О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2021 г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав,
в закрито заседание на двадесет и шести юли две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм.дело
№1432/2020г., по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК, вр.
чл.144 АПК.
С решение №7293 от 16.06.2021г.
по адм.д. №2405/2021г. на Върховен административен съд е оставена без разглеждане касационната жалба на
Комисията за защита от дискриминация, срещу Решение № 1793/30.11.2020 год.
постановено по адм.д.№ 1432/2020 год. по описа на Административен съд-Варна в
частта относно присъдените разноски, производството в тази част е прекратено и
е изпратена касационната жалба на Комисията за защита от дискриминация с
характер на искане за изменение на решението в частта за разноските за
произнасяне на Административен съд – Варна по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 144 АПК. Със същото решение е отменено решение № 1793/30.11.2020 год.
постановено по адм.д.№ 1432/2020 год. по описа на Административен съд-Варна, в
частта в която е отменено Решение № ***/20.05.2020 год. постановено от
Комисията за защита от дискриминация ,в частите в които е прието за установено, че К. *** е извършил “тормоз“ по смисъла на §1 т.1,7 и 8 от ДР на ЗЗДискр. във вр. с чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. по признак “увреждане“, както и е прието
за установено, че К.-*** е извършил “преследване“
по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗЗДискр. по отношение на Д. и на основание чл.47
ал.4 от ЗЗДискр. е препоръчано на К.-*** занапред да се въздържа от действия и
изказвания подобни на тези, които са предмет на подадената жалба, с цел
недопускане наличието на обстоятелства, които биха могли да доведат до
определена форма на дискриминация или съмнение за такава по отношение на хора с
увреждания и вместо това е отхвърлена жалбата на К.К. срещу Решение № ***/20.05.2020 год. постановено по преписка № 9/2019 год. по описа на Комисията за защита от
дискриминация, в частите в които е прието за установено, че К. *** е извършил “тормоз“ по смисъла на §1 т.1,7 и 8 от ДР на ЗЗДискр.
във вр. с чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. по признак
“увреждане“, както и е прието за установено,
че К. *** е
извършил “преследване“ по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗЗДискр. по отношение на Д.
и на основание чл.47 ал.4 от ЗЗДискр. е препоръчано на К.-*** занапред да се
въздържа от действия и изказвания подобни на тези, които са предмет на
подадената жалба, с цел недопускане наличието на обстоятелства, които биха
могли да доведат до определена форма на дискриминация или съмнение за такава по
отношение на хора с увреждания.
Решение № 1793/30.11.2020 год. постановено по
адм.д.№1432/2020 год. по описа на Административен съд-Варна в останалата му част
е оставено в сила.
С решение № 1793/30.11.2020 год.
постановено по адм.д.№ 1432/2020 год. Административен съд-Варна, Решение № ***/20.05.2020
г., постановено от Комисията за защита от дискриминация е отменено изцяло и е
осъдена Комисията за защита от дискриминация да заплати в полза на К.Д.К., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата в размер на 510,00 /петстотин и десет/ лева, представляваща
разноски по делото.
Представени са от
жалбоподателя К., чрез процесуалния си представител в първоинстанционното
производство доказателства за платени по договор за правна защита и съдействие
адвокатско възнаграждение, за което е заплатил сумата в размер на 500 лева и 10
лева платена държавна такса, ведно със списък на разноските/л.35 и л.74-75 от
делото/.
Отговорността за разноските е гражданско облигационно отношение. То
произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Фактическият състав, от
който се поражда включва неоснователно предизвикан правен спор, разноски,
причинени от водене на делото по повод на този спор и съдебно решение, което
потвърждава правното твърдение на претендиращия за разноски и отхвърля правното
твърдения на отговарящия за разноски. Страната, срещу която е постановено
решението, носи отговорността за разноските, дори и да е положила най- голямата
грижа да издири действителното правно положение. Тя не е отговорност за вреди, защото
обхваща само направените по делото разноски. В случая Решение № ***/20.05.2020
г., постановено от Комисията за защита от дискриминация по жалба на К.Д.К. е
частично отменено с влязло в сила решение №7293 от 16.06.2021г.
по адм.д. №2405/2021г. на Върховен административен съд.
Съдът, след като
съобрази крайния резултат от спора и становищата на страните, намира, че решение № 1793/30.11.2020 год.
постановено по адм.д.№ 1432/2020 год. Административен съд-Варна следва да бъде
изменено в частта на разноските съобразно уважената и отхвърлената част като КЗД
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя К. разноски в размер на половината от
претендирания адв. хонорар от 500 лева или 250 лева и заплатената държавна
такса за образуване на производството в размер на 10 лева или общо в размер на
260 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1
от ГПК, вр. чл.144 АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 1793/30.11.2020 год.
постановено по адм.д.№ 1432/2020 год. по описа на Административен съд-Варна в частта му за разноските, като
ОСЪЖДА Комисията за защита
от дискриминация да заплати в полза на К.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата в размер на 260,00 /двеста и шестдесет/ лева, представляваща разноски по
делото.
Определението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: