Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.11.2020 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, кaто разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 1306/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от Национална агенция за приходите, с която са предявени срещу “П.Т.-М.-****“ ЕООД- в несъстоятелност искове с правно основание чл.694 ал.2, вр. с чл.722 ал.1, т.1 ТЗ. Твърди се от ищеца, че е кредитор в производството по несъстоятелност на длъжника “П.Т.-М.-****“ ЕООД – в несъстоятелност и че има вземания в размер на 162 634,50 лв. –главница и 42 030,78 лв. – лихви, които са включени в списъка с приети вземания с поредност по чл.722 ал.1, т.6 ТЗ. Сочи се, че срещу поредността на вземанията е било подадено възражение по чл.690 ТЗ, което е оставено без уважение от съда по несъстоятелността. Поддържа се от ищеца, че процесните вземания имат качеството на обезпечени вземания, защото са принудителното им събиране са наложени обезпечителни мерки – запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка *** от 13.03.2019 г., запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, както и предоставени суми за доверително управление, а запорите са вписани в ЦРОЗ под N 2020020302465. С постановление на публичния изпълнител от 22.07.2019 г. е продължено действието на обезпечителните мерки, наложени с постановление от 09.05.2019 г. С постановление от 17.05.2019 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, както и предоставени суми за доверително управление, а запорът е вписани в ЦРОЗ под N 2020020302497. С постановление от 10.04.2019 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка, ***44. С постановление от 05.08.2019 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, както и предоставени суми за доверително управление, а запорът е вписани в ЦРОЗ под N 2020020302648. Поддържа се от ищеца, че вземане, обезпечено с вписан в ЦРОЗ запор, се ползва с привилегия по чл.722 ал.1, т.1 ТЗ, но от съда по несъстоятелността не е взето под внимание, че запорите са вписано в ЦРОЗ преди вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Иска се от ищеца да се установи, че са с поредност по чл.722 ал.1, т.1 ТЗвземанията му размер на 162 634,50 лв. –главница и 42 030,78 лв. – лихви.
Ответникът, призован по реда на чл.50 ал.2 ГПК, не е подал писмен отговор и не взема становище по исковете.
Синдикът на длъжника в несъстоятелност е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че вписването на запор по реда на ЗОЗ не учредява в полза на кредитора привилегия, а води до забрана длъжникът да се разпорежда със запорираното имущество и има значение за участието на кредитора в разпределението по ЗОЗ. Поддържа се, че обезпечен в производството по несъстоятелност кредитор е този кредитор, в полза на който е учреден залог или ипотека, но не и кредитор, в полза на който е вписано запор в ЦРОЗ.
Представено е постановление за налагане на обезпечителни мерки от 13.03.2019 г., с което публичният изпълнил за обезпечение на публични вземания е наложил запор върху банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК“ АД.
Представено е постановление за налагане на обезпечителни мерки от 09.05.2019 г., с което публичният изпълнил за обезпечение на публични вземания е наложил възбрана върху УПИ II с площ от 3306 кв.м., находящ се в гр.Мизия, ведно с построените в имота сгради, както и запор върху банковите сметки и върху автобуси и автомобили.
Представено е постановление за налагане на обезпечителни мерки от 10.04.2019 г., с което публичният изпълнил за обезпечение на публични вземания е наложил запор върху банковата сметка на длъжника в „ОББ“ АД.
Представено е постановление за налагане на обезпечителни мерки от 05.08.2019 г., с което публичният изпълнил за обезпечение на публични вземания е наложил запор върху банковата сметка на длъжника в „Юробанк и Еф Джи България“ АД.
Представено е удостоверение от 04.02.2020 г. на ЦРОЗ, от което се установява, че по партидата на длъжника на 27.06.2018 г. е вписан учреден в полза на „Й.92-90“ ЕООД запор върху цялото търговско предприятие на длъжника.
Представено е удостоверение N 132930/04.02.2020 г. на ЦРОЗ, от което се установява, че по партидата на длъжника са вписани на 03.02.2020 г. наложени от НАП запори.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.694 ал.2, т.1, вр. с чл.722 ал.1, т.1 ТЗ.
Ищецът има качеството на кредитор, който е предявил процесните вземания в производството по несъстоятелност на длъжника “П.Т.-М.-****“ ЕООД, но те са включени от синдика в списъка с приети вземания не с претендираната привилегия по чл.722 ал.1, т.1 ТЗ. Възражението на ищеца по чл.690 ТЗ е оставено без уважение с определение от 02.07.2020 г. по т.дело N 1669/19 г. на СГС, вписано на 03.07.2020 г. в ТР по партидата на длъжника, поради което за ищеца е налице правен интерес да води специалния установителен иск по чл.694 ТЗ, който е предявен на 17.07.2020 г. - в преклузивния 14-дневен срок по чл.694 ал.6 ТЗ.
Предмет на предявения по реда на чл. 694 ТЗ специален установителен иск може да бъде съществуването на обезпечение или привилегия на прието в производството по несъстоятелност вземане, когато с определението по чл. 692 ал. 4 ТЗ предявеното от кредитора като обезпечено вземане е прието от съда по несъстоятелността като необезпечено / решение № 185 от 10.12.2014 г. по т.д. № 3199/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.
Не се спори, че за обезпечение на вземанията на ищеца са били наложени запори, които на 03.02.2020 г. са вписани по реда на ЗОЗ. Това фактическо обстоятелство се потвърждава от удостоверение N 132930/04.02.2020 г. на ЦРОЗ, което в качеството на официален документ се ползва с обвързваща доказателствена сила по чл.179 ал.1 ГПК.
Спорът е от правна страна и е концентриран около въпроса дали вписан по реда на ЗОЗ запор придава на кредитора качеството на „привилегирован“, който има право да се удовлетвори от запорираното имущество по предпочитание за сметка на хирографарните кредитори, т.е дали запорът по ЗОЗ води до възникване на „привилегия“, която е основание за поредност по чл.722 ал.1, т.1 ТЗ.
На първо място следва да се спомене, че според нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ вземанията, възникнали до откриването на производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ се ползват с право на предпочитателно удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението. Това означава, че правото на предпочитателно удовлетворение по чл.722 ал.1 ТЗ предполага не само вземането да е възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност, но и съответните акцесорни права или други факти, придаващи качеството „привилегированост“, също да са възникнали до откриване на производството по несъстоятелност.
В случая вземанията на ищеца са възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, но юридическият факт, от който ищецът извежда правото на предпочитателно удовлетворение и поредност по чл.722 ал.1, т.1 ТЗ е осъществен на 03.02.2020 г., когато по партидата на длъжника в ЦРОЗ са вписани по реда ЗОЗ запорите. Решението за откриване на производството по несъстоятелност е вписано в ТР на 24.01.2020 г., което означава, че вписаните по реда на ЗОЗ запори са последващи във времето откриването на производство по несъстоятелност. Следователно процесните вземания, макар и да са възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, не попадат в обхвата на чл.722 ал.1, т.1 ТЗ и не ползват кредитора ищец с право на предпочитателно удовлетворение. Това е така, защото към датата на откриване на производството по несъстоятелност вземанията на ищеца не са били обезпечени чрез вписани по реда на ЗОЗ запори.
Освен това – нормата на чл.638 ал.4, изр.2-ро ТЗ предвижда, че не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност. Процесните запори имат качеството на обезпечителните мерки по чл. 198 ДОПК, а това им качество проявява своето действие единствено в рамките на производството по принудително изпълнение, което се развива по реда на ДОПК. Запорът проявява своето действие от получаване на запорното съобщение от третото лице, респ. от вписването му в ЦРОЗ. След като не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК след откриване на производството по несъстоятелност, следва да се приеме, че след откриване на производството по несъстоятелност е недопустимо наложената по-рано с постановление на публичния изпълнител по чл.195 ал.3 ДОПК обезпечителна мярка да се приведе в изпълнение чрез нейното вписване в ЦРОЗ, респ. чрез връчване на запорното съобщение на третото задължено лице.
Запорите са вписани по реда на ЗОЗ след откриване на производството по несъстоятелност, поради което тези обезпечителни мерки на още по-силно основание по аргумент от правилото на чл.638 ал.4, изр.2-ро ТЗ са непротивопоставими на кредиторите в производството по несъстоятелност.
На следващо място – според нормата на чл.724 ТЗ, когато продажната цена на заложена или ипотекирана вещ не покрива изцяло вземането заедно с натрупаната лихва, за остатъка кредиторът участва в разпределението заедно с кредиторите с необезпечени вземания. В тази норма не е предвидено, че кредиторът, в чиято полза е наложен по реда на ЗОЗ запор, има предпочитание при удовлетворение от стойността на запорираното имущество, поради което следва да се приеме, че вземането на такъв кредитор не се ползва с поредност по чл.722 ал.1, т.1 ТЗ.
За пълнота на изложението следва да се спомене, че дори и запорите да бяха вписани по реда на ЗОЗ преди откриване на производството по несъстоятелност, това обстоятелство не придава на ищеца качеството на привилегирован кредитор в конкуренцията му с останалите хирографарни кредитори. Съдът споделя изразеното в правната доктрина становище, че вписаният по реда на ЗОЗ запор има действие само в производството по ДОПК, но не води до възникване на привилегия в производството по несъстоятелност – Г., Г.“Несъстоятелност“, 2017 г., стр.395-396.
Вписването на запор има значение при конкуренцията между обезпечения със запор взискател и кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество - чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ. В тази хипотеза по-рано вписаният запор е противопоставим на кредитора с вписан по-късно особен залог по ЗОЗ, в резултат на което заложният кредитор би имал качеството на хирографарен в производството по принудително изпълнение.
Вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ има за цел да предостави предимство на ползващия се от запора кредитор, когато е налице конкуренция между различните способи на принудително изпълнение срещу заложеното по реда на ЗОЗ имущество. Това е така, защото с вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК се пресича възможносттта заложният кредитор по ЗОЗ да пристъпи към изпълнение по реда на ЗОЗ - чл. 32а ЗОЗ. Крайната цел на вписания по реда на ЗОЗ е да се пресече възможността срещу имуществото на длъжника да се насочи от заложния кредитор изпълнение по реда на ЗОЗ, но не и да се създаде в пола на обезпечения със запора взискател право на предпочитателно удовлетворяване.
В полза на взискателя, в чията полза е наложен запор или възбрана, не възниква право на предпочитание при удовлетворяването му от запорираното или възбранено имущество, както когато производството по принудително изпълнение се провежда по реда на ГПК - чл. 459 ал. 1, вр.457, ал. 1 и чл. 460 ГПК, така и когато принудителното изпълнение се провежда по реда на ДОПК - чл. 217 ал. 1 и ал. 3, чл. 194 ал. 5 ДОПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове следва да се отхвърлят.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Национална агенция за приходите срещу “П.Т.-М.-****“ ЕООД- в несъстоятелност искове с правно основание чл.694 ал.2, т.1, вр. с чл.722 ал.1, т.1 ТЗ, с които се иска да се установи, че вземанията на Национална агенция за приходите срещу “П.Т.-М.-****“ ЕООД- в несъстоятелност за главница в размер на 162 634,50 лв. и за натрупани лихви до 17.02.2020 г. в размер 42 030,78 лв. се ползват с поредност по чл.722 ал.1, т.1 ТЗ.
Решението е постановено с участието на синдика на “П.Т.-М.-****“ ЕООД- в несъстоятелност.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: