РЕШЕНИЕ
№ 562
гр. Търговище, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА
при участието на секретаря А. Н. Г.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело №
20253530100409 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от М. С. П. с ЕГН-********** от
гр.**********, със съдебен адрес ****************, чрез адв.П. П., против
„Микро Кредит“ АД, ЕИК:********* с предявени главни искове по чл.26, ал.1
от ЗЗД във вр. с чл.22, чл.11 и чл.19, чл.33 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП за
прогласяване нищожност на Договор за паричен заем № 9031-00028067, както
и евентуален иск за прогласяване нищожност на „Договора за допълнителни
услуги към договор за заем Microcredit“ № 9031-00028067 на осн. чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради неспазване на
нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Ищцата твърди в исковата си молба, че е сключила с ответното
дружество договор за паричен заем № 9031-00028067, по силата на който е
получила в собственост сумата от 500 лв., при фиксиран лихвен процент от
40,47%, като размерът на ГПР 48,90%. Страните са се договорили, че
заемателят ще погаси кредита на 6 месечни вноски с общ размер от 558,12 лв.
доколкото си спомня.
След като ищцата е подписала процесния договор ведно с прилежащи
към него документи, служителите от офиса на кредитора са казали, че ще й
дадат нейния екземпляр от договора с прилежащите документи към него след
като бъде подписан от упълномощен техен представител, което не се е
случило и до настоящия момент въпреки отправените многократни искания
от страна на ищцата.
В точка 3 от Договор за допълнителни услуги от същата дата към
Договора за заем N° 9031-00028067, г-жа П. следва да заплати и
1
възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 265,36 лева доколкото си
спомня, като по този начин общото задължение по договора с включена
главница, лихва и възнаграждение за допълнителни услуги е в размер на
823,48 лв. Има и аналогичен погасителен план със същите падежи като в
Договора за заем N° 9031-00028067.
Ищцата изцяло е усвоила кредитния ресурс, но на основание чл. 23
ЗПК, счита че не дължи изпълнение на вземанията за допълнителни услуги и
за договорна лихва, тъй като те намират своето основание в нищожната
кредитна сделка.
Релевира доводи, че процесният договор е нищожен поради
изначалната недействителност на съществен елемент от договорното
съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорната лихва, която не е
породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с
добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/, на основание чл. 21 ЗПК във
вр.с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което е
довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на
финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на
кредитора. Кредиторът не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от
ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на
възнаградителната лихва.
Не са изпълнени и условията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия по
договора да бъдат подписани от потребителя.
Договорът за потребителски кредит не е породил валидни права и
задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК,
тъй като в съдържанието на договора не е включен размера на лихвения
процент на ден и не са разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал.
6 ЗПК.
Договорът се явява нищожен освен като сключен в нарушение на
изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, разписаният в договора ГПР е
неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена скритата под формата на
допълнителни услуги договорна лихва. Кредиторът не е изпълнил и
изискването да посочи действителната обща сума за плащане.
Счита, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна на три
основания —
1. С договорения лихвен процент в размер на 40,47% се нарушават
добрите нрави,
2. Нарушават се и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и
3. Внася се неравноправие между правата и задълженията на
потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на
2
добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя.
С договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,47%
се нарушават добрите нрави, поради което е налице нищожност на
уговореното възнаграждение. Съдебната практика приема, че при формиране
на размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен
императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне
може да бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме
като максимален размер. Трайно се приема, че противоречаща на добрите
нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния
размер на законната лихва.
След справка на страницата на БНБ се установява, че към датата на
сключване на процесния договор основният лихвен процент е 1.42 % т.е.
размерът на законната лихва е 11.42 %. Трикратният размер на законната
лихва възлиза на 34.26 %, а двукратният - 22.84 %. В настоящия случай
договорената между страните лихва в размер на 40,47% годишно, към която
следва да се добави скритата лихва уговорена по нарочно създадения договор
за допълнителни услуги, надхвърля повече от три пъти законната, което
представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на
поведение, установени в обществото.
Твърди, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер
на 40,47% не отговаря на действително приложения в заемното
правоотношение лихвен процент, тъй като нарочно създаденото договорено
възнаграждение за Допълнителни услуги представлява добавък към
договорната лихва - скрита лихва и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
кредиторът не е оповестил на потребителя действителната цена на кредитния
ресурс.
С договорния лихвен процент в размер на 40,47% , към който се
кумулира вземането за допълнителни услуги, представляващо скрита печалба,
с която кредиторът допълнително се обогатява, се нарушават правилата на чл.
11, ал. 2, т. 9 ЗПК понеже кредиторът не е изпълнил задължението си да
посочи в потребителския контракт действителния лихвен процент прилаган в
отношенията между страните.
Възнаградителната лихва е уговорена неравноправно по смисъла на чл.
143 ЗЗП. При сключване на процесния договор потребителят не е могъл да
прецени обхвата на поетото от него задължение, тъй като същият е бил
заблуден от търговеца, че ще дължи договорна лихва в размер на 40,47%. В
нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, на заемателя не е било оповестено по
обективен и прозрачен начин, ясно и разбираемо какви са икономическите
последици от поетото от него задължение и какъв е действителния размер на
възнаградителната лихва, а е бил заблуден, че трябва да престара и по такса за
допълнителни услуги.
Принципът за обективност, прозрачност и равнопоставеност на
3
уговорките по
Излага подробни съображения за своите твърдения. Моли съда да
прогласи нищожността на Договор за паричен заем № 9031-00028067, а в
условия на евентуалност да прогласи нищожност на „Договора за
допълнителни услуги към договор за заем Microcredit“ № 9031-00028067 на
осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради
неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. Претендира
разноски на осн.чл.38, ал.2 от ЗА.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна е депозирала отговор с
който оспорва иска изцяло. Твърди, че при сключване на договора за спазени
всички изисквания на ЗПК и ЗЗП. Посоченият ГПР не надвишава нормативно
установения максимален размер.Моли съда да отхвърли исковете.
Претендират разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна: Между страните не е спорно, че между тях е сключен
Договор за потребителски заем № 9031-00028067, което се доказва и от
приложената справка за кредитна задлъжнялост на ищцата от Централен
кредитен регистър. Други писмени доказтелства във връзка с този кредит не с
апредставени.
По искане на ищцата е допуснато провеждане на ССчЕ, която не е
изготвена, доколкото ответното дружество което отказва да предостави на
вещото лице, нужните за целта доказателства- договор за кредит между
страните и ОУ към същия.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи: Предявените искове са с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК вр. чл.21, ал.1 и чл.22 от ЗПК, чл.143 от ЗПП и чл.26, ал.1, предл.3
от ЗЗД.
Видно от депозираното становище на ответника по иска, страните не
спорят по облигационната си връзка. Приложените писмени доказателства
установяват наличие на сключен Договор за потребителски заем № 9031-
00028067, с остатъчно неизплатено задължение по него в размер на 252лв. В
това договорно правоотношение ищцата има качеството на потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, а договорът е такъв за потребителски кредит по
смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК. Тъй като ищцата е физическо лице, за което
няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките
на своя професионална или търговска дейност, а ответникът е търговско
дружество с предмет на дейност кредитиране, в правоотношението
ответникът действа в качеството на „търговец“ според легалната дефиниция,
дадена в § 13, т.2 от ДР на ЗЗП, а ищцата има качеството на „потребител“
според легалната дефиниция в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
В конкретния случай не са ангажирани писмени доказателства от
4
ищцата за сключени договори за заем с ответника. Екземпляр от договора и
Общи условия към него не са представени, като не е представен и договор за
закупен допълнителен пакет услуги по него.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването
на правопораждащите факти. В случая се доказва само наличие на сключен
договор за заем, но при неустановени параметри. Доказване на сключен
Договор за допълнителни услуги към Договор за заем № № 9031-00028067,
сключени с „Микро Кредит“ АД, не бе извършено, поради което
недоказаното се приема за нестанало.
Съдът не може да обосновава изводите си на предположения, поради
което и главният и евентуалният иск следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
Относно разноските: Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК на „Микро Кредит“ АД, се дължат направените по делото разноски.
Доказателства за направени такива не са представени по делото, поради което
съдът не следва да се произнася по този въпрос.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. С. П. с ЕГН-********** от
гр.*************, със съдебен адрес ********************, чрез адв.П. П.,
против „Микро Кредит“ АД, ЕИК:*********, главен искове по чл.26, ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл.22, чл.11 и чл.19, чл.33 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП за
прогласяване нищожност на Договор за паричен заем № 9031-00028067, както
и евентуален иск за прогласяване нищожност на „Договора за допълнителни
услуги към договор за заем Microcredit“ № 9031-00028067 на осн. чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради неспазване на
нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище, на осн. чл.259,
ал.1 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5