РЕШЕНИЕ

гр. Кърджали, 13.04.2018г.

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

     

Кърджалийският районен  съд в публичното заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав :

              Председател: Невена Калинова

при секретаря Елеонора Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр. N 1659/2017г. и за да се произнесе, взе предвид:

 

            С исковата молба, подадена от К.В.Д. *** срещу „Дофи“ ООД гр.Кърджали, са предявени осъдителни искове по чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за вземания, произхождащи от договор за заем от 28.06.2012г., за сумата 15 500 лв., представляваща част от подлежаща на връщане заета сума от 46 000 лв., и за сумата 8 370 лв., представляваща дължима за периода от 28.11.2014г. до 28.11.2017г. възнаградителна лихва върху частично претендираната главница от 15 500 лв., ведно със законна лихва от предявяването на иска.

            Ищецът твърди, че на основание сключен договор от 28.06.2012г. предоставил в заем на ответника сумата 46 000 лв. с уговорка за връщането й в срок до 31.12.2012г., с месечна възнаградителна лихва от 1.5 %, платима до 28-мо число на всеки следващ календарен месец, която ответникът след многократни покани не върнал, в т.ч. с уговорената възнаградителна лихва, която за периода от 28.05.2014г. до 28.07.2017г. възлизала на 24 840 лв.За сключения договор за заем  бил подписан договор за залог с нотариална заверка на подписите на страните по него, материализращ твърдяния договор за заем.Поради невръщане на заетата сума ищецът подал жалба в РП-Кърджали, убеден, че е измамен, но разследването по образуваната прокуроска преписка N 1362/2016г. не било приключило, и на 26.05.2017г. изпратил до ответника нотариална покана за връщане на заетата сума, ведно с дължимата лихва, връчена при отказ на управителите на ответника, след което ищецът подал нов сигнал в РП-Кърджали.

            В съдебно заседание ищецът лично и с адвокат пълномощник поддържа исковете.

            Ответникът „Дофи“ ООД гр.Кърджали  чрез адвокат пълномощника си оспорва изцяло предявените искове.Отрича сключването на договор за заем с ищеца на 28.06.2012г. и предаването от ищеца  на заемни средства в размер на 46 000 лв..Възразява, че представеният към исковата молба  договор за залог от 28.06.2012г. инкорпорира договор за заем за посочената от ищеца сума, каквато не му е предоставена нито в предходен момент, нито към сключването на договора, нито в следващ сключването на договора момент.Възразява, че в представения договор за залог е посочено основанието за обезпечаване  на описаното в  същия вземане, както и, че не са налице доказателства  за предаване на описаното вземане, при което не може да се презюмира и да се приеме, че е налице сключен договор за паричен заем по смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД, излагайки съображения по отношение на правната същност на договора за залог. Признава, че през 2012г. е получена от ищеца финансова помощ в размер на 20 000 лв., от които 15 000 лв. и 5 000 лв., дадени през м.юни, за което са съставени и квитанции към приходен касов ордер, и които суми са предмет на гражданско исково производство N 1032/2017г. на РС Кърджали.  На следващо място прави възражение за давност на претендираното вземане, позовавайки се на  чл.114 от ЗЗД, чл.110 и чл.116, б.“а“ от ЗЗД, и оспорва акцесорния иск за договорна лихва като погасен по давност. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца.В съдебно заседание чрез управителя си М. Б. и адвокат пълномощника си поддържа възраженията срещу исковете.

            Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

            На 28.06.2012г. ищецът К.В.Д. като залогополучател и ответникът „Дофи“ ООД гр.Кърджали чрез управителя си М. П. Б. като залогодател подписват договор за залог с нотариална заверка на подписи, с който постигат съгласие за учредяване от залогодателя в полза на залогополучателя на залог на кафе-аперитив, находящо се в гр.Кърджали, за обезпечаване на вземане на залогополучателя в размер на 46 000 лв. или неговата равностойност от 23 519.43 евро, с падеж 31.12.2012г., с договорена лихва 1.5 % месечно, платима до 28-мо число на всеки следващ месец.С договора е постигнато съгласие, че в случай, че залогодателят не изпълни задълженията си по договора, залогополучателят има право да удовлетвори обезпеченото вземане чрез принудително изпълнение върху заложеното имущество.При тези уговорки на страните, съдът приема, че между страните е постигнато съгласие за договор за заем за сумата 46 000 лв., със срок за връщането й до 31.12.20102г., с възнаградителна лихва от 1.5 % месечно, тъй като са налице всички съществени елементи на договора за заем по чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД-размер на заетата сума, срок за връщането й  и лихва като възнаграждение за ползване на заетата сума, но така подписаният договор не материализира предаване на заетата сума.Договорът за заем е реален и до предаване на заетата сума не произвежда облигационно действие между страните.Съгласно чл.164, ал.1 т.3 от ГПК за установяване на договори на стойност по-голяма от 5 000 лв. не са допустими свидетелски показания и съдът не следва да обсъжда тези на св.П. и на св.А. за заемни отношения между страните за конкретни парични суми, а и двамата свидетели не установяват конкретни обстоятелства във връзка с твърденията на ищеца, свързани с процесния договор, при което показанията им са съществени само относно обстоятелството, че между страните има неуредени парични отношения във връзка с които и във връзка с други задължения на ответника към трети на делото лица е правен опит за продажба на предприятието на ответника. Ответникът признава, че в действителност през м.юни 2012г. получава от ищеца финансова помощ от 15 000 лв. и от 5 000 лв., за които са съставени квитанции към ПКО, които представя като доказателства по делото.От Квитанция към ПКО от 27.06.2012г. се установява, че К.Д. предава на „Дофи“ ООД сумата 15 000 лв. по договор. От Квитанция към ПКО от 28.06.2012г. се установява, че К.Д. предава на „Дофи“ ООД сумата 5 000 лв. по договор.Така с оглед датите на предаване на двете суми и посочването в квитанциите „по договор“, и признанието на ответника за получаване на тези суми, е доказано предаването в заем по процесния договор на сума от 20 000 лв., в който смисъл са признанията на управителя на ответника М. Б. пред съда в съдебно заседание на 20.02.2018г., а именно, че сумата от 46 000 лв. по процесния договор е формирана от сума от 26 000 лв., представляваща главница и лихви по сключен между страните договор за заем  от 2001г., и от сума от 20 000 лв., получена през 2012г. по приходни ордери за 5 000 лв. и за 15 000 лв.Тези признания на управителя М. Б. коренспондират и с писмените обяснения на двамата управители на ответника от 03.08.2017г., дадени пред орган на власт по преписка вх. N 1129/2017г. по описа на Военна Окръжна прокуратура-София/лист 9 и 10/, че на 28.06.2012г. е подписан договор за залог с ищеца, обединяващ дължима заета сума с лихви по договор за залог от 2001г. в общ размер от 26 000 лв., от която 12 000 щатски долара заета сума,  и заета сума от 20 000 лв. през 2012г.Тези признания и обяснения съответстват на представения в съдебно заседание от управителя М. Б. договор за залог от 21.03.2001г., сключен между страните, за учредяване на залог за обезпечаване на вземане на ищеца за сумата от 12 000 щатски долара с договорена лихва 1.5 % месечно, платими до 21.03.2002г., както и на процесния договор от 28.06.2012г.

Така е установено, че процесният договор от 28.06.2012г. материализира задължения за връщане на дадена в заем на ответника от ищеца сума от 12 000 щатски долара през 2001г. и от 20 000 лв. през 2012г.

Подновяването/новацията/ се определя като договор, по силата на който едно облигационно правоотношение се прекратява, а на негово място възниква ново облигационно правоотношение, отличаващо се от старото или с оглед на страните, или с оглед на други елементи-чл.107 ЗЗД.Намерението на страните при новацията е да се погаси стария дълг и на негово място да възникне нов, така, че възникването на новото задължение да замести старото задължение.За доказване на намерението са допустими всички доказателствени средства и то може да се установява и от изявленията на страните в съдебно заседание, защото новационното съглашение не изисква  изрично изявяване на волята на страните или форма за действителност.В случая е налице обективна новация, при която е променен както размерът на старото задължение, така и срокът за изпълнение на същото, тъй като е допустимо и естествено задължение да се подновява по арг. от чл.118 от ЗЗД и чл.55, ал.2 от ЗЗД.Наред с това е учредено обезпечение, идентично с това по старото задължение, валидността на което е извън предмета на делото.Така длъжникът има възражения срещу кредитора само по новия дълг, освен тези, които препятстват или прекратяват стария дълг и са настъпили преди новацията, напр. нищожност на стария дълг, каквато не се заявява от ответника.От момента на възникване на новото правоотношение започва да тече нова давност. Така реалността на процесния договор за заем се установява за сумата от 12 000 щатски долара и за сумата от 20 000 лв., които управителите на ответника признават да са получени от представляваното от тях дружество, както в съдебно заседание-изявленията на управителя Б., така и извънсъдебно, пред орган на власт-изявленията на управителите на ответника, които преценени при условията на чл.175 от ГПК, във връзка с писмените доказателства-договор за залог от 2001г., договор за залог от 2012г. и  квитанции към ПКО от 27.06.2012г. и от 28.06.2012г., обуславят извод за предаване в заем от ищеца на ответника на горепосочените суми, както и доказаност на частично предявения иск за подлежаща на връщане заета сума от 15 500 лв., която се присъди със законна лихва от датата на предявяване на иска на 12.12.2017г., до която дата, считано от 31.12.2012г.-падежът на договора за заем, не е изтекъл период от пет години, и вземането не е погасено по давност съгласно чл.110, вр. чл.114, ал.1 от ЗЗД.

Договорът за заем на пари е реален договор и се сключва с предоставянето на парите.Възнаградителната лихва се дължи от момента, когато заемателят получи предоставените в заем пари, ако не е уговорено друго, до изтичане на срока на действието на договора, т.е. до падежа на договора за заем, който е 31.12.2012г. Съгласно чл.111 б „в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност.Падежът на уговорената помесечно възнаградителна лихва за срока на договора за заем за последния месец изтича на 28.01.2013г., след която дата е изтекъл период от повече от три години преди предявяване на иска на 12.12.2017г., и вземането на ищеца за възнаградителна лихва по договора за заем е погасено по давност, и искът за същата подлежи на отхвърляне, защото неизпълнението на договор за парично вземане след срока на уговореното му действие поражда други права за кредитора.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, които възлизат на 620 лв. за държавна такса, 12.99 лв. депозит за свидетели и 974.03 лв. за адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно с оглед цената на главния частичен иск, възлизащо в минимален размер на 995 лв. съгласно  чл.7, ал.2 т.4 от Наредба N 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Ищецът няма право изцяло или частично на разноски за възнаграждение на вещо лице по счетовoдната експертиза, тъй като същите са направени по неоснователния иск по чл.240, ал.2 от ЗЗД, както и на другите претендирани със списък по чл.80 от ГПК разноски, които могат да се претендират в рамките на изпълнителния процес.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете, които възлизат на 455.84 лв. за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Районният съд

 

РЕШИ  :

ОСЪЖДА „Дофи“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано поотделно от управителите М. П. Б. и П. Д. Б., да заплати на К.В.Д. с ЕГН **********,***, сумата 15 500 лв., по частичен иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД, представляваща част от подлежаща на връщане заета сума от 46 000 лв. по договор за залог от 28.06.2012г., ведно със законната лихва от 12.12.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.240, ал.2 от ЗЗД за сумата 8 370 лв., представляваща дължима за периода от 28.11.2014г. до 28.11.2017г. възнаградителна лихва върху частично претендираната главница от 15 500 лв..

ОСЪЖДА „Дофи“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано поотделно от управителите М. П. Б. и П. Д. Б., да заплати на К.В.Д. с ЕГН **********,***, сумата 1 607.02 лв., представляваща разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА К.В.Д. с ЕГН **********,*** да заплати на „Дофи“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано поотделно от управителите М. П. Б. и П. Д. Б., сумата 455.84 лв., представляваща разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете.

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: