него:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-1030-000171/09.02.2022, издадено от Началник група  в ОДМВР Пловдив, с-р. „ПП“, с което на Х.И. К. са наложени глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДВП.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на Х.И. К. от гр. Пловдив сумата от 800/осемстотин/ лева разноски.

Решението е окончателно.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                        2.