МОТИВИ:
по
НОХД № 327/2019г. по описа на С. Окръжен съд
Обвинението
против подсъдимия К.Й.Д. ***, за престъпление по: чл.343, ал.4 във вр. с ал.З,
б.”б”, пр.1-во, във вр. с ал.1, б.”б”, пр.2-ро и б.”в“, във вр.чл.342, ал.1,
пр.З от НК е за това, че на 05.07.2017 год., около 22.50 часа, на общински път
SF 01370, в посока гр.К. - с.К., в района на 3-ти км., в землището на с.К.,
обл.С., при управление на моторно превозно средство - автобус марка „
Сетра", модел „ С-215" с per. № ., е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно:
-разпоредбата
чл.16, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - “На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато
платното за движение има две пътни ленти — да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“
-и
на чл.20, ал.1 от ЗДвП - ,, Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“,вследствие на което по
непредпазливост причинил телесна повреда и смърт на повече от едно лице
-смъртта И.С.П.,*** / настъпила на 13.07.2017г./и две отделни средни телесни
повреди по смисъла на чл.129, ал.2, пр.2 от НК на едно лице - Й.И.М., ЕГН **********,както
следва:
-гръдна
травма изразяваща се в счупване на ребрата вляво от първо до шесто, без трето,
което й е причинило трайно затруднение движението на снагата за срок по-голям
от 30 (тридесет ) дни;
-усложнение
на травмата, изразяващо се в излив на кръв в гръдната кухина вляво, причинил на
пострадалата разстройство на здравето, временно опасно за живота.
В
съдебно заседание представителят на СОП поддържа така предявеното обвинение,
обосновава наличието на пряка причинна връзка между действията на водача,
изразили се в активно поведение –под формата на допуснатите нарушения на
правилата за движение, посочени по- горе и настъпилия тежък съставомерен
резултат –смърт и средна телесна повреда за пострадалите лица, позовавайки се
на изводите на комплексната САТЕ назначена в стадия на съдебното
следствие.Пледира, при определяне на наказанието съдът да вземе под внимание
многобройните обстоятелства, които смекчават наказателната отговорност на
подсъдимия- чисто съдебно минало, много добри характеристични данни, липса на
предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДП
и ППЗДП, поради което следва наказателната отговорност да се реализира при превес
са смекчаващите отговорността обстоятелства, като наказанието лишаване от
свобода, предвидено като основно в специалната разпоредба да бъде определено в
размер на минимума – от 3 години. На осн. чл.66,ал.1 НК изтърпяването на същото
да бъде отложено за изпитателен срок от 5 години, считано от влизане на
присъдата в законна сила. Да бъде определено допълнително наказание в
съответствие с нормата на чл.343г НК- лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Иззетите в качеството на
веществени доказателства- лек автомобил и автобус да се върнат на правоимащите
лица- техни собственици.В тежест на подсъдимия да бъдат възложени направените в
двете фази на наказателното производство съдебни и деловодни разноски, както и
разноските, понесени от частния обвинител.
Пострадалите
от престъплението лица- С.П. и В.П.- съответно –съпруга и син на пострадалия от
престъплението-починалия И.С.П., са конституирани в процеса в качеството на
частни обвинители на осн.чл.76 и следващи НПК. От името на частното обвинение
–повереникът адв. Цветелина А. по същество на делото принципно се придържа към
позицията на държавното обвинение.
Защитата
в лицето на адв. В.А. изтъква в пледоарията си, че съществено за настоящия
случай е изначално създадена опасност от предшестващ ПТП произшествие удар на
управлявания от подсъдимия автобус с животно –кон, който е бил непредвидим и
непредотвратим, тъй като конят внезапно се е появил в опасната зона за спиране
на автобуса. Последвалата реакция за избягване на удара, вследствие извиване на
волана на подсъдимия наляво, поради което автобусът се е отклонил и е навлязъл
в насрещното движение е била инстинктивна от страна на водача- подсъдимия Д.,
поради което няма съзнателно волево решение и липсва субективната страна на
престъплението, поради което подсъдимият не следва да носи наказателна
отговорност. Алтернативно- в случай, че тази теза не бъде приета от правна
страна, да се приеме, че след деянието си подсъдимият, обаждайки се на „Спешна помощ“ е направил
всичко зависещо от него да окаже помощ и да запази живота на пострадалия,
поради което деянието да се преквалифицира по чл.343а, ал.1 б.“в“ НК, да
се определи наказание лишаване от
свобода в минимален размер, чието
изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.
Защитата,
в лицето на адв. А. споделя съображенията на адв. А., като поставя особен
акцент на внезапната поява на животното в опасната зона на движение на
автобуса. Обосновава, че е налице случайно деяние, при което подсъдимия като
водач не следва да носи наказателна отговорност. В това отношение се позовава
на съдебната практика на ВКС – Р № 42/1985г. на ІІІ НО: „Ако опасността
възникне внезапно и непредвидимо в опасната зона и настъпят съставомерни
последици, деецът не отговаря за същите, тъй като е налице случайно деяние“.
Съдът,
като прецени събраните в двата стадия на наказателното производство
доказателства- писмени- протоколи и др. документи, прочетени и приобщени по
реда на чл.283 НПК, гласни- обясненията на подсъдимия, свидетелски показания,
експертни заключения, изготвени в хода на досъдебното производство, изслушани и
защитени в съдебната фаза, заключението на допълнителната комплексна САТЕ,
преценени по отделно и в съвкупност, прие за установена следната
Ф
А К Т
И Ч Е
С К А
О Б С
Т А Н
О В К А
Подсъдимият
К.Й.Д. е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно
образование, разведен, месторабота: „Т.“ ЕООД - гр.И., с адрес: гр.И., ул.“А.
п.“ № , неосъждан, ЕГН **********.
Притежава
СУМПС № *********, издадено на 29.04.2010г. от ОД МВР - С., валидно до
29.04.2020г., със следните категории - „С, DE, СЕ, D, В, АМ, ТКТ, ВЕ“. Същият
не е осъждан за престъпление от общ характер и до настоящия момент има
регистрирано едно нарушение по ЗДвП през 2015г. /видно от приложената Справка
„КАТ“ -л.124/.
Подсъдимият
К.Й.Д. работи по силата на трудов
договор № 20/31.07.2008 год. на длъжност „шофьор на автобус“ във фирма „ЕТ И. Т.“
с предмет на дейност пътнически превози. В това си качеството извършвал редовен
превоз на работници към фирма „А." ЕООД гр. И., по маршрутно разписание за
специализиран превоз - гр. И., гр. К., с. К. и гр. Д. б..
На
05.07.2018год. около 22.50 часа подсъдимият К.Й.Д. управлявал автобус марка „
Сетра", модел „ С- 215" с per. № . по общински път SF 01370, в
землището на с.К., С. област, с посока на движение гр.К. - с.К.. В автобуса се
возели работници към фирма „ А." ЕООД гр. И. – сред които свидетелите : А.Й.Н. Н.И.Т. и Г.П.Д. и много други работници.
По
същото време и условия на движение, но в противоположна посока - от с.К. за гр.К.,
се движел лек автомобил марка „Опел", модел „Астра" с рег..,
управляван от правоспособния водач И.С.П. ***, като до него на предната дясна
седалка се возела св. Й.И.М. ***.
Движението
се извършвало в тъмната част на денонощието и автомобилите се движели на
включени къси светлини. Платното за движение било настлано с асфалтова
настилка, която била суха в прав участък от пътя, без неравности, посипаности и
дупки, двупосочно, без разделителна осова линия. Максимално допустимата за този
пътен участък скорост на движение била 90 км/час.
Придвижвайки
се по горепосочения общински път SF 01370 и посока на движение, около 22.50
часа /в района на 3-ти километър/, подс. Д. управлявал автобус марка „
Сетра", модел „ С- 215" с per. № . със скорост около 80 км/час,
движейки се в дясната лента на пътното платно, което в своя край е ограничено с
банкет, който е затревен и след него следва зона, обрасла с храсти. В един момент
от движението на автобуса, от зоната, обрасла с храсти, вдясно от пътното
платно и банкета, изскочило животно- кон, който предприел пресичане на пътното
платно отдясно наляво спрямо посоката на
движение на автобуса, непосредствено пред същия. С оглед на заключението на
допълнително назначената КСАТЕ /възприетия вариант, явяващ се най-благоприятен
за подсъдимия, при движение на автобуса на къси светлини в условията на нощна
видимост- отговорът на трета задача т.2 /, при наличната скорост на движение на
автобуса, посочена по- горе и опасна зона на спиране от около 101 м. конят е
попаднал в опасната зона за спиране на автобуса- при далечина на видимост до 70-75м.
водачът на автобусът е нямал техническа възможност да спре в зоната на
видимост.Експертизата се произнася, че скоростта, при която водачът би имал
възможност да спре и да избегне удара с коня е от порядъка на 62 км./ч.По
отношение на този първи удар на превозното средство, управлявано от подсъдимия,
последният не е имал задължението и не е могъл да предполага внезапната поява
на животни и да намали скоростта до посочената, тъй като видно от заключението
пътният знак А21 „Възможна появата на домашни животни“ е предназначен за
водачите на ППС, движещи се в противоположната посока- идващи от с. К., а в
посоката на движение на автобуса дублиране на същия знак липсва. Знакът се
намира на около 112 м. след мястото на удара на автобуса с л.а. „Опел“, гледано
от посоката на движение на автобуса и от лявата страна на платното за движение
/ заключението на КСАТЕ по допълнителните задачи/. Доколкото причинените
имуществени вреди /от смъртта на животното/ от това първо ПТП не са предмет на обвинение,
следва въпросът дали е бил нормативно задължен подсъдимия да намали скоростта в
зависимост от специфични условия на пътя- внезапна поява на домашни животни,
следва да се обсъжда дотолкова, доколкото, настъпването на удара с насрещно
движещо се превозно средство е в резултат на спасителна маневра при
възникналата внезапно опасност- поява на животно на пътя.Разстоянието от
автобуса до мястото на удара с коня в
момента на възприемане на опасността от водача е 69м., а сумарното време за
движение на автобуса от момента на предприемане на аварийно спиране от водача
му до момента на удара с коня е около 3,2 сек. Водачът на автобуса е реагирал на внезапно
появилата се опасност отпред –пред дясната страна на превозното средство, посредством аварийно
спиране и завиване наляво – на 4 градуса спрямо първоначалното праволинейно
движение – първоначалната траектория на автобуса по пътното платно. Независимо от
предприетите действия, ударът между автобуса и коня бил неизбежен, същият
настъпил между предната дясна габаритна страна на автобуса и намиращ се в
неговото платно за движение животно -кон / находящ се на около 1-1.5 метра от
левия край на пътното покритие/.
Вследствие
предприетите маневри, с цел избягване на удара с коня от водача-
подсъдимия Д.- аварийно спиране на автобуса и промяна
посоката на движение - наляво, автобусът
напуснал дясното платно, предназначено за движение към с. К., навлязъл в лентата на насрещното
движение, където реализирал директен челен удар с л.а. „Опел", модел
„Астра" с рег... Ударът настъпил с предните леви части на двете превозни
средства. Директрисата на ударния импулс преминава от лявата страна на масовия
център на автобуса, като по този начин импулсът създава кинетичен момент спрямо
масовия център.Съгласно теоремата за изменение на кинетичния момент, автобусът
придобива кинетичен момент, респ. ъглова скорост и се завърта в посока ,
обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре / с предната си част наляво
спрямо посоката си на движение / от заключението на КСАТЕ /стр.9 долу/.
След
удара, автобусът / в режим на аварийно спиране/ се установил на мястото,
констатирано в протокола за оглед, а лекия автомобил бил отхвърлен в посока,
обратна на движението си и при условията на сложна траектория- ротация и
транслация достигнал до мястото на окончателното си установяване.
Подсъдимият
незабавно предприел действия да се увери, че пътуващите заедно с него
работнички се чувстват добре и нямат нанесени увреждания, след което, отворил
вратите на автобуса, им помогнал да слязат и помолил свидетелката Г.А. да
подаде сигнал на дежурния телефон 112 и да съобщи за настъпилото ПТП, спешно да
повика екип на бърза помощ за оказване на помощ на пострадалите лица. Свидетелите
пътували в автобуса и автомобила останали на място, след подаване на сигнал до
РУ-К., до пристигане на автоконтрольорите при РУ-К.- св. И.Т.С. , св.Е.С.З. и
св. И.П.М. .
На
местопроизшествието пристигнали и съпругата и синът на И.С.П. - свидетелите С.И.П.
и В.И.П. .
При
реализираното ПТП пострадали П. и М., които били откарани в УМБАЛ „Св.А.“- С.
съответно от екипи на ФСМП- И. и ФСМП-К..
Подсъдимият
Д. бил изпробван за алкохол с техническо средство „Алкотест-Дрегер, с фабричен
№ АРБА0094 като пробата била отрицателна.
Ha
мястото на пътното транспортно произшествие е извършен оглед на
местопроизшествие от 06.07.2017 год., при който са констатираните и описани
пътната обстановка и моторните превозни средства, участници в ПТП и са иззети
като веществени доказателства: лек автомобил „Опел Астра“ с per. № .; автобус
марка „ Сетра", модел „ С- 215" с per. № . и 1 бр. тахографен лист.
Вследствие
на удара между автобуса и автомобила пострадали - И.С.П., който въпреки
оказаната му първа помощ в резултат на получените травми починал на 13.07.2017
год., и св. Й.И.М., която получила средни телесни повреди.
От
заключението на приложената по делото съдебно - медицинска експертиза на труп №
511/17.07.2017г. / л.79 - л.80/, при огледа и аутопсията на трупа на И.С.П., са
установени следните увреждания: тежка съчетана травма на глава, гърди и корем,
изразяваща се в контузия на мозъка с развитието на кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка; многофрагментно счупване на костите на черепния покрив,
черепната основа в областта на предната и средна черепни ямки , кости на
лицевия череп; усложнение на мозъчната травма, изразяващо се във вторичен кръвоизлив
в мозъчния ствол и тромбоза на сагиталния синус на твърдата мозъчна обвивка;
гръдна травма, изразяваща се в счупване на ребрата вдясно - от пето до
дванадесето и контузия на белия дроб, усложнена с развитието на двустраннна
пневмония; коремна травма, изразяваща се в множествени повърхности разкъсвания
на черния дроб; травматично разкъсване на слезката и последващото й оперативно
отстраняване; контузия на бъбреците и чревния опорак; счупване на лявата
бедрена кост и на лявата ключица; състояние след трепанация на черепа и
евакуация на субдурален хематом; състояние след лапоротомия и отстраняване на
слезката; охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците.
Причината
за смъртта на И.С.П. се дължи на сърдечносъдова и дихателна недостатъчност,
настъпила в резултат на черепно-мозъчната травма, усложнена с развитието на
вторични кръвоизливи в мозъчния ствол. В генезата на смъртта е взела участие и
двустранната пневмония, която е пряко усложнение на травмата.
Налице
е пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между причинените травматични
увреждания, настъпилите усложнения и смъртния изход.
Констатираната
съчетана травма се дължи на удари, съчетани с притискане между твърди тъпи
предмети, като може да бъде получена при травма вътре в автомобила.
От
заключението на съдебно-медицинска експертиза /л.83/ на пострадалата Й.И.М. е
видно, че в резултат на ПТП, се в счупване на ребрата вляво от първо до шесто
без трето, което е причинило на пострадалата трайно затруднение движението на
снагата за срок по-голям от 30 (тридесет ) дни.
Усложнение
на травмата изразено в излив на кръв в гръдната кухина вляво, което е причинило
на пострадалата разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Констатираните
травматични увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети и
могат да бъдат получени при пътно- траспортно произшествие, по начина посочен
от пострадалата.
В
изпратената за изследване проба кръв, взета от И.С.П. се доказва наличие на
етилов алкохол - 1,3 на хиляда, видно от протокол за химическа експертиза №
747/06.07.2017 год. по описа на МБАЛ „Св.А.“ -С. АД / л.128/.
Видно
от заключенията на изготвените по делото в хода на досъдебното производство, съдебно-
автотехнически експертизи /л.90-92, л.86-87/
и допълнителна автотехническа експертиза /л.93-95/, както и разясненията на
вещите лица при защитата и изслушването им в хода на съдебното следствие, от
техническа гледна точка причината за настъпилото пътнотранспортно произшествие
би следвало да се търси в субективните действия на водача на автобус марка „
Сетра", модел „ С- 215" с per. № .- подсъдимия Делчев, който навлязъл
с автобуса в полуплатното - лентата за движение в срещуположна посока, където е
настъпил удара с лекия автомобил.
Пътнотранспортното
произшествие е било предотвратимо, при условие, че в зоната на възникването му
подсъдимият Делчев е предприел правилни действия с органите на управление на
автомобила- кормилна и спирачна система, продължавайки праволинейното си движение
или реализирайки спиране в собствената си лента на движение и не е навлизал в
лентата за насрещно движение.
Според
заключението на цитираната експертиза, скоростта на движение на управлявания от
обв. Делчев автобус марка „ Сетра", модел „ С- 215" с per. № ., в
района на произшествието е около 80 км/ч / , а тази на л.а. „Опел Астра“ с per.
№ ., управляван от П. - 50 км/час.
От
техническа гледна точка , мястото на удара между двете моторни превозни
средства е изчислено от вещото лице , както следва: по дължина на платното за
движение - на около 130 метра, от приетата по време на огледа линия на ориентир
№ 1 /левия край на масивна двуетажна сграда , гледано с лице към пътното
платно- последната сграда в дясно - дом № 84 на ул.П. Е.в с.К./; по ширина на
пътното платно - на около 1-1.5 метра, в ляво от десния край на асфалтовото
покритие на платното за движение- в посока с.К. - гр.К., т.е. удара е
осъществен изцяло в полуплатното - лентата за движение предназначена за посока
на движение на л.а. „Опел“.
Експертът
е категоричен, че ударът е бил непредотвратим за водача на л.а. „Опел“ - И.П.,
поради факта, че от началния момент на навлизане на автобуса в лентата за
насрещно движение до момента на удара е изминало време, по-малко от
необходимото за изминаване на опасната зона за спиране от л.а. „Опел“ - 3.47
сек.
ПТП-то
не се дължи на техническа неизправност на автобус марка „ Сетра", модел „
С- 215" с per. № ..
Тези
изводи се потвърждават от заключението на допълнителната КСАТЕ, по въпроси,
поставени в хода на съдебното следствие. С оглед на същото:
Първоначалният контакт е между предния
ляв край на автомобила Опел и предната част на автобуса по- интензивно вляво, с
последваща контактна зона на челните части от около 80 cm. Първоначалният
контакт е на около 126 m след мерната линия на ориентира, гледано по посока на
огледа (от с. К. към гр. К. - посоката на движение на автомобила Опел).
Първоначалният контакт е около дясната граница на платното за движение, гледано
от посоката на лекия автомобила, или на около 3,2 m от мислената осова
разделителна линия. Надлъжната ос на автомобила Опел в момента на удара е под
ъгъл 5-7° спрямо оста на пътя, насочен надясно, а автобусът е с надлъжна ос под
ъгъл около 11° спрямо оста на пътя, насочен наляво. В момента на удара
автомобилът Опел е изцяло или почти изцяло в десния за него банкет, а автобусът
- в насрещната за него пътна лента (лентата на автомобила Опел) и с лява предна
част върху левия за него банкет. След момента на удара автобусът изминава
ефективен спирачен път от около 2,4 m преди да спре.
Ударът е настъпил със спирачно
закъснително движение и на двете превозни средства по начин, че скоростта на
лекия автомобил Опел към момента на удара с автобуса е около 17 km/h, а на
автобуса - около 20 km/h. Мястото на удара между автобуса и коня е на около 162
m след мерната линия на ориентира, респ. на около 19 m преди тялото на коня,
гледано от посоката на движение на автобуса, на 1,3- 2,1 m от дясната граница
на платното за движение. Към момента на удара с коня автобусът е насочен леко
наляво, като надлъжната му ос сключва с оста на пътя ъгъл от около 4°, което
означава, че към този момент водачът на автобуса вече е бил предприел
спасителната маневра завой наляво за избягване на челния удар. Скоростта на
автобуса преди ПТП е около 80 km/h.
Опасната зона за спиране на автобуса е
около 101 т.
Към момента на ПТП конят е пресичал
платното за движение
отдясно-наляво
спрямо посоката на движение на автобуса.
При така установеното, независимо от
липсата на съответно обвинение в този смисъл, обективно се налага извода, че
действията на водача –подсъдимия К.Д., субсумирали основното му и съществено
нарушение –пресичане на мислената осева линия и навлизане на платното за
насрещно движение се явяват спасителна маневра, предприета с цел избягване на
сблъсък с животно, внезапно появило се на пътното платно –навлизайки в същото
отдясно – пред дясната предна част на автобуса.
Централен въпрос, за състава изследващ
обективната истина в хода на съдебното следствие /касаещ както причинната
връзка, така и отговорността на подсъдимия за съставомерно деяние/ е до каква
степен отклонението на превозното средство, управлявано от Д. и навлизане в
платното-лентата предназначена за насрещно движение се дължи на решение и
предприети действия на водача /завиване на ляво/ или от обективни причини –
сили, действали в резултат на първоначалния сблъсък с препятствие на пътя-
тялото на кон.
Този въпрос е изследван подробно и е
получил изчерпателен и научно обоснован отговор от гледна точка на законите на
кинематиката, аеродинамиката и физиката в заключението на допълнителната КСАТЕ,
назначена в хода на съдебното производство.
Така
в т.15 на заключението категорично се сочи, че техническата причина за
отклонение на автобуса от праволинейното му движение наляво и навлизането му в
насрещната пътна лента е завиването на волана от водача му наляво.
Моментът на ударния импулс спрямо
масовия център на автобуса, предизвикан от удара с коня, е много по-малък от
произведението от момента на силите на триене и времето на удара. Действието на
ударната сила не може да наруши напречната устойчивост на автобуса - силите на
триене са достатъчни автобусът да не придобие ъглова скорост след удара с коня.
Ударът с коня не е причина за отклонението на автобуса наляво. Моментът на
ударната сила е в посока по часовниковата стрелка, гледано отгоре - приложната
точка н ударната сила е в предната дясна част на автобуса. Ако тази сила беше достатъчно
голяма, респ. голям по величина ударен импулс, автобусът би се отклонил
надясно, а не наляво./Силата, от ударния импулс с коня е насочена в предната дясна част на автобуса, поради което лявата
част, която се движи по-бързо излиза напред, в сравнение с дясната –спрямо
която действа сила в обратната посока на нейното движение- като сумарен
резултат от векторите и интензитета на тези сили следва завиване на автобуса
надясно/ т.16 от заключението.
Механизмът на движение на автобуса не
съответства на изначална загуба на
управление от водача му - направлението на движение преди удара с автомобила е
в резултат на решението на водача след възникване на опасността да завие
наляво./т.17/.
От съвкупната преценка на гласни
доказателства- пок.св.Н., Т., Д., А. –работнички, пътуващи в автобуса се
установява, че в един момент подсъдимият е паднал от седалката на шофьора на пода на автобуса, като се констатира
разминаване между показанията на отделните свидетели, относно момента, в който
се е случило това- дали след първия или след втория сблъсък.Съдът приема, че
отхвърлянето на подсъдимия и падането му е станало след втория удар- с лекия
автомобил, който в зависимост от констатациите, съдържащи се в заключението на
КСАТЕ се е характеризирал със значително по- голяма ударна мощ и сила, в
сравнение с първия, а до настъпването му – загубата на контрол, констатирана от
вещите лица, се дължи до първоначалното му решение за предприемане на завиване
наляво, с цел избягване на удара с коня- в резултат на волеви и съзнателен
избор/ т.17- коментирана по-горе/.
Съвкупната
преценка на доказателствата налага извода, че подсъдимият К.Й.Д. в качеството
му на водач на МПС, е взел съзнателно, целенасочено решение за осъществяване на
непозволена маневра отклонение на автобуса наляво, от което е последвало
навлизане на превозното средство в платното за насрещно движение и сблъсък с
правомерно движещия се в същото л.а. "Опел“ и съставомерния резултат-
смъртта на водача му П. и комплексна средна телесна повреда на пътуващата в
същия св. М., в пряка причинна връзка с посочените действия на водача –подс. Д..
Същият макар и да е осъществявал спасителна маневра, за избягване на внезапно
появила се опасност, поведението му не би могло да бъде преценено като
правомерно и извинително, и в зависимост от възникналата необходимост от
спасителна маневра да отпадне престъпния характер на деянието като се приеме материално
правната фигура крайна необходимост. Горните обстоятелства, които не описват
ситуация на крайна необходимост, като институт, изключващ неправомерния характер на действията на водача
и отговорността, обаче, следва да се вземат под внимание в качеството на смекчаващи
нак. отговорност при индивидуализацията
и по- долу.
Въпрос, който беше поставен от защитата
при анализа на доказателствата и при квалифициране на осъщественото деяние от
правна страна – дали се касае за случайно деяние – безусловен рефлекс от страна на водача,
поради екстремния характер на пътната обстановка, краткото време за реакция,
или – съзнателен избор, волева човешка дейност –при което подсъдимия следва да
носи отговорност.
При преценката си – въз основа на
доказателствата и закона съдът намира, че категорично е налице втората
алтернатива, поради следните съображения:
Законът не познава правна фигура,
описана от защитата –несъзнателни действия, рефлекторни действия, условен или безусловен
рефлекс, при които да отпада отговорността.Единствената хипотеза на случайно
деяние по смисъла на чл.15 НК няма предвид създадена невъзможност подсъдимия да
контролира действията и поведението си, а по- скоро намеса на фактори и условия
от окръжаващата среда, външни за съзнанието и психомоториката на привлеченото
към отговорност лице, които по своя характер същото не е могло по никакъв начин
да предвиди обективно, а едновременно с това – същите се намират извън контрола
му, т.е обстоятелствата, обусловили съставомерния резултат са по-силни от човешката воля, в зависимост от обективни
природни и физични закони, по начин, че не съществува активно правомерно
поведение – човешко действие или бездействие, от страна на водача, което да е в
състояние да препятства настъпването на произшествието и предотвратяване на
обществено-опасния резултат.
Видно от изложеното по-горе настоящото
възражение за несъзнателно действие от страна на подсъдимия, категорично не
попада под хипотезата на случайното деяние по чл.15 НК.
По интересен е въпросът за това дали е
била създадена ситуация на крайна необходимост, предвид възникналата изначална опасност
с внезапната поява на препятствие в опасната зона пред автобуса.
Отговор на този въпрос се съдържа в
нормата на чл.13 НК, описваща крайната необходимост, съществено изискване на
който текст е –причинените вреди да бъдат по-малко значителни от предотвратените.
Очевидно е, че подсъдимият в качеството
на шофьор на автобус за обществен превоз, носи отговорност не само за
собствения си живот, но и за живота на всички пътуващи в превозното средство. В
рамките на тази отговорност обаче, същият е длъжен да подбере спасителна
маневра, съобразно изискванията на чл.13 НК, която да не застрашава здравето и
живота на трети лица. Въпреки екстремната ситуация и краткото време за реакция,
по силата на закона подсъдимият е длъжен да изгради правилна преценка и съпоставка
на тежестта на вредите, които ще настъпят и предотвратените, в противен случай
следва да носи отговорност за извършване на престъпление. В този смисъл е и
константната съдебна практика на ВКС и ВСР, Решение № 1132/8.12.1980г. по н.д. № 35/80г. на
ІІІ НО: „Поначало спасителната маневра завиване наляво или надясно е
неправомерна.Затова предприелият я водач на МПС ще носи наказателна отговорност
ако причини обществено- опасни последици на трети участници в движението.
Изключение от това прави спасителната маневра, предприета при условията на
крайна необходимост, при която тази маневра губи неправомерния си характер. За
това е необходимо обаче причинените вреди да са по-малко значителни от
предотвратените.“
Такъв щеше да бъде случаят напр. ако
преди завиване наляво подсъдимият като водач беше се убедил, че лентата за
насрещно движение на далечно разстояние е изцяло свободна от движещи се ППС и е
изключена опасност от сблъсък.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ
По описаният по-горе начин, като на 05.07.2017
год., около 22.50 часа, на общински път SF 01370, в посока гр.К. - с.К., в
района на 3-ти км., в землището на с.К., обл.С., при управление на моторно
превозно средство - автобус марка „ Сетра", модел „ С-215" с per. № .,
е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
-разпоредбата
чл.16, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - “На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато
платното за движение има две пътни ленти — да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“
и
на чл.20, ал.1 от ЗДвП - ,, Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“',
вследствие
на което по непредпазливост причинил телесна повреда и смърт на повече от едно
лице -
смъртта
И.С.П.,*** / настъпила на 13.07.2017г./
и
две отделни средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2, пр.2 от НК на
едно лице - Й.И.М., ЕГН **********,както следва:
-гръдна
травма изразяваща се в счупване на ребрата вляво от първо до шесто, без трето,
което й е причинило трайно затруднение движението на снагата за срок по-голям
от 30 (тридесет ) дни;
-усложнение
на травмата, изразяващо се в излив на кръв в гръдната кухина вляво, причинил на
пострадалата разстройство на здравето, временно опасно за живота, като след
деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалите, подсъдимият К.Й.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343а, ал.1 б.“г“, пр.1, вр. чл.343, ал.4 във
вр. с ал.3, б.”б”, np.l-во, във вр. с ал.1, б.”б”, пр.2-ро и б.”в“, във
вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
От
обективна страна, подсъдимият К.Д. е нарушил посочените по- горе правила за
движение, като не е изпълнил задълженията си по: чл.20, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, което е в пряка причинна връзка с
настъпилото пътно -транспортно произшествие и е довело до смъртта на И.П. и
причиняване на средни телесни повреди на едно лице, а именно: св.Й.М..
В
зависимост от пок.св. Г.А. /пътуваща в инкриминирания автобус/, които съдът
прие за обективни и безпристрастни следва да се приеме за установено по
безсъмнен начин, че след настъпване на произшествието и след отваряне на вратите
на автобуса, подсъдимия –шофьор на същия, с който е причинено ПТП е разпоредил
на свидетелката да се обади на дежурния телефон 112 и да повика помощ за
пострадалите: „Конкретно аз, доколкото си спомням, водачът на автобуса каза
„Трябва да се звънне на 112 ! Звъннахте ли на 112?“ От пок св. С. и З. –
полицейски служители, пристигнали на местопроизшествието непосредствено след
настъпване на ПТП се установява, че пострадалият П. е бил жив и е било
предприето действие за изваждане на тялото му от лекия автомобил.
От
съвкупната преценка на тези доказателства следва да се приеме, че подсъдимият
от обективна страна като водач, причинил ПТП е направил всичко зависещо от него
за оказване на помощ на пострадалите.
От
субективна страна обвиняемият Д. е извършил деянието по несъзнавана непредпазливост
/небрежност/ по смисъла на чл. 11, ал.3 от НК -доколкото не е желаел и не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици от деянието си /настъпилото ПТП с
вредоносния резултат - смъртта на пострадалия/, но като водач на МПС със
съответния практически, социален и професионален опит, при конкретните условия
и пътна обстановка е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В случая обв. Д. е
бил длъжен и е могъл да предположи, че при неконтролиране на МПС и навлизане в
насрещната лента за движение може да настъпи ПТП.
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА ОТГОВОРНОСТТА
Съгласно
принципа на законоустановеност специалната норма на чл.343“а“, ал.1 б.“г“, пр.1 НК предвижда наказание лишаване от
свобода за срок от две до 10 години.
По
делото не се установиха обстоятелства, които да отегчават наказателната
отговорност на подсъдимия.
Смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия са чистото съдебно минало
и добрите характеристични данни, подсъдимият упражнява обществено полезен труд,
сам е отгледал децата си, много добри характеристични данни са представени от
работодателя му и от свидетелите- работнички, които подсъдимият е превозвал
ежедневно в продължение на години. Поведението му на водач е изцяло правомерно,
като за период от 2010г. наличието на едно- единствено нарушение практически се
приравнява на липса на нарушение на правилата за движение. Не на последно
място- обстоятелството, че преди настъпване на произшествието, същият е
предприел спасителна маневра, ръководен от благородни подбуди, да запази живота
и здравето на пътуващите с неговото превозно средство и под негова отговорност
множество лица- работнички в предприятието, обслужвано от работодателя на
подсъдимия. Създадената първоначална опасност е била непредвидима, поради
пропуск на съответните длъжностни лица да обозначат района като генериращ
потенциална опасност от поява на домашни животни, което предвид формалната и
законова логика е следвало да бъде направено при наличието на знак А21 за
движещите се ППС в противоположната посока на движение, тъй като се касае за
един и същ район от двете страни на пътя. Появата на животното-кон в опасната
зона е внезапна и видно от характеристиката на района вдясно от пътя,
затревяване и наличие на храсти на
значителна височина, както и с оглед заключението на вещите лица при движение
на къси светлини на автобуса.
При
съвкупната преценка, съдът намира, че са налице многобройни обстоятелства,
смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия и изключително такова-
необходимост от извършване на спасителна маневра, при внезапно възникнала
опасност за движението, по начин, че и най- лекото предвидено наказание се
явява несъразмерно тежко, съпоставено с тежестта на деянието и най-вече –с обществената опасност на
личността на подсъдимия, поради което съдът определи наказанието при условията
на чл.55,ал.1 т.1 НК –под минималния размер, предвиден в закона, като определи
наказание в размер на 1 година и 6 месеца
Предвид
изложените по-горе обстоятелства, описващи личността на подсъдимия съдът
намира, че не е необходимо да бъде ефективно изтърпяно наказанието за същия,
изразяващ искрено разкаяние и съжаление за смъртта на пострадалия, което
съставлява сигурна индиция за поправянето и превъзпитаването му като започнал
процес, в резултат на лична мотивация и насоченост на личността към правомерно
поведение, свързано със спазване на законите и правилата в държавата. По
изложените съображения съдът отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен
срок от ТРИ години считано от влизане на
присъдата в законна сила-чл.66,ал.1 НК.
На
осн.чл.343г НК съдът лиши подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от ТРИ години, считано от влизане на присъдата в
законна сила, най-вече имайки предвид тежкия съставомерен резултат.
Веществените
доказателства- автомобил и автобус, управлявани съответно- от подсъдимия и
пострадалия следва да бъдат върнати на правоимащите лица.
В
тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени разноски, понесени от частните
обвинители, както и сторените такива в двете фази на производството, както
следва –сумата от 927.16лева – в полза на РУ К. и сумата от 3118 лева- в полза
на бюджета на съдебната власт- С. Окръжен съд.
Причините
довели до настъпване на престъпното деяние –неправилна преценка за правомерните
и необходимите действия от страна на подс. Д., в качеството му на водач при
възникнала внезапно опасност за движението, а условия, което е способствало
–липсата на сигнализиране на опасността, от внезапна поява на домашни животни в
района на ПТП, поради пропуск на длъжностните лица, натоварени с функции по
сигурността по пътя, да поставят предупредителен знак А21 за движещите се в
посока гр. К. – с. К. водачи на МПС.
Мотивиран
от изложеното съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: