№ 55
гр. Разград , 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Секретар:Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Търговско дело №
20203300900065 по описа за 2020 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от Ф. Д. Б. от гр.Разград, чрез пълномощник
адв.Петя Керанова от САК по иск с правно основание чл.432 от КЗ, предявен против ответника
ЗАД „Армеец“, гр.София, ЕИК ********* за заплащане на сумата 80 000 лева , представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие на причинени
телесни увреждания при ПТП, настъпило на 29.07.2028г. в гр.Разград по вина на водач, чийто
автомобил е застрахован при ответника.Главницата се претендира ведно с мораторна лихва,
начиная от 06.08.2018г.до окончателното й заплащане.Заявена е претенция и за разноски, вкл. и
адвокатско възнаграждение.Първоначално по исковата молба е било образувано гр.дело
№2587/2019г. по описа на РРС, при цена на иска 25 000 лв., предявен като частичен от 80 000
лева.С протоколно определение от 08.09.2020г., постановено по делото, влязло в сила на
24.09.2020г., след допуснато изменение в размера на предявения иск от 25 000 на 80 000 лв.на
осн.чл.214,ал.1 от ГПК РРС е прекратил пред себе си производството по гр.дело №2587/2019г. и на
основание чл.118,ал.2 във вр.с чл.104, т.4 от ГПК е изпратил същото по подсъдност на РОС.Върху
размера на главницата, ищцата претендира и заплащане на законна лихва, считано от 06.08.2018г.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че на 29.07.2018г.
в гр.Разград ищцата претърпяла ПТП, като пешеходец, при пресичане на пешеходна пътека на
кръстовище на бул.“България и ул.“Бузлуджа“ в града, като била блъсната от лек автомобил
марка „Рено " модел „Меган" с per. № РР 0177 В А, управляван от водача А. Х. С., който нарушил
правилата за движение по пътищата, като не пропуснал пресичащата пешеходка. В резултат на
това Ф.Б. получила телесни увреждания. Спрямо водача на МПС, участник в произшествието било
образувано НОХД №844/2019г. по описа на РС- Разград, което към датата на подаване на исковата
молба не е приключило.В резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания: 1/ разкъсно-контузни рано в лява челна половина, върху видимата лигавица на лявата
1
половина на горна устна и подлежащо – на предверието на устната кухина; 2/ кръвонасяданит в
лява челна половина, върху видимата лигавица на горна устна от лявата страна, външната
половина на дясна ключична област, върху горновъншния квадрант на левия голям гръден мускул,
лява лопаткова област, възглавничката на палеца на лява длан, ляво бедро, колянна област, дясна
седалищна област, бедро и подбедрица; 3/ подлигавичен кръвоизлив към предверието на устната
кухина в лявата половина на горна устна; 4/ лекостепенно разклащане на втори и трети горни леви
зъби; 5/ ограничен обем на движение в дланно-пръстовата става на палеца на лявата ръка; 6/
охлузване в лява челна област и под ляво коляно; 7/ сътресение на мозъка; 8/ Психически стрес; 9/
безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда -травматична кома, временно
опасно за живота.След инцидента същата била откарана в Спешно отделение на МБАЛ-Разград, с
оплаквания от силни болки в областта на главата и тялото, окончателна диагноза: контузия на
главата. Изписана е за домашно лечение, но на следващия ден, след продължаващи оплаквания от
гадене, световъртеж, главоболие е настанена за лечение в Хирургично отделение на болницата в
гр. Разград. Извършени са й консултативни прегледи, изследвания, КАТ на глава, установено е
мозъчно сътресение. Изписана е на 01.08.2018 г. с препоръки за контролни прегледи; проследяване
на състоянието от ОПЛ и 2 прегледа в Отделение по хирургия. След инцидента при нея били
установени късни последици от преживяната закрита ЧМТ, постконтузионен синдром,
посттравматична церебрастения, с продължаващо лечение. Поради продължаващите оплаквания и
необходимостта от постоянни прегледи на 15.01.2019 г. и на 07.02.2019 г. са извършени такива с
установени оплаквания от световъртеж, главоболие, шум в ушите, нестабилна походка. На
13.06.2019 г. е проведена среща с психолог, поради продължаващия психически стрес след ПТП,
като психолога е заключил ,че при ищцата е налице тежко изразена депресия, завишение на
невротичното й напрежение (тревожност), трудности в социалната адаптация, с тежка
емоционална реакция, с нарушения в съня, с епизоди на повтарящо се изживяване на травмата при
пресичане на пешеходна пътека, внезапно оживяване на удара и силно желание за избягване на
действия и ситуации, напомнящи за травмата, преживяла е чувство на страх, напомнящо за
първоначалната травма, склонност към страдание при несправедливост, чувствителна, очертават се
данни са посттравматично стресово разстройство, чувство на несигурност и безпомощност, което
завишава тревожността й, повишена е склонността да се страхува.В резултат на уврежданията,
получени от процесното ПТП Ф.Б. търпи силни болки и много страдания. Възстановяването от
получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, същата не се
чувствала добре физически и емоционално. За времето на възстановяването си разчитала на
помощ от близките си. Преди процесното ПТП била в отлично здравословно състояние,
изключително дейно дете, спортувала е, не е имала здравословни оплаквания, но след инцидента
живота й се променил. Изпитва цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, както и
последващи болки, които продължават и към настоящия момент, възстановяването й не е
приключено, за дълго време е напрегната, с нарушения на съня, като не е в състояние да се
натоварва психически. Освен болките е изживяла и силен стрес при процесния пътен инцидент,
който ще остане за цял живот в нейното съзнание.
Ищецът твърди, че застраховка ГО на лекия автомобил за периода, включващ момента на
настъпване на ПТП, е направена при ответното застрахователно дружество. Предявеният иск се
поддържа в цялост от пълномощника на ищеца, както и в хода на устните състезания чрез нарочна
молба.Представени са и писмени бележки.
2
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "АРМЕЕЦ"" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. "Стефан Караджа"
№ 2, чрез пълномощник е депозирал отговор на исковата молба, като е застъпил становище за
нейната допустимост, но неоснователност.Оспорил е наличието на елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане.По отношение размера на търсеното обезщетение счита, че
същият е прекомерно завишен и неотговарящ на критериите за справедливост.Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като пешеходец имал
неправомерно поведение при ПТП, навлязъл внезапно на пешеходната пътека, с бърз ход и в
значителна степен ограничил обективните възможности на водача за предотвратяване на удара.В
условията на евентуалност, прави и възражение за съпричиняване на неимуществените вреди от
фактори, различни от процесното ПТП и свързани със здравословното състояние на ищцата преди
автопроизшествието.Така заявеното с отговора на исковата молба становище се поддържа от
пълномощника и в съд.заседание.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, с оглед твърденията и
становищата на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
С определение от 09.06.2020г. по НОХД №844/2019г. РРС е одобрил сключеното между
подс.А. Х. С., представлявана от защитник адв. Емилия Събева, от една страна и от друга РРП
представлявана от прокурор Д. Недкова споразумение съгласно което Атчегюл Салим се е
признала за виновна в това, че : На 29.07.2018г. в гр.Разград, на пешеходна пътека /М8.2/ на
кръстовище на бул. ’’България” с ул. „Бузлуджа“, при управление на моторно превозно средство-
лек автомобил “Рено Меган ” с per. № РР 0177 В А, нарушила правилата за движение по пътищата,
както следва :чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/: "Всеки участник в
движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди;“; чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП: "Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства;"; чл.20, ал.2 ЗДвП: "Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението."; чл.119, ал.1 ЗДвП: "При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.";чл.102 от Правилника за
прилагане на ЗДвП /ППЗДвП/: "При приближаване към кръстовище водачът на пътното превозно
средство е длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или
да спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат предимство за
преминаване." и чл.193 ППЗДвП: "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, ..." и по непредпазливост причинила средна телесна
повреда на Ф. Д. Б., изразяваща се в изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от
обкръжаващата среда-травматична кома, което обуславя разстройство на здравето, временно
опасно за живота на пострадалата - престъпление по чл.343, ал.З, б.“а“вр. ал.1, б.„б“ вр. чл.342,
3
ал.1 НК.Страните са приели като вид и размер на наказанието при условията на чл.55,ал.1 1т.1 от
НК –лишаване от свобода за срок от шест месеца, с изпитателен срок от три години, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.Определението на съда е влязло в
сила в деня на постановяването му, 09.06.2020г, по своята същност представлява влязла в сила
присъда и се ползва със задължителна сила относно факта на извършване на деянието –
нарушаването на правилата за движение и причинените на ищеца телесни увреждания като
следствие от възникналото ПТП, противоправността на деянието и виновността на водача на
МПС.Ето защо съдът приема горните обстоятелства за установени, а направеното от ответника в
писмения отговор оспорване на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане –
за неоснователно.
В производството по делото са събрани както писмени доказателства, така и гласни
такива, назначени са и три по вид експертизи, с които се установяват отделни детайли от
процесното ПТП, както и психичното и физическо състояние на пострадалата след деянието.
От показанията на св. Д.Б., баща на ищцата се установява, че на 28.07.2018г. преди
инцидента семейството празнувало рождения му ден до около 00.00 часа в заведение, като никой
не е употребявал алкохол.Автомобила управлявал той, като се движел се към града откъм
автогарата.Спрял управлявания от него автомобил непосредствено пред пешеходната пътека на
бул.“България“ срещу денонощния магазин, отдясно От автомобила излязла ищцата, с намерение
да си купи енергийна напитка от магазина.Тя заобиколила автомобила и тръгнала към магазина по
пешеходната пътека, като той видял, как може би на две крачки от тротоара вече пред магазина,
тя да се превъртяла след сблъсъка с другия автомобил и останала да лежи на земята между
тротоара и този автомобил, установено по делото управляван от св.Атчегюл Салим, който се е
движел от центъра на града в посока автогарата.Той я взел на ръце дъщеря си, по която имало кръв
и не реагирала, качил я в колата си и я откарал до Спешен център при МБАЛ –Разград, където тя
се съвзела.
Според показанията на водача Атчегюл Салим ПТП се е случило в тъмната част на
денонощието, ищцата е пресичала след пешеходната пътека, като излязла зад една
кола.Свидетелката нямала добра видимост , тъй като имало паркирани коли от двете страни на
пътя.След удара момичето било в съзнание, държало си коляното.Свидетелката искала да помогне,
но родителите на пострадалата не й позволили.
Вещото лице по назначената, изготвена, и изслушана САТЕ е депозирало заключение
според което непосредствено преди ПТП, на 29.07.2018г., след полунощ в гр.Разград, по
бул."България", по посока от Автогарата към центъра на града се е движил лек автомобил
управляван Д.Б..В автомобила освен водача са пътували Т.Б., ищцата Ф.Б., Т.Б. и А.А..На около 3-
4 м. преди пешеходната пътека /тип М8.1/ между магазините „Ками" и „Биляна", автомобилът
спира в дясната част на уличното платно и от него слиза пострадалата Ф.Б., която се придвижва по
тротоара пред магазин „Ками" до пешеходната пътека и предприема пресичане на бул."България"
по посока към магазин „Биляна". По същото време, по бул."България", по посока от центъра на
гр.Разград, към Автогарата се е движил л.а."Рено Меган" с рег.№РР 0177 ВА, управляван от
А.Х.А. На предната дясна седалка в този автомобил е имало пасажер. Пресичайки бул. "България"
по пешеходната пътека между магазините „Ками" и „Биляна", пешеходката Бошнакова е
достигнала на около 1.5- 2.0 м. от тротоара пред магазин „Биляна" когато е блъсната от
4
приближаващия се от дясната и страна л.а."Рено Меган" с рег.№РР 0177 ВА. След удара
процесният автомобил е спрял на около 4-5 м. след пешеходната пътека.Пешеходката Ф.Б. е
пресичала бул.“България“ по средата на пешеходната пътека пред денонощен магазин „Биляна“,
отдясно-наляво, считано спрямо посоката от Автогара-Разград към центъра на града, т.е. от
магазин „Ками“ към магазин „Биляна“.Преди ПТП, л.а. "Рено Меган" с рег.№РР 0177 ВА се е
движил от центъра на гр.Разград към Автогара-Разград, в дясната за него лента за
движение.Скоростта на този автомобил в момента на сблъсъка с пешеходката Ф.Б. е била около
34-36 км/ч.Приело е също така, че към момента на удара процесният автомобил не предприемал
спиране, поради което посочената скорост в момента на сблъсъка е идентична със скоростта му
непосредствено преди ПТП.Пешеходката, жена на 18г.възраст се е движила със спокоен/нормален/
ход със скорост 5,2 км/ч /1,44 м/сек./.Определило е опасната зона на спиране на л.а."Рено Меган" с
рег.№РР 0177 ВА при конкретните условия от 21- 23 м.
При сравнението между опасната зона на спиране на л.а."Рено Меган" с per. №РР 0177
ВА и отстоянието на същия от мястото на удара в момента на възникване на опасността от ПТП ,
показва, че първата величина е по-малка от втората, което сочи, че при конкретната пътно-
тронспортна обстановка, водчката А.Х.А. е имала техническа възможност да предотврати сблъсъка
с пешеходката Ф.Б. чрез аварийно спиране, тъй като последната е попадала в опасната зона на
спиране на процесното МПС.В с.з. вещото лице пояснява, че въпреки настъпилия мрак, мястото е
било добре осветено от витринните светлини на двата магазина, както и от улична лампа.Посочва
също така, че отстоянието на л.а. „Рено Меган от мястото на удара, когато пешеходката започва
пресичане е около 60 метра, три пъти по-голямо от опасната зона, ПТП настъпва в края на
пресичането и водачът е имал достатъчно време да възприеме пешеходеца.Счита, че показанията
на св.А.Х., водач на автомобила „Рено Меган“ крият много неизвестни, предвид на това, че същата
поддържа, че не е възприела пешеходеца, а други фактори от пътната обстановка и то доста време
след инцидента.Посочва за основна вероятна причина за възникване на ПТП отклоняване на
вниманието на водача на МПС.
Съдът възприема и кредитира изцяло заключението, като го счита за компетентно и
обосновано, изготвено при съобразяване на доказателствата по делото и тези събрани в хода на
ДП, въз основа на което е образувано НОХД №844/2019г. по описа на РРС, приключило с
одобрено споразумение по реда на глава 27 от НПК.
Като съставомерно телесно увреждане на ищцата Ф.Б. с акта на наказателния съд е прието
изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда-травматична кома,
представляващо средна телесна повреда.
Във връзка със същото и останалите, получени от ищцата увреждания, вследствие на ПТП
от 29.07.2018г. по делото е налична медицинска документация, която е съобразена и анализирана
от вещото лице по назначените СМЕ, втората от които отразява и извършен преглед на ищцата.От
заключенията се установява, че при ПТП от 29.07.2018г, пострадалата Ф.Б. е получила: сътресение
на мозъка с изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда -
травматична кома; разкъсно-контузни рани в лява челна половина, върху видимата лигавица на
лявата половина на горна устна и подлежащо - на предверието на устната кухина; кръвонасядания
в лява челна половина, върху видимата лигавица на горна устна от лявата страна, външната
половина на дясна ключична област, върху горновъншният квадрант на левия голям гръден
мускул, лява лопаткова област, възглавничката на палеца на лява длан, ляво бедро и колянна
област, дясна седалищна област, бедро и подбедрица; подлигавичен кръвоизлив към предверието
5
на устната кухина в лявата половина на горна устна и лекостепенно разклащане на втори и трети
горни леви зъби; ограничен обем на движение в дланно-пръстовата става на палеца на лявата ръка;
състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда;охлузвания в лява челна област и под ляво
коляно.По своята медико-биологична характеристика описаните увреждания са довели до :
разстройство на здравето с временна опасност за живота, обусловено от травматичната кома -
изпадане в безсъзнателно временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по отделно и в
съвкупност, поради разкъсно-контузните рани, функционалния дефицит в движенето на левия
палец, разклащането на втори и трети горни леви зъби и преживяното мозъчно сътресение; болка и
страдание - по отделно и в съвкупност заради получените кръвонасядания и охлузвания.По
отношение на тези травматични увреждания вещото лице е приело, че са причинени именно във
връзка с процесното ПТП.На ищцата при изписването й от болницата на 01.08.2018г. е бил издаден
болничен лист за 22 дни.
При ищцата, с оглед наличните доказателства за извършени прегледи и проследявания от
специалист–невролог и ОПЛ е установено и развитието във времето след инцидента на
Посттравмена церебрастения с прояви на главоболие, нестабилност в походката, нарушение в
съня, дефицит на концентрацията, световъртеж, променлив настроение, самоизолация и
несигурност , по отношение на които вещото лице също категорично приема, че са в причинно-
следствена връзка с претърпяното ПТП.На ищцата е извършен преглед от в.л. на 27.06.2020г., като
след проведени изследвания в.л. е заключило ,че ищцата не се е възстановила напълно , въпреки
провежданото консервативно лечение и не може да посочи срок в който това би могло да се
случи, като посочва ,че съществуват случаи в практиката при които пълно възстановяване не се
постига.Вещото лице не е посочило оздравителния период за уврежданията, причинени на ищцата,
представляващи леки телесни повреди, като предвид издадения й болничен лист, съдът приема, че
същите отшумяват в рамките на тези 22 дни.
Съдът кредитира заключението по СМЕ, като компетентно и обосновано.
По отношение на търпените от ищцата психични болки и страдания след инцидента от
показанията на св.Габриела Славкова, б.р. се установява, че седмица след инцидента ищцата, тя не
ставала от леглото сама, изпитвала болки по тялото, главоболие, не вършела нищо сама, не можела
да използва лаптоп или телефон, защото й се отразявали зле.Понастоящем не желаела да излиза
често, както било преди инцидента.Предпочитала когато излиза да има придружител, тъй като
изпитвала страх при пресичане, по принцип била променена, по-затворена.Относно психичното
състояние на ищцата свидетелства и нейният баща, Д.Б. и според който след инцидента дъщеря
му продължава да изпитва страх от пресичане, станала е като малко дете, държи се за ръка.
По делото е назначена съдебно-психологическа експертиза, вещото лице по която след
проведено изследване на ищцата е заключило, че като пряка последица от събитието /ПТП/ при
ищцата се развива т.нар. Посттравматично Стресово Разстройство /ПТСР/. Това състояние
възниква като заскъснял или протрахиран отговор на стресогенно събитие или ситуация, които са
с изключително застрашаваща природа и са в състояние да причинят дълбок дистрес у личността.
За него са характерни елементите на ново преживяване на травмата, емоционална хиперактивност,
ограничени контакти, чувството на страх, вегетативната лабилност, тревожност, потиснатост,
тематично и логично свързани със стреса.Същото не е душевно заболяване в тесен смисъл на
думата и не нарушава базисните психични годности на индивида.Често то протича протрахирано,
6
има флуктуиращ и хроничен ход, поради трудното овладяване на симптомите и склонността към
рецидивиране на тревожно - страховите и вегетативните прояви. Симптомите се развиват в
първите три до шест месеца от травмиращото събитие и се групират в няколко типа: - натрапливи
спомени /оживяване на травмиращото събитие в спомените, мъчителни и разстройващи сънища
относно психотравменото събитие/,-избягващо поведение, нарастваща тревожност или
възбудимост - прояви на отчуждение или самоизолация; загуба на настроение, липса на активност;
избягване на действия, хора и ситуации, напомнящи за травмата, раздразнителност.Симптомите
му са с променлив интензитет. Може да има периоди на интензифициране на симптомите, когато
индивида е подложен на по-висок стрес от обичайния, или ако това което върши в момента,
напомня за това, което е преживял в миналото. При налични симптоми на Посттравматично
стресово разстройство базисните психични годности остават ненакърнени. Само по себе си, то се
явява като неадаптивен отговор на преживения стрес, който пречи на механизмите за справяне и
по този начин води до смущения в социалното функциониране.При ищцата събитието се случва
във възрастов период, в който се изграждат основите на характера и личността, възгледите за
света. Последвалите негативни тревожно-депресивни чувства способстват за промяна в
социалното функциониране, промяна в цялостното световъзприемане и оформяне на лабилни и
тревожни черти в характера, в пряка връзка с травмата, които формирайки се у подрастваща и все
още неизградена личностова структура могат да повлияят в степен на личностова промяна.При
Ф.Б. в личностов аспект се наблюдава изградена устойчива ценностна система, сравнително добра
социална адаптация, същата е продължила да учи във висше учебно заведение.Към момента на
изследването е споделила, че се чувства по-добре, преминала успешно изпитната сесия, започнала
работа, която я удовлетворява, в добри взаимоотношения с околните. Посттравматичното стресово
разстройство в случая няма характеристиките на патологично, болестно състояние и не покрива
критериите за наличие на тревожно-депресивно или друг вид личностово разстройство, но е с
достатъчно силен емоционален оттенък водещ до затруднения в социалното функциониране.
Видно от данните в делото същото в началото е с интензивни симптоми, които с течение на
времето отслабват или се активират в период на криза - адптацията към независим /студентски/
живот свързан с промяна на светогледа и формиране на независим и утвърждаващ стил на живот.
Хода на заболяването следва оздравителен резултат още повече, че лицето получава активна
подкрепа от близки и приятели. Сами по себе си тревожно-депресивните и страхови чувства и
преживявания, регистрирани при ищцата се преработват с по-бавен ход и зависят от личностовите
особености и ресурсите за справяне, които все още са в процес на доизграждане. В.л. сочи, че не
може с категоричност да се прецени времевия период на преодоляването му, който може да
продължи до три или повече години, при променлив интензитет, т.е с периоди на понижено и
депресивно настроение и периоди без никаква проява на симптомите на ПТСР. Ищцата разполага с
добър личностов потенциал и подкрепяща среда, което е мощен оздравителен фактор.
Няма спор по делото, че за увреждащият л.а. с per. № РР 0177 ВА, управляван от А. Х. С.
има сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответника, з.п. BG/11/118001676166 от дата
07.06.2018г., със срок на валидност една година, считано от 08.06.2018г. до 07.06.2019г., валидна
към датата на настъпване на застрахователното събитие-29.07.2019г.
В конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, пострадалата е предявила
претенциите си за изплащане на обезщетение пред ЗАД "Армеец" АД и е представила всички
документи, с които разполага, с писмо, получено с о.р. на 26.02.2019 г. По случая е заведена щета с
№ 10019100100655Н, по която застрахователят е отказал заплащане на обезщетение.
Въз основа на изложеното по-горе от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Искът на Ф.Б. е допустим на основание чл.498 ал.3 КЗ, като предявен след отказ на
застрахователя по претенцията на увреденото лице.
7
Текста на чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице, спрямо което застрахователят е
отговорен, да иска обезщетение пряко от него по застраховка Гражданска отговорност, при
спазване изискванията на чл.380 от КЗ.Ищцата е увредено лице по смисъла на чл.478 от КЗ.
Според разпоредбата на чл.493 от КЗ , застраховката покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица вреди, вкл. неимуществените вреди вследствие на
телесни увреждания.
За да бъде уважен предявеният пряк иск на увреденото лице спрямо застрахователя по
застраховка ГО, по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД, наличието на
валиден договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение на особените
изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне размера на
обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.
По делото е безспорно наличието на влязло в сила определение за одобряване на
споразумение по НОХД №844/2019г.по описа на РРС, с което Атчегюл Салим, като водач на
участвал в процесното ПТП л.а. „Рено Меган“ с per. № РР 0177 ВА, е призната за виновна в
нарушаване на правилата на движение и причиняването на средна телесна повреда на ищцата,
наложено й и наказание лишаване от свобода, условно, при съответен изпитателен срок.Решението
е задължително за гражданския съд по въпросите, свързани с извършването на деянието, в т.ч. и
причинно-следствената връзка между деянието и причинените увреждания на ищцата, неговата
противоправност и виновността на дееца съгласно чл.413 ал.3 във.вр. с ал.2 от НПК.Не се оспорва
от ответника наличието на валидно застрахователно правоотношение с виновния водач на лекия
автомобил по застраховка "ГО" към момента на ПТП, поради което искът за обезщетяване на
неимуществени вреди се явява доказан по своето основание.
По отношение размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципа на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпените от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на
моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие,
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, а така също и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и да се съобрази с
дадените разяснения в ППВС 4/1968 г.
На първо място съдът съобрази, че уврежданията са причинени на лице на възраст 18
години.Преценявайки техният вид и брой, така както са посочени по-горе от фактическа страна в
това число и в най-голяма степен негативните невропсихически страдания на ищцата, описани в
исковата молба и подкрепени от назначените по делото СМЕ и СПЕ, съдът приема, че всички те
са в причинно-следствена връзка от травматичните увреждания получени при описаното ПТП:
8
посттравматично стресово разстройство, главоболие, безсъние и виене на свят, страх , които са и
симптоми на установената посттравматична церебрастения.
Предвид горните обстоятелства, и изискването на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД за цялостното
обезщетяване на вредите, респ. моментът на осъществяване на деликта, съдът приема, че сума в
размер на общо 50 000 лв. е справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за репариране
на неимуществените вреди претърпени от ищцата.
По отношение възражението на ответната страна за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата:Възражението е надлежно направено с отговора
на исковата молба, като счита, че поведението и неправилното движение на пострадалата е в
причинна връзка с настъпилото ПТП.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпване на вредите,
обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличието на
пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Поведението на пострадалия може да бъде, както действие, така и бездействие, но то винаги
следва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат. В настоящия случай
не се установява с действията си ищцата да е създала предпоставки за настъпване на вредите,
като в този смисъл съдът съобразява всички налични данни свързани с обстановката и механизма
на протичане на ПТП, предвид на което съдът приема за недоказано наведеното от ответника
възражение за съпричиняване. В останалата му част главният иск следва да бъде отхвърлен над
тази сума до заявения в исковата молба размер от 80 000 лв. или за сумата в размер на 30 000 лв.
Ищцата претендира присъждане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 06.08.2018г., – датата на която изтича срокът по чл. 496,
ал. 1 КЗ.
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В случая моментът е изтичането на тримесечния
срок по чл. 496, ал. 1 КЗ от предявяване на застрахователната претенция. Искането е
предявено пред застрахователя на 26.02.2019 г., тримесечният срок е изтекъл на 26.05.2019
г. и от 27.05.2019 г. се дължи законна лихва за забава върху определеното обезщетение.
Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски. Ищецът е
представляван от упълномощен адвокат, който търси възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА, позовавайки се на материални затруднения на ищеца. Съобразно изхода от правния
спор и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Петя
Киранова сумата 2 030 лв., представляваща дължимо му се възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство. Депозитите за възнаграждение на вещи лица
9
по три вида експертизи общо в размер на 948.60 лева са заплатени от бюджета на съда и
предвид изхода на делото следва да бъдат възложени в тежест на ответника, както и
дължимата ДТ върху уважената част от иска в размер на 2000 лева.Последният претендира
разноски като юрисконсултко възнаграждение и съобразно отхвърлената част от иска,
такива му се дължат в размер на 536.25 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, гр.София, ЕИК ********* да заплати на Ф. Д. Б., ЕГН
********** сумата 50 000 /петдесет хиляди/ лева , представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие на причинени телесни увреждания при
ПТП, настъпило на 29.07.2028г. в гр.Разград по вина на водач, чийто автомобил е застрахован при
ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 27.05.2019г. до окончателното й
заплащане.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Ф. Д. Б. срещу ЗАД „Армеец“, гр.София, ЕИК ********* над
уважения размер от 50 000 лева до претендирания такъв от 80 000 лева като недоказана.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, гр.София, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв.Петя Киранова
на осн.чл. 38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 2 0 30 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, гр.София, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОС-Разград
ДТ върху уважения размер на иска от 2 000 лева, както и направени разноски по делото в размер на
948.60 лева.
ОСЪЖДА Ф. Д. Б., ЕГН ********** да заплати на ЗАД "Армеец", гр.София сумата 536.25
лв.юрисконсултско възнаграждение върху отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните
пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
10