Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 05.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Д.Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 3646/2020
г. по описа на Районен съд - Варна, 53
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от ДП „***“ срещу „***“
ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
1. иск
с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от
1 092,19 лева с включен ДДС, представляваща наемна
цена за периода от месец ***
*** г., дължима на основание Договор за наем от ***
г. на недвижим имот, представляващ: помещения с обща площ 171 кв.м., от които
70 кв.м. за автоработилница /помещение № 1/, 73 кв.м. за склад за авточасти и масла /помещение № 2/ и 28 кв.м. за битова стая за персонала /помещение № 3/, с
местонахождение: село ***“;
2. иск
с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за сумата от 365,81 лева, представляваща обезщетение за ползване в периода
от **** г. включително, на недвижим имот – помещения
с обща площ 171 кв.м., от които 70 кв.м. за
автоработилница /помещение № 1/, 73 кв.м. за склад за
авточасти и масла /помещение № 2/ и 28 кв.м. за битова
стая за персонала /помещение № 3/, с местонахождение: село ***“, което ползване
е осъществено след прекратяването на Договор за наем от ****
г., считано от *** г.;
3. иск
с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 129,42 лева, представляваща неустойка за забава на дължимата
наемна цена по Договор за наем от *** г.,
начислена за периода от месец октомври 2019 г. до месец ****
г.;
ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
16.03.2020 г. до окончателното изплащане на задълженията;
4. иск
с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД за предаване на
фактическата власт по отношение на недвижимия имот, предмет на Договор за наем
от *** г., представляващ:
помещения с обща площ 171 кв.м., от които 70 кв.м. за
автоработилница /помещение № 1/, 73 кв.м. за склад за
авточасти и масла /помещение № 2/ и 28 кв.м. за битова
стая за персонала /помещение № 3/, с местонахождение: село ***“.
Ищецът твърди, че
между него, в качеството на наемодател, и ответното дружество, в качеството на
наемател, е сключен Договор за наем от **** г. с
предмет недвижим имот: помещения с обща площ 171 кв.м.,
от които 70 кв.м. за автоработилница /помещение № 1/,
73 кв.м. за склад за авточасти и масла /помещение № 2/
и 28 кв.м. за битова стая за персонала /помещение № 3/,
с местонахождение: село ***“. Поддържа, че договорът е сключен за срок от десет
години, като ответникът се е задължил да заплаща месечна наемна цена в размер
на 270 лева без ДДС или 324 лева с включен ДДС.
Ищецът сочи, че
ответникът не е заплатил дължимата наемна цена за периода от месец октомври
2019 г. до 27.01.2020 г. - общо в размер на 1 092,19 лева, като посочената
сума е формирана, както следва: наем за месец октомври 2019 г. по Фактура № ***г.
– остатък след частично плащане в размер на 162 лева; наем за месец ноември
2019 г. по Фактура № ***г. за сумата от 324 лева с ДДС; наем за месец декември
2019 г. по Фактура № ***г. за сумата от 324 лева с ДДС; наем за периода от 01
до 27 януари 2020 г. по Фактура № ***/06.12.2019 г. за сумата от 324 лева с
ДДС, ведно с кредитно авизо към нея № ***г. за сумата от 41,81 лева или общо
дължима за месец януари 2020 г. сума от 282,19 лева с ДДС.
Заявява
се, че с писмо изх. № ***г. с обратна разписка
ищецът е уведомил ответника, че прекратява едностранно договора за наем, на
основание чл. 13, ал. 3, вр.
чл. 6, ал. 1
и чл. 8, ал. 2 от същия, считано от получаване
на съобщението – 28.01.2020 г., от която дата
процесният обект следва да бъде освободен и предаден с приемо-предавателен
протокол. Твърди се, че ответникът продължил ползването на предоставения имот и
след прекратяване на договора, въпреки противопоставянето на наемодателя,
поради което наемателят дължи обезщетение в размер на месечния наем, както
следва: за периода от 28.01.2020 г. до 31.01.2020 г. по Фактура № ***г. –
сумата от 41,81 лева с ДДС; за месец февруари 2020
г. по Фактура №
***г. – сумата от 324 лева с ДДС.
Ищецът
твърди, че съгласно чл. 8 ал. 1 от
процесния договор, при забава от страна на наемателя на заплащането на наемната
цена, той дължи неустойка в размер на 0,1% върху наемната цена, за всеки
просрочен ден до окончателното изплащане на сумата. С оглед на посоченото,
претендира от ответното дружество заплащане на неустойка в общ размер на 129,42
лева, формирана, както следва: за месец октомври 2019 г.: от датата на падежа –
25.09.2019 г. до датата на предявяване на иска – 13.03.2020 г. забавата е 169
дни, като дължимата неустойка е в размер на 27,38 лева след направено частично
плащане; за месец ноември 2019 г.: от датата на падежа – 25.10.2019 г. до
датата на предявяване на иска – 13.03.2020 г. забавата е 139 дни, като
дължимата неустойка е в размер на 45,04 лева; за месец декември 2019 г.: от
датата на падежа – 25.11.2019 г. до датата на предявяване на иска – 13.03.2020
г. забавата е 108 дни, като дължимата неустойка е в размер на 34,99 лева; за
месец януари 2020 г.: от датата на падежа – 25.12.2019 г. до датата на
предявяване на иска – 13.03.2020 г. забавата е 78 дни, като дължимата неустойка
е в размер на 22,01 лева.
Наведени
са твърдения, че ответникът не е заплатил дължимите суми и не е предал
държането върху наетия имот.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца заявява, че
предявените искове са доказани по основание и размер, поради което моли за
тяхното уважаване. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал
писмен отговор.
В проведеното първо открито съдебно заседание представляващият ответното
дружество заявява, че признава задълженията си по договора, но поради злощастни
събития в личния му живот не е успял да заплати дължимите суми и да предаде
имота на ищеца.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от съдържанието на представения по делото
Договор за наем от *** г., страните са сключили същия, като ищецът като
наемодател се е задължил да предостави за временно ползване на ответника като
наемател недвижим
имот, представляващ: помещения с обща площ 171 кв.м., от
които 70 кв.м. за автоработилница /помещение № 1/, 73
кв.м. за склад за авточасти и масла /помещение № 2/ и
28 кв.м. за битова стая за персонала /помещение № 3/,
с местонахождение: село ***“.
Съгласно чл. 3.1. и чл. 3.3. от договора, наемателят се задължава да
заплаща месечна наемна цена в размер на 270 лева месечно, върху която сума се
начислява ДДС, като падежът на задължението е до 25то число на месеца,
предхождащ месеца, за който се дължи, а когато 25то число се пада в неработен
ден, наемът се изплаща в първия следващ работен ден от месеца.
Чл. 5 и чл. 6 от договора за наем
съдържат уредба на правата и задълженията на страните по същия, като
наемодателят е длъжен да предостави за ползване обекта с приемо-предавателен
протокол, неразделна част от договора, а наемателят е длъжен да заплаща
уговорения наем, както и да върне наетия обект на наемодателя след прекратяване
на договора, като го предаде с приемо-предавателен протокол. За неизпълнение на
последното си задължение, наемателят дължи обезщетение в размер на уговорения
наем за времето, през което без правно основание е ползвал обекта.
Съгласно чл. 8, ал. 1
от процесния договор, при забава от страна на наемателя на заплащането на наемната
цена, той дължи неустойка в размер на 0,1% върху наемната цена, за всеки
просрочен ден до окончателното изплащане на сумата, а съгласно чл. 8, ал. 2 от договора – когато забавата в плащането на
наема продължи повече от един месец, наемодателят има право да прекрати договора
едностранно без предизвестие.
Видно от чл. 12, договорът е
сключен за срок от десет години и влиза в сила от датата на съставяне на
приемо-предавателния протокол.
Представени по делото са Заповед № ***г.
на **** на ищеца за отдаване под наем на процесния недвижим имот на ответното
дружество, както и Приемо-предавателен протокол от 01.04.2019 г. за предаване и
приемане на същия.
Приобщено към материалите по делото
е Уведомление от ищеца до ответното дружество № ***г. за едностранно
прекратяване на процесния договор за наем, считано от датата на получаване на
уведомлението, която видно от представеното известие за доставяне е *** г.
Към доказателствата по делото са
приети фактури, издадени от ищеца на ответника за периода от месец септември ***
г. до месец март *** г.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Договорът за наем представлява
консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като за
пораждане на правните му последици е достатъчно между страните да бъде
постигнато съгласие. Предаването на вещта, предмет на договора, и заплащането
на уговореното наемно възнаграждение не се включват във фактическия състав на
договора, а представляват изпълнение на породените от него договорни
задължения. Основното задължение на наемодателя е да предаде наетата вещ на
наемателя и да му предостави свободното ползване на обекта на наема в рамките
на уговорения срок, а за наемателя се пораждат следните правни задължения: да
заплати уговореното наемно възнаграждение, да пази вещта, като я използва
съгласно обичайното или уговореното предназначение, да заплаща всички уговорени
разходи, свързани с ползването и поддържането на вещта, както и да я върне след
изтичане на уговорения срок на ползване.
За да бъде уважена претенцията на ищеца за наемно възнаграждение,
последният следва в условията на пълно и главно доказване да установи наличието
на наемно правоотношение между страните, че е предал на наемателя – ответник
държането на наетия имот в състояние, годно за обичайното или уговореното
употребление, както и че през процесния период е осигурил спокойното и
безпрепятствено ползване на обекта на договора от наемателя.
Съдът приема за
безспорно установено по делото наличието на наемно правоотношение между
страните, обективирано в процесния Договор за наем от *** г., с
обект недвижим имот, представляващ: помещения с обща площ 171
кв.м., от които 70 кв.м. за
автоработилница /помещение № 1/, 73 кв.м. за склад за
авточасти и масла /помещение № 2/ и 28 кв.м. за битова
стая за персонала /помещение № 3/, с местонахождение: село ***“. Договорът е сключен за срок от десет години, като за процесния период
същият е бил действащ.
Предаването на държането върху наетия имот и осигуряването на неговото
ползване от страна на ищеца съдът намира за установени от представения Приемо-предавателен
протокол от **** г.
В този смисъл, за ответника –
наемател е възникнало задължението да заплати уговореното в чл. 3.1. наемно
възнаграждение в размер на 324 лева с включен ДДС за периода от от месец
октомври 2019 г. до 27.01.2020 г. или общо в размер на 1 092,19 лева, като по делото
липсват доказателства за извършено плащане
на наемната цена за посочения период.
Поради това, така предявеният иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД е основателен и в полза на ищеца следва да бъде
присъдена посочената сума, представляваща наемна цена, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 16.03.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Текстът на чл. 8, ал. 2 от договора
предвижда, че когато забавата в плащането на наема продължи повече от един
месец, наемодателят има право да прекрати договора едностранно без
предизвестие. В случая, ищецът е упражнил правото си да прекрати едностранно
без предизвестие процесния договор, чрез изпратеното до ответното дружество
Уведомление от ищеца до ответното дружество № ***г., получено лично от
представляващия същото на *** г. По същество се касае
за разваляне на договора поради неизпълнение на основните задължения на
наемателя за заплащане на дължимото наемно възнаграждение.
В този смисъл, съдът намира, че
считано от *** г., договорът за наем е бил прекратен, като от този момент е
възникнало задължението на ответника за връщане на наетия обект на ищеца с
приемо-предавателен протокол, както и за заплащане на обезщетение в размер на
уговорения наем за времето, през което без правно основание е ползвал обекта.
Размерът на посоченото обезщетение е
уговорен между страните в чл. 8, ал. 5 от договора и се равнява на месечния
наем, като претендираното обезщетение общо в размер на 365,81 лева включително, от която сума: 41,81 лева с ДДС – обезщетение за ползване за периода от
28.01.2020 г. до 31.01.2020 г. и 324 лева с ДДС – обезщетение за ползване за
месец февруари 2020 г. съдът намира за доказано и по размер. С оглед на това,
същото следва да бъде присъдено в полза на ищеца, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска –
16.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Съгласно чл. 8, ал. 1
от процесния договор, при забава от страна на наемателя на заплащането на
наемната цена, той дължи неустойка в размер на 0,1% върху наемната цена за
всеки просрочен ден до окончателното изплащане на сумата. Предпоставка за начисляване на посочената
неустойка е изпадането в забава на наемателя за заплащане на дължимото наемно
възнаграждение. Съдът, като взе
предвид размера на дължимите суми по договора за наем, както и падежа на всяко от задълженията за наемно възнаграждение, изчислява размера на
неустойката по чл. 8, ал. 1 от договора общо на 129,42 лева. Поради това,
предявеният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
е основателен и в полза на ищеца следва да бъде присъдена
посочената сума, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 16.03.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
С
прекратяването на договора възниква задължение на наемателя да върне наетия обект. В
производството не са ангажирани доказателства това изискуемо задължение да е
изпълнено от ответника, като представляващият ответното
дружество признава факта на непредаване на държането по отношение на процесния
недвижим имот поради лични причини. С
оглед на последното и доколкото и към приключване на
устните състезания имотът се намира във фактическа власт на ответника, искът за предаване на фактическата власт по
отношение на недвижимия имот, предмет на Договор за наем от ***
г., е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него
разноски в производството общо в размер на общо на 605,52 лева, от които:
305,52 лева – внесена държавна такса и 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „***“ ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, п.к. ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***,
следните суми: 1. сумата от 1 092,19
(хиляда деветдесет и два
лева и деветнадесет стотинки) лева с включен
ДДС, представляваща наемна цена за
периода от месец *** **** г., дължима
на основание Договор за наем от **** г. на
недвижим имот, представляващ: помещения с обща площ 171 кв.м., от които 70
кв.м. за автоработилница /помещение № 1/, 73 кв.м. за склад за авточасти и масла /помещение № 2/ и 28 кв.м. за битова стая за персонала /помещение № 3/, с
местонахождение: село ***“, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска
– 16.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; 2. сумата от 365,81 (триста шестдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки) лева, представляваща
обезщетение за ползване в периода от
28.01.2020 г. до 29.02.2020 г. включително, на недвижим имот – помещения с
обща площ 171 кв.м., от които 70 кв.м. за
автоработилница /помещение № 1/, 73 кв.м. за склад за
авточасти и масла /помещение № 2/ и 28 кв.м. за битова
стая за персонала /помещение № 3/, с местонахождение: село ***“, което ползване
е осъществено след прекратяването на Договор за наем от ****
г., считано от **** г., основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД;
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 16.03.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението; 3. сумата от 129,42 (сто двадесет и девет лева и четиридесет и две стотинки) лева, представляваща
неустойка за забава на дължимата наемна цена по Договор за наем от ****
г., начислена за периода от месец
октомври 2019 г. до месец януари 2020 г., основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД; ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 16.03.2020 г. до окончателното изплащане на
задълженията.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, п.к. ***, представлявано от ***, ДА ОПРАЗНИ И ПРЕДАДЕ на *** „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***, фактическата власт по
отношение на недвижимия имот, предмет на Договор за наем от ***
г., представляващ: помещения с обща площ 171 кв.м., от които 70 кв.м. за автоработилница /помещение № 1/, 73 кв.м. за склад за авточасти и масла /помещение № 2/ и 28 кв.м. за битова стая за персонала /помещение № 3/, с
местонахождение: село ***“, основание
чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, п.к. 9181, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ***, сумата от общо 605,52
(шестстотин и пет лева и петдесет и две
стотинки) лева, представляващи съдебно – деловодни разноски, от които: 305,52
(триста и пет лева и петдесет и две стотинки) лева – внесена държавна такса и 300 (триста) лева – юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: